Р Е Ш Е Н И Е
№ /
……………..2020 г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - Варна, ХХХIV състав, в публично заседание на десети
февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
при секретаря Галина Владимирова, като
разгледа докладваното от съдия Елена Янакиева адм. дело № 128 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл. 186,
ал. 4 от Закона за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/, във връзка с чл.
145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на ЕТ “ИНТЕР ДАР 91 Д.Д.“, БУЛСТАТ ******** с
представляващ Д.В.Д.срещу Заповед за налагане на принудителна административна
мярка №17-ФК/18.01.2020г., издадена от началник отдел „ Оперативни дейности“
Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна
административна мярка – запечатване на търговски обект – магазин за търговия с
промишлени стоки, находящ се в гр.Варна, бул.„ О.П.П.“ №299А, стопанисван от ЕТ
“ИНТЕР ДАР 91 Д.Д.“ и забрана за достъп до него за срок от 14 дни.
Жалбоподателят твърди, че оспорената заповед е
незаконосъобразна. Оспорва фактите, мотивирали разпоредителната част на
заповедта, като твърди, че продажбата на стоката се е състояла на 20м. от
магазина, тъй като била изложена в началото на собствения му двор, а магазина
се намирал в неговото дъно. След като предал вещта, се насочил към магазина, за
да издаде касов бон, като в това време купувачът-актосъставител се отдалечил.
Поради тази причина жалбоподателят не издал касов бон. Малко след това Ив.Т. на
длъжност ст. инспектор по приходите се върнал и издал обжалваната заповед. Релевира
довод, че е трудоустроен и е трудно подвижен, като този търговски
обект е единствения, който генерира доход за него, освен минималната му пенсия
в размер от 230.40лв. Моли за отмяна на заповедта.
В съдебно заседание жалбоподателят, не се
явява, не се представлява.
Ответната страна- началник отдел „
Оперативни дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП оспорва
жалбата, като в депозирани чрез процесуален представител писмени бележки с.д. №
1865/05.02.2020г. изразява становище за неоснователност на жалбата, отправя
искане за оставяне в сила на оспорената заповед за налагане на ПАМ и присъждане
на юрисконсултско възнаграждение в полза на НАП.
Съгласно разпоредбата на чл. 148 от АПК,
административният акт може да се оспори пред съда и без да е изчерпана
възможността за оспорването му по административен ред, освен ако в кодекса или
в специален закон е предвидено друго. В случая, в ЗДДС не е предвидено
задължително административно обжалване, поради което жалбата е предявена
пред родово и местно компетентен съд, от лице с констатиран правен интерес от
оспорване, в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима и
следва да се разгледа по същество.
Съдът, след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за
установено от фактическа страна следното:
Административното
производство по издаване на обжалвания акт е започнало по повод извършена на 07.01.2020
г. проверка от органи по приходите в
търговски обект –магазин за търговия с промишлени стоки, находящ се в гр.Варна,
бул. „ О.П.П.“ №299А, стопанисван от ЕТ “ИНТЕР ДАР 91 Д.Д.“. Резултатите от проверката са обективирани в
нарочно съставен протокол № 0354097/07.01.2020г. /л.31 от делото/. Проверяващите
установили, че в обекта е въведено в експлоатация фискално устройство . На
датата на проверката е извършена покупка на един брой буре с обем 5л. на
стойност 100лв., която е заплатена в брой чрез две банкноти от по 50лв.
Плащането е прието от Д.Д. – собственик и управител на едноличния търговец. Той
не издал фискален касов бон , нито касова бележка от кочан. Изведен е Х дневен отчет и КЛЕН , от който е установено,
че фискален бон за извършената контролна покупка не е издаден. Установена е
положителна разлика между разчетена и фактическа касова наличност в размер от
100лв.
Срещу
констатациите в протокола не е постъпило възражение.
Възприемайки изцяло констатациите на длъжностните
лица, извършили проверката, приходният орган издал обжалваната Заповед за
налагане на принудителна административна мярка
№17-ФК/18.01.2020г., издадена от началник отдел „ Оперативни дейности“
Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна
административна мярка – запечатване на търговски обект – магазин за търговия с
промишлени стоки, находящ се в гр.Варна, бул. „ О.П.П.“ №299А, стопанисван от
ЕТ “ИНТЕР ДАР 91 Д.Д.“ и забрана за достъпа до него за срок от 14 дни, на
основание чл.186, ал.1, буква „А“ от ЗДДС и чл.187, ал.1 ЗДДС, за нарушение на
чл.118, ал.1 от ЗДДС.
При фактите, констатирани от събраните по
делото доказателства, съдът формира следните правни изводи:
Заповедта
за налагане на ПАМ е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал.1 от АПК
и като такъв следва да отговаря на изискванията за форма, установени с АПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал.2, т.4 от АПК,
в акта следва да се съдържат фактическите и правните основания за издаване на
акта. Оспорената по съдебен ред заповед е издадена от компетентен орган –
началник отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на
НАП, оправомощен да налага принудителни административни мерки със
Заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г. от Изпълнителния директор на НАП
/л. 35 от делото/, с която е определено именно началниците отдели
„Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП да издават
заповеди за налагане на ПАМ запечатване на обект по чл. 186 ЗДДС.
От събраните по делото доказателства се установи,
че с АУАН № F 534094/14.01.2020г. е констатирано извършено
от ЕТ „ Интер-Дар 91-Д.Д.“ нарушение на
чл.25, ал.1 т.1 от Наредба № Н - 18/13.12.2006г. на Министъра на финансите, а
именно търговецът не е издал фискална касова бележка от фискално устройство за
извършена от него продажба, за което в чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е предвидено
налагане на наказание - глоба или имуществена санкция.
Съгласно
разпоредбата на чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/2006г. всяко лице е длъжно да
регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги в/ или от
търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова
бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в
наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен
паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона
за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод,
извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични
преводи по смисъла на Закона за пощенските служби. Административно
наказателното производство е образувано за нарушение на ЗДДС свързано с регистриране
и отчитане на продажбите, а именно чл. 25, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/2006 г.
За да е
осъществен съставът на нарушението по чл.25, ал.1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006г. на МФ следва в обекта да има въведено в експлоатация ФУ и от него
да не е издадена касова бележка за получено плащане в брой. В случая, е
установено, че при извършена продажба и плащане в брой не е издадена фискална
касова бележка от въведения в експлоатация и работещ ЕКАФП в обекта. Неиздаването на надлежен документ за получено
плащане при осъществена продажба е предпоставка за налагане на принудителната
административна мярка по чл. 186 от ЗДДС.
В заповедта като нарушена е
спомената и разпоредбата на чл. 118 ЗДДС, според която за този вид нарушения
разпоредбата на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС предвижда налагането на глоба или
имуществена санкция. Отделно, разпоредбата на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС предвижда
и налагането на принудителна административна мярка – „запечатване на обект за
срок до 30 дни“. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, буква „а“ от ЗДДС принудителната
административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от
предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази
реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по
установения ред за доставка/продажба.
Правнорелевантният момент на дължимото
поведение в тази хипотеза е издаването на фискален касов бон, съобр.чл.118 ал.1
от ЗДДС. Нормата на чл. 118, ал. 1 посочва, че всяко регистрирано и
нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените
от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова
бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова
бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската
дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен
документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги
съхранява до напускането на обекта.
В конкретния случай жалбоподателят, не оспорва от
фактическа страна, че е осъществено нарушение. Не релевира отрицателен факт на
неизвършване на нарушение така, защото да е издал фискален бон при продажбата. Пояснява,
че имал намерение да издаде ФКБ, но поради отдалечаването на купувача, не е сторил
това. Навежда доводи и за лошо здравословно състояние, което довело до
трудоустрояването му.
И двете твърдения съдът възприема за недоказани.
Жалбоподателят не ангажира доказателства за това, че е издал касов бон, а
намерението да бъде издаден такъв не може да се квалифицира като изпълнение на
изискването за издаването му. Представеното решение на ТЕЛК е издадено на
28.02.2011г. и е със срок на прилагане три години. Не е представено относимо
към релевантния период друго експертно решение на ТЕЛК. Следва да се отбележи,
че дори и да бе сторено това, тези факти са неотносими към преценката на
наличността на законовите предпоставки, сочещи на отмяна на обжалваната
заповед.
Съгласно чл.186,
ал.1, т.1, б."а" ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на
обект за срок до един месец, независимо
от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не
спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, отпечатан
и издаден по установения ред за продажба. Следователно условието, което поставя
цитираната правна норма, послужила като основание за налагане на процесната
принудителна административна мярка, е търговеца да е допуснал нарушение на
установения законов ред или начин за документиране на извършена продажба,
свързано с не издаване на съответен документ за продажба – в случая фискален
касов бон или касова бележка от кочан, което представлява административно
нарушение на чл.
185, ал.1 ЗДДС във връзка с чл.
25, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ.
Анализът на установяванията в производството, сочи на
извода, че в случая се констатират всички предпоставки, визирани в нормата на чл.
186, ал.1, т.1, б."а" ЗДДС.
След като е осъществен фактическият състав на
административно нарушение по чл.
185, ал.1 ЗДДС, административният орган налага принудителната административна мярка по чл.
186 ЗДДС, като действа при условията на обвързана компетентност и е независим от
хода на административно наказателното производство. Принудителната
административна мярка в конкретния случай има на първо място превантивен
характер – да осуети възможността на дееца да извърши други противоправни
деяния, не съставлява административно наказание и няма санкционен характер.
Именно с оглед превенция или преустановяване в хода на извършено нарушение,
законодателят е предвидил както налагане на административно нарушение, така и
прилагане на ПАМ в режим на едновременност. За
нейното налагане е достатъчно извършването на една продажба без издаване на
фискален бон, каквато в случая е установена /не се оспорва и от самия
жалбоподател/. Превантивният характер на тази принудителна мярка, има действие
за напред и не предполага доказването на някакви фактически обстоятелства извън
установеното нарушение така, че още един да я мотивират.
Наложената ПАМ е с оглед целта на закона за предотвратяването и
преустановяването на административни нарушения, както и за предотвратяване на
вредните последици от тях по арг. от чл.22 ЗАНН. Срокът
на принудителната административна мярка се определя по целесъобразност от
органа, като в настоящия случай преценката по целесъобразност е упражнена в
рамките на закона- за четиринадесет дни- към минималния срок, като са взети
предвид местоположението на търговския обект, търговската площ, реализирания
оборот и обстоятелството, че с нарушението е засегнат утвърдения ред за данъчна
дисциплина, който трябва да осигурява пълна отчетност на извършваните от лицата
продажби, тяхната регистрация и последващата възможност за проследяване на
реализираните обороти, тъй като поведението на лицето е насочено срещу
установената фискална дисциплина, която цели да гарантира спазването на
установените законови норми и бюджетните приходи.
Срокът на наложената ПАМ е съобразен и със задълженията за спазване на
финансовата дисциплина. Съгласно чл.22 от ЗАНН, принудителните
административни мерки могат да притежават една или повече от следните функции:
превантивна, преустановителна и възстановителна.
Съдържанието
на конкретната ПАМ и предпоставките за налагането й я определят и като
преустановителна. Влияние върху продължителността на ПАМ в този случай оказва
целта по реализирането не само на превантивната, но и на преустановителната
функция. Упражняването на търговска дейност обосновава притежанието
на професионални познания по отношение на фискалното законодателство и
свързаната с него документация, и разколебава всяко предположение за случайния
характер на допуснатото нарушение. В тази връзка правилно и обосновано е
определена продължителността на определената ПАМ, с оглед реализиране
превантивната и преустановителна функция на ПАМ .
Предвид изложеното и в обобщение съдът намира, че наложената ПАМ е издадена от компетентен орган, при спазване на
установената форма и административнопроизводствените правила, постановена е в
съответствие с материалния закон и неговата цел. Не се констатира нарушение на
принципа на съразмерността, до колкото не бе установено в производството
ответникът да е засегнал права или законни интереси на търговеца в по-голяма
степен от най-необходимото за целта, за която актът е издаден, нито да е
упражнил правомощията си неразумно, недобросъвестно или несправедливо. Не са
налице отменителни основания по смисъла на чл.146 от АПК, поради което жалбата
като неоснователна следва да се отхвърли.
При този изход на
спора, съдът намира за основателна претенцията на ответника за присъждане на
разноски за юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 143, ал.3 от АПК и чл. 78, ал.8 от ГПК,
вр. с чл. 144 АПК, вр. с чл. 37 от Закона за
правната помощ, вр. с чл. 24 от Наредбата
за заплащането на правната помощ, предвид невисоката
фактическа и правна сложност на спора, на ответника следва да бъдат
присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл.
172, ал.2 предл. последно АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ “ИНТЕР ДАР 91 Д.Д.“, БУЛСТАТ ******** с
представляващ Д.В.Д.ЕГН ********** срещу Заповед за налагане на принудителна
административна мярка №17-ФК/18.01.2020г., издадена от началник отдел „ Оперативни дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ
на НАП, с която е наложена принудителна административна мярка – запечатване на
търговски обект – магазин за търговия с промишлени стоки, находящ се в
гр.Варна, бул. „ О.П.П.“ №299А, стопанисван от ЕТ “ИНТЕР ДАР 91 Д.Д.“ и забрана
за достъпа до него за срок от 14 дни.
ОСЪЖДА ЕТ “ИНТЕР ДАР 91 Д.Д.“, БУЛСТАТ ******** с
представляващ Д.В.Д.ЕГН ********** да заплати на ТД на НАП-Варна
сума в размер от 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от съобщението до страните пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: