Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 342/22.05.2019 година, град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският
районен съд, Девети граждански състав
на двадесет и втори април две хиляди и деветнадесета година
в
публично заседание в следния състав:
Председател: Петър
Вунов
секретар:
Михаела Стойчева
прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов
гражданско дело номер 2181 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на част ІІ, дял І от
Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Образувано е по искова молба от "Мюсюлманско изповедание - Мюсюлманско
настоятелство - с. К." с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК срещу Х.Х.И. и М.М.И..
Ищецът
твърди, че с Договор за безвъзмездно прехвърляне на недвижим имот
от 17.10.2002 г. придобил от Община Минерални бани собствеността върху следния
недвижим имот, а именно: Урегулиран поземлен имот (УПИ) III (трети) в
кв. 18 (осемнадесети) по плана на с. К., общ. Минерални бани, обл. Хасково, с
обща площ 1715 (хиляда седемстотин и петнадесет) кв. м., от които собствено
място 1580 (хиляда петстотин и осемдесет) кв. м. и 135 (сто тридесет и пет) кв.
м. от имот № 166 при граници и съседи: УПИ II-166, УПИ IV и две
улици в кв. 18. Със Заповед № 3-601/02.11.2015 г. на Кмета на Община
Минерални бани и Протокол № 33/10.09.2015 г. на ЕСУТ при Община Минерални бани бил одобрен ПУП -
план за регулация на същия имот, изразяващ се в разделянето му и образуване на
два нови УПИ с нова форма и площ, с номера IX и X.
Новопроектираните УПИ придобили следните площи - УПИ IX - за джамия с площ 980
кв. м. и УПИ X - за оо с площ 550 кв.м. На 11.04.2016 г.
Община Минерални бани прехвърлила УПИ X (десети) с Договор за
покупко-продажба на общински имот с дв. вх. № 2247/12.04.2016 г., акт № 32, том
VII, с вх. peг. № 2248/12.04.2016 г. на СВ - гр. Хасково на Х.Х.И.,
по време на брака й с М.М.И..*** не била собственик на имота, поради което и
ответниците не били придобили собствеността върху него. В тази
връзка се опорва акта за частна общинска собственост № 2405 от 19.11.2015
г., с който Община Минерални бани се легитимирала като собственик на спорния имот, тъй
като бил с невярно съдържание, защото към датата му на издаване имотът не бил нейна собственост и не били налице
материалноправните предпоставки на закона за неговото издаване. Предвид изложеното
се иска да се признае за установено по отношение на ответниците, че ищецът е
собственик на УПИ X (десети), находящ се в
кв. 18 (осемнадесети) по плана на с. К., общ. Минерални бани, обл. Хасково, с площ
550 кв. м. (петстотин и петдесет квадратни метра), при граници: от две страни
улици, УПИ II (втори) и УПИ IX (девети), представляващ един от двата новопроектирани
УПИ при разделянето УПИ III (трети) в кв. 18 (осемнадесети) по плана на с. К.,
общ. Минерални бани с площ
1530 (хиляда петстотин и тридесет) кв. м. Претендират се и направените деловодни
разноски.
В едномесечния срок по чл. 131,
ал. 1 ГПК ответниците не са
подали писмен отговор, а в с.з. оспорват иска, без
да излагат конкретни доводи в тази връзка.
Съдът, като като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията
на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна
следното:
Не се спори между страните, а и от приетите писмени доказателства – Договор за
безвъзмездно прехвърляне на недвижим имот от 17.10.2002 г.; Акт за
частна общинска собственост № 2405/19.11.2015 г.; Заповед №
3-601/02.11.2015 г. от Кмета на Община Минерални бани; Съобщение №
5890/03.11.2015 г. от Община Минерални бани; Констативен протокол от 18.11.2015 г. от
М.М. ***; Справка по лице от Служба по вписвания – Хасково за периода
01.01.1992 г. – 10.09.2018 г. за лицето Х.Х.И.; Договор за
покупко-продажба на общински имот от 11.04.2016 г.; се установяват описаните в исковата молба и посочени
по - горе факти и обстоятелства. В тази връзка не следва да се излага
текстуално съдържанието на приетите документи, като при необходимост те ще
бъдат обсъдени при преценката на наведените от страните правни доводи, основани
на тях.
Ето защо и с оглед разпоредбата на чл. 153 ГПК,
доколкото в случая е налице т.нар. „голо отричане“ от страна на ответниците,
т.е. не се оспорват осъществяването на посочени от ищците факти
и не се сочат други,
различни факти, съдът приема всички релевантни факти относно спорното право за
доказани.
При така
установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предявени
са при условията на пасивно субективно съединение искове с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК, които са процесуално допустими.
Разгледани по същество, исковете се явяват основателни поради следните съображения:
От приетия и неоспорен Договор за
безвъзмездно прехвърляне на недвижим имот от 17.10.2002 г. се установява, че процесният имот е придобит от ищеца по силата на валидна правна сделка с Община Минерални
бани. Съставеният по-късно от същия продавач Акт за частна общинска собственост № 2405/19.11.2015
г. не поражда вещно право на собственост върху
актувания имот в негова полза, тъй като
има само констативно, а не конститутивно действие. Правото
на собственост за общината ще възникне при реализиране на фактическото и правно основание за
придобиване на имота и с оглед възникналия
спор, то подлежи на доказване от ответниците, а в случая това не е сторено. Тук е уместно да се отбележи и че когато като основание за придобиване на имота е посочен не факт
(например отчуждаване или замяна), а само правна норма, каквато е и настоящата
хипотеза, съдът не е обвързан да приеме, че общината е била собственик на актувания имот, а преценява
материалноправната й легитимация с оглед на всички доказателства по делото и
разпоредбите на закона. Ето защо и предвид липсата на други ангажирани
доказателства за собствеността му, се налага изводът, че имотът не е станал отново
общински в периода след сключването на горепосочения договор от 17.10.2002 г. При това положение Договорът за
покупко-продажба на общински имот от 11.04.2016 г. между Община
Минерални бани и ответниците не може да породи вещноправен ефект, т.е. не може да транслира върху тях
собственически права, тъй като никой не може да прехвърли права, които не
притежава. Следователно, този договор не легитимира
Х.Х.И. и М.М.И. като собственици на имота и не може да бъде противопоставен на ищеца.
Предвид изложеното съдът счита,
че предявените искове са основателни и доказани, поради което следва да бъдат уважени.
С оглед изхода на делото и че ищецът
претендира разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, единствено на същия следва
да се присъдят такива, а именно сумата от 65 лв., съобразно ангажираните доказателства за извършването
им и представения списък по чл. 80 ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал.
1 ГПК, по отношение
на Х.Х.И., ЕГН ********** и М.М.И., ЕГН **********, двамата
с
адрес: ***, че "Мюсюлманско изповедание - Мюсюлманско
настоятелство - с. К.", Булстат: *********, съдебен адрес:***, партер,
чрез адв. А. Т., е собственик на УПИ X (десети), находящ се в кв. 18 (осемнадесети) по плана на с. К.,
общ. Минерални бани, обл. Хасково, с площ 550 кв. м. (петстотин и петдесет
квадратни метра), при граници: от две страни улици, УПИ II (втори) и УПИ IX
(девети), представляващ един от двата новопроектирани УПИ при
разделянето УПИ III (трети) в кв. 18 (осемнадесети) по плана на с. К., общ.
Минерални бани с площ 1530
(хиляда петстотин и тридесет) кв. м.
ОСЪЖДА Х.Х.И., ЕГН ********** и М.М.И.,
ЕГН **********, двамата с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплатят на
“Мюсюлманско
изповедание - Мюсюлманско настоятелство - с. К.", Булстат: *********,
съдебен адрес:***, партер, чрез адв. А. Т., сумата от 65.00 лв., представляваща направени разноски
по делото.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: /п/ не се чете
/Петър Вунов/
Вярно с оригинала!
Секретар: М.С.