РЕШЕНИЕ
№ 159
гр. Пловдив, 05.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Силвия Ал. Цанкова
Членове:Екатерина Ст. Роглекова
Теофана Б. Спасова
при участието на секретаря Христина Ал. Борисова
в присъствието на прокурора Галин П. Гавраилов
като разгледа докладваното от Силвия Ал. Цанкова Въззивно
административно наказателно дело № 20255300600743 по описа за 2025
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.
Образувано е по жалби на обвиняемия И. К. Т. и неговия защитник
срещу Решение № 1513 от 04.11.2022 г. по АНД № 3238/2024г. на Районен
съд-Пловдив, 6 н.с., с което е признат обвиняемият за виновен в извършване
на престъпление по чл. 131, ал.1, т.4 и т.12, вр. чл.130, ал.2 от НК, за това, че
на 15.09.2023 г. в гр. Пловдив е причинил телесна повреда на повече от едно
лице, а именно на три лица лека телесна повреда, както следва: на С.А.Б. (S. A.
B.) ЛНЧ: ***, родена на *** г. в Н., лека телесна повреда, изразяваща се в оток
и кръвонасядане на дясната скула, довели до болка и страдание, без
разстройство на здравето; на С.М.Б. (S. M. B.), ЛНЧ: ***, родена на *** г. в
С.А., лека телесна повреда, изразяваща се в оток и кръвонасядане на лявата
мишница, довели до болка и страдание, без разстройство на здравето; на
А.Я.М. (A. Y. M.), родена на *** г., лека телесна повреда, изразяваща се в удар
в областта на гърба, довела до болка, без разстройство на здравето, като
1
деянието е извършено по хулигански и ксенофобски подбуди. За така
извършеното Т. е освободен от наказателна отговорност на основание чл.78а,
като му е наложено административно наказание глоба в размер на 4000 лева.
Със същото решение РС-Пловдив се е произнесъл и по разноските по делото,
възлагайки последните в тежест на обвиняемия.
Недоволен от първостепенния съдебен акт, обвиняемият лично и чрез
своя защитник, е обжалвал решението на районния съд, излагайки
съображения за незаконосъобразност и необоснованост на същото. Извежда се
претенция за отмяна на обжалваното решение с постановяването на ново, с
което да се оправдае Т. изцяло по повдигнатото му обвинение, като
алтернативно се предлага на въззивния съд да върне делото за ново
разглеждане на друг състав на първата инстанция в случай, че бъдат
констатирани съществени процесуални нарушения. При алтернативност се
предлага на въззивния съд, в случай, че открие допуснати от първата
инстанция съществени процесуални нарушения да върне делото за ново
разглеждане от друг състав на същия съд.
В представеното от защитата допълнение към въззивната жалба са
изложени подробни съображения, с които се аргументира възгледът относно
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в проведените от
районния съд съдопроизводствени мероприятия по събиране и проверка на
доказателствения материал. Акцентира се върху отказа на първата инстанция
да допусне редица въпроси, зададени от обвиняемия на разпитваните
свидетели, както и да изследва чрез СМЕ здравословния статус на Т., и по-
точно евентуалното наличие на телесни увреждания, причинени на
инкриминираната дата, за които се твърди да има данни по делото. Поддържа
се и становището, застъпено в двете първоначални жалби, че от събраните по
делото доказателства не се установява с нужната степен на убедителност да е
извършено от обвиняемия вмененото му във вина инкриминирано деяние, за
което е бил признат за виновен от първата инстанция. В заключение, без да се
извежда конкретна претенция за смекчаване санкционирането на Т., се твърди
и явна несправедливост на наложеното му административно наказание, тъй
като същото не е било съобразено с имотното му състояние.
В хода на въззивните прения прокурорът от ОП – Пловдив изразява
становище, че подадените жалби са неоснователни, а постановеното решение
2
на районния съд, като обосновано, законосъобразно и справедливо в
санкционната си част, предлага да бъде потвърдено.
Обвиняемият и защитникът му адв. И. поддържат подадените жалби и
изложените в тях съображения, както и изведеното в обобщение становище
относно липсата на достатъчна доказателствена обезпеченост на
постановеното решение, въз основа на което прокарват възгледа за неговата
отмяна и признаването на Т. за невинен. Аргументират и тезата за допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, както на досъдебното, така
и в хода на първостепенното производство, въз основа на което при условията
на алтернативност предлагат на въззивния съд да върне делото на първата
инстанция.
Пловдивският окръжен съд, като въззивна инстанция, след като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
служебно и във връзка с направените оплаквания, доводи и съображения на
страните, прие, че и двете искания на защитата се явяват неоснователни.
Пред първоинстанционния съд се е развило съдебно производство по
реда на Глава 28 от НПК, в хода на което по преценка на районния съд се е
провело съдебно следствие с разпит на свидетелите и вещите лица, изготвили
СПЕ на обвиняемия. Въз основа на събраните по делото по реда и със
средствата, предвидени в НПК, доказателства и доказателствени
средства–показанията на свидетелите С.Б., С.Б., А.М., З.С., Д.К., Р.А. и И.Д.,
приобщените по надлежния ред писмени доказателства и доказателствени
средства, от информацията, съдържаща се във видеофайловете, обективирани
на приложения по делото оптичен носител /диск/, в съзвучие със заключенията
на вещите лица, провели експертни изследвания в хода на разследването, се
установява следната фактическа обстановка, кореспондираща с възприетата и
в сезиращото съда постановление по чл.375 от НПК:
Обвиняемият И. К. Т. е роден на ***г. в гр.П.. Живее в гр.П.. Той е б.,
български гражданин е. Има висше образование, безработен е, не е женен, не
е осъждан. Има ЕГН: **********.
Свидетелките С.М.Б. (S. M. B.), С.А.Б. (S. A. B.), А.Я.М. (A. Y. M.) и
З.С. са *** в *** – Пловдив, като били близки приятелки. Свидетелките
изповядвали като религия ** и ходели с дълги дрехи, които покривали тялото
им, като на главата поставяли забрадки – хиджаб, която покривала косата им и
била навита около шията им. Според течението на религията, която
изповядвали, жените следвало да носят тези забрадки около косите им, които
3
не следвало да се виждат, а лицата им били открити. На 15.09.2023г. св.С.Б.,
св.С.Б., св.А.М., св.З.С., както и техни приятелки – Р.И. и Р.Х., всички *** в
*** – Пловдив, се намирали в кафене „Старбъкс“ в търговски комплекс МОЛ –
Пловдив. Около 17:00ч. компанията напуснала заведението, като всички се
насочили към таксиметровата стоянка, разположена пред централния вход на
МОЛ – Пловдив. Р.И. и Р.Х. се отделили от останалите четири момичета и
тръгнали да търсят банкомат. Останалите свидетели М., Б., Б. и С.
продължили към стоянката.
Св. С.Б. вървяла най-отпред. Най-отзад вървяла св.С.Б., а пред нея
св.М. и св.С.. По същото време св.Р.А. – *** към *** фирма „В.т.“, се намирал
с управлявания от него таксиметров автомобил на стоянката, отстрани на
сградата на МОЛ – Пловдив. Групата от четири момичета преминали покрай
него и тъй като св.А.М. му била чест клиент, той я разпознал. Знаел, че и
останалите момичета са *** в МУ – Пловдив. Св.А. видял, че четирите
момичета продължили в посока бул.„Пещерско шосе“, след което за кратко се
обърнал към автомобила си, а няколко секунди след това отново погледнал в
посоката, в която вървели четирите момичета. Той забелязал мъж, който
вървял зад групичката – обв.И. К. Т., който приближил четирите момичета.
Докато вървели, св.Б. чула зад гърба си мъжки глас, който крещял на
английски език: „Махайте се оттук! Мразя ви!“, като тези викове били
отправени от обв.Т.. Свидетелката усетила, че непознатият за нея мъж – обв.Т.
се намирал непосредствено зад нея, но не се обърнала и не влязла в словесен
контакт с него. В един момент св.Б. усетила, че обв.Т., който крещял към тях, я
хванал за шала, тип „хиджаб“, увит около косата и шията й, като започнал да я
дърпа със сила. От това действие св.Б. започнала да се задушава, като чула, че
обв.Т. продължавал да крещи на английски: „Махайте се оттука“. Без да бъде
провокиран по какъвто и да било начин, обв.Т. нанесъл удар с юмрук в
областта на лявото рамо на св.Б.. Тя не успяла да види извършителя, тъй като
той бил непосредствено зад гърба й, но от крясъците останалите момичета –
св.М., Б. и С. се обърнали и пряко възприели действията на обв.Т. спрямо
св.Б..
Първа на помощ се притекла св.А.М., която се опитала да помогне на
своята приятелка и да издърпа обв.Т. от нея. Св.Б. успяла да се отскубне и
избягала в посока сградата на МОЛ – Пловдив, към кафенето, за да потърси
помощ.
Обвиняемият се обърнал към св.З.С. и я избутал, в резултат на което тя
паднала на земята.
В следващия момент Т. се насочил към св.С.Б., като св.А.М. се опитала
да го възпре, заставайки между обвиняемия и св.Б.. В този момент
обвиняемият започнал да нанася удари с юмрук в гърба на св.А.М., като се
насочил и към св.С.Б. и достигайки я, й нанесъл удар с юмрук в областта на
лицето, в дясната му част. Освен че я ударил по лицето, обв.Т. се опитвал да
свали шала, тип „хиджаб“ на св.С.Б..
Действията на обв.Т. били възприети от св.Р.А., който веднага се
насочил към трите пострадали момичета и св.С..
4
Същевременно в района на таксиметровата стоянка се намирал и
св.Д.К. – таксиметров *** към *** компания „В.т.“. Той забелязал, че неговият
колега – св.А., се насочил в посока входа на МОЛ – Пловдив, но първоначално
не обърнал внимание на това. Стигайки до момичетата, св.А. видял, че те били
шокирани и изплашени от действията на обв.Т., като се обърнал към
последния и го попитал какво прави. Обв.Т. бил видимо афектиран и говорел
на висок глас и крещял: „Махайте се, нямате място тука!“. Св.А. попитал
обв.Т.: „Какво правиш? Защо налиташ на момичетата?“ и допълнил, че те
били *** в *** – Пловдив. Тогава обв.Т. с арогантен тон му заявил, че не
харесвал това, че те са със забрадки и че нямали място в България. Освен това
му заявил да не се меси.
Св.А. хванал за ръката обв.Т. и му заявил, че ще остане на място, за да
изчака полиция. Създалата се конфликтна ситуация и виковете привлекли
вниманието на св.К., който видял събрала се тълпа от хора. Той също се
приближил и видял, че колегата му А. държал за ръката обв.Т., който бил
агресивен и се опитвал да се отскубне от свидетеля.
Междувременно св.Б., която първа успяла да избяга, се върнала в
кафенето, като извикала група младежи, които не познавала до този момент,
на помощ. Няколко неустановени в хода на разследването младежи веднага
тръгнали със св.Б. към мястото на конфликта и като пристигнали, видели как
св.А. държал обв.Т. за ръката и не му позволявал да напусне
местопроизшествието.
За случая била уведомена полицията, като на място бил изпратен
автопатрул от ІІ РУ – Пловдив, в състав св.И.Д. и колегата му Г. Н..
Пристигнали на място, полицейските служители установили групата от
пострадалите момичета, които били много притеснени и разтревожени от
действията на обв.Т.. Полицейските служители били посрещнати от
свидетелите А. и К.. Двамата обяснили на полицейските служители, че обв.Т.
нападнал момичетата от арабски произход, които били със забрадки тип
„хиджаб“, без да бъде провокиран от тях по никакъв начин, като им крещял да
се махат от България, че не са добре дошли тук. Свидетелите А. и К. казали на
полицейските служители, че обв.Т. се държал агресивно и се опитал да свали
забрадките на чуждестранните *** и ги нападнал. Обв.Т., който бил установен
на място от полицейските служители, заявил и пред тях, че тези момичета „не
са добре дошли в България и че е незаконно да се носят забрадки“ и поради
тази причина бил тръгнал да сваля забрадките им.
Полицейските служители докладвали за случая в дежурната част на ІІ
РУ – Пловдив, като обв.Т. бил отведен до сградата на управлението и
впоследствие задържан по реда на ЗМВР.
Всички присъствали лица, включително изброените по-горе свидетели,
останали крайно възмутени от поведението на обв.И. Т..
Поради нуждата от специални знания в хода на разследването били
назначени и проведени няколко експертни изследвания, обективирани в
приложените по делото заключения, с основание кредитирани от първата
5
инстанция, като компетентно изготвени, с необходимите професионални
знания и опит в съответните области.
От заключението на назначената в хода на досъдебното производство
комплексна съдебно психиатрична и психологическа експертиза на обв.И. Т.,
лицето не се води на диспансерно наблюдение в ЦПЗ – Пловдив, като при него
се наблюдават елементи на повече от едно личностни разстройства, които
обаче не нарушават качеството на психичните сфери. По време на
инкриминираното деяние 15.09.2023г. е могъл да разбира свойството и
значението на постъпките си и е могъл да ги ръководи. Могъл е да разбира
поведението на околните спрямо него. Обв.Т. може да дава достоверни
обяснения относно фактите, имащи значение за делото, може да участва във
всеки етап на наказателния процес и да се защитава сам. Не са установени и
към момента на изследването болестни състояния, които да покриват
категориите на продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието.
Видно от съдебномедицинските експертизи на пострадалите: на С.Б. е
установено отток и кръвонасядане на лявата мишница, причинено от удар или
притискане с или върху твърд тъп предмет, като е възможно да е нанесено
чрез удар с ръка по лявата мишница, което е довело до причиняване на болка
и страдание без разстройство на здравето, на С.Б. е констатиран отток и
кръвонасядане на дясната скула, което увреждане е причинено от удар или
притискане с или върху твърд тъп предмет, което отговаря да е получено при
нанесен удар с длан в дясната половина на лицето. Според експертното
становище, причинените на изследваните Бенгстон и Б. телесни увреди, са
довели до причиняване на болка и страдание без разстройство на здравето.
В хода на досъдебното производство е проведена и СМЕ на А.М.,
според чието заключение на същата не са установени травматични
увреждания, което според вещото лице не изключва възможността на
изследваната да са били нанесени удари в областта на гърба със слаба сила
и/или през плътно облекло, без да са останали видими следи, което да й е
причинило болка.
При извършване на задължителната преценка по чл.154 от НПК във
връзка с всички, обективирани в писмен вид в досъдебната фаза експертни
изследвания, настоящият състав в подобие с първостепенния ползва
заключенията им като способ за подпомагане дейността му, тъй като
6
съдържащите се в тях крайни експертни изводи са правилни, професионално
обосновани и кореспондиращи с кредитируемата доказателствена съвкупност.
Така приетата от районния съд фактическа установеност на
инкриминираното събитие е в съответствие с доказателствата по делото и се
възприема изцяло от въззивната инстанция.
За изследване на обстоятелствата, релевантни за повдигнатото срещу Т.
обвинение, първата инстанция служебно е извършила всички необходими
процесуално-следствени действия, изясняващи значимите факти относно
основния предмет на доказване, като процесуално редно е ползвала и
събраните в хода на досъдебното производство материали предвид изричното
законово позволение на чл.378, ал.2, пр.1 от НПК. В този ред на мисли,
несподелими са възраженията на защитата, касателни непровеждането на
разпит на вещото лице, извършило съдебномедицинското изследване на трите
пострадали, аргументирано със съдебна практика, приложима при
разглеждане на делото по общия ред на Глава 20 от НПК. Ситуираната в
Особените производства на Част 5- Глава 28 от НПК, по реда на която се
провежда настоящото дело, предвижда, различни от общите, специални
правила, към които се е придържала стриктно първата инстанция. Така,
според изричната повеля на чл.378, ал.2 от НПК, при разглеждане на делото
могат да се преценяват събраните в досъдебното производство, като при
необходимост могат да се събират и нови доказателства. Казано с други думи,
според законовата уредба и в съзвучие със съдебната практика, съдът може да
използва директно ex lege всички материали, събрани в хода на досъдебното
производство, вкл. разпити на свидетели, обвиняем, заключения на
експертизи, без да извършва разпити на същите, а само при необходимост, ако
е нужно за разкрИ.ето на обективната истина-могат да се разпитат всички
свидетели и вещи лица или част от тях, респ. да се събират нови
доказателства. В конкретния случай районният съд служебно е счел за нужно
да разпита при условията на устност и непосредственост всички свидетели,
както и вещите лица, изготвили КСППЕ на обвиняемия. А искане за разпит на
експерта, изследвал здравословния статус на пострадалите, не е направено от
никоя от страните, с основание не е преценен за необходим и от районния съд.
Както вече бе посочено, провеждането на подобен разпит в производството по
Глава 28 от НПК е изключение от принципната уредба, според която
експертното заключение, изготвено в хода на досъдебното производство, е
7
процесуално правилно да бъде ценено от решаващия съд директно, редом с
останалите материали, събрани в хода на разследването /чл.378, ал.2 от НПК/.
Ето защо, като е преценил за ненужен разпита на вещото лице, изготвило
трите СМЕ, макар да не го е експонирал изрично, предвид и липсата на
изрични искания в тази насока от страните, районният съд не е допуснал
процесуално нарушение, нито необоснованост на изводите си относно
причинените на трите пострадали телесни увреждания. Доколкото предмет на
изрично оспорване от защитата е именно констатацията относно телесния
интегритет на А.М., то и според въззивния съд посегателството над тази
свидетелка, сторено отново от обвиняемия, е напълно изяснено, поради което
актът на първата инстанция не е необоснован. Убедителни са кредитируемите
по делото гласни доказателства /кореспондиращите помежду си разпити на
свидетели/, в съзвучие с които вещото лице е обсъдило възможността на
изследваната А.М. да са били нанесени удари в областта на гърба със слаба
сила и/или през плътно облекло, без да са останали видими следи, което да й е
причинило болка. Прав е бил районният съд да приеме, че изложеното от
разпитаните по делото свидетели очевидци относно посегателството срещу
телесния интегритет на пострадалата М. е последователно,
вътрешнонепротиворечиво и взаимнодопълващо си и в хармония с
експертното заключение, са достатъчни, за да формират категоричен извод
относно вида, характера и механизма на причинената на коментираната
пострадала телесна увреда. Отсъствието на обективни находки по тялото на
свидетелката, констатирано при прегледа и причините за тази липса, е
коментирано обосновано и изчерпателно в експертното заключение, поради
което процесуална необходимост от разпит на вещото лице не е налице и
според въззивния съд.
Що се отнася до възражението на защитата относно недопускането от
страна на районния съд на част от зададените в хода на разпитите въпроси,
същото не отчита изискванията на закона относно съдържанието на
питанията, които могат да бъдат отправени към обвиняемия и свидетелите
/съгл. разп. на чл.139, ал.6 и чл.138, ал.4 и 5 от НПК/. В пояснение на
казаното, целта на задаваните въпроси е да се отстранят непълноти, неясноти
или противоречия в изложеното от разпитваното лице относно основните
обстоятелства, релевантни за делото, като тяхното съдържание трябва да е
относимо към предмета на доказване и същите следва да са допустими. А
8
последното изискване е изпълнено, щом въпросите не подсказват отговор и не
подвеждат разпитваното лице към такъв. В контекста на изложените
принципни положения, съотнесени към конкретната процесуална реалност,
въззивният съд не констатира първата инстанция да е „отхвърлила“/да не е
допуснала/ въпроси, които да са зададени от която и да било от страните и да
са били допустими и относими към предмета на делото. Напротив,
контролираният съд при провеждане разпитите и на обвиняемия, и на
свидетелите стриктно е следял за спазване разпоредбите на чл.139, ал.6 и
чл.138, ал.4 и 5 от НПК, които закрепват нормативно азбучни правила,
представляващи фундамент в съвременното съдопроизводство. Не се
констатира районният съд да е допуснал нарушение на процесуалните
правила, респ. да се е отклонил от принципните положения, поставени от
съдебната практика и при разпита на вещите лица от КСППЕ, чието
съдържание се е придържало стриктно към изясняване предмета на
експертното изследване по поставените в писмен вид задачи.
Възразява се на следващо място от защитата, на отказа на първата
инстанция да назначи СМЕ на обвиняемия, която да изследва твърдяни от
него телесни увреди, претърпени на инкриминираната дата. Това решение на
районния съд е обосновано и споделимо и от настоящия състав, никой от
разпитаните по делото свидетели, а и самият Т., не сочи последният да е удрян
от пострадалите лица при възникналия конфликт. Напротив, свидетелите са
категорични, че именно обвиняемият е инициирал физическата саморазправа
спрямо трите пострадали, а и спрямо тяхната приятелка З.С. /като я е избутал,
в резултат от което тя е паднала на земята/, като не сочат самият Т. да е
получил нито в отговор, още по-малко като първоначална физическа
провокация, телесно посегателство от въпросните пострадали. Всяко версия за
евентуално случило се телесно увреждане на Т., последващо спрямо
инкриминираната случка, непричинено от пострадалите по настоящото дело, е
извън предмета на доказване и процесуално основание за неговото изследване
не е налице. Предвид изложеното, коректно районният съд е извел описаната
по-горе фактология на процесните събития и процесуални основания и
необходимост за провеждането на други съдопроизводствени действия по
делото не са налични, каквото е било виждането и на първата инстанция,
споделимо изцяло от настоящата.
9
В обобщение на горното, при осъществения служебен въззивен контрол
не се констатира да са допуснати съществени процесуални нарушения, които
да водят до отмяна на решението на процесуално основание и връщане на
делото в предходните досъдебна и първа съдебна фаза. Разследващите органи
са изпълнили законовите изисквания при изготвяне и приобщаване на
доказателствата по делото чрез предвидените в НПК доказателствени способи
при съблюдаване правата и на обвиняемия Т. и на пострадалите в резултат от
процесното престъпление лица. Сезиращото съда постановление съдържа
всички необходими факти, обосноваващи обвинителната теза за вмененото
във вина на обвиняемия престъпление от обективна и субективна страна. А
изложените в мотивите към решението фактически констатации, както и
направения подробен анализ на събраните по делото доказателства и
експертните изводи са коректни и се споделят изцяло от въззивната
инстанция. Окръжният съд няма възражение по отношение очертаването на
масата от годни доказателствени и експертни сведения. Съдът от първата
инстанция не е допуснал неглижиране на някои от елементите на
използваемата доказателствена съвкупност, преиначаване на тяхното
съдържание, игнориране на доводи и съображения на страните. Споделимите
фактически констатации са резултат от подробен, пълноценен и
професионално издържан анализ на доказателствата, като всички
обстоятелства относно предмета на доказване са обстойно и
безпротиворечиво установени. Информацията от гласните доказателствени
средства е проверявана за достоверност при съпоставка помежду им и със
съдържанието на обективираното в оптичния носител съдържание, както и с
експертните изводи. Нужно е да се допълни единствено към иначе обстойния
доказателствен анализ на районния съд, че не е налице процесуално
препятствие да бъде кредитирана онази, макар и оскъдна част от обясненията
на обвиняемия, която кореспондира с останалата доказателствена съвкупност
и съдържа твърдения за факти, спадащи към предмета на доказване. Така от
непоследователните и накъсани обяснения на Т., дадени пред районния съд, е
изводимо, че същият не отрича на инкриминираната дата да е срещнал жени,
отговарящи на описанието на пострадалите, както и да е бил несъгласен с
демонстрираните посредством външния им вид религиозни убеждения, в
резултат от което се е опитал да открие лицето на една от жените. Именно тези
твърдения на Т., макар и тегаво изводими от непоследователните му
обяснения му пред районния съд, съчетани и от негови разсъждения по
практиката на ВС, следва да бъдат приети за достоверни, кореспондирайки с
останалата кредитируема доказателствена съвкупност. Що се отнася до
останалата част от твърденията му относно случилото се по време на
инкриминираната случка, същите с основание и мотивирано не са ценени с
доверие от районния съд като изолирани и неподкрепени от други
доказателства по делото. Ето защо, несподелимо е и възражението за
неправилно интерпретиране от районния съд на информацията, изводима от
събрания доказателствен материал.
С оглед на тази фактология на инкриминираното събитие
наказателноправното квалифициране се явява законосъобразно. Настоящата
10
инстанция се съгласява с мнението на първия съд, който е споделил
предложеното от прокурора правно окачествяване на деянието като
престъпление по чл.131, ал.1, т.4 и т.12, вр. чл.130, ал.2 от НК. Изложени са
правилни и споделими разсъждения за обективните съставомерни елементи,
които е ненужно да се преповтарят.
По делото са налични достатъчно убедителни доказателства, че
обвиняемият Т. е осъществил на инкриминираната дата посегателство срещу
телесния интегритет на трите пострадали, като е налична причинно-
следствена обусловеност с настъпилите съставомерни последствия:леки
телесни повреди на всяка от трите пострадали, субсумирани под разпоредбата
на чл.130, ал.2 от НК. А предвид броя на пострадалите, надхвърлящ законовия
минимум от две лица /повече от едно/, изпълнен е и квалифицираният
елемент на т.4 на чл.131, ал.1 от НК.
Споделят се и изводите на ПРС за реализиране на субективната страна
престъплението, както по основния състав, вкл. и на двете квалифицирани
предложения на чл.131, ал.1, т.12 от НК, вменени кумулативно на Т., предвид
едновременното наличие на хулигански, а и на ксенофобски подбуди.
Очевиден е прекият умисъл на обвиняемия, който е нанесъл процесните
посегателства срещу телесния интегритет на пострадалите, като е съзнавал
общественоопасния характер на деянието и е предвиждал и искал
настъпването на престъпния резултат. Всички обективни съставомерни
елементи на престъплението са били отразени в съзнанието на извършителя,
като са били налични и изискуемите специални (хулигански и ксенофобски)
подбуди. Изложеното е в синхрон със съдебната практика и правна доктрина,
приемаща наличие на хулигански подбуди в случаите на безпричинно и
непровокирано от пострадалия нанасяне на телесно увреждане, а така също и
по незначителен повод, което позволява на дееца да покаже, че се смята за
необвързан със социалните норми и така да демонстрира своето явно
неуважение към обществото. Отсъствието в случая на какъвто и да било
основателен личен мотив у обв.Т., предвид установената по делото
фактология, обосновава извода относно наличието на хулигански подбуди.
Нещо повече, многобройна е съдебната практика, а и правната доктрина е
категорична и еднопосочна /Гиргинов, Антон, Наказателно право на РБългария,
Особена част, Изд. Къща Софи-Р, 2002, стр.69/, че дори наличието на известен мотив
у дееца да осъществи противоправно действие спрямо пострадалия не
11
изключва „хулиганските подбуди“, когато засягането на реда и общественото
спокойствие също е резултат от деянието. Тези подбуди са налице, когато
деецът, макар преследвайки друга конкретна цел, осъществява същата в
обстановка и по начин, при които демонстрира едновременно и своето
неуважение към обществото, предизвикателното си отношение към
обществения ред и морала, какъвто е конкретният случай. Изложеното е в
подкрепа на виждането на районния съд, кореспондиращо и с актуалната
съдебна практика /Р. № 145 от 8.07.2019 г. на ВКС по н. д. № 534/2019 г., II н. о./,
относно възможната едновременна битност на хулигански и ксенофобски
подбуди, които са налице кумулативно в конкретния случай и според
въззивната инстанция. Обсъдените по-горе обстоятелства, очертаващи
фактическата обстановка, при която се е развила процесната случка, се
субсумират едновременно под двата квалифицирани състава на чл.131, ал.1,
т.12 от НК, а и самият НК не поставя ограничения в тази насока. И
понастоящем ксенофобските подбуди нямат легално определение в
наказателния кодекс, нито пък е налице такова, което може да се взаимства от
международен правен източник. Според езиковото значение на понятието,
ксенофобията представлява "страх от чуждото, омраза към чуждото",
толерирани, или не от властта в съответната държава, или казано с други думи
касае се за ненавист към различие, свързано с разни признаци- национални,
културни, социални, религиозни и т. н., което индицира недопустим за
съвременната правова демократична държава стандарт по отхвърляне
принципите на равенство между индивидите. А твърденията на обвиняемия
пред съда, че е толерантен по убеждение към различните вероизповедания,
както и че има приятели, изповядващи мюсюлманска религия, не могат да
разколебаят извода относно наличието на коментирания квалифициращ
признак. Това е така, доколкото осъществената от Т. инкриминирана
деятелност /обстоятелствата, при които е сторена физическата агресия и
съпровождащите я реплики/ не оставя съмнение, че ксенофобските подбуди са
мотивирали поведението му спрямо трите пострадали. И както нееднократно е
отбелязвано в съдебната практика, за субективното отношение на дееца към
реализираната от него общественоопасна проява се съди не по изявленията
му, а по всички обективни обстоятелства, при които е била осъществена
престъпната деятелност.
Направеният по-горе принципен анализ на хулиганските и
12
ксенофобските подбуди, съотнесени към конкретиката на случая, дава
възможност да се прецени, че те са налице едновременно, понеже
инкриминираното поведение на Т. не само се явява демонстрация на
незачитане правото на обществото да налага ред на поведение на индивидите,
но наред с него се отхвърля пренебрежително и режимът на равенство между
индивидите, в частност на религиозни убеждения. С оглед изчерпателност,
уместно е да се допълни, че личният мотив, който обикновено се
противопоставя на хулиганските подбуди, за да ги изключи, не може да бъде
приравнен на ксенофобски такъв. Това е така, тъй като, както е отбелязано и в
Р. № 145 от 8.07.2019 г. на ВКС по н. д. № 534/2019 г., II н. о. личният мотив по
смисъла на съдебната практика, „съставлява лично действително или
предполагаемо, засягащо дееца поведение на пострадалия, срещу което
първият е реагирал с противоправното си поведение“. В процесната случка
облеклото на пострадалите, индикиращо религиозните им убеждения, не
може да се вмести в поведение, предизвикало обвиняемия на лична основа,
със съответните последици. А прокараната от Т. теза, че пострадалите със
своето облекло са нарушили повелите на Конституцията, не оправдава
проявената от него агресия. Това е така, доколкото голословните в случая
твърдения на обвиняемия за охраняване от негова страна на основния закон на
страната ни, принципите на демократичното общество, правата на индивида и
пр., некореспондиращи с фактическата установеност по делото, не могат да
извинят сторената от него непровокирана по никакъв начин физическа
саморазправа.
В контекста на изложеното, правилно ПРС е приел, че са налице
предпоставките за приложение на чл. 78а от НК. Това е така, понеже за
умишленото престъпление по чл.131, ал.1, т.4 и т.12, вр. чл.130, ал.2 от НК,
което дефинитивно не предвижда причиняването на имуществени вреди /а и
такива не са били причинени/, законът предвижда наказание лишаване от
свобода за срок до 1 година или пробация, обв.Т. не е осъждан и не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК.
При индивидуализацията на административната санкция по чл.78а, ал.1
от НК обаче районният съд се е отклонил от критериите за нейното
справедливо оразмеряване, включващо, както правилото за съответствие
между деяние и наказание, а така също и специфичните за определяне на
имуществената санкция /иначе коректно фиксирана в санкционната амплитуда от 1000
13
до 5000 лева, предвидена в разпоредбата на чл.78а, ал.1 от НК/ изисквания.
Правилно са видени и отчетени смекчаващите наказанието
обстоятелства, а именно много добрите лични данни на Т., който през един
относително продължителен период от време /в контекста на около 42
годишната му възраст към момента на извършване на престъплението/ е
показал един устойчив модел на правомерно поведение. Коректно е
отбелязано и неговото здравословно състояние /констатирани са известни
проблеми в здравословния му статус при от изготвената КСППЕ/. Неправилно
е обаче решението на районния съд да квалифицира като отегчаващо
обстоятелство безпричинното нападение на момичета, които не са
провокирали по никакъв начин обвиняемия. Сам по себе си този факт е сред
предопределящите за квалифицирането на стореното като извършено по
хулигански подбуди, поради което отчитането му и за индивидуализация на
санкцията е незаконосъобразно. Обаче е налично друго отегчаващо
обстоятелство, убягнало от вниманието на първия съд, а именно натрупването
на общо три квалифициращи признака на чл.131, ал.1 от НК-два по т.12, ведно
с елемента на т.4 от същата разпоредба /като е надхвърлен минималният праг
от две пострадали лица-в случая са общо три/. Неконстатирано в ущърб на
обвиняемия е и обстоятелството, че Т. е проявил агресия и към друго лице,
невключено в повдигнатото му обвинение-свидетелката З.С.. Да се съобрази
този факт като отегчаващо обстоятелство е и процесуално допустимо,
доколкото е описан в сезиращото постановление на прокуратурата-т.е. е
предявен на обвиняемия по съответния ред. От друга страна, следва да се
съобрази и факта, че сама по себе си тежестта на стореното посегателство
срещу телесния интегритет на всяко от пострадалите лица, а и на свидетелката
С., не е голяма.
На следващо място, прав е защитникът на обвиняемия, че при
отмерване на имуществената санкция от 4000 лева-размер, близък до
максимума от 5000 лева, районният съд не е отчел финансовото състояние на
Т., който е безработен, а и, както бе отбелязано здравословият му статус
съвсем не е безпроблемен. При определяне размера на административната
санкция по чл.78а от НК, предвид липсата на изрични нормативни
изисквания, като ориентир могат да се използват критериите, очертани за
наказанието глоба по чл.47, ал.1 от НК, доколкото се касае все за имуществено
14
санкциониране. А съдебната практика, неведнъж е сочила, че размерът на
наказанието глоба се определя при известно отклонение от правилата на чл. 54
и чл. 55 от НК-въз основа на обстоятелства, които може да не са нито
смекчаващи, нито отегчаващи /Тази особеност е била предмет на обсъждане и в
практиката на ВКС, като е застъпвано и становище, че глобата може да бъде
индивидуализирана в известно отклонение от обстоятелствата, отчетени при определяне на
основното наказание-напр. Решение № 372-2008-ІІІ/. Анализът на съществуващата
съдебна практика, обаче налага становището, че определени обстоятелства
имат съществено значение при отмерване на глобата, макар понякога тези
обстоятелства да нямат характер на смекчаващо, нито на отегчаващо
отговорността обстоятелство /напр. имущественото състояние на дееца/, респ.
тяхната роля е по-значима, отколкото при индивидуализиране на останалите
санкции.
В обобщение на горното, въззивният съд намира, че районният съд е
допуснал известна неправилност на санкционирането, изразила се в липсата
на отчитане имотното състояние на обвиняемия, а и реално съобразяване на
здравословния му статус. Предвидената в закона среда на административната
санкция е 3000 лева. Принципно медианата на една санкция, според
критериите на съдебната практика отразява типичната степен на обществена
опасност на деянието и типизираната степен на обществена опасност на дееца
– степен, проявявана без друго, т.е. при отсъствие на каквито и да било
смекчаващи и отегчаващи обстоятелства или при баланс на наличните, като
следва да се отчете, че при глобата, към тези критерии се добавя и
финансовият статус на санкционирания.
Така в конкретния случай, при отчитане индивидуализиращите
отговорността на обвиняемия обстоятелства, както и имотното му състояние
/Т. е безработен, констатирани са и известни проблеми в здравословния му статус/,
въззивният съд намира, че справедливо се явява наказание малко над
санкционната граница /от 2000 лева/ между специалния минимум от 1000 лева
и медианата от 3000 лева, а именно 2500 лева. Това точно е наказанието,
което отчита степента на обществена опасност на деянието и личността на
дееца, включая обществената й опасност, съобразено е и с имотния и
здравословния статус на обвиняемия. Ето защо, окръжният съд измени
обжалваното решение в тази му част, доколкото това е ревизия в полза на
обвиняемия /макар и непоискана от него/, като в останалите части съдебният
15
акт на първия съд се потвърждава като законосъобразен и обоснован.
Правилно и ненуждаещо се от коментар е и решението на първата инстанция
по въпроса за разноските.
С оглед на изложеното и на основание чл.378, ал.5, вр. чл.334, т.3, вр.
чл.337, ал.1, т.1 и чл.334, т.6, вр. чл.338 от НПК окръжният съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА Решение № 1513 от 04.11.2022 г. по АНД № 3238/2024г. на
Районен съд-Пловдив, 6 н.с., като НАМАЛЯВА размера на наказанието глоба
от 4000 лева на 2500 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата й част.
Решението е окончателно и не подлежи на протест и обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16