Р Е Ш Е Н И Е
№576/19.2.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр.В 19.02.2016г.
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, тридесет и първи състав
в открито съдебно заседание проведено на деветнадесети януари две хиляди и
шестнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Любомир Нинов
при секретаря М.М., като
разгледа докладваното от съдията гр.д.№10088/2007г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е след отменително определение
на въззивната инстанция с което е било отменено
определение на РС, с което той е прекратил производството по делото по част от
предявени искове, като са дадени задължителни указания на първоинстанционния
съд, че следва да разгледа предявени от ищцата искове за нищожност на договор
за покупко-продажба от 21.09.2007г. обективиран в нот.акт №45, т.ІІ, рег.№5937, нот.д.№226/2007г.
поради противоречие със закона и за прогласяване за унищожаем
на същия като сключен при измама и крайна нужда срещу Ж.А..
Предвид дадените задължителни указания и с оглед неяснотота
на твърденията на ищцата по отношение на обстоятелствената част на посочените
три иска са предприети неколкократни деиствия за уточнение на претенцията, като в своя
окончателен вариант твърденията на щицата са
придобили следния вид:
Ищцата Д.Х. твърди, че търсейки кредит за задоволяване на нуждите си
през 2007г. се е свързала с ответното дружество „М.ф.” ЕООД ,от което й е било
предложено да й се предостави кредит срещу неин имот. Тя сочи, че на
14.03.2007г. е била поканена от представител на дружеството да се яви пред нотариус
и е удовлетворила тази молба считайки, че ще се извършат действия по
предоставяне на кредита. Х. сочи, че в хода на подготовка на книжата при
нотариуса й е било обяснено от представителите на търговското дружество, че за
да получи кредита следва всъщност да се извърши прехвърляне на нейн имот находящ се в м.Боровец,
но на името на сестрата на представляващия дружеството-К.В., като ищцата се е
притеснила от новите условия, но въпреки това е подписала представените й пред
нотариуса книжа вкл. и нот. акт №136, т.1, рег.№2347,
нот.д.№117/2007г. Твърди се, че при изповядване на
сделката поради напрежение от променящите се в момента условия прехвърлителката е била в такова състояние, че не е могла
да разбера какво й се чете от нотариуса, като след изповядване на сделката е
получила от представителя на ТД на момента 1 000лв., а в последствие са й
предоставени още 1 600лв., като от първата сума е поела заплащането на
разходите по сделката около - 500лв. Ищцата също така сочи, че поради липсата
на правни познания не е разбрала по-рано, че съгласно чл.6 от договора с който
се е задължила да прехвърли имота като обезпечение на получения заем
противоречи на закона, морала и установената практика. Х. твърди, че започнала
да изплаща кредита с просрочие, но това била
договорено между нея и ответното дружество, като първоначално изплатила 700лв.,
които биле приети от кредитора, но при внасянето на следващата сума извършено
по устно упълномощаване от сина й, представителя на кредитора заявил, че следва
да му се обади като в проведения разговор я уведомил, че реалната лихва по
кредита е в размер не на 800лв., а на 25 000лв. Ищцата сочи, че след като се е
върнала в България многократно се е опитвала да установи контакт с ТД и да
уреди отношенията си с него, но въпреки усилията си не е успяла да осъществи
такъв. Твърди се също така, че междувременно ответницата Кр.В.
е препродала имота на ответника Ж.А., като продажбата е обективирана
в нот.акт.№45, т.ІІ, рег.5937, нот.д.№226/2007г.
Ищцовата
страна в заключение на множеството си непълни и неясни твърдения в заключение е
посочила, че по отношение на сделката от 21.09.2007г. счита, че същата е на
първо място нищожна поради противоречие със закона тъй като купувача е знаел,
че купува при условията на предходната сделка, че е нищожна поради липса на
предмет, тъй като поради прогласяване на предходната сделка за нищожна, то
продавача по втората сделка не е могъл да прехвърли права които е нямал, а
освен това се счита, че сделката е унищожаема като
сключена при измама поради това, че продавача е знаел, че е придобил имота чрез
измама и е измамила купувача не съобщавайки му тази информация.
Ответника по делото Ж.А. моли да се отхвърлят предявените искове като
неоснователни.
Предявени са искове с правното основание в чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД и в
условията на евентуалност чл.29 и 33 от ЗЗД.
По отношение на иска по чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД за
прогласяване на нищожна на сделката обективирана в нот.акт.№45, т.ІІ, рег.5937, нот.д.№226/2007г.
с район на действие ВРС поради противоречие на закона, съдът намира следното:
По делото е представено копие от
посочения нот.акт. (л.10) като в същия е обективирано изявление за извършена покупко-продажба по
силата на която Кр.В. и Ст.В. са продали на ответника
Ж.А. място от 1 000кв.м. находящо се в гр.В,
район А, м.””, като продавачите са придобили същия по време на брака си по
силата на покупко-продажба обективирана в нот.акт №136, т.1, рег.№2347, нот.д.№117/2007г.,
която по настоящем е прогласена за нищожна с решение
№267/15.01.2015г. поради противоречие на закона.
Ищцата е посочила, че счита, че
противоречие на закона се явява обстоятелството, че продавача по процесната сделка е знаел, че е купил имота при
противоречие на закона и че не е негов собственик. Посоченото схващане е
погрешно и противоречащо на основите на теорията на облигационното право, тъй
като знанието от страна на един правен субект, че не е носител на определено
право - в конкретния случай на право на собственост по отношение на една вещ,
не опорочава прехвърлителната сделка. При настоящия
случай твърденията на ищцата са на практика за извършена продажба на чужда вещ,
а съдебната практика е достатъчно богата по въпроса, че такава сделка не е
нищожна. По изложените съображения предявения иск следва да бъде отхвърлен,
като недоказан и да се разгледат предявените в условията на евентуалност искове
за унищожаемост на сделката поради измама и крайна
нужда. Ищцата е посочила, че счита че измамата се състои в това, че
продавачката е придобила имота чрез измама и е измамила купувачите продавайки
им придобит чрез измама имот. Предявения иск на това основание следва да бъде
отхвърлен поради това, че измама е налице, когато едната страна е била
подведена от другата да сключи договор чрез умишлено въвеждане в заблуждение.
Иначе казано следвало е купувача да е бил в заблуда и той да е бил въведен в
нея от продавача. При настоящия случай липсват доказателства продавачите Кр.В. и Ст.В. да са знаели, че имота който продават не е
техен и умишлино да са създали и подъдржали
у ответника Ж.А. заблуда за това и поради това иска за прогласяване на зделката за унищожаема поради
измама следва да бъде отхвърлен.
По отношение на последния иск за
прогласяване на сделката за унищожаема поради това че
е сключен при крайна нужда съдът приема следното:
Ищцовата
страна е направила изявление за оттегляне на този иск, но предвид етапа на
производството в който е направено това изявление за да се приеме оттеглянето е
било нужно съгласието на ответника и такова е дадено от процесуалният му
представител, но съдът неправилно е приел, че е нужно и съгласието на
останалите неправилно вписани в списъка за призозаване
лица, като това е станало причина да не се произнесе с прекратително
определение. Към настоящия момент обаче се установява, че по делото единствен
ответник с оглед указанията на въззивната инстанция е
бил Ж.А. и предвид изразеното негово съгласие е следвало производството в
посочената му част да се прекрати.
Ищцата е направила и искане за
изменение на постановеното по делото решение №267/15.01.2015г. в частта на
разноските, като е посочила, че присъдените за плащане от нейна страна в полза
на ответника Ж.А. 1 600лв. са посочени в договор за правна помощ и
съдействие страдащ от множество пороци и неясноти и в условията на евентуалност
прави възражение за прекомерност на присъденото възнаграждение.
Решаващия състав по молбата за
изменение на решението намира следното:
По делото на л.54 стр.2 се намира
разписка с клиент Ж.А. и адвокат на когото е възложена работа Г.Г, като е
посочен и номера на настоящото производство, а е уговорено възнаграждение в
размер на 1 600лв. с изрично отразяване, че сумаат
е внесена, като разписката е двустранно подписана.
При изложеното по-горе съдът намира,
че е изцяло доказано наличието на извършено плащане от страна на ответника Ж.А.
в полза на адвокат който го е представлявал по делото и той при отхвърляне на
иска има право на възстановяване на същото. По отношение на възражението за
прекомерност на възнаграждението съдът намира, че от съществено значение за
определяне на възнаграждението се явява не само цената на иска, но също така и
броя на проведениет съдебни заседания и извършените
процесуални действия, като при настоящия случай по делото са проведени
множество заседания и са извършени значителен обем от процесуални действия и
поради това молбата следва да бъде отхвърлена.
Ето защо, съдът
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д.В. Х ЕГН**********
*** срещу Ж.С.А. ЕГН********** *** искове за прогласяване за нищожен на договор
за покупко-продажба на място от 1 000кв.м. находящо
се в гр.В, район А, м.”” осъществена на 21.09.2007г. и обективирана
в нот.акт.№45, т.ІІ, рег.5937, нот.д.№226/2007г.
поради противоречие на закона и в условията на евентуалност за прогласяване на
договора за унищожаем поради измама.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото по
отношение на иска за прогласяване на договор за покупко-продажба на място от
1 000кв.м. находящо се в гр.В, район А, м.””
осъществена на 21.09.2007г. и обективирана в нот.акт.№45, т.ІІ, рег.5937, нот.д.№226/2007г.
поради крайна нужда.
ОТХВЪРЛЯ молбата на Д.В. Х ЕГН**********
*** за изменение на постановеното по делото решение №267/15.01.2015г. в частта
на присъдените като дължими от нея в полза на Ж.С.А. ЕГН********** ***
разноски.
Решението подлежи на обжалване пред
ВОС в двуседмичен срок от уведомяването на страните, а в частта с която се
отказва изменение на присъдени разноски има характера на определение и подлежи наобжалване пред същия съд но в едноседмичен срок.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: