Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 11.04.2022г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГР. ВАРНА, Пети
състав в открито съдебно заседание, проведено на шестнадесети март две хиляди двадесет
и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Д. МИХОВ
при участието на секретаря Нина
Атанасова, като разгледа докладваното от съдия Д.Михов административно дело № 2054/2019г.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и чл. 54, ал.2 от Закона за
кадастъра и имотния регистър (ЗКИР).
Образувано е по жалба на Ж.И. *** против
Заповед № 18 – 6691/26.06.2019г. на Началника на СГКК гр. Варна, с която е
отказано изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Варна,
състоящо се в заличаване на „Държавно предприятие „Български спортен
тотализатор“ и вписване на И и Д И в кадастралния
регистър като собственици на ПИ с идентификатор 10135.1507.**и нанасяне на нов
обект на кадастъра с идентификатор 10135.1507.**.6.
Жалбоподателят счита оспорената
заповед за незаконосъобразна, издадена при нарушаване на материалния закон и
процесуалните правила. Счита, че не е налице идентичност на обектите по приключилите
граждански дела и СОС с идентификатор 10135.1507.**.4. Иска се нейната отмяна.
Ответникът – Началникът на служба по
геодезия, картография и кадастър гр. Варна, с изразено писмено становище
оспорва жалбата. Посочва, че съгласно приложеното съдебно решение по гр. дело
№6616/2019г. на ВРС е установено, че Ж.И. Докоторова
и М И.Ж. не са собственици на хоби-стая,
която е обща част по предназначение. Т.е. същата не е самостоятелен обект на
собственост и съгласно ЗКИР не подлежи на отразяване в кадастралната карта.
Процесната хоби-стая функционално обслужва всички самостоятелни обекти в
сградата и представлява обща част по предназначение. Поради това счита, че жалбата е неоснователна
и недоказана. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. В съдебно заседание чрез
проц. представител адв. А. моли за отхвърляне на жалбата като неоснователна и
недоказана и претендира разноски по списък.
Заинтересованата страна ДП „Спортен тотализатор“
София, чрез адв. М. оспорва жалбата като
неоснователна и недоказана и претендира разноски по списък.
Заинтересованата страна К.В.М. чрез адв. Д.-ВАК
оспорва жалбата.
Заинтересованата страна Й.З.П. - К. не изразява
становище по жалбата.
Заинтересованата страна Д.П.В. не изразява становище
по жалбата.
Заинтересованата страна Г.С.Д. не изразява становище по жалбата.
Заинтересованата страна Г.Х.О. не изразява становище по жалбата.
Заинтересованата страна Н.И.Г. не изразява становище по жалбата.
Заинтересованата страна С.Д.С. не изразява становище по жалбата.
Заинтересованата страна Д.Д.Д. не изразява
становище по жалбата.
Заинтересованата страна К.И.Д. чрез адв. Д. оспорва жалбата.
Административен съд гр. Варна за да постанови своето
решение, прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства,
доводите на страните и прие за установено следното:
Обжалва се Заповед № 18 – 6691/26.06.2019г. на
Началника на СГКК
гр. Варна, с която на основание чл. 21 от АПК,
чл.54, ал.4, вр. чл. 54, ал. 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър и във
връзка със заявление вх. № 01-83138-25.02.2019г.
на Ж.И.Д. и приложеният към него проект по чл. 75 от Наредба №РД-02-20-5 от
15.12.2016г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта
и кадастралните регистри се отказва изменението в кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Варна, ЕКАТТЕ 10135, общ. Варна, одобрена със
Заповед №18-5247/30.06.2016г. на началника на СК-Варна, състоящо се в: изменение
на кадастралните регистри за самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10135.1507.**-
заличаване на Държавно предприятие „Български спортен тотализатор“ с документ
за собственост – нотариален акт №150, том XXXIV, рег. 11225, дело 8143 от 16.05.2006г., издаден от
Служба по вписванията-Варна и вписване на лицата Д В И. и
И Ж.И. с
документ за собственост Нотариален акт №171 от 18.07.2011г., том XLV, рег. **, дело 9690, вписан в Служба по вписванията –
гр. Варна и нанасяне на нов обект в сграда с идентификатор 10135.1507.**.6.
Със Заявление № 01-83138/025.02.2019г. /л.41 от
преписката/, Ж.И.Д. е заявила извършването на следните услуги: нанасяне на
настъпили промени в кадастралната карта за обект: ПИ 10135.1507.**; Нанасяне на
настъпили промени в кадастралния регистър на недвижимите имоти за обект ПИ
10135.1507.**; Определяне и запазване на идентификатор за обект: ПИ 10135.1507.**;
удостоверение за приемане на проект за изменение на кадастралната карта и
кадастралните регистри за обект: ПИ 10135.1507.**. Към заявлението е приложен
проект от лицензирано лице, архитектурни чертежи, изходни данни от АГКК. От
обяснителната записка /л.44 от преписката/ към проекта е видно, че самият
проект за изменение на кадастралната карта е изработен по искане на инвеститора
И Ж.И. и Д В И.. Според същата предмет на попълването е
отразяването в кадастралната карта на гр. Варна на хоби стая, находяща се в
сграда с идентификатор 10135.1507.**. и административен адрес гр. Варна, ул.
„Сан Стефано“ 7 /партерен етаж/. В резултат на предложението за изменение се
попълва СОС с пореден идентификатор 10135.1507.** /хоби стая/, съгласно
архитектурните чертежи и се попълват кадастралните регистри за СОС с
идентификатор 10135.1507.**/тото-пункт/ и 10135.1507.** /хоби-стая/, съгласно
представения документ за собственост – нотариален акт №171, том XLV, рег. **, дело 9690/18.07.2011г.
С писмо изх. №20-29221/30.04.2019г. на
Началник СГКК-гр. Варна до Ж.Д. във връзка с искането за отразяване на СОС с
описание „хоби“ е изискано да представи копие от инвестиционен проект за
границите на посочения обект и становище от главен архитект на район „Одесос“
дали представляват обособена част от сградата и със самостоятелно функционално
предназначение във връзка с §1 от ЗКИР /л. 63 от преписката/. С писмо вх.
№05-7128/21.05.2019г. Ж.Д. е представила исканите документи.
В хода на съдебното производство по искане на
жалбоподателката беше назначена СТЕ /л. 382-384 от делото/, вещото лице по която
установи, че изградената в ПИ 10135.1507.744 пететажна жилищна сграда
съответства на арх. проект одобрен на 27.07.1983г., на екзекутивен проект за
пети етаж одобрен с Протокол №48/20.12.1984г. на СТСУСА при ОбНС-Варна и на РС
№129/07.10.1983г., тъй като описаните в РС административен адрес и дата на
одобрение, съвпадат с тези на проекта, а не би могло в една и съща дата да се
одобрят два различни проекта за един и същ ПИ. По отношение на съответствието
със заявленията за отстъпено право на строеж, вещото лице установи, че в
заявленията е записано: „...съгласно одобрен арх. план на сграда, ...“ и за да
се отговори на тази част от въпроса, трябва да се изясни, кой одобрен арх. план
се има предвид.
По отношение наличието на идентичност между имота и
обектите на НА №18/1978г., НА №171, том XLV, рег. №**, дело №9690/18.07.2011г., НА рег. № 150,
том XXXIV, рег. № **, дело 8143/16.05.2006г. на СВ, представените към
възражението съдебни решения и 10135.1507.**по КККР на гр. Варна, вещото лице
установи, че в НА №18/1978г. е описан обект, съществувал през 1978г.; -съгласно
договор от 05.01.1984г., приложен на стр. 184 и 185, а също и към адм. дело
№550/2009г/ХVII състав, том II, стр.517,
същият обект е предвиден за разрушаване, за да се освободи терен за ново
строителство;-обектът, описан в НА №18/1978г. е с различно предназначение; с
различна площ, от всички, които са построени години по-късно в ПИ
10135.1507.744. По НА №171, том ХLV, рег. №**,
дело №9690/18.07.2011г. има несъответствие в площите и общите части, като площта
на обекта по цитирания НА е 22,4 м2, а на този в Схема №15-208406-11.03.2019г.
22,41 м2. В схемата на СГКК са описани 0,0588% от общите части на сградата, а в
НА няма посочена собственост върху общи части. По НА рег. № 150, том XXXIV, рег.
№ **, дело 8143/16.05.2006г. имотът е идентичен с този, описан в Схема
№15-208406-11.03.2019г. По представените към възражението съдебни решения няма
как имот/обект, който да е идентичен на възражение по съдебно решение. Вещото
лице заключи, че изготвяне на комбинирана скица, на която в раличен цвят да се отразят
обектите по техните граници по всички изброени по-горе документи е неизпълнима
с оглед наличните материали по делото.
С оглед оспорването на СТЕ от жалбоподателката, беше назначена
тройна СТЕ. Вещите лица установиха, че в имот с идентификатор 10135.1507.744
има две сгради с идентификатори 10135.1507.744.1 и 10135.1507.**. Разрешение за
строеж №129/07.10.1983г. е за „Жилищна сграда, находяща се в имот пл.№7, кв.60
по плана на 8-ми м.р., с адрес ул."Сан Стефано"№7, за четири
етажа" и тя е построена видно от самото заглавие в имот пл.№7. При
издаването на това разрешение за строеж е действал Кадастралния план от 1965г.
Сградата за която е издадено това Разрешение за строеж отговаря на сграда с
идентификатор 10135.1507.** като контур, но се различава като етажност. На комбинирана
скица вещите лица са показали със зелен цвят кадастралния план от 1965г., а с
черен цвят действащата кадастрална карта. От скицата се вижда, че част от
сградата с идентификатор 10135.1507.** излиза извън имот пл.№7 по КП от 1965г.
С н.а. №73/1975г., И Ж.И. и Д
В И. купуват чрез народен съвет
по ЗСГ, следният недвижим имот, находящ се в гр.Варна, ул."Сан
Стефано"№7, а именно къща на три етажа, състояща се от три стаи, кухня,
два тоалета, таванска стая и изба, ведно с 83кв.м ид.ч. от дворното място,
цялото от 220 кв.м, съставляващо имот пл.№ 6,7 от кв.60 по плана на 8-ми
подрайон на гр. Варна.
С н.а.№18/1978г., Районна дирекция Български спортен
тотализатор гр.Варна, купува чрез Общински народен съвет по ЗСГ, масивен
магазин с фурна, без място, построен на 37кв.м,с кубатура 139.84куб.м, при
граници по н.а.: Н Д М , П х.П , ВелчоП х.П , Д П х.П и ул."Солунска",
а по скицата ул."Сан Стефано", в имот пл.№6,7, кв.60 по плана на 8-ми
подрайон Варна.
В периода когато тези имоти са закупени е действал
кадастралния план от 1965г. в М1:1000 текущо попълнен през 1969г.
В този план имот пл.№6 е разположен на две улици-
ул."Сан Стефано" и ул."Патлейна". Имот пл.№7 е разположен
само откъм ул."Сан Стефано". В плана от 1965г. (с попълване 1969г.)
имот пл.№7 представлява една двуетажна жилищна сграда която граничи на запад с
триетажна масивна жилищна сграда находяща се в имот пл.№6 имаща лице и към
ул."Сан Стефано".
След изготвяне на Комбинираната скица вещите лица
установяват, че имотът който е описан в н.а.73/1975г. като „къща на три
етажа" се е намирала реално в имот пл.№7, а „масивен магазин с фурна описан
в н.а.№18/1978г. се е намирал също в имот пл.№7 в същата сграда.
След 1965 г. със заповед 300-4-47/01.10.2003г, е
одобрен кадастрален план на 8 микрорайон в цифров вид, в който имот пл. 6 става
№ 1754, а имот пл.7 става № 1756, но границите и площите на имотите не съвпадат.
Със заповед №51/19.03.2012г. на зам. кмета на община
Варна за възстановяване на графичната част на етапна реализация на КЗП за
кв.60, 8-ми м.р., гр. Варна, одобрена със заповед №32/01.02.1983г. на ИК на
ОбНС в която имотите са пак с № 6 и 7.
Имот пл.№6 е разположен на две улици- ул."Сан
Стефано" и ул."Патлейна". Той излиза на ул. „Сан Стефано"
№7 с частта си от триетажната жилищна сграда разположена в него. Този имот е по
кадастралния план от 1965г., който е технически приет и за него няма заповед за
одобряване.
Вещите лица са установили, че в партерния етаж на
пететажната сграда с идентификатор 10135.1507.** се намира обекта (СОС) по
влезлите в сила решения по гр. д. № 1654/1995 г. на ВРС. Става въпрос за обекта
със самостоятелно функционално предназначение и самостоятелен характер (СОС) с
площ от 22.41 м2 със сервизни помещения както е по одобрения проект и както е
по акта за въвеждане в експлоатация. Различното наименование на СОС - вместо
тото пункт (както е в одобрения архитектурен проект и в акта за въвеждане в
експлоатация) - магазин със сервизни помещения (както е в Договора за групов
строеж от 22.08.1984 г.) не променя функционалното съдържание и самостоятелния
характер на СОС. Заради констатираните промени спрямо одобрения архитектурен
проект (описани в т. IV.3) към днешна дата обектът е различен спрямо влезлите в
сила решения по гр. д. № 1654/1995 г. на ВРС, защото без сервизните помещения
(преддверие с мивка и тоалетна) не може да функционира самостоятелно.
Обектът по нот. акт 150/2006 г. е със същата площ от
22.41 м2 със сервизни помещения, със същото предназначение - СОС и със същите
граници на обектите както е по одобрения архитектурен проект на 27.07.1983 г. Различното
наименование на СОС - вместо тото пункт (както е в одобрения архитектурен
проект и в акта за въвеждане в експлоатация)- магазин със сервизни помещения
(както е в Договора за групов строеж от 22.08.1984 г.) не променя
функционалното съдържание и самостоятелния характер на СОС. Заради
констатираните промени спрямо одобрения архитектурен проект (описани в т. IV.3)
към днешна дата обектът е различен спрямо нот. акт 150/2006 г., защото без
сервизните помещения (преддверие с мивка и тоалетна) не може да функционира
самостоятелно.
ПИ 10135.1507.** се отнася и съответства на Договор за
групов строеж от 22.08.1984 г. Съгласно справка АУ126170ВН-003ОД от Община Варна, Район Одесос няма заповед № 129/07.10.1983 г. на
Председателя на ОбНС - Варна, освен със същия номер и дата разрешение за строеж
№ 129/07.10.83 г. на Районен Народен съвет - Варна.
ПИ 10135.1507.** се отнася и съответства на Договора
за доброволна делба от 15.02.1989 г. Договора за доброволна делба от 15.02.1989
г. съответства на ПИ 10135.1507,744,2, както е по одобрения проект и в акта за
въвеждане в експлоатация. Според същия договор Районна дирекция Български
спортен тотализатор, представлявана от зам. директора Д И. Р и гл. счетоводител Н Г. Р получава в
изключителна собственост магазин в партерния жилищен етаж състоящ се от магазин
и сервизни помещения със застроена площ 22,41 м2 и 0.058% ид. части на сградата
и право на строеж. Различното наименование на СОС - вместо тото пункт (както е
в одобрения архитектурен проект и в акта за въвеждане в експлоатация) - магазин
със сервизни помещения (както е в Договора за групов строеж от 22.08.1984 г. и
в Договора за доброволна делба от 15.02.1989 г.) не променя функционалното
съдържание и самостоятелния характер на СОС.
Заради констатираните промени спрямо одобрения
архитектурен проект (описани в т. IV.3) към днешна дата, СОС - магазин със
сервизни помещения (тото пункт) не съответства на Договора за доброволна делба
от 15.02.1989 г,, защото без сервизните помещения (преддверие с мивка и
тоалетна) не може да функционира самостоятелно.
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от лице,
легитимирано за това, с правен интерес от обжалването, в законоустановения срок
и отговаряща на формалните изисквания за реквизити, което я прави процесуално
допустима.
В молба с.д. 9344/03.08.2020г. се релевират
оплаквания за нищожност на оспорения административен акт, които съдът намира за
неоснователни. Разграничението на порочните административни актове в правната
теория е разделението им на нищожни и унищожаеми в зависимост от степента на
порока от който е засегнат акта. Широко застъпено в съдебната практика е
становището, че нищожни са тези административни актове, които поради радикални,
основни и тежки пороци се дисквалифицират като административни актове и въобще
като юридически актове и се третират от правото като несъществуващи, поради
което изобщо не могат да породят, изменят или погасят права. Съдебната практика
приема, че нищожни административни актове са тези, при които са допуснати нарушения
на изискванията за компетентност и форма. В този смисъл е и разпоредбата на
чл.173, ал.2 от АПК, в която разбира се не са изчерпателно изброени хипотезите
на нищожност на административния акт. Настоящият състав споделя това становище,
понеже е безспорно, че при констатиране несъответствие от този вид, то води до
пълна липса на правнорелевантна воля за издаване на административен акт –
приема се по отношение на всички лица и органи, че още с постановяването му
същият не е произвел правни последици.
В настоящият казус, от представените по делото
доказателства е видно, че оспорената заповед е издадена и подписана от
оправомощено лице, а именно началника на СГКК гр. Варна, в кръга на неговите
компетенции. Заповедта е издадена в предвидената от закона форма и съдържа изискуемите
реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК. Следователно релевираното
възражение от жалбоподателката, че при нарушаване на материалния закон от
административния орган - липсата, отсъствието на изискването в чл. 146, т. 4 от АПК, административният акт е нищожен и нищожността настъпва по силата на закона,
е неоснователно.
Производството
по изменение на кадастрална карта и кадастрални регистри е по искане на Ж.Д.,
легитимирала се като наследничка на И Ж.И. и Д
В И. – собственици по
констативен акт за собственост №171, том XLV, рег. **, дело 9690/18.07.2011г., при изложени
твърдения, че данните за обектите на кадастъра са неправилно отразени, като се
иска по отношение на самостоятелен обект с идентификатор 10135.1507.**заличаване
на вписания като собственик Държавно предприятие „Български спортен
тотализатор“ и вписване на лицата Д В И. и И Ж.И. и нанасяне на нов самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 10135.1507.**.6 от КККР на гр. Варна.
Съгласно разпоредбата на чл. 51 от ЗКИР кадастралната
карта и кадастралните регистри се поддържат в актуално състояние, като се
изменят при установяване на: 1.
Изменения в данните за обектите на кадастъра, настъпили след влизане в
сила на кадастралната карта и кадастралните регистри; 2. Непълноти или грешки.
Съгласно чл.54, ал.1 от ЗКИР, непълнотата или грешката се допълва или поправя
от СГКК въз основа на писмени доказателства и проект за изменение на
кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти. Когато
непълнотата или грешката е свързана със спор за материално право, тя се
отразява в комбинирана скица и се отстранява въз основа на скица-проект след
решаване на спора по съдебен ред – чл.54, ал.2 от ЗКИР. Наличието на спор за
материално право се преценява от административния орган за всеки един отделен
случай и представлява основание да се откаже одобряването на проекта за
изменение на кадастралната карта.
В настоящия случай по отношение на СОС 10135.1507.**собствеността
на имота е установена по съдебен ред при приключило гр.д. № 1654/1995г. на ВРС,
решението по което се ползва със сила на пресъдено нещо. С нотариален акт от
1978 г. № 18, том 10, дело № 3855/1978 г., „Български спортен тотализатор“ се
легитимира като собственик на описания имот по силата на извършена
покупко-продажба на недвижим имот и последващите я договор за строителство и
групов строеж, последвани от Договор за доброволна делба от 15.02.1989 г. на
извършеното ново строителство. През 1992 г. сьделителите на новоизградената
сграда на ул. Сан Стефано № 7 в гр. Варна - фамилия И ови:
И и Д И , М И. /син/ и Ж.Д. /дъщеря/, завеждат иск за
собственост по чл. 108 от Закона за собствеността срещу „БСТ“ относно имота с
площ от 22.41 кв.м., притежаван от последния на законно правно основание. Този
иск е уважен от първо- и второинстанционните съдилища и понеже решението на
второинстанционните съдилища се ползва с изпълнителна сила, въпреки че е
обжалваемо и че по спорния въпрос не се е формирала сила на пресъдено нещо, „БСТ“
изпълнявайки разпореждането на съда, предава доброволно имота на 11.08.1993 г. С
решение № 436/02.08.1994 г. на Върховния съд на РБългария,
в производство по молба за преглед, са отменени с обратна сила решенията на
първо- и второинстанционните съдилища, с които въпросният имот е присъден на
фамилия И ови. Решението на ВС на РБ е атакувано от
фамилия И ови по реда на чл. 231, ал. 1, буква „а” от ГПК /отм./, като молбата за отмяна е оставена без уважение от 5-членен състав
на ВКС. Тези факти не се оспорват от жалбоподателката.
С нотариален акт
№ 110, том 3, дело 401/2006 година на нотариус Е Д , вписан като акт №
150, том 34, дело № 8143 от 2006 година в Службата по вписвания, по отношение
на магазин с площ от 22.41 кв.м. /със сервизни помещения/, заедно с 0.0588%
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, находящ се в
приземния - партерния етаж на сградата построена в гр. Варна, ул. „Сан Стефано”
№ 7 /УПИ № 1756 по новия кадастрален план влязъл в сила със заповед №
300-4-47/01.10.2003 г. на Кмета на Община Варна, в кв. 60 на 8-ми микрорайон по
плана на гр. Варна/, при граници: ул. „Сан Стефано“, калкан, стълбищна клетка с
проход - вход към нея и граници на поземления имот: ул. „Сан Стефано“, имоти №№
1750,1753 и 1754, е констатирано установеното с влязлото в сила съдебно решение
по гр. д. № 1654/1995г. на ВРС право на
собственост на „БСТ“ върху имота.
Видно от горното, собствеността на държавното
предприятие “БСТ” е била безспорно установена по съдебен ред, вследствие на
успешно проведено срещу фамилия И ови производство по
реда на чл.108 от ЗС. От деня на влизане в сила на съдебното решението по гр.д.
№ 1654/1995г. на ВРС е установено със сила на пресъдено нещо между страните по
делото - „БСТ“ и Д и И
И ови, а след смъртта им и по отношение на наследниците им – Ж.Д.
и М И., на осн. чл. 298, ал. 2 от ГПК,
че ДП „БСТ“ е носител на вещното право на собственост върху имота на соченото
основание - договор за покупка на недвижим имот, обективиран в нотариален акт
за покупка на недвижим имот, чрез ОбНС по ЗСГ, номер 18, том X, дело номер
3855/1978г., договор за групов строеж от 22.08.1984г. и договор за доброволна
делба от 15.02.1989г. Издаването на констативен НА № 79, том I, рег. № 3210,
дело № 77/2011г., с който Д и И И ови са признати за собственици
на тото-пункт с площ от 22, 40 кв.м., разположен в сграда, находяща се в гр.
Варна, ул. “Сан Стефано“ №7, не представлява нов факт, непреклудиран от силата
на пресъдено нещо, тъй като в това производство нотариусът е направил извод за
съществуване на едно право въз основа на писмени документи - договор,
инкорпориран в НА № 73, том XXVI, нот. дело № 9275/1975г., което право е съдебно
отречено.
От друга страна с нотариален акт № 110, том 3, дело
401/2006 година на нотариус Е Д , нотариусът само е констатирал установеното с
влязло в сила съдебно решение право на собственост на „БСТ“ върху имота, за
разлика от всички други нотариални актове, при които предмет на удостоверяване
са правни сделки. Констативният нотариален акт от 2011г., с който
жалбоподателката се легитимира като собственик на същия имот в качеството си на
охранителен акт не се ползва със сила на пресъдено нещо, още повече че той е
издаден и след приключилото ревандикационно производство. За разлика от него
решението по приключилото ревандикационно производство се ползва със сила на пресъдено
нещо и е задължително не само за страните по него, но и за всички съдилища и
учреждения и общини в Републиката. „Зачитането на СПН се състои в задължението
на всеки държавен орган /съд или друг орган/ да възприеме като свое скрепеното
със СПН съдебно установяване и да изхожда от него в своята служебна дейност
спрямо лицата, обвързани от СПН, като се откаже от всякакво преразглеждане и
пререшаване на въпроса, разрешен със СПН, когато той обуславя отговора на
въпрос, с който държавния орган е сезиран. Единствената
преценка, на която има право държавният орган с оглед на зачитането на СПН, това
е преценката, дали е вече възникнала СПН, валидно ли е възникнала и още ли
важи, или е вече отменена." /проф. Ж. Сталев “Българско гражданско
процесуално право“, девето издание на Сиела, стр.367/.
В конкретния случай безспорно е установено със СПН, че
собственик на СОС 10135.1507.**е „БСТ“ и като такъв същият правилно е отразен в
КК и КР на гр. Варна.
В подкрепа на горното и приетата по делото СТЕ категорично
доказа, че в партерния етаж на пететажната сграда с идентификатор 10135.1507.**
се намира обекта по влязлото в сила решение по гр.д. № 1654/1995г. на ВРС. Става
въпрос за обекта със самостоятелно функционално предназначение и самостоятелен
характер с площ от 22.41 м2 със сервизни помещения, както е по одобрения проект
и както е по акта за въвеждане в експлоатация. Различното наименование на СОС -
вместо тото пункт (както е в одобрения архитектурен проект и в акта за
въвеждане в експлоатация) - магазин със сервизни помещения (както е в Договора
за групов строеж от 22.08.1984 г.), не променя функционалното съдържание и
самостоятелния характер на СОС. Обектът по нот. акт 150/2006 г. е със същата
площ от 22.41м2 със сервизни помещения, със същото предназначение - СОС и със
същите граници на обектите, както е по одобрения архитектурен проект на 27.07.1983
г. Различното наименование на СОС - вместо тото пункт (както е в одобрения
архитектурен проект и в акта за въвеждане в експлоатация) - магазин със
сервизни помещения (както е в Договора за групов строеж от 22.08.1984 г.) не
променя функционалното съдържание и самостоятелния характер на СОС.
Следователно в частта, в която е отказано изменение на
КК и КР на гр. Варна по отношение на СОС 10135.1507.**заповедта е
законосъобразна.
По отношение на искането за нанасяне на нов обект 10135.1507.**.6
съдът намира, че се обективира наличието на спор за материално право. Следва да
се отбележи, че спор за материално право е налице не само при висящ съдебен
процес по вещно дело, но и всеки път, когато твърденията на страните относно определено
субективно материално право са разнопосочни. Предвид това и с оглед, че
заинтересованото лице К.В.М. още в хода на административното производство изрично
е заявила наличието на спор за материално право, може да се направи обоснован
извод, че е налице такъв спор, който не е предварително разрешен по предвидения
за това ред. Видно е и от представеното по делото удостоверение, че във ВРС се
води гр. д. №6616/2019г. по предявен отрицателен установителен иск с предмет
процесната „хоби-стая“. В настоящото производство не са представени
доказателства за приключване на делото с влязло в сила решение.
Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 4 от Наредба №
РД-02-20-5/15.12.2016 г., при установяване на спор за материално право, органът
е длъжен да откаже исканото изменение на кадастралната карта. Съгласно чл. 54,
ал. 2 от ЗКИР "когато непълнотата или грешката е свързана със спор за
материално право, тя се отстранява след разрешаването на спора по съдебен ред
". Т. е. при наличие на спор за материално право изменението на КК и КР,
свързани с непълнота или грешка във връзка със спора, могат да се отстранят чак
след разрешаването на спора по съдебен ред. Изменението преди разрешаване на
спора е недопустимо. Съществуването на спора е отрицателно материалноправно условие
на волеизявление по чл.51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР за отстраняване на грешка в
кадастъра до разрешаването му по съдебен ред – по аргумент от чл. 54, ал. 2,
изр. 1 от ЗКИР. Проверката на източниците, удостоверяващи вещните права на заинтересованите
страни, е извън компетентността на административния орган и на съда в това
производство, тъй като спорът за права може да бъде решен само от общия съд.
Видно от гореизложеното при издаването
на процесната заповед, в частта в която е отказано нанасянето на нов обект
10135.1507.**.6 административният орган правилно е отказал на осн. чл. 54, ал.
2 от ЗКИР и се е съобразил с установения спор за материално право. При наличен
спор за материално право, не са били налице предпоставките за изменение на кадастралната
карта и регистър поради непълноти и грешки. Напротив, в този случай
административният орган при условията на обвързана компетентност е постановил
законосъобразно решение, като е отказал заявеното изменение, преди приключване
на спора по съдебен ред.
Като се е съобразил с горното, административният орган
е постановил материално законосъобразен акт и жалбата срещу него следва да бъде
отхвърлена.
С оглед изхода от спора основателни
се явяват претенциите на ответника и заинтересованата страна – ДП „Спортен тотализатор“ София за присъждане
на направените по делото разноски за заплатени адвокатски възнаграждения. Пред
настоящата инстанция от СГКК – Варна е представен списък с разноски /л. 597/,
възлизащи на 500 лева - адвокатски хонорар, а от заинтересованата страна ДП
„БСТ“ София е представен списък с разноски /л. 596, л. 181/ за заплатени 600
лв.-адвокатски хонорар, които жалбоподателката следва да бъде осъдена да
заплати.
Водим от горното и на основание чл.
172, ал.2, предл. последно от АПК, Административен съд гр. Варна, пети състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ж.И. *** против
Заповед № 18 – 6691/26.06.2019г. на Началника на СГКК гр. Варна, с която е
отказано изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Варна,
състоящо се в заличаване на „Държавно предприятие „Български спортен
тотализатор“ и вписване на И и Д И в кадастралния
регистър като собственици на ПИ с идентификатор 10135.1507.**и нанасяне на нов
обект на кадастъра с идентификатор 10135.1507.**.6.
ОСЪЖДА Ж.И.Д., ЕГН ********** *** да
заплати в полза на СГКК гр. Варна, сумата от 500.00 /петстотин/ лева разноски
по делото.
ОСЪЖДА Ж.И.Д., ЕГН ********** *** да заплати в полза
на ДП „Спортен тотализатор“ София, сумата от 600.00 /шестстотин/ лева разноски
по делото.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните .
Съдия
: