№ 68
гр. Силистра, 31.01.2019 г.
Административен съд – Силистра, в
закрито заседание на тридесет и първи януари, две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Маргарита Славова
ЧЛЕНОВЕ:Павлина
Георгиева-Железова
Елена Чернева.
разгледа ч.к.адм.дело №13 по описа
на съда за 2019 г., докладвано от съдия Георгиева-Железова, и, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 от
Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, във вр. с чл. 229, ал. 1, т.
2, във вр. с чл. 144 от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/
.
Образувано е по частна жалба на В.Е.Ч. ***,
допълнена с молба от 11.09.2018 г. чрез процесуалния представител адв. К. Д.,
против определение № 385 от 05.06.2018 г. на Районен съд - Тутракан,
постановено по адм. д. № 475 / 2017 г., с което съдът отказал да уважи искането
за изменение на решение № 11 от 24.04.2018 г. по АХД № 475 / 2017 г. по описа
на ТРС в частта за разноските.
В частната жалба са развити съображения,
че постановеното определение е неправилно, като постановено в нарушение на
процесуалния закон. Конституираната и участвала в съдебното производство като
заинтересовано лице кооперация „Дунав-93“, на която са присъдени разноските,
нямала интерес от оспорване на процесния административен акт, не се явява
заинтересовано лице, респ. не й се дължат разноски. Моли за отмяна на
определението и за присъждане на разноски в частното производство пред
АС-Силистра.
Ответникът Началник на ОС „Земеделие“
Главиница и заинтересованото лице кооперация „Дунав-93“ - Главиница не
ангажират становище по частната жалба.
Административен съд - Силистра, като обсъди
оплакванията в частната жалба и събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 248, ал. 3 ГПК,
от надлежна страна, поради което е допустима .
Разгледана по същество, същата е
неоснователна.
С определение № 385
от 05.06.2018 г., постановено по административно дело № 475 / 2017
г., Районен съд – Тутракан е отхвърлил искането на В.Ч. за изменение на решение
№ 11 от 24.04.2018 г. по адм. дело № 475 / 2017 г., с което последната е била
осъдена да заплати на заинтересовано лице кооперация „Дунав-93“ - с. Малък
Преславец разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.
Съдебното производство пред РС - Тутракан
по АХД № 475 / 2017 г. е било образувано по оспорване на В.Ч. против отказ за
регистрация на договор за наем по заявление за регистрация с вх. № ПО-03-121 /
31.07.2017 г. в регистъра по чл. 37б, ал. 1 от ЗСПЗЗ, издаден от Началника на
ОС „Земеделие“-Главиница.
В съдебното производство като
заинтересовано лице е участвала и кооперация „Дунав-93“ - с. Малък Преславец,
подала заявление и регистрирала по чл. 37б, ал. 1 от ЗСПЗЗ договори за наем
спрямо петнадесет на брой имоти, дублирани в заявлението на В.Ч..
Частната
жалбоподателка счита, че К „Дунав-93“ - с. Малък Преславец не е заинтересовано
лице и разноски в съдебното производство не му се следват, тъй като
жалбоподателката не е оспорила отказа в частта, касаеща имотите на
кооперацията, поради което актът е влязъл в сила и последиците на отказа са се
стабилизирали. Този благоприятен за кооперацията резултат я лишавало от
положението на заинтересовано лице.
За да остави без уважение искането на
жалбоподателката за изменение на решението в частта за разноските, РС е изложил
следните мотиви: „… между декларираните от жалбоподателката имоти със
заявлението по чл. 70, ал. 1 от ЗСПЗЗ, във вр. с чл. 37б, ал. 3 от ЗСПЗЗ, и
тези, декларирани от КООПЕРАЦИЯ “ДУНАВ - 93”, е налице съвпадение по отношение
на следните имоти в землището на с. Малък Преславец - имоти № 015006, № 018038,
№ 015247, № 019033, № 015233, № 015147, № 015271, № 015265, № 015289, № 005077,
№ 019029, № 015044, № 015239, № 015005, № 015013…“. При това положение, при
уважаването на жалбата В.Е.Ч. също ще бъде вписана в регистъра по чл. 37б, ал.
1 от ЗСПЗЗ, в резултат на което като ползватели на горепосочените имоти ще
бъдат вписани две лица. Последното би създало пречки на кооперацията при
инициирането на всякакви административни процедури, при които се ползват
данните от регистъра по чл. 37б, ал. 1 от ЗСПЗЗ (вж. напр. чл. 37в от ЗСПЗЗ,
чл. 9, т. 3, б. „а” от Наредба № 6 от 29.09.2017 г. за прилагане на подмярка 4.1.2. "Инвестиции в земеделски
стопанства по Тематична подпрограма за развитие на малки стопанства" от
мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2014 – 2020 г.; чл. 5, ал. 12, т. 3, б. „а” от
Наредба № 10 от 10.06.2016 г. за
прилагане на подмярка 6.3 "Стартова помощ за развитието на малки
стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. и др.)
В тази връзка съдът е приел, че кооперацията би могла да търпи негативни правни
последици от уважаването на жалбата, поради което я е конституирал като
заинтересована страна.“
В процесния
случай К „Дунав-93“ – с. Малък Преславец е заинтересовано лице от оспорването
на отказа на Началника на ОС „Земеделие“ - Главиница да регистрира процесния
договор за наем, сключен между оспорващата Ч. и И. П., тъй като правата на
жалбоподателката по регистърната процедура конкурират правата на кооперацията в
частта за дублиране на посочените по-горе имоти. Административният орган
действа в хипотезата на обвързана компетентност. Адресатът на оспорения акт – В.Ч.
и кооперация „Дунав-93“ - с. Малък Преславец са подали заявление за регистрация
на едни и същи имоти в един и същ регистър ,но материалното право за
регистрация принадлежи само на единия. Проекцията на тези правоотношения
съставлява административен спор, страните по който са заинтересовани от изхода
му. Заинтересованите от изхода на спора лица – частната жалбоподателка и
посочената кооперация, притежават процесуална легитимация по процесното дело. В
тази връзка кооперация „Дунав-93“ - с.Малък Преславец се явява заинтересовано
лице и, при наличие на предпоставките по чл. 143, ал. 3 от АПК, има право на
разноски.
Твърдението,
че в обективните рамки на АХД № 475 / 2017 г. по описа на Районен съд Тутракан
не се включват имотите, заявени за регистрация от заинтересованото лице, не
отговаря на действителните факти. В изисканата справка по повод преценка кръгът
на заинтересованите лица, издадена от Началника на ОС „Земеделие“ – Главиница
/л. 33 от приложеното адм. дело № 177/2017 г. по описа на АС-Силистра/, както и
от събраните по делото доказателства - договори за наем и др. е видно, че в
предмета на делото се включват посочените имоти. В тази връзка не е достоверно
и твърдението, че В.Ч. не била оспорила отказа в частта, касаеща претенциите на
заинтересованото лице.
Не е обосновано и твърдението, че положението на
заинтересовано лице на кооперацията се определя само от положителен акт по
заявлението на кооперацията, а не и от отказ, касаещ същите имоти, на друг
заявител. В тази връзка жалбоподателката поддържа следните твърдения: „Оспорваният акт /отказът от регистрация/
не засяга правата, свободите или законни интереси на кооперация „Дунав - 63” и
не поражда за нея права или задължения. Актът се изразява в нерегистрация на
наемен договор и заявление по чл. 70 от ППЗСППЗ във връзка с чл. 37б, ал. З от
ЗСПЗЗ, а не е за извършена регистрация, която в евентуалност би засегнала
интересите на кооперацията. Напротив, както по делото бе доказано, още на 21 и
22.06.2017 г. е извършена регистрация на заявленията и договорите на кооперация
„Дунав - 63”, като в регистрите на ОСЗ - Главница е отразено, че за 2017 / 2018
г. ползвател на земите е кооперацията, а не В.Ч.. Съдебното решение не засяга и
не би засегнало правата и свободите или законните интереси на кооперацията…..
Ако съдът уважи жалбата, следва по правилата на чл. 173, ал. 2, да изпрати
преписката на съответния компетентен административен орган - в случая ОСЗ, със
задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, каквато е
установената съдебна практика, а не да разпореди регистрация на заявлението и
договора. Впрочем, макар в първата молба да съм искала, съдът да разпореди
извършване на регистрацията, в петитумите: на допълнението, на следващите
молби, както и в този на писмената защита съм желала, преписката да се върне на
АО за ново разглеждане съобразно указанията на съда.“
Така изложената теза е
неоснователна. Уважаването и на двете конкуриращи заявления в административната
фаза означава липса на спор и липса на заинтересовани страни. Преценката за
законосъобразност на административния акт се извършва към датата на издаване на
същия и към този момент се изследват заинтересованите да участват в
производството лица. Статутът на заинтересованост на лицата съществува от
момента на образуване на административното производство до приключване на
съдебната му фаза. Спорът предполага възможност за приключване на
производството с положителен или отрицателен спрямо заявлението административен
акт. Смисълът на конституирането и участието на заинтересованите лица е те да имат
възможност да влияят в процеса спрямо съдържанието на акта чрез излагане на
позиции и събиране на доказателства. Изходът на спора има значение за преценка
претенциите за разноски, но не рефлектира с обратна сила върху допустимостта и
основанията за конституирането им.
В обобщение
следва да се приеме, че кооперация „Дунав-93“ – с. Малък Преславец,
регистрирала, респ. подала заявление за регистрация на документ за правно
основание за ползване спрямо имоти, дублирани в заявлението за регистрация на В.Ч.,
правилно е била конституираната като заинтересовано лице и спрямо нея са
относими разпоредбите на чл. 143, ал. 3 от АПК за присъждане на разноски.
Оспореният
отказ съставлява благоприятен за заинтересованото лице административен акт, тъй
като в съответния регистър ще е налице вписване, касаещо само заинтересованото
лице кооперация „Дунав-93“, т.е. правно-значимата информация няма да е
противоречива поради запис на взаимно изключващи се, конкуриращи се фактически
обстоятелства в регистър, ползван от интегрираната система за администриране и
контрол /ИСАК/, както обосновано и мотивирано е отбелязал Районният съд.
В съдебното производство пред РС -
Тутракан заинтересованото лице К „Дунав-93“, за което потвърденият акт е
благоприятен, е имало право на разноски /чл. 143, ал. 3 АПК/.
Същите са удостоверени с приложения на л. 114 договор за правна помощ с
установен размер и начин на реалното им извършване „300 лева, в брой“.
Изложеното мотивира оставянето в сила на
обжалваното определение като правилно, воден от което и на основание чл. 229, ал. 1, т.
2 от АПК, вр. с чл. 248, ал. 3 от
Гражданския процесуален кодекс Административен съд-Силистра
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 385 от 05.06.2018 г., постановено по адм. д. № 475 / 2017 г.
на Районен съд Тутракан.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на В.Е.
Ч. ***, ЕГН:********** за присъждане на разноски за защита пред
Административен съд Силистра .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.