№ 18911
гр. С., 21.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20231110***462 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „Топлофикация С.” ЕАД, чрез юрк. А.,
срещу С. С. К., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни
установителни искове с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД за признаване за установено, че С. С. К. дължи на „Топлофикация С.” ЕАД следните
суми: 817,42 лв., представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от
04.04.2023 г. до изплащане на вземането; 174,74 лв., представляваща мораторна лихва за
период от 15.09.2020 г. до 22.03.2023 г.; 46,37 лв., представляваща главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.03.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно
със законна лихва за период от 04.04.2023 г. до изплащане на вземането; 9,40 лв.,
представляваща мораторна лихва за период от 16.05.2020 г. до 22.03.2023 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 21.04.2023г. по
ч.гр.д. № 18012/2023 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че е налице
облигационно отношение, възникнало по силата на сключен с ответника договор за
продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителя без да е необходимо изричното им приемане, като в изпълнение на
този договор е доставил за периода м.05.2019 г. – м.04.2021 г. топлинна енергия в
топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ж.к. „Л.“, бл. ***, вх. „Б“, ет. 4, ап. 11, която не била
заплатена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, поради което
изпаднал в забава. Ето защо моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения му особен представител адв. С., е
подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и
размер. Релевира възражение за настъпила погасителна давност. Моли съда да отхвърли
предявените искове.
1
Третото лице – помагач „Далсия” ООД (с предходно наименование „Бруната” ООД) на
страната на ищеца не е взело становище по съществото на спора.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно
съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За уважаването на предявените по чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД искове, ищецът
трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни
предпоставки: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните
от него вземания, т.е. наличието на правоотношение между топлопреносното предприятие и
ответника като потребител за продажба на топлинна енергия през исковия период, в т.ч., че
ответникът е собственик на процесния недвижим имот; използването от ответника на
претендираното количество топлинна енергия; стойността на топлинната енергия и
изискуемостта на вземането.
Съобразно действащата през исковия период нормативна уредба - чл. 153, ал. 1 от ЗЕ,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост,
присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
потребители на топлинна енергия. Следователно качеството потребител се свързва с
принадлежност на вещното право на собственост или с ползването на имота.
Същевременно, обаче, не е изключено наличието на облигационно правоотношение по
повод доставяне на топлинна енергия до имот и между ищцовото дружество и лица, което не
са собственици или носители на ограничено вещно право на ползване върху недвижимия
имот, тъй като изброяването в чл. 153, ал. 1 не е изчерпателно и по силата на чл. 9 ЗЗД,
предвиждащ свобода на договарянето, на волята на правните субекти е предоставено
създаването на облигационна връзка с конкретно съдържание. Това положение е посочено в
ТР 2/2017 от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, в т. 1 от което е изяснено,
че клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни
от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице
придобИ. качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди и като страна по
договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие.
За доказване наличието на такова правоотношение важат общите правила, като
установяването на това обстоятелство може да стане например посредством представяне на
деК.ция за открИ.не на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното
дружество.
От представените по делото доказателства се установява, че процесният имот е бил
топлофициран, както и че сградата – етажна собственост, в която се намира този имот, е
била присъединена към топлопреносната мрежа.
От представения по делото Нотариален акт за продажба на недвижим имот № ***, том
**, рег. № *****, дело № *** от 25.09.2002 г., се установява, че на посочената дата С. С. К. –
малолетен към този момент, действащ чрез неговата майка и законен представител К. С.ова
П. – К.а, придобил правото на собственост върху процесния недвижим имот, представляващ
апартамент № 11, находящ се в гр. С., ж.к. „Л.“, бл. ***, вх. „Б“, ет. 4.
На следващо място, от представената от ищеца молба-деК.ция за открИ.не на партида
(л.23-24 от делото), се установява, че на 28.10.2002 г. К. С.ова П. – К.а отправила искане до
2
ищеца за открИ.не на партида на нейно име за процесния имот, като е декларирала, че ще го
използва за жилищни нужди, както и че домакинството й се състои от 2 член. Това
изявление представлява предложение за сключване на договор за доставка на топлинна
енергия - арг. чл. 13 ЗЗД. След като ищецът, като доставчик на топлинна енергия за битови
нужди, е приел отправеното към него през 2002 г. предложение на К. С.ова П. – К.а,
входирал го е, продължил е да доставя топлинна енергия до процесния апартамент и да
издава фактури на посочения в заявлението абонатен номер на името на К. С.ова П. – К.а
(л.29-32 и л.96-97 от делото), то следва да се приеме, че е сключен с К. С.ова П. – К.а
облигационен договор при Общи условия за ползване на топлинна енергия за жилището.
Това договорно правоотношение е продължило да съществува и за исковия период, поради
липсата на доказателства, че тази облигационна връзка е била прекъсната по-рано (в този
смисъл е константната практика на СГС - Решение № 386 от 17.01.2018 г. на СГС по в. гр. д.
№ 5717/2017 г., Решение № 3172 от 18.05.2018 г. на СГС по в. гр. д. № 13819/2017 г.,
Решение № 52 от 11.06.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 9833/2020 г., Решение № 261855 от
18.03.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 2966/2020 г., Решение № 3736 от 10.07.2023 г. на СГС по
в. гр. д. № 5072/2022 г., Решение № 1185 от 29.02.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 5841/2023 г.).
При това положение, въз основа на доказателствата по делото следва да се приеме, че
единствено К. С.ова П. – К.а e била потребител на топлинна енергия по договорно
правоотношение с ищеца за исковия период – в този смисъл са и Решение № 3954 от
3.07.2020 г. на СГС по в. гр. д. № 2784/2020г., Решение № 261855 от 18.03.2021 г. на СГС по
в. гр. д. № 2966/2020 г., Решение № 3736 от 10.07.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 5072/2022 г., и
др.
По отношение на С. С. К. ищецът не е представил надлежни доказателства, от които да
се установява наличие на облигационно правоотношение между него и „Топлофикация С.“
ЕАД. Ето защо, при липсата на доказателства за наличие на облигационно правоотношение
между ищеца и С. С. К., и при приложение на неблагоприятните последици от правилата за
разпределение на доказателствената тежест, предявените срещу С. С. К. искове с правно
основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни (в този смисъл са и Решение № 532 от 29.01.2024 г., постановено по в.гр.д. №
8593/2022 г. по описа на СГС, ГО II – „Е“ въззивен състав, Решение № 5924 от 20.11.2023 г.,
постановено по в.гр.д. №8828/2022 г. по описа на СГС, ГО, II – „Г“ въззивен състав и др.).
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на същите се обуславя от наличие на главно парично задължение,
настъпване на неговата изискуемост и изпадане на длъжника в забава. Доказването на тези
обстоятелства е в тежест на ищеца. Предвид неоснователността на главните искови
претенции, неоснователни се явяват и акцесорните за заплащане на обезщетение за забава и
като такИ. подлежат на отхвърляне.
По отношение на разноските:
При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право на разноски има
единствено ответникът. Същият обаче е бил представляван от особен представител, т.е. не е
сторил разноски, поради което такИ. не следва да му бъдат присъждани.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Топлофикация С.” ЕАД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я.“, № 23Б, срещу С. С. К.,
ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „Л.“, бл. ***, вх. „Б“, ет. 4, ап. 11, искове с правно
основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
3
установено, че С. С. К. дължи на „Топлофикация С.” ЕАД следните суми: 817,42 лв.,
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период
от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 04.04.2023 г. до
изплащане на вземането; 174,74 лв., представляваща мораторна лихва за период от
15.09.2020 г. до 22.03.2023 г.; 46,37 лв., представляваща главница за цена на извършена
услуга за дялово разпределение за период от 01.03.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна
лихва за период от 04.04.2023 г. до изплащане на вземането; 9,40 лв., представляваща
мораторна лихва за период от 16.05.2020 г. до 22.03.2023 г., за които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 21.04.2023г. по ч.гр.д. №
18012/2023 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач
„Далсия” ООД.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4