№ 6886
гр. София, 16.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ Й. ЙОТОВА КУПЕНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20231110134906 по описа за 2023 година
Ищецът Г. Т. Н. с ЕГН **********, гр. София, ул. *** №31, ет.3, ап.8, чрез адв. П., е
предявил срещу Т. Б. Н. сс ЕГН ********** и С. Г. Н. с ЕГН **********, двамата с адрес гр.
София, ж.к. ***, бл.67Д, ап.6, искове по чл. 124 ГПК за признаване за установено по
отношение на ответниците, че е собственик на втори етаж от къща, построена в поземлен
имот с ид. № 04234.6970.841 по КККР на с. ***, одобрени със заповед № РД$18-
51/3.11.2021г. на и.д. на АГКК, находяща се в с. ***, район ***, ул. Ст. *** №87, с площ по
кадастрална скица 782кв.м., при съседи по кадастрална скица имоти с ид. №№
04234.6970.842, 04234.6970.840, 04234.6970.839, 04234.6970.3559, 04234.6970.838, с номер
по предходен план и представляващ по доказателствен акт УПИ VI-841 в кв.59 по плана на
гр. София, с площ 780кв.м., на основание давностно владение, осъществено в периода
30.6.2005г.-5.2.2020г.
Ищецът сочи, че ответниците са негови родители. През 1987г. придобили право на
собственост върху посочения поземлен имот, който тогава представлявал празно дворно
място. Ответникът Т. Н. искал да изгради в парцела двуфамилна къща, състояща се от
сутерен, първи и втори етаж. През същата 1987г. обаче получил разрешение за строеж само
на сутерена и на първия етаж. Въпреки това изградил и втория етаж без строителни книжа.
Относно този втори етаж ответниците винаги казвали,че е на ищеца и след като ищецът
навършил 18г., той заживял там.
Впоследствие поземленият имот и законно изградената част от къщата /без втория етаж/
били продадени от Т. и С. Н.и на *** и *** ***, последните – на З***, а той – отново на Т. и
С. Н.и.
1
През 2012г. ответниците учредили ипотека върху парцела, сутерена и първия етаж от
къщата /без втория етаж/ за обезпечаване на договор за банков кредит. Поради неизпълнение
на задълженията по кредита банката инициирала публична продан на ипотекираните имоти
и същите били възложени на ***, който на 5.2.2020г. бил въведен във владение. Купувачът
отказал да допусне ответника Т. Н. до втория етаж и Т. Н. предявил отрицателен
установителен иск, че *** не е собственик на втория етаж. С влязло в сила на 8.5.2023г.
отрицателният установителен иск бил уважен.
Ищецът твърди, че е придобил описания втори етаж на основание давностно владение.
В срока по чл.131 ГПК, който е изтекъл на 8.1.2023г. /работен ден/, не е постъпил отговор от
ответниците. На 9.1.2024г. Ответницата е подала становище, касаещо приключило
производство по в.гр.д. № 1366/2019г. на СГС относно действията на ЧСИ при
принудителното изпълнение
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че е осъществил по отношение на
ответниците явно, трайно, спокойно и непрекъснато владение върху процесния втори етаж
от къщата в период от 10 години.
В съдебно заседание се явява ответницата, която оспорва предявения иск и моли същият да
бъде отхвърлен.
След приключване на съдебното засадение по делото е докладвана молба от процесуалния
представител на ищеца, в която сочи, че е ангажиран по друго дело, което препятства
участието му в настоящото производство и моли ход на делото да не бъде даван на
основание чл.142, ал.2 ГПК. Доколкото процесуалният представител на страната твърди, че
е налице препятствие, което не може да отстрани, съдът следва да прецени дали са налице
предпоставки за отмяна на определението, с което е даден ход по същество.
На първо място следва да се посочи, че процесуалният представител на ищеца е уведомен за
датата и часа на о.с.з. по настоящото дело на 2.2.2024г. В периода от уведомяването му до
провеждането на о.с.з. /2.2.2024г.-19.3.2024г./ както страната, така и адвокатът е могъл да
осигури процесуално представителство, поради което дори и да се приеме, че адвокат П. е
следвало да се яви по друго дело, това не е препятствие, което страната не може да отстрани
относно осигуряването на процесуален представител по настоящото дело. На следващо
място следва да се посочи, че разпоредбата на чл.142, ал.2 ГПК е процесуална, поради което
тя се прилага за всички неприключили производства по ГПК, независимо дали са започнали
преди приемането й. Ето защо, по кое дело ще се яви адвокатът е въпрос на лична преценка,
която също не представлява неотстранимо препятствие по смисъла на чл.142, ал.2 ГПК. На
трето място, твърденията на страната или/и на адвоката й, че е налице препятствие, което
страната не може да отстрани, в случая представлява изгоден за страната факт и следва да се
установи по предвидения в ГПК ред. Към молбата на адв. П. липсват доказателства, че на
същата дата е бил ангажиран в производство пред ОС-гр. Плевен. Предвид изложеното,
съдът намира, че не следва да отменя определението, с което е даден ход по същество.
С приетия за окончателен доклад съдът е указал на ищеца, че не е посочил и представил
2
доказателства относно твърденията си, че е упражнявал владение върху втория етаж от
къщата в период от 10-години.
Макар да няма пречка да се придобие по давност имот, който е изграден без строителни
книжа /той представлява годен предмет на правото на собственост, ако не подлежи на
премахване /, от изложените в исковата молба твърдения не може и да се направи извод, че
ищецът е упражнявал владение върху процесния втори етаж от къщата.
В решение № 122 от 03.12.2020 г. по гр.д. № 3549/2019 г., ВКС, I г.о. се изясняват разликите
между държането и търпимите действия: „Позитивното ни право урежда институтите на
владението – упражняване на фактическа власт върху вещ за себе си /чл.68, ал.1 ЗС/ – и
държането – упражняване на фактическа власт върху вещ за другиго /чл.68, ал.2 ЗС/ и
свързва с тях определени правни последици. Липсва правна уредба на търпимите и
съизволителните действия, които са самостоятелен вид факти, свързани с упражняването на
фактическа власт върху вещ и които не пораждат последиците на владението и държането.
Практиката на ВКС – решение № 483/11.12.2012 г. по гр.д. № 493/2012 г., ВКС, І г.о. – е
възприела определението на търпими действия в правната теория: търпими са всички онези
действия, които представляват според обстоятелствата незначително безпокойство за
собственика или владелеца на един недвижим имот, които се извършват с изричното или
предполагаемо съгласие на владелеца и за които може да се допусне, че той би търпял да се
извършват само поради това от обикновена любезност, добронамереност, гостоприемство,
по силата на лични отношения и поради това да се смятат за извършени с неговото съгласие.
Към това тълкуване следва да се добави, че общото между държането и търпимите действия
е в обективния им елемент – упражняване на фактическа власт върху вещ. Разликата е в
субективния елемент, извеждан от основанието, на което е установена фактическата власт.
При държането фактическата власт се установява въз основа на правна сделка, по силата на
която и с оглед поето по нея договорно задължение, собственикът или владелеца на вещта
предава временно или безсрочно ползването на вещта, съответно държателят придобива
противопоставимо на съконтрахента си облигационно право да ползва вещта съобразно
условията на сделката, по която се уреждат отношенията между съконтрахентите.
При търпимите действия фактическата власт се придобива също със съгласието на
собственика или владелеца, като това съгласие може да бъде изрично или предполагаемо, но
основано на добрите междуличности отношения /съседски, приятелски или роднински/,
поради което се търпи едно действие върху имот, действие, за което лицето, което го
извършва няма никакво право.
За да се определи дали действието, което едно трето лице упражнява върху един чужд имот,
е между тия, които са само търпими, нужно е да се има предвид, както волята на лицето,
което упражнява действието, така и волята на собственика/владелеца, върху имота на когото
се извършва то. Ако волята на лицата е да уредят отношенията си чрез правна сделка и са
налице съвпадащи волеизявления относно съществени елементи на сделката, то е налице
държане въз основа на възникнало облигационно отношение. Ако волята /изрична или
3
предполагаема/ е свързана единствено с междуличностните отношения, то не възниква
облигационна връзка, а са налице единствено търпими действия..“
В процесния случай, ищецът е допуснат от родителите си да живее на втория етаж на
къщата. Живеенето на втория етаж представлява търпимо действие, а не фактическо
упражняване на владение върху имота.
Доколкото в случая се установява, че ищецът не е осъществявал владение, а неговите
фактически действия са търпими действия, за който няма правна защита, предявеният иск по
чл. 12 ГПК се явява неоснователен и следва да се отхвърли.
Относно разноските: При този изход на делото разноски се дължат на ответниците. Не са
представени доказателства, че са сторени такива.
Воден от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Г. Т. Н. с ЕГН **********, гр. София, ул. *** №31, ет.3, ап.8,
чрез адв. П., срещу Т. Б. Н. сс ЕГН ********** и С. Г. Н. с ЕГН **********, двамата с адрес
гр. София, ж.к. ***, бл.67Д, ап.6, искове по чл. 124 ГПК за признаване за установено по
отношение на ответниците, че е собственик на втори етаж от къща, построена в поземлен
имот с ид. № 04234.6970.841 по КККР на с. ***, одобрени със заповед № РД$18-
51/3.11.2021г. на и.д. на АГКК, находяща се в с. ***, район ***, ул. Ст. *** №87, с площ по
кадастрална скица 782кв.м., при съседи по кадастрална скица имоти с ид. №№
04234.6970.842, 04234.6970.840, 04234.6970.839, 04234.6970.3559, 04234.6970.838, с номер
по предходен план и представляващ по доказателствен акт УПИ VI-841 в кв.59 по плана на
гр. София, с площ 780кв.м., на основание давностно владение, осъществено в периода
30.6.2005г.-5.2.2020г.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните с
въззивна жалба пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4