Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 08.07.2019г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,  Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав: 

 

                                                                             СЪДИЯ: Екатерина Стоева

 

при секретаря Весела Станчева разгледа гр.д. № 3391 по описа за 2018г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Предмет на производството е предявен от М.И.Л. осъдителен иск против Г. Ф., *** за сумата 26 000лв. с правно основание чл.557, ал.1, т.2, б.“а“ КЗ, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, ведно със законната лихва от 23.09.2017г. до изплащането.

Твърденията са, че на 15.12.2016г. на път между с.Софрониево и с.Бутан настъпило ПТП между л.а.БМВ с ДК № *******, управляван от В.Л.В., в който ищецът бил пътник  на предна дясна седалка, и л.а. БМВ с ДК № *******управляван от Л.В., виновно причинено от водача на първия автомобил. От произшествието получил травматични увреждания-контузия на главата със сътресение на мозъка; увреждания на коренчетата в шиен отдел с травматична генеза; централен вестибуларен синдром декомпенсиран с травматична генеза; субарахноидална киста, окципитално с травматична генеза. На 04.02.2017г. бил приет за лечение в болнично заведение в гр.Козлодуй, където установени травматичните увреждания, от които имал  постоянно главоболие, световъртеж, залитане, на моменти придружено от гадене и повръщане, засилващи се при промяна позицията на главата, болки в областта на шийния отдел, изтръпване на двете ръце. Твърди като последица от произшествието да е претърпял неимуществени вреди изразяващи се в болки и страдания от получените увреждания, както и психични увреди изразяващи се в стрес, развит страх от пътуване с автомобил, неспокоен сън, станал чувствителен. Репарирането на тези неимуществени вреди претендира от ответника с твърдението, че виновният за ПТП водач не е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“.

Ответникът оспорва иска по основание и размер по съображения изложени в подадения писмен отговор в срока по чл.131 ГПК. Оспорва вида и тежестта на травматичните увреждания на ищеца, както и размера на претендираното обезщетение. Оспорва да дължи законна лихва.

Конституираното на основание чл.219, ал.1 ГПК трето лице-помагач на страната на ответника В.Л.В. не е изразил становище по иска.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени доказателствата по делото, намира следното:

Отговорността на Г.Ф. за заплащане на обезщетение за причинени на трети лица от ПТП имуществени и неимуществени вреди възниква на основанията предвидени в чл.557, ал.1 КЗ. Съгласно чл.557, ал.1, т.2, б.“а“ КЗ Гаранционният Ф. изплаща на увредените лица от Ф.а за незастраховани МПС обезщетения за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество, причинени на територията на Република България, на територията на друга държава членка или на територията на трета държава, чието национално бюро на застрахователите е страна по Многостранното споразумение, от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България и за което няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

По делото не е предмет на спор настъпването на 15.12.2016г. на път между с.Софрониево и с.Бутан, общ.Мизия пътно-транспортно произшествие между л.а.БМВ с ДК № *******, управляван от В.Л.В., и л.а. БМВ с ДК № *******управляван от Л.В.. Ищецът бил пътник на предна дясна седалка в първия автомобил.

С одобрено от съда споразумение от 29.08.2017г. по НОХД № 362/2017г. по описа на РС-Козлодуй В.Л.В. бил признат за виновен в това, че на посочената дата и място, при управление на л.а.БМВ с ДК № ******* без да има необходимата правоспособност /не притежава свидетелство за управление на МПС в нарушение на чл.150а, ал.1 ЗДв.П/, в нарушение на чл.20, ал.2 ЗДв.П и чл.21, ал.1 ЗДв.П управлявал автомобила със скорост от 117 км./ч., като при заобикаляне на пътна неравност загубил контрол и навлязъл в лентата за насрещно движение в непосредствена близост до л.а.БМВ с ДК № ******и се блъснал в него, като по този начин по непредпазливост причинил телесни повреди на повече от едно лица-Л.Л. В., К.С.К., В.С.Л.иС.И.Л., съставляващо престъпление по чл.343, ал.3, алт.4, пр.7 б.“а“, пр.1 вр. чл.342, ал.1 НК с наложена наказание по НК.

На основание чл.383, ал.1 НПК одобреното споразумение в наказателното производство има значението на влязла в сила присъда, поради което следва да бъде зачетена от съда разглеждащ гражданските последици от деянието в пределите определени в чл.300 ГПК-извършването на деянието, неговата противоправност и вината на дееца. Предвид това и съобразно обвързващата сила на одобреното споразумение съдът приема за установен фактическия състав на чл.45 ЗЗД, осъществен от В.В..

Не се спори, а и от представената справка от база данни на информационен център към Г. Ф. се установява, че към деня на ПТП за л.а. БМВ с ДК № ******* не е имало сключена и действаща застраховка „Гражданска отговорност“, предпоставящо пораждане задължението на ответника да заплати на ищеца обезщетение за претърпените вреди.

От представените по делото писмени доказателства и заключението на вещото лице по СМЕ се установява, че ищецът получил следните травматични увреждания: травма на шийния отдел на гръбначния стълб с неуточнен вид и характер и травматично увреждане, шийни нервни коренчета двустранно, черепно-мозъчна травма с данни за комоцио-церебри.. Поради неуточнения характер на шийната травма вещото лице не може да даде достоверна медико-биологична характеристика на увредата. Ищецът е провел 5-дневно болнично лечение в Неврологично отделение, а 50 дни след това медикаментозно и инфузионно лечение. Периодът на възстановяване за контузията и навяхването на врата с травматичен радикулит е 2-3 месеца при забележката, че към деня на експертизата на ищеца не са били проведени изследвания със скенер и ЯМР с цел изясняване причината за настъпилите и продължаващи коренчеви увреждания. Претърпял е интензивни болки и страдания в първите два месеца от ПТП, продължаващи впоследствие и понастоящем в умерена степен. Понастоящем е в добро общо състояние, налице е шиен вертебрален синдром, десностранен коренчев болков синдром, обща отпадналост. Поради необходимостта от извършване на изследвания относно шийната травма вещото лице не се ангажира с отговор относно бъдещото му състояние.

По делото е разпитан св.Иван Дочев /баща на ищеца/, който сочи, че преди катастрофата не е имал здравословни проблеми. Оттогава вратът му и дясната ръка се схващали, повръщал, получавал гадене и болки във врата, от схващането не можел да ползва дясната си ръка. Преди злополуката бил шофьор, но поради увредите след това не е работил, защото не се чувствал добре. По-късно започна работа. Сочи, че престоял в болница около 10 дни, където бил на системи с препоръчана рехабилитация, която не била проведена поради липса на средства. В периода на възстановяване могъл да се грижи за себе си и извършва обичайни дейности от ежедневието без чужда помощ. Ищецът не е споделял със свидетеля как емоционално е преживял катастрофата, както и последният няма възприятия относно психичното му състояние във връзка с това.

Въз основа тези доказателства съдът приема за безспорно установено ищецът да е претърпял неимуществени вреди като последица от ПТП. Установиха се получени травматични увреждания, във връзка с които е претърпял болки и страдания за период около три месеца, по-интензивни в първите два месеца, но продължаващи и понастоящем поради увредите в областта на шията. Съдът съобрази сравнително младата възраст на ищеца /23г. към деня на ПТП/, вида и тежестта на телесните увреждания и свързаните с тях болки и страдания, възстановителния период около три месеца, както и начина на получаването им-основно в областта на главата и врата, в резултат на „камшичен удар“ /СМЕ/. Следва да се отчетат негативните последици свързани с изтръпвания в областта на врата и дясната ръка /СМЕ и показанията на свидетеля/, поради които и понастоящем се наблюдава болков синдром. Същевременно не са събрани доказателства в подкрепа на твърдението за негативно отражение на ПТП върху психичното и емоционалното му състояние, които да обосноват извод за по-голям интензитет на болките и страданията. Едновременно с това съдът отчита и, че общото му здравословно състояние е възстановено, в периода на възстановяване не е имал особени затруднения в ежедневието и обслужването, както и е започнал работа. При тези обстоятелства съдът приема справедлив размер на обезщетението по чл.52 ЗЗД от 10 000лв., до който предявеният иск следва да се уважи.

Съгласно чл.558, ал.1 КЗ Г. Ф. дължи заплащането на лихви за забава при условията и по реда предвидени за застрахователите-чл.497 КЗ. Отговорността на Ф.а не е функционално свързана с отговорността на делинквента, поради което той не дължи заплащането на компенсаторна лихва от деня на увреждането, а от деня на произнасянето по претенцията или от деня на изтичане срока за това, който е три месеца. В случая ищецът е предявил своята претенция пред ответника на 22.06.2017г. /стр.85/, който в рамките на тримесечния срок-13.09.2017г. се произнесъл с отказ, поради което и от тази дата дължи заплащането на законна лихва до окончателното изплащане. С исковата молба е поискана законна лихва от 23.09.2017г., поради което и в съответствие с диспозитивното начало искането следва да се уважи от този момент.

В изпълнение изискванията на чл.127, ал.4 ГПК ищецът е посочил банкова сметка, ***-BG59 ********-„Ц.К.Б.“ АД

 

По разноските:

На основание чл.83, ал.1, т.4 ГПК ищецът е освободен от заплащането на държавна такса и разноски по делото.

Представляван е от адвокат при условията на чл.38, ал.1 ЗА, поради което и на основание чл.38, ал.2 ЗА ответникът следва ад заплати на адв.В.О.-САК адвокатско възнаграждение от 506.92лв., определено в съответствие с чл.7, ал.2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и съобразено с уважената част от иска.

Ответникът не е направил разноски по делото. Представляван е от юрисконсулт, чието възнаграждение съдът определя на 100лв. съгласно Наредбата за заплащането на правната помощ. На основание чл.78, ал.8 ГПК ищецът следва да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение от 61.54лв. пропорционално на отхвърлената част.

На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса за уважения иск от 400лв., както и 96.15лв. заплатено от бюджетните средства на съда възнаграждение за вещо лице или общо сумата 496.15лв.

Водим от горното съдът  

 

 

Р   Е   Ш   И:

 

 

ОСЪЖДА Г. Ф., с адрес ***, да заплати на М.И.Л., ЕГН **********, с адрес *** *******, сумата от 10 000лв. на основание чл.557, ал.1, т.2, б.“а“ КЗ, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП настъпило на 15.12.2016г. и причинено от водач без сключена застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва от 23.09.2017г. до изплащането, като 

ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер 26 000лв.

ОСЪЖДА Г. Ф. *** да заплати на адв.В.О.-САК с адрес ***, ж.к.*******, адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА от 506.92лв.

ОСЪЖДА М.И.Л., ЕГН **********,***, да заплати на Г. Ф. *** разноски по делото по чл.78, ал.8 ГПК за юрисконсултско възнаграждение от 61.54лв.

ОСЪЖДА Г. Ф., ***, да заплати по сметка на Софийски градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 496.15лв.

 

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ответника В.Л.В., ЕГН **********, с адрес ***.

 

Решенето може да се обжалва в двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.

 

 

 

 

                                                                       СЪДИЯ: