Решение по дело №2818/2020 на Административен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ ________

 

 

Варна, ______________

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Варненският административен съд, VІІІ-ми състав, в публичното заседание на шестнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

Административен съдия:		ИСКРЕНА ДИМИТРОВА
при секретаря	Наталия Зирковска		и с участието
на прокурора	Силвиян Иванов		изслуша докладваното
от съдията	Искрена Димитрова
адм. дело № 2818/2020г.

 

 

Производството е по реда на чл.203, ал.1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр.чл.285 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.

            Образувано е по предявен от К.Й.Й., ЕГН: ********** иск с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ /ГДИН/ - София, за присъждане на обезщетение за претърпени в периода 10.06.2020г. - 23.12.2020г. неимуществени вреди в размер на 1800 лв., в резултат на неизпълнение на задължението по чл.143, ал.1 от ЗИНЗС от страна на администрацията на Затвора-Варна - не му е осигурен преглед от стоматолог/не е извеждан за преглед от стоматолог.

Ищецът твърди, че поради неосигуряването му на безопасни и здравословни условия, и неизпълнение на задължението по чл.143, ал.1 ЗИНЗС, ответникът е извършил нарушение на чл.3 от ЗИНЗС, от което търпи физически и психически болки и страдания, и негативни емоции с отражение върху емоционалния му живот и душевния мир. Твърди, че заради неспазването на чл.143, ал.1 ЗИНЗС е поставен в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието, изразяващи се в липса на достатъчно и ненавременно медицинско обслужване, което е в пряко нарушение на забраната по чл.3 ЗИНЗС. Конкретно сочи, че съгласно утвърден от началника на затвора график, почти всеки вторник и четвъртък се е записвал за преглед от стоматолог, но още не е прегледан, респ. изведен за преглед от външен стоматолог. Твърди, че е с торбичка на венеца, от което изпитва болки и не може да се храни, поради което бездействието на администрацията му причинява болки и страдания, които надхвърлят неизбежното ниво, присъщо на [наказанието] „лишаването от свобода“. Твърди и че администрацията на затвора действа с умисъл да го подложи на болки и страдания.

В съдебно заседание ищецът се явява лично, поддържа иска и моли да бъде уважен, както е предявен по период и размер.

Ответната страна – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, оспорва предявения иск по подробни съображения, изложени в писмен отговор С.д. № 2180/10.02.2021г. Сочи, че за да се приложи презумпцията на чл.284, ал.5 от ЗИНЗС, ищецът следва да докаже незаконосъобразни действия или бездействия на специализираните органи по изпълнение на наказанията. В производствата за обезщетения за неимуществени вреди, причинени на лишени от свобода от неправомерни по смисъла на чл.3 ЗИНЗС действия или бездействия, в тежест на ищеца е да докаже два елемента: 1/ незаконосъобразно действие/бездействие на съответния специализиран орган по изпълнение на наказанията, при това свързано точно с нарушение на чл.3 ЗИНЗС и 2/ неимуществена вреда, обективирана в неправомерно засягане на неимуществената му правна сфера, като конкретно следва да се установи в какво се изразява това засягане. Ищецът следва да докаже кумулативното наличие на посочените елементи от фактическия състав [на отговорността], а от исковата молба не се установява неизпълнение на вменено от закона задължение от страна на ответника, което да ангажира отговорността му, както и настъпили вреди за ищеца. Твърденията му относно неосигуряване на медицински грижи в Затвора-Варна не водят до извод, че са настъпили неблагоприятни последици и че са нарушени правата му. Служителите на ответника са изпълнили всички регламентирани задължения и не са допуснали нарушения при изпълнение на същите, стриктно са съблюдавали правата и законните интереси на ищеца, вкл. осигуряване на необходимата му медицинска грижа. Липсват данни за конкретно увреждане на здравето на ищеца, което да бъде разглеждано като последица от престоя му в Затвора-Варна.

В съдебно заседание ответникът се представлява юрк.С.С., която оспорва иска и моли същият да бъде отхвърлен като неоснователен по съображенията, изложени в писмения отговор. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на исковата претенция. Счита, че по делото са събрани писмени доказателства, които сочат, че служителите на ответника са изпълнили задълженията си, произтичащи от чл.143 ЗИНЗС и тези по чл.25 и сл. от Наредба № 2/2010г. Липсват доказателства, установяващи незаконосъобразни действия на служители на ответника, осъществяващи състав на нарушение по смисъла на чл.3 ЗИНЗС, поради което моли искът с правно основание чл.284, ал.5 ЗИНЗС да бъде отхвърлен.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, следното:

Към момента ищецът К.Й. изтърпява наказание лишаване от свобода в Затвора-Варна, където е постъпил на 10.06.2020г.

На основание чл.284, ал.3 от ЗИНЗС с Разпореждане № 502/14.01.2021г. съдът е задължил началника на Затвора-Варна да представи справка от медицинското досие на ищеца, от която да е видно за периода от 10.06.2020г. до момента на изготвяне на справката има ли регистрирани по надлежния ред негови оплаквания, налагащи необходимостта от оказване на дентална помощ, съответно,  има ли заявени извършени му дентални прегледи, в т.ч. при външен стоматолог.  Указано е в случай на регистрирани оплаквания от страна на ищеца, за които не са му осигурени прегледи, изрично да се посочат причините за това.

В тази връзка са представени заверени копия на страници от Амбулаторна книга на стоматолог и заверени копия на страници от Амбулаторна книга на зъболекарски кабинет при Медицински център при Затвора-Варна за извършени прегледи и назначени лечения на л.св. К.Й., от които се установява, че на 23.06.2020г., 07.07.2020г. и 18.12.2020г. ищецът е бил преглеждан от стоматолог.

Представено е и конвойно писмо изх.№7/11.01.2021г. от ЗО „Разделна“ до н-ка на Затвора-Варна, според което л.св. К.Й. е изпратен за преглед от лекар, но за посочената дата липсва запис в представените извлечения от Амбулаторната книга.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно чл.284, ал.1 ЗИНЗС Държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3. Искът се предявява пред административния съд по мястото на увреждането или по настоящия адрес на увредения срещу органите по чл.284, ал.1, от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите – чл.285, ал.2 ЗИНЗС.

Съгласно чл.12 от ЗИНЗС прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби се осъществяват от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, която е юридическо лице към министъра на правосъдието със седалище в гр.София и е второстепенен разпоредител с бюджетни кредити, а затворите са териториални служби на ГДИН. Осигуряването на медицинско, и по-конкретно - на дентално обслужване и организирането на лечение на лицата в местата за лишаване от свобода е вид администриране от страна на ръководството на ОЗ-Варна, а ръководството на местата за лишаване от свобода се изпълнява от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, поради което съдът приема, че искът е предявен от лице с правен интерес – лишен от свобода, който твърди претърпени вреди от нарушение на чл.3 ЗИНЗС, против надлежна страна по смисъла на чл.205 от АПК, поради което е ДОПУСТИМ.

По същество искът е НЕОСНОВАТЕЛЕН.

Ищецът претендира обезщетение за неимуществени вреди изразяващи се във физически и психически болки и страдания, и негативни емоции с отражение върху емоционалния му живот и душевен мир, претърпени в периода 10.06.2020г. – 23.12.2020г., в следствие нарушение на чл.143, ал.1, вр. чл.3 ЗИНЗС, изразяващо се в това, че администрацията на Затвора-Варна не му е осигурила преглед и лечение от стоматолог.

Съгласно разпоредбата на чл.2, т.3 от ЗИНЗС изпълнението на наказанията е насочено към постигането на неговите цели чрез осигуряване на условия за поддържане на физическото и психическото им здраве, което е задължение именно на администрацията в конкретното място за лишаване от свобода. Същият принцип е регламентиран и с разпоредбата на чл.128 от ЗИНЗС. По силата на чл.129, ал.1 от същия закон медицинското обслужване на лишените от свобода се осъществява в медицински центрове и специализирани болници за активно лечение, разкрити към местата за лишаване от свобода по реда на чл.5, ал.1 от Закона за лечебните заведения, а чл.133 и чл.134 от ЗИНЗС указват че към затворите се създават медицински центрове и че в тях се осъществява следната медицинска дейност: 1/ спешна медицинска и дентална помощ; 2/ първична медицинска помощ; 3/ специализирана извънболнична медицинска помощ; 4/ дентално обслужване; 5/ профилактична, рехабилитационна и хигиенно-противоепидемична дейност за поддържане и укрепване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода и 6/ медицинско освидетелстване на здравословното състояние на лишените от свобода. Разпоредбата на чл.143 от ЗИНЗС указва, че лишените от свобода, пожелали медицински преглед, се приемат от лекар в срок до 24 часа, а тези със спешни състояния се приемат от лекар незабавно по всяко време.

На основание чл.128, ал.3 от ЗИНЗС е издадена Наредба № 2/22.03.2010г. за условията и реда за медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода, в която е регламентирано по какъв начин се извършва медицинското обслужване на лица изтърпяващи наказанието лишаване от свобода.

Съгласно чл.25, ал.1 от Наредба №2/2010г., денталната медицинска помощ на лишените от свобода се осъществява от лекар по дентална медицина от медицинския център в мястото за лишаване от свобода. Денталната помощ се извършва по график, утвърден от началника на съответния затвор, поправителен дом или затворническо общежитие като нуждаещите се от спешна дентална помощ се обслужват с предимство.

В тежест на ищеца е да сочи доказателства относно условията, при които е поставен и от които претендира да е претърпял вреди, като в случай на установено нарушение по чл.3, настъпването на неимуществените вреди се предполага до доказване на противното - чл.284, ал.5 от ЗИНЗС.

Съгласно чл.3, ал.1 от ЗИНЗС, осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, като без съмнение бездействието на специализираните органи по изпълнение на наказанията да осигурят на лишения от свобода адекватна на здравословното му състояние дентална помощ, съставлява нарушение на забраната по чл.3 ЗИНЗС и на конкретизиращите я разпоредби на чл.128 и чл.134 ЗИНЗС, и чл.25 от Наредба № 2/22.03.2010г. – арг. от чл.3, ал.2 ЗИНЗС.

В конкретния случай за целия исков период 10.06.2020г. – 23.12.2020г., не се установява длъжностните лица в Затвора-Варна да са действали/бездействали в нарушение на посочените разпоредби. Напротив, от събраните писмени доказателства – извлечения от Амбулаторни книги, се установява, че на ищеца е осигурен достъп до стоматолог съгласно утвърдения в затвора график и съобразно оплакванията му, му е проведено съответно лечение.

Конкретно от събраните доказателства се установява, че на 23.06.2020г. на л.св.Й. е извършен преглед с поставена диагноза „Absc.subm.“ /субмукозен абсцес/ на зъб 33, за което е назначено лечение с антиинфекционни препарати: Augmentin sr 1000mg и Flagyl 250 mg. На 07.07.2020г. на л.св.Й. е извършен преглед с поставена диагноза „Per.chr.gr. 33“ /Periodontitis chronica granulomatosa/ и лечение – „Extr. 33“ - екстракция (изваждане) на зъб 33. На 18.12.2020г. е отразено посещение на л.св.Й. при стоматолог, при което е констатирана „висока захар“, което според изявленията на ищеца в с.з. на 16.02.2021г. е станало причина да не му бъде проведено лечение.

При така събраните доказателства не се установява извършено от ответника нарушение на забраната по чл.3 от ЗИНЗС, изразяващо се в неосигуряване на ищеца на дентално медицинско обслужване, не е доказано настъпването на твърдените от ищеца неимущестевни вреди, поради което искът следва да се отхвърли като неоснователен.

С Разпореждане № 502/14.01.2021г. съдът е освободил ищеца от заплащане на държавна такса, каквото е било и неговото искане в молба на л.4 от делото. Липсва релевирано искане за освобождаване от заплащане на разноски за производството, поради което и предвид изхода на спора, на основание чл.286, ал.2 ЗИНЗС в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, вр.чл.78, ал.8 ГПК, а именно в размер на 100лв. Отделно, настоящият състав намира, че освобождаването от заплащането на такси и разноски на основание чл.83, ал.2 от ГПК не освобождава ищеца от задължението да заплати разноските, направени от насрещната страна за процесуално представителство по делото.

Водим от горното, Варненският административен съд, VIII-ми състав

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от К.Й.Й., ЕГН: ********** иск с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София, за присъждане на обезщетение за претърпени в периода 10.06.2020г. - 23.12.2020г. неимуществени вреди в размер на 1800 лв., в резултат на неизпълнение на задължението по чл.143, ал.1 от ЗИНЗС от страна на администрацията на Затвора-Варна.

 

ОСЪЖДА К.Й.Й., ЕГН: ********** да заплати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София, юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100 (сто) лева.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред тричленен състав на Административен съд – Варна, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                           Административен съдия: