Определение по дело №277/2021 на Окръжен съд - Кюстендил

Номер на акта: 110
Дата: 10 август 2021 г. (в сила от 10 август 2021 г.)
Съдия: Веселина Димитрова Джонева
Дело: 20211500500277
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 1 юли 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 110
гр. Кюстендил , 09.08.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ в закрито заседание на
девети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ваня Др. Богоева
Членове:Евгения Хр. Стамова

Веселина Д. Джонева
като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Въззивно частно
гражданско дело № 20211500500277 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава Двадесет и първа „Обжалване на
определенията“, чл.274 – чл.279 от ГПК във вр. с Глава Тридесет и четвърта
Допускане на обезпечението“, чл.396 „Обжалване“ от ГПК.
Делото е образувано по частната жалба на Д.Р.Т., с ЕГН **********, подадена
чрез пълномощника адв.А.В. от АК-Кюстендил (представено пълномощно за изготвяне и
подаване на жалбата след дадени указания от съда), против определение от 11.06.2021г. на
Районен съд (РС) – Д. по гр.д.№714/2021г. по описа на съда.
С обжалваното определение РС-Д. е оставил без уважение искането на Д.Р.Т., с
ЕГН **********, чрез пълномощника адв.А.В., за допускане на обезпечение на предявени
срещу Г.Н.Й. и И.Н.Б., двамата с адрес: гр.Д. ж.к.„Б.“ бл.83 вх.Б искове с правно основание
чл.72 ал.1 и ал.3 от ЗС, чрез налагане на обезпечителна мярка „възбрана“ върху масивна
жилищна сграда , състояща се от мазе и жилищен етаж, включващ три стаи и кухня,
построена при отстъпено право на строеж в дворно място, образувано общински парцел
№III, попадащ в кв.19 по регулационния план на с.Б., общ.Бобошево, утвърден със заповед с
№192/20.901.1954г., с урегулирано пространство за парцела от 550 кв.м.
Определението се обжалва с оплаквания, че същото е неправилно,
незаконосъобразно и постановено в нарушение на съдопроизводствените правила. Счита се,
че в акта съдът е изказал предположение, с което е предрешил решаването на спора по
същество, заключвайки, е ищцата не е добросъвестен владелец. Поддържа се, че по делото
са налице данни, от които би могло най – малкото да се направи извод за разместване на
материални блага, довело до неоснователно обогатяване, което от своя страна несъмнено
сочело на наличие на обезпечителна нужда. Обосновава се и разбиране, че ищцата е имала
качеството на владелец и може да претендира заплащане на стойността на извършените
подобрения, сторени със съгласието на ответниците, като обръща внимание на наличието на
предявен евентуален иск за заплащане стойността на подобренията в качеството й на
недобросъвестен владелец. Поддържайки, че от приложените доказателства се установявало,
че стойността на имота се е увеличила с ***** лева, моли отмяна на обжалваното
определение и постановяване на друго, с което искането за допускане на обезпечение на
иска да бъде уважено и да бъде наложена възбрана върху описания в исковата молба имот.
1
Настоящият съдебен състав, след като взе предвид доводите на жалбоподателкат,
съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за установено следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявен от Д.Р.Т. осъдителен иск
срещу Г.Н.Й. и И.Н.Б. за осъждане на двамата да й заплатят сумата от ***** лева,
представляваща стойност на извършени в периода 2014г.-2020г. със средства на Т., в
качеството й на добросъвестен владелец, подобрения в собствен на ответниците недвижим
имот в с.Б., описани по вид и стойност, като ищцата е поискалаи да й се признае право на
задържане.
В уточняваща молба Т. е пояснила, че владението върху имота е било установено
по силата на предварителен договор за покупко-продажба на същия имот, сключен в устна
форма. Позовала се е на чл.74 ал.2 от ЗС, изтъквайки, че недобросъвесдтния владелец има
същите права по отношение на подобренията, ако те са били сторени със знанието и без
противопоставянето на собственика, както и, че и добросъвестния, и недобросъвестния
владелец има право на вземане за направените разноски в чужд имот. Посочени са вид
дейности и парични суми, които според ищцата касаят „направени реконструкции и
подобрения в имота“.
В исковата молба е било формулирано искане за допускане на обезпечение на
предявения иск, посредством налагане на възбрана върху подобрения имот.
За да постанови определението, с което оставя без уважение така направеното
искане за допускане на обезпечение, ДнРС е приел, че исковата претенция е допустима, но
вероятно неоснователна, тъй като от твърденията на ищцата ставало ясно, че качеството си
на добросъвестен владелец същата основава на сключен предварителен договор за покупко-
продажба в писмена форма, какъвто договор би бил нищожен, поради липса на форма и не е
годен да й придаде твърдяното качество.
ОС-Кюстендил, като взе предвид изложеното, намира от правна страна следното:
Подадената частна жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от страна,
която има право на жалба и срещу подлежащ на атакуване съдебен акт.
Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна, по следните
съображения:
За да бъде уважено искане за допускане на обезпечение, е необходимо да се
констатира кумулативната даденост на следните предпоставки: 1/ предявеният иск да бъде
допустим; 2/ същият да се явява вероятно основателен – според терминологията на закона –
да е подкрепен с убедителни писмени доказателства (или да бъде представена гаранция) и 3/
за молителя да съществува интерес от обезпечението (обезпечителна нужда).
От данните по делото може да се заключи, че исковата молба, подадена от Т., е
нередовна, тъй като: 1. липсва посочване на адрес на ищцата, каквото е императивното
изискване на чл.127 ал.1 т.2 от ГПК (посочен е адрес на кантората на адвоката-
пълномощник, което не покрива законовото изискване); 2. не са изложени ясни твърдения,
на които ищцата основава иска си, тъй като с молбата, целяща уточнение на исковата, са
въведени множество неясноти – поддържа ли се евентуално присъждане на стойност на
подобренията и при наличие на предпоставките на чл.74 ал.2 от ЗС; прави ли се евентуално
искане за присъждане на направените разноски; липсва разграничение какви разноски са
сторени и разходите за конкретното СМР до увеличение стойността на имота с каква сума са
довели; липсва конкретизиране на отделните СМР (напр. на колко тавана и стени е поставен
гипсо-фазер, респ. на каква площ; външната изолация какво е представлявала и с каква
2
квадратура е; какви компоненти по вид и количества са вложени при изграждане на ВиК и
ел. инсталациите; колко броя ОВЦ дограма е била поставена); не е посочена година на
извършване на което и да било конкретно СМР, което е от значение, с оглед факта, че
разходите биха се присъдили според момента на извършването им; 3. Не е уточнено сумата
от ***** лева разделно ли се претендира от двамата ответници или не, евентуално – не е
посочен размер на претенцията спрямо всеки от ответниците.
Районният съд е отхвърлил молбата за обезпечение с мотива, че, макар иска да е
допустим, не е установена вероятната основателност на претенцията. Към тази преценка
обаче следва да пристъпи, когато е формиран извод, че исковата молба е редовна. Едва след
това ще може да се преценява дали исковата претенция е допустима и вероятно основателна.
Затова, когато е констатирана нередовност по чл.129 от ГПК във вр. с чл.127 от ГПК, респ. –
когато е следвало да се констатира, обезпечение не може да бъде допуснато (вж.
Определение по ч. т. д. № 3887/13 г., II т.о. на ВКС, ТК ). Ето защо и не е необходимо да се
обсъждат останалите предпоставки, от които зависи допускането на обезпечителната мярка.
Настоящият състав все пак ще отбележи, че при наличните данни, действително
не би могъл да се обоснове извод за вероятната основателност на исковата претенция, тъй
като от приложените към исковата молба документи не е възможно да се обоснове
становище, че ищцата за своя сметка е извършила описаните от нея дейности. Явно е, че
верността на твърденията на Т. ще следва да се проверява в хода на исковото производство,
но към настоящия момент не са представени убедителни писмени доказателства, от които да
може да се заключи, че искът е вероятно основателен.
С оглед изложеното, постановеното от ДнРС определение се явява правилно като
краен резултат и следва да се потвърди.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 11.06.2021г. на Районен съд (РС) – Д. по гр.д.
№714/2021г. по описа на съда, с което е оставено без уважение искането на Д.Р.Т., с ЕГН
**********, чрез пълномощника адв.А.В., за допускане на обезпечение на предявени срещу
Г.Н.Й. и И.Н.Б., двамата с адрес: гр.Д. ж.к.„Б.“ бл.83 вх.Б искове с правно основание чл.72
ал.1 и ал.3 от ЗС, чрез налагане на обезпечителна мярка „възбрана“ върху масивна жилищна
сграда , състояща се от мазе и жилищен етаж, включващ три стаи и кухня, построена при
отстъпено право на строеж в дворно място, образувано общински парцел №III, попадащ в
кв.19 по регулационния план на с.Б., общ.Бобошево, утвърден със заповед с
№192/20.901.1954г., с урегулирано пространство за парцела от 550 кв.м.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3