№ 279
гр. К., 22.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:НЕЙКО Г. НЕЙКОВ
при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело №
20225510100277 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от „***“ ЕООД, ЕИК ******,
представлявано от Ю.Б.Ц. чрез: адв. В.Г., САК, против: О.М.Ф.., ЕГН
**********, с правно основание: чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК и цена на
иска: 254,03 лв.
Ищцовото дружество, чрез процесуалния си представител сочи, че въз
основа на заповед за изпълненине на парично задължение по реда на чл. 410
от ГПК, срещу О.М.Ф.., ЕГН ********** било образувано ч.гр.дело №
****/2021 г. по описа на Районен съд –К..
Сочи, че вземането в размер на 254.03 лв. „***" ЕООД ЕИК ******
придобило на дата 10.03.2020 г., съгласно Анекс към договор за цесия от
дата 01.10.2019 г., сключен със "*****" ЕАД, с ЕИК: ******** /законен
правоприемник на "*****" ООД, ЕИК *******/, което дружество от своя
страна придобило вземането от „*********" ЕАД, ЕИК: ***** на дата
24.02.2020 г., съгласно Уведомление по т.1.1.1. от договор за цесия от дата
16.10.2018 г. Мобилният оператор с търговска марка „БТК" ЕАД
прехвърлил вземания спрямо физически и юридически лица, подробно
описани в Приложение № 1 от договора.
Сочи, че „***" ЕООД, ЕИК ****** встъпило в правата си на кредитор въз
основа на валидно правно основание още преди подаването на заявлението по
чл.410 ГПК и в настоящото производство било ищец по установителния иск.
Ищецът-кредитор придобил права върху цедираните вземания, ведно с
всички произтичащи от това права и задьлжения, с привилегиите,
обезпеченията, другите им принадлежности, включително и с изтеклите
лихви, договорни неустойки, ако има такива и други.
Въз основа на договора с мобилния оператор, ответникът ползвал
предоставяните от Дружеството мобилни услуги, като потреблението било
фактурирано под клиентския номер на абоната № ******,
Между кредитора „*********" ЕАД, ЕИК: ***** и О.М.Ф.., ЕГН **********
1
бил сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с
клиентски номер ****** от дата 26.09.2018 г. за ползване на мобилна услуга
за номер ****** при условията на тарифен план i-Trafic М+ с месечна
абонаментна такса 16.99 лева /С ДДС/. Срокът на договора е бил за 24 месеца,
съответно до 26.09.2020 г.
Въз основа на сключен договор за предоставяне на мобилни услуги с
индивидуален клиентски номер ******, между ответника О.М.Ф.., ЕГН
********** и „*********" ЕАД, ЕИК: ***** били издадени фактури
**********/08.12.2018 г., ***** /08.01.2019 г., ******/08.02.2019 г.,
**/08.03.2019 г. за потребените от него електронни съобщителни услуги за
период на потребление от дата 08.11.2018 г. до дата 07.03.2019 г. на стойност
254.03 лева:
- фактура № **********/08.12.2018 г. с начислена за отчетен период
08.11.2018 -07.12.2018 сума в размер на 178.93 лв. /с ДДС/, от конто:
- за Месечен абонамент i-Trafic М+ - 14.16 лева
- за Допълнителни 500МВ - 2.49 лева (3x0.83 лв.)
- за + Daily Trafic 750 - 4.98 лева (2x2.49 лв.)
- за + Weekly Trafic 750 - 12.48 лева (3x4.16 лв.) -8МЗ-115.00 лева
- ДДС ставка 20% - 29.82 лева
Дължимата сума била платима в срок 25.12.2018 г. Към фактурата било
приложено извлечение.
- фактура № *****/08.01.2019 г. с начислена за отчетен период 08.12.2018 -
07.01.2019 сума в размер на 38.09 лв. /с ДДС/, от които:
- за Месечен абонамент i-Trafic М+ - 14.16 лева
- за Допълнителни 500МВ - 2.49 лева (3x0.83 лв.)
- за + Daily Trafic 750 - 9.96 лева (4x2.49 лв.)
- за + Weekly Trafic 750 -4.16 лв.
- ММ8 - 0.50 лева
- ДДС ставка 20% - 6.25 лева
- Лихва за забавено платане - 0.57 лв.
Дьлжимата сума била платима в срок 25.01.2019 г. Към фактурата е
приложено извлечение.
- фактура № ******/08.02.2019 г. с начислена за отчетен период 08.01.2019 -
07.02.2019 сума в размер на 18.48 лв. /с ДДС/, от конто:
- за Месечен абонамент i-Trafic М+ - 14.16 лева
- ДДС ставка 20% - 2.83 лева
- Лихва за забавено плащане -1.49 лв.
Дължимата сума била платима в срок 25.02.2019 г. Към фактурата е
приложено извлечение.
- фактура № **/08.03.2019 г. с начислена за отчетен период 08.02.2019 -
07.03.2019 сума в размер на 18.53 лв. /с ДДС/, от конто:
- за Месечен абонамент i-Trafic М+ - 14.16 лева
- ДДС ставка 20% - 2.83 лева
- Лихва за забавено плащане -1.54 лв.
Дължимата сума била платима в срок 25.02.2019 г. Към фактурата е
приложено извлечение.
Абонатът потребил и не заплатил услуги, фактурирани за три
последователни отчетни месеца 11/2018, 12/2018 и 01/2019 на стойност 254.03
лв. (Двеста петдесет и четири лв. и 3 ст.).
Сочи, че незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната
фактури за ползваните мобилни услуги обусловило правото на БТК да
2
прекрати едностранно индивидуалния договор на абоната. При неспазване на
което и да е задължение в т.43 от Общи условия или в случай, че е налице
неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, БТК имало
право незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или да прекрати
едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване
на нов договор с него. След едностранното прекратяване на индивидуалните
договори на ответника мобилният оператор издал по клиентски номер №
****** на дата 08.04.2019г. крайна фактура *********.
Сочи, че датата на деактивация на процесния абонамент била 12.03.2019 г.,
като същата се генерирала автоматично по вградената електронна система на
Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми
след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане
и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент. Така,
абонатът бил в неизпълнение на договорите си, заведени под клиентски номер
******, като същият не спазил крайния срок за ползване на абонаментите i-
Trafic М+ съответно до дата - 26.09.2020 г.
Цената на иска представлявала сума, за която била издадена фактура от
доставчика на мобилната услуга/и цедент по първия договор за цесия/,
начислена мораторна лихва за забава и е посочен периодът й/иск по чл.86
ЗЗД/ и действителният активно легитимиран в процеса е кредиторът-ищец в
производството - цесионерът по втория договор/заявител по чл.410 ГПК/.
Сочи, че когато е прехвърлял вземанията си, цедентьт го е извършил в размер
и спрямо дльжници, съществуващ към датата на прехвърлянето им, ведно с
всички обезпечения и привилегии по тях, ако е имало такива.
В конкретният случай ответникът О.М.Ф.., ЕГН **********, подписал
договор за далекосъобщителна услуга, потребявал избраните услуги, не
изпълнил задължението си по договора да заплаща стойността на услугата,
като с това си поведение изпаднал в забава. Издадена му била фактура и в
срок не я заплатил. Изпълнен бил фактическият състав на едно договорно
неизпълнение по чл.79 ЗЗД, за което ответникът следва да понесе
отговорността си.
Сочи, че и двата договора за цесия били облигационни, консесуални,
двустранни и породили правни последици за страните по тях. В договорните
правоотношения между цедент и цесионер, вземанията към трети лица не
били елемент от тях. Отделно от това и двата договора за цесия били рамкови
договори, с оглед на това, че предвиждало клаузи относно бъдещи сделки. В
българското законодателство рамковият договор имал за свое нормативно
основание чл. 9, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, който допуска
сключването на неуредени в закона видове договори.Функцията на рамковия
договор била да бъдат предвидени клаузи, които могат да бъдат използвани за
определен набор от бъдещи сделки – да ангажира страните с договорените в
него условия на тези сделки по начин, че никоя от страните да не може сама
да предотврати инкорпорирането на тези условия в съдържанието на
последваща сделка, том такава бъде сключена. Практиката покзвала, че най-
често, в рамковия договор не се уговаряли всички условия на бъдещите
сделки, а някои от тях се оставят за доуточняване при всеки конкретен
случай.
Сочи, че в изпълнение на т.1.1.1. от договор за цесия от дата 16.10.2018 г.,
вземането спрямо длъжника О.М.Ф.., ЕГН **********, била прехвърлено на
Дата 24.02.2020 г. от „*********" ЕАД, ЕИК: ***** на "*****" ЕАД, с ЕИК:
*******/законен правоприемник на "*****" ООД ЕИК *******/, съгласно
3
Уведомление по т.1.1.1 към договор за цесия от дата 16.10.2018 г. С Анекс
към Договор за цесия от дата 01.10.2019 г., на дата 10.03.2020 г. "*****" ЕАД,
с ЕИК: ******** /законен правоприемник на "*****" ООД, ЕИК *******/
прехвърлило иридобитото от „*********" ЕАД, ЕИК: ***** вземане, спрямо
същия длъжник, на „***" ЕООД ЕИК ******.
Ищецът извеждал своето материално и процесуално право от два договора за
цесия. Същите имали за предмет съвкупност от индивидуални вземания
срещу много физически и юридически лица на посочена в договора обща
цена за цялата съвкупност.
В представеното по делото Уведомление по т. 1.1 1. от договор за цесия от
дата 16.10.2018 г. от БТК ЕАД, също е описано, че неразделна част от него е
Приложение 1 в електрона форма във вида, уговорен в т. 1.7. от Договора за
цесия от дата 16.10.2018 г., съдържащо пълната информация за вземанията,
предмет на прехвърлянето.
В чл. 5.3 от договора за цесия било уговорено, че по искане на цесионера,
цедентът предоставя писмено потвърждение за извършено прехвърляне на
даденото вземане.
Цедентът декларирал в чл. 3.5 от договора за цесия, че между длъжниците по
вземанията, описани в Приложение № 1, не съществуват други
правоотношения. Представянето на Приложение № 1 в цялост би било в
нарушение на чл. 2, ал. 2, т. 3 от ЗЗЛД.
С оглед на по- горе посоченото, с настоящата искова молба представя и
моли, да се приеме извлечение от Приложение № 1, от което се установява,
че по силата на Анекс от дата 10.03.2020 г. към договор за цесия от дата
01.10.2019 г., сключен със "*****" ЕАД, с ЕИК: ****\1/законен
правоприемник на "*****" ООД, ЕИК *******/, което дружество от своя
страна придобило вземането от „*********" ЕАД, ЕИК: ***** на дата
24.02.2020 г., съгласно Уведомление по т.1.1.1 от договор за цесия от дата
16.10.2018 г., „***" ЕООД ЕИК ****** е единствен титуляр и разпоредител
на вземането спрямо длъжника О.М.Ф.., ЕГН **********.
Сочи, че „***" ЕООД встъпило в правата си на кредитор въз основа на
валидно правно основание още преди подаването на заявлението по чл.410
ГПК, придобило права върху цедираните вземания ведно с всички
произтичащи от това права и задължения, с привилегиите, обезпеченията,
другите им принадлежности, договорни неустойки, ако има такива и други.
Прехвърлянето на вземане било договор, с който кредиторът на едно вземане
го прехвърля на трето лице. Длъжникът по вземането не бил страна по
договора. Със сключването на договора за цесия, т.е. с постигане на съгласие
между цедента и цесионера, вземането преминава от цедента върху цесионера
в състоянието, в което то се е намирало към същия момент, заедно с
акцесорните му права. Тъй като цесията засягала интересите, освен на
страните по договора и на трето лице - цедирания длъжник, се налагало
извършването на допълнително действие - съобщаване на длъжника за
цесията - чл. 99, ал.З и ал.4 от ЗЗД.
За да породи действие, съобщението трябвало да бъде извършено от цедента -
чл. 99, ал.З от ЗЗД. Между длъжника и цедента била прекратена
облигационната връзка. Законът не предвидил уведомяваието на длъжника
да става по конкретен и специален начин, поради което същото следвало да се
счита надлежно извършено, дори да е получено за пръв път с исковата молба.
Отделно от това следвало да се посочи, че въпросът кога длъжника е
уведомен за договора за цесия по никакъв начин не се отразявало върху
4
валидността и действието на договора за цесия между двете страни по него и
доколкото не се твърдяло този договор да страда от пороци водещи до
неговата недействителност, то следвало да се приеме, че процесният договор
за цесия бил валиден и произвел действие, че посочените в съответните
приложения към договора за цесия вземания са валидно прехвърлени в
патримониума на *** ЕООД още на датата посочена в договора за цесия като
дата на влизане в сила на прехвърлянето.
Сочи, че неуведомяване на длъжника за извършената цесия би имало
значение ако след прехвърляне на вземането длъжникът е продължил да
плаща, поради незнание, на предишния си кредитор, а в случая той не е
извършвал други плащания, които да не са съобразени от ищеца по делото.
Длъжникът можело да възрази за липса на уведомяване за извършена цесия
само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор
преди момента на уведомлението. Към исковата молба е приложено
уведомление за двете цесии.
Сочи, че е налице константна практика на ВКС относно начина на
уведомяване на длъжника по смисъла на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД. Според нея
уведомяваието за извършената цесия може да се прави от новия кредитор,
който обаче следвало да е упълномощен от стария кредитор, като това
уведомяване можело да стане и с връчването на исковата молба за отговор,
към която ИМ е приложено уведомлението по чл. 99 от ЗЗД. В конкретния
случай било приложено към исковата молба уведомлението по чл. 99, ал. 3 от
ЗЗД съгласно уговореното от страните в Рамковия договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/.
Посочва съдебна практика.
Моли съда на основание чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на ответника
О.М.Ф.., ЕГН **********, че към него съществува изискуемо вземане на
ищеца „***" ЕООД, ЕИК ******, в размер на 254.03 лв. (Двеста петдесет и
четири лв. и 3 ст.) - незаплатена далекосъобщителна услуга за периода
08.11.2018 г. до 07.03.2019 г., дължими по повод на валидно действал договор
с клиентски номер ******, сключен между ответника и мобилния оператор
„*********" ЕАД, за което са издадени фактури № 12578 /08.12.2018 г.,
*****/08.01.2019 г., ******/08.02.2019 г.,
Претендира за разноски в заповедното и настоящото производство.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от особения
представител на ответника.
Счита предявената искова молба за допустима, но неоснователна, като я
оспорвам изцяло по основание и размер.
Счита, че ищецът „***" ЕООД не можел да се легитимира като кредитор
спрямо ответника О.Ф. и между тях не съществувала облигационна връзка.
Действително, при договор за цесия, длъжникът не бил страна по договора, но
т.к. същият засяга именно неговите интереси, той следвало да бъде уведомен
за промяната.
В съдебната практика се приемали широки граници за редовност на
уведомлението - то можело да бъде направено и от цедента, и от цесионера -
според клаузите на договора между тях и съответно упълномощаване; можело
да бъде направено веднага след цесията или едва с исковата молба в съдебно
производство. Но във всички случаи изискването, уведомлението да е
достигнало до длъжника, било неотменно, а в настоящето производство това
не било така.
5
Сочи, че връчване на уведомление на длъжника ведно с препис от исковата
молба било допустимо, тъй като изпълнявало функцията си - длъжникът да
бъде защитен при изпълнение на задължението си точно, като плати на
легитимирано лице, което е носител на вземането. За да бъде обаче това
задължение изпълнено, то следвало съобщението да достигне до знанието на
длъжника.
Сочи, че съм исковата молба в настоящето производство е приложено
уведомление за извършена цесия, за връчване на длъжника, но това
уведомление не е връчено на ответника, а на нея, в качеството й на особен
представител. Представителната власт на особения представител се
изчерпвала с процесуалното представителство по конкретното гражданско
дело, по което той е назначен и не обхваща получаването или даването на
материалноправни изявления до представлявания от особен представител
отсъстващ ответник. Така назначеният особен представител можел да
извършва всички съдопроизводствени действия, освен тези, представляващи
разпореждане с предмета на делото, аргумент на чл. 29, ал. 5 във вр. с чл. 34,
ал. 3 от ГПК, защото особеният представител не бил страна по спорното
материално правоотношение.
Неуспешно било връчването на съдебните книжа от съда на длъжника О.Ф.,
при спазване на всички процедурни възможности съгласно ГПК. Особеният
представител притежавал особено процесуално качество да защитава
интересите на длъжника в хода на съдебното производство. В тази хипотеза
връчването на съдебни книжа не било еднозначно с търсеният от чл. 99, ал. 4
ЗЗД материалноправен ефект. Счита уведомяването за невалидно.
Счита предявената претенция за погасена по давност.
Моли съда да отхвърли така предявеният иск като неоснователен.
Към настоящия момент няма личен контакт с ответника О.М.Ф.., поради
което е в невъзможност да сочи писмени или гласни доказателства по
отношение на процесното вземане.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, намира за
установено следното от фактическа страна:
Установи се по делото, че между „*********" ЕАД, ЕИК: ***** и О.М.Ф..,
ЕГН ********** е имало сключен договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с клиентски номер ****** от дата 26.09.2018 г. за
ползване на мобилна услуга за номер ******, по силата на който ответникът
при избран тарифен план i-Trafic М+, с месечна абонаментна такса 16, 99 лв. с
ДДС, договорена при промоционални условия за срок от 24 месеца.
Договорът, както и приложимите към него общи условия са приложени като
писмени доказателства по делото. Приложени са по делото фактури №
**********/08.12.2018 г., № *****/08.01.2019 г., № ******/08.02.2019 г., №
**/08.03.2019 г., издадени от „*********" ЕАД, ЕИК: ***** въз основа на
цитирания договор, за дължимите за периодите 08.11.2018 г. -07.12.2018 г.,
08.12.2018г. -07.01.2019г., 08.01.2019 г. -07.02.2019 г. и 08.02.2019 г. -
07.03.2019г. , общо за сумата в размер на 254,03 лева. Не са налице
доказателства за заплащане на тази сума от ответника. Приложена е по делото
окончателна фактура № *********/08.04.2019 г., с баланс от предходни
периоди 254,03 лева.
С договор за цесия от 16.10.2018 г. вземането е прехвърлено от "*********"
ЕАД на "*****" ЕАД. С договор за цесия от 01.10.2019 г. "*****" ООД, е
прехвърлило вземането на "***" ЕООД. За двете цесии длъжникът не е бил
6
уведомен по смисъла на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, като уведомленията са
приложени към исковата молба за връчване на ответника.
При така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни
изводи.
Искът по чл. 422 ГПК е положителен установителен иск на кредитора за
установяване на вземането му срещу длъжника, за което вземане е издадена
съответната заповед за изпълнение. Правният интерес в посочената хипотеза
е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно и ако
същата не е налице, предявеният установителен иск е недопустим. По
принцип, за да съществува интерес от установителен иск, е достатъчно да се
оспорва претендирано от ищеца право или да се претендира отричано от него
право. В хипотезата на иск за съществуване на вземането на основание чл. 422
ГПК, специалните положителни предпоставки за допустимост на този
установителен иск са: 1/ издадена заповед за изпълнение; 2/ подадено в срок
възражение от длъжника или връчване на заповедта за изпълнение по реда на
чл. 47, ал. 5 от ГПК; 3/ спазване на срока за предявяване на установителния
иск за съществуване на вземането по чл. 415, ал. 1 ГПК.
Искът е предявен в предвидения едномесечния срок и е допустим.
Назначения особен представител на ответника - адв. Н.М., оспорва
надлежното уведомление на длъжника за извършената цесия.
Установи се в процеса, че и по двата договора за цесия, описани горе,
длъжникът не е бил уведомен по смисъла на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, като
уведомлението е приложено към исковата молба за връчване на ответника.
В практиката на ВКС, намерила израз в решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС
по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ТК, решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т.
д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК, решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д.
№ 12/2009 г., II т. о., ТК и др. се приема, че уведомлението за цесията,
изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и
достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване на
цесията, съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането
поражда действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Уведомяването
на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането следва да бъде
съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след
предявяване на иска, на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК. Няма спор също
така, че е допустимо, какъвто е и настоящия случай, цедентът да упълномощи
цесионера да съобщи извършената цесия на длъжника /решение № 137
от2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о., решение № 156 от
30.11.2015 г. на ВКС по т. д. № 2639/2014 г., ІІ т. о. и др/.
В случая обаче уведомлението за цесията, приложено към исковата молба, е
връчено не на ответника-кредитополучател, или на негов упълномощен
представител, а на назначения му на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК особен
представител. Т. е. до фактическо връчване на книжата, сред които и
уведомленията за прехвърлянето на вземането, с материалноправен ефект по
чл. 99, ал. 4 ЗЗД, не се е стигнало. Връчването на особения представител не
може да се приравни с връчването на длъжника, тъй като представителната
власт на особения представител се изчерпва с осъществяване на
процесуалното представителство по конкретното гражданско дело, по което
същият е назначен и не обхваща получаването на материалноправни
изявления, адресирани до представлявания от особения представител
отсъстващ ответник. Особеният представител не е страната по спорното
материално правоотношение. Следователно получаването от негова страна на
7
изявления, които принципно биха довели до промяна в това материално
правоотношение, като например заменянето на предходния кредитор с нов,
няма да произведе този ефект. По делото липсват данни така приложеното
уведомление да е било изпратено респ. получено от ответника. Поради
изложеното съдът намира, че ответника не е бил валидно уведомен от цедента
за прехвърляне на вземанията му на новия кредитор, съответно ищецът не е
активно материално легитимиран да търси изпълнението им.
При иска по чл. 422, ал. 1 ГПК ищецът следва да докаже факта, от който
вземането му произтича и едва след това ответникът следва да изчерпи и
докаже възраженията си срещу неговото съществуване (чл. 154, ал. 1 ГПК). В
случая ищецът твърди в заявлението и исковата си молба, че
правопораждащият процесните вземания факт е сключен между "БТК" ЕАД и
"*****" ООД договор за цесия и сключен впоследствие между "*****" ООД и
"***" ЕООД договор за цесия. Ищецът обаче не доказа, че ответникът е
уведомен за прехвърляне на вземанията.
При така установените по делото обстоятелства съдът намира, че предявения
от ищец иск по чл. 422, ал. 1 ГПК е недоказан и като такъв следва да бъде
отхвърлен.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от "***" ЕООД С., със седалище и адрес на
управление гр. С., бул. България № 81 вх. В, ет. 8, представлявано от Ю.Б.Ц.,
ЕИК ******, против О.М.Ф.., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес :
с. Т., общ. П.Б., ул. **** № 017, представляван на основание чл. 47, ал. 6 ГПК
от адв. Н.М., АК С.З., иск да се признае за установено по отношение на
О.М.Ф.., съществуването на вземането на "***" ЕООД С. за следните суми:
254,03 лв. - дължими суми за незаплатени електронни съобщителни услуги по
договор/и с клиентски номер ******, предоставени на длъжника от мобилния
оператор „*********" ЕАД, ЕИК: *****, за които са издадени фактури №
**********/08.12.2018 г., *****/08.01.2019 г., ******/08.02.2019 г.,
**/08.03.2019 г., за периода от 08.11.2018 г. до 07.03.2019 г., за изпълнението
на което парично задължение е издадена в полза на "***" ЕООД С., с п. а.
против О.М.Ф.., с п. а. заповед № **** от 23.09.2021 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № ****/2021 г. по описа на
Районен съд –К..
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – С.З. в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се приложи по ч.гр.дело № ****/2021 г. по описа на
Районен съд –К..
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
8