№ 540 / 31.7.2020г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пазарджик, V състав, в
открито заседание на тринадесети юли през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Георги Видев
при
секретаря Антоанета Метанова, като разгледа административно дело № 499 по описа
на съда за 2020 г., докладвано от съдия Видев, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Делото
е образувано по жалба на А.Н.С.,*** против Решение № 146/21.04.2020 г. на директора
на ТД на НАП – Пловдив, с което е оставена без уважение като неоснователна
подадената по административен ред жалба на С. срещу Разпореждане изх. №
С200013-137-0002694/24.03.2020 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на
НАП – Пловдив, Офис – Пазарджик.
Жалбоподателят – А.Н.С. – моли да бъде
отменено обжалваното решение. Излага съображения за нарушаване на материалния
закон и административнопроизводствените правила при постановяването му. Не се
явява и не изпраща представител в проведеното съдебно заседание.
Ответникът – директорът на ТД на НАП –
Пловдив – оспорва жалбата чрез процесуалния си представител в проведеното
съдебно заседание. Сочи доводи за законосъобразността на оспорения
административен акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата страна – Областна
дирекция на МВР – Пазарджик – също
оспорва жалбата чрез процесуален представител но в писмено становище подадено
преди проведеното съдебно заседание. Моли да бъде оставена без уважение
жалбата. Твърди, че разпореждането, жалбата срещу което е отхвърлена с
оспореното решение е правилно, законосъобразно и обосновано. На свой ред
претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е допустима, като подадена в
законоустановения срок от лице, засегнато от разпореденото с оспореното решение
и с потвърденото с него разпореждане. Последното е постановено по изпълнително
дело № 13060000971/2006, като е отхвърлено възражението на жалбоподателя и е
отказано да бъде прекратено поради изтекла давност събирането на публично вземане
за глоба в размер на 2 000 лв. по Наказателно постановление №
16-0315-000158/30.03.20016 г. на ОД на МВР – Пазарджик.
По делото е безспорно установено и не се
спори между страните, че наказателното постановление е влязло в сила на
08.12.2016 г. Същото е изпратено по електронен път на НАП за събиране на
05.11.2018 г., а публичният изпълнител го е присъединил като изпълнителен титул
към висящо против жалбоподателя изпълнително дело на 19.07.2019 г. с
Разпореждане за присъединяване № С190012-105-0241925/19.07.2019 г. Последното
е връчено на жалбоподателя на 31.07.2019
г.
Посочената фактическа обстановка не е
спорна между страните, а спорна е правната ѝ интерпретация – дали е
изтекла погасителната давност за глобата в размер на 2 000 лв.
Съдът споделя тезата на
жалбоподателя, че посоченото публично задължение е погасено по давност.
Преди всичко, в случая е изтекла
абсолютната погасителна давност от 3 години, предвидена в чл. 82, ал. 3 от ЗАНН:
Чл. 82, уреждащ въпроса за давността
за изпълнение на административното наказание, предвижда следното:
Чл. 82. (1) Административното наказание
не се изпълнява, ако са изтекли:
а) две години, когато наложеното
наказание е глоба;
б) шест месеца, когато наложеното
наказание е временно лишаване от право да се упражнява определена професия или
дейност;
в) три месеца, когато наложеното
наказание е обществено порицание.
(2) Давността започва да тече от влизане
в сила на акта, с който е наложено наказанието, и се прекъсва с всяко действие
на надлежните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието.
След завършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече
нова давност.
(3) Независимо от спирането или
прекъсването на давността, административното наказание не се изпълнява, ако е
изтекъл срок, който надвишава с една втора срока по ал. 1.
(4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.)
Разпоредбата на предходната алинея не се прилага по отношение на глобата,
когато за събирането й в срока по ал. 1 е образувано изпълнително производство.
Това се отнася и за висящите дела, давността по които не е изтекла до влизането
на тази алинея в сила.
Както е видно от цитираната разпоредба
алинея трета урежда абсолютната давност, която не се влияе от спирания или
прекъсване на давността. Абсолютната давност според алинеята се прилага „ако е
изтекъл срок, който надвишава с една втора срока по ал. 1“. В случая, тъй като
наложеното наказание е глоба е приложим срокът по ал. 1 а), т.е. „две години“. Следователно абсолютната
давност в случаите като настоящия, при които е наложена глоба е 3 години. От
друга страна цитираната по-горе ал. 2 сочи началният момент, от който започва
да тече давността и това е „от влизане в сила на акта, с който е наложено
наказанието“. В случая не се спори, че наказателното постановление е влязло в
сила на 08.12.2016 г. Следователно, абсолютната давност е изтекла с изтичането
на 3 години, считано от тази дата, т.е. – на 08.12.2019 г.
Този извод не се променя от наличието на
ал. 4 на цитираната разпоредба. Действително тя изключва приложението на
абсолютната давност, предвидена в ал. 3 (в случаите като настоящия на наложена
глоба) но само "когато за събирането й в срока по ал. 1 е образувано
изпълнително производство“. Срокът по ал. 1, както е посочено по-горе е този по
ал. 1 а), а именно: „две години“. Тоест за да
не бъде приложена абсолютната три годишна давност е необходимо в 2-годишен срок
да е образувано изпълнително производство. В случая не се спори, че
присъединяването на процесния изпълнителен титул – Наказателно постановление №
16-0315-000158/30.03.20016 г., с което е наложена глоба в размер на 2 000
лв. – е станало на 19.07.2019 г. с Разпореждане за присъединяване №
С190012-105-0241925/19.07.2019 г. Очевидно е, че към датата 19.07.2019 г.,
която следва да се приеме за дата на образуване на изпълнителното производство
досежно публичното задължение, възникнало с процесното наказателно
постановление са изтекли повече от 2 години от датата 08.12.2016 г.
Следователно, не е изпълнено изискването за изключване на абсолютната давност,
предвидено в ал. 4 на коментираната разпоредба „за събирането й в срока по ал.
1 да е образувано изпълнително производство“.
Предвид гореизложеното, в случая е
изтекла абсолютната погасителна давност от 3 години, като не са настъпили
законовите предпоставки за неприлагането на тази погасителна давност.
Несъстоятелни в тази връзка са мотивите,
изложени в обжалваното решение. Там е посочено, че „тъй като в рамките на този
срок е издадено и връчено разпореждане за присъединяване към образуваното за
длъжника изпълнително дело № С1900012-105-0241925/19.07.2019 г., връчено на
длъжника на 31.07.2019 г., то съобразно чл. 82, ал. 4 от ЗАНН абсолютната
давност е дерогирана.“. Какъв е „този срок“ не е уточнено в обжалваното решение
но е безспорно, че от влизането в сила на постановлението 08.12.2016 г. до
19.07.2019 г. – датата на издаване на разпореждането за присъединяване, са
изтекли повече от 2 години.
Ирелевантни са и доводите на публичният изпълнител и ответника, че действието на заинтересованата страна по изпращане
на ответника на влязлото в сила постановление за събиране, извършено по
електронен път на 05.11.2018 г. е прекъснало давността. Дори и да се приеме,
че обикновената
погасителна давност от 2 години, предвидена в чл. 82, ал. 1 а) действително е била прекъсната, несъмнено е, че е
изтекла 3 годишната абсолютна погасителна давност по чл. 82, ал. 3
от ЗАНН, при която
прекъсването на обикновената давност е ирелевантно.
Констатацията за изтекла давност представлява основание за отписване на процесното публично задължение (чл. 173 ДОПК),
поради което ответникът е следвало да отмени оспореното пред
него разпореждане и да върне преписката на публичния
изпълнител. Като не е сторил това, е издал незаконосъобразно и неправилно
решение, което подлежи на отмяна заедно с незаконосъобразното разпореждане. След
отмяната административната преписка следва да бъде изпратена на публичния
изпълнител при ТД на НАП – Пловдив, със задължителното указание в 7-дневен срок
от получаването ѝ да прекрати събирането на погасените по давност
публични задължения по Наказателно постановление № 16-0315-000158/30.03.20016
г. в размер на 2 000 лв., които са предмет на воденото против жалбоподателя
изпълнително дело № 13060000971/2006 г.
Предвид гореизложеното съдът
Р
Е Ш И:
Отменя Решение №
146/21.04.2020 г. на директора на ТД на НАП – Пловдив и Разпореждане изх. №
С200013-137-0002694/24.03.2020 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на
НАП – Пловдив, Офис – Пазарджик, което разпореждане е постановено по изпълнително дело №
13060000971/2006, като е отхвърлено възражението на жалбоподателя и е отказано
да бъде прекратено поради изтекла давност събирането на публично вземане за
глоба в размер на 2 000 лв. по Наказателно постановление №
16-0315-000158/30.03.20016 г. на ОД на МВР –
Пазарджик.
Изпраща преписката
на публичен
изпълнител при ТД на НАП – Пловдив, Офис – Пазарджик за ново произнасяне при
спазване на дадените задължителни указания и срок в мотивите на това решение.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия:
/П/