РЕШЕНИЕ
№ 1598
гр. Бургас, 15.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX СЪСТАВ, в публично заседание на
седми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Филип Ст. Радинов
при участието на секретаря ЖАСМИНА Н. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от Филип Ст. Радинов Гражданско дело №
20212120105469 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.
Образувано е по предявен от „Профи Кредит България“ ЕООД срещу Н. В. П., иск за
установяване в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца, сумата от
1572,65 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит от 17.12.2018
г., сключен между страните по делото, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението в съда – 15.12.2020 г. до окончателното изплащане,
сумата от 279,26 лева, представляваща договорна лихва за периода от 12.03.2019 г. до
31.07.2019 г. и сумата от 290,98 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от
31.07.2019 г. до 14.12.2020 г., за които суми са издадени Заповед № 261286/16.12.2020 г. по
ч. гр. д. № 8113/2020 г. на РС Бургас и Заповед № 260835/01.04.2021 г. по ч. гр. д. №
8113/2020 г. на РС Бургас, на основание чл. 415 ал. 1 т. 1, вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл. 430 ал.
1 и 2 от ТЗ и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД. Съединен за разглеждане е осъдителен иск по чл. 414 ал. 1
т. 3, вр. чл. 422 от ГПК за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1150 лева,
представляваща главница за пакет от допълнителни услуги по сключено между страните
споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги от 17.12.2018 г.
Твърди се, че между ищеца и Г.Г.М., и Н. В. П., съответно като кредитополучателка
и съдлъжник е сключен Договор за потребителски кредит от 17.12.2018 г., по силата на
който е отпусната сумата от 1600 лева, от които кредитополучателката е рефинансирала
други свои задължения към ищеца със сумата от 979,27 лева, а остатъка от 620,73 лева е
преведен на същата на 18.12.2018 г. по банков път. Излага се, че солидарните длъжници са
се задължили да върнат сумата на 24 броя анюитетни месечни вноски по 98,91 лева, с падеж
всяко дванадесето число на календарния месец и краен падеж 12.01.2021 г. Посочва се, че
ГПР е 49,89 %, а ГЛП е 41,17 %. Поддържа се, че длъжниците не са направили нито една
пълна погасителна вноска, поради което вземанията по договора са обявени за предсрочно
изискуеми на 31.07.2019 г., на основание чл. 12.3 от ОУ към договора. Твърди се, че между
1
същите страни е сключено споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги
от 17.12.2018 г., по силата на което ищецът се е задължил при поискване от
кредитополучателя да предостави една или всички услуги – приоритетно разглеждане на
кредита, възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, възможност за
намаляване на определен брой вноски, възможност за смяна на падежната дата и улеснена
процедура за получаване на допълнителни парични средства, а кредитополучателят и
ответникът са се задължили да заплатят възнаграждение за тези услуги в размер от 1200
лева. Предвид липсата на изпълнение от страна на длъжниците, се сочи, че кредитодателят
се е снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, срещу която длъжникът Н. В. П.
е подал възражение по чл. 414 от ГПК, поради което кредиторът е предявил настоящия иск
по реда на чл. 422 от ГПК.
Направено е искане за уважаване на предявения иск.
Претендира се присъждането на съдебно – деловодни разноски, за което е представен
списък по чл. 80 от ГПК.
В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът не е подал отговор на
исковата молба.
В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, ищецът поддържа
исковата молба.
В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, ответникът признава, че
сумата е усвоена.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището
на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Видно е от присъединеното ч. гр. д. № 8113/2020 г. на Районен съд - гр. Бургас, че в
полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от
ГПК за сумите, предмет на установителните искове. Заповедта за изпълнение е връчена на
длъжника, който в законоустановения срок е подал възражение, а заявителят в
предоставения му от съда срок е предявил иск по чл. 415 ал. 1 т. 1 от ГПК.
От ищеца по делото са ангажирани като писмени Договор за потребителски кредит
от 17.12.2018 г., сключен между ищеца и Г.Г.М., и Н. В. П., съответно като
кредитополучателка и съдлъжник. С този договор страните са договорили отпускането на
паричен кредит в размер 1600 лева, който трябва да бъде погасен на 24 месечни вноски, с
падеж всяко дванадесето число на календарния месец и краен падеж 12.01.2021 г., ГЛП
41,17 %, ГПР 49,89 %. Съгласно т. 12.1. от представените по делото ОУ към договора при
забава на месечна вноска кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на
ОЛП + 10 % годишно, изчислена за всеки ден забава върху размера на просроченото
плащане. Съгласно т. 12.3., във връзка с т. 12.3.1. от ОУ при просрочие на две или повече
вноски по кредита вземанията по кредита се обявяват за предсрочно изискуеми. Към
договора за кредит е представен план за погасяване на задълженията с последна вноска по
договора на 12.01.2021 г.
Представено е сключено между ищеца и кредитополучателя, и ответника
споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги от 17.12.2018 г., по силата
на което ищецът се е задължил при поискване от кредитополучателя да предостави една или
всички услуги – приоритетно разглеждане на кредита, възможност за отлагане на определен
брой погасителни вноски, възможност за намаляване на определен брой вноски, възможност
за смяна на падежната дата и улеснена процедура за получаване на допълнителни парични
средства, а кредитополучателят и ответникът са се задължили да заплатят възнаграждение за
тези услуги в размер от 1200 лева.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно - счетоводна експертиза се
установява, че дължимата към момента на изготвяне на заключението главница е в размер от
1572,65 лева, възнаградителната лихва е в размер от 279,26 лева за периода от 12.03.2019 г.
до 31.07.2019 г., сумата от 1150 лева, представляваща главница по пакет допълнителни
2
услуги за периода и сумата от 296,49 лева, представляваща мораторна лихва начислена
върху сбора от главниците за заета сума и допълнителен пакет от услуги за периода от
31.07.2019 г. до 14.12.2020 г.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявени са искове по чл. 415 ал. 1 т. 2, във връзка с чл. 422 от ГПК, във връзка с чл.
430 ал. 1 и 2 от ТЗ и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД. Съединен е иск по чл. 414 ал. 1 т. 3, вр. чл. 422 от
ГПК.
Не се спори по делото, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена по реда на
чл. 410 ГПК заповед за изпълнение за претендираната сума, срещу която ответникът е подал
възражение и в изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения преклузивен
срок е предявил иск за установяване на вземането, което поражда правния интерес за ищеца
от водене на настоящото производство и неговата допустимост.
За успешното провеждане на предявените искове, ищецът следва да установи в
процеса в условията на пълно и главно доказване възникването в негова полза на изискуеми
вземания, за които е издадена заповедта за изпълнение, т.е. да докаже, че между страните е
налице валидна облигационна връзка по посоченото в исковата молба споразумение,
включващо твърдяните клаузи за дължимост на главница, договорна и мораторна лихва,
както и предсрочна изискуемост, по силата на което сумата по заема е усвоена от
кредитополучателя и за него и ответника е възникнало задължение, да заплати сумите,
предмет на исковете, в претендираните размери. В тежест на ответника е да докаже точно
изпълнение на задълженията си да заплати процесните суми, или направените
правоизключващи възражения.
По делото не е спорно, а и от представения от ищеца договор за потребителки кредит
се установява възникването на валидно облигационно правоотношение между страните
именно с твърдените от ищеца параметри. В тази връзка се установи от признанието
направено в съдебното заседание от процесуалния представител на ответника, че сумата по
кредита е усвоена от кредитополучателя. С оглед така формирания извод и при
установеност на предоставения кредитен ресурс, за ответника като солидарен длъжник е
възникнало задължение да погаси заемна сума и уговорената договорна лихва на падежните
дати.
От заключението на вещото лице, което съдът кредитира като обективно и
компетентно дадено и неоспорено от страните, че дължимата към момента на изготвяне на
заключението главница е в размер от 1572,65 лева, а възнаградителната лихва е в размер от
279,26 лева за периода от 12.03.2019 г. до 31.07.2019 г. Размерът на мораторната лихва в
размер на законна лихва върху главницата формирана само от заетата сума, изчислен с
www.calculator.bg, след приспадане на периода от 13.03.2020 г. до 13.07.2020 г., в който
лихва за забава не се дължи, съгласно чл. 6 от ЗМДВИППП възлиза на 166 лева за периода
от 31.07.2019 г. до 14.12.2020 г.
По изложените съображения, исковете за главница и възнаградителна лихва са
основателни и следва да бъдат уважени. При извод за основателност на главните искове,
основателен е и искът за акцесорното вземане за мораторна лихва до размера на 166 лева, а
за разликата над този размер е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По отношение на претенцията за 1150 лева, представляваща главница за предоставен
пакет от допълнителни услуги, съдът приема следното: Според наведените твърдения и
представените доказателства сумата се събира за приоритетно разглеждане на кредита,
възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, възможност за намаляване
на определен брой вноски, възможност за смяна на падежната дата и улеснена процедура за
получаване на допълнителни парични средства. Тази претенция противоречи пряко на чл.
10а, ал. 2 от ЗПК, която забранява кредиторът да изисква заплащане на такси и комисиони за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита, а уговорените от страните
3
допълнителни услуги представляват типични действия по управление на кредита и
съставляват присъщ за основния предмет на договора, а не допълнителен разход. Ищецът
посочва, че тези такси са възникнали в резултат на уговорена допълнителна услуга, но
самото естество на действията на кредитора, посочени като съдържание на тази
предоставена на кредитополучателя престация, изключва квалификацията им като
допълнително благо, за което да е обосновано насрещно възнаграждение. Систематичното
тълкуване на чл. 10а и чл. 19 ал. 3 и чл. 33 от ЗПК налагат извод за ограничаване на
свободата на договарянето от кредитора, предоставящ потребителски кредит на условия,
при които освен обявената договорна лихва и обезщетението за забава, на потребителя се
възлагат и други плащания като допълнителни такси и фиксирани по размер разходи,
свързани с управлението на кредита. Възстановяването на разходите по събиране на дълга
не може да се включва в ГПР, именно защото размерът им зависи от конкретните (а не
абстрактно предвидени при сключване на договора) разноски. Уговарянето на бъдещите
разходи във фиксиран размер, събиран по силата на самия договор и въвеждането на
отделна такса за същата дейност несъмнено придава и на процесните клаузи неустоечен
характер.
По изложените съображения, осъдителният иск за сумата от 1150 лева,
представляваща главница за предоставен пакет от допълнителни услуги е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора, отправеното искане и представените доказателства, на
основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените
съдебно - деловодни разноски, съобразно уважената част от исковете. Представени са
доказателства за заплатена държавна такса в размер от 146,40 лева и депозит за вещо лице в
размер от 200 лева. Ищецът е представляван в производството от юрисконсулт. Като
съобрази, че делото не представлява фактическа и правна сложност, тъй като не са събирани
многобройни доказателства, приключило е в рамките на две заседания и по него не подаден
отговор на исковата молба, съдът определя юрисконсултското възнаграждение в размер от
100 лева, на основание чл. 78 ал. 8, вр. с чл. 25 ал. 1 от Наредба за заплащането на правната
помощ. Съобразно уважената част от исковете ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца разноски в общ размер от 273,56 лева, от които за заплатена държавна такса –
89,72 лева, юрисконсултско възнаграждение – 61,28 лева и депозит за вещо лице – 122,56
лева.
В полза на ответника се полагат сторените по делото разноски съобразно
отхвърлената част от претенцията, но доколкото не е направено искане в тази насока и не са
ангажирани доказателства такива не следва да бъдат присъждани.
На основание ТР № 4/16.06.2014 г. на ОСТГК на ВКС при уважаване на искове с
правно основание чл. 422 от ГПК, исковият съд дължи произнасяне за разноските на
заявителя по заповедното производство, с осъдителен диспозитив. Поради това и на
заявителя се дължат разноски в заповедното производство съобразно уважената част от
претенцията в размер на 120,10 лева.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Н. В. П., ЕГН
********** с адрес ..................... дължи на „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК ..................
със седалище и адрес на управление ......................., сумата от 1572,65 лева /хиляда петстотин
седемдесет и два лева и шестдесет и пет стотинки/, представляваща главница по Договор за
потребителски кредит от 17.12.2018 г., сключен между страните по делото, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
15.12.2020 г. до окончателното изплащане, сумата от 279,26 лева /двеста седемдесет и
4
девет лева и двадесет и шест стотинки/, представляваща договорна лихва за периода от
12.03.2019 г. до 31.07.2019 г. и сумата от 166 лева /сто шестдесет и шест стотинки/,
представляваща обезщетение за забава за периода от 31.07.2019 г. до 14.12.2020 г., КАТО
ОТХВЪРЛЯ предявения от ищеца срещу ответника иск, за разликата над уважените 166
лева до предявените 290,98 лева за обезщетение за забава върху главницата от 1572,65 лева,
за които суми са издадени Заповед № 261286/16.12.2020 г. по ч. гр. д. № 8113/2020 г. на РС
Бургас и Заповед № 260835/01.04.2021 г. по ч. гр. д. № 8113/2020 г. на РС Бургас, на
основание чл. 415 ал. 1 т. 1, вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл. 430 ал. 1 и 2 от ТЗ и чл. 86 ал. 1 от
ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК .................... със
седалище и адрес на управление ............................ срещу Н. В. П., ЕГН ********** с адрес
......................., иск за сумата от 1150 лева, представляваща главница за пакет от
допълнителни услуги по сключено между страните споразумение за предоставяне на пакет
от допълнителни услуги от 17.12.2018 г., на основание чл. 414 ал. 1 т. 3, вр. чл. 422 от ГПК.
ОСЪЖДА Н. В. П., ЕГН ********** с адрес ......................... да заплати на „Профи
Кредит България” ЕООД, ЕИК ................. със седалище и адрес на управление
........................., сумата от 273,56 лева /двеста седемдесет и три лева и петдесет и шест
стотинки/, представляваща сторени в производството съдебно - деловодни разноски, както и
сумата от 120,10 лева /сто и двадесет лева и десет стотинки/ за разноски по ч. гр. д. №
8113/2020 г. на РС Бургас, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му.
Вярно с оригинала: Ж. С.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5