Решение по дело №162/2022 на Апелативен съд - Бургас

Номер на акта: 120
Дата: 30 юни 2022 г.
Съдия: Събина Ненкова Христова Диамандиева
Дело: 20222000500162
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 28 април 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 120
гр. Бургас, 30.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на първи юни
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Събина Н. Христова Диамандиева
Членове:Кирил Гр. Стоянов

Калина Ст. Пенева
при участието на секретаря Марина Д. Димова
като разгледа докладваното от Събина Н. Христова Диамандиева Въззивно
гражданско дело № 20222000500162 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по в.гр.дело № 162/2022г. по описа на Апелативен съд –
Бургас е по реда на чл.258 ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на Комисията за противодействие на
корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество /КПКОНПИ/
против решение №260036/09.03.2022г. по гр.дело №239/2020г. по описа на
Бургаския окръжен съд, с което са отхвърлени исковете и за отнемане на
незаконно придобито имущество на стойност 105 294,64 от ответниците Д. С.
Т. и В. П. П..
Иска се отмяна на решението като неправилно и необосновано,
постановено в нарушение на материалния и на процесуалния закон и
постановяването на друго, с което искът да бъде уважен. Твърди се, че
неоснователно съдът е приел, че не доказано наличието на значително
несъответствие в имуществото на проверяваните лица. Счита, че по
отношение на придобитото имущество са налице изискванията на чл.144, вр.
с чл.142, ал.2, т.1, т.2 и т.4 вр. с чл.151 ЗПКОНПИ. Несъответствието е
установено съгласно заключението на вещото лице, в размер надвишаващ
минимума от 150 000 лв., посочен в закона. Според въззивника, ответниците
не са успели да докажат чрез пълно доказване източниците на доходи,
техният законен характер и размер. Счита за неправилно, в нарушение на
съдебната практика, определена по делото стойност на имуществото. Приета
е стойността към момента на придобиването му вместо текущата пазарна
1
стойност. Съдът неоснователно е приел за законни източници на финансиране
сумите, получени от продажба на МПС, без да изследва наличието на законни
средства за придобиването им. Сумите, получени от разпореждане с активи,
придобити от незаконна дейност, не представляват законен доход и не следва
да бъдат отчетени като приход. На следващо място неоснователно от
имуществото са изключени вноските по банкови сметки,начислените лихви и
преводите към трети лица. Размерът на паричните средства,за които не е
установен законен източник на доход по тези пера възлизат на сумата от 100
594,70 лв. Изводът на предходната инстанция, че внесените суми не
представляват доход или имущество, въпреки липсата на доказателства за
законния им произход, е в противоречие със закона, тъй като предмет на
производството по ЗПКОНПИ е незаконно придобито имущество, което се
смята за такова винаги, когато не е установен законен източник за
придобиването му. Сумите, преминали през банковите сметки са релеванти за
определяне на несъответствието, тъй като са били част от имуществото на
проверяваните лица през периода на проверката. Установяването на
несъответствие по смисъла на ЗПКОНПИ касае именно периода на
проверката. Цитира се съдебна практика, според която сумите по банковите
сметки са отсъдени в полза на Държавата. Възприетият от съда подход е в
разрез с най-новата практика на ВКС-решение №29/12.04.2021г. по гр.дело
№1021/2019г. по описа на З-то г.о на ВКС. Констатираното от съда
имущество на стойност 98 225,49 лв. не кореспондира с установената от
вещото лице по делото стойност от 198 820,13 лв. Несъответствието,
посочено от вещото лице, е в размер на 222 096,91 лв., над минимума,
установен в ЗПКОНПИ. Претендира разноски по делото.
Отговор на въззивната жалба е подаден от В. П. П., чрез нейния
пълномощник адв.В.. Моли да бъде потвърдено решението като правилно и
законосъобразно. Цитира практика на ВКС, според която не могат да бъдат
предмет на отнемане средства, преминали през банкови сметки на
проверяваните лица, но неналични към датата на предявяване на иска по
ЗОПДНПИ /отм/. Поради това размерът на несъответствието, констатиран от
съда, на стойност 53 258,60 лв. не е значителен по смисъла на чл.107, ал.2
ЗПКОНПИ вр.с §1, т.3 от ДР на ЗПКОНПИ. Решението е правилно и в частта,
с която не са зачетени сумите, направени за вноски от ответниците и от трети
лица по банкови сметки. Счита представеният по делото анализ на Комисията
за неправилен и неточен, в резултат на което неправилно е определен размера
на имуществото на ответниците.
Отговор на жалбата е подаден и от Д. С. Т., чрез пълномощника адв.А..
Счита я за неоснователна, несъответстваща на практиката на съдилищата и
моли да бъде оставена без уважение. Навежда оплаквания, че съдът не се е
произнесъл по основни процесуални възражения на ответниците относно
пропуснати от страна на Комисията срокове за административна проверка за
обосноваване на иска. Счита, че непредяваването на иска в
законоустановения срок лишава ищеца от възможността да се ползва от
2
презумпциите за незаконност на придобитото имущество. Липсва
произнасяне и по възражението за необходимост от вдигане на
обезпечителните мерки поради невнасяне на иска в законоустановения срок.
Не е разгледано и възражението в отговора на исковата молба относно
погасяването на правото да се иска отнемане на лек автомобил НИСАН,
придобит на 13.10.2009г., поради изтекла законова давност. Поддържа
направените пред предходната инстанция възражения и доводи и моли съдът
да се произнесе по тях.
Бургаски апелативен съд, в рамките на заявените оплаквания и въз
основа на собствен анализ на събраните по делото доказателства приема
следното:
С обжалваното решение са отхвърлени исковете на КПКОНПИ по
чл.151 във вр. с чл.142, ал.2, т.2 във вр. с чл.141 от ЗПКОНПИ за отнемане от
двамата ответници на суми на обща стойност 15 200 лв., представляващи
заместваща облага: сумата от 8500 лв., представляваща част от
равностойността на лек автомобил, марка “Нисан”, модел “Патрол”, към
датата на отчуждаването му- 08.03.2012г.; сумата от 4700 лв., представляваща
равностойността на лек автомобил, марка: “БМВ”, модел: “523 И”, към датата
на отчуждаването му – 25.09.2015г.; сумата от 1000 лв., представляваща
равностойността на лек автомобил, марка: “Фолксваген”, модел: “Голф 1.9
ТДИ”, към датата на отчуждаването му – 18.09.2017г.; сумата от 1000 лв.,
представляваща равностойността на мотоциклет, марка: “Хонда”, модел: “ВВ
125 ЕХ 2”, към датата на отчуждаването му – 11.06.2019г.; искът по чл.144
във вр. с чл.142, ал.2, т.2, във връзка с чл.141 от ЗПКОНПИ за отнемане от
ответницата на лек автомобил, марка “Ауди”, модел “А6 Авант Куатро”, рама
№ WAUZZZ4F46N063417, двигател без номер, цвят: светлосив металик, дата
на първоначална регистрация 01.01.2005г.; искът по чл.151 във вр. с чл.142,
ал.2, т.1 във вр. с чл.141 от ЗПКОНПИ за отнемане от ответника на суми на
обща стойност 60 501,51 лв., индивидуализирани като: сумата от 10000 лв.,
представляваща равностойността на направена на 22.07.2016г. вноска по
срочен депозит в лева по сметка в „Инвестбанк“ АД, изтеглена при
закриването на депозита на 08.11.2017г.; сумата от 10000 лв., представляваща
равностойността на направена на 30.08.2016г. вноска по срочен депозит в лева
по сметка в „Инвестбанк“ АД, изтеглена при закриването на депозита на
24.01.2017г.; сумата от 10 000 лв., представляваща равностойността на две
вноски от по 5000 лева, направени на 20.09.2016г. и 04.09.2017г., по срочен
депозит в лева по сметка в „Инвестбанк“ АД, изтеглени при закриването на
депозита на 09.11.2017г.; сумата от 10 000 лв., представляваща
равностойността на две вноски от по 5000 лева, направени на 02.05.2017г. и
28.07.2017г. по срочен депозит в лева по сметка в „Инвестбанк“ АД,
изтеглени при закриването на депозита на 10.11.2017г.; сумата от 10 000 лв.,
представляваща равностойността на две вноски от по 5000 лева, направени на
11.07.2017г. и 14.08.2017г. по срочен депозит в лева по сметка в „Инвестбанк“
АД, изтеглени при закриването на депозита на 13.11.2017г.; сумата от 10 000
3
лв., представляваща равностойността на две вноски от по 5000 лева,
направени на 26.09.2017г. и 23.10.2017г. по срочен депозит в лева по сметка в
„Инвестбанк“ АД, преведени по сметка през 2017г.; сумата от 360 лв.,
представляваща равностойността на направена на 16.11.2017г. вноска по
срочен депозит в лева по сметка с в „Инвестбанк“ АД, закрит на 02.05.2018г.;
сумата от 141,51 лв., представляваща равностойността на изплатени лихви за
2017г. и 2018г. по срочни депозити в „Инвестбанк“ АД.; искът по чл.151 във
вр. чл.142, ал.2, т.4, във вр. с чл. 141 от ЗПКОНПИ за отнемане от
ответницата на суми на обща стойност 21 093,13 лв., индивидуализирани
като: сумата от 1759,78 лв., представляваща равностойността на изплатени
лихви за периода 2012 – 2016г. по разплащателна сметка в лева, открита на
14.03.2012г. в „Юробанк България“ АД; сумата от 7952 лв., представляваща
равностойността на вноска по срочен депозит в лева, открит на 14.03.2012г.,
закрит на 14.03.2013г. в „Юробанк България“ АД; сумата от 8333,94 лв.,
представляваща равностойността на вноска по срочен депозит в лева открит
на 23.04.2012г., закрит на 13.12.2016г. в „Юробанк България“ АД; сумата от
279,31 лв., представляваща равностойността на изплатени лихви (след
приспадане на банкови такси) по срочен депозит в лева открит на
14.03.2013г., закрит на 15.04.2014г. в „Юробанк България“ АД; сумата от
222,10 лв., представляваща равностойността на изплатени лихви по спестовен
влог в лева, открит на 15.04.2014г., закрит на 01.12.2016г. в „Юробанк
България“ АД; сумата от 2 546 лв., представляваща равностойността на
вноски, направени през периода 2011г. – 2013г. по разплащателна сметка в
лева открита на 25.05.2011г. в „Обединена Българска Банка“ АД.
За да приеме решението си, съдът след съпоставка на доказаните по
делото приходи с установените разходи, достигнал до извод, че общо за целия
проверяван десетгодишен период е налице несъответствие между нетния
доход и разходите за придобиване на активи – МПС е в размер на 53 258,60
лева, което не е значително по смисъла на чл.107, ал.2 от ЗПКОНПИ във вр. с
§1, т.3 от ДР на ЗПКОНПИ, тъй като не надхвърля прага от 150 000 лева.
Не спорно по делото, че ответникът е бил привлечен като обвиняем за
извършено престъпление по чл.354а, ал.1, изр.1, пр.4 от НК, попадащо в
обхвата на чл.108, ал.1 т. 25 от ЗПКОНПИ. Наказателното производство
приключило със споразумение по Глава ХХІХ от НПК, като съдебният акт по
последици е приравнен на влязла в сила осъдителна присъда.
По образуваната проверка на КПКОНПИ по чл.107, ал. 2 от ЗПКОНПИ,
10-годишният период е от 25.10.2008г. до 25.10.2018г.
Ответниците са сключили граждански брак на 04.10.2003г. Двамата
имат син, роден през 2003г. и дъщеря, родена през 2011г. Бракът е прекратен с
развод на 03.10.2017г., предшестван от фактическа раздяла от юни 2016г.
Установени са по делото за целия проверяван период приходите,
разходите, нетния доход и разходите за придобиване на имущество на
страните.
По делото е установено с помощта на вещо лице, че общо приходите са
4
в размер на 158 909,86 лв., а разходите са в размер на 113 942,97 лв.
Установеният нетен доход е в размер на 44 966,89лв.
Разходите за придобиване на активи възлизат на 98 225,49лв.
Общо за целия проверяван десетгодишен период е налице
несъответствие между нетните доходи и разходите за придобиване на МПС в
размер на 53 258,60 лв.
Спорни са на първо място приходите от продажбата на леки
автомобили, като въззивникът оспорва наличието на средства от законен
източник за покупката на автомобил марка Нисан патрол, през 2009г.,
откъдето черпи основание да оспори включването на продажната му цена
през 2012г., като приход.
Според въззивника, не следва да бъде включена, като приход на
ответниците, сумата от продажбата на автомобил марка "Нисан Патрол",
защото не е доказан законен произход на средствата за придобиване на
автомобила през 2009г., т.е. в проверявания период.
По делото е установено придобиването на автомобила по данни от
регистрацията на КАТ. Не са представени договор за покупко-продажба,
данни за технически преглед на автомобила, събрани са свидетелски
показания от брата на ответника за лошо техническо състояние към момента
на придобиване, извършен ремонт от ответника за негова сметка и с личен
труд. По оценка на ищеца придобивната стойност към момента на покупката
през 2009г. е 37 000лв., а по данни на КАТ в договора на ответниците е
вписана цена от 3 500 евро. Вещото лице не е посочило цена на автомобила
като нов (дата на първоначална регистрация през 2000г.), какво е
овехтяването към 2009г., каква е цената за труд за ремонт и др.
Освен тези обстоятелства, за които оценката не съдържа данни, вещото
лице потвърждава в съдебно заседание, че при определяне на пазарната цена
не е правило оглед на автомобила, не е разполагало с данни за реални
продажби на същия или подобен модел по това време, а е използвало данни
от обявите за продажба на подобни автомобили (вж. протоколи от с.з.).
Въззивният съд не намира основание при така определената пазарна
цена на вещта към годината на придобиване и към годината на продажбата за
достатъчно достоверна, за да послужи за основа на следваща преценка за
наличие на доходи у ответниците да закупят лекия автомобил. След като
сочената в исковата молба цена на автомобила не се доказва по размер, то и
твърдението за липса на средства за покупката от законен източник не може
да се приеме за установено, още повече в размер на 8 500лв. Затова
средствата, получени при продажбата на автомобила през 2012г., отнесени
като приход на ответниците са от законен източник – продажба на имущество.
На следващо място страната възразява, че неоснователно от общата
стойност на имуществото са изключени вноските по банкови сметки,
начислените лихви и преводите към трети лица в размер общо на 100 594,70
лв. Въззивният съд приема, че паричните вноски по сметки на ответниците,
макар и направени през проверявания период нямат характер на имущество.
5
По критериите, които могат да бъдат извлечени от формулировката на
понятието в закона, парите са имущество единствено, ако са налични –
посочени в крайното салдо на сметките към началото на проверката или
иззети като намерени, или доброволно предадени с протокол за изземване.
Следва да се посочи, че вноските по сметките на ответниците, така както са
посочени в исковата молба по размер и година по всяка от установените
сметки на лицата не са налични в описания размер, както сама Комисията е
признала в исковата молба.
Въззивният съд, въз основа на неоспорения извод, че в края на
проверявания период парични средства по сметките на ответниците не са
налични, т.е. доказано е, че са преминали през банковите сметки, но са
разходвани в потреблението, приема, че няма основание така посочените
парични суми да се включат в стойността на придобито имущество.
След като възраженията на въззивника по отношение на стойностното
изражение на приетото за установено несъответствие са неоснователни,
въззивният съд не намира основание да приеме изводи по размера на
несъответствието различни от подробно изложените в обжалваното решение
и на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите му по отношение на този
въпрос.
От правна страна настоящият състав съобрази следното:
Предявените кумулативно съединени искове са с правно основание
чл.154 ЗПКОНПИ.
За да възникне право на държавата за отнемане на незаконно придобито
имущество, се изисква при условията на пълно доказване установяване на
няколко материални предпоставки:
На първо място следва ответникът да е бил привлечен като обвиняем за
престъпление измежду тези, които са изброени в чл.22, ал.1 от закона.
Това обстоятелство се доказва по делото и обосновава законност на
извършената проверка по силата на чл.108, ал.4 от Закона.
По делото е установено, че ответникът е признат за виновен по така
повдигнатото обвинение.
Отнемането може да бъде извършено, в случай че имуществото в края
на проверявания период се е увеличило в сравнение с това в началото на
периода и това увеличение надхвърля посочения в §1, т.7 от ДРЗОПДНПИ
(отм.) размер. Едва след установяване на такова превишение, както приема
ВКС в множество свои решения, подлежи на изследване въпросът, дали даден
доход има законен характер. Този въпрос е конкретен и съдът го преценява с
оглед установените факти в настоящото дело, като от значение е основанието
за получаването на дохода.
По делото, въз основа на възприетите от съда за установени по вид и
размер доходи, приходи и източници на финансиране за целия проверяван
период със законен произход намалени с всички установени по делото
разходи (за издръжка, пътувания извън страната, погасяване на публични
задължения от данъци и такси, погасяване на кредити и др.) се установява
6
нетен доход, който съпоставен с паричната стойност на придобитото в
проверявания период имущество – леки автомобили, не разкрива отрицателно
несъответствие, надхвърлящо размера на 150 000лв.
При формиране на горния извод, съдът изключва от имуществото на
значителна стойност, предмет на иска, всички претендирани парични суми,
които към момента на предявяването му не са налични.
По делото е извършено пълно изследване на паричните потоци по
сметките на ответниците (заключения на в.л.) и е установено по несъмнен
начин, че суми в посочения в петитума на иска размер и банкова сметка на
съхранение не съществуват в наличност.
На отнемане по този ред подлежи притежаваното от ответника налично
имущество, включително наличните парични средства по банковите сметки, а
ако същото липсва или е отчуждено се присъжда паричната му
равностойност, ако отчуждаването е противопоставимо на държавата, а при
преобразуване - преобразуваното имущество, вкл. ако то се намира у
свързани лица.
Притежавано имущество е придобитото в проверявания период
имущество, което продължава да се намира в патримониума на ответниците,
тъй като не е отчуждено или изоставено, нито е потребено, обезценено,
унищожено или погинало.
Непритежавано е имущество, което макар да е било придобито в
проверявания период, вече е напуснало патримониума на лицето, тъй като е
отчуждено, изоставено, потребено, обезценено.
Незаконно придобито може да е само имуществото, влязло в
патримониума на проверяваното лице през изследвания период, което е
налично в края на този период.
Както е изяснено в практиката на ВКС – напр. гр.д.№ 5562/2013г. на IV
г.о., гр.д.№ 1557/2010г. на III г.о., гр.д.№ 3224/2017г. на IV г.о. и гр.д.№
2507/2017г. на IVг.о., незаконно придобито имущество може да бъде само
влязлото в патримониума на проверяваното лице и свързаните с него лица
през изследвания период, което е налично в края на периода, но не може да се
отнеме равностойността на имущество, което е преминало през
патримониума на проверяваното лице, т.е. не е в негово притежание в края на
периода. Съгласно утвърденото разбиране в решение №137 от 2.11.2018г. по
гр.д.№ 2507/2017г. на ВКС, IV г.о., решение № 97 от 18.5.2018г. по гр.д.№
3224/2017г. на ВКС, IV г.о. и решение № 129/08.06.2015г. по гр.д.№
5562/2013г. на ВКС, ІV г.о., нормите както на ЗОПДИППД (отм.) така и на
ЗПКОНПИ, касаещи предметния обхват на отнемането, са със санкционен
характер и не могат да се тълкуват разширително. Предмет на отнемане е
само наличното имущество и заместващите го облаги, когато то е
прехвърлено. Отнемане на парични суми, преминали през банковите сметки
на лицето, но неналични към датата на завеждане на иска не може да се
постигне. Предвид идентичността на разпоредбите на ЗОПДНПИ (отм.); и
ЗПКОНПИ, касаещи предмета на отнемане в полза на държавата, възприетото
7
разбиране в практиката на ВКС запазва своята актуалност и при действието
на ЗПКОНПИ, обн. ДВ, бр. 7/2018г.
Ето защо съдът не може да направи извод за включване на така
посочените суми в имуществото на ответниците и да го вземе предвид при
определяне на размера на несъответствието.
Това е така и защото законоустановената цел на конфискацията е
отнемане на реални, налични активи, а не създаване на парични задължения,
какъвто би бил резултата от отнемане на неналични парични средства
(изключението е въведено със закона единствено по отношение на
заместващата облага).
По изложените съображения въззивният съд достига до крайни изводи,
които съвпадат с изложените в обжалваното решение и го потвърждава.
Мотивиран от изложеното Апелативен съд – Бургас, граждански състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260036/09.03.2022г. по гр.дело
№239/2020г. по описа на Бургаския окръжен съд.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му с касационна жалба.



Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8