№ 18 19.02.2020г. гр. Попово
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПОПОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, на шести
февруари две хиляди и двадесета година,
в открито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСИМИР ПРОЙНОВ
при участието на секретаря: Д. Лефтерова, като разгледа докладваното от съдията
гр. д. № 734/2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по предявени обективно съединени искове от „Г.Ф.Б“ ЕООД с ЕИК: **** със седалище и
адрес на управление: гр.Б., ж.к."*****, партер, представлявано от
управителя П.С.Ппротив Н.Б.П. с ЕГН: **********, с
настоящ адрес *** за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца
СУМАТА от 972.34 лв., от които: 371.84 лв. остатъчна главница и 37.96
лв. договорна лихва от 02.02.2017 до 18.04.2019 по Договор за потребителски кредит №*** от
02.02.2017г., 424,81 лв. остатъчна главница по т. I и 76 лв. -
главница по т. II (за „CMC известяване”) по Договор за допълнителни услуги от
02.02.2017г., 61,73 лв. - лихва за забава по Договора
за потребителски кредит за периода от 07.03.2017 до 18.04.2019 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че е търговец, който
осъществявал гаранционни услуги /поръчителство/ в полза на „Ф.К“ ЕООД, с ЕИК ****,
което пък било регистрирано като финансова институция по ЗКИ, с издаден лиценз
от БНБ за същата дейност, и предоставяло потребителски кредити и свързани с тях
допълнителни услуги.
Между „Ф.К“ ЕООД и длъжника били сключени Договор за потребителски кредит №***
от 02.02.2017 г. и свързаният с него Договор за
допълнителни услуги от 02.02.2017 г., ведно с Общи
условия към тях.
Между длъжника, кредитодателя „Ф.К" ЕООД и
трето лице - „Г.Ф.Б" ЕООД, с ЕИК **** като поръчител, бил сключен Договор
от 02.02.2017 г. за гаранционна сделка
(поръчителство) за задълженията на длъжника към „Ф.К" ЕООД по
горепосочените договори (Договор за потребителски кредит и Договор за
допълнителни услуги).
Съответно, на датата на подписване на посочените договори на длъжника била
предоставена заемната сума в размер на 800 лв., а длъжникът се е задължил да погасява
разсрочено с краен падеж 05.02.2018 г., съгласно подписаните от него
погасителен план и график на плащанията, дължимите по двата договора суми (по
кредита - главница и възнаградителна лихва, и
допълнителната услуга по т. I от Договора за допълнителни услуги - финансиране
на възнаграждението от 1027.20 лв. на трето лице - поръчител „Г.Ф.Б” ЕООД), при
съответните падежи, ведно с другите допълнителни услуги по т. II от Договора за
допълнителни услуги (се претендират такива за „CMC известяване“). По двата
договора длъжникът извършвал следните плащания към дата 18.04.2019г.: 428,16
лв. главница; 145,56 лв. договорна лихва по договора за кредит; 602,39 лв. по
договора за допълнителни услуги; 0,89 лв. лихва за забава по Договора за
потребителски кредит. След 18.04.2019г. нямало извършени плащания.
Твърди се че, съгласно чл. 3, ал.2 от ДПК - „Обезпечения/гаранции" - в
случаите, когато кредитополучателя не осигури обезпечения на кредита,
изразяващо се или в двама поръчители, отговарящи на определени изисквания, или
банкова гаранция, се сключва договор за поръчителство с одобрено от кредитодателя трето лице - дружество-поръчител (в
настоящият случай - ищецът „Г.Ф.Б" ЕООД). Поемането от третото лице на
поръчителството било срещу възнаграждение в полза на поръчителя, което било
посочено като размер в чл. 3, ал.2 ДПК и което кредитополучателя се е съгласил
да изплаща на равни месечни вноски за негово удобство.
Сключен бил договор за поръчителство между кредитодателят,
кредитополучателя и третото лице дружество-поръчител - ищецът „Г.Ф.Б" ЕООД
- с който третото лице се задължава, срещу посоченото възнаграждение, солидарно
за задълженията на кредитополучателя към кредитора по ДПК и по ДДУ.
Кредитополучателят заявил желанието си (чл.4 от ДПК) да ползва предоставена
от Кредитодателя „Ф.К“ ЕООД допълнителна услуга по
договор, изразяваща се във финансиране на възнаграждението на поръчителя на
разсрочено плащане. Ползването на допълнителната услуга не било условие за
предоставяне на кредита (чл.4.от ДПК), съответно извършването на разходите по
тях не били задължителни за приемане и
ползване от кредитополучателя и в този смисъл не се включва в „общите разходи
по кредита" по см.на § 1, т.1 от ДР към ЗПК.
Поради това и въз основа на отделно Искане от длъжника с него бил сключен
ДДУ, съгласно който кредитодателят „Ф.К" ЕООД
бил предоставил на кредитополучателя допълнителна услуга, като е поел
задължението да заплати на вноски (вместо кредитополучателя) на третото лице -
поръчител („Г.Ф.Б" ЕООД) дължимото му се възнаграждение по договора за
поръчителство. Съгласно ДДУ, кредитополучателят следвало да заплаща на кредитодателя така предоставената сума, на равни месечни
вноски, заедно със сумите по ДПК -съгласно График за плащанията, неразделна
част от ДДУ. Върху сумата по ДДУ не се начислявала възнаградителна
лихва.
Предвид просрочия на длъжника за плащане на
задълженията по горепосочените договори, „Ф.К“ ЕООД упражнило правото си на вземане към
поръчителя, като на 18.04.2019г. писмено го е поканил в 30-дневен срок да
заплати задълженията, съгласно представена справка, в общ размер на 972,34 лв.,
която била сбор от остатъка от главниците по двата договора, неизплатената възнаградителна лихва по договора за кредит и лихва за
забава от датата на първото просрочие до датата на
поканата за плащане.
На 18.04.2019 г., ищецът бил погасил към „Ф.К“ ЕООД солидарно дължимите от
него задължения на длъжника, съобразно поканата за плащане. Предвид това и на
основание на чл.74 от ЗЗД, ищецът, изпълнявайки чуждото (на длъжника)
задължение, бил встъпил в правата на кредитора „Ф.К“ ЕООД по горепосочените
договори относно заплатената сума и сам бил станал кредитор на длъжника за същите
суми.
Предвид изложените в исковата молба факти и обстоятелства се моли за
решение, с което исковите претенции да бъдат уважени.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК не е подаден писмен отговор от
ответника, не е изразено становище по предявения иск, не са представени
доказателства, не са направени доказателствени
искания, не са оспорени представените с исковата молба документи.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява
и не изпраща процесуален представител. Депозирано е писмено становище по хода
на делото и по същество на спора. Прави се искане за постановяване на
неприсъствено решение.
Ответникът, редовно призован не изпраща надлежно
упълномощен представител.
Съдът констатира, че ответникът по делото е редовно
уведомен, не е подал в срок отговор на исковата молба, не се явява в съдебно
заседание, за което е редовно призован и не е направил искане делото да се
разглежда в негово отсъствие.
Като взе предвид горното, съдът намира, че са налице
предпоставките по чл. 238, ал. 1 ГПК.
Съдът констатира, че на страните са указани последиците
от неспазване сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание,
както и че предявените искове, предмет на делото, са вероятно основателни с
оглед изложените в исковата молба обстоятелства и приложените по делото
доказателства, поради което са налице и предпоставките на чл. 239, ал. 1 ГПК за
постановяване на неприсъствено решение.
Решението не следва да се мотивира по същество, на основание чл. 239, ал. 2
от ГПК.
По
разноските:
За
образуване на делото и в хода на процеса, ищецът е направил разноски в размер
на 25.00 лв. за заплатена държавна
такса.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. по тълк.
дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на
чл. 422 респ. чл. 415 ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, съобразно изхода на спора.
В заповедното производство ищецът е направила разноски от които 25.00 лв. за
заплатена държавна такса.
При това положение, с оглед изхода на спора, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата в общ размер на 50.00 лв. деловодни разноски.
Предвид
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение Н.Б.П. с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес ***, че ДЪЛЖИ на „Г.Ф.Б“ ЕООД с ЕИК: **** със седалище и
адрес на управление: гр.Б., ж.к."*****, партер, представлявано от управителя
П С С, СУМАТА от 972.34
лв. /деветстотин седемдесет и два
лева и тридесет и четири стотинки/ , от които: 371.84 лв. остатъчна
главница и 37.96 лв. договорна лихва от 02.02.2017 до
18.04.2019 по Договор за потребителски
кредит №*** от 02.02.2017г., 424,81 лв. остатъчна главница по т. I и 76 лв. -
главница по т. II (за „CMC известяване”) по Договор за допълнителни услуги от
02.02.2017г., 61,73 лв. - лихва за забава по Договора
за потребителски кредит за периода от 07.03.2017 до 18.04.2019 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение /19.04.2019г./, до окончателното изплащане на задължението, за което
вземане е издадена Заповед № 272/25.04.2019г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. 326/2019г.
ОСЪЖДА Н.Б.П. с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ
адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „Г.Ф.Б“ ЕООД с ЕИК: **** със седалище и адрес на
управление: гр.Б., ж.к."*****, партер, представлявано от управителя П С С,
СУМАТА от 50.00 лв. /петдесет лева/
- деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО се постановява при
наличие на предпоставките по чл. 238 и чл. 239 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: