Р Е Ш Е Н И Е № 142
гр. Бургас, 05.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен съд - Бургас, Търговско отделение, в открито съдебно заседание на 21.11.2019 г., в състав:
Председател: Павел Ханджиев
Членове: Нели Събева
Христина Марева
при секретаря Станка Ангелова, като разгледа докладваното от съдия Ханджиев, в.т.д. № 283/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от “В” ООД, ЕИК***, против решение № 91 от 28.06.2019 г., постановено по т.д. № 63/2018 г. по описа на Окръжен съд - С.
Въззивникът изразява недоволство от решението и сочи, че то било “материално и процесуално неправилно” и необосновано. Необосновани и нелогични били мотивите на съда относно обвързаността на страните от договор, сключен през 2014 г. Не било безспорно между страните, че между тях съществува договорна връзка. Правилно съдът приел, че въззивното дружество е * оператор, а не потребител, но неправилно съдът не обсъдил какво следва от това обстоятелство.
Неправилно съдът приел, че не трябва да изследва методиката на ценообразуване на цената на водата и дали тя е съобразена със закона и решението на КЕВР от 31.07.2012 г., тъй като страните с процесния договор сами уговорили цена на доставка на питейна вода. Ако цената не е съобразена със закона, това би довело до извод за нищожност на съответната уговорка, която нищожност не би могла да бъде санирана. Съгласно чл. 12, ал. 2 от приложимия ЗРВКУ цената, на която * оператори доставят вода от техни или предоставени им за експлоатация водовземни съоръжения на други *оператори, се регулира от КЕВР. Този текст ограничавал свободното определяне на цени в случаите на доставка на вода между * оператори. Поради това, клаузата от договора за определяне на цена от 0,35 лв/куб.м. на вода за питейно-битови нужди е нищожна и следва да бъде заместена от повелителната норма на закона - чл. 12, ал. 2 ЗРВКУ.
Безспорно било по делото, че КЕВР е определила цена за доставка на вода на друг оператор от ВС “К” в размер на 0,031 лв/куб.м., както и че ВС “К” обхваща съоръженията, по които се доставя вода от ищеца на ответника.
Отправя се искане за отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на исковете. Претендират се разноските за двете съдебни инстанции. не се правят доказателствени искания.
Въззиваемият “В” ЕАД оспорва въззивната жалба.
Възразява, че оспорването на влизането в сила и действието на процесния договор е произволно и неаргументирано. Всъщност ответникът признавал, че между страните е сключен договор, по силата на който ищецът се е задължил да подава на ответника услуги от водоснабдителната система Б. срещу заплащане на определена в договора цена, но отричал приложимостта на договора поради липса на категорични данни за влизане на договора в сила. Мотивите на съда относно влизането в сила и действието на договора били смислени и съобразени със закона.
Оспорва тезата на въззивника, че водоснабдяването на ответника се е осъществявало по водоснабдителна система К. , поради което уговорките в него относно цената били нищожни. В договора изрично било уговорено, че водоснабдяването ще се осъществява от “В”, а не от “В”. Наред с това от заключението на СТЕ се установило наличието на две отделни водоснабдителни системи: ВС К. , захранваща област В. , и ВС Б. , по чийто клон (тръба) се водоснабдяват С. , С. и села от района. Цената от 0,031 лв/куб.м. била приложима само и единствено при кумулативно наличие на две предпоставки: получателят да е друг * оператор и едновременно с това да попада на територията на ВС К. Тези предпоставки не били налице, поради което доставчикът следвало да се съобрази само с цената, утвърдена от КЕВР за всички потребители на * услуги.
Не било установено по делото ответникът да има качеството на * оператор, защото не било доказано, че той има обособена територия по см. на чл. 198а, ал. 1 от Закона за водите; че е сключил договор за стопанисване, поддържане и експлоатация на * системи и съоръжения; че са налице предпоставките по чл. 198п, ал. 1 ЗВ, респ. че отговаря на изискванията за * оператор по чл. 198о, ал. 5 ЗВ.
Иска се потвърждаване на решението и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 1050 лв. Не се правят доказателствени искания.
Апелативен съд - Б. , като взе предвид изложените съображения и доводи на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана да обжалва страна, срещу акт, подлежащ на обжалване, и отговаря на изискванията на закона за редовност, поради което с определение от 15.10.2019 г. е допусната до разглеждане по същество.
Окръжен съд - С. е бил сезиран с евентуално съединени искови претенции на “В” ЕАД със седалище гр. Б. против “В” ООД.
Ищецът заявил, че през 2015 г. доставил на ответника вода. Доставените водни количества били отчетени с водомер и за тях ищецът издал шест броя фактури на обща стойност 47040 лв при единична цена на 1 куб.м. вода 0,35 лв съобразно с уговореното между страните със сключения договор от 27.11.2014 г. Макар да бил * оператор в конкретното правоотношение ответникът действал в качеството на потребител на * услуги. Въпреки отправената покана ответникът не изплатил задълженията по фактурите. Поради това ищецът поискал да бъде осъден ответника да му заплати, както следва: (1) сумата 47040 лв - стойност на доставена, отведена и пречистена вода по издадени фактури за периода 29.06.2015 г. до 30.11.2015 г.; (2) сумата 12923,59 лв - сбор от мораторни лихви върху всяка фактура от съответния падеж до 25.06.2018 г. и (3) законната лихва върху главницата от предявяването на иска на 26.06.2018 г. до изплащането.
Ответникът отговорил на исковата молба в законовия срок и повдигнал следните възражения: Ответното дружество било * оператор, поради което отношенията между страните следвало да се уреждат по цени, регулирани с решение на К. за енергийно и водно регулиране. Между страните не бил сключван договор, за ответника не съществували задължения, издадените от ищеца фактури не били подписани от страните. Евентуално възразява, че уговорката за цена в договора е нищожна, а в отношенията между страните следвало да се приложи определената с решение на КЕВР от 31.07.2012 г. цена за услугата доставяне на вода на друг В. оператор от водоснабдителна система К. в размер на 0,031 лв/куб.м. без ДДС. Задълженията по фактура № ***/29.06.2015 г. освен това били погасени по давност с изтичането на три години.
С обжалваното решение окръжния съд уважил исковите претенции изцяло.
Няма спор между страните, че и двете дружества са * оператори по смисъла на чл. 2, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги.
Установява се по делото, че през 2015 г. ищецът е подавал вода от експлоатирана и управлявана от него водоснабдителна система на ответното дружество за водоснабдяване на потребителите в населените места с. П., с. М. и полигон Н. село, Община К.. К. подавана вода са били измервани от измервателно устройство, монтирано във водомерна шахта до с. Ч., Община С., с партиден номер *и с клиентски номер*. Възраженията на ответника за липса на такава договореност с ищеца, за недоставена вода или за неустановени количества на доставената вода са неоснователни. Тези обстоятелства се доказват категорично от представения писмен договор с изх. № дог-40 от 27.11.2014 г. по деловодството на ищеца, от издадените от ищеца фактури през цялата 2015 г., които по данни на извършената СИЕ са надлежно осчетоводени от ответника с ползван от него данъчен кредит и са частично платени, от представените месечни протоколи за подадени водни количества и от показанията на разпитаните свидетели П. , С. и К. , последният от които е доведен от ответника. Освен това се установява, че отношенията между двете дружества по повод доставянето на вода от ищеца на ответника са трайни и са съществували още от 2012 г. (споразумение от 04.03.2015 г.).
През 2015 г. ищецът е издал 12 фактури за доставените количества вода, като предмет на спора са задълженията по шест от тях:
- фактура № **г. на стойност 7560 лв за 18000 куб.м. вода;
- фактура № ***г. на стойност 10080 лв за 24000 куб.м. вода;
- фактура № **г. на стойност 7980 лв за 19000 куб.м. вода;
- фактура № ***г. на стойност 6720 лв за 16000 куб.м. вода;
- фактура № ***г. на стойност 8400 лв за 20000 куб.м. вода и
- фактура № ****г. на стойност 6300 лв за 15000 куб.м. вода.
Неплатените задължения по посочените шест фактури са на обща стойност 47040 лв с вкл. ДДС. Задълженията по другите шест фактури за 2015 г. са платени от ответника през 2016 г. и 2018 г. По всички фактури, платени и неплатени, задължението е изчислено като съответното количество вода е умножена по единичната цена от 0,35 лв/куб.м. без ДДС. Тази цена е уговорена в чл. 11, ал. 1 от договора между страните от 27.11.2014 г.
Не се спори между страните, че с решение № Ц* от 31.07.2012 г. на ДКЕВР, след като е било разгледано заявление за утвърждаване/изменение на цени на водоснабдителните и канализационните услуги, подадено от “В” ЕАД, Б. , са утвърдени, считано от 01.08.2012 г., цени без ДДС за водоснабдителните услуги, предоставяни от ищеца: (1) за услугата “доставяне вода на потребителите” - 1,10 лв/куб.м. и (2) за услугата “доставяне на вода на друг * оператор от ВС К. ” - 0,031 лв/куб.м.
Извършена е била по делото съдебно-техническа експертиза от в.л. инж. И. . Експертът посочва, че измервателният уред между двете * дружества е един и се намира на границата между област Б. и област С. , след с. Ч. и преди селата М. и П. Водата, която се подава от ищеца към ответника, постъпва от язовир К. по тръби в пречиствателна станция за питейни води “К”. След пречиствателната станция водата тръгва по два клона: по първия за област В. и по втория за област Б. Водата, подавана на ответника, е идвала от втория клон. Според вещото лице това представлява една водоснабдителна система с два големи клона и съответните разклонения.
При тези факти с правно значение се налагат следните изводи:
И двете дружества се явяват * оператори по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВИКУ), тъй като са предприятия с предмет на дейност *услуги. Тезата на на ищеца, че в процесното правоотношение ответникът “В” ООД С. действа като потребител, а не като *оператор, не може да бъде споделена, тъй като съгласно § 1, ал. 1, т. 2а от ДР на ЗРВИКУ не са потребители лицата, които са* оператори и закупуват вода от други * оператори или други предприятия и я доставят на потребителите чрез * системите, предоставени им за управление, поддържане и експлоатация. Настоящият случай е точно такъв: един* оператор закупува от друг * оператор вода, която доставя на своите абонати чрез своята * система.
Установени са количествата доставени от ищеца на ответника вода. Спорен остава единствено въпросът за цената, която се дължи, респ. за валидността на уговорката за цена от 0,35 лв/куб.м., съдържаща се в договора между страните.
Съгласно чл. 12, ал. 1 ЗРВИКУ на регулиране от К. за енергийно и водно регулиране (КЕВР) подлежат цените, по които * операторите доставят вода на потребителите, отвеждат отпадъчните води, пречистват отпадъчните води и присъединяват потребителите към водоснабдителните и канализационните системи, а съгласно чл. 12, ал. 2, изр. 1 ЗРВИКУ КЕВР регулира и цените, по които* оператори или други предприятия доставят вода от техни или предоставени им за експлоатация водовземни съоръжения или системи до водоснабдителните системи на други * оператори. С чл. 14, ал. 2 ЗРВИКУ е въведено задължение на *операторите да прилагат принципа на единна цена на *услуга на обособената територия, като този принцип се спазва задължително за цените на *услугите “доставяне на вода на потребителите и/или на други * оператори”. Съгласно чл. 14, ал. 4 ЗРВИКУ прилаганите от* операторите цени не могат да бъдат по-високи от утвърдените от комисията.
С тези императивни правила на ЗРВИКУ се ограничава възможността на * операторите да договарят свободно цената, на която продават вода на потребители и други * оператори, и по-точно се определя горна граница на цената. Иначе казано, * операторът може да доставя вода на друг * оператор на по-ниска цена от определената от КЕВР, но не и на по-висока. Нормите са от публичен порядък, тъй като са насочени към гарантиране на достъпност и качество на *услугите, каквито цели преследва законът (чл. 1). Това означава, че договорна клауза, с която е определена цена, по-висока от регулираната от КЕВР, е нищожна като противоречаща на закона на осн. чл. 26, ал. 1 ЗЗД, като нищожността не влече нищожност на договора, защото нищожната клауза следва да се счита заместена по право от повелителната норма на закона, предвиждаща, че цената не може да бъде по-висока от утвърдената от комисията.
Отнесено към конкретният случай, горното означава, че уговорката в чл. 12 от договора между страните от 27.11.2014 г. за цена от 0,35 лв/куб.м. без ДДС е нищожна, тъй като е по-висока от максималната цена, утвърдена от КЕВР, а именно 0,031 лв/куб.м. без ДДС. В тази връзка възраженията на ищеца са неоснователни. Както се обоснова по-горе, ответникът-купувач не се явява потребител, за да се прилага по отношение на него пределна цена от 1,10 лв/куб.м. На следващо място, не намира подкрепа в доказателствата по делото виждането на ищеца, че на ответника е доставяна вода не от водоснабдителна система “К”, за която е утвърдена цената от 0,031 лв/куб.м., а от водоснабдителна система “Б”. Съгласно § 1, т. 32 от ДР на Закона за водите водоснабдителната система е съвкупност от съоръжения за добиване на природни води, пречистване или обеззаразяването им, съхраняването, транспортирането и доставянето им до имотите на потребителите. Изхождайки от това определение и съобразявайки, че водата, доставяна на ответника, безспорно идва от язовир К. , съдът приема, че за тази вода е приложима цената, утвърдена от КЕВР с решението от 31.07.2012 г., без да има значение дали съществува отделна водоснабдителна система “Б”. Хипотетично, дори ВС “Б” да е обособена отделно и от нея да се доставя вода на ответника, то за водата от нея не би могло да има утвърдена друга, различна цена поради законоустановения принцип на единна цена - чл. 14, ал. 2 ЗРВИКУ. В този ред на мисли е без значение с какво наименование е обозначавана водоснабдителната система, от която се подава водата, в договора, споразумението и протоколите за измерване.
При това положение се налага извод, че ответникът дължи на ищеца заплащане на стойността на доставената му вода на осн. чл. 327, ал. 1 ТЗ вр. чл. 200 ЗЗД, но не по уговорената в договора цена, а по утвърдената от КЕВР в размер на 0,031 лв/куб.м. без ДДС. Това означава, че ответникът дължи на ищеца следното:
- за 18000 куб.м. вода по фактура № **г. - 558 лв без ДДС или 669,60 лв с ДДС;
- за 24000 куб.м. вода по фактура № ***г. - 744 лв без ДДС или 892,80 лв с ДДС;
- за 19000 куб.м. вода по фактура № ***г. - 589 лв без ДДС или 706,80 лв с ДДС;
- за 16000 куб.м. вода по фактура № ***г. - 496 лв без ДДС или 595,20 лв с ДДС;
- за 20000 куб.м. вода по фактура № ***г. - 620 лв без ДДС или 744 лв с ДДС и
- за 15000 куб.м. вода по фактура № ***г. - 465 лв без ДДС или 558 лв с ДДС.
Искът за неплатената част от цената на водата е основателен до общ размер от 4166,40 лв с ДДС. Над този размер претенцията е неоснователна. В съответствие с това претенцията за мораторна лихва, каквато се дължи на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, също е частично основателна:
- върху главницата от 669,60 лв се дължи лихва за забава за времето от 30.07.2015 г. до 25.06.2018 г. в размер на 197,63 лв;
- върху главницата от 892,80 лв се дължи лихва за забава за времето от 01.09.2015 г. до 25.06.2018 г. в размер на 255,30 лв;
- върху главницата от 706,80 лв се дължи лихва за забава за времето от 29.09.2015 г. до 26.06.2018 г. в размер на 196,61 лв;
- върху главницата от 595,20 лв се дължи лихва за забава за времето от 31.10.2015 г. до 25.06.2018 г. в размер на 160,26 лв;
- върху главницата от 744 лв се дължи лихва за забава за времето от 30.11.2015 г. до 25.06.2018 г. в размер на 194,12 лв и
- върху главницата от 558 лв се дължи лихва за забава за времето от 31.12.2015 г. до 25.06.2018 г. в размер на 140,78 лв.
Искът за мораторна лихва е основателен до общ размер от 1144,70 лв, а за разликата до 12923,59 лв е неоснователен.
Възражението на ответника за погасяване по давност на задължението по фактура № ***/29.06.2015 г. с изтичане на тригодишен срок е неоснователно, тъй като исковата молба е постъпила в деловодството на Окръжен съд - С. на 26.06.2018 г.
В заключението: предявените искове са основателни частично. Искът за заплащане на доставената вода е основателен до общ размер 4166,40 лв с ДДС и неоснователен за разликата до търсената обща цена от 47040 лв с ДДС. Искът за обезщетение за забава в размер на законната лихва е основателен до общ размер от 1144,70 лв и неоснователен за разликата до търсената обща лихва от 12923,59 лв. Върху главницата на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД се дължи на общо основание законната лихва от предявяването на иска до изплащането на сумата. Тези крайни изводи не съвпадат изцяло с изводите на първоинстанционния съд, което налага обжалваното решение, с което исковете са уважени изцяло, да бъде отменено частично, след което претенциите да бъдат отхвърлени в съответната част.
При този резултат всяка от страните има право на разноски съразмерно на уважената, съответно отхвърлената част от исковете.
Ищецът е направил разноски в размер на 3348 лв пред първата инстанция и претендира разноски в размер на 1050 лв за юрисконсултско възнаграждение пред въззивната инстанция. На осн. чл. 78, ал. 8 ГПК юрисконсултското възнаграждение не може да надхвърля сумата 300 лв, а в настоящия случай съдът го определя в размер на 200 лв. Следователно, при общо сторени разноски от 3548 лв (3348 + 200), съразмерно на уваженатата част от исковете ищецът има право да получи от ответника сумата 314,26 лв.
Ответникът претендира разноски за първата инстанция размер на 3230 лв, от които 2880 лв адвокатски хонорар, и за втората инстанция 4079,27 лв, от които 2880 лв адвокатски хонорар. Възражението на насрещната страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение е основателно. Съгласно чл. 7, ал. 2 т. 4 от Наредба № 1 на ВАС при цена на иска 59963,59 лв минималното адвокатско възнаграждение възлиза на 2328,90 лв. С оглед действителната фактическа и правна сложност на делото и начина, по който се е развило производството, съдът намира, че за всяка инстанция адвокатското възнаграждение следва да се намали до 2330 лв. При това положение и съразмерно с отхвърлената част от исковете ответникът има право на разноски за двете инстанции в размер на 5660 лв.
Мотивиран от изложеното, Бургаският апелативен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 91 от 28.06.2019 г., постановено по т.д. № 63/2018 г. по описа на Окръжен съд - С. , в частта, с която “В” ООД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. Ш. № *, е осъдено да заплати на “В” ЕАД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр. Б., ж.к. П=, ул. Г. № *, сумата над 4166,40 лв, представляваща стойност на доставена вода за периода 29.06.2015 г. - 30.11.2015 г., за водомер с партиден номер*, клиентски номер*, за обект “И”, за която са издадени фактури №№ ***г., ***г., ***г., ***г., ****г. и ****г., както и сумата над 1144,70 лв, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от падежа на всяка фактура до завеждането на исковата молба на 25.06.20118 г., както и сумата 3348,54 лв - разноски по делото, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете на “В” ЕАД, ЕИК*****, със седалище и адрес на управление: гр. Б., ж.к. П, ул. Г. № 3, против “В” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. Ш. № *, за заплащане на сумата 42873,60 лв - разлика над присъдената сума от 4166,40 лв до претендираната сума от 47040 лв, представляваща стойност на доставена вода за периода 29.06.2015 г. - 30.11.2015 г., за водомер с партиден номер ***клиентски номер****, за обект “И”, за която са издадени фактури №№***., ***г., ***г., ****г., ****г. и ****г., както и за заплащане на сумата 11778,89 лв - разлика над присъдената сума от 1144,70 лв до претендираната сума от 12923,59 лв, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от падежа на всяка фактура до завеждането на исковата молба на 25.06.20118 г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 91 от 28.06.2019 г., постановено по т.д. № 63/2018 г. по описа на Окръжен съд - С. , в останалата част.
ОСЪЖДА “В” ООД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. Ш. № *, да заплати на “В” ЕАД, ЕИК****, със седалище и адрес на управление: гр. Б., ж.к. П, ул. Г. № *, сумата 314,26 лв - разноски за първоинстанционното и за въззивното производство съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА “В” ЕАД, ЕИК****със седалище и адрес на управление: гр. Б., ж.к. П., ул. Г. № *, да заплати на “В” ООД, ЕИК****, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. Ш. с № *, сумата 5660 лв - разноски за първоинстанционното и за въззивното производство съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението може да се обжалва пред ВКС с касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател :
Ч. :