№ 54
гр. Плевен, 13.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Ана Ив. И.
при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА В. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от Ана Ив. И. Гражданско дело №
20224430101130 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по повод на предявени от ***,
със седалище и адрес на управление, ***, представлявано от управителя ***
срещу Х. И. И., ЕГН: **********, с постоянен адрес: *** съединени в
условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на
положителни установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1 вр.
чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 4827.07 лв., от които: сума в размер на 3511,25 лева,
представляващи неустойка по чл.13 от Договора и остатък от неизплатена
главница в размер на 148,79лв. и остатъка от натрупаната договорна лихва в
размер на 1167,03лв, ведно със законна лихва върху горепосочената сума,
считано от датата на подаването на заявлението в съда до окончателното й
изплащане ведно със законната лихва върху главницата от момента на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на
дължимите суми.
Твърди се в исковата молба, че ищцовото дружество е депозирало
заявление по реда на чл.410 ГПК срещу ответника по делото. Сочи се, че по
ч.г.д. № 7766/2021 г. по описа на ПлРС е уважено искането му и е издадена
заповед за изпълнение срещу длъжника, който е възразил, по повод на което е
1
депозиран и настоящия иск. Твърди, че ищецът е финансова институция по
смисъла на ЗКИ. Излага, че във връзка с основната му дейност с ответника е
сключен Договор за паричен заем № 409240, обезпечен с ипотека. Сочи, че
съгласно договора:Размерът на заемната сума е в размер на 19 000 лева;
размерът на погасителната вноска е 750.97 лв.; падеж: 22-ро число на месеца;
Вид вноска: месечна; ГПР: 49,819 %; Срок на заема - 60 месеца; Изплащане
60 вноски; Месечен фиксиран лихвен процент: 3.430 %; Дата на първа
погасителна вноска: 22.07.2020 г.; и обща сума дължима от заемателя: 45
058,94 лв. Твърди, че на основание чл.17 от договора за заем страните
изрично се съгласили, че към подписания договор за заем се прилагат ОУ към
договор за заем, в сила от 22.01.2020г., с които Х. И. подробно се е запознал и
в знак на съгласие ги е подписал и е получил екземпляр от същите при
сключването на договора за заем. Сочи, че съгласно чл. 16 заемателят е
декларирал, че му е предоставена своевременно преддоговорна информация
по чл. 6 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители. Твърди,
че по приложения погасителен план заемателя е направил плащане изцяло
само на дванадесет от шестдесетте погасителни вноски от по 750.97 лв., които
обаче не били на падежните дати и били в закъснение като последното
плащане било извършено на 23.09.2021г., и покривало вноската за месец 06
на 2021г. Излага се, че след това плащане ответникът не е предприемал
никакви действия за погасяване на дължимите месечни вноски по договора за
заем. Сочи се, че с оглед на изложеното и на основание чл. 13 от Договора,
ищецът е обявил вземането си за предсрочно изискуемо и е изпратил на Х. И.
чрез ЧСИ *** уведомление за предсрочна изискуемост по процесния договор
за общо дължима сума по договора в размер на 23 283лв. Навежда доводи, че
след получаване на уведомлението ответникът се е свързал с ищеца и заявил,
че е в невъзможност да заплати цялата сума, но че имал готовност да заплати
около 19 000лв. до няколко дни. Твърди, че не е изпълнил това свое обещание
поради което ищецът е депозирал заявление по чл.417 ГПК, което е уважено.
Излага, че след това е подал настоящото заявление по чл. 410 от ГПК с
правно основание Договор за паричен заем № 409240 от 22.0б.2020г. за
остатъка от дължимите му се суми /непредявени в производството по чл.417
ГПК/, а именно остатък от неизплатена главница в размер на 148,79лв. и
остатъка от натрупаната договорна лихва в размер на 1167,03лв. Излага, че на
основание чл. 13 от Договора при обявяване на предсрочна изискуемост от
2
страна на заемодателя, автоматично стават предсрочно изискуеми в целия им
размер, в това число дължими и изискуеми по договора задължения - остатъка
от неизплатената главница, както и 20 % неустойка върху нея за забава,
дължимите до момента договорени лихви, лихви за забава. Сочи, че тъй като
договорът за заем е обявен за предсрочно изискуем, на основание чл. 13 от
Договора, заемателят дължи на заемодателят и неустойка в размер на 20% от
непогасената главница по договора за заем. Твърди, че в настоящия случай
дължимата неустойка се равнява на сумата от 3511,25лв. лева (20% от
17556,25 лева = 3511.25 лева). Излага, че така се формира общото задължение
към датата на подаване на настоящото заявление за заповед за изпълнение и
изпълнителен лист по чл. 410 от ГПК е в размер на 4827,07 лв.Поради
изложеното моли съда да уважи иска и да му присъди разноски.
В проведеното по делото о.с.з. процесуалния представител на ищеца
моли съда да уважи предявения иск като основателен и доказан и да му
присъди разноски, за което развива подробни съображения и в писмена
защита.
В дадения от съда срок ответникът е депозирал отговор на ИМ.
Оспорва иска по основание и размер. Не отрича факта, че между него и ищеца
е сключен договор за паричен заем, обезпечен с ипотека. Твърди, че по същия
договор е погасявал редовно дължимите вноски в периода от 23.07.2020 г. до
28.10.2021 г., като внесената от него сума възлиза на 10 404,00 лева. Излага,
че с уведомление за предсрочна изискуемост ЧСИ го е уведомил, че
процесния заем е предсрочно изискуем и дължимата от него сума възлиза на
23283,00 лева., вкл. цялата главница, дължимите до датата на обявяване на
договора за предсрочно изискуем лихви, както и уговорената в чл.13 от
Договора неустойка. Сочи, че с депозираното на 03.11.2021 г. заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 т. 3 от ГПК от страна на
*** срещу него е образувано ч. гр. д. № 6898/2021 г. по описа на PC Плевен, II
състав, по което са издадени Заповед № 3971 за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ от 04.11.2021 г. и Изпълнителен лист №
2315 от 04.11.2021 г., по силата на които е осъден да заплати на *** следните
суми по процесния договор за заем: главница в размер на 17407.46 лева;
Договорна лихва за периода 23.07.2021 г. — 22.10.2021 г. в размер на 1649.18
лева; Законна лихва върху главницата, считано от 03.11.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането; направените от *** съдебно-
3
деловодни разноски в размер на 381.13 лева, както и адвокатско
възнаграждение за процесуалния представител в размер на 1101.00 лева.
Твърди, че въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано
Изпълнително дело № 761/2021 г. по описа на ЧСИ ***, peг. № 756 на КЧСИ,
във връзка с което е получил ПДИ, по силата на която у поканен в
двуседмичен срок от получаването й да заплати следните суми:Главница в
размер на 17407.46 лева; Законна лихва в размер на 106.38 лева за периода
03.11.2021 г. — 25.11.2021 г.;Договорна лихва за периода 23.07.2021 г. —
22.10.2021 г. в размер на 1649.18 лева;Присъдени съдебно-деловодни
разноски в размер на 1482.13 лева;Присъдени разноски по изпълнителното
дело в размер на 750.00 лева;Такси по Тарифата към ЗЧСИ, дължими към
25.11.2021 г. в размер на 1906.45 лева. Навежда доводи, че с няколко
преводни нареждания е платил процесната сума, поради което с
разпореждане с изх. № 525 от 13.01.2022 г. изпълнително дело № 761/2021 г.
е прекратено на основание чл. 433, ал. 2 от ГПК, поради пълното плащане от
негова страна. Твърди, че обявявайки процесния договор за предсрочно
изискуем ищецът, вкл. главница, лихви и неустойки заемодателят не
разполага със законови предпоставки за претендиране на процесната сма.
Навежда доводи, че правният институт на „предсрочната изискуемост“
обуславя претендирането на всички дължими по конкретен договор суми с
цел пълното и цялостно удовлетворяване на кредитора, което той е сторил,
плащайки задължението си по изпълнителното дело. Счита, че образуването
на ч. гр. д. № 7766/2021 г. по описа на PC Плевен, както и с предявяването на
настоящия установителен иск от страна на *** се осъществява злоупотреба с
право и се цели неоснователно обогатяване във връзка с процесния договор за
заем. Излага, че в настоящия случай се касае еднотипни договори за паричен
заем, върху чието съдържание потребителят не може да влияе. Сочи, че в
глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора преди сключване
на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на
потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв.
Твърди, че в съображение 26 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета относно договорите за потребителски
кредити изрично се сочи: „В условията на разрастващ се кредитен пазар е
особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не
предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а
4
държавите - членки следва да упражняват необходимия надзор с цел
избягване на такова поведение и следва да приложат необходимите средства
за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те процедират по този
начин". Счита, че клаузата, с която в процесния договор за паричен заем е
уговорено, че заемателят дължи неустойка, се намира в пряко противоречие с
преследваната от Директивата цел, транспонирана в ЗПК,още повече, че
договорът е обезпечен и със сключването на ипотека. Излага, че замисълът
на изискването за проверка на кредитоспособността на потребителя, както и
изрично е посочено в чл. 16 от ЗПК, е тя да бъде извършена преди
сключването на договора, съответно към този момент да бъде направена
преценката дали да бъде отпуснат кредитът, както и при какви условия /вкл. и
дали ще е необходимо уговарянето на неустойка при наличието на друго
обезпечение, предвидено в договора/, но въпреки това на длъжника се
вменява задължение за заплащане на неустойка едва след като кредитът е
отпуснат, като ако не стори това дългът му нараства, т.е.опасността от
свръхзадлъжнялост се увеличава. Сочи, че неустойката за неизпълнение на
задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди е типичен пример
за неустойка, която накърнява добрите нрави, тъй като излиза извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и цели
единствено постигането на неоснователно обогатяване. Счита, че е налице
заобикаляне на закона по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД. Излага, че
разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК предвижда, че при забава на потребител,
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забава. Твърди, че с процесната клауза за неустойка в полза на
кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение, като подобна
неустойка всъщност обезпечава вредите от това, че вземането няма да може
да бъде събрано от длъжника в срок, но именно тези вреди се обезщетяват и
чрез мораторната лихва по чл. 33, ал. 1 от ЗПК. Счита, че подобно
кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва е недопустимо. Излага,
че в случая кредиторът го е санкционирал с предсрочна изискуемост по
процесния договор за паричен заем, но въпреки това той начислил и
неустойка, която претендира в отделно съдебно производство, независимо от
обстоятелството, че всички дължими от него суми са изцяло погасени.
Твърди, че че тази претенция не се явява неустойка по смисъла на закона, а
възнаграждение, дължимо под условие. Сочи, че процесната клауза е изцяло
5
неравноправна и ншцожна на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП, тъй като
същата задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да
заплати необосновано висока неустойка. Излага и, че клаузата не е
индивидуално уговорена, съгласно чл. 146 от ЗЗП, поради което ищцовото
дружество е заобиколило изискванията на ЗПК за точно посочване на
финансовата тежест на кредита за длъжника, като съгласно чл. 21, ал. 1 от
ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или
резултат заобикаляне изискванията на закона, е ншцожна. Поради изложеното
счита, че клаузите в процесния договор не са формулирани по ясен и
недвусмислен начин съгласно изискванията на чл. 147 ал. 1 от ЗЗП и
разглеждани както самостоятелно, така и в съвкупност с останалите уговорки,
не позволяват на потребителя да прецени икономическите последици от
сключване на договора - чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП. Твърди, че клаузата за
неустойка, съгласно чл. 13 от процесния договор е ншцожна на основание чл.
26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД поради нарушение на закона, чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД
поради нарушаване на добрите нрави, респективно на основание чл. 146 от
ЗЗП поради неравноправност отделните клаузи от процесния договор.
Оспорва и предявения акцесорен иск за лихва.Поради изложеното моли съда
да отхвърли предявения иск и да му присъди разноски. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
В проведеното по делото о.с.з. ответникът не се явява и не се
представлява.
В нарочна писмена защита моли съда да отхвърли предявения иск като
неоснователен и недоказан, за което развива подробни съображения
идентични с тези изложени в ИМ. Претендира присъждане на разноски.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема
за установено следното от фактическа страна:
От приложеното по делото ч.гр.д.№ 77664/2021 г. по описа на ПлРС е
видно, че е издадена на основание чл.410 от ГПК заповед за изпълнение
№4474/15.12.2021 г., с която е разпоредено на ответника да заплати на
кредитора – ищец по настоящето дело следните суми: сумата 4 827, 07 лв.,
ведно със законната лихва, считано от 14. 12. 2021 год. до изплащане на
вземането, както и сумата 613, 54 лв. разноски по делото, от които 96, 54 лв.
представляващи държавна такса и 517, 00 лв. представляващи адвокатско
6
възнаграждение. Видно е, че в указания от съда срок длъжникът е възразил,
поради което и ищецът, съобразно указанията на заповедния съд е депозирал
искова молба за установяване на съществуващото си право, предмет на
разглеждане в настоящето производство.
Видно е от приложената по делото молба за заем отправена от
ответника до ищеца, че Х. И. е поискал да му бъде отпуснат заем в размер на
19 000 лева.
Установява се от представения по делото Европейски стандартизиран
информационен формуляр за предоставяне на кредит за недвижим имот на
потребител, че на ответника е направено предложение за сключване на
договор за кредит при следните условия: отпуснат ипотечен кредит в размер
на 19 000 лева със срок на изплащане 60 месеца с лихвен процент от 3,43 % и
ГПР 49,819 %.
От сключения между страните по делото Договор за паричен заем от
22.06.2020 г., се установява че: ищецът е предоставил на ответника заем в
размер на 19 000 лева, обезпечен с ипотека; че заемът се олихвява през целия
период на договора с фиксиран анюитетен лихвен процент в размер на 3,430
% месечно на оставащата главница до окончателното й плащане; че ГПР по
заема е в размер на 49,819 %, в който е включена само договорната лихва; че
срокът на договора е 60 месеца или до 23.06.2025 г. с месечна вноска от
750,97 лева; че общата сума, която следва да се върне е в размер на 45 058,94
лева; че заемодателят има право да обяви договора за предсрочно изискуем,
ако: заемателят е представил и/или декларирал неверни или неточни данни,
които са послужили за основание за сключване на договора; при забава на
плащане, на която и да е месечна вноска, с повече от 30 дни, считано от
датата на падежа; при неизпълнение, на което и да е задължение по договора;
че заемателят дължи неустойка в размер на 20 % от останалата дължима
главница, ако е налице основание и заямодателят упражни правото си да
обяви вземането за предсрочно изискуемо; че предоставения кредит е
обезпечен с ипотека върху собствен на ответника имот.
Приобщени като доказателства по делото са и Погасителен план към
процесния договор за кредит и ОУ към него.
Видно е от представения по делото НА за учредяване на договорна
ипотека №37, том ІІ, рег. №2623, дело №178 от 2020 г. по описа на нот. С.
7
панчева с рег. № 017 на НК *** с район на действие ПлРС се установява, че в
полза на ищеца е учредена от ответника ипотека за обезпечаване вземането по
процесния договор върху недвижим имот, находящ се в ***.
Установява се от приложеното по делото Уведомление за предсрочна
изискуемост по договор за паричен заем №409240/22.06.2020 г., че
ответникът е уведомен на 06.10.2021 г. от ищеца за настъпилата предсрочна
изискуемост по договора.
От приложеното по делото из. дело № 761/2021 г. по описа на ЧСИ Ц.
*** се установява, че: изпълнителното дело е образувано въз основа на
издаден изпълнителен лист №2315/04.11.2021 г., заповед №3971/04.11.2021 г.
по ч.г.д. №6898/2021 г. по описа на ПлРС; че на ответника е връчена ПДИ и е
даден срок доброволно да плати следните суми, а именно: сумата от 23 301,60
лева, от които главница в размер на 17 407,46 лева, законна лихва в размер на
106,38 лева за периода от 03.11.2021 г. до 25.11.2021 г., сума в размер на
1649,18 лева, неолихвяеми вземания, сума в размер на 1482,13 лева,
присъдени разноски по изпълнително дело и сума в размер на 1906,45 лева-
такси по Тарифата на ЧСИ; че на 16.11.2021 г. е вписана възбрана върху
недвижим имот, находящ се в ***; че със съобщение за прекратяване на из.
дело № 761/2021 г. по описа на ЧСИ Ц. ***, изпратено до ответника същия е
уведомен, че изпълнителното дело е прекратено, поради погасяване на
вземането.
Приобщени като доказателства по делото са и преводни нареждания, от
които се установява какви суми е превеждал ответника на ищеца за
погасяване на задължението си по договора.
Изслушано по делото е и заключението по допуснатата ССЕ, която
съдът кредитира като обективно и компетентно дадена и неоспорена от
страните и, от която се установява, че: че на 22.06.2020 г. е сключен договор
за паричен заем между *** и Х. И. И. за предоставяне на сума в размер на 19
000 лв., като договорената годишна лихва е 41,16% при ГПР 49,819%; че
срока за връщане на предоставеният заем е 23.06.2025 г. или 60 месеца; че
договорената погасителна вноска е 750.97 лв., с дата на първа погасителна
вноска 22.07.2020 г. и дата на последната погасителна вноска 23.06.2025
г./съгласно представен пог.план при проверката/, падеж — 22- ро число на
месеца; че обща сума, дължима от заемателя - 45 058,94 лв., от която 19000
8
лв. главница и 26058,94 лв. договорна лихва; че в приложеният погасителен
план към договора е посочен размера на общата вноска по отделните палежи -
750.97 лв., без разпределение на главница и договорна лихва; че при проверка
при ищеца е бил предоставен погасителен план с разпределение на главница и
лихва; че с внесените от ответника 9309 лв., са погасени вноски с падежи от
22.07.2020 г.-22.07.2021 г. по данни на ответника до датата на изп.дело: 1
443,75 лв. главница, 7 847,75 лв. лихва и 17,50 лв. нак.лихва; че на 03.11.2021
г. в PC е постъпило заявление за заповед за изпълнение от ищеца, като на
04.11.2021 г. е издаден изпълнителен лист по процесният договор за следните
суми:17 407,46 лв., ведно със законната лихва от 03.11.2021 г.; сума в размер
на 1649,18лв. договорна лихва от 23.07.2021 г.-22.10.2021 г. и сума в размер
на 1482,13 лв. присъдени разноски; че след приспадане на сумата от от
9309,00 лв. към 03.11.2021 г, задълженията са били следните: главница от
19000, от която до заповедното производство е погасена сумата от 1 443,75
лева, остатък от 17556,25 лева, присъдена по ЧГД №6898/2021 г. по описа на
ПлРС сума в размер на 17 407,16 лева и оставаща дължима главница в
размер на 149,09 лева; Възн.лихва към 22.10.2021 /периода по заповедното
производство/ в размер на 9945,29 лева; погасена до заповедното
производство в размер на 7 847,75 лева; остатък от 2 097,54 лева; присъдена
по ЧГД №6898/2021 г. по описа на ПлРС сума в размер на 1 649,18 и разлика
от 448,36 лева; Неустойка от 20% начислена в размер на 3511,25 лева, без
погасяване преди и присъждане по ЧГД №6898/2021 г. по описа на ПлРСи
оставаща дължима 3 511,25 лева; че в заповедното производство по ЧГД
№6898/2021 г. по описа на ПлРС по отношение на главница е със 149,09 лв.
по-малко, за договорна лихва със 448,36 лв. по-малко, неустойката изобщо не
е претендирана и е в размер на 3511,25 лв.; на 11.11.2021 г. е образувано
изпълнително дело №761/2021 г. по описа на ЧСИ *** за следните суми: 17
407,46 лв. главница, ведно със законната лихва от 03.11.2021 г.; сума в размер
на 1649,18 лв. - договорна лихва от 23.07.2021 г.-22.10.2021 г.; сума в размер
на 381,13лв. и 1101,00 лв. /общо 1482,13 лв./ присъдени разноски; че
извършените плащания по кредита, които са отнесени като погасяване на
задължението след като кредита е станал съдебен; че по данните на
счетоводните записвания на ищеца с платените суми от 21 622,70 лв. са
погасени: главница в размер на 11902,56 лева; лихва в размер на 2816,21 лева;
неустойка в размер на 20 % върху оставащата главница в размер на 3511,25
9
лева; законна лихва от 302,85лева; адвокатско възнаграждение от 899,13 лева;
държавна такса от 316,7 лева; адвокатско възнаграждение от 750 лева и 24,00
лева такси за ЧСИ; че са останали по данни на счетоводните записвания на
ищеца за погасяване са следните суми: главница - 5653,69 лв.; Законна лихва -
2171,78 лв.; Държавна такса — 265 лв. и Такси ЧСИ - 87 лв.; че с плащанията
са погасявани суми, които не са предмет на изпълнителното производство,
нито на заповедното, начислена и погасена е изцяло и неустойка от 3511,25
лв., която не е присъдена и се претендира в настоящето производство; че е
погасена в счетоводството на ищеца и договорна лихва от 2816,25 лв., която
по никакъв начин не се установява като дължима, като По изп.лист е
присъдена 1649,18 лв., а дължима за този период до 22.10.2021 г. е била
2097,54 лв., като не е ясно от къде е изчислена сумата 2816,25 лв.;
задължението по изп.дело е изцяло погасено, поради което същото е
прекратено;По процесният договор са останали следните неиздължени суми,
които не са претендирани в заповедното производство и съответно не са
обект на изп.дело:Неиздължена е останала от главницата 149,09 лв.;
неиздължена останала договорна лихва към 22.10.2021 г. — 448,36 лв. и
неустойка от 3511,25 лв. начислена по счетоводни данни, по данни на
експертизата непогасена, по данни на ищеца и записванията по счетоводните
му книги същата е погасена.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки
становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
За успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е
да докаже учреденото по негова инициатива заповедно производство по реда
на чл. 410 от ГПК и издадена в негова полза Заповед за изпълнение; спазване
на срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК; съществуването на твърдяното вземане в
негова полза вземане по договор за паричен заем по основание, размер и
длъжник; че кредитополучателя е получил твърдяната сума по договор за
кредит; настъпването на предсрочната изискуемост на кредита или падежа на
вземането.
Съответно в тежест на ответника по делото е да установи всички
положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения по исковете,
от които черпи благоприятни за себе си правни последици, вкл., че е заплатил
сумите.
10
Не се спори по делото, че в полза на ищеца е издадена по реда на
чл.410 ГПК заповед за изпълнение за претендираните суми. Установява се от
приетите по делото доказателства, че длъжникът е възразилсрещу издадената
заповед, поради което и в изпълнение указанията на съда заявителят в
законоустановения преклузивен срок е предявил иск за установяване на
вземането, което поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото
производство и неговата допустимост.
Ищецът основава претенцията си въз основа вземане по сключен
между ответника и него договор за паричен заем /факт, който не се оспорва от
ответника/, част от лихвата, главницата и неустойката, по които са останали
незаплатени от ответника.
Ответникът по делото, чрез процесуалния си представител
своевременно с отговора на ИМ е оспорил исковете по основание и размер.
Спорно по делото е дали ответникът дължи претендираните суми.
Съгласно установената съдебна практика съдът следи служебно за
неравноправния характер на клаузите в потребителския договор и следва да
се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения или не,
като служебното начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите
на договора са нищожни - т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение 1/9.12.2013 г.
по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В случая от страна на ответника са
направени именно такива възражения за неравноправни клаузи и за
нищожност на клаузи от договора за кредит. Касае се за договор за
потребителски кредит, поради което за него са приложими изискванията на
ЗПК. Отделно от това сключеният договор за потребителски представлява
потребителски договор, по който кредитополучателят има качеството на
потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, поради което за него са
приложими и изискванията на ЗЗП. Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК,
договорът за потребителски кредит е недействителен когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1; чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и т. 20, ал. 2 и чл. 12, ал. 1,
т. 7 – 9 ЗПК.
Що се касае до процесния договор за паричен заем съдът намира, че:
същият е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем
начин, с необходимия шрифт. Липсват нарушения на формата /външната
страна на представения правопораждащ спорното право документ/, съгласно
11
специалния ЗПК. Съгласно императивните изисквания, въведени с
разпоредбата на чл. 11, ал. 1 т. 11 и 12 ЗПК, договорът за потребителски
кредит трябва да съдържа информация за условията за издължаване на
кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските
между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени
проценти за целите на погасяването, като погасителният план следва да
посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на
тези плащания, да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща
погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения
процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният
процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат да бъдат
променени съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочва ясно,
че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща
промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно
договора за кредит. Поради изложеното съдът намира, че от външна страна
процесния договор не страда от пороци.
Видно е обаче, че в процесния договор за кредит е уговорен лихвен
процент от 3, 430% на месец, поради което и годишният такъв е в размер на
41, 16 %, който лихвен процент надвишава с почти 10 % трикратния размер
на основния лихвен процент. Няма пречка страните по договор да уговарят
заплащане на възнаградителна лихва над размера на законната лихва от 10 %,
изчислена като основен лихвен процент на БНБ + десет пункта надбавка, като
тяхната свобода на договаряне не е ограничена от разпоредбата на чл. 10, ал.
2 от ЗЗД. Действително с Постановление на МС № 72/08.04.1994 г. (отм.) е
определен само размерът на законната лихва, като със заключителната
разпоредба § 1 е отменено Разпореждане на МС № 1238 от 1951г. за
определяне на максималния процент на договорните лихви, без да бъде
определен нов максимален размер. Максималният размер на договорната
лихва (възнаградителна или за забава) обаче е ограничен от нормата на чл. 9
от ЗЗД, съгласно която страните могат свободно да определят съдържанието
на договора, доколкото то не противоречи на добрите нрави. Съгласно
разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 1/2009 г. от 15.06.2010г. на
ВКС, ОСТК, добрите нрави са неписани и несистематизирани морални
12
правила без конкретика, но които изхождайки от принципа за справедливост
са общоприети в обществото и субектите на правото следва да се ръководят
от тях. Въпреки тяхната абстрактност законът им е придал правно значение,
защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на
противоречието на договора със закона (чл. 26, ал. 1 ЗЗД). За противоречащи
на добрите нрави се считат сделки, с които неравноправно се третират
икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на
материални средства на един субект за облагодетелствуване на друг и пр.
Съгласно установена съдебна практика, която се възприема от настоящия
съдебен състав и на която и районният съд се е позовал, противно на добрите
нрави е да се уговаря възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния
размер на законната лихва, а когато възнаградителна лихва е уговорена по
обезпечен и по друг начин заем (напр. ипотека, залог), противно на добрите
нрави е нейният размер да надвишаваща двукратния размер на законната
лихва (в този смисъл Решение № 906/30.12.2004г. по гр. д. № 1106/2003 г. на
ВКС, II г. о., Решение № 378/18.05.2006г. по гр. д. № 315/2005 г. на ВКС, II г.
о., Решение № 1270/09.01.2009г. по гр. д. № 5093/2007 г. на ВКС, II г. о.;
Определение № 901/10.07.2015г. по гр. д. № 6295/2014г. на ВКС, IV г.о.).
Уговорената в процесния договор (обезпечен с ипотека) възнаградителната
лихва надвишава трикратния размер на законната лихва и по този начин
накърнява добрите нрави, което обуславя извод за нищожност на клаузата по
смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. Договорът за потребителски кредит
е нормативно уреден като възмезден, поради което нищожността на клаузата
за договорна лихва има за юридическа последица изначална
недействителност на кредитната сделка. Уговорката за размера на годишния
лихвен процент не може да бъде заместена от друга разпоредба на закона,
доколкото липсва акт по смисъла на чл. 10, ал. 2 от ЗЗД, който да определя
размера на договорна лихва по сключени между страните договори, а
законната лихва по чл. 86, ал. 2 от ЗЗД има различни функции от
възнаградителната лихва.
С цел пълнота на изложението съдът намира, че следва да отбележи, че
така договорената лихва е нищожна и поради факта, че в самия договор и ОУ
към него липсва информация за това как се изчислява (или начинът, по който
е формирана) възнаградителната лихва, независимо от това, че е фиксирана за
целия срок на договора. Няма никакво значение дали лихвеният процент е
13
един и същ или пък е променлив, след като законодателят изисква в договора
да са посочени условията (начините) за прилагането му. Тук това изискване
не е изпълнено, при което не може да се направи проверка при какви условия
е приложен и дали отговаря на упоменатия от кредитора фиксиран месечен
размер от 3, 430 %, поради което е налице нарушение на горната императивна
разпоредба. Този пропуск отново сам по себе си е достатъчен, за да се
приеме, че договорът е недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК, във
връзка с чл. 26, ал. 1, предложение първо от ЗЗД.
На следващо място, договорът е недействителен и поради факта, че
ГПР на отговаря на законовите изисквания. ГПР представлява вид оскъпяване
на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната
институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната
лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които
трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да
тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В
конкретния случай ГПР не отговаря на законовите изисквания, защото е
посочено единствено, че той е във фиксиран размер от 49, 819 %, /което е
0,181% под максимално установения праг на ГПР/, а пък месечната лихва е 3,
430 %, като така не става ясно какво представлява разликата между горните
проценти и кои разходи покрива. Всичко това поставя потребителя в
положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по
кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността в случая, като
неспазено изискване на посоченото основание.
С оглед изложеното съдът намира, че процесният договор за
потребителски кредит е нищожен и съгласно правилото на чл. 23 ГПК,
когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита.
Безспорно по делото се установи от изслушаната ССЕ, неоспорена от
страните, че след провеждане на изпълнителното производство е останала
неплатена главница в размер на 148,79 лева. В тази си част иска като
основателен следва да бъде уважен.
Съдът намира и за недължима претендираната неустойка за забава в
размер на 20% от непогасената главница. Така формулирана в чл.13 от
14
договор за заем неустойка представлява неравноправна клауза по смисъла на
чл.143 т.5 от ЗЗП,тъй като представлява уговорка във вреда на потребителя
,която не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя,като
задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано високо обезщетение или неустойка. Клаузата задължава
потребителя при прекратяване на договора поради настъпила предсрочна
изискуемост да заплати необосновано високо обезщетение.След тази дата за
потребителя възниква задължението да върне остатъка от главницата, а в
случай на забава дължи само обезщетение за забавено изпълнение.
Развалянето на договора и обявяването на предсрочна изискуемост са правни
действия, с които се цели преустановяване на възникнала правна връзка по
корелативни права и задължения. Упражняването на тези права предизвикват
тежки правни последици в правната сфера на неизправната страна.
Развалянето на договора и обявяването на предсрочната изискуемост са и
санкции в случай на неизпълнение от страна на потребителя и водят до
акумулирането на неустойка в посочен размер „20% от непогасената главница
по Договора за заем“, който размер е изключително обременителен и
противоречи на добросъвестността. Предвид дължимостта на лихвата за
забава върху предсрочно изискуемите суми, начисляването на неустойка би
довело до кумулиране на два различни вида обезщетение върху една и съща
главница за едно и също неизпълнение, поради което и клаузата е нищожна,
поради което не се дължи плащане по нея.
С оглед на изложеното съдът намира, че предявения иск е основателен
за сумата от 148,79 лева, а за останалата претенция – за претендираната
неустойка от 3511,25 лева по чл.13 от Договора и остатъка от натрупана
договорна лихва в размер на 1167,03лв. следва да се отхвърли като
неоснователен.
Съобразно изхода на спора, отправеното искане в петитума на исковата
молба за произнасяне по направените по делото разноски и съгласно
задължителните указания, дадени с т.12 на ТР 4/2013 г., ответника следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното производство
разноски в общ размер от 18.91 лв. за заплатена държавна такса и адвокатско
възнаграждение, съобразно уважената част от иска.
15
За исковото производство, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски в общ размер от 29,26 лв.,съобразно уважената част от иска.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ответникът
дължи на ищеца сторените по делото разноски. От приложените договор за
правна помощ и пълномощно, е видно, че ищецът е защитаван от лице,
упражняващо адвокатска професия и е оказана безплатна правна помощ на
основание чл.38, ал.1 т.2 вр. с чл.36 от Закон за адвокатурата и Наредба
№1/2004 г. и следва да се определи възнаграждение в размер на 744,16 лева,
съобразно уважената част от иска.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Х.
И. И., ЕГН: **********, с постоянен адрес: *** дължи на ***, със седалище и
адрес на управление, ***, представлявано от управителя *** на основание
чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.79 ЗЗД сума в размер на 148,79
лева, представляваща неизплатена главница по Договор за паричен заем №
141235 от 22.06.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението в съда /14.12.2021 г/ до окончателното
плащане на същата, КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА за: сума в размер на 3511,25
лева, представляващи неустойка по чл.13 от Договора и за сумата от 1167,03
лева, представляваща остатък от натрупана договорна лихва, като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Х. И. И., ЕГН: **********, с постоянен адрес: *** да
заплати на ***, със седалище и адрес на управление, ***, представлявано от
управителя *** сумата от 18.91 лв., представляваща сторени в заповедното
производство по ч.гр.д. № 7766 по описа за 2021 г. на Плевенски районен съд,
разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Х. И. И., ЕГН: **********, с постоянен адрес: *** да
заплати на ***, със седалище и адрес на управление, ***, представлявано от
управителя *** сумата от 29,26 лв., представляваща сторени в исковото
производство разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 от ЗА във вр.чл.7, ал.2, т.2 от
16
Наредба №1 от 09.07.2004 г. ***, със седалище и адрес на управление, ***,
представлявано от управителя *** да заплати на адв. Г. Ч. , ЕГН **********
от АК ***, като процесуален представител на ответника Х. И. И., ЕГН:
**********, с постоянен адрес: ***, сумата 744,16 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
17