Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 95/22.7.2020г.
гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
апелативен съд - гражданско отделение, в открито заседание на осми юни,
двехиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА
ДОНЧЕВА
РОСИЦА СТАНЧЕВА
при участието на секретаря Юлия
Калчева,
като разгледа докладваното от съдията Д.
Джамбазова в.гр.дело № 227/20 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по въззивна жалба, подадена от процесуалния представител на А.А. Р. и К.Д.М., в качеството им законни представители на
детето А. А.А. срещу решение № 44/9.03.2020 г.
по гр.д.№ 177/19 г. на Окръжен съд – Силистра, с което са солидарно осъдени да
заплатят на Й.А.А., чрез неговите родители и законни представители Р.Г.П. и А.А.
Осман обезщетения: за неимуществени вреди, в размер на 30000 лева и за
имуществени вреди – 12952 лева, резултат от увреждане на дясното око на детето Й.,
причинено от малолетното дете на въззивниците при стрелба с прашка на
31.03.2018 г., ведно със законната лихва. Оплакванията са за неправилност
поради нарушение на закона, с молба за отмяна и за постановяване на ново
решение по съществото на спора, с което искът бъде отхвърлен, с присъждане на
разноски.
В
подаден писмен отговор и в съдебно заседание, пълномощникът
на въззиваемите – в качеството им на родители и законни представители на детето
Й., оспорва въззивната жалба и изразява
становище за правилност на решението.
Въззивната
жалба е подадена в срок и от надлежна страна и е процесуално допустима. След като прецени доказателствата
по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема
за установена следната фактическа обстановка:
Предявени са обективно и субективно съединени
искове по чл.48, ал.1, вр. с чл.45 и чл.53 от ЗЗД от Р.Г.П. и А.А. Осман, в
качеството им на родители и законни представители на детето Й.А.А. солидарно срещу
А.А.М. и К.Д.М., за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер
на 30000 лв. и за имуществени вреди в размер на 12952 лв., настъпили в резултат
от увреждане на дясното око на детето на ищците, причинено от малолетното дете
на ответниците при стрелба с прашка на 31.03.2018 г., ведно със законна лихва
върху главниците от датата на увреждането, до окончателното изплащане на
сумите.
Ответниците, в качеството си на родители и
законни представители на малолетното дете А. А.А.,
оспорват изцяло
исковете; при условията на евентуалност, молят за намаляване на размера на
обезщетението.
Дирекция „Социално подпомагане“ - Силистра не изразява становище.
Безспорен по делото е фактът, че
на 31.03.2018 г. в с.Бистра детето на ответниците е простреляло с прашка
дясното око на детето на ищците; последвали са четири операции, след които
пострадалият е продължил да търпи болки и страдания; родителите му са заплатили
всички разходи, свързани с лечението, като първата извършена операция е
заплатена от ответниците.
Правилно съдът е приел, че механизмът
на произшествието в неговите детайли е ирелевантен за спора, тъй като е доказан
фактът на увреждането, настъпилите вреди и причинната връзка, които са условие
за ангажиране на отговорността на ответниците, в качеството им на родители на
причинителя.
Като доказателство по делото е
приложено решение на ТЕЛК от 25.03.2019 г., установяващо „слепота“ на дясно око
и 50% инвалидност за детето Й..
Назначената СМЕ, изготвена от
офталмолог сочи пълна липса на зрение на увреденото дясно око без перспектива
за подобрение и опасност от увреждане на здравото ляво око, като безспорно слепотата
е настъпила именно в резултат от увреждането.
Прието за обективно и компетентно
дадено е заключението на назначената СМЕ от психолог-психотерапевт, съобразно
което увреждането и загубата на зрението на дясното око са стресогенни и
травматични преживявания, водещи до влошаване на концентрацията, страхове и
редица физиологически проблеми - дихателни и речеви спазми, гризане на нокти,
нервна възбуда, заекване. Пострадалото дете е с депресия, повишена тревожност,
страхува се от провал, самота, подигравки и унижение; състоянието му е довело до
социална изолация, а работата с психолог е наложителна.
Твърденията на ответниците за генетична
предразположеност на пострадалото дете към заболяване на очите са недоказани,
предвид категоричността на вещото лице, че слепотата му е възникнала като пряк
резултат от увреждането. Възраженията на ответниците относно липсата на
необходимост от всички операции, особено на извършените в Турция са
неоснователни. Решението относно начина и мястото на лечение зависи изцяло от
родителите на увреденото дете, които разбираемо биха използвали всяка
възможност за подходящо лечение.
Съобразно специалната деликтна
отговорност по чл.48, ал.1 от ЗЗД упражняващите родителските права родители,
отговарят за вредите, причинени от живеещите при тях непълнолетните им деца и
представлява гражданскоправна санкция за липса на контрол върху тях. Предпоставка
за възникване на отговорността за родителите, които упражняват родителски права
и живеят с детето е само фактът на причиняване на вреда от непълнолетния и не е
необходимо доказване на вина. Разпоредбата на чл.48,ал.3 от ЗЗД предвижда
отпадане на отговорността само ако родителите не са могли да предотвратят
настъпването на вредите.
Съдът е
обсъдил възражението на втория ответник - баща на причинителя на увреждането А., че не е отговорен, тъй
като живее и работи в Германия. От доказателствата по делото не се установява
за какъв период през година ответникът е в чужбина, поради което правилно съдът
е приел, че той упражнява съвместно със съпругата си родителските права и основно
живее в едно домакинство с нея и децата им.
При така приетата за установена
фактическа обстановка, правилно приел, че исковете са доказани по основание и
по размер. Предвид характера на причиненото увреждане, което е необратимо и за
цял живот и с оглед разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, присъденият размер на
обезщетение за неимуществени вреди от 30000 лева е справедлив и би възмездил
понесените от пострадалия болки и страдания.
Правилно съдът е уважил иска за
имуществени вреди в размер на 12952.00 лева, доказан с приложените писмени
доказателства, макар вероятните разходи на ищците за лечение да са в по-голям
размер.
Обжалваното решение е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено, като в полза на въззиваемите
следва да бъдат присъдени разноските за настоящата инстанция в размер на
1000.00 лева.
По изложените съображения,
Варненският апелативен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 44/9.03.2020 г. по гр.д.№
177/19 г. на Окръжен съд – Силистра.
ОСЪЖДА А.А.М. и К.Д.М., в
качеството им на родители и законни представители на малолетното дете Албин А.А.,
да заплатят солидарно на Р.Г.П. и А.А. Осман, като родители и законни
представители на Й.А.А., сумата от 1000.00 лева – разноски по водене на делото
пред настоящата инстанция.
Решението може да бъде обжалвано
пред ВКС на РБ в едномечесен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.