№ 15812
гр. София, 19.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ
при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело №
20231110139578 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба на „Електроразпределителни
мрежи Запад“ АД срещу С. В. М., с която са предявени искове с правно основание чл. 422
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 50-56 ПИКЕЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 2772,62 лева, представляваща
дължима сума при установен случай на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката и чл. 56
ПИКЕЕ, за която са издадени фактура № 3259014 от 19.02.2020 г. за сумата от 1386,31 лв., за
периода 17.11.2019 г. – 17.02.2020 г. и фактура № 3259012 от 19.02.2020 г. за сумата от
1386,31 лв., за периода 17.11.2019 г. – 17.02.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата
от 2772,62 лв., считано от 04.04.2023 г. до изплащане на вземането, както и сумата в размер
на 816,80 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода от 02.03.2020 г. – 28.02.2023 г., начислена сума върху двете главници поотделно, за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 17989/2023 г., по описа на СРС, 57 състав.
Ищецът твърди, че притежава лицензия за обществено снабдяване с електрическа
енергия. Поддържа, че се намирал в облигационни отношения с ответника за доставка на
електрическа енергия в обект - къща, находяща се в гр. София, ул. „Маестро Георги А.ов“
55. Поддържа, че при извършена на 17.02.2020 г. проверка от служители на ищцовото
дружество на средството за търговско измерване в посочения обект била установена
неправомерна намеса в измервателната система, като била установена промяна на схемата
на свързване, за което били съставени Констативен протокол № 1023934/17.02.2020 г. и
Констативен протокол № 1023935/17.02.2020 г. Поддържа, че във връзка с направените
констатации била изпълнена процедурата по раздел IX на ПИККЕ, след което било
извършено преизчисляване на дължимите от ответника суми по процесния договор за
периода от 17.11.2019 г. до 17.02.2020 г., за което ищецът издал фактура 3259014/19.02.2020
г. и фактура 3259012/19.02.2020 г. Твърди се, че е налице забава за заплащане на
задълженията. Ищецът моли да се установят вземанията му за горепосочените суми за
главница и лихва. Претендира разноски.
1
В срока по чл.131 от ГПК, ответникът е подал отговор, с който оспорва исковете.
Твърди, че стойността на електрическата енергия е изчислена неправилно, както и че
корекцията следвало да се извърши на основание чл. 51 от ПИКЕЕ, а не на основание чл. 50,
ал. 2 ПИКЕЕ, с оглед на това, че в двата протокола, оспорени от ответника, било отразено,
че електромерите се водели „прекъснати“. Оспорва се на мястото на проверката да е
присъствал независим свидетел. Поддържа, че протоколите не са съставени в съответствие с
ПИКЕЕ, както и че ответникът не е получил копия от протоколите. Посочва, че не е
легитимиран по настоящите претенции, тъй като макар и формално електромерите да се
водят на негово име, кабелите били прокарани в съседен имот. Въвежда възражение за
настъпила погасителна давност. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид направените доводи и обсъди събраните по делото
доказателства по отделно и тяхната съвкупност по реда на чл.235 от ГПК, приема за
установено следното:
Приложими в случая са правилата на ПИКЕЕ /ДВ. Бр. 35 от 30.04.2019г./, тъй като
корекцията е извършена на 17.02.2020г. след влизането им в сила. Същите са приети от
КЕВР въз основа на законовата делегация на чл. 83, ал. 2 ЗЕ, вр. чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ.
ПИКЕЕ не изисква между страните да е налице облигационно правоотношение по
договор за продажба на електрическа енергия, тъй като електроразпределителното
дружество не осъществява такава услуга. Правоотношението възниква по силата на ПИКЕЕ
с електроразпределителното дружество, отговарящо за територията на която се намира
електроснабдения обект - гр. София, ул. „Маестро Георги А.ов“ 55, което съгласно
представена по делото лицензия, издадена от КЕВР с № Л-135-07/13.08.2004г. е „ЧЕЗ
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ АД или понастоящем „ЕРМ ЗАПАД“ АД.
Съгласно чл. 56, ал. 2 ПИКЕЕ ползвателят на мрежата заплаща на оператора на
съответната мрежа дължимата сума, определена от оператора на съответната мрежа по реда
на ал. 1 ПИКЕЕ.
Отговорността по ПИКЕЕ за корекция е безвиновна, обективна отговорност, която е
въведена чрез изрично предвидени текстове в нормативен акт.
От доказателствата по делото се установява, че на 17.02.2020г. служители на „ЕРМ
ЗАПАД“ АД, съвместно с независим свидетел /който не е служител при ищеца/, извършили
проверка на електромерите /средства за търговско измерване/, обслужващи горепосоченият
адрес, водещ се по партида с титуляр ищеца, за което били съставени приетите като
доказателства по делото констативен протокол № 1023934/17.02.2020г. и констативен
протокол № 1023935/17.02.2020г. Протоколите са съставени съгласно правилата на чл. 49, ал.
1- 4 от ПИКЕЕ, включително и в присъствието на свидетел, който не е служител на
оператора, според правилото на чл. 49, ал. 3 ПИКЕЕ. В протоколите липсва подпис на
ответника в качеството му на потребител, но е налице положен такъв от свидетел,
отбелязани са също имената на служителите, както и на свидетеля. В случая се намираме в
хипотезата на чл. 49, ал. 3 ПИКЕЕ и съответно е било необходимо изпращане на препис от
съставените констативни протоколи на осн. чл. 49, ал. 4 ПИКЕЕ. Видно от приложени по
делото писма от 18.02.2020г. и обратни разписки към тях, ответникът е бил уведомен
писмено за изготвените протоколи. Писмата са били приети на 25.02.2020 г. на адреса на
ответника от един от домашните му - племенница. В подкрепа на гореизложените твърдения
са и свидетелските показания на Борис Гришов Стойчев /служител в ЕРМ Запад/, съгласно
които, той и негов колега – Владислав Иванов, в присъствието на свидетеля С. А.,
извършили проверка на процесния обект, при която установили неправомерно ползване на
електрическа енергия. Според показанията на свидетеля, органите на реда са били
уведомени по тел. 112, което се установява и от отговор на писмо, подаден от МВР, /л. 73/.
Свидетелят твърди също, че на адреса не са намерили никого. В тази връзка възраженията
2
на ответника, касаещи липсата на независим свидетел по време на извършване на
проверката, несъответствието между съставените протоколи и ПИКЕЕ, както и
неполучаването на протоколите, са неоснователни.
В протоколите са отразени съС.ието и показанията към момента на проверката на
електромерите, като е посочено че се водят със статус „прекъснат“. Посочено е, че е
направено присъединяване преди средството за търговско измерване; присъединението е
изпълнено с проводник тип AI/R 16 мм2, като е нарушена изолацията на изходящата фазова
линия и на една от захранващите ел. таблото фазови линии на височина около 3 м и двете са
пристегнати с кабелна връзка. Това според заключението на допуснатата СТЕ води до липса
на отчитане на потребената електрическа енергия. Вещото лице е уточнило, че е била
установена промяна в схемата на свързване на средството за търговско измерване. Посочено
е още, че фактическата установеност, отразени в процесните протоколи, води до извод за
осъществена нерегламентирана промяна в схемата на свързване на СТИ и въздействие върху
измервателната система чрез добавяне на чужд за последната елемент – мост /шунт/,
компрометиращ коректното измерване на потребената ел. енергия. Било установено, че
липсва пломба на щита на електромерното табло, наличието на мост (шунт) между входяща
и изходяща фазова линия на СТИ, поради което не се касаело за непълно отчитане на СТИ, а
за пълно неотчитане.
С оглед гореописаното съдът намира, че проверката е извършена по реда и правилата
на чл. 49 от ПИКЕЕ.
Съгласно чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ – „При промяна в схемата на свързване, водеща до
неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на количествата електрическа енергия,
операторът на съответната електроразпределителна мрежа изчислява количеството
електрическа енергия за по-краткия период между периода от датата на констатиране на
неизмерване/неправилно/неточно измерване до последната извършена проверка и периода
от три месеца, предхождащи датата на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно
измерване. Преизчисляването се извършва на базата на половината от пропускателната
способност на присъединителните съоръжения (кабели, проводници), свързващи
инсталацията на клиента със съответната мрежа, при ежедневно 8-часово натоварване.“.
Видно от приложените справки за преизчислени количества ел. енергия, както е посочено и
в приетата по делото СТЕ, „проверка в периода“ не е била извършвана, съответно
„предишен КП в периода“ не е бил издаван, поради което процесният период попада във
втората хипотеза на ал. 2 на чл. 50, т.е. от 17.11.2019 г. до 17.02.2020 г. В експертизата е
посочено, че тримесечният период от 17.11.2019 г. до 17.02.2020 г., съдържа 93 дни,
съответно киловатчасовете електроенергия за ден, следва да бъдат умножени по 93. Вещото
лице е направило извод, че преизчисляването на консумираната електрическа енергия е
извършено правилно, спазена е методиката на чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ за посочения
тримесечен период.
Съгласно чл. 56, ал. 3 ПИКЕЕ преизчислените количества електрическа енергия по ал.
1 ПИКЕЕ се фактурират по действащата за периода на преизчисляването прогнозна пазарна
цена на електрическата енергия за покриване на технологичните разходи, определена от
Комисията за енергийно и водно регулиране на съответния мрежови оператор. Посочено е,
че цените на мрежовите услуги, посочени в приложенията към фактура №
**********/19.02.2020 г. и фактура № **********/19.02.2020 г., въз основа на които е
формирана претендираната от ответника сума, съвпадат с цените в официалния сайт на
КЕВР за съответния период, което се установява в Решение № Ц-19 от 01.07.2019 г. на КЕВР.
Промяна в схемата на свързване, водеща до неизмерване, неправилно и/или неточно
измерване на количествата електрическа енергия, каквато е налице в случая, обуславя
измерване на количеството електрическа енергия, за което се дължи заплащане, по
правилото на чл.50, ал.2 от ПИКЕЕ. В случая не е установено „неправомерно
3
присъединяване“ по смисъла на пар. 1, т. 13 от ДР на ПИКЕЕ. Такова би било налице
единствено при присъединяване на обект към електропреносната или
електроразпределителната мрежа, за който не е осъществена процедура за присъединяване
към тази мрежа по реда на наредбата по чл. 116, ал. 7 от ЗЕ. В случая безспорно е, а и се
установява от материалите по делото, че обектът е бил присъединен към електропреносната
мрежа. Без значение е дали електроподаването към обекта е било прекъснато към момента
на проверката, както в случая, или не, тъй като имотът е бил вече веднъж присъединен. При
това положение винаги би могло да бъде възстановено електроподаването към него без да
има нужда от ново присъединяване по реда на наредбата по чл. 116, ал. 7 от ЗЕ. Така приема
и вещото лице в дадените в открито съдебно заседание разяснения по експертизата и в
допълнението към заключението си.
Съгласно приетата съдебно техническа експертиза при изчисленията е било спазено
правилото на чл.50, ал.2 от ПИКЕЕ, вр. чл. 56, ал. 3 ПИКЕЕ и дължимата от ответника сума
е тази, която е посочена във фактурите. Следва само да се добави, че искът би бил изцяло
основателен и при измерване на енергията по правилото на чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ, тъй като
дължимата в този случай сума би била 5.8 пъти повече, съгласно допълнението към СТЕ.
Ето защо възражението в тази насока се явява не само неоснователно, но и безпредметно.
Както се спомена по-горе, видно от писмо от 18.02.2020г., с приложени към него
справка и фактура, както и от обратна разписка към него, ищецът е бил уведомен за
извършената корекция съгласно правилата на чл. 56, ал. 1 ПИКЕЕ, противно на твърдяното
от него.
С оглед горното съдът намира, че корекцията е извършена по реда и правилата на
ПИКЕЕ и съответно е реализиран фактическият състав, даващ възможност на ищцовото
дружество да извърши едностранна корекция на сметката на ползвателя на мрежата.
Възражението, че ответникът не е легитимиран по настоящите претенции, тъй като
макар и формално електромерите да се водят на негово име, кабелите били прокарани в
съседен имот е правно ирелевантно в конкретния случай, поради което съдът приема същото
за неоснователно. Още повече от показанията на свидетеля Топалов се извежда обратното, а
именно, че електрическите кабели са били преведени към имота на клиента, в случая
ответника.
Предвид изложеното и доколкото съдът достигна до извод, че е налице надлежно
упражнено право на едностранна корекция на сметката на потребителя, предявеният иск е
основателен относно вземането, обективирано във фактура № 3259014/19.02.2020г. и за
вземането, посочено във фактура № 3259012/19.02.2020 г., поради което искът следва да бъде
уважен.
Предвид основателността на предявения иск, съдът следва да разгледа наведеното
възражение за давност. Ответникът е навел, че в случая е приложима кратката тригодишна
давност, тъй като се касаело за периодични плащания.
Формирана е противоречива съдебна практика относно погасителната давност за
вземания, възникнали при изчисление на електрическа енергия по ПИКЕЕ. В един от
съставите на трето гражданско отделение на ВКС се поддържа становището, че тези
вземания се погасяват с кратката тригодишна давност, като периодични по смисъла на чл.
111, б. в) ЗЗД, както и задължителните разрешения в ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. дело №
3/2011 г. на ОСГТК на ВКС – Така Решение № 60215 от 9.12.2021 г. на ВКС по гр. д. №
4178/2020 г., III г. о., ГК, Решение № 69 от 10.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2530/2021 г., III г.
о., ГК и Решение № 99 от 7.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2615/2021 г., III г. о., ГК.
В четвърто гражданско отделение на ВКС е формирана практика в обратен смисъл, а
именно, че вземанията по ПИКЕЕ се погасяват с общата петгодишна давност на осн. чл. 110
от ЗЗД, тъй като не са периодични по своя характер. Така Решение № 232 от 18.12.2023 г. на
4
ВКС по гр. д. № 3799/2022 г., IV г. о., Решение № 232 от 18.12.2023 г. на ВКС по к. гр. д. №
3799/2022 г. и Определение № 735 от 20.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2822/2023 г., IV г. о.,
ГК.
Настоящият съдебен състав възприема като правилно второто становище.
Процесното парично задължение е за заплащане на електрическа енергия изчислена на база
за определен период три месеца преди извършване на проверката. Това парично задължение
обаче не е за периодични плащания – за установени при редовните месечни отчети
потребени и фактурирани количества електроенергия, а е резултат на изрично, нормативно
установена корекционна процедура –изчисляване на количеството електрическа енергия,
което е не е било измерено от СТИ. В тези случаи отчитането не е редовно и периодично
такова, а преизчисляването, начисляването и фактурирането на количеството потребена
електрическа енергия е резултат от извършени проверка, при която е установена промяна в
схемата на свързване, водеща до неизмерване. Поради това и задължението на потребителя е
за еднократно заплащане на стойността на цялото нормативно начислено количество
електрическа енергия, а не е за периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в", предл. 3
от ЗЗД, респ. – това еднократно плащане не попада в приложното поле на ТР № 3/2011 от
18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС. Този извод не се променя от обстоятелството, че съгласно
чл. 56, ал. 3 от ПИКЕЕ това парично задължение се фактурира по действащата за периода на
изчисляването прогнозна пазарна цена на електрическата енергия за покриване на
технологичните разходи, определена от КЕВР на съответния мрежови оператор.
Прилагането на тази по-благоприятна за потребителя прогнозна пазарна цена за покриване
на технологичните разходи, респ. – нейното изменение в течение на нормативно
установения период на корекцията, налага при фактурирането изчисленото количество да се
разбие на подпериоди/в случая три месеца/, които се отразяват във фактурата, но това се
извършва именно и единствено с оглед определяне размера на паричното задължение, без да
променя характера на същото на еднократно платимо и съответно – дължимо и изискуемо в
целия му размер. Датата на неговата изискуемост е посоченият във фактурата краен срок за
плащане, който ползва потребителя, в случая – 02.03.2020 г. Считано от тази дата,
приложимата в случая обща 5-годишна погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД не е изтекла
към датата на подаването на заявлението в съда – 04.04.2023 г., а от тази дата давностният
срок е спрял да тече съгласно чл. 115, б. "ж" от ЗЗД.
Предвид изложеното възражението за погасяване на вземанията по давност следва да
бъде отхвърлено като неоснователно.
По иска за мораторна лихва:
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да
докаже наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава, както и размера на
обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
Периодът, за който се претендира обезщетение за забава е 02.03.2020 г. – 28.02.2023 г. С
оглед обстоятелството, че на 25.02.2020 г. е получена пощенската пратка, която е изпратена
на 18.02.2020 г. и до колкото същата е приета от ответника по делото, /като съдът счита, че
връчването чрез племенницата на ответника, е редовно/, съдът приема че ответникът е бил
уведомен за задължението си именно от 25.02.2020 г. Срокът, в който е следвало да бъде
заплатена фактурата изтича на 02.03.2020 г. и съответно от този момент започва да тече и
законна лихва върху претендираната главница. Размерът на лихвата, изчислен от съда с
помощта на лихвен калкулатор възлиза на 849,06 лв. общо по двете фактури. Възражението
за давност по отношение на лихвата е частично основателно. Съгласно чл. 111. б. „в“ от ЗЗД,
вземането за лихва се погасява с изтичането на тригодишна давност, която е била прекъсната
с подаване на заявлението – на 04.04.2023 г., т.е. вземането за лихва е погасено за периода,
предхождащ изтичането на три години, считано от депозиране на заявлението – 04.04.2020 г.
5
За периода 04.04.2020 г. – 28.02.2023 г., вземанията за лихва по двете фактури възлиза на
823,64 лв. Съдът намира, че акцесорната претенция подлежи на уважаване в цялост, тъй като
същата е заявена в размер на 816,80 лв.
Доколкото ответникът, в чиято тежест се пада, не проведе доказване относно
погасяване на сумите по фактура № 3259014/19.02.2020г. и по фактура №
3259012/19.02.2020 г., съдът намира, че следва да уважи иска изцяло за сумата от 2 772,62
лв., представляваща дължима сума при установен случай на неизмерена, неправилно и/или
неточно измерена електрическа енергия, както и иска за мораторна лихва за периода
02.03.2020 г. – 28.02.2023 г., за сумата от 816,80 лв.
Относно разноските по делото:
При този изход на спора, разноски следва да се присъдят само в полза на ищеца.
Разноски на ищеца: 150 лв. – юрисконсултско възнаграждение за исковото и
заповедното производство, 89,11 лв. - държавна такса в исковото производство, 71,79 лв. -
държавна такса в заповедното производство, 780 лв. - депозит за вещо лице или общо
1 090,90 лв.
Мотивиран от горното, Софийският районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 от ГПК по отношение на С. В.
М. с ЕГН: ********** и с адрес: гр. София, ул. „Маестро Георги А.ов“ № 55, че дължи на
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“ ЕАД ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 159, БенчМарк Бизнес Център,
представлявано от Георги Миков и Виктор Станчев – членове на Управителния съвет,
заплащането съобразно заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от
20.04.2023г. по ч.гр.д. № 17989/2023г. на СРС, ІІ г.о., 57- ми състав, както следва:
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 50-56 ПИКЕЕ сумата от 2 772,62 лв.,
представляваща дължима сума при установен случай на неизмерена, неправилно и/или
неточно измерена електрическа енергия на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за
енергетиката и чл. 56 ПИКЕЕ, за която са издадени фактура № ********** от 19.02.2020 г. за
сумата от 1386,31 лв., за периода 17.11.2019 г. – 17.02.2020 г. и фактура № ********** от
19.02.2020 г. за сумата от 1386,31 лв., за периода 17.11.2019 г. – 17.02.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата считано от 04.04.2023г. до окончателното й изплащане.
- на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 816,80 лв., представляваща обезщетение
за забавено изпълнение на главницата от 2 772,62 лв. за периода 02.03.2020г. – 28.02.2023г.
ОСЪЖДА С. В. М. с ЕГН: ********** и с адрес: гр. София, ул. „Маестро Георги
А.ов“ № 55, да заплати на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“ ЕАД
ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цариградско шосе“ №
159, БенчМарк Бизнес Център, представлявано от Георги Миков и Виктор Станчев – членове
на Управителния съвет на основание чл.78 ал.1 от ГПК разноски по делото в размер на
1090,90 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Софийски градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7