Р Е Ш Е
Н И Е
№ 343
04.03.2021г. гр.
Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
БУРГАС, XIX СЪДЕБЕН СЪСТАВ, на осемнадесети февруари две хиляди двадесет и първа
година, в открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1.ХРИСТО ХРИСТОВ
2.МАРИНА НИКОЛОВА
секретар: Г.Д.
прокурор: Андрей Червеняков
Като разгледа докладваното
от съдия Хр. Христов КАН дело № 213 по
описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. с чл.208 и сл. от Административно-процесуалния
кодекс (АПК).
Образувано е по касационната жалба от Община Несебър,
против Решение № 260097 от 01.12.2020г., постановено по
НАХД № 910 по описа на Районен съд – Несебър за 2020г., с което е отменено
НП №
197/17.09.2020г., издадено от кмета на Община Несебър, с което на
„НИК 06“ ООД за нарушение на чл.9, ал.4 от Наредба № 2 за реда и условията за
провеждане на търговска дейност на открито на територията на община Несебър
/Наредба № 2/ и на основание чл.14, ал.1 от Наредба № 2 е наложена „Имуществена
санкция” в размер на 500.00 лева.
Иска се отмяна на атакуваното решение и на
отмененото НП като неправилно и
незаконосъобразно. Излагат се подробни съображения.
В съдебно заседание касаторът, редовно и своевременно
призован, не се явява и не се представлява.
Ответникът „НИК 06“ ООД, редовно и своевременно призован, не се явява и
не се представлява.
Участващият в процеса представител на ОП - Бургас счита,
че решението на районния съд е неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде
отменено.
Настоящата съдебна инстанция, след като прецени
допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на
прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши
проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за
установено следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения
срок по чл.211, ал.1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл.210, ал.1 от АПК и при
спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана
по същество същата се явява неоснователна поради следните съображения:
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на
районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията
предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съобразявайки нормата на чл.218 от АПК съдът
обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.
С наказателното
постановление „НИК 06“ ООД е санкциониран за това, че при проверка на снек-бар
„Никос“ на 03.09.2020г. в гр.Несебър не са заплатени дължимите такси от 20-30
число на текущия месец за м. юли и м. август.
За нарушението е съставен
акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 02342/03.09.2020г.
Към АУАН е приложен Протокол с предписание № 0015928/23.07.2020г. Въз основа на
акта е издадено процесното НП.
За да
постанови решението си районният съд е приел, че при съставяне на акта и
издаване на НП са допуснати съществени процесуални нарушения. Констатирал е, че
в процесното НП липсват достатъчно описание на фактите за пълно описание на
претендираното нарушение. Посочил е, че в НП следвало да
се съдържа информация за това на какъв имот общинска собственост се извършва
търговската дейност от наказаното лице, посочване на номера на издаденото
разрешение и фиксираните месечни такси. Счел е, че е нарушено правото на защита
на дружеството, поради което е отменил НП.
Така постановеното
решение е правилно. Съображенията за това са следните:
При постановяване на решението му въззивният съд е изследвал всички
обстоятелства по установяване на административното нарушение и налагане на
санкцията. В хода на съдебното следствие са събрани гласни и писмени доказателства,
които заедно с възраженията на жалбоподателя, съдът е разгледал и обсъдил
всестранно и обективно, поради което на основание чл.221, ал.2, изр. второ от АПК /в сила от 01.01.2019г./, настоящият състав препраща към тези мотиви, без
да е необходимо тяхното преповтаряне. Настоящият съдебен състав споделя
установената от районния съд фактическа обстановка, както и направените въз
основа на нея правни изводи. Правилно въззивният съд е приел, че в случая е
неясно описанието на нарушението в НП.
От анализа на
доказателствата по делото се установява, че при съставянето на АУАН и
издаването на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила от страна на административнонаказващия орган, които са
довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Разпоредбите на чл.42, т.3, т.4 и чл.57,
ал.1, т.5 ЗАНН въвеждат като задължителен реквизит точното посочване на
дата и място на извършване на нарушението, както и обстоятелствата при които
същото е осъществено и липсата им опорочава издадения АУАН и НП. Непълното
описание на нарушението, както в АУАН и НП не може да се извежда от
допълнителни доказателства – протоколът за предписание от 23.07.2020г. Нито в
АУАН, нито в НП е посочено разрешението, въз основа на което се дължат такси на
Община Несебър за ползване на търговска площ. Непълнотата прави невъзможно
установяването качеството на нарушител на „НИК 06“ ООД. Недоказано остава
твърдението на Община Несебър, че именно дружеството дължи такси по Наредба №2.
В случая е налице такова нарушение на чл.57,
ал.1, т.5 от ЗАНН, с което правото на защита на жалбоподателя се
ограничава и прави невъзможно упражняването на съдебен контрол за
законосъобразност на наказателното постановление.
Нещо повече, в НП е
посочено, че нарушението се изразява в неплащане на две такси – за м. юли и м.
август. Но за коя година не е уточнено. След като липсва конкретика относно
разрешението за ползване, с посочени дати, то това уточнение за дължими вноски
също е непълно. Не може да бъде установено от коя дата лицето е изпаднало в
забава за плащане и не може да бъде установена датата на нарушението, за да се
преценят давностните срокове по чл.34 от ЗАНН.
Настоящият
съдебен състав следва да отбележи следното нарушение на чл.18 от ЗАНН.
Неплащане на дължима вноска в срок, чрез бездействие, представлява осъществен
самостоятелен състав на административно нарушение по смисъла на наредбата. След
като задълженията за всяка една такса са поставени самостоятелно, а в случая се
твърди за неплащане на две такси, то несъмнено с бездействието си дружеството е
извършило отделни административни нарушения, подлежащи на санкциониране по реда
на чл.18 от ЗАНН. Съобразно цитираната норма, когато с едно
деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е
извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват
поотделно за всяко едно от тях.
С НП
административно наказателната отговорност на търговеца е ангажирана за това, че
не е заплатил такси за м. юли и м. август. В противоречие с правилото на чл.18 от ЗАНН на нарушителя е наложено едно наказание. Нито
от съдържанието на АУАН, нито от мотивите в НП може да се изведе волята на
наказващия орган, за неплащането на коя точно такса е наложена имуществената
санкция по чл.14, ал.1 от Наредба № 2. Неспазването на императивното
изискване на закона е било достатъчно основание оспореното наказателно
постановление да бъде отменено. Допуснатото нарушение е съществено, тъй като не
позволява да се прецени за кое от установените административни нарушения е
наложено въпросното наказание. Отговорът на поставените въпроси не може да бъде
извличан по пътя на формалната или правна логика. Това би имало за последица
твърде сериозна неопределеност на регламентацията на обществените отношения от
категорията на процесните и в твърде сериозна степен би засегнало правото на
защита на наказаното лице. Административното наказание не може да почива на
предположения, а на безспорно установени факти и обстоятелства и ясно изразена
воля на наказващия орган.
С оглед изложеното, не се установиха наведените
касационни основания за отмяна на оспореното решение, поради което то следва да
бъде оставено в сила, като валидно, допустимо и правилно.
Мотивиран от горното и на основание чл.221, ал.2, предл.1 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, БАС,
касационен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260097 от 01.12.2020г., постановено по
НАХД № 910 по описа на Районен съд – Несебър за 2020г.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ 1.
2.