Районен съд - Благоевград |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Кристина Панкова | |
Въз основа на Закона и доказателствата, СЪДЪТ Р Е Ш И: ПРИЗНАВА подсъдимия А. С. П., ЕГН [ЕГН], ЗА НЕВИНОВЕН, в това, че на 01.11.2011 г. в Б. в сградата на Окръжен съд – Благоевград, находяща се на пл.”В. Л.” № 1, по частно гражданско дело № 451/2011год. по описа на Благоевградски окръжен съд, чрез процесуалния си представител адвокат П. И. З., съзнателно се е ползвал от неистински частен документ –копие на договор за паричен заем от 02.09.2009год., сключен между [фирма], [населено място], представлявано от управителя А. С. П., като заемодател и Д. Д. К., като заемател, за да докаже съществуването на правно отношение, а именно, че по представения договор съществуват права и задължения между страните, като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност, поради което го ОПРАВДАВА по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 316 вр. с чл. 309, ал.1 от НК. РЕШЕНИЕТО може да се обжалва и протестира в 15-дневен срок, считано от днес пред Окръжен съд - Благоевград. РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОТИВИ: Производството е по реда на чл. 375 и сл. от НПК и е образувано по предложение на Районна прокуратура – Б., с което се иска обвиняемият А. С. П., [дата на раждане] в [населено място], живущ в [населено място], ул. „Ц. ІІ” № 85, ет.3, ап.6, българин, български гражданин, женен, със средно образование, управител на [фирма], [населено място], неосъждан с ЕГН [ЕГН], да бъде освободен, от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл. 78а от НК за това, че на 01.11.2011 г. в Б. в сградата на Окръжен съд – Благоевград, находяща се на пл.”В. Л.” № 1, по частно гражданско дело № 451/2011год. по описа на Благоевградски окръжен съд, чрез процесуалния си представител адвокат П. И. З., съзнателно се е ползвал от неистински частен документ –копие на договор за паричен заем от 02.09.2009год., сключен между [фирма], [населено място], представлявано от управителя А. С. П., като заемодател и Д. Д. К., като наемател, за да докаже съществуването на правно отношение, а именно, че по представения договор съществуват права и задължения между страните, като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност - престъпление по чл. 316, във вр. с чл. 309, ал.1 от НК. В съдебно заседание обвиняемият се явява лично и с адвокат Д. и адв.А.. Дава обяснения по случая. Процесуалните му представители пледират П. да бъде признат за невиновен по повдигнатото обвинение, като излагат подробни съображения. Районна прокуратура - Б. чрез прокурор И. поддържа внесеното предложение за освобождаване на П. от наказателна отговорност и пледира същия да бъде признат за виновен и му се наложи предвиденото в закона административно наказание. Районният съд, след като съобрази доводите на страните, ангажирания по делото доказателствен материал и закона, приема за установено от фактическа страна следното: Обвиняемият А. С. П. е [дата на раждане] в [населено място], живущ в [населено място], ул. „Ц. ІІ” № 85, ет.3, ап.6, българин, български гражданин, женен, със средно образование, съшия е е едноличен собственик и управител на дружество с ограничена отговорност с наименование [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], обл. Б.. Същия се занимавал със строителство на жилищни сгради, като упражнявал дейност и в района на [населено място]. Свидетеля Д. К. и сестрите му притежавали недвижим имот в [населено място], ул. „Я.“ № 232. На 24.03.2006год. между свидетеля К. и неговите сестри и управляваното от обвиняемия П. дружество бил подписан Нотариален акт № 170, том І, рег. № 836, дело № 168/2006год. на Нотариус С. К. с район на действие Районен съд - [населено място] за учредяване правото на строеж на масивна сграда със сутерен, представляваща „Апартаментен хотел - секция 1“ и „Апартаментен хотел - секция 2“ в поземления имот находящ се на ул. „Я.“ № 232 в [населено място]. По време на строителството отношенията между П. и семейството на Д. К. били добри. По време на строителството същия се запознал и със свидетелката Д. К., която била дъщеря на Д. К.. Съгласно договерните условия Д. К., семейството му и сестрите му следвало да получат като обезщетение апартаменти в „Апартаментен хотел - секция 2“, но тъй като там строителството се забавило свидетеля Д. К. и съпругата му - свидетелката Р. К. си закупили апартамент в „Апартамент хотел – секция 1“и заживели в [населено място]. През 2009г. св.Д. К. също решила да си закупи апртамент в „Апартамент хотел – секция 1“ тъй като апартаментите във втората секция не били довършени и пригодени за живеене. В тази връзка същата изтеглила ипотечен заем, но тъй като парите не и достигали П. и предложил да и даде необходимата сума с уговорка да му я върне. След като постигнали съгласие на 02.09.2009год. в [населено място], в кантората на свидетелката Н. М. - Нотариус с рег. № 494 и района на действие Районен съд – [населено място] бил подписан Нотариален акт за покупко – продажба на недвижим № 110, том ІІІ, рег. № 2977, дело № 459/2009год. по силата на който обвиняемия П., в качеството на управител на [фирма] прехвърлил правото на собственост на апартамент № 42, находящ се в масивна сграда, представляваща „Апартамент хотел – секция 1“ на свидетелката Д. К.. На 02.09.2009год. между страните бил подписан и договор за паричен заем за сумата от 33 748лв., който договор бил изготвен в два екземпляра по един оригинал за всяка страна. След подписването на договора за заем, във фоайето на нотариалната кантора обвиняемият П. предал на свидетелката Д. К. сумата от 33 748лева, като една част от сумата била в евро, а другата в лева, но цялата сума била описана в договора в лева. Благодарна от постъпката на обвиняемия П., свидетелката К. го почерпила с бутилка уиски и кутия бонбони и го прегърнала. Съгласно сключения договор свидетелката К. следвало да върне заетата сума в срок до 02.10.2010год. След сключване на сделката и приключване строежа П. приключил и отношенията си със семейството на К.. Като междувременно се преместил да живее в [населено място], където пренесъл и дейността си. Въпреки наличието на сключения договор за заем, св.Д. К. не връщала дължимата сума, поради което П. първоначално предприел действия за доброволно изпълнение от нейна страна, като многократно и звънял по телефона да се изплати, като предложил и ако не може наведнъж, да плаща на части. Първоначално св.К. обещавала, че ще плати, но впоследствие спряла да отговаря на обажданията, което принудило подсъдимия да предприеме други мерки. В тази връзка на 16.08.2011г. същия посетил кантората на Нотариус С. М. с рег. № 087 на Нотариалната камара и с район на действие Районен съд – Стара Загора, където било извършено нотариално удостоверяване на препис, снет от оригинала на Договор за паричен заем от 02.09.2009год. между управляваното от обвиняемия П. дружество [фирма] и свидетелката Д. Д. К., в качеството й на заемател на парична сума в размер на 33 748лв., която сума следвало да се върне в срок 02.10.2010год., след което същия потърсил съдействие от адвокат – свидетелката П. З., като на 01.11.2011год. в Б. свидетелката З., в качеството й на процесуален представите на [фирма], [населено място], управлявано от обвиняемия П. в Благоевградски окръжен съд е депозирала молба по реда на чл.390 от ГПК, за което било образувано ч.гр.д № 451/2011год. по описа на БлОС. Към молбата е било приложено нотариално заверено копие от Договор за заем от 02.09.2009год. С Определение от 02.11.2011г. Окръжен съд [населено място] е наложен запор върху наличните банкови сметки на св.Д. К.. Било образувано изпълнително дело и на На 08.11.2011год. свидетелката К. получила съобщение от ЧСИ М. В., с което я уведомявали, че срещу нея е образувано изп.д № 517/2011год., въз основа обезпечителна заповед издадена по ч.гр.д № 451/2011год. по описа на БлОС и са й запорирани всички банкови сметки. Междувременно през м. септември 2011г. тъй като оригиналът на договора за заем му бил откраднат в Стара З., обвиняемият П. сигнализирал органите на полицията и било образувано ДП № 895/2011год. по описа на 02 РУП – Стара З. срещу неизвестен извършител. Във връзка с полученото съобщение свидетелката Д. К. направила справка по гражданското дело и тъй като според същата не дължи пари, както и се съмнявала в истинността на положения подпис в договор за заем, подала сигнал в РУП – [населено място] и била образувана прокурорска преписка вх. № 2500/2011год. С постановление от 27.12.2011год. на Районна прокуратура – [населено място] материалите по пр.вх. № 2500/2011год. били изпратени по компетентност на РП – Б. и образувано досъдебно производство, в хода, на което са извършени множество процесуални действия, като наблюдаващия прокурор е достигнал до извода, че са налице основания за внасяне на делото в съда с обвинение за престъпление по чл.316, вр.чл.309 от НК по отношение на А. П.., по повод на което е образувано настоящото дело, като е приел, че същия се е ползвал от неистински документ, а именно договор за заем /копие/ за да докаже, че Д. К. му дължи пари, като за самото съставяне не може да му се търси отговорност, черпейки основания от изготвена на досъдебното производство експертиза, която е достигнала до заключението, че е възможно подписа да е имитиран. В хода на съдебното следствие са разпитани множество свидетели, като техните показания могат да бъде разделени условно на две групи. Свидетелите Д. К., Д. К., Р. К., К. К. и К. А. изнасят чрез показанията си фактическа обстановка, установяваща, че между Д. К., сестрите му и дружеството, представлявано от подсъдимия било учредено право на строеж върху наследствен имот, находящ се в [населено място], както и че на 02.09.2009год. в [населено място], в кантората на свидетелката Н. М. - Нотариус с рег. № 494 и района на действие Районен съд – [населено място] бил подписан Нотариален акт за покупко – продажба на недвижим № 110, том ІІІ, рег. № 2977, дело № 459/2009год. по силата на който обвиняемия П., в качеството на управител на [фирма] прехвърлил правото на собственост на апартамент № 42, находящ се в масивна сграда, представляваща „Апартамент хотел – секция 1“ на свидетелката Д. К.. Същите обаче отричат да е сключван договор за заем между Д. К. и П., както и същия да е давал пари на К.. Д. К. заявява, че е присъствал на сделката пред нотариус М. и там не е подписван никакъв договор, както и впоследствие отвън П. не е давал пари. Св. Р. К. заявява, че същата с внука си св.А. са чакали в чакалнята на нотариалната кантора и след като е приключила сделката всички са били заедно и пари не са давани. Същото заявява и св.А. Св.К. К. – брат на Д. К. твърди, че не е сключван договор, че сестра му не дължи пари, но същото така заявява, че всичко което знае по случая го знае от сестра си. Втората група свидетели са П. З., Ю. П., Р. Ш., Е. Б., Е. Г.. В показанията си разпитаните свидетели категорично заявяват, че договор за заем е сключен, че Д. К. дължи пари на подсъдимия. Св.З. в показанията си подробно обяснява случая касаещ, образуваното гражданско дело, резултата от него и приетото от гражданския съд, че парите се дължат. Св.Ю. П. заявява, че същата е присъствала на сдлеката и лично е видяла, че съпругът и е дал парите. Свидетеля Ш., заявява, че обслужва счетоводно фирмата на подсъдимия и в сметката и фигурира заем на Д. К.. Свидетеля Е. Г. твърди, че с Д. К. са братовчетки, били в добри отношения, но покрай съдебните дела влошили отношенията си. Същата обяснява подробно как е разбрала за заема, твърди, че е виждала договора като е била на гости у братовчетка си, както и същата и е казвала че дължи пари на П.. В съдебно заседание обвиняемият също дава обяснения по случая. Сочи, че с семейство К. се познават от 2005-2006г. по повод строеж върху техен имот, че отношенията им били добри. През 2009г. свидетелката К. му заявила, че има нужда от още един апаратамент, като същия и помогнал с парична сума и сключили договор за заем, обяснява подробно случая, както и произтеклите от него последващи действия, а именно защо е предприел действия по събиране на сумата по съдебен ред. В хода на съдебното производство е изготвена допълнителна графическа експертиза, съгласно която не може да се направи еднозначен извод, че подписа за „К.“ в оригинала на НА№110 е използван при изготвяне на Договор за заем, като в съдебно заседание вещите лица разясняват подробно как са стигнали до този извод, същите сочат как са стигнали до този извод. От друга страна при излушването на вещите лица същите правят и допълнения, като посочват, че идентичността може да се дължи и на устойчивост в почерка /в.л. Т./, в.л. Б. добавя, че за това има значение и образование и системност. В хода на досъдебното производство е изготвена съдебно-счетоводна експретиза, приобщена в хода на съдебното следствие, в която е отразено че към инкриминираната дата 02.09.2009год. [фирма], [населено място] е имало наличност в касата в размер а 291 209, 36лв., които а били достатъчни за изплащането на сумата от 33 748.00лв., предоставени в заем на Д. Д. К., по силата на договор за заем от 02.09.2009год. В касовата книга на дружеството е отразена сумата в размер на 33 748.00лв. под архивен № 10444 от счетоводната програма, като за целта не е издаден РКО на името на Д. Д. К., тъй като разхода е отразен, въз основа на договора за паричен заем от 02.09.2009год. Към материалите по делото с писмо изх. № 36-00-525/22.06.2012год. на зам.директора на ТД на НАП, [населено място] са приложени протокол № 1218424/11.04.2012год. и Доклад от инспектор по приходи при ТД на НАП, [населено място], от които се установява, че при извършена проверка на ЗОВ не са констатирани разминавания между размера на ЗОВ декларирани по Декларация обр.1 и размера на ЗОВ определени от задълженото лице [фирма], [населено място] по декларация обр.6. По данни на ПП „СУП“ на задълженото лице не са установени просрочени неплатени задължения към 27.03.2012год. С писмо общ рег. № 4228/25.06.2012год., разносна книга том І, № 3 на Нотариус С. М. с рег. № 087 на НК и район на действие РС - Стара Загора е приложено заверено копие от Общия регистър на Нотариуса, в който е посочено, че на 16.08.2011год. под № 710 е извършено нотариално удостоверяване на препис, снет от оригинал на Договор за паричен заем от 02.09.2009год. между [фирма] и Д. Д. К. - заемател на парична сума в размер на 33 748лв., която следва да се върне в срок 02.10.2010год. При така установените факти съдът прие, че обвинението срещу А. П. не се доказа по безспорен начин. За да прецени кои факти могат да бъдат приети за установени по случая, съдът внимателно е анализирал показанията на всички тези свидетели и останалите, събрани по делото доказателства. Съдът кредитира изцяло събраните гласни доказателства по делото чрез разпита на втората група свидетели , относно наличието на договор за заем. Както свидетелката П., така и свидетелите Г., Ш., така и обвиняемият сочат, че отношенията между К. и подсъдимият били добри докато същия не започнал да търси парите си. Свидетелите са категорични, че договор между Д. К. и П. е бил сключен, че същата дължи парите. Свидетеля Ш. разяснява, че е счетоводител на фирмата на подсъдимия, посочва, че в счетоводните сметки фигурира заема на Д. К.. Същия говори с факти, които са обективирани и в писмени документи /Протокол от 11.04.2012г. на НАП /л.56 от Том 1 на ДП, доклад л.59, Извлечение от банкови сметки/. Твърдяното от Ш. се установява и от назначената в рамките на досъдебното производство и приета по делото счетоводна експертиза. Съдът кредитира и показанията на св.П., която макар и съпруга на подсъдимия според съда дава показания, които кореспондират с останалите доказателства, а и съдът не намери основания за заинтересованост. По отношение показанията на св.Г. макар и да бе установено, че същата е във влошени отношения с К. съдът намира, че показанията и следва да бъдат кредитирани по отношение на подлежащите на доказване факти, същата сочи, че е виждала договора, както и че св.Д. К. и е казала, че дължи пари на П., нейните показания кореспондират с останалите доказателства гласни и писмени. От друга страна съдът не намери основание да бъдат ценени като заинтересовани доколкото свидетелката е първа братовчедка на Д. К. от една страна и няма нито роднински, нито някакви други отношения с подсъдимия, а от друга страна влошаването на отношения е настъпило именно с оглед водените дела. По отношение показанията на св.Б. приобщени по и прочетени по делото съдът намира, че същите следва да бъдат ценени с оглед всички останали доказателства, макар че по същността не установяват факти от предмета на доказаване. Като съобрази, че обясненията на П. са освен средство за защита, така и доказателствено средство, доколкото са непротиворечиви на останалия събран доказателствен материал, последователни и логични следва да бъдат ценени като истинни. Съдът подложи на обстоен анализ обясненията на обвиняемия П., като съобрази, че са едновременно източник на доказателства и средство за защита. Специфичната процесуална роля на изявленията на обвиняемия изисква при преценка на достоверността им да се анализира тяхната логичност и непротиворечивост от една страна, а от друга да се съпоставят с останалите установени по делото обективни данни. В хода на производството са събрани и редица писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал, които подкрепят приетата фактическа обстановка.В кориците на делото са приложени извлечения от сметки на дружеството, представлявано то подсъдимия, протокол от извършена проверка на дружеството от НАП. При анализ на посочените показания и при съвкупната им преценка с останалия събран доказателствена материал настоящия съдебен състав намира, че показанията на първата група свидетели в частта относно сключения договор за заем не следва да бъдат кредитирани. На първо място както се установи свидетеля Д. К. е баща на свидетелката Д. К., поради което според настоящия състав същия е заинтерсован от изхода на делото, а от друга страна неговите показания по никакъв начин не кореспондират с останалия доказателствен материал. По отношение на показанията на св.Р. К., същата е майка на Д. К., от една страна, а от друга същата не е присъствала на самата сделка поради което и нейните показания се явяват косвени по отношение подлежащите на доказване факти. Относно свидетелите А. и К. К., както твърдят това което знаят го знаят от свидетелката Д. К., поради което и съдът не кредитира същите. Действително А. твърди, че е присъствал на датата, когато е сключена сделката, но не е бил при нейното изповядване а е чакал в чакалнята, поради което и обстоятелството сключван ли договор за заем не може да бъде установено чрез неговите показания. По отношение показанията на свидетелката Д. К. съдът намира, че същата много подробно пресъсздава нейната интерпретация на случая, но показанията и по никакъв начин не кореспондират с останалите доказателства по делото, събрани в рамките, както на досъдебното производство, така и в хода на съдебното следствие, приети към доказателствения материал по делото. Ето защо съдът намира същите за изолирани и не кредитира същите. Още повече по делото бяха събрани достатъчно доказателства относно заинтересоваността от изхода по настоящото дело. Не е спорно а и по делото са приобщени доказателства, че същата е осъдена на три инстанции да изплати дължими суми на подсъдимия по процесния договор за заем в рамките на гражданско производство, поради което и за същата е налице интерес от изхода на настоящото дело с оглед разпоредбата на чл.303, ал.1, т.2 от ГПК, поради което и съдът прецени наличие на заинтересованост и не кредитира показанията на същата, в частта досежно наличието на договор за заем. При така установеното от фактическа страна и съобразно събраните доказателства съдът намира от правна страна следното. За да бъде признато едно лице за виновно в извършване на определено престъпление, обвинението следва да бъде доказано по несъмнен начин. Това означава, че събраният и проверен в хода на съдебното следствие доказателствен материал, в неговата пълнота, следва да обосновава единствено възможния извод, че обвиняемия е автор на приписваното му престъпление. Само такъв извод може да служи за постановяване на осъдителна присъда, което е в съответствие с разпоредбата на чл. 303, чл. 304 от НПК. Винаги, когато обвинението не е доказано по посочения начин, съдът следва да признае обвиняемия за невиновен. Обобщавайки събраните по делото доказателства и след анализ на тяхната достоверност, съдът приема, че деянието по чл. 316, вр. с чл. 309, ал. 1 от НК не е доказано по несъмнен начин, както от обективна страна, така и от субективна. На първо място от обективна страна е необходимо да се изследва съдържанието на изпълнителното деяние на престъплението по чл.316 от НК. Както се приема в теорията ползването на документ по смисъла на чл.316 от НК, се припокрива със съдържанието на втория акт от изпълнителното деяние по чл.309 от НК, а именно – употребата на престъпно създадения частен документ. Следователно документът следва да е ползван пред съответното лице за да се докаже определен факт, с правно значение. В случая ползването е осъществено пред Окръжен съд [населено място] с цел обезпечаване на бъдещ иск . На следващо място следва да бъде установено, че документът е неистински. По делото бяха събрани категорични доказателства както писмени, така и гласни, от които се установява, че инкриминирания договор не отразява неверни обстоятелства, както и че да не е подписан от Д. К.. За да е осъществен състава на престъпление по чл.316, вр. чл.309, ал.1 от НК от субективна страна се изисква деецът да съзнава, че се ползва от неистински частен документ. Съгласно разпоредбата на чл.93, т.6 от НК неистински документ е този, на който е придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на друго лице, а не на това, което действително го е съставило. В конкретния случай според съда в хода на развилото се производство не се установи документът /договор за заем/ да е неистински. Напротив чрез събраните гласни и писмени доказателства и в частност изготвената и приета по делото графическа експертиза се установи, че не може да се каже с категоричност, че подписът положен на „Купувач“ е ползван за копиране в договора за заем. Нещо повече съдът намира, че в случая дори да има ползване, което не се спори от страните, и подсъдимият да е ползвал инкриминирания документ за удостоверяване на определени обстоятелства това всъщност отговаря на действителното правно положение. Към датата на деянието договорът е бил факт същия е представен с нотариална заверка пред Окръжен съд [населено място]. Не се установи в хода на настоящото производство същия да е изготвен впоследствие с определена цел, нещо повече дори в предложението си, с което е сезиран съда прокурорът е приел, че такъв договор е сключен и че се дължат пари от свидетелката Д. К., от което следва извода, че престъплението е недоказано и от субективна страна. Не се установи, подсъдимият да е ползвал договора със съзнанието, че не е подписан от Д. К.. По делото няма събрано нито едно пряко или косвено доказателство, установяващо умисъла на дееца – че ползва неистински документ, напротив по безспорен начин бе установено, че всъщност договора е подписан от К. лично пред него, бил е издаден в два екземпляра и същата се е задължила да върне заетите пари. Тук следва да се отбележи, че са събрани доказателства / завереното копие от Общия регистър на Нотариус - С. М. с рег. № 087 на НК и район на действие РС - Стара Загора/, че ползването на документа е опосредено от нотариална заверка извършена от нотариус М., която в изпълнение на задълженията си няма как да завери нещо, което не е в оригинал, което още веднъж обуславя извода, че договор е имало, че същия е бил сключен и пред съда е представен нотариално заверен препис. До същите изводи водят и изготвената и приета по делото съдебно счетоводна експертиза и Доклада на инспектор по приходи при ТД на НАП, [населено място] се установява, че инкриминирания документ – договора за паричен заем от 02.09.2009год. е осчетоводен в счетоводството на дружеството и сумата посочена в самия договор е отразена в годишните отчети за дейността на дружеството към Г. за 2009год., 2010год. и 2011год. Житейски е нелогично да се представя от обвиняемия П. неистински документ в хода на гражданското производство за доказване съществуването на вземане, което същевременно е и осчетоводено в счетоводството на управляваното от него дружество и отразено в Г., която се подава в края на годината. С оглед на гореизложеното, съд намира, че обвинението срещу П., за което е предаден на съд, не е доказано по несъмнен начин по отношение както на обективния, така и на субективният елемент от състава на престъплението по чл.316, вр. чл.309, ал.1 от НК, поради което обвиняемия беше признат за невиновен и оправдан по това обвинение. По изложените съображения съдът призна обвиняемия за невиновен и постанови решението си. РАЙОНЕН СЪДИЯ |