Р Е Ш Е Н И Е
№ 483/5.3.2021г.
гр. Пловдив, 05 март 2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд- Пловдив, V-ти
състав, в открито заседание на 03,02,2021 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ,
при секретаря В. К., като разгледа
административно дело №3956 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и
следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.2,
ал.2 от Закон за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски
продукти на Европейския съюз (ЗПООПЗПЕС), чл.48, ал.6 от Наредба №5 от
3.09.2018г. за прилагане на правилата на биологично производство, етикетиране и
контрол, и за издаване на разрешение за контролна дейност за спазване на
правилата на биологичното производство, както и за последващ официален надзор
върху контролиращите лица (Наредба №5/03.09.2018г.) и чл.30 от Регламент (ЕО)
№834/2007 на Съвета от 28 юни 2007 година относно биологичното производство и
етикетирането на биологични продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) №2092/91.
Жалбоподателят
- Т.И.К., ЕГН **********,***, чрез адвокат А.Р.П. и “Адвокатско дружество Д.,
П. и Б.“
оспорва Решение № 8503 от
08.11.2019г. за налагане на мерки
при несъответствия и/или нарушения, издадено от контролиращото лице „Балкан
Биосерт“ ООД на жалбоподателката е
наложена мярка 5.4 съгласно Приложение З към чл.48, ал.6 от Наредба
5/03.09.2018 г. – отнемане на писмено доказателство по чл.29, пар.1 от
Регламент (ЕО) 834/2007 - № BG1744А/1-18/07.11.2018 г. за цялото стопанство,
налагане на забрана на оператора да извършва търговия с продукти с позоваване в
етикетирането и рекламата на биологичния метод на производство за определен
период от време, който е не по-малък от 6 месеца и е предварително съгласуван с
компетентния орган и засилен контрол чрез допълнителни инспекции в съответната
година. Стартира и нов преходен период от датата на установяване на нарушението
– 06.11.2019 г. Мярката е наложена за следното нарушение: паралелно
производство на ливади за косене през 2019 г. Крайният срок на наложената мярка
– е определен след съгласуване с компетентния орган – МЗХГ за 6 месеца, считано
от 06.11.2019 г. със стартиране на нов преходен период за цялото стопанство.
Претендира се отмяна на оспорения акт
поради незаконосъобразност, немотивираност и присъждане на направените по делото
разноски, съгласно приетия по делото списък на разноските-лист 263. В съдебно
заседание адвокат П. възразява за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение от страна на ответника. В постъпилите писмени бележки (л.261), се излагат подробни
съображения в подкрепа на жалбата.
Ответникът-
“Балкан Биосерт“ ООД, чрез адвокат Х.М., изразява становище за недопустимост на
жалбата. Алтернативно изразява становище за неоснователност на жалбата;
претендира присъждане на направените по делото разноски, съгласно приетия по
делото списък на разноските , в становище
изразено в писмена защита л.268, както и
се представя копие на съдебно решение по ад. №3955-2019г.
Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството,
не се представлява и не изразява становище по жалбата.
Съдът съобразно приложената съдебна
практика приема, че жалбата е
процесуално допустима , като подадена в законоустановения срок от лице с правен
интерес.
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
Съгласно чл.4, ал.1 от Наредба
№5/03.09.2018г., контролът за спазване на правилата за биологично производство,
преработка, етикетиране, търговия, внос и износ на земеделски продукти,
продукти от аквакултури, храни и фуражи в Република България в съответствие с
разпоредбите на Регламент (EО) №834/2007, Регламент (ЕО) №889/2008, ЗПООПЗПЕС и
тази наредба се осъществява от контролиращи лица, получили разрешение съгласно
чл.18, ал.1 ЗПООПЗПЕС. Съгласно чл.48, ал.1 от Наредба №5/03.09.2018г.
(приложима редакция към 08.11.2019г.), на контрол подлежат всички оператори,
съответно подизпълнители, на земеделски продукти, продукти от аквакултури,
храни и фуражи, произведени по правилата за биологично производство по смисъла
на Регламент (EО) №834/2007 и тази наредба, които произвеждат, преработват,
опаковат, означават, складират, извършват търговия, включително внасят от трети
държави и/или възлагат тези дейности на трета страна, който контрол се
осъществява въз основа на договор за контрол и сертификация, сключен между
оператор и контролиращо лице, или въз основа на договор между оператор,
подизпълнител и контролиращо лице.
Съгласно чл.48, ал.6 от Наредба
№5/03.09.2018г. (приложима редакция към 08.11.2019г.), при осъществяване на
контрола в случаи на установени несъответствия и/или нарушения контролиращите лица
в изпълнение на чл.92г от Регламент (ЕО) №889/2008 прилагат мерки от приложение
№3, а съгласно чл.48, ал.7 от наредбата, контролиращите лица спазват
разпоредбите на Регламент (EО) №834/2007, Регламент (ЕО) №889/2008, ЗПООПЗПЕС и
тази наредба при изпълнение на дейностите по контрол и сертификация, за което
подписват декларация съгласно приложение №4.
Изрично в чл.18, ал.1 от ЗПООПЗПЕС се
посочва, че контролът за спазване правилата на биологичното производство и
контролът за съответствие на земеделските продукти и храни с традиционно
специфичен характер или защитено географско означение със спецификацията на
продукта или храната се осъществява от контролиращи лица. Контролиращите лица
са местни и чуждестранни лица - търговци по смисъла на Търговския закон (ТЗ)
или на законодателството на държава - членка на ЕС, или на държава - страна по
Споразумението за Европейското икономическо пространство, и получили разрешение
от министъра на земеделието, храните и горите.
Като доказателство по делото е прието
заверено копие на Заповед №А79 от 28.02.2019г. на изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция Българска служба за акредитация (ИА“БСА“), с която “Балкан
Биосерт“ ООД, гр.Пловдив – орган за сертификация на продукти, е преакредитиран
орган за сертификация на продукти, изчерпателно изброени в заповедта.
Прието е заверено копие на Заповед
№РД09-848 от 23.08.2019г. на Министъра на земеделието, храните и горите
(МинЗХГ), с която заповед се издава разрешение на “Балкан Биосерт“ ООД да
извършва контрол и сертификация на продукти, съгласно Регламент (EО) №834/2007
и Регламент (ЕО) №889/2008, като изрично е посочено, че разрешението е валидно
до 28.02.2023г.
Прието е заверено копие на Сертификат
за акредитация , издаден от изпълнителния директор на ИА“БСА“, както и заверено
копие на Разрешение №BG-BIO-02 от 23.08.2019г. на МинЗХГ.
На следващо място, според чл.2, ал.1
от ЗПООПЗПЕС, органите, на които законът възлага прилагането на мерките по
чл.1, действат като административни органи. А според чл.2, ал.2 от ЗПООПЗПЕС, за
индивидуалните административни актове, които се издават при прилагане на ОСП на
Европейския съюз, се прилага АПК, доколкото в този закон не са установени
особени правила.
Предвид изложеното до тук, настоящият
състав на съда приема за установено, че оспореното по делото решение
представлява индивидуален административен акт, с който на К. е наложена мярка
5.4. от Приложение №3 към чл.48, ал.6 от Наредба №5/03.09.2018г., за извършено
нарушение с код 3.3. по смисъла на Приложение №3 към чл.48, ал.6 от Наредба
№5/03.09.2018г., представляващо паралелно производство на ливади за косене без
съответно разрешение на МинЗХГ. Посочената мярка засяга права и интереси на
жалбоподателя, които са защитими посредством оспорването на акта, с който се
налага мярката. Също така, стартирането на нов преходен период и отнемането на
сертификата безспорно утежняват положението на жалбоподателя и засягат негови
права и законни интереси. Въпреки наличието на сключен Договор за контрол и
сертификация на биологично производство, преработка, означаване и търговия с
биологични продукти №3180 от 30,12,2015г. /л,31-36/ жалбоподателя и “Балкан
Биосерт“ ООД, както и множество анекси към този договор не може да се приеме,
че отношенията между договарящите се страни са между равнопоставени субекти,
доколкото контролиращото лице осъществява контрол, делегирано от закона
правомощие, след издаване на разрешение от МинЗХГ, като надзорът върху
дейността му отново се осъществява от министъра.
Настоящият
състав на съда намира за неоснователно възражението на ответникав становище на
л. 27, че компетентен да се произнесе по процесната жалба е “Балкан Биосерт“
ООД. Вярно е, че в т.IV, б.А “Възражения“, т.т.1, 2 и 3 от Общите условия към
сключения между жалбоподателя и ответника Договор , има уредба за
преразглеждане на решението чрез писмена молба от клиента до управителя на
контролиращия орган. Посочен е и ред за подаване на възражение срещу резултата
от преразглеждането от Комисия по възражения, която взема окончателно решение.
Следва да се посочи обаче, че този ред не е уреден в нормативен акт, а в общите
условия по договора сключен между жалбоподателя и ответника. От своя страна,
нормата на чл.48, ал.6 от Наредба №5/03.09.2018г. установява, че при
осъществяване на контрола по ал.1 в случаи на установени несъответствия и/или
нарушения контролиращите лица в изпълнение на чл.92г от Регламент (ЕО)
№889/2008 прилагат мерки от приложение №3, като операторът, съответно
подизпълнителят, може да обжалва мярка, която му е наложена, по реда на
процедурата за обжалване на съответното контролиращо лице. Като редът за
обжалването на мярката по реда на процедурата за обжалване на съответното
контролиращо лице е въведен едва с изменението и допълнението на Наредба
№5/03.09.2018г. (ДВ, бр.33 от 07.04.2020г.), т.е. след издаване на оспореното
решение. Към момента на издаване на оспореното решение 08.11.2019г.
разпоредбата на чл.48, ал.6 от Наредба №5/03.09.2018г. не предвижда такъв ред
за обжалване. Ето защо, съдът не възприема възраженията на ответника в тази насока.
Съгласно
чл.81, ал.1 от АПК, индивидуалните и общите административни актове могат да
бъдат оспорени по административен ред пред непосредствено по-горестоящия
административен орган. В случая, чрез “Балкан Биосерт“ ООД е подадена жалба с
Вх.№15216 от 22.11.2019г. (листи 70, адресира до директора на Дирекция
“Биологично производство“ при МЗХГ. Тук следва да се съобрази и чл.43, т.6 от
Устройствения правилник на МЗХГ (УПМЗХГ), съгласно който Дирекция “Биологично
производство“ в качеството си на компетентно звено организира прилагането,
надзора и контрола на правилата за биологично производство на земеделски
продукти и храни съгласно Регламент (ЕО) №834/2007 на Съвета от 2007г. относно
биологичното производство и етикетирането на биологични продукти и за отмяна на
Регламент (ЕИО) №2092/91 (ОВ, L 189 от 28 юни 2007г.) и Регламент (ЕО)
№889/2008 на Комисията от 5 септември 2008г. за определяне на подробни правила
за прилагането на Регламент (ЕО) №834/2007 на Съвета относно биологичното
производство и етикетирането на биологични продукти по отношение на
биологичното производство, етикетирането и контрола (ОВ, L 250 от 18 септември
2008г.), а съгласно чл.43, т.15 от УПМЗХГ, Дирекция “Биологично производство“
проверява спазването от контролиращите лица на нормативните изисквания при
налагане на мерки при несъответствия и/или нарушения съгласно чл.92г от
Регламент (ЕО) №889/2008 на Съвета и вписва в регистъра по т.8 наложените
мерки.
В случая, няма произнасяне по жалбата
в двуседмичния срок по чл.97, ал.1, пр.1 от АПК, изтекъл на 13.12.2019г.,
поради което е налице хипотезата на чл.97, ал.5 от АПК и жалбоподателката може
да оспори законосъобразността на административния акт чрез административния
орган, издал акта, пред съда, ако актът подлежи на оспорване по съдебен ред.
Съдът приема за установено , че на
жалбоподателя е извършен надзорен контрол от инспектор Венцислав Вълков, за
което е съставен Доклад от контрол – растениевъдство с №БГ1744а19 от
06.11.2019г. (листи 45), потвърден от жалбоподателя с подпис на 06.11.2019г. В
доклада е отбелязано, че клиентът има промени, добавени са нови площи, и има наличие на паралелно
производство-ливади за косене.
Съставен е Доклад за несъответствие/
нарушение с №63/06.11.2019г. (лист 54) на К., в който е посочено, че
несъответствието/нарушението е установено при годишна проверка, а като описание
е посочено: код 3.3. от Приложение № 3 на Наредба №5/03.09.2018г. – паралелно
производство на ливади, мярка 5.4., след съгласуване. Отбелязано е, че е първо
нарушение. В доклада операторът посочва, че не е съгласен, тъй като не бил
информиран за промените които са направени. Санкцията, която му се налага ще го
върне в първата година в преход. Докладът е подписан от оператора
(жалбоподателя) на 11.11.2019г.
Във връзка с резултатите от
осъществения контрол, управителят на “Балкан Биосерт“ ООД издава оспореното в настоящото производство Решение № 8503 от
08.11.2019г., с което на К. се отнема писмено доказателство по чл.29, пар.1 от
Регламент (ЕО) 834/2007 - № BG1744А/1-18/07.11.2018 г. за цялото стопанство,
налагане на забрана на оператора да извършва търговия с продукти с позоваване в
етикетирането и рекламата на биологичния метод на производство за определен
период от време, който е не по-малък от 6 месеца и е предварително съгласуван с
компетентния орган и засилен контрол чрез допълнителни инспекции в съответната
година. Стартира и нов преходен период от датата на установяване на нарушението
– 06.11.2019 г. Мярката е наложена за следното нарушение: паралелно
производство на ливади за косене през 2019 г. Крайният срок на наложената мярка
– е определен след съгласуване с компетентния орган – МЗХГ за 6 месеца, считано
от 06.11.2019 г. със стартиране на нов преходен период за цялото стопанство.
За наложената на К. санкция от страна на “Балкан Биосерт“ ООД са
изпратени писма, до Държавен фонд “Земеделие“ (ДФ“З“); до Българска агенция по безопасност на
храните (БАБХ) и ) до контролиращите лица, получили разрешение по чл.18 от
ЗПООПЗПЕС.
В съдебната фаза по делото е назначена съдебно-агрономическа експертиза (САЕ), с вещо
лице М.Й.В..
Според заключението на вещото лице В. (листи 128),
прието неоспорено от страните се посочва, че по информация от жалбоподателя
добитата земеделска продукция от биологичните и конвенционалните полета е
прибрана поотделно, а използваните машини, инвентар, оборудване са били
почиствани с пароструйка преди да се отпочне прибирането на земеделската
продукция от биологичните полета, като добитата и прибрана непреработена
земеделска продукция- ливадно сено бали е била продадена, за което по делото е
приложен Протокол за покупко-продажба на непреработена земеделска продукция .
Посочено е, че добитата непреработена земеделска продукция не подлежи на
етикиране и реклама като биологична продукция.
По искане на ответника, е поставена /л,138/
допълнителна задача на вещото лице, като в изготвеното допълнително заключение
/ л. 249/ експертът посочва, че процесното
поле е било управлявано (стопанисвано) от жалбоподателя като небиологично
(конвенционално), с което е осъществил състава на процесното нарушение. В представените
по делото - Регистър на агротехническите мероприятия на Т.И.К. са налице данни
за извършени агротехнически мероприятия за Парцел/БЗС БЗС 32226-334-3-1 с площ
от 0,86 ха., ливади за косене, землище с. Иганово, както следва: на
05.08.2019г. е извършено мероприятие - косене; на 16.08.2019г. е извършено
мероприятие - балиране. В регистър на добива за стопанството на Т.К. е записана
следната информация, а именно: на 16.08.2019г. парцел/БЗС № 32226-334-3-1,
ливади за косене, добити - 172 кг. ливадно сено, качество-конвенционално. В
Регистър на продажбите за стопанство на Т.К. е записана следната информация, а
именно: на дата 18.09.2019г. продадени 7бр. бали сено по 200кг/бр. качество -
конвенционално, купувач „Агрокомерс 98", документ - протокол. В протокол
от 18.09.2019г. за покупко-продажба на непреработена селскостопанска продукция
от продавач Т.К. са продадени на купувач кооперация „Агрокомерс 98" бали
сено конвенционални 5 бр. х 200 кг. В регистъра за почистване на използваното
оборудване/инструменти са описани датите на почистване на пароструйка на инвентара,
машините и инструментите, които не се използват само за биологични продукти.
Отбелязани са датите на почистване, ако машините и оборудването са били
използвани преди това в конвенционалното земеделие. В Доклад за контрол
растениевъдство № БГ 1744 А 19 06.11.2019г за парцел /БЗС №32226-334-3-1 с площ
от 0,86 ха., ливади за косене е записана информация за добити количества сено -
172 кг., качество - в преход, 1-ва година, начало на прехода.
Съдът кредитира основното и
допълнителното заключение на вещото лице като обективни и логични,
съответстващи на останалите посочени доказателства и неоспорени от страните.
При така установената фактическа
обстановка и след проверка на оспорвания административен акт, съобразно чл.168,
ал.1 и ал.2 от АПК, настоящият състав на
съда формира следните правни изводи:
Компетентен
да издаде оспореното по делото решение, с оглед разпоредбите на чл.4, ал.1 от
Наредба №5/03.09.2018г. и чл.18, ал.1 от ЗПООПЗПЕС е контролиращо лице,
получило разрешение от министъра на земеделието, храните и горите, с което
операторът е сключил договор за контрол и сертификация на биологично
производство, преработка, означаване и търговия с биологични продукти. В
случая, жалбоподателят Петко Кисьов, който е земеделски производител и оператор
по смисъла на чл.2, б.“г“ от Регламент (ЕО) №834/2007, и е сключил такъв
договор с “Балкан Биосерт“ ООД, по отношение на който, както бе посочено
по-горе, е налично разрешение от МинЗХГ да извършва сертификация на продукти
съгласно Регламент (ЕО) №834/2007 и Регламент (ЕО) №889/2008. Следователно
оспорения административен акт е издаден от компетентното контролиращо лице
“Балкан Биосерт“ ООД.
Оспореното решение е издадено в писмена форма и като индивидуален
административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК спрямо съдържанието му намира
приложение императивната норма на чл.59 от АПК. За да бъде един административен
акт законосъобразен, следва да е мотивиран, да съдържа конкретни съображения за
неговото издаване – както фактически, така и правни. Освен конкретни, тези
съображения трябва да бъдат и напълно относими към материалното право. Мотивите
са задължителен реквизит на административния акт и съставляват изложение на
направените от административния орган разсъждения по фактите и обстоятелствата
от значение за случая- чл.59, ал.2, т.4 от АПК.
В оспореното решение в табличен вид
са описани биологичните парцели на жалбоподателя в землището на с. Иганово,
е описано е и предназначението им -ливади за косене и количеството.
Като правни основания в оспореното
решение са посочени чл.30, §1, ал.2 от Регламент (ЕО) №834/2007 и т.5.4. от
Приложение №3 към чл.48, ал.6 от Наредба №5/03.09.2018г. Съгласно чл.48, ал.6 от Наредба
№5/03.09.2018г., в приложимата редакция, при осъществяване на контрола по ал.1
в случаи на установени несъответствия и/или нарушения контролиращите лица в
изпълнение на чл.92г от Регламент (ЕО) №889/2008 прилагат мерки от приложение
№3. А чл.30, §1, ал.2 от Регламент (ЕО) №834/2007 сочи, че когато бъде
установено тежко нарушение или нарушение с траен ефект, надзорният или
контролният орган забраняват на съответния оператор да извършва търговия на
продукти с позоваване в етикетирането и рекламата на биологичния метод на
производство за период, който се съгласува с компетентния орган на
държавата-членка. От друга страна т.5.4. от Приложение №3 (съдържащи списъка от
мерки при несъответствия и/или нарушения), предвижда отнемане на писменото
доказателство по чл.29, параграф 1 от Регламент (ЕО) №834/2007 за цялото
стопанство, налагане на забрана на оператора, съответно подизпълнителя, да
извършва търговия с продукти с позоваване в етикетирането и рекламата на
биологичния метод на производство за определен период от време, който е не
по-малък от 6 месеца и е предварително съгласуван с компетентния орган и засилен
контрол чрез допълнителни инспекции в съответната година. Пак там е предвидено,
че за дейностите растениевъдство, животновъдство, пчеларство и производство на
аквакултури стартира и нов преходен период от датата на установяване на
нарушението. А съгласно чл.29, §1 от Регламент (ЕО) №834/2007 надзорните и
контролните органи, посочени в член 27, §4, предоставят писмени доказателства
на всеки оператор, който е обект на техния контрол и който отговаря на
изискванията по настоящия регламент в областта на своята дейност. Писмените
доказателства позволяват поне идентификацията на оператора и вида или гамата от
продукти, както и периода на валидност.
За пълнота следва да се отбележи, че
в действителност в оспореното решение в описание на несъответствието/нарушението
не е посочена конкретна правна норма, а само текстово е описано “паралелно
производство на ливади за косене през 2019г.“. Но пък в Доклад за
несъответствие №63 от 06.11.2019г. нарушението е посочено като такова по т.3.3.
от Приложение №3 на чл.48, ал.6 от Наредба №5/03.09.2018г.
Според Тълкувателно решение (ТР)
№16/1975г. на ОСГК на ВС на РБ мотивите към административния акт могат да се
съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на
административния акт от помощни и подчинени на издателя на акта органи. За да е
спазено това изискване, тези документи и установените правнорелевантни
обстоятелства следва да са приобщени към акта с цитирането им, с което би бил
спазен принципа за самостоятелност, респ. непосредственост при осъществяване на
административното производство от административния орган, поради което не е
необходимо тези факти да се приповтарят и като мотиви на издадената заповед. В
конкретния случай обаче в оспореното решение е налице позоваване на Доклада за
несъответствие №63 от 06.11.2019г., с чието съдържание без съмнение е запознат жалбоподателя,
който пък е изразил своето несъгласие с констатациите на контролиращото лице. В
този смисъл не е налице е нарушение на законовото изискване за форма на
административния акт, което да лишава жалбоподателя от възможността за
организиране на адекватна правна защита.
Съгласно
т.3.3. от Приложение №3 към чл.48, ал.6 от Наредба №5/03.09.2018г., при
нарушението - паралелно производство без съответно разрешение на министъра на
земеделието, храните и горите (което е с правно основание чл.25в и чл.40 от
Регламент (ЕО) №889/2009) е предвидена именно мярка 5.4.
Според приложимата норма на чл. 40 от Регламент (ЕО)
№ 889/2008 спрямо жалбоподателя е необходимо изпълнението на следните две
предпоставки: 1) управление на единици
за биологично и небиологично производство
и 2) управлението на тези
единици да е в един и същи район.
Съдът приема за доказано по безспорен
начин че процесното поле е било управлявано (стопанисвано) от жалбоподателя като
небиологично (конвенционално), с което е осъществил състава на процесното
нарушение. Горното нарушение се доказва и от
приетото по делото допълнително
заключение на вещото лице, което беше обсъдено по-горе.
Съдът приема за доказано по безспорен
начин и че Процесното небилогично поле се намира в един и
същи район с биологични полета съгласно допълнителното заключение на вещото
лице (стр. 4-л.252). Вещото лице сочи, че „Район" по смисъла на § 1, т. 16
от ДР на Наредба № 5 от 3.09.2018 г. представлява територията в рамките на една
област съгласно административно-териториалното делене на Република България.
Процесното небиологично поле се намира в една и съща област - Пловдивска, с
управляваните от жалбоподателя биологични полета. Нещо повече - на стр. 6 от
първоначалното заключение вещото лице сочи, че конвенционалното
(небиологичното) поле граничи с биологично такова.
От гореизложеното в съвкупност се
установява, че жалбоподателят не е спазил изискванията на биологичното
законодателство за паралелно производство, с което е извършил процесното
нарушение. Нарушението е квалифицирано като такова по т.3.3. от раздел Б.
„Специална част" от „Списъка от мерки при несъответствия и/или
нарушения" на Приложение № 3 към чл. 48, ал. 6 от за прилагане на правилата
на биологично производство, етикетиране и контрол, и за издаване на разрешение
за контролна дейност за спазване на правилата на биологичното производство. За
така извършеното нарушение ответникът е наложил процесната санкция по т. 5.4 от
„Общата част" от „Списъка от мерки при несъответствия и/или
нарушения" на Приложение № 3 към чл. 48, ал. 6 от Наредбата. Санкцията по
т. 5.4. се изразява в отнемане за срок от 6-месеца на писменото доказателство
по чл. 29, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 834/2007г., представляващо издадения
биологичен сертификат. Срокът от 6 месеца, за който се отнема сертификата, е
минималният установен от наредбата. Продължителността на наложената санкция е
съгласувана с компетентния орган (МЗХГ) с писмо с изх. № 70-5434/18.11.2019г.,
издадено от МЗХГ.
Според
националното законодателство (чл.2, ал.5, т.9 от Наредба №5/03.09.2018г.),
министърът на земеделието, храните и горите разрешава със заповед паралелно
производство съгласно чл.40 от Регламент (EО) №889/2008.
В
случая няма спор между страните, че няма одобрение за паралелно производство от
компетентния орган- министър на земеделието, храните и горите.
Предвид
гореизложеното, настоящият състав на съда намира, че оспореното по делото
решение е валиден и законосъобразен административен акт, а жалбата против него
е неоснователна и следва да се отхвърли.
С оглед черталия се изход на делото, на ответника следва да бъдат
присъдени направените по делото разноски до размера, в който са доказано направени и съгласно приетия
по делото списък на разноските (лист 266), а именно в размер от общо 220,00
лв., представляващи заплатени хонорари за вещо лице .
Предвид изрично направеното
възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от страна
на процесуалния представител на жалбоподателя, съдът съобрази следното:
Според чл.78, ал.5 от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл.144 от АПК, ако заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна
и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата (ЗАдв).
Според чл.36, ал.2 от ЗАдв, размерът на възнаграждението се определя в договор
между адвоката и клиента; размерът на възнаграждението трябва да бъде
справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на
Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа, каквато в случая се
явява Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (Наредба №1/09.07.2004г.). Съгласно установеното от нормата на
чл.8, ал.3 от Наредба №1/09.07.2004г., за процесуално представителство, защита
и съдействие по административни дела, без определен материален интерес, за една
инстанция минималното адвокатско възнаграждение е 500,00 лв. (600,00 лв. с
включен ДДС).
Според точка 3. от Тълкувателно
решение №6 от 6.11.2013г. на ВКС по тълк. д. №6/2012г., ОСГТК, докладчик
съдиите Елеонора Чаначева и Албена Бонева, при намаляване на подлежащо на
присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл.78,
ал.5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в §2 от Наредба №1/09.07.2004г.
(отменена разпоредба) ограничение и е свободен да намали възнаграждението до
предвидения в същата наредба минимален размер.
По Договор за правна защита и
съдействие от 30.01.2020г. (лист 81) с адвокат Х.М. е заплатено адвокатско
възнаграждение от 1 400,00 лв. и ДДС от 280,00 лв., за което е издадена фактура
с №76 от 30.01.2020г. (лист 82) и е представено платежно нареждане от
31.01.2020г. (лист 83).
При това положение и с оглед на
действителната правна и фактическа сложност на делото и извършените процесуални
действия, настоящият състав на съда намира, че заплатеното адвокатско
възнаграждение от общо 1 680,00 лева е прекомерно и същото следва да бъде
намалено наполовина или до размер от общо 840,00 лв., от които 700,00 лв.
данъчна основа и 140,00 лв. ДДС. Следва да се добавят още 220лева разноски за
вещо лице.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т.И.К., ЕГН **********,***
срещу Решение № 8503 от
08.11.2019г. за налагане на мерки при
несъответствия и/или нарушения, издадено от контролиращото лице „Балкан
Биосерт“ ООД с което на жалбоподателката се отнема писмено доказателство по чл.29,
пар.1 от Регламент (ЕО) 834/2007 - № BG1744А/1-18/07.11.2018 г. за цялото
стопанство, налагане на забрана на оператора да извършва търговия с продукти с
позоваване в етикетирането и рекламата на биологичния метод на производство за
определен период от време, който е не по-малък от 6 месеца и е предварително
съгласуван с компетентния орган и засилен контрол чрез допълнителни инспекции в
съответната година.
ОСЪЖДА Т.И.К., ЕГН **********,*** да заплати на “Балкан Биосерт“ ООД, ЕИК
********* съдебни разноски в размер на
1060 ( хиляда и шестдесет) лева.
Решението може да бъде обжалвано пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: