Определение по дело №759/2019 на Софийски окръжен съд

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

 гр. София, 31.12.2019 г.

 

 

          Софийският Окръжен съд , Наказателно отделение, ТРЕТИ въззивен състав, в закрито заседание  на 31.12.2019г.  в състав :

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН ПЕТКОВ

1.ЯНИКА БОЗАДЖИЕВА

2.НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ

 

като разгледа докладваното от съдия Бозаджиева,    ВЧНД № 759  / 019 г по описа на Окръжен съд София, за да се произнесе  съобрази следното :

 

         В качеството си на инстанция по въззивен контрол Софийски ОС е сезиран с частна жалба против определение по чл.248 НПК, постановено в разпоредително заседание по НОХД № 524/019г. по описа на РС- С..

         С атакуваното определение съдът е приел, че не  са налице основания  изменение на мярката за неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА” взета по отношение на подсъдимия М.Л.Н., т.к. не е настъпила промяна в обстоятелствата, не е преодоляна опасността от укриване и  за извършване на друго престъпление- най- вече против личността на пострадалата- А. И..

         Така застъпеното виждане не се споделя от защитата на подсъдимия, която атакува определението с частна жалба в законовия срок. В жалбата се съдържа оплакване за  неправилност- противоречие с материалния и процесуалния закон. Излагат се доводи за липса на обоснованост от доказателствата на авторството за извършване на престъпленията, за които е привлечен да отговаря подсъдимия Н., а от друга страна- твърди се настъпила промяна в обстоятелствата, предвид изминалия период от време, през който по отношение на Н. се прилага атакуваната мярка, че същата е изпълнила своето предназначение, а същевременно децата на подсъдимия са лишени от неговите грижи и общуване като родители и са  възложени под контрола и грижите на майката на същия, която е с влошено здравословно състояние, твърди се, че това не кореспондира с техния интерес. Отправя се искане за изменение на мярката за неотклонение от „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА”  във втората по степен мярка – „ДОМАШЕН АРЕСТ”, която ще предостави възможност на подсъдимия да контактува и да се грижи за малолетните си деца.

         Съдът, като разгледа жалбата на заявените основания и осъществи служебен контрол по отношение на атакувания съдебен акт намери за установено следното:

         Макар и съвсем пестеливо обосновано и мотивирано, определението на първия съд е постановено в съответствие със закона и доказателствата, липсват основания да бъдат ревизирани изводите на съда за продължаваща, константна по интензитет опасност от укриване и най- вече от ново престъпно посегателство против личността на пострадалата И., особено при конкретните данни – за домашен характер на упражненото насилие и за конкуренция между подсъдимия и пострадалата, относно правата им по отношение на децата, родени от съжителството им.

          В отговор на застъпеното становище в жалбата и настоящата инстанция намира, че характерът на производството  на контрол на мярката за неотклонение в разпоредително заседание изключва преценката за доказаност по безсъмнен и убедителен начин на авторството на подсъдимия, каквато преценка се осъществява едва след приключване на съдебното дирене и с отговора на обвинителния акт, който дължи първостепенния съд с постановяване на присъдата. В настоящия случай първият съд е констатирал липса на разколебаност на  предположението за извършени престъпления от страна на подсъдимия и този извод се споделя от настоящата инстанция.

         На следващо място – на подсъдимия са повдигнати няколко обвинения – за причиняване на средна телесна повреда, за противозаконно лишаване от свобода в условието на домашно насилие, които настоящата въззивна инстанция е имала повод при досегашния контрол на мярката за неотклонение, да отбележи, че деянията по своите специфични характеристики и начин на осъществяване се отличават със значително по- висока степен на обществена опасност от сходни такива, както и е значителна обществената опасност на подсъдимия, въпреки необремененото му съдебно минало. Доказателства за това се извличат от  проявената изобретателност и жестокост при малтретирането на пострадалата, при нанасяне на телесни увреждания, както и разнообразните форми на посегателство върху личната и свобода-следенето и записването и, под влияние на проявена от подсъдимия М.Н. патологична ревност.

         Нанасянето на побой и телесни увреждания нееднократно в присъствието на малолетните им деца, обуславя извода за непригодност от страна на подсъдимия да въздейства върху децата, да ги отглежда и възпитава по подходящ и полезен за развитието, спокойствието и психиката им начин.

         В зависимост от изложените съображения, въззивният съд намира оплакването, съдържащо се в жалбата за лишено от основание, което обуславя потвърждаване на атакуваното определение  като законосъобразно и правилно,

 

                  предвид на което и на осн.чл.249, ал.3, вр.чл.248, ал.1 т.6 НПК съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ПОТЪРЖДАВА  определение от 12.12.2019г., постановено по НОХД № 524/2019г. на РС- С., в частта му по отношение на  отказа на съда за изменяване на мярката за неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА”,  прилагана  по отношение на подсъдимия М.Л.Н..

 

         Определението е окончателно.

 

         Връща делото на РС- С. за продължаване на съдопроизводствените действия по същество.

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                      ЧЛЕНОВЕ:    1.

 

                                                                                              2.