№ 82
гр. Разград, 11.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на втори февруари
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:НЕЛИ ГЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ МАВРОДИНОВА
като разгледа докладваното от НЕЛИ ГЕНЧЕВА Гражданско дело №
20213330101902 по описа за 2021 година
Производството е с правно основание чл. 124 от ГПК във вр. с чл.5 и чл.9 от
Закона за наслодстовото.
Депозирана е искова молба от АН. Н. Т. и АС. Н. ЯК., срещу Д. Н. ИСЛ. и
Г.А.И., за установяване, че ищците и ответниците са съсобственици по
наследство при равни дялове на следните имоти: ПОЗЕМЕЛЕН ИМОТ-
ДВОРНО МЯСТО, находящо се е село ********, Община Разград, Област
Разград, улица „********************** /девет/с площ от 1586/хиляда
петстотин осемдесет и шест/ квадратни метра по скица № 157/11.03.2016
година на Община Разград, съставляващ имот с планоснимачен № 304/триста
и четири/, за който е отреден парцел XI-304/единадесет римско, тире, триста и
четири арабско/ в квартал 33 /тридесет и три/по кадастралния план на село
********, Община Разград, Област Разград, одобрен със Заповед М 478 от
1989 година на Общински народен съвет Разград, както и върху реално
построените в това дворно място: А/ ЕДНОЕТАЖНА МАСИВНА
ЖИЛИЩНА СГРАДА, със застроена площ от 77.00/седемдесет и
седем/квадратни метра; Б/ЛЯТНА КУХНЯ, със застроена площ от 16.00
/шестнадесет/ квадратни метра; В/ ГАРАЖ, със застроена площ от
10.00/десет/квадратни метра и Г/ВТОРОСТЕПЕННА СГРАДА - стопанска
постройка, със застроена площ от 54.00 /петдесет и четири/ квадратни метра,
при граници на имота: улица, имот № 296, имот № 295, имот № 297, имот №
303. Искат и отмяна на Нотариален акт М176, том I, рег. № 825, дело № 148
от 09.05.2016 г. на нотариус Бойчо Костов с район на действие PC - Разград и
с рег. № 282, който акт е вписан в АВ с ех. рег. № 1939 от 09.05.2016 г. като
акт № 151, том 6, дело №1172, стр. 89679, както и присъждане на направените
по делото разноски. Твърдят, че заедно с ответника Д.И. са наследници по
закон на Н.И.М., починал на 15.03.1997 г. че са живели в процесния имот, че
през 1989 г. всички заминали за република Турция, че наследодателя и
втората ищца се връщали всяко лято в република България и наглеждали
имота, че през 1998 г. първият ответник декларирал процесния имот като
1
обща тяхна собственост, а след смъртта на общия наследодател и двете
ищците продължили периодично да се завръщат в имота и да участват в
поддръжката му. Твърдят, че при завръщането им през 2017 г. ответниците ги
изгонили от имота и след това разбрали, че същите са се снабдили с
нотариален акт за имота, че преди това ответниците не са заявявали
намерение да завладеят имота, поради което считат, че ответниците не са
владеели , а само държали идеалните части на ищците.
Ответниците считат иска за неоснователен. Признават, че ищците и първият
ответник са наследници на Н.И.М., б.ж. на село ********, но твърдят, че
същият никога не е бил собственик на процесния имот и не е притежавал
документ за собственост на този имот. Признават, че до 1989г. майка и
дъщеря са живели в този имот, че за няколко месеца напуснали страната и
заживели в Р. Турция. Твърдят, че от началото на 1990г. се установили трайно
в страната и заживяли в процесния имот като собственици, че владеят същия
явно, спокойно и необезпокоявано като собственици, че никой не е оспорвал
собствеността им, включително и ищците и са придобили в режим на
съпружеска имуществена общност и правото на собственост върху имота.
Твърдят, че ищците не са се интересували от имота, не са го владели, нито са
заплащали данъци за него. Сочат, че първата ищца дори изрично
упълномощила първия ищец да се разпорежда с имота, че същата се завръща
в страната и остава в дома им, но като гост, а не на съсобственик. За втората
ищца твърдят, че не се е завръщала в страната повече от десет години и
никога не се е интересувала от имота, не е владяла или заплащала данъци.
Сочат, че в качеството си на собственици извършили редица необходими и
полезни разноски в имота, с които го запазили и подобрили, в резултат от
което неговата стойност се увеличи, като изразходвали значителни средства
за труд и материали. Всички подобрения ги извършили със знанието и без
противопоставянето на ищците.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, като прецени
събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази
приложимия закон, прие за установено от фактическа страна следното:
С нотариален акт №176, т.1, рег.№825 от 09.05.2016 г./ л.7/ ответниците Д.Н.
И. и Г.А.И. са признати за
собственици въз основа на давностно владение на недвижим имот,
представляващ ПОЗЕМЕЛЕН ИМОТ-ДВОРНО МЯСТО, находящо се е село
********, Община Разград, Област Разград, улица „**********************
/девет/с площ от 1586/хиляда петстотин осемдесет и шест/ квадратни метра
по скица № 157/11.03.2016 година на Община Разград, съставляващ имот с
планоснимачен № 304/триста и четири/, за който е отреден парцел XI-
304/единадесет римско, тире, триста и четири арабско/ в квартал 33 /тридесет
и три/по кадастралния план на село ********, Община Разград, Област
Разград, одобрен със Заповед № 478 от 1989 година на Общински народен
съвет Разград, както и върху реално построените в това дворно място: А/
ЕДНОЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, със застроена площ от
77.00/седемдесет и седем/квадратни метра; Б/ЛЯТНА КУХНЯ, със застроена
площ от 16.00 /шестнадесет/ квадратни метра; В/ ГАРАЖ, със застроена
площ от 10.00/десет/квадратни метра и Г/ВТОРОСТЕПЕННА СГРАДА -
стопанска постройка, със застроена площ от 54.00 /петдесет и четири/
квадратни метра, при граници на имота: улица, имот № 296, имот № 295,
имот № 297, имот № 303. Видно от представеното удостоверение за
граждански брак /л.55/ двамата ответници са сключили граждански брак на
2
21.05.1983 г.
Този нотариален акт е вписан в разписния лист към плана на с.******** /л.9/.
В същия е посочено, че преди снабдяването с този нотариален акт на
ответниците този имот е бил записан на Н.И.М.. Последният е починал на
15.03.1997 г. /препис извлечение от акт за смърт на л.8/. Наследници на същия
/л.44/ са ищците по делото и първия ответник, като АС. Н. ЯК. е преживяла
съпруга, а АН. Н. Т. и Д.Н. И. са негови деца.
На 22.10.1998 г. А.Н.И. /с ЕГН съвпадащо с това на втората ищца/ е
упълномощила сина си – първия ответник Д.Н. И. да стопанисва, управлява и
се разпорежда с нейния наследствен дял от недвижимите имоти, които се
следват от Я.С.А..
За този имот ответникът Д.Н. И. е подал данъчна декларация през 1998 г. В
тази декларация същият е записал, че не е единствен собственик на имота, а в
т.3.3. е записал А.Н. И. и А.Н.И.. Същите са записани и с имената Г.Н. И. и
А.Н.Н. и с ЕГН-та, които съвпадат с тези на двете ищци. В същата декларация
са записани и идеалните части – 1/6 за първия ответник,1/6 за първата ищца и
4/6 за втората ищца.
За периода 01.01.2012 г. – 31.12.2021 г. за ищцата АС. Н. ЯК. са регистрирани
четири влизания /всички те след 2016 г./ в страната и оставане в продължение
на няколко седмици, като в удостоверението от МВР /л.84/ е посочено, че
след 01.01.2007 г. данните за пътуванията на българските граждани са
непълни.
Според показанията на разпитаните по делото свидетели И.Я., Е.Ю. и А.М.
ищците и ответниците живеели в с.******** в стара къща, оставена от дядо
им, която по-късно съборили и постепенно през 70-те и 80-те години строили.
В тази къща живеели ищците, първия ответник и бащата на първата ищца и на
първия ответник до 1989 г., когато цялото семейство заминало за Република
Турция. През 1990 г. ответниците се върнали в Република България. Пред
свидетелите Ю. и М. бащата на първата ищца и на първия ответник споделил,
че е направил друга къща в гр.Бурса, Република Турция, която щяла да остане
за първата ищца, а къщата в с.******** щяла да остане за ответника. След
1990 г. в къщата живеели ответниците и тяхната дъщеря. Ищците се
завръщали, според свидетелите отношенията между едните и другите били
нормални, ответниците правели подобрения, които ищците одобрявали.
Според свид. Ю. ищците са били само на гости /първата ищца два пъти, а
втората – четири пъти/ в къщата и те не разполагали с ключ за нея.Проблем
между страните възникнал по повод дадени пари за сватбата на дъщерята на
ответниците. Свид.Ю. определя процесния имот като „бащината им къща“, а
според свид. М. „Къщата е на бащата на Динчер“. С последния свидетел
втората ищца споделила при едно от посещенията си в страната, че следващия
път ще направи пълномощно „и всичко да е спокойно“.
При тази установена фактическа обстановка, съдът направи следните прави
изводи: Предявеният установителен иск предполага ищците да установят
правото си на собственост, т.е. да докажат основанието, на което твърдят, че
са придобили процесната идеална част от имота. В случая като придобивно
основание се сочи наследяване по закон, което намира своята квалификация в
чл.5 и чл.9, ал.1 от Закона за наследството. Този способ за придобиване право
на собственост предполага, че общият наследодател Н.И.М. към датата на
смъртта си – 15.03.1997 г. е бил собственик на процесния имот.
В случая по делото е установено, че бащата на страните е получил процесния
имот от своя баща и е владял имота, като владението е било постоянно,
3
непрекъсвано, спокойно, явно и несъмнено и дори е бил записан като
собственик на имота в разписния лист. Не е установено до смъртта му някой
друг да е претендирал за правото на собственост върху имота. И година след
смъртта му първият ответник е декларирал имота като съсобствен. Тук следва
да се отбележи Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2012 г. на ВКС по тълк. д.
№ 4/2012 г., ОСГК, докладчик съдията Камелия Маринова, според което „
Позоваването не е елемент от фактическия състав на придобивното
основание по чл.79 от ЗС, а процесуално средство за защита на
материалноправните последици на давността, зачитани към момента на
изтичане на законовия срок.“ Следователно, въпреки че наследодателят на
страните не се е позовал на придобивна давност по отношение на процесния
имот, след като 10 годишния давностен срок е изтекъл преди неговата смърт,
то той е станал съсобственик на имота.
Последните години преди смъртта на общия наследодател и след смъртта на
същия както и до настоящия момент фактическата власт върху имота се
упражнява от ответниците. С оглед твърденията на ответниците и
обстоятелството, че те са се снабдили с нотариален акт за придобиване на
имота чрез давностно владение основният въпрос, който съдът трябва да
реши при така описаната фактическа обстановка е дали ответниците са
превърнали държането на наследствения имот във владение за себе си.
Тъй като се касае за отношения между сънаследници, то разпоредбата на
чл.69 от ЗС не намира приложение в отношенията между страните. Така в
Тълкувателно решение № 1 от 6.08.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2012 г.,
ОСГК, докладчик съдията Здравка Първанова е посочено, че „презумпцията
на чл.69 от ЗС се прилага на общо основание в отношенията между
съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически
факт, различен от наследяването. В случаите, при които един от
съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху вещта
на основание, което изключва владението на останалите, намерението му за
своене се предполага и е достатъчно да докаже, че е упражнявал
фактическа власт върху целия имот в срока почл.79 от ЗС. Когато обаче
съсобственикът е започнал да владее своята идеална част, но да държи
вещта като обща, то той е държател на идеалните части на останалите
съсобственици и презумпцията се счита за оборена. Независимо от какъв
юридически факт произтича съсобствеността, е възможно този от
съсобствениците, който упражнява фактическа власт върху чуждите
идеални части, да превърне с едностранни действия държането им във
владение. Ако се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част,
той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с
които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да
владее техните идеални части за себе си“.
Този принцип е доразвит в решение № 9 от 27.01.2015 г. на ВКС по гр. д. №
5520/2014 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Теодора Гроздева, според което
„Когато съсобствеността върху един имот произтича от наследяване,
ползващият имота сънаследник /а впоследствие и неговите общи или частни
правоприемници/ е владелец на своята идеална част от имота и държател
на идеалните части на останалите сънаследници. Поради това, за да
установи владение върху целия имот, владеещият сънаследник /респективно
неговите общи или частни правоприемници/ следва да демонстрира пред
невладеещите сънаследници промяната на намерението си за своене на
имота“.
4
Такава промяна на намерението ответниците са заявили през 2016 г., когато
са се снабдили с нотариален акт за собственост на свое име. И това заявяване
е било пред съответните длъжностни лица, а няма доказателства промяната в
намерението им да е била демонстрирана пред ответниците. Освен това от
09.05.2016 г. до 31.08.2021 г. не е изтекъл десетгодишния срок по чл.79 от
Закона за собствеността
Ето защо Съдът счита, че собственици на процесния имот са ищците и първия
ответник при равни права, като имотът е придобит от тримата по наследство.
Основание за равните им права са разпоредбите на чл.5 и чл.9, ал.1 от Закона
за наследството, които сочат, че децата на наследодателя наследяват равни
части, а преживелият съпруг /каквато се явява втората ищца / - част, равна на
частта на всяко дете.
На основание чл.537, ал.2, изр. последно от ГПК нотариалният акт, с който се
е снабдил ответника въз основа на обстоятелствена проверка за собственост
по давностно владение №176, т.1, рег.№825, дело №148/2016 г. на нотариус с
рег.№282 и район на действие Районен съд – Разград следва да бъде частично
отменен, но само досежно идеалните части на ищците, а именно до 2/3 от
процесния имот.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответниците следва да заплатят на ищците
направените от тях разноски по делото в размер на 805 лв., от които 105 лв.
разноски и 700 лв. платено адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. Н. ИСЛ., ЕГН **********
и Г.А.И., ЕГН ********** и двамата с адрес с.********, общ.Разград,
ул.**************, че АН. Н. Т.,ЕГН ********** и АС. Н. ЯК., ЕГН
********** и двете с постоянен адрес село ********, Община Разград,
Област Разград, улица „********************** са собственици на по 1/3
/една трета/ от ПОЗЕМЕЛЕН ИМОТ-ДВОРНО МЯСТО, находящо се е село
********, Община Разград, Област Разград, улица „**********************
/девет/с площ от 1586/хиляда петстотин осемдесет и шест/ квадратни метра
по скица № 157/11.03.2016 година на Община Разград, съставляващ имот с
планоснимачен № 304/триста и четири/, за който е отреден парцел XI-
304/единадесет римско, тире, триста и четири арабско/ в квартал 33 /тридесет
и три/по кадастралния план на село ********, Община Разград, Област
Разград, одобрен със Заповед М 478 от 1989 година на Общински народен
съвет Разград, както и върху реално построените в това дворно място: А/
ЕДНОЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, със застроена площ от
77.00/седемдесет и седем/квадратни метра; Б/ЛЯТНА КУХНЯ, със застроена
площ от 16.00 /шестнадесет/ квадратни метра; В/ ГАРАЖ, със застроена
площ от 10.00/десет/квадратни метра и Г/ВТОРОСТЕПЕННА СГРАДА -
стопанска постройка, със застроена площ от 54.00 /петдесет и четири/
квадратни метра, при граници на имота: улица, имот № 296, имот № 295,
имот № 297, имот № 303
и ОТМЕНЯ нотариален акт за собственост на недвижим имот Нотариален акт
№176, том I, рег. № 825, дело № 148 от 09.05.2016 г. на нотариус Бойчо
Костов с район на действие PC - Разград и с рег. № 282, който акт е вписан в
АВ с ех. рег. № 1939 от 09.05.2016 г. като акт № 151, том 6, дело №1172, стр.
5
89679 в частта досежно горепосочените 2/3 /две трети/ идеална част от
правото на собственост по отношение на този имот..
ОСЪЖДА Д. Н. ИСЛ., ЕГН ********** и Г.А.И., ЕГН ********** и двамата с
адрес с.********, общ.Разград, ул.************** ДА ЗАПЛАТЯТ на АН. Н.
Т.,ЕГН ********** и АС. Н. ЯК., ЕГН ********** и двете с постоянен адрес
село ********, Община Разград, Област Разград, улица
„********************** сумата 805 лв. /осемстотин и пет лева / за разноски
по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Разград в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
6