Р Е Ш Е Н И Е
№ 260124/11.3.2021г. 11.03.2021 година град Ямбол
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският районен съд, ХV - ти граждански състав
На 09.03 2021 година
В публично заседание в следния
състав:
Председател:
Марина Христова
при секретаря Т.К.
като разгледа докладваното от съдия
Христова
гражданско дело № 2558 по описа за
2020 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано
по искова молба на „АСВ“ЕАД, с която се
претендира да бъде прието за установено по отношение на ответника А.А.И., че
дължи на ищцовото дружество сумите, за които е издадена заповед за изпълнение
по ч.гр.д. №***/2020
г. на ЯРС.
В исковата молба се посочва, че на 12.01.2019 год. между праводателя на ищеца
– „БНП Париба Пърсънъсл файненс“АД и
ответника бил сключен договор за кредит за закупуване на стока, чийто размер
бил равен на сборът от цените на закупената стока и застрахователна премия или
общо в размер на 1204, 44 лв., като
кредитът следвало да бъде погасен на 12 равни месечни погасителни вноски. Длъжникът не заплатил изцяло дължимия паричен
заем. На 13.05.2019 год. било подписано Приложение 1 към договор за прехвърляне на вземанията от
27.07.2017 год., по силата на което
ищецът придобил вземането срещу ответника с всичките му привилегии и
обезпечения. Длъжникът бил уведомен от пълномощник на цедента. В случай, че не
се приеме за редовно съобщаването, се иска съдът да приеме, че ответникът е уведомен по чл. 99,ал.3 от ЗЗД с връчване
на исковата молба и приложенията. Иска се уважаване на иска, както и присъждане
на разноски.
Отговор на исковата молба не е
депозиран.
В съдебно заседание ищецът не изпраща
представител. С депозирано писмено становище заявява, че поддържа исковете и
моли за уважаването им.
Ответникът се явява лично, не оспорва
получаването на сумата, нито размерът на претенциите си. Заявява желание и
готовност да заплаща дълга разсрочено, като посочва, че е в състояние да
заплаща по 100 лв. месечно.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Не
е спорно по делото, че по заявление на ищеца е образувано ч.гр.д. №***/2020
год. на ЯРС, по което съдът е издал заповед за изпълнение, с която е
разпоредено ответникът да заплати на ищеца посочените в заповедта суми.
Т.к. последният е бил уведомен по реда на чл. 47,ал.5 от ГПК и в едномесечния
срок от уведомяването си за това заявителят е предявил настоящия иск по чл. 422 ГПК.
По
делото е представено копие от договор потребителски кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта от
12.01.2019 год., по силата на който кредитодателя „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А. , клон България“ е отпуснал на ответника
сумата от 1052, 89 лв. за закупена стока – пералня и готварска печка, като с
договора страните са уговорили заемът да се погаси на 12 месечни вноски от по 100,
37 лв., при фиксиран лихвен процент от 24,52
%, както и уговорен общ размер на всички плащания – 1204, 44 лв. – главница и
договорна лихва. Приложени са и ОУ към договора, приети от заемателя, Сертификат
за застраховка „Закрила на плащанията“ и ОУ. Представена е и фактура от 12.01.2019
год. с издател “***“ЕООД за закупена стока на стойност 998 лв.
Представено
е още копие от Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземанията от 27.07.2017
год., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД и „АСВ“ ЕАД, в качеството
на цесионер, по силата на който страните са се споразумели продавачът да
прехвърли възмездно на купувача вземания посочени в Приложение № 1 към договора.
На 21.08.2017 год. между страните е сключено ДС към цитирания договор. Прието е
и ДС от 11.06.2018 год. към договора, сключено във връзка с преобразуване на ТД
на купувача. Прието е и Приложение № 1 към договора , където под номер642
фигурира вземането към ответника по процесния договор за кредит.По силата на
представеното копие от пълномощно
„АСВ“ЕАД е упълномощена да уведоми по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД от
името на цедента всички длъжници по всички вземания, прехвърлени с договора от
27.07.2017 год.
Представени
са 2 бр. уведомителни писма за извършено прехвърляне на вземанията по процесния
договор за кредит. Видно от приложените писмени доказателства пратката е
изпратена на посочения в договора за кредит адрес и не е връчена.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79,ал.1 от ЗЗД и чл.
86,ал.1 от ЗЗД.
Така
предявения иск по чл. 422 ГПК съдът намира за допустим, т.к. е предявен от
легитимна страна – заявител в заповедното производство, в предвидения от закона
едномесечен срок от уведомяването на заявителя по реда на чл. 415 ГПК.
В
настоящото производство в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и
главно доказване дължимостта на вземането си по оспорената заповед за
изпълнение, а в тежест на ответника извършено плащане, респ. наличие на
предпоставки за недължимост на сумата.
Според
съда безспорно се установи по делото, че праводателят на ищеца и ответника са били във валидно облигационно отношение по
повод сключен договор за стоков кредит.
Ответникът не е оспорил получаването на сумата по уговорения в договора начин.
Освен
изложеното съдът намира, че между стария кредитор на ответника и ищеца е
сключен валиден договор за цесия , включително ДС към последния, който е
надлежно съобщен на длъжника. За да има действие договорът за цесия по
отношение на длъжника, той следва изрично да бъде уведомен за извършеното
прехвърляне и това уведомяване да е направено от цедента/ стария кредитор/ като
това задължение на цедента има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно
изпълнение на неговото задължение, тоест срещу изпълнение на лице, което не е
носител на вземането. Законодателят е въвел изискването съобщението за
прехвърленото вземане да бъде извършено именно от стария кредитор, за да се
създаде правна сигурност за длъжника и за да се обезпечи точното изпълнение на
задължението му. Допустимо
е по силата на принципа на свободата на договаряне съгласно чл. 9 ЗЗД, какъвто е и настоящия случай, предишният кредитор
/цедентът/ да упълномощи новия кредитор /цесионера/ да извърши съобщението до
длъжника като негов пълномощник. Упълномощаването не противоречи на целта на
разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД. Според
Решение №123 / 24.06.2009г. по т.д. №12/2009 год., 2 т.о. на на ВКС, законът не
поставя изрично изискване за начина, формата и момента на съобщаването на
цесията, затова съобщаването може да се извърши и в хода на съдебното
производство по предявен иск за прехвърлено вземане/ какъвто е настоящия
случай/ и няма как да бъде ингорирано като по правилата на чл.235 ал.3 от ГПК
следва да се вземе предвид като факт,
настъпил след предявяване на иска, който е от значение за спорното право. Характер на такова съобщаване в хода на висящ
процес няма самата искова молба, а връченото със самата искова молба
уведомление за извършена цесия, изходящо от цедента и адресирано до длъжника.
Установи се по несъмнен начин в настоящия казус, че към исковата молба е приложено
уведомително писмо , изходящо от цесионера, в качеството му на
пълномощник на цедента и адресирано до ответника, с което е уведомен за
извършената цесия, като препис от това уведомление , ведно с препис от исковата
молба са връчени на ответника в хода на
процеса.
Ответникът
не е оспорил претенциите по размер, включително не е релевирал твърдения и
ангажирал доказателства да е извършвал плащания по кредита.
Искането на ответника
за разсрочване на изпълнението на задължението се явява неоснователно, тъй като
съгласно чл. 241, ал. 1 ГПК при постановяване на решението, съдът може да
разсрочи изпълнението с оглед на имотното състояние на страната или други
обстоятелства. Ответникът не е ангажирали никакви доказателства в подкрепа на
искането си, касаещи имотното му състояние, здравословното му състояние, семейното
му положение, включително за размера на дохода си от трудово правоотношение,
които да бъдат ценени от съда като релевантни при преценка на искането. Преценката на
съда не може да почива на предположения.
Съгласно ТР № 4/2013 год. на
ОСГТК - съдът в исковото производство се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство,
включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение.
Ето защо в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за заповедното
производство в размер на 75, 52 лв.
На осн. чл. 78,ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция в размер на 224, 48 лв. – заплатена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в размер на
минимума по чл. 25 от НЗПП.
Водим
от гореизложеното, Я Р С
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на А.А.И., ЕГН **********, че дължи на
«Агенция за събиране на вземанията»ЕАД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, следните суми, за
които е била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № ***/2020 г. по описа
на ЯРС, а именно: сумата от 1052, 89 лв.
-главница,151, 55 лв. – договорна лихва
за периода 20.02.2019 – 20.01.2020 год., 71, 68 лв. – обезщетение за забава за
периода 21.02.2019 – 12.03.2020 год., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението – 15.07.2020
г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА А.А.И., ЕГН **********
да заплати на «Агенция за събиране на
вземанията»ЕАД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, сумата от 75,52 лв. – разноски в заповедното производство,
както и сумата от 224, 48 лв. – разноски за настоящата иснтанция.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: