Р Е Ш Е Н И Е
№….…/.….07.2018г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в публично съдебно заседание на деветнадесети юни през две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА ЧАВДАРОВА
при
секретар Христина Христова ,
като
разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 1200 по описа за 2017г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба, подадена от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
СЕВЕР” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Варна ,
р-н Владислав Варненчик, ВАРНА ТАУЪРС-Е, бул. Владислав Варненчик № 258 / с
предходно наименование ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ АД /, действащо чрез адв.Н.Г., срещу ВЕНТУС
БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес гр.Варна, р-н Приморски, с.о.Траката-4 №112, представлявано от А.В.Л., с която са предявени при условията на обективно
съединяване искове с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 и чл.86 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати сумата от 79744,67лв , представляваща платена
от ищеца в изпълнение на Решение Ж-30/26.03.15г. на КЕВР цена за достъп за
периода 08.02.13г. до 12.03.14г., основанието за което е отпаднало, както и
сумата от 19020,45лв, представляваща обезщетение за забава върху главницата за
периода 09.05.15г. – 11.09.17г. , ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на завеждане на исковата молба до пълното плащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че ответникът е производител на
ел.енергия от възобновяем източник чрез вятърна електрическа централа, находяща
се в землището на с.Храброво, общ.Балчик, с мощност 4000кW. Излага, че между
страните е възникнало облиг.правоотношение, по силата на което на ответника е
предоставен достъп до ел.разпределителната мрежа на ищеца срещу цена,
нормативно определена от КЕВР, като било постигнато съгласие за автоматична
промяна на цената при ново решение на КЕВР, без подписването на анекси. Твърди,
че с решение №Ц-33/14.09.12Г. КЕВР, в частност т.IX,
е определила временни цени за достъп, като за периода 08.02.13г.-31.01.14г. за
осъщественото ползване ищецът издал фактури на обща стойност 97909,50лв.
Твърди, че решение №Ц-33/14.09.12г. на КЕВР не е обжалвано от ответника и т.IX не била отменена,
като с решение №КМ-1/13.03.14г. на КЕВР се предвиждат компесаторни мерки за
производителите на ел.енергия от ВЕИ, които не са обжалвали решение
№Ц-33/14.09.12г. Излага, че в изпълнение на Решение № Ж-30/26.03.15г. на КЕВР е
сторнирал издадените за горепосочения период фактури, като издал фактура от
04.05.15г. на стойност 18164,83лв, цената в която е определена по Решение
№Ц-6/13.03.14г. Твърди, че в хода на производството по образуваното от
ответника т.д.№1536/14г. на ВОС заплатил сумата от 79744,67лв на основание Решение
№ Ж-30/26.03.15г. на КЕВР с преводно нареждане от 08.05.15г. Твърди, че с
Решение № 6832/09.11.15г. по адм.д.№5244/15г. на АС София град, потвърдено с
Решение №12344/15.11.16г. по адм.д.№595/16г. на ВАС, е отменено решение №КМ-1/13.03.14г. на КЕВР, в частта по
т.1.2 и т.2, а с решение №5850/10.05.17г. по адм.д.№7400/16г. на ВАС е отменено
Решение № Ж-30/26.03.15г. на КЕВР. Счита, че отмяната на тези адм.актове има
обратно действие, поради което и основанието , на което ответникът е получил
сумата от 79744,67лв е отпаднало и се дължи нейното връщане. Твърди, че с
покана, получена на 11.08.17г., ответникът е поканен да изпълни задължението си
доброволно, но плащане не било извършено. С допълнителната искова молба
поддържа наведените с исковата молба твърдения. Счита, че отмяната на Решение
№Ц-018 е ирелевантна, тъй като то определяло преференциални цени за изкупуване
на ел.енергия, а ищецът не извършвал такава дейност. Твърди, че процесното
вземане не е цедирано, поради което и негов титуляр е ищеца. Сочи, че решение
Ц-6 също е предмет на обжалване, в частта , в която е определена цена за достъп
до мрежата на ищеца в размер на 0лв. Твърди, че възражението за косвен съдебен
контрол било недопустимо, тъй като предявените искове били в отношение на
преюдициалност единствено по отношение на отмяната на Решение Ж-30, както и
предвид това, че ответникът бил участвал в съдебния контрол на Решение Ц-33 по
адм.д.№12461/12г. на ВАС. Намира за неоснователно направеното възражение за
прихващане, доколкото е недопустимо предвидения компенсаторен механизъм да бъде
прилаган от гражд.съд. Оспорва твърдението ответникът да е трето лице по
отношение на решенията на КЕВР, а е пряк адресат на същите.
В срока по чл. 367,
ал. 1 от ГПК ответникът ВЕНТУС БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес гр.Варна, р-н Приморски, с.о.Траката-4 №112, е представил
отговор, с който излага, че предявеният иск е недопустим и неоснователен. Не
оспорва факта, че е производител на ел.енергия от възобновяем източник чрез вятърни
електрически централи, находящи се в землището на с.Храброво, общ.Балчик, с
обща мощност 4000МW, като ВяЕЦ Храброво 1 с мощност от 2 МW била въведена в
експоатация на 08.02.13г., като на 21.02.13г. бил сключен договор с ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ АД за изкупуване на произведената от последната ел.енергия. Не спори,
че с решение №Ц-33/14.09.12г. на КЕВР в т.IX,
т.1 и 2 е определена временна цена за достъп на ВяЕЦ, чиито преференциални цени
са определени с Решение №Ц-018/28.06.12г., последното отменено с Решение
№16672/12.12.13г. по адм.д.№473/13г. на ВАС. Счита, че иска е недопустим поради
липса на правен интерес за ищеца. Счита, че решение №Ц-33 е отменено по
отношение на него, тъй като с отмяна на Решение №Ц-018 е отпаднал основния
компонент, който се взема предвид при определяне на временната цена за достъп,
както и че с оглед обективните и субективни предели на СНП по влезлите в сила
съдебни решения то е отменено спрямо вс.производители на ел.енергия. Прави по
реда на чл.17, ал.2 ГПК възражение за нищожност, а в условие на евентуалност за
унищожаемост на Решение Ц-33 в частта по р. IX, т.1 и 2, доколкото липсвала преференциалната цена, въз
основа на която се определя цената за достъп предвид отмяната на Решение Ц-018.
Счита, че е трето добросъвестно лице придобило права, поради което и не дължи
връщане на исковата сума. Оспорва иска за обезщетение за забава по размер.
Прави възражение за погасяване по давност на вземанията, като счита същите за
периодични плащания. Моли
исковете да бъдат отхвърлени. В допълнителен
отговор поддържа възраженията си, като твърди, че не е участвал в
адм.производство по адм.д.№12461/12г. на ВАС и
са налице предпоставките за осъществяване на косвен съдебен контрол.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на
страните, съгласно разпоредбата на чл. 12 ГПК, намира за установено от
фактическа и правна страна
следното:
Между страните по делото не е спорно, че ответникът е производител на ел.енергия от възобновяем източник чрез вятърни
електрически централи, находящи се в землището на с.Храброво, общ.Балчик, с
обща мощност 4000МW. Няма спор и за факта, че с договор от 22.07.13г., сключен
между страните, на ответника е предоставен достъп до електроразпредел.мрежа на
ищеца, срещу цена, утвърдена с решение на ДКЕВР / чл.2/.
По делото е безспорен и факта, че с Решение
№Ц-33/14.09.12г. на ДКЕВР са определени, считано от 18.09.12г. временни цени за
достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи на "Електроенергийния
системен оператор" ЕАД, "ЕВН
България Електроразпределение" АД, "ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ" АД, "ЧЕЗ Разпределение
България" АД, без ДДС, които да
бъдат заплащани ежемесечно, в зависимост от присъединяването към съответната
мрежа, от производителите на ел.енергия от възобновяеми източници, ползващи
преференциални цени. По делото не се установява
това решение, в раздел IX
/ приложим спрямо ответника/, да е отменено по реда на осъществен съдебен контрол. Възражението на
отв.страна, че решението следва да се счита отменено и в тази му част предвид СПН
на влезлите в сила останали съдебни решения за отмяна на Решение Ц-33 в други
различни негови части, съдът намира за неоснователно. Действително съгласно чл. 177, ал.1,
изр.2
АПК отменителното съдебно
решение има действие спрямо всички лица, независимо дали са участвали в съдебното
производство по оспорване на акта, но предметът
на СПН, породена от съдебното решение по същество, обхваща само тези спорни материалноправни
въпроси, съставляващи предмет на съотв.
производство, които съдът е уважил, респ. отхвърлил. В този смисъл, макар и Решение
Ц-33 да е отменено в отделни негови части, доколкото не се твърди и не се
установява отмяната му по раздел IX, то следва да се приеме, че същото е породило действие в
тази си част.
Няма спор, че с Решение №КМ-1/13.03.14г. на ДКЕВР
са определени компенсаторни мерки за производители, присъединени към
ел.разпр.мрежа по т.1.2, както и че с Решение №12344/15.11.16г. по
адм.д.№595/16г. на ВАС е оставено в сила решение №6832/09.11.15г. по
адм.д.№5244/15г. на АС-София град, с което е отменено решение №КМ-1/13.03.14г.
в частта по т.1.2 и т.2. Няма спор също,
че с Решение №5850/10.05.17г. по адм.д.№7400/16г. на ВАС е отменено Решение
№Ж-30/26.03.15г. на КЕВР, с което е постановено ищецът в срок до 30.04.15г. да
изпълни Решение №КМ-1/13.03.14г. на ДКЕВР, т.1.2.1 по отношение на ВЕНТУС
БЪЛГАРИЯ ЕООД. Не се спори, че в изпълнение на така отмененото решение ищецът с
преводно нареждане от 08.05.15г. е превел на ответника сумата от 79744,67лв.
Съгласно нормата на чл.55, ал.1,
предл. трето от ЗЗД подлежи на връщане даденото с основание, което е отпаднало
с обратна сила / в тази насока е Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. №
1/79 г. на Пленума на ВС/. За успешното провеждане на иск с посоченото
основание, ищецът следва да докаже факта на плащането, а ответникът носи
доказателствената тежест да установи, че е налице основание за
получаването, респективно за задържане на полученото от него, съгл. чл.154, ал.1 ГПК.
Ответната страна
навежда твърдението, че предвид незаконосъобразността на Решение Ц-33 плащането
от ищеца на процесната сума, съставляваща начислена цена за достъп по това
решение, е правомерно, като отправя й искане по чл.17, ал.2 ГПК за косвен
съдебен контрол на Решение Ц-33. Определената
от регулаторния орган цена за достъп несъмнено става част от същественото
съдържание на съществуващото между страните договорно отношение и нейното
заплащане е дължимо на договорно основание. Този елемент обаче от договорното
отношение не е подвластен на волята на страните по договора, а подлежи на
принудително административно регулиране от държавния енергиен регулатор.
Правното действие на този административен акт обуславя и правното действие на
клаузата за цената, като елемент от съдържанието на този договор.
Съгласно нормата на чл.17,
ал.2 ГПК съдът се произнася инцидентно по валидността на административните
актове независимо от това дали подлежат на съдебен контрол, а по
законосъобразността им, само когато такъв акт се противопоставя на страна по
делото, която не е участвала в административното производство по издаването и
обжалването му. Това произнасяне е само в мотивите на решението доколкото е във
връзка с гражданскоправният спор, поставен за разглеждане при наличие на правен
интерес от това оспорване. В конкретният случай съдът намира, че ответникът по
делото има интерес от проверка по реда на косвения съдебен контрол на
законосъобразността на Решение № Ц-33/14.09.2012г. на ДКЕВР в раздел
IX, т.1 и 2, доколкото с него
се засягат негови права, задължения и законни интереси. Възражението на ищеца,
че ответника не може да се ползва от този контрол, не се споделя, доколкото от
приложените по делото постановени съдебни актове по адм.д.№12461/12г. на ВАС се
установява, че ответника е обжалвал Решение Ц-33 единствено в частта по р.7,
т.1 и 2, поради което и за него съществува правен интерес от предприетото
искане по чл.17, ал.2 ГПК. Видно от решението в оспорваната му част същото
определя цени за конкретни производители, определени на основание Решение
№Ц-018/28.06.12г. Няма спор, че последното решение , в частта, касаеща именно
тези производители, е отменено с Решение №16672/12.12.13г. по адм.д.№473/13г.
на ВАС, потвърдено с Решение №7669/05.06.14г. по адм.д.№4210/14г. на ВАС.
Доколкото оспорваното Решение Ц-33 се основава на този администр.акт, който в
последствие е отменен, то съдът намира, че е налице несъответствие с
материалноправните норми по см. на чл.146 АПК, което обуславя
незаконосъобразност на решението. Законосъобразността на административният акт
е условие за пораждане на действието му. В случая отчитайки установяването на
незаконосъобразността на административния акт по реда на чл. 17, ал.2 ГПК, съдът намира, че е налице отпадане на последиците
от този акт с обратна сила, което налага реституция на положението отпреди
действието на акта. При
така установената законова уредба липсата на административноправния елемент от
смесения фактически състав на правоотношението между страните означава и липса
на основание за начисляване на производителя на цена за достъп, тъй като само
чрез административния елемент подлежи на определяне и съдържанието на
договорната клауза за цената, дължима на ищеца. Самият акт на ценообразуване не
поражда вземането за цената, но с отпадането на този елемент от фактическия
състав престацията става неопределена по размер.
Същевременно няма спор, че
с последващ административен акт Решение № Ц-6/13.03.2014 г. на ДКЕВР / жалбата срещу което е отхвърлена с влязло
в сила Решение №4418/03.04.18г. по адм.д.№6881/16г. на ВАС/, регулаторът
е довършил административната процедура по първоначалното искане на съответните мрежови оператори за определяне на окончателни цени на услугата достъп
до електроразпределителната и преносната мрежа, предоставяна на производителите
на електрическа енергия, включително и от възобновяеми източници, като окончателно определените цени на използваната от
производителите мрежова услуга са фиксирани в нулеви стойности в р.V от
решението. Ето защо с оглед на гореизложеното следва да се приеме, че
фактурираната цена на мрежова услуга – достъп от електроразпределителното
дружество за периода 08.02.13г. до 12.03.14г. не
е била дължима поради изначалната липса на основание за получаването на цената,
респ. че в полза на ответника е възникнало правото да задържи така полученото
от него.
С оглед на така изложеното съдът
намира, че предявения иск по чл.55, ал.1, т.3 ЗЗД се явява неоснователен и
следва да бъде отхвърлен. Изходът на спора по главния иск обуславя извод за
неоснователност на акцесорната претенция за присъждане на обезщетение за
забава.
При този изход на спора в тежест на
ищеца следва да бъдат възложени по реда
на чл.78, ал.3 от ГПК сторените от ответника в производството разноски,
съразмерно с отхвърлената част от иска. Направеното от ищеца възражение за
прекомерност на адв.възнаграждение е неоснователно. Видно от представеният
списък на разноски договореното адв.възнаграждение за защита по делото възлиза
на 4399,68лв. с ДДС / т.е. 3666,40лв без ДДС/, а установения по чл.7, ал.2, т.4
от Наредба №1/09.07.04г минимум възлиза на 3492,95лв. Законът не съдържа
задължение дори и при констатирано основание за намаляване на
адв.възнаграждение, това да се извърши непременно до предвидения минимален
размер по Наредба №1/09.07.04г., а следва обективно да отговаря на положения
необходим труд за защита на правата и законните интереси на страната при
отчитане правната сложност на делото. Отчитайки фактическата и правна сложност
на делото съобразно предмета на спора, множеството представени и събрани
писмени доказателства, броя на проведените с.з., съдът намира, че така
договореното адв.възнаграждение не се явява прекомерно. Предвид това следващите
се на ответника разноски се явяват в размер на 4399,68лв – разноски за
адв.възнаграждение.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна , р-н Владислав Варненчик, ВАРНА ТАУЪРС-Е, бул.
Владислав Варненчик № 258 / с предходно наименование ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ АД /, срещу ВЕНТУС
БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес гр.Варна, р-н Приморски, с.о.Траката-4 №112, представлявано от А.В.Л., при условията на обективно съединяване искове с
правно основание чл.55, ал.1, предл.3 и чл.86 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати сумата от 79744,67лв , представляваща платена от ищеца в изпълнение на
Решение Ж-30/26.03.15г. на КЕВР цена за достъп за периода 08.02.13г. до
12.03.14г., основанието за което е отпаднало, както и сумата от 19020,45лв,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 09.05.15г. –
11.09.17г. , ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
завеждане на исковата молба -11.09.17г. до пълното плащане на сумата, като
неоснователни.
ОСЪЖДА
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
СЕВЕР” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна , р-н Владислав
Варненчик, ВАРНА ТАУЪРС-Е, бул. Владислав Варненчик № 258 / с предходно
наименование ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ АД /, ДА ЗАПЛАТИ на ВЕНТУС БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес гр.Варна, р-н Приморски, с.о.Траката-4
№112,
представлявано от А.В.Л., сумата от 4399,68лв. /четири хиляди
триста деветдесет и девет лева и 68ст. /, представляваща направените по делото
разноски, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: