РЕШЕНИЕ
№ 366
гр. Пловдив, 02.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Иван Ал. Анастасов
Мария Анг. Ненова
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско дело
№ 20255300500189 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от Н. П. Ч. против
решение № 397/06.11.2024г. по гр.д.№ 2187/2023г. на РС- гр.Карлово, с което е отхвърлен
предявеният от жалбоподателката против въззиваемите И. И. Й. и П. А. Д. иск за делба на
дворно място, съставляващо поземлен имот с идентификатор *****.*****.191 по КК на гр.
*****, само първия етаж от двуетажната масивна жилищна сграда с идентификатор
*****.*****.191.1, със застроена площ от 85 кв.м., жилищна сграда с идентификатор
*****.*****.191.2, със застроена площ от 19 кв.м., гараж със застроена площ 19 кв.м.,
съставляващ сграда с идентификатор *****.*****.191.5, със застроена площ 19 кв. м., и 6/7
ид. ч. от масивна жилищна сграда в северната част на дворното място, с площ от 79 кв.м.,
съставляваща сграда с идентификатор *****.*****.191.3. Във въззивната жалба се сочи, че
обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие със
събраните доказателства и с материалния закон. Твърди се, че при постановяване на
решението РС не се е съобразил с обстоятелството, че жалбоподателката се легитимира като
собственик на идеални части от дворното място и сградите по силата на влязло в сила
възлагателно постановление. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на
друго такова, с което да бъде уважен искът за делба.
От въззиваемите И. И. Й. и П. А. Д. е подаден отговор на въззивната жалба, с който
се поддържа, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Поддържат се като
правилни изводите на РС относно правния ефект от постановеното съдебно решение за
разваляне на договора за издръжка и гледане, по силата на който длъжникът по изп.дело №
219/1999г. на ДСИ при РС- гр.***** ***** се е легитимирал като собственик.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:
Производството по гр.д.№ 2187/2023г. на РС- гр.Карлово е образувано по искова
молба от Н. П. Ч. против И. И. Й., П. А. Г. и И. Т. Г. / по отношение на същия
производството по делото е прекратено, тъй като е починал преди завеждането му/, с която е
1
предявен иск за делба на съсобствени недвижими имоти. В исковата се твърди, че по силата
на постановление за възлагане на недвижим имот от 14.11.2003г. по изп. д. № 219/1999г. на
ДСИ при РС- гр.*****, влязло в законна сила на 02.12.2003г., ищцата придобила правото на
собственост върху следните недвижими имоти: ¼ ид.ч. от дворно място, находящо се в гр.
*****, обл. ****, застроено и незастроено с площ от 457 кв.м.; ½ ид.ч. от първи етаж от
построената в дворното място двуетажна масивна жилищна сграда, с площ от 93 кв.м., с
пристройка към първия етаж; ½ ид.ч. от гараж в югоизточната част на дворното място; ½
ид.ч. от 6/7 ид.ч. от построената масивна жилищна сграда в северната част на дворното
място, с площ от 79 кв. м.; Към настоящият момент дворното място се индивидуализирало
като ПИ № *****.*****.191, с площ от 528 кв.м., а сградите със съответни идентификатори
по КККР на гр.*****. При извършване на публичната продан имотът бил собственост на
длъжника И. В. Й., който го бил придобил в режим на СИО със съпругата му М. И. Й.,
съгласно нот.акт за продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане №
*****, том XI, дело № *****/1997г., праводатели по който били П. А. Г. и И. Т. Г.
С подадените от ответниците И. И. Й. и П. А. Г. отговори на исковата молба се
оспорва правото на собственост на ищцата, като се твърди, че ответницата Й. е
изключителен собственик на имота, тъй като към датата на възлагането на процесния имот
М. И. Й. и И. В. Й. не били собственици на процесните дворно място и сгради, поради
вписана искова молба от техните праводатели П. А. Г. и И. Т. Г. за разваляне на договора за
продажба срещу издръжка и гледане, сключен с нот.акт № *****, том XI, дело №
*****/1997г.. По образуваното по исковата молба дело Н. Ч. била привлечена като трето
лице- помагач, но не успяла да докаже твърдяното от нея, че процесният имот й бил
възложен, тъй като постановлението за възлагане не било влязло в сила. След влизане в сила
на решението по гр.д. № 202/2003г. по описа на Районен съд- гр.Карлово, с което искът за
разваляне на договора бил уважен, собственици на процесния имот останали П. А. Г. и И. Т.
Г.. С Нотариален акт № ****, том IV, рег. № *****, нот. д. № *****/2010г. имотът бил
прехвърлен срещу задължение за гледане и издръжка на ответницата И. И. Й..
Видно от приетия по първоинстанционното дело нот.акт № *****, том XI, дело №
*****/1997г. на РС- гр.Карлово, със същия П. А. Г. и И. Т. Г. са прехвърлили правото на
собственост върху процесните имоти в полза на дъщеря си М. И. Й. срещу задължение за
издръжка и гледане. Към онзи момент М. И. Й. е имала сключен граждански брак с И. В. Й.
и поради това дворното място и сградите са придобити от тях в режим на СИО. Прието е и
заверено копие от решение № 197/04.04.2005г. по гр.д. № 202/2003 г. по описа на Районен
съд – Карлово, влязло в законна сила на 28.01.2006г., с което е развален сключеният между
П. А. Г. и И. Т. Г., от една страна, и М. И. Й., от друга страна, договор за продажба на
недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нот.акт №*****,
том XI, дело № *****/1997г. В постановлението за възлагане на недвижим имот от
14.11.2003г. е отбелязано, че е влязло в законна сила на 02.12.2003 г., а също така, че върху
имота има запазено право на ползване от П. А. Г. и И. Т. Г. и е вписана искова молба по
чл.87, ал.3 ЗЗД от 02.06.2003г.. Заверен препис от исковата молба е налице на лист 70- 71 по
делото на РС- гр.Карлово, като върху нея е отбелязано, че е вписана на 12.06.2003г..
Несъмнено решението по гр.д.№ 202/2003г. на РС- гр.Карлово е постановено по тази искова
молба. Самото решение е вписано в Служба по вписванията- гр.***** на 20.03.2024г.. С
нот.акт за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане № ***, том IV, peг. №
*****, дело № *****/*****.2010г. на Нотариус ***** П. А. Г. и И. Т. Г. са прехвърлили
правото на собственост върху процесните имоти в полза на ответницата И. И. Й..
Съгласно чл.88, ал.1 от ЗЗД развалянето на договорите, които не са с продължително
или периодично изпълнение, има обратно действие. Договорът за прехвърляне на недвижим
имот срещу задължение за издръжка и гледане не е такъв с продължително или периодично
изпълнение. Съгласно ал.2 на чл.88 от ЗЗД, развалянето на договори, които подлежат на
вписване, не засяга правата, придобити от трети лица преди вписване на исковата молба. По
аргумент на противното от посочената разпоредба, придобитите от трети лица вещни права,
след вписване на исковата молба за разваляне на договора, от които произтичат тези права,
2
са непротивопоставими на страната, която е поискала развалянето. Исковата молба по гр.д.
№ 202/2003г. на РС- гр.Карлово е вписана преди издаване и влизане в сила на
възлагателното постановление в полза на жалбоподателката. Следва обаче да се вземе
предвид и императивната разпоредба на чл.115, ал.2 от ЗС, съгласно която с решението, с
което се уважава искът по вписаната искова молба, съдът е длъжен да даде шестмесечен
срок на ищеца да впише същото, като след изтичането на този срок, вписването на исковата
молба губи действието си. Както беше посочено по- горе, решението по гр.д.№ 202/2003г. на
РС- гр.Карлово е вписано в Служба по вписванията- гр. **** едва на 20.03.2024г., макар със
същото да е дадено указанието по чл.115, ал.2, изр.1 от ЗС. Следователно вписването на
исковата молба по гр.д.№ 202/2003г. на РС- гр.Карлово е загубило действието си и поради
това е налице хипотезата на чл.88, ал.2 от ЗЗД- жалбоподателката е придобила правото на
собственост върху ¼ ид.ч. от дворното място, ½ ид.ч. от първия етаж от двуетажната
жилищна сграда и от гаража и ½ ид.ч. от 6/7 ид.ч. от едноетажната жилищна сграда в
северната част на дворното място по силата на възлагателното постановление от
14.11.2003г.. По отношение на това постановление следва само да се добави, че видно от
предоставената от ПОС справка на л.110 по първоинстанционното дело, същото е било
обжалвано от длъжника по изп.дело № 219/99г. на ДСИ при РС- гр.***** ***** и с
постановеното по в.гр.д.№ 3121/2003г. на ПОС решение от 05.01.2004г. жалбата му е
оставена без уважение. Възлагателното постановление е влязло в сила и е породило
предвидените в чл.496, ал.2 от ГПК правни последици, а именно придобиване от купувача /в
случая кредитор, в чиято полза е извършено възлагане, вместо плащане/ на всички права,
които длъжникът е имал върху имота.
Сделката по нот.акт за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане по
нот.акт № ***, том IV, peг. № *****, дело № *****/*****.2010г. на Нотариус *****, с който
П. А. Г. и И. Т. Г. са прехвърлили правото на собственост върху процесните имоти в полза на
ответницата И. И. Й. има вещно- прехвърлителен ефект по отношение на останалата ½ ид.ч.
от имотите, която не е собственост на жалбоподателката. Следователно налице е
съсобственост само между Н. Ч. и И. Й. при квоти от по ½ ид.ч., при които квоти ще следва
да бъде допусната делбата.
По аргумент на противното от разпоредбата на чл.345 от ГПК, когато в наследството
има имоти, които наследодателят е притежавал в съсобственост с трети лица, е допустима
съдебна делба между наследниците на наследствената им идеална част, но ако преди
съставянето на разделителния протокол, между наследниците, от една страна, и третите лица
- от друга, не се извърши делба, тези имоти се изключват от поделяемата маса. Същото
правило е възприето и в т.4 от Постановление № 4 от 30.X.1964 г., Пленум на ВС. То обаче
важи само в случаите на съдебна делба между наследници, които притежават идеална част
от имот изцяло и само по наследство от наследодателя си. Както се сочи в мотивите към
Решение № ****1 от 10.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 346/2011 г., II г. о., „Когато само част от
имота е сънаследствена, а друга част е притежание на един от наследниците на друго правно
основание, то разпоредбата на чл. 345 ГПК не намира приложение. В такъв случай на делба
подлежи целия имот, а не само наследствената част и делбата се извършва по общия ред“. В
общия случай на смесена съсобственост е недопустим иск за делба на идеална част от имот.
В този смисъл са и Решение № 259 от 21.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 96/2011 г., II г.о.,
Решение № 228 от 15.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1026/2011 г., I г.о., Решение № 67 от
14.06.2019 г. на ВКС по гр.д. № 3429/2018 г., II г.о., Решение № 50041 от 17.07.2023 г. на
ВКС по гр. д. № 2812/2022 г., II г.о. и др.. Както се сочи в мотивите към Решение №
123/11.06.2015г. по гр.д.№ 1008/2015г. на ВКС, „По исковете за делба необходими и
задължителни другари по делото са всички съсобственици на имота- предмет на делбата“. В
молба за уточнение на исковата молба на л.85 по първоинстанционното дело се твърди, че
процесната ½ ид.ч. от дворното място представлява „прилежаща обща част към
самостоятелен обект- първи етаж“. Има се предвид процесния първи етаж от двуетажната
жилищна сграда с идентификатор *****.*****.191.1. Очевидно обаче това твърдение не
отговаря на истината, тъй като, видно от скиците на имота и сградите в него, в ПИ №
*****.*****.191 са заснети още четири сгради, освен въпросната сграда с идентификатор
3
*****.*****.191.1, като тази с идентификатор с идентификатор *****.*****.191.3 също е
жилищна и е със значителна площ- 86 кв.м. Освен това в никой от документите за
собственост дворното място не е описано като обща част към някоя или към всички сгради в
режим на вертикална или хоризонтална етажна собственост. Сграда с идентификатор
*****.*****.191.3 също е предмет на делбата, но не изцяло, а само по отношение на 6/7
ид.ч. от същата. В молбата за уточнение за нея се сочи, че в Службата по кадастър- гр.*****
не се съдържат данни за собственика /собствениците/ на останалата 1/7 ид.ч.. При всяко
положение обаче в производството по исковете за делба на дворното място и на сградата с
идентификатор *****.*****.191.3 в северната част на двора следва да участват всички
съсобственици и тъй като не е осигурено участието им в първоинстанционното
производство, обжалваното решение се явява недопустимо в частта, с която тези искове са
отхвърлени.
С Решение № ***/23.02.2010г. по гр.д.№ 3856/2008г. на ВКС е отменено въззивно
решение, с което е обезсилено първоинстанционното решение и производството за делба на
идеална част от недвижим имот е прекратено. С касационното решение делото е върнато за
ново разглеждане от въззивния съд, а не от първоинстанционния съд, с указание исковата
молба да бъде оставена без движение, с оглед установяването и конституирането на всички
съсобственици. В мотивите към решението на ВКС е посочено, че правомощията на
въззивния съд произтичат от разясненията, приети в Тълкувателно решение № 1/04.01.2001г.
по тълк.дело № 1/2000г. на ВКС, ОСГК. В т.6 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по
тълк.дело № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК обаче изрично се приема, че ако в първата инстанция
не е бил конституиран необходим другар, чието участие в производството е задължително,
въззивният съд следва да обезсили като недопустимо първоинстанционното решение и да
върне делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане с участие на необходимия
другар. В мотивите към т.6 е посочено, че „Когато правото на участие в процеса на
задължителния необходим другар е нарушено и първоинстанционното решение е
постановено без неговото участие, порокът на съдебния акт не може да се санира чрез
конституирането му във въззивното производство, с оглед въведените в ГПК преклузии, в
условията на ограничен въззив и забраната за събиране на доказателства във въззивното
производство, освен предвидените изключения“. Ето защо, не следва да се приложи т.17 от
Тълкувателно решение № 1/04.01.2001г. по тълк.дело № 1/2000г. на ВКС, ОСГК, съгласно
която, ако в първата инстанция не е бил конституиран необходим другар или страната е била
лишена от участие в производството, въззивният съд следва да повтори процесуалните
действия извършени пред първата инстанция без тяхното участие, след което да разгледа и
реши делото по същество. Ще следва обжалваното решение да бъде обезсилено в частта, с
която е отхвърлен искът за делба на ½ ид.ч. от дворното място и на 6/7 ид.ч. от сградата с
идентификатор *****.*****.191.3, като делото се върне за разглеждане от друг състав на РС-
гр.Карлово, с указание да бъдат конституирани като страни в производството по иска за
делба на дворното място и посочената сграда останалите съсобственици.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 397/06.11.2024г. по гр.д.№ 2187/2023г. на РС- гр.Карлово, в
частта, с която е отхвърлен предявеният от жалбоподателката Н. П. Ч. от гр.*****,
ул.“*****, ЕГН: ********** против въззиваемите И. И. Й., ЕГН: ********** и П. А. Д.,
ЕГН: **********- двете от гр.*****, ул.“*****, иск за делба на първия етаж от двуетажната
МЖС, с идентификатор *****.*****.191.1 по КККР на гр.*****, с площ от 85 кв.м., с
пристройка- баня към първия етаж, с идентификатор *****.*****.191.2 по КККР на
гр.*****, с площ 19 кв.м, и на гараж със застроена площ от 19 кв. м., съставляващ сграда с
идентификатор *****.*****.191.5 по КККР на гр.*****, със застроена площ от 19 кв.м., при
квоти: от ½ ид.ч. за Н. П. Ч. и ½ ид. ч. за И. И. Й., като вместо това
4
ДОПУСКА извършването на съдебна делба между Н. П. Ч. от гр.*****, ул.“*****,
ЕГН: ********** и И. И. Й. от гр.*****, ул.“*****, ЕГН: **********, на първия етаж от
двуетажната МЖС, с идентификатор *****.*****.191.1 по КККР на гр.*****, с площ от 85
кв.м., с пристройка- баня към първия етаж, с идентификатор *****.*****.191.2 по КККР на
гр.*****, с площ 19 кв.м, и на гараж със застроена площ от 19 кв. м., съставляващ сграда с
идентификатор *****.*****.191.5 по КККР на гр.*****, със застроена площ от 19 кв.м., при
квоти: от ½ ид.ч. за Н. П. Ч. и ½ ид. ч. за И. И. Й.
ОБЕЗСИЛВА решение № 397/06.11.2024г. по гр.д.№ 2187/2023г. на РС- гр.Карлово, в
частта, с която е отхвърлен предявеният от жалбоподателката Н. П. Ч. от гр.*****,
ул.“*****, ЕГН: ********** против въззиваемите И. И. Й., ЕГН: ********** и П. А. Д.,
ЕГН: **********- двете от гр.*****, ул.“*****, иск за делба на ½ ид.ч. от дворно място,
съставляващо поземлен имот с идентификатор *****.*****.191 по КККР на гр.*****, с
площ от 528 кв.м., и на 6/7 ид.ч. от масивна жилищна сграда в северната част на дворното
място, с площ от 79 кв.м., съставляваща сграда с идентификатор *****.*****.191.3 по КККР
на гр.*****.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане на исковете за делба на дворното място с
идентификатор *****.*****.191 и на сградата с идентификатор *****.*****.191.3 от друг
състав на РС- гр.Карлово, с указание да бъдат конституирани като страни в делбеното
производство останалите съсобственици на дворното място и сградата в северната му част.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5