Решение по дело №411/2024 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

На касационна проверка е подложено Решение № 138/ 20.03.2024г., постановено по АНД № 1600/2023г., с което състав на Районен съд – Велико Търново е потвърдил Електронен фиш за налагане на глоба /ЕФ/ серия К № 3828290, издаден от ОД на МВР- Велико Търново, с който на Н. И. А., за извършено нарушение по чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.189, ал.4 от ЗДвП, във вр. с чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400,00лв.

Така постановеното Решение е обжалвано в законния срок. Наказаното лице твърди, че Решението е неправилно поради това, че РС е възприел фактическа обстановка, различаваща се от описаното в самия ЕФ. Нарушено било правото му на защита, защото не ставало ясно дали нарушението е осъществено в населено място или извън населеното място, т.к. в Решението било посочено, че в този пътен участък разрешената скорост била 60км/ч. Освен това касаторът изтъква, че бил затруднен да разбере с какво се свързва датата 18.11.2022г., възприета от РС като момент на прекъсване на давността. В съдебно заседание не се явява и не се представлява. Не се претендират разноски за настоящото производство.

Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР - Велико Търново, не взема становище по касационната жалба и не се представлява в съдебно заседание. Не претендира разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – [населено място] дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита че не са допуснати нарушения административнопроизводствените правила при издаване на ЕФ и в хода на съдебното производство при обжалването му. По отношение на ограничението на скоростта, посочена в Решението счита, че се касае за техническа грешка. Намира решението на ВТРС за постановено при правилно изяснена фактическа обстановка, в съответствие с материалния закон. Предлага решението на РС да бъде оставено в сила.

Съдът в качеството на касационна инстанция, на основание чл.218,ал.2 от АПК, служебно провери валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Като прецени оплакванията в жалбата във връзка с доказателствата по делото и съобрази доводите на страните, съдът приема за установено следното:

Оплакванията в жалбата ВТАС квалифицира като такива за допуснато съществено нарушение на процесуални правила и материалния закон - касационно основание по чл.348,ал.1,т. 1 и т.2 от НПК, във връзка с чл.348, ал.3 от НПК.

Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, участник в производството пред РС, за която решението е неблагоприятно, против съдебен акт, подлежащ на касация, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА поради следните съображения по фактите и правото:

Процесният ЕФ Серия К №3828290 е издаден срещу Н. И. А. за това, че на 10.07.2020г., в 16:21 часа, в [населено място], на първокласен път I-4 (София – Варна), км. 126+010км, в посока на движение към [населено място], при ограничение на скоростта от 50км/ч за населено място, е установено движение със скорост 83 км/ч(след отчетен толеранс от – 3 км/ч) на лек автомобил [Марка] модел Авенсис, с рег. № [рег. номер]. Изготвен е снимков материал. Преглед на заснетото нарушение е извършен на 28.07.2020 г. За нарушението е съставен процесният електронен фиш, връчен на 06.10.2023г. След връчването му не е представена декларация в срока по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, а е депозирана жалба пред районния съд.В производството по делото на районния съд са приобщени документите, съдържащи се в административнонаказателната преписка, въз основа на които е установена горната фактическа обстановка.

След анализ на доказателствената съвкупност РС изложил мотиви, че оспореният пред него ЕФ е формално, процесуално и материално законосъобразен. Прието е, че правилно е приложена разпоредбата на чл.189,ал.4 от ЗДвП. ЕФ съдържа всички изискуеми реквизити и не страда от твърдените в жалбата пороци. Намерил е, че от доказателствата по делото /показанията на техническото средство и снимковия материал като ВДС/ по безспорен начин е доказано извършеното нарушение на ЗДвП. Същото е описано достатъчно ясно, за да може санкционираният да разбере обвинението. Обсъдено е и прието за неоснователно възражението за изтекла погасителна давност. РС е формирал решаващ извод за неоснователност на жалбата, при което е потвърдил като законосъобразен обжалвания пред него ЕФ.

Настоящият касационен състав на АСВТ намира обжалваното Решение за правилно постановено, тъй като не са налице релевираните касационни основания. Същото е постановено при спазени съдопроизводствени правила и при правилно приложен материален закон.

В мотивите на съдебното решение са посочени фактите, както и подкрепящите доказателствените изводи на съда доказателствени средства. Действително в противоречие с посоченото в ЕФ, РС е изписал ограничение на скоростта от 60км/ч. Настоящият състав намира, че става въпрос за допусната техническа грешка в мотивите на съдебното решение, която не подлежи на поправка, доколкото не е в диспозитива на решението и е ясна волята на съда. Тази стойност/60км/ч/ не кореспондира с направения след това извод от РС, че превишението на скоростта е от 33км/ч. Тази стойност пък е съответна на посоченото в ЕФ и факта, че става въпрос за стационарно АТС, разположено в населено място, където ограничението на скоростта по чл.21, ал.1 от ЗДвП е от 50км/ч. При това неоснователно се поддържа, че съдът е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила по смисъла на чл.348, ал.3 от НПК.

Касационната жалба съдържа оплакване за изтекла погасителна давност, което вече е обсъдено от въззивния съд и прието за неоснователно. Мотивите на РС по този въпрос се споделят от настоящия състав. Относно давността за наказателно преследване се прилагат правилата на НК, на основание чл.11 от ЗАНН. За процесното деяние следва да се приложи общата давност от три години по чл.80, ал.1, т.5 от НК. Правилен е изводът на РС, че същата е прекъсната от дата 18.11.2022г., когато от страна на МВР са предприети активни действия пряко към нарушителя за реализиране на отговорността, чрез връчване на ЕФ от СДВР, след като пощенската пратка не е потърсена от нарушителя. Тази деятелност на МВР се включва в хипотезата на чл.81, ал.2 от НК и е основание за прекъсване на давността. От този момент е започнала да тече нова давност, съгласно чл.81, ал.2 от НК. При това от извършване на нарушението /10.07.2020г./ до настоящия момент не е изтекла абсолютната давност по чл.81, ал.3 от НК. Оплакването в тази връзка е неоснователно.

Предвид изложеното Решението на РС като правилно постановено следва да се остави в сила.

Разноски от ответника по касация в настоящото производство не се претендират.

Мотивиран така и на основание чл.222, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 138/20.03.2024г., постановено по АНД № 1600/2023г. по описа на Районен съд – Велико Търново.

Решението е окончателно.