МОТИВИ
към Присъда № 336 от 06.12.2010г.,
постановена по
Н
О Х Д № 581/2010г. по описа на Окръжен съд Стара Загора
Обвинението против подсъдимия Я.П.Я.
- роден на ***г*** , българин, български гражданин, ******о образование, живущ ***, неженен,
осъждан, ЕГН ********** е за това,
че: на 17.08.2010г. в гр. Г., обл. С. дал подкуп парична сума от *** /********/
лева - една банкнота с номинал *** български лева, сериен номер ******* и една банкнота с
номинал *** български лева, сериен номер ******** на длъжностни лица, заемащи
отговорно служебно положение – ***** Б.Т.К. и ***** Х.Д.Г., и двамата *******
към ** “П.” – гр. Г., за да не извършат действие по служба да не съставят по
отношение на него като водач на МПС акт за установяване на административно
нарушение по Закона за движение по пътищата – престъпление по чл. 304а НК.
Подсъдимият Я.П.Я. по реда на
чл. 371, т. 2 от НПК признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт.
Представителят на Окръжна прокуратура
С. поддържа обвинението, както относно фактите, изложени в обвинителния акт,
така и относно правната квалификация на деянието. Пледира на подсъдимия да бъде
наложено наказание при условията на чл. 55 от НК – “Пробация”, като се наложат
двете задължителни пробационни мерки за срок около средния размер. Предлага на
основание чл. 55, ал. 3 на подсъдимия да не се налага кумулативно предвиденото
наказание “Глоба”.
Защитникът на подсъдимия Я. адв. В.Г.
не оспорва фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт и правната
квалификация на деянието. Пледира на подсъдимия да бъде наложено наказание
“Пробация” при условията на чл. 55, като на основание ал. 3 от горепосочения
текст от НК, на подсъдимия Я. да не бъде налагано кумулативно предвиденото
наказание “Глоба”.
Подсъдимият Я.П.Я. се признава за
виновен, като изразява съжаление за извършеното.
Въз основа на самопризнанието,
направено от подсъдимия Я.П.Я., съпоставено със събраните в хода на досъдебното
производство доказателства, СЪДЪТ прие за установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимия Я.П.Я. е роден на *** *** , живее в гр. Г., български гражданин,
с ****** образование, неженен, работи в “********* гр. С., осъждан.
На
17.08.2010 година в около 12:30 часа подсъдимият се е намирал в град Г. и
управлявал лек автомобил м.”********” с рег. № ******* по улица „С. К.”.
Управлявания от подсъдимия автомобил се движел по улица „С. К.” в отсечката
между жилищен блок № ** и детска градина „Р.” , когато бил
спрян за проверка от ***** към ******* ”П.” – гр.Г.– свидетелите Б.Т.К. –******* и Х.Д.Г.-******, които
се намирали на пост на улица „С.К.”, давайки наряд по охрана на
обществения ред. Свидетелите били с ********** м.”*********” с рег. № **********.
След спирането на управлявания от подсъдимия автомобил от свидетелите К. и Г., при извършената проверка, св.К.
поискал от подсъдимия Я. документите му като водач на МПС и документите на
управлявания от него автомобил- лек автомобил м.”*********” с рег. № *************.
След представянето им, свидетелите К. и Г. установили, че липсва
свидетелство за управление на МПС. Относно непредставянето на свидетелство за
управление подсъдимият Я. обяснил, че не
може да представи свидетелство за управление на МПС, тъй като му било отнето по
административен ред. Свидетелите поканили подсъдимия да ги придружи и тримата
отишли до **************, където била извършена проверка на представените от подсъдимия
документи. Св. К. установил, че всички документи относно автомобила са редовни
и след като не констатирал нарушения във връзка със същите, ги върнал на подсъдимия.
У св. К. останали само свидетелството за регистрация на МПС и личната карта на подсъдимия.
Ползвайки като подложка кората на багажника на *********** , св.К. започнал да
пише акт за установяване на административно нарушение по Закона за движение по
пътищата във връзка с констатираното управление на МПС от подсъдимия без
свидетелство за управление. Подсъдимият Я. започнал да моли свидетелите да не
му съставят акт. След като свидетелите не реагирали на молбите му, подсъдимия Я.
носейки документите, които св.К. му върнал, отишъл до автомобила си. Там подсъдимият
взел ***** банкноти от по ********** лева - същите били със серийни номера ***********
и ******** Подсъдимият пъхнал банкнотите между документите на лекия
автомобил м.”*******” с рег. № ***********,
които били захванати с кламер. След това подсъдимият се върнал до ********** и
подал документите на св.К., подканяйки го да ги вземе. Свидетелят взел
документите и поглеждайки ги установил, че са същите които вече е проверил.
Държейки ги в ръка св.К. казал , че не му трябват и попитал подсъдимия защо му
ги дава, след като вече са проверени. Тогава подсъдимият настоял полицаите да
вземат документите с думите, че „доволни ще останат”. Свидетелите настояли подсъдимия
да си вземе обратно документите и подсъдимия Я. посегнал към тях, но не ги взел
от св.К., а повдигнал намиращия се най-отгоре документ и показал на свидетелите
намиращите се под него ********банкноти с номинал от по *******лева. Свидетелят
К. попитал подсъдимия да не би да им дава пари, както и му казал, че това е
престъпление, но подсъдимия продължил да настоява пред свидетелите да приберат
парите и да не му пишат акт. Тогава св.К. пуснал върху кората на багажника
документите заедно с пъхнатите в тях банкноти, така както му били дадени от подсъдимия,
след което задържал подсъдимия. В същото време за случилото се бил уведомен дежурния
в **** ”П.”–Г. от св.Г.. След пристигане на място на
оперативната група, подсъдимия Я. *** , където му бил връчен АУАН № **********.
за допуснатото нарушение по чл.150 от ЗДвП.
ПРАВНА
КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО
Съображенията на съда, за да признае подсъдимия Я.п.Я. за виновен в
извършване на горепосоченото престъпление по чл. 304а, ал. 1 от НК, са
следните:
Обект на
защита в разпоредбите на глава VІІ от особената част на НК са обществените
отношения, свързани с дейността на държавните органи и обществени организации,
които се охраняват от материалното право в интерес на всички правни субекти.
Безспорно е, че като полицаи при *** “П.” гр. Г., свидетелите Б.Т.К. и Х.Д.Г. са
********* по смисъла на чл. 93, т. 1, б. “а” от НК, в държавен орган, заемащи
отговорно служебно положение. Част от длъжностните им правомощия включват
осъществяване на дейности по опазване на обществения ред и безопасността на
движението. В тази връзка действията, които подсъдимия Я. не е искал да бъдат
извършени от свидетелите К. и Г. срещу сумата от **** /*************/ лева,
които им е дал, са съставлявали част от действията по служба на свидетелите.
Предвид
гореизложеното, СЪДЪТ прие, че след като на 17.08.2010г. в гр. Г. дал подкуп -
пари на стойност ****/*********/ лева на длъжностни лица, заемащи отговорно
служебно положение – ***** Б.Т.К. и ******* Х.Д.Г. – служители на *** “П.” гр. Г.,
за да не извършат действия по служба – да не съставят по отношение на него като
водач на лек автомобил марка “*********” с рег. № ********** акт за
установяване на административно нарушение по Закона за движение по пътищата,
действайки при форма на вина пряк умисъл /обективиран в проявената
настоятелност при предлагане и даване на банкнотите от *******/***********/
лева/, подсъдимият Я.П.Я., както от обективна, така и от субективна страна, е
осъществил състава на чл. 304а от НК, в извършването на което престъпление,
съдът го призна за виновен.
ОТНОСНО
НАКАЗАНИЕТО
За
извършеното от подсъдимия Я.П.Я. престъпление, законът – чл. 304а от НК – предвижда
наказание “Лишаване от свобода” до десет години и “глоба” до петнадесет хиляди
лева.
При
определяне на наказанието за извършеното от подсъдимия Я.П.Я. престъпление,
съдът взе предвид следните обстоятелства по чл. 54 от НК: обстоятелството, че
от 2007г. до момента подсъдимия упражнява общественополезен труд, определящо го
като такъв с ниската степен на обществена опасност; ниската степен на
обществена опасност на конкретното престъпно деяние, сравнена с тази на
престъпление от същия вид, предвид стойността на материалната облага;
положителните характеристични данни за личността на подсъдимия; възрастта и
семейното му положение; същият е баща на две непълнолетни деца и се грижи за
тях; направеното самопризнание, както и
изразеното критично отношение към извършеното и оказаното активно съдействие за
установяване на обективната истина. Отегчаващи вината обстоятелства - предишни
осъждания, но следва да се отчете, че деянията по тези осъждания са извършени
от подсъдимия доста назад във времето.
Съгласно
разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК, при постановяване на осъдителна присъда
от съда при провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 372, ал. 4 вр. чл.
371, т. 2 от НПК – каквото бе това, проведено по настоящото дело, наказанието
се определя при условията на чл. 58 а от НК. В разпоредбата на чл. 58а, ал. 4
от НК е предвидено, че в случаите, когато едновременно са налице условията по
ал. 1, т. 3 и условията по чл. 55, съдът прилага само чл. 55, ако е
по-благоприятен за дееца. Предвид гореизброените смекчаващи вината
обстоятелства, които съдът възприема като многобройни в случая, съдът намира,
че следва да се приложат разпоредбите на чл. 55 от НК, тъй като същите се
явяват по-благоприятни за подсъдимия Я. при определяне на наказанието му. В
тази връзка на основание чл. 304а от НК вр. чл. 372, ал. 4 от НПК вр. чл. 373,
ал. 2 от НПК вр. чл. 58а, ал. 4 от НК вр. чл. 55, ал. 1, т.2, б. “б” от НК, вр.
чл. 42а, ал. 1 вр. ал. 2, т. 1 и 2, вр. ал. 3, т. 3, вр. чл. 42б, ал. 1 и ал. 2
от НК, СЪДЪТ наложи на подсъдимия Я. наказание “Пробация” със следните пробационни мерки: “Задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца с периодичност два пъти
седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест
месеца”.
ПО
ОТНОШЕНИЕ НА ПРЕДВИДЕНОТО В ЗАКОНА КУМУЛАТИВНО НАКАЗАНИЕ “ГЛОБА”:
СЪДЪТ
прие, че следва да бъде използвана предоставената от чл. 55, ал. 3 от НК
възможност – изобщо да не налага това по-леко наказание – “Глоба”, предвидено
наред с наказанието “Лишаване от свобода”, тъй като това допълнително наказание
би се оказало несъразмерно тежко спрямо имущественото състояние на подсъдимия Я.,
който при това полага грижи и за семейството си.
На основание чл. 307а НК, във
вр. чл. 53, ал. 1, б. “б” от НК, СЪДЪТ постанови отнемане в полза на държавата
на вещественото доказателство – **** банкноти от по ***
лева - със серийни номера ********* и **********.
На
основание чл. 189 от НК, СЪДЪТ ОСЪДИ подсъдимия Я.П.Я. с посочена самоличност
да заплати в полза на държавата по бюджетна сметка на Окръжен съд – С. сумата
от *** /********/ лева, представляваща направени по делото разноски.
Водим
от горните съображения, СЪДЪТ постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: