Решение по дело №1850/2019 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 49
Дата: 9 януари 2020 г. (в сила от 1 февруари 2020 г.)
Съдия: Адриан Динков Янев
Дело: 20191720101850
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 март 2019 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№2091

гр. п., 09.01.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пернишкият районен съд, гражданска колегия, II – ри състав, в открито съдебно заседание на единадесети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                                                             Председател: Адриан Янев

                                                                                                                                                                

като разгледа гр. д. № 01850 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на “Топлофикация – п.” АД, с която се иска да бъде признато за установено, че В.В.Г. дължи сума в размер на 1345,22 лева, представляваща главница за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в гр. п., ул. «***, за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., както и сумата от 190,24 лева - законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 08.07.2014 г. до 08.06.2017 г., ведно със законната лихва върху размера на главницата, считано от предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение, на който ответникът не е изразил несъгласие. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване.

Назначеният особен представител е  подала отговор на исковата молба. Оспорват се исковите претенции. Изразяват се доводи, че по делото липсват доказателства, установяващи наличието на договорни отношения между страните по делото, касаещи продажбата на топлоенергия.

Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Топлофикация п.” АД е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу В.В.Г. за вземанията, които са предмет на настоящите искови претенции. Районният съд е издал заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 07996 по описа за 2018 г. на Пернишки районен съд, за която е подадено посоченото заявление. Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника, който е подал в срок възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК.

Представено е извлечение от вестник „Съп.”, от което е видно, че общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г. са публикувани в един месен ежедневник.

По делото е представен препис на договор от 25.09.1980 г, от който се установява, че Т.С. Г. и И.С.Г. са придобили собствеността върху имот с адрес гр. п., ул. «***.

Представено е удостоверение за наследници на И.С.Г., от което става ясно, че същата е починала на 03.03.2012 г., като оставила трима наследници: Т. Г. (съпруг), С. Г. (син) и В.В.Г. (внук, произхождащ от другия починал син). 

 Представено е удостоверение за наследници на Т.С. Г., от което е видно, че същия е починал на 16.11.2015 г. и оставил за наследници С. Г. и ответника В.В.Г..

Приложен е още препис на нотариален акт от 11.07.2019 г., с който С. Г. дарява на племенника си и ответник В.В.Г. ½ ид. част от имота, при което впоследствие ответната страна е подала пред общинските органи декларация по чл. 14 ЗМДТ с вх. № 1570/25.10.2019 г.

Горното води до извод, че за част от исковия период от 01.05.2016 г. до 15.11.2015 г. ответникът В.В.Г. чрез наследяване по реда на чл. 9, ал. 1 и чл. 10 ЗН е притежавал 1/6 ид. част, а останалите собственици са притежавали както следва: Т.С. Г. – 4/6 ид. ч. и С. Г. – 1/6 ид. ч.

След смъртта на Т.С. Г. (16.11.2015 г.) двамата му наследници са придобили чрез наследяване останалата част от собствеността. Това означава, че за част от исковия периода от 16.11.2015 г. до 30.06.2016 г. ответникът е притежавал ½ идеална чст от имота.

Ответникът е придобил целия обем от правото на собственост върху имота, но това е станало след исковия период (нотариален акт от 11.07.2019 г.), поради което това обстоятелство е ирелевантно за спора.

По делото е изслушано и прието заключение на съдебно - техническа експертиза. От същата се установява, че процесният имот се намира в топлоснабдена сграда. Установява се наличието на сключен договор между ищцовото дружество и фирмата за дялово разпределение. От заключението на същата експертиза се установява, че уредът за търговски измерване, монтиран в абонатната станция е преминал метрологичен контрол, съответства на одобрения тип, годен е да се използва за търговски измерване и показанията му могат да се счетат за достоверни. Вещото лице посочва, че е извършен редовен отчет на показанията на топломера в абонатната станция, което е констатирано от карнетите водени от топлофикационното дружество. Нетното количеството топлинна енергия е определяно съгласно Наредба № 16 - 334 от 06.04.2007 г., тъй като от брутната топлинна енергия са приспаднати технологичните загуби на топлоенергия. Изпълнено е изискването на посочената наредба, касаещо разпределение на нетното количество потребена топлинна енергия между собствениците на имоти в сграда на етажна собственост (СЕС). Не е констатирана разлика между нетната енергия и енергията за разпределение по имоти в СЕС. От обсъжданото заключение съдът достига до извод, че изравнителните сметки са изготвяни ежегодно, след проведени отчети за потреблението на топлинната енергия в СЕС. Преизчислените суми са отразени в индивидуалните сметки по имоти.

В заключението е отбелязано, че през процесния период е начисляван разход за топлинна енергия за БГВ съобразно показанията на водомера, като впоследствие при извършване на годишния отчет, изчислената стойност е била преизчислявана в индивидуалните изравнителни сметки.

В стаите на жилището са налични радиатори с монтирани индивидуални разпределители, но количеството топлинна енергия е начислявана прогнозно, тъй като не е осигурен достъп до имота. В банята на жилището съществувала щранг – лира, като този разход е определят по изчислителен път. Впоследствие при извършване на годишния отчет, изчислената стойност е била преизчислявана, което е намерило отражение в индивидуалните изравнителни сметки.

Начисляван е разход за топлоенергията, разпределяна за имота за отопление, отдадена от сградната инсталация, както и  за услуга дялово разпределение. Според вещото лице стойността на топлинната енергия е в размер на 1466,62 лева за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г.

Съдът напълно кредитира заключението на вещото лице. При изготвяне на експертизите вещото лице е работило въз основа на документи, представени му от ищеца и фирмата за дялово разпределение, т. е. въз основа на всички предвидени по закон документи, съставяни във връзка с доставката, ползването и заплащането на потребена топлинна енергия. На следващо място, вещото лице - топлотехник последователно е анализирал и преценил всички релевантни при формиране на задължението на ответника елементи - отчети на общ топломер, коректно приложение на методиката за дялово разпределение и други.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявени са искове по реда на чл. 415, ал. 1, вр. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Исковете са предявени за установяване вземането на ищеца към ответната страна за доставена топлинна енергия и лихва за забава, за което е издадена посочената по – горе заповед за изпълнение на парично задължение. Предвид изложеното за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящите искове.

В тежест на ищеца е установяването, че между страните по делото е налице облигационна връзка за продажба на топлоенергия, както и твърденията си, че ответната страна е имала качеството на потребител по време на исковия период. В тежест на ищеца е още установяване изпълнението на задължението си за реално доставяне на топлинна енергия, както и нейната стойност.

По делото се установи, че за процесния период ответната страна е притежавала идеални части от правото на собственост върху топлофицирания имот. Това води до извод, че между страните по делото е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия за продажба. Съгласно общите условия потребителят е длъжен да заплаща месечните дължими суми за доставяната топлинна енергия в 30 - дневен срок, след изтичане на периода, за който се отнасят.

Освен наличието на облигационна връзка между страните, дружеството следва да установи и размера на претендираната сума. По делото се установи, че до имота е доставяна топлинна енергия на стойност 1345,22 лева за целия исков период от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г. Следва да се отбележи, че за периода от 01.05.2014 г. до 15.11.2015 г. стойността на топлинната енергия е 356,83 лева, а за останалия период от 16.11.2015 г. до 30.04.2016 г. същата е на стойност 988,39 лева.

Съгласно чл. 86, ал. ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 34, ал. 1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30 – дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно вземането за цената за потребена енергия за текущия месец става изискуемо от първо число на втория месец следващ отчетния. Съдът съобразявайки заключението на съдебно – икономическата експертиза, както и падежните датите на съответните месечни вземания от процесния период, размерите на дължимите месечни вземания и размера на законната лихва, намира, че обезщетението за забава е в размер на 80,02 лева за периода от 08.07.2014 г. до 15.11.2015 г. и 110,22 лева за периода от 16.11.2015 г. до 08.06.2017 г.

Съгласно чл. 30, ал. 3 ЗС всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си. Това означава, че ответникът за съответния периода отговоря съобразно притежавания обем от права върху имота, който е 1/6 ид. част за периода от 01.05.2014 г. до 15.11.2015 г. и 1/2 ид. част за период от 16.11.2015 г. до 30.04.2016 г. В този смисъл същият дължи 59,47 лева за периода от 01.05.2014 г. до 15.11.2015 г. и 494,19 лева за от 16.11.2015 г. до 30.04.2016 г., т. е. общо 553,66 лева.

При горните уточнения лихвата за забава е както следва: 13,33 лева, считано от 08.07.2014 г. до 15.11.2015 г. и 55,11 лева, считано от 16.11.2015 г. до 08.06.2017 г., т. е общо 68,44 лева.

Следва да се отбележи, че за периода от 08.07.2014 г. до 15.11.2015 г. Т.С. Г. е притежавал 4/6 ид. ч. от собствеността, които впоследствие след неговата смърт на 16.11.2015 са наследени половината от ответника (2/6 ид. ч.). През този периода Т. Г. е отговарял за заплащане цената на топлинна енергия и лихви, съответни на притежавания от него дял в съсобствеността. В хипотеза на доказано наследствено правоприемство и съобразно разпоредбата на чл. 60, ал.1 от ЗН, наследниците отговарят за задълженията на своите  наследодатели като част от приетото наследство. В настоящия случай тази хипотеза не следва да бъде обсъждана, тъй като ищецът претендира процесните суми от ответницата в лично качество, а не като наследник на починал потребител на топлинна енергия. С оглед спазване на принципа за диспизитивното начало в процеса, съдът е обвързан от заявеното от ищеца основание, поради което не е възможно обсъждането на задължения на ответницата в качеството й на наследник на починалия потребител на топлинна енергия за процесния период. В този смисъл е решение № 112/  08.04.2019 г. по в. гр. д. № 99 по описа за 2019 г. на Окръжен съд – п..

Горното води до извод, че исковите претенции са частично основателни до размера от 553,66 лева – главница и 68,44 лева – лихва и следва да се уважат до обсъдажните стойности, а разликите до предявените размери следва да се отхвърлят.

По разноските:

Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят направените разноски в исковото и заповедното производство, съобразно уважената част на исковите претенции.

В настоящото исково производство ищцовото дружество е направило следните разноски: 30,71 лева - държавна такса, 100 лева – юрисконсултско възнаграждение (в минимален размер), 15 лева – такса за съдебни удостоверения, 150 лева – депозит за вещо лице и 170 лева за депозит за възнаграждение за особен представител, т. е. общо 496,42 лева, от които ответникът следва да заплати 201,13 лева.

В заповедното производство ищецът е направил разноски както следва: 50 лева – юрисконсултско възнаграждение и 30,71 лева – държавна такса, т. е. направените разноски са в общ размер на 80,71 лева, от които ответната страна следва да плати  32,70 лева.

Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,  

 

Р Е Ш И :

 

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В.В.Г., ЕГН **********,***, пл. «***, ет. 4 ДЪЛЖИ на “Топлофикация – п.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. п., кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република” сума в размер на 553,66 лева, представляваща главница за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в в гр. п., ул. «***, за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., както и сумата от 68,44 лева - законна лихва за забава на месечните плащания за периода от от 08.07.2014 г. до 08.06.2017 г., , ведно със законната лихва върху размера на главницата, считано от предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 07996 по описа за 2018 г. на Пернишки районен съд и ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете за разликата от 553,66 лева до предявения размер от 1345,22 лева – главница за посочения период и за разликата от 68,44 лева до предявения размер от 190,24 лева – лихва за забава за посочения период.

ОСЪЖДА В.В.Г., ЕГН **********,***, пл. «***, ет. 4 ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация – п.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. п., кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република” сумата в размер на 201,13 лева, представляваща направени разноски в исковото производство и 32,70 лева - разноски в заповедното производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЛЕД влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. № 07996 по описа за 2018 г. на Пернишки районен съд да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.

 

 

 

Районен съдия:

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА:В.А.