Р Е Ш Е Н И Е №260176

 

Гр. С., 10.12.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

С.ски районен съд, наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА МАРИНОВ

 

при секретаря ХРИСТИНА ПАНАЙОТОВА, след като разгледа докладваното от председателя АНД №1280 по описа за 2020г., за да се произнесе, съобрази:

Производството е образувано по повод жалба против НП №504555- F540802/07.09.2020г., издадено от Началника на отдел „Оперативни дейности”- Б. в Централно управление на Национална агенция за приходите, с което на жалбоподателя е наложена „Имуществена санкция в размер на 2000 лева за нарушение на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба №Н- 18/13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. Моли наказателното постановление да се отмени като незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят своевременно призован се представлява от собственика на едноличния търговец, който моли за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно.

В съдебно заседание органът, издал обжалваното наказателно постановление изпраща свой представител, който не се явява. Изпраща писмено становище, с което моли съда да потвърди обжалваното наказателно постановление като законосъобразно.

От събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 06.03.2020г. свидетелите А.С. и С.Г. извършили проверка на търговски обект- маса за цветя, находяща се в гр. С., ул. „Сергей Румянцев” №4а, стопанисван от ЕТ „М.С.” с ЕИК *********. Св. С.Г. закупила три карамфила на обща стойност 2,10 лева като заплатила сумата в брой. Това е станало в 13,18 часа като плащането е прието от собственика на едноличния търговец М. В. С.. Тя не издала касов бон макар, че в обекта имало монтирано и работещо фискално устройство модел ELTRADE A1 KL. Не била издадена и ръчна касова бележка от кочан с касови бележки при плащането на стоката.  Двамата служители на НАП се легитимирали и от фискалното устройство бил отпечатан КЛЕН за 06.03.2020г. за интервала от 10,00 до 13,20 часа. От него било видно, че въпросната продажба не е отразена като регистрирана чрез издаване на фискален бон. Св. С. приела, че едноличният търговец не е изпълнил изискването на Наредба №Н-18/2006г., издадена от Министъра на финансите и не е изпълнил задълженията си да отразява всяка извършена продажба чрез монтираното и въведено в експлоатация фискално устройство в търговския обект. Съставен бил протокол за извършена проверка №0346998/06.03.2020г., въз основа на който впоследствие св. С. съставила на едноличния търговец жалбоподател акт за установяване на административно нарушение. Тя приела, че е нарушена разпоредбата на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба №Н- 18 от 13.12.2006г. на Министъра на финансите за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. Свидетел по съставянето и връчването на акта станала св. С.Г.. Въз основа на съставения акт за установяване на административно нарушение е било издадено наказателно постановление №504555- F540802/07.09.2020г. за нарушение на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба №Н- 18/13.12.2006г. на МФ и на жалбоподателя е била наложена на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС „Имуществена санкция” в размер на 2000 лева.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът изведе следните правни изводи:

Жалбата е допустима, подадена в седемдневния преклузивен срок от лице, имащо правен интерес от обжалването, но разгледана по същество е  частично основателна. От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че жалбоподателят е извършил описаното нарушение в акта за установяване на административно нарушение. Безспорно се установи, че не е била издадена касова бележка от ЕКАФП. Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1 от Наредба №Н- 18/13.12.2006г. на МФ- Всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, освен когато плащането се извършва по банков път, а в конкретния случай това не е било направено. По безспорен начин се установи, че не е изпълнено изискването и на чл.25 от Наредба №Н- 18/13.12.2006г. при извършване на плащането от страна на клиента едноличния търговец да му връчи касова бележка. Това не е станало. Доказа се по безспорен начин, че на свидетелите С. и Г. не е била издадена касова бележка за продадените три броя карамфили. След като не е изпълнил това свое задължение търговецът е ангажирал и следва да понесе своята административнонаказателна отговорност.

Тези обстоятелства се установиха по несъмнен начин от свидетелските показания на разпитаните в съдебно заседание служители на Националната агенция за приходите, свидетелите С. и Г., извършили проверката на 06.03.2020г. в проверявания обект. Показанията им съдът кредитира изцяло, тъй като те са безпротиворечиви, относими са към предмета на делото, взаимно се допълват и се подкрепят от останалите събрани по делото доказателства. Независимо, че свидетелите С. и Г. са служители на Националната агенция за приходите в случая липсват основания да се приеме, че са заинтересовани или предубедени от изхода на делото. Двете свидетелки нямат никаква връзка с жалбоподателя, поради което не може да се приеме, че не е извършена обективна проверка на обект маса за цветя, стопанисван от едноличен търговец „М.С.”. Показанията на тези две свидетелки освен това кореспондират с писмените доказателства приложени по делото.

Съдът счита, че не е следвало да се прилага разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй като маловажен случай на административно нарушение е този, при който извършеното нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по- ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид. Нарушението на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба №Н- 18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, издадена от министъра на финансите е резултатно- прието е плащане в брой като не е издадена фискална касова бележка. Съдът счита, че не може да се приеме, че тежестта на извършеното нарушение не е голяма и същото представлява по- ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от този вид. Закона за данък върху добавената стойност урежда обществените отношения, свързани с данъчното облагане на лицата като законодателят е предвидил по- тежки санкции за нарушенията, с които те се засягат в сравнение с обичайните случаи на административни нарушения. Ето защо съдът счита, че наказващият орган е преценил правилно, че не се касае за маловажен случай и едноличния търговец жалбоподател следва да понесе своята административнонаказателна отговорност.

Съдът счита, че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на атакуваното наказателно постановление не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да водят до отмяна на последното. Действително извършеното нарушение е за първи път и това обстоятелство не е съобразено от наказващия орган при определяне размера на имуществената санкция. Вместо това наказващият орган е наложил санкцията в максимален размер от 2000 лева. В този размер санкцията не е справедлива и с нея не биха се постигнали целите на генералната и специалната превенция. Ето защо съдът счита, че  размерът на наложената на жалбоподателя „Имуществена санкция” следва да се намали до минималният предвиден в закона размер от 500 лева.

С оглед правилата на процеса и при направено искане от въззиваемата страна за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение съдът счете, че следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер от 80 лева, определен по реда на чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ предвид обстоятелството, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност. Ето защо на Национална агенция за приходите следва да се присъдят разноски, съобразно потвърдената част от наказателното постановление, а именно юрисконсултско възнаграждение в размер на 20 (двадесет) лева.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ИЗМЕНЯ НП №504555- F540802/07.09.2020г., издадено от Началника на отдел „Оперативни дейности”- Бургас в Централно управление на Национална агенция за приходите, с което на Едноличен търговец „М.С.” с ЕИК ********* е наложено на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС наказание „Имуществена санкция” в размер на 2000 (две хиляди) лева за нарушение на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба №Н- 18/13.12.2006г. на МФ като  НАМАЛЯВА „Имуществената санкция” в размер на 500 (петстотин) лева.

ОСЪЖДА ЕТ „М.С.” с ЕИК ********* да заплати на Националната агенция за приходите направените по делото разноски в размер на 20 (двадесет) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- гр. С. в 14- дневен срок от получаването му от страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: