№ 87
гр. Варна, 10.04.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Росица Сл. Станчева
Ирена Н. Петкова
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
Сложи за разглеждане докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно
гражданско дело № 20253000500068 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 10:16 часа се явиха:
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
ВЪЗЗИВНИКЪТ „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД гр.
Варна, редовно призован, представлява се от адв. Н. Б., редовно
упълномощен и приет от съда от преди.
ВЪЗЗИВАЕМИТЕ:
А. И. В., редовно призован чрез законния си представител А. А. М., не се
явява, явява се лично А. М., заедно с адв. В. А., редовно упълномощена и
приета от съда от преди.
Г. И. В., редовно призована чрез законния си представител А. А. М., не
се явява, явява се лично А. М., заедно с адв. В. А., редовно упълномощена и
приета от съда от преди.
А. А. М., редовно призована, явява се лично, представлява се от адв. В.
А., редовно упълномощена и приета от съда от преди.
И. И. В., редовно призован, не се явява, представлява се от адв. В. А.,
редовно упълномощена и приета от съда от преди.
В. И. В., редовно призован чрез законния си представител А. А. М., не се
явява, явява се лично А. М., заедно с адв. В. А., редовно упълномощена и
приета от съда от преди.
1
ТРЕТОТО ЛИЦЕ ПОМАГАЧ ЗК „УНИКА“ АД, редовно призовано,
не изпраща представител.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпила молба вх. № 2656/08.04.2025г. от
процесуалния представител на третото лице помагач ю. к. В. М., с която моли
да бъде даден ход на делото в нейно отсъствие, поддържа подадената от
въззивното дружество въззивна жалба и изразява становище по съществото на
спора.
АДВ. Б.: Да се даде ход на делото.
АДВ. А.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА
и постъпилият писмен отговор.
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Електроразпределение Север“ АД
срещу решение № 1333/02.12.2024 г., постановено по гр. д. № 576/2024г. по
описа на ОС – Варна, с което дружеството е осъдено да заплати на : 1) А. А.
М., сумата от 140 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди от смъртта на И.А., починал на 28.09.2023 г., с когото е живяла на
съпружески начала, настъпила в резултат на остра сърдечна недостатъчност,
възникнала от фибрилация на сърдечния мускул от високоволтов променлив
ток, протичащ от електрически стълб в западната част на водоем, намиращ се
непосредствено зад МБАЛ – гр. Нови пазар по време на риболов, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 25.03.2024 г. до
окончателното изплащане на задължението и сумата от 9 351.84 лева,
представляваща компенсаторна лихва за времето от 28.09.2023 г. до 24.03.2024
г. вкл., на осн. чл. 49 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД; 2) И. И. В., сумата от 140 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на баща му
И.А., починал на 28.09.2023 г., настъпила в резултат на остра сърдечна
недостатъчност, възникнала от фибрилация на сърдечния мускул от
2
високоволтов променлив ток, протичащ от електрически стълб в западната
част на водоем, намиращ се непосредствено зад МБАЛ – гр. Нови пазар по
време на риболов, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 25.03.2024 г. до окончателното изплащане на задължението и
сумата от 9 351.84 лева, представляваща компенсаторна лихва за времето от
28.09.2023 г. до 24.03.2024 г. вкл., на осн. чл. 49 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД; 3) В. И.
В., ЕГН: **********, действащ със съгласието на своята майка и законен
представител А. М. М., сумата от 180 000 лева, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди от смъртта на баща му И.А., настъпила на 28.09.2023
г., в резултат на остра сърдечна недостатъчност, възникнала от фибрилация на
сърдечния мускул от високоволтов променлив ток, протичащ от електрически
стълб в западната част на водоем, намиращ се непосредствено зад МБАЛ – гр.
Нови пазар по време на риболов, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 25.03.2024 г. до окончателното изплащане на
задължението и сумата от 12 023.80 лева, представляваща компенсаторна
лихва за времето от 28.09.2023 г. до 24.03.2024 г. вкл., на осн. чл. 49 от ЗЗД и
чл. 86 от ЗЗД; 4) А. И. В., ЕГН: **********, действащ чрез своята майка и
законен представител А. М., сумата от 180 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на баща му И.А., настъпила
на 28.09.2023 г., в резултат на остра сърдечна недостатъчност, възникнала от
фибрилация на сърдечния мускул от високоволтов променлив ток, протичащ
от електрически стълб в западната част на водоем, намиращ се
непосредствено зад МБАЛ – гр. Нови пазар по време на риболов, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 25.03.2024 г. до
окончателното изплащане на задължението и сумата от 12 023.80 лева,
представляваща компенсаторна лихва за времето от 28.09.2023 г. до 24.03.2024
г. вкл., на осн. чл. 49 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД; 5) Г. И. В., ЕГН: **********,
действаща чрез своята майка и законен представител А. М., сумата от 180 000
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на
баща й И.А., настъпила на 28.09.2023 г., в резултат на остра сърдечна
недостатъчност, възникнала от фибрилация на сърдечния мускул от
високоволтов променлив ток, протичащ от електрически стълб в западната
част на водоем, намиращ се непосредствено зад МБАЛ – гр. Нови пазар по
време на риболов, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 25.03.2024 г. до окончателното изплащане на задължението и
3
сумата от 12 023.80 лева, представляваща компенсаторна лихва за времето от
28.09.2023 г. до 24.03.2024 г. вкл., на осн. чл. 49 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението,
поради нарушаване на материалния закон, съществени нарушения на
процесуалния закон и поради необоснованост. Счита, че е неосъществен
фактическият състав на отговорността по чл.49 ЗЗД. Не оспорва, че предмет
на дейност на въззивното дружество е експлоатацията и управлението на
електроразпределителната мрежа на обособена територия в североизточна
България, част от която попада в землището на гр. Нови пазар, както и, че на
28.09.2023 г. в 18:04 ч. И.В.А. е починал, вследствие на остра сърдечна
недостатъчност, възникнала в резултат на фибрилацията на сърдечния му
мускул от високоволтов променлив ток, преминал през тялото му в момент на
в стадий на резорбация на алкохолно опиянение /наличие на 0.2 – 0.5 ‰
алкохол в кръвта/. Оспорва се извода, че смъртта на А. е в причинно-
следствена връзка с виновни действия/бездействия на работник или служител
на въззивното дружество при или по повод на изпълнение на своите служебни
задължения. Счита за недопустимо, че заключението, изготвено от вещото
лице експерт – електроинженер съдържа правен извод, който е подвел съда, а
именно, че следвало да бъдат спазени всички изисквания на Наредба №
3/09.06.2004 г. за устройството на електрическите уредби и електропроводните
линии, тъй като изграденият електропровод е претърпял реконструкция по
смисъла на ЗУТ, т. е. промяна в схемата на свързване, чрез присъединяване на
нови потребители. Неправилно, че съдът е възприел като убедително и
компетентно даденото от вещото лице заключение, че изграждането на нов
бетонен комплектен трансформаторен пост и ново подземно кабелно трасе до
електропровод „Нови Пазар – юг“ с цел захранване на нов абонат с
електрическа енергия съставлява реконструкция, обусловена от реконструкция
на съществуваща електрическа уредба и електропроводна линия. Сочи, че не е
житейски оправдано да се смята цялата електропроводна линия за
реконструирана. Излага, че реконструкцията на посочения участък не е
извършена след влизане в сила на Наредба № 3/09.06.2004 г., поради което
същата е неприложима. По идентични съображения излага становище за
неприложимост на Наредба № 16-116/08.02.2008г. за техническата
експлоатация на енергообзавеждането (в сила от 07.03.2008 г., Обн. ДВ. бр. 26
от 07.03.2007 г., изм. ДВ. бр. 42 от 09.06.2015 г.). Липсата на обозначения с
4
постоянни знаци, поставени на стълбовете на въздушния електропровод,
пореден номер на стълба и година на въвеждането му в експлоатация, както и
предупредителни табели не се намират в пряка причинно-следствена връзка
със смъртта на И.А., доколкото проводникът е докоснат от разстояние близо 7
метра. Оспорва като неправилни изводите относно допускане на нарушения
по чл. 767, чл. 770, ал. 1 от Наредба № 9 от 2004 г. за техническата
експлоатация на електрически централи и мрежи, чл. 89, т. 4 от Закон за
енергетиката, че инцидентът е възникнал в населено място, както и че не е
спазен минималния габаритен провес с дължина 7 метра, по съображения за
неприложимост на Наредба № 3/09.06.2004г. Твърди, че инцидентът е
осъществен в незастроена ненаселена местност. Счита за неправилен извода
на съда, че най – малкото разстояние от проводниците на въздушна
електропроводна линия при най – големия им провес до повърхността на
земята следва да е 7 метра при напрежение от 20 kv. Не е съобразено
обстоятелството, че в ОУП на гр. Нови Пазар, ВЛ 20 кВ „Нови Пазар – юг“ е
съществуващ линеен енергиен обект, изграден през 1949г. Твърди, че в
нарушение на процесуалните правила, съдът е основал фактическите си
изводи въз основа на заключението на КСТМЕ, което е било оспорено от
въззивника с доводи за неговата необоснованост и не се е произнесъл по
наведеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на пострадалия. Искането е за отмяна на първоинстанционното решение и
постановяване на друго, с което исковите претенции да се отхвърлят като
неоснователни, а в условията на евентуалност да бъдат намалени присъдените
обезщетения при зачитане на приноса на пострадалия за настъпване на
вредоносния резултат, произтичащ от собственото му противоправно
поведение.
Претендира присъждане на разноските по делото.
Във въззивната жалба е направено искане за приемане като
доказателство по делото на представена с жалбата електронна разпечатка от
публично достъпен адрес на ОВ относно ПИ 52009.132.360.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор от А. А. М., И. И. В., В. И.
В., действащ със съгласието на своята майка и законен представител А. М., А.
И. И. и Г. И. В., действащи чрез своята майка и законен представител А. М.,
чрез адв. В. А., с който е изразено становище за правилност и
5
законосъобразност на обжалваното решение, съответно за неоснователност на
въззивната жалба. Наведени са пространни съображения в тази насока.
При преценка на редовността на настоящото производство съдът
констатира, че въззивната жалба е депозирана в срок, от легитимирана страна
и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е
процесуално допустима.
С определение № 138/06.03.2025г. съдът е оставил без уважение
направеното от процесуалния представител на въззивното дружество с
въззивната жалба доказателствено искане.
АДВ. Б.: Нямам възражения по доклада. Поддържам въззивната жалба.
Оспорвам подаденият писмен отговор. Няма да соча други доказателства.
Представям списък на разноските.
АДВ. А.: Нямам възражения по доклада. Оспорвам въззивната жалба.
Поддържам изцяло подаденият писмен отговор. Няма да соча други
доказателства. Представям списък на разноските по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
Правя възражение за прекомерност на размера на разноските, сторени от
насрещната страна.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И
ПРИЕМА и ПРИЛАГА представените от процесуалните представители
на страните списъци на разноските и доказателства за извършването им.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. Б.: Уважаеми апелативни съдии, моля Ви да отмените
първоинстанционният съдебен акт като неправилен по посочените във
въззивната жалба основания. Поддържам подробните доводи във въззивната
жалба касателно погрешната и неправилна интерпретация на
първоинстанционния съд на приетото по делото заключение по СТЕ. Изложил
съм подробни съображения, че вещото лице, обосновавайки се на собственото
си разбиране кой нормативен акт следва да бъде приложен при преценката
относно изпълнение на задължения на ответното дружество, е подвел съда,
6
като е посочил Наредба № 3/09.06.2004г. за приложима спрямо процесния
случай при наличие на конкретна разпоредба, че тази наредба не се прилага за
действащи електропроводи с изключение на частите, на които се извършва
реконструкция. Вещото лице абсолютно по собствена инициатива е
извършило самостоятелна проверка, установил е, че на въздушна кабелна
линия 20 кВ „Нови Пазар-юг“ в едно от населените места през които
преминава е извършена частично реконструкция и въз основа на това е приел,
че на цялата кабелна линия е извършвана реконструкция, а въз основа на това
обосновава извода си, че именно тази наредба следва да се прилага.
Решаващият състав е възприел тези доводи и е приел, че представляваното от
мен дружество не е изпълнило законово-вменените си правомощия да спази
нормативните отстояния, които са били 7метра от най-ниския провес до
земната повърхност, вследствие на което бил възникнал инцидента. Липсвали
и табели „внимание опасност, не се качвай“ на самия стълб. Тези доводи на
първоинстанционния съд са неправилни. Липсата на табели, дори и да
приемем, че това е така, те не се намират в причинно-следствена връзка с
настъпване на инцидента. Инцидентът е настъпил, защото пострадалото лице
по своя собствена инициатива от разстояние с метален 7-метров прът-въдица
е допрял електропровода. Има ли за някой съмнение, че ако бяха поставени
тези табели и това лице прочете или докосне с пръта нямаше да настъпи
инцидента. Решаващият състав е оставил без разглеждане едно от основните
ни възражения в производството - възражението за съпричиняване с
аргумента, че количеството алкохол, което пострадалото лице е консумирало,
не е повлияло на преценката му. Възражението ни за съпричиняване не е
обосновано единствено с такива доводи. Изрично още в отговора на исковата
молба сме посочили, че фактор за настъпване на вредоносния резултат е
поведението на самия пострадал, проявил нехайство, като се доближил до
проводник на опасно разстояние. В допълнение на тези доводи съм развил и
съображения, че тези действия на пострадалия представляват нарушение на
сервитутната зона. Решаващият състав също е констатирал, че тези действия
на пострадалия представляват нарушение на сервитутната зона, но преценката
му е незадълбочена - посочил е единствено, че в тази зона не се допускало
застрояване тъй като същата била необходима за навлизане на тежка техника.
Изрично в чл. 14 от Наредба № 16/2004г. за сервитутите на енергийните
обекти ясно са регламентирани всички ограничения на сервитутната зона, през
7
която преминават електропроводите, изрично са изброени групи ограничения
и едно от тях е действия на трети лица върху съоръженията на енергийните
обекти. При тълкуването на тази разпоредба няма съмнение, че законодателя
се е опитал да обхване и ограничи всички възможни действия в границите на
зоната предвид източник с повишен риск от опасност. При така установеното
от правна страна, съда е установил от фактическа страна, че мястото на
инцидента е настъпил във възникнал водоем в околностите на гр. Нови пазар,
над който преминава електропровод 20кВ“Нови пазар - юг“. Приел е от
протокол за оглед и разпит на свидетел-очевидец, че пострадалото лице е
седяло и е държало в ръцете си телескоп – рибарска въдица с дължина 7 м.
Приел е, че инцидента е възникнал в резултат от токов удар в областта на
двата горни крайника, което се установявало от извършената експертиза в
досъдебното производство. Всички тези изводи обаче сочат и на друг извод
т.е. пострадалия е осъществявал риболов във водоем, който няма подобно
предназначение, над който били разположени проводници, държейки въдица,
която вдига по посока на стоящите над него проводници. В този смисъл наред
с отговора на въпроса дали представляваното от мен дружество е спазило
отстоянието от най-ниската точка на проводника до земната повърхност
следва да се даде отговор дали действията на пострадалото лице са поначало
правомерни и дали при пасивност от негова страна би се стигнало до
фаталния изход. Както посочихме обаче тези действия на пострадалото лице
представляват нарушение на чл. 14 от Наредба № 16/2004г. В този случай
резултата е настъпил именно защото пострадалото лице е допринесло за
вредоносния резултат, създавайки реална опасност за неговото настъпване. В
тази връзка Ви моля да бъде уважено възражението за съпричиняване. Моля
да се приеме, че е налице такова по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД и като се
съобрази това възражение да бъде посочен конкретния принос на
пострадалия, с който той е допринесъл за настъпването на този резултат и
съответно да бъде намалено в съответните проценти. Моля да ми бъде даден
срок за писмени бележки. Моля да ни бъдат присъдени сторените по делото
разноски.
АДВ. А.: Уважаеми апелативни съдии, оспорвам изцяло жалбата,
поддържам изцяло отговора на въззивната жалба и Ви моля да оставите в сила
първоинстанционното решение. Изключително подробно съм се опитала да
направя отговора с посочване на конкретни цитати и страници, нормативни
8
актове, оспорила съм и съм навела достатъчно твърдения относно
съпричиняването - такова според мен изобщо не е налице. Моля да оставите в
сила решението на Окръжен съд – Варна. Претендирам разноски по реда на
чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок като
дава възможност на процесуалния представител на въззивното
дружество в 7-дневен срок от днес да представи в писмен вид
съображенията си по съществото на спора.
Съдебното заседание приключи в 10.26 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
9