Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1267
гр. П., 07.11.2018г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд – гр. П., Гражданска колегия, VІІІ-ми състав, в открито съдебно заседание на първи ноември две
хиляди и осемнадесета година, в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Яна Филипова
при
секретаря Даниела Асенова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 9 по
описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 и сл. ГПК
Образувано е по
искова молба от “ТОПЛОФИКАЦИЯ П.” АД против Ц.В.К. с искане да бъде признато за
установено по отношение на ищеца, че
ответникът дължи на топлофикационното дружество сумата в размер на 1127.97
лева, представляваща незаплатена цена на доставена топлинна енергия за битови
нужди за апартамент ** находящ се в гр. П., ул. „***за периода от
01.05.2015г. до 30.04.2016г., ведно със законна лихва за
забава върху главницата, считано от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 18.07.2018г.
до окончателно изплащане на вземането и сумата в размер на 160.64 лева,
представляваща законна лихва за забава върху месечните задължения за периода от
09.07.2015г. до 28.06.2017г., за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № ***. по
ч.гр. д. № ***. по описа на Районен съд – гр. П., която е връчена на длъжника
по реда и при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Ищецът поддържа,
че страните по спора са обвързани от облигационно правоотношение, произтичащо
от сключен договор за продажба на топлинна енергия, по силата на който в
процесния период „ТОПЛОФИКАЦИЯ П.“ АД е доставило топлинна енергия до имота на Ц.В.К.
на посочената в исковата молба стойност. Изложени са твърдения, че ответникът
не е изпълнил в срок задължението си да заплаща цената на доставена от ищцовото
дружество топлинна енергия, поради което и на основание
чл. 42, ал. 1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди
от „ТОПЛОФИКАЦИЯ П.” АД на потребителите в гр. П. дължи законна лихва за
забава.
Ответникът в
законоустановения едномесечен срок по чл. 131 ГПК, чрез назначения му по реда
на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител адвокат К., оспорва предявените искове
по основание и размер. В подадения отговор се сочи, че между страните не
съществува облигационно правоотношение, по силата на което Ц.В.К. дължи
заплащане на доставена от „ТОПЛОФИКАЦИЯ П.“ АД топлинна енергия.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията
на страните, приема от фактическа и
правна страна по спора следното:
По предявения иск с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149
ЗЕ:
В доказателствена
тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение с
ответника, както и че в изпълнение на задълженията си по него за процесния
период е доставил топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване
в претендираните размери и качество, както и че ответникът притежава качество
на собственик или титуляр на вещно
право на ползване върху топлоснабдявания имот, респ. качество на
потребител /клиент след изменението на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в сила от 17.07.2012
г./ на топлинна енергия.
Договорът за
търговска продажба на топлоенергия се счита за сключен с конклудентни действия
– арг. чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), а топлопреносното
предприятие задължително публикува одобрените от комисията общи условия
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите,
извод който се налага от разпоредбата на чл. 150, ал. 2 ЗЕ. Общите условия на
ищцовото дружество са публикувани в местния ежедневник вестник „СъП.”, бр. 82/29.04.2008г.
( лист 7 и 8 от делото), както и в един централен
ежедневник ( вестник „Новинар”, бр. 101/30.04.2008г.), обстоятелство което е служебно известно на съда
предвид множеството разглеждани в Районен съд – гр. П. дела с предмет
установяване на дължимостта на вземания за цена на доставена от „ТОПЛОФИКАЦИЯ П.”
АД топлинна енергия.
Съгласно чл.
153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия“ са всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач /страна/
по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е
неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на
ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и
потребена топлинна енергия, респективно то е встъпило в облигационни правоотношения
с ищцовото дружество.
Представената по
делото декларация по чл. 14 ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти с
вх. № 3357/11.08.2008г. е подадена от трето за спора лице. Както правилно е
възприето с Решение № ****. постановено по в.гр.д. № 408/2017г. по описа на
Окръжен съд – гр. П., когато частният документ, съдържа признание за неизгодни
за издателя му обстоятелства изявлението се ползва с обвързваща съда материална
доказателствена сила. Въззивната инстанция е разяснила, че декларацията по чл. 14 ЗМДТ няма доказателствено значение
за установяване на принадлежността на право на собственост, когато деклараторът
се домогва да установи по отношение на трети лица, че с подаденото от него
изявление до съответната община е придобил право на собственост върху недвижим
имот, т.е. когато страната иска с частен, изходящ от нея документ,
материализиращ изгодни за нея факти да установи, че е собственик на дадена вещ.
В подкрепа на изложено са Решение № 1556/28.02.1984г., постановено по
гр.д. № 977/1984г. по описа на ВС, IV ГО и Решение № 28/28.02.1999г.,
постановено по гр.д. № 3114/1997г. по описа на ВС, IV ГО. Доколкото приетата по
делото декларация е подадена от трето за спора лице, документът не се ползва с
обвързваща съда материална доказателствена сила, поради което и отбелязването в
същия, че Ц.В.К. притежава право на собственост върху 1/6 ид.ч. от процесния
имот няма доказателствена стойност.
Извод за
противното не би могъл да бъде направен от представената справка от Служба по
вписванията – гр. П. за наложена възбрана върху 1/6 ид.ч. от процесния имот.
Уредените в процесуалния закон способи за изпълнение върху движими и недвижими
вещи започват с налагането на характерни за обезпечителното производство мерки
( запор, възбрана), които имат за цел подготвяне на евентуален изпълнителен
процес и препятстват възможността на длъжника за извършване на противопоставими
спрямо кредитора действия на разпореждане с имуществото му. По своя характер
възбраната представлява разпореждане на съдебния изпълнител, с което на
длъжника се забранява да се разпорежда с определена недвижима вещ, за да може
взискателят по образуваното изпълнително дело да удовлетвори свое парично
вземане от равностойността на вещта. С Решение № 128/02.06.2016г. по гр.д. №
335/2016г. по описа на ВКС, II ГО, постановено по реда на чл. 290 ГПК / в
редакцията на процесуалния закон преди измененията обнародвани с ДВ бр.
86/27.10.2017г./, е разяснено, че когато изпълнението се насочва върху имот,
съдебният изпълнител изпраща едновременно с поканата за доброволно изпълнение
писмо до Службата по вписвания за налагане на възбрана върху имота ( чл. 449,
ал.1 и ал. 2 ГПК), като към момента на изпращане на писмото за налагане на възбрана
съдебният изпълнител не извършва проверка дали длъжникът действително е
собственик на имота. Задължение за извършване на проверка дали имотът е
собственост на длъжника възниква за съдебния изпълнител едва при описа на
вещта, за извършването на какъвто в хода на образуваното против ответника
изпълнително производство не са налице доказателства.
От изложеното
следва, че липсва проведено от ищеца пълно и главно доказване на твърдението му
за наличието на валидно възникнало правоотношение между страните по делото, по
силата на което ищецът е доставил топлинна енергия за отопление и битово горещо
водоснабдяване /БГВ/, а ответникът е имал задължение да заплаща стойността на
услугите в определен срок. След като ответникът не е бил потребител/клиент на
топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал.1 ЗЕ в процесния период, то между
страните не е възникнало облигационно отношение на посоченото в исковата молба
основание. Предвид изложеното вземането за главница е неоснователно.
При недоказаност
на главния иск, акцесорната претенция за лихви за забава върху главницата, също
се явява неоснователна.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 415 ГПК
обективно кумулативно съединени искове от „ТОПЛОФИКАЦИЯ П.“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в гр. П., кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“
против Ц.В.К., ЕГН **********,*** за признаване за установено по отношение на
ищеца, че ответникът дължи на
топлофикационното дружество сумата в размер на 1127.97 лева, представляваща
незаплатена цена на доставена топлинна енергия за битови нужди за апартамент **
находящ се в гр. П., ул. „***за периода от 01.05.2015г. до 30.04.2016г., ведно
със законна лихва за забава върху главницата,
считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК на 18.07.2018г. до окончателно изплащане на вземането и сумата в размер
на 160.64 лева, представляваща законна лихва за забава върху месечните
задължения за периода от 09.07.2015г. до 28.06.2017г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение № ***. по ч.гр. д. № ***. по описа на Районен съд – гр. П..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба
пред Окръжен съд – гр. П. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРИ ВЛИЗАНЕ В СИЛА на решението, ч.гр.д. № ***. по
описа на Районен съд – гр. П., да се върне на съответния състав, като се
приложи заверен препис от настоящия съдебен акт.
Районен съдия:
Дата на обявяване на
Решението:07.11.2018г.
Съдебен деловодител: