Р Е Ш Е Н И Е №
260168
Гр.Пловдив,09.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН
СЪД,търговско отделение,първи търговски състав,в открито заседание на двадесет
и шести май през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА
ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ:СЛАВЕЙКА
КОСТАДИНОВА
КРАСИМИРА ВАНЧЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ДИМИНОВА,като
разгледа докладваното от съдията Кр. Ванчева възз. т.д.№127 по описа за 2021
г.,за да се произнесе взе предвид следното:
Производство
по чл.258 и сл. от ГПК.
С
решение №20318 от 29.10.2020 г.,постановено по т.д.№53/2018 г. по описа на
Окръжен съд-Смолян,са отменени на основание чл.74,ал.1 от ТЗ решенията по
т.1,т.2,т.3 и т.4,приети от извънредното Общо събрание на съдружниците на
„М.Г.“ООД,с.М.,ЕИК *********,проведено на 28.06.2018 г.,като
незаконосъобразни,тъй като противоречат на повелителни разпоредби на ТЗ и
по-конкретно на чл.137,ал.3,изр. второ от ТЗ.
Със
същото решение ответникът „М.Г.“ООД,с.М.,ЕИК ********* е осъден да заплати на
ищците „М.“АД-с.М.,ЕИК *********,А.Д.Д. с ЕГН **********,Р.Р.К. с ЕГН
**********,М.Д.М. с ЕГН ********** и М.Г.К. с ЕГН ********** съдебни разноски
за водене на делото в първата инстанция в размер на 3 300 лв.
Срещу
горното решение е подадена въззивна жалба от ответника в първоинстанционното
производство-“М.Г.“ООД-с.М. с ЕИК ********* чрез особения му представител адв.
Н.М..С жалбата решението на ОС-Смолян се атакува изцяло,като се поддържа
становището,че то е необосновано и незаконосъобразно,постановено при съществени
нарушения на процесуални правила.Изложен е довода,че съдът незаконосъобразно е
приел,че процедурата по изключване на съдружниците-ищци е опорочена поради
противоречие с изискванията на чл.137,ал.3,изр. 2 от ТЗ,тъй като вместо да се
гласува изключването на всеки един от съдружниците поотделно е гласувано
едновременното им изключване.При позоваване на конкретна практика на ВКС,в
жалбата се поддържа позицията,че когато всички предложени за изключване съдружници
се изключват на едно и също основание,тогава е допустимо общото събрание на
съдружниците да гласува едновременното им изключване след приспадане на техните
гласове.Такъв,според жалбоподателя,е и настоящия случай,понеже
съдружниците-ищци се изключват на общо основание-действия против интересите на
дружеството.
В
жалбата са изложени и подробни съображения,въз основа на които е поддържан
довода за необоснованост на извода на съда,че не са доказани действия на
съдружниците А.Д.,Р.К.,М.К. и М.М. против интересите на дружеството,които да са
основание за излючването им,тъй като същите лица действали в изпълнение на
задълженията си по трудови договори.Поддържа се становището,че такива действия
се доказват от събраните по делото доказателства и са извършени от същите
физически лица в качеството им на съдружници в ответното дружество,а не като
лица в трудови правоотношения с дружеството.По отношение на действията на
съдружника „М.“АД против интересите на „М.Г.“ООД,последното дружество чрез особения
си представител адв. Н. М. изразява в жалбата становище за необоснованост на
направения от първоинстанционния съд извод,че тези действия се изчерпват с
прекратяването на договора от 12.10.2012 г. за изключително право на дисрибуция
на минерална изворна вода и безалкохолни напитки,както и с предявените искове
за събиране на парични задължения на ответното дружество,надлежно установени по
съдебен ред и че това били търговски взаимоотношения между двете
дружества,които не следвало да се пренасят в членствените отношени между
съдружниците в ответното дружество.Според дружеството-жалбоподателя,общото му
събрание е имало законно основание да изключи съдружника „М.“АД по
съображения,подробно изложени във въззивната жалба.
Въз
основа на развитите в жалбата доводи е поискано обжалваното първоинстанционно
решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено от настоящата
инстанция решение по съществото на спора,с което да се отхвърли изцяло
предявеният срещу „М.Г.“ООД иск като неоснователен и недоказан.Поискано е още
на същото дружество да бъдат присъдени съдебни разноски за двете съдебни
инстанции.
Ответникът
по въззивната жалба „М.“АД-с.М.,обл.С.,с ЕИК *********,е подал в законния срок
отговор на жалбата чрез пълномощника си адв. К. И..В отговора си изразява
становище,че жалбата е неоснователна,а обжалваното с нея първоинстанционно
решение е правилно,законосъобразно и обосновано,постановено в съответствие със
събраните по спора доказателства.Развити са подробни доводи срещу аргументите и
твърденията на особения представител на ответника,изложени във въззивната
жалба.Поискано е да бъде постановен от настоящата инстанция съдебен акт,с който
да бъде отхвърлена въззивната жалба като неоснователна и недоказана,и да се
потвърди решение №20318 от 29.10.2020 г. на ОС-Смолян като
правилно,законосъобразно и обосновано.Също така,в отговора е поискано в полза
на „М.“АД да бъдат присъдени разноските по водене на настоящото въззивно
производство.
На
останалите ответници по въззивната жалба-А.Д.Д.,М.Д.М.,М.Г.К. и Р.Р.К.,е връчен
редовно препис от същата,но от тях не е подаден в законния срок писмен отговор
на жалбата и не е взето становище по нея.
Пловдивският
апелативен съд,като се запозна с акта,предмет на обжалване,както и с наведените
от жалбоподателя оплаквания,а също и със събраните по делото доказателства и
доводите на страните,намира за установено следното:
Въззивната
жалба е процесуално допустима,тъй като е подадена от лице,имащо
правен интерес да обжалва първоинстанционното решение и при подаването й е
спазен двуседмичния срок по чл.259,ал.1 ГПК.Ето защо жалбата подлежи на
разглеждане и преценка по същество.
Извършвайки
служебно проверка за валидността на обжалваното решение по реда на чл.269 от ГПК,Пловдивският апелативен съд намира,че същото решение е валиден съдебен
акт,тъй като е постановено от надлежен съдебен състав,в пределите на
правораздавателната власт на съда,в изискуемата писмена форма,решението е
подписано,волята на съда е ясно и недвусмислено изразена,като диспозитива на
решението кореспондира изцяло с мотивите му.
Извършвайки
проверка по реда на чл.269 от ГПК за процесуалната допустимост на обжалваното
решение,Пловдивският апелативен съд намира,че решението се явява процесуално
допустимо и по-специално-че съдът се е произнесъл именно по иска,с който е
сезиран по конкретното първоинстанционно дело,а самия иск счита за допустим.
Съгласно
разпоредбата на чл.269 от ГПК,по въпросите относно законосъобразността и
правилността на обжалваното решение,въззивният съд е ограничен от изложеното в
жалбата.В тази връзка,преценявайки оплакванията в процесната въззивна
жалба,както и събраните по делото доказателства, Пловдивският
апелативен съд приема следното:
По
т.д.№ 53/2018 г. по описа на Окръжен съд-Смолян са предявени от
„М.“АД-с.М.,обл.С.,с ЕИК *********,А.Д.Д. с ЕГН **********,М.Д.М. с ЕГН
**********,М.Г.К. с ЕГН ********** и Р.Р.К. с ЕГН ********** в
качеството им на съдружници в „М.Г.“ООД-с.М.,с ЕИК ********* обективно и
субективно активно съединени искове по чл.74,ал.1 от ТЗ,с които е поискано да
бъдат отменени взетите на 28.06.2018 г. от Общото събрание на съдружниците на
ответното дружество „М.Г.“ООД-с.М.,с ЕИК ********* решения,поради тяхната
незаконосъобразност, неоснователност и неправилност.
В
исковата молба се твърди,че проведеното на 28.06.2018 г. извънредно Общо
събрание на съдружниците в „М.Г.“ООД е свикано по реда на чл.14,изр. 2-ро и
3-то от дружествения договор от съдружниците Е. Г. С. и Р. Г. Г. поради
обстоятелството,че въпреки отправеното искане от съдружници,управителите на
дружеството не са свикали събранието в законоустановения срок от получаване на
искането.Твърди се,че събранието е обявено и е протекло при дневен ред,както
следва:
1/изключване
на съдружниците „М.“АД,А.Д.Д.,Р.Р.К.,М.Г.К. и М.Д.М.,и вземане на решение за
преразпределение на дружествените им дялове между останалите съдружници;
2/Вземане
на решение за оттегляне на овластяването към управителя на „М.Г.“ООД-Д. Д. и
заличаването му като управител в Търговския регистър по партидата на
дружеството;
3/Вземане
на решение за избор на управител или управители на „М.Г.“ООД,в случай,че са
двама или повече и вземане на решение за начина на представителство и
управление;
4/Вземане
на решение с оглед промените,които ще бъдат извършени от Общото събрание,да се
извършат и съответните промени в дружествения договор,където е необходимо
съобразно взетите решения.
Твърди
се,че при премахване на капитала на предложените за изключване съдружници,се е
взело единодушно решение с гласовете на останалите съдружници,съгласно което се
изключват съдружниците „М.“АД,А.Д.Д.,Р.Р.К.,М.Г.К. и М.Д.М.,а освободените
вследствие на изключването им 140 дружествени дяла се преразпределят между
останалите съдружници пропроционално на притежаваните от всеки от тях
дялове.Сочи се,че е взето единодушно решение и за оттегляне овластяването към
управителя Д. Д. и заличаването му като управител в ТР по партидата на
дружеството,а също и решения за представляване на дружеството от един управител
и за промени в дружествения договор съобразно взетите решения по останалите
точки от дневния ред.
Твърди
се от ищците,че всички взети на 28.06.2018 г. решения на ОСС противоречат както
на повелителни норми в закона,така и на дружествения договор,а конкретните
поддържани от тях нарушения,на които основават иска си,са следните:
Поддържа
се на първо място,че решението за изключване на ищците като съдружници е
незаконно,респективно при отмяна на това решение всички останали решения следва
да бъдат отменени поради липса на кворум за вземането им и поради обвързаността
им с решението по т.1-ва от дневния ред.А за решението по тази точка се
твърди,че то е незаконосъобразно,тъй като в поканата-предложение за изключване
на съдружниците не са посочени,както и няма мотиви кои са конкретните основания
по чл.126,ал.3 от ТЗ,послужили за факта на изключване.Основание не било
посочено и в самото решение на ОСС от 28.06.2018 г.Не били посочени в
поканата-предложение конкретни действия на изключваните съдружници,които да
представляват общо основание за тяхното изключване.Поддържа се,че не е
изпълнена разпоредбата на чл.126,ал.3 от ТЗ,която изисква писменото
предупреждение към съдружника,да посочва някоя от хипотезите на тази
алинея,същевременно поведение на съдружника,което остава непроменено след
предупреждението.
Ищците
твърдят още,че изложените в искането-предупреждение обстоятелства не са
действия против увреждане на интересите на дружеството-ответник,като в тази
насока излагат подробни доводи и факти в обстоятелствената част на исковата молба.
На
следващо място,ищците твърдят,че при гласуване на решението за изключване на
съдружниците,е допуснато нарушение на закона,тъй като липсва общо
основание за изключването на всички предложени за изключване съдружници и с
оглед на това е било недопустимо да бъде гласувано едновременното им изключване
без тяхното участие.Считат,че няма основание всички предложени съдружници да се
изключат заедно,а не поотделно,както би следвало да се извърши в конкретния
случай.Развиват аргументи,че липсата на общ интерес поражда правото на всеки от
изключваните съдружници да гласува за или против изключването на
останалите,като обсъждането се извършва за всеки един от изключваните
поотделно.Ищците заявяват,че като не е сторено това при проведеното събрание,е
нарушено правото на дружествен глас на всеки един от изключваните съдружници и
се е стигнало до липса на квалифицирано мнозинство от присъстващите,което да
вземе легитимно решение за изключване,съобразно разпоредбите на устава и
закона.Считат още,че за да се предотврати злоупотребата с право на глас и
засягането на интересите на дружеството,в разглежданата хипотеза разпоредбата
на чл.137,ал.3 от ТЗ следва да се приложи корективно,като независимо дали
изключването на всички съдружници е включено в обща самостоятелна точка от
дневния ред или всеки съдружник е предложен за изключване в самостоятелна точка
от дневния ред,в гласуването на решението/решенията за изключване следва да
участват всички предложени за изключване съдружници и квалифицираното мнозинство
за вземане на решение за изключване следва да се формира от дяловете в капитала
на останалите участващи в гласуването съдружници с приспадане на дяловете на
изключваните.
И
на следващо място,ищците поддържат довода,че съгласно константната практика на
ВКС,за да бъде изключен един съдружник,следва да е налице повторяемост в
действията или бездействията,съставляващи основание за изключване,каквато
повторяемост в случая не била налице.Твърдят още,че отмяната на първото решение
за изключване на съдружниците,предвид допуснатите пороци,означава,че Общото
събрание на останалите съдружници не притежава необходимия кворум за приемане
на последващите решения,които също следва да се отменят само на това основание.
Ответникът
„М.Г.“ООД е подал в законния срок писмен отговор на исковата молба чрез
назначения му на основание чл.29 от ГПК особен представител-адвокат Н.М..В
отговора е изразено становище,че предявените срещу дружеството искове са
неоснователни,а Общото събрание на съдружниците от 28.06.2018 г. е проведено
съобразно изискванията на ТЗ и на дружествения договор.Развити са доводи,че ОСС
е свикано в съответствие с разпоредбите на чл.138,ал.2 от ТЗ и чл.15,ал.2 от
дружествения договор,че предупреждението за изключване се съдържа в поканата за
свикване на събранието и че в нея са описани основанията за отправяне на
предупреждението,респективно основанията, обосноваващи изключването на
съдружниците.Съответно на това са оспорени твърденията на ищците,че в поканата-предупреждение
за изключване на са били посочени и нямало мотиви кои са конкретните основания
по чл.126,ал.3 от ТЗ за изключване,като и в решението на ОС не било посочено
основание за изключване.В отговора е изложен и аргумента,че е неоснователно
твърдението в исковата молба,че тъй като решението за изключване на
съдружниците-ищци е незаконно,то при отмяна на това решение следва да бъдат
отменени и останалите взети на 28.06.2018 г. решения поради липса на кворум за
вземането им и поради обвързаността им с решението по т.1-ва за изключване на
същите съдружници.Изложени са още и подробни аргументи и обстоятелства,въз
основа на които е застъпена позицията,че описаните в поканата действия на всеки
от предложените за изключване съдружници са действия против интересите на
„М.Г.“ООД,както и че разпоредбата на чл.126,ал.3 за писмено предупреждение е
изпълнена,като поведението на предупредените съдружници е останало непроменено
след предупреждението.Изложено е и становището,че няма законова забрана
предложените за изключване съдружници да бъдат гласувани „ан блок“ при
условие,че за всички тях като основание за изключване е посочено „действия
против интересите на дружеството“,т.е. посочено е едно и също основание за
изключване.Оспорено е твърдението на ищците,че се касае за различни основания
за изключване на няколкото предложени за изключване съдружници.Оспорено е и
твърдението за липса на повторяемост в действията на съдружниците,посочени в
поканата-предупреждение като причини за изключването.
В
допълнителната ИМ ищците са изложили допълнителни обстоятелства и аргументи за
оспорване наличието на извършени действия от тяхна страна против интересите на
дружеството-ответник.
В
отговора на допълнителната ИМ,подаден от ответника чрез особения му представител-адв.
Н.М.,са оспорени като неоснователни изложените в същата твърдения,като срещу
редица от тях са развити конкретни контрааргументи.
С
обжалваното решение от 29.10.2018 г. първоинстанционният съд е приел,че не е
допуснато нарушение по чл.126,ал.3,т.3 от ТЗ при връчване на предупреждението
за изключване до ищците-съдружници в ответното дружество и то е надлежно
обосновано,но за сметка на това е счел за основателно възражението на
ищците,че процедурата по изключването им е опорочена при самото приемане
на решението,като порокът се състои във факта,че в противоречие със законовото
изискване на чл, 137,ал.3,изр. второ от ТЗ,вместо да се гласува изключването на
всеки един от съдружниците поотделно,е гласувано
едновременното им изключване /ан блок/.В тази връзка,опирайки се са съдебна
практика,обективирана в конкретно изброени решения на ВКС,първостепенният съд е
приел,че независимо от основанието за изключване на няколко съдружника в едно
дружество и независимо дали тези основания са еднакви или различни за всички
тях,изключването на всеки един от тях следва да бъде гласувано поотделно,като
при определяне на мнозинството се приспада само дела от капитала на съответния
съдружник,чието изключване е подложено на гласуване от ОСС.Въз основа на такива
аргументи,същият съд е счел за незаконосъобразно и подлежащо на отмяна
решението от 28.06.2018 г. за изключването на ищците като съдружници в
ответното дружество.В продължение на това е прието още,че лишаването на всеки
един от изключените съдружници-ищци от участие в гласуването на изключването на
всеки един от тях,както и в приемането на решенията по останалите точки 2,З и
4-та от обявения дневен ред на извънредното ОСС,са опорочили същите,поради
което и те ще следва да се отменят,като незаконосъобразни.
Първоинстанционният
съд е приел за основателно и възражението на ищците,че в случая не са доказани
действия на съдружниците А.Д., Р.К.,М.К. и М.М. против интересите на
дружеството,които да са основание за изключването им по чл.126,ал.З,т.З ТЗ.Според първоинстанционния съд се е доказало по делото,че тези лица са
действали в изпълнение на своите задължения по трудови договори,а не като
съдружници в „М.Г.“ООД,с.М..По отношение на съдружника-ищец „М.“АД-с.М.
първоинстанционният съд е приел за доказано извършването на действия от този
съдружник,изразяващи се в прекратяване на договора за изключително право на
дистрибуция на минерална,изворна вода и безалкохолни напитки,сключен на
12.Х.2012год. между ,,М.“АД-с.М. и „М.Г.“ООД-с.М.,както и в предявяване на
искове за събиране на парични задължения на ответното дружество по този
договор,които впоследствие са били надлежно установени по съдебен ред.За същите
действия обаче съдът е счел,че те засягат търговските взаимоотношения между
горните две дружества,които не следва да се пренасят в членствените отношения
между съдружниците в ответното дружество.
По
тези съображение ОС-Смолян е счел в обжалваното решение,че следва да бъдат
отменени решенията по т.1,т.2,т.3 и т.4,взети от извънредното ОСС на
„М.Г.“ООД,проведено на 28.06.2018 г.,поради противоречието им с повелителни
разпоредби на ТЗ и по-конкретно на разпоредбата на чл.137,ал.3,изр. второ от ТЗ.
Въззивният
съд счита за правилно обжалваното решение по следните съображения:
От
фактическа страна не е спорно между страните,че към момента на провеждане на
ОСС от 28.06.2018 г. и вземане на атакуваните решения,всички ищци са
притежавали качеството на съдружници в ответното дружество „М.Г.“ООД и че в
това си качество са активно процесуално легитимирани да предявят процесните
искове по чл.74,ал.1 от ТЗ за отмяна на същите решения.Не е спорна и
редовността на свикването на ОС,взело тези решения,като тя не подлежи и на
изследване и преценка в настоящото исково производство,тъй като ищците не са
изложили никакви оплаквания срещу осъществената процедура по свикването на
конкретното общо събрание.Безспорно между страните е и съдържанието на
решенията,чиято отмяна се иска с процесната искова молба,т.е. че тези решения
по съдържание са такива,каквито са описани в самата искова молба,а и това е
видно от приложения протокол за проведеното на 28.06.2018 г. ОС на съдружниците
в ответното дружество.
Като
се имат предвид сочените конкретни нарушения,с които ищците обосновават твърдяната
от тях незаконосъобразност на атакуваните решения,а и като се отчете в тази
връзка позицията на ответника срещу процесните искове за отмяна на същите
решения,спорни по делото се явяват въпросите дали отправените до иищците
предупреждения за изключване съдържат конкретни основания за изключване по
смисъла на чл.126,ал.3 от ТЗ,както и дали е било допустимо в случая
изключването на съдружниците-ищци да бъде гласувано едновременно или е следвало
изключването на всеки един от тях да бъде гласувано поотделно при участие в
гласуването на всички съдружници,изключая гласувания за изключване съдружник.С
оглед изложеното в исковата молба и отговора на ответника,спорни са се очертали
и въпросите за фактическото извършване на сочените в поканите за ОС действия на
ищците-съдружници срещу интересите на дружеството,както и дали същите действия
съставляват такива против интересите на дружеството.И най-накрая,що се отнася
до останалите взети от ОС решения,извън решението за изключване на съдружниците
по т.1-ва от дневния ред на общото събрание,спорно се явява дали тези решения
са взети с изискващия се от закона кворум и дали те са обвързани с взетото по
т.1-ва решение.Като се имат предвид поддържаните във въззивната жалба
оплаквания срещу първоинстанционното решение,описаните по-горе въпроси остават
спорни и в настоящото въззивно производство.
По
отношение на поддържаното от ищците твърдение за липса на конкретно посочено
основание по чл.126,ал.3 от ТЗ за изключването на всеки един от тях,въззивният
съд намира,че е правилна преценката на първоинстанционния съд за
неоснователността на това твърдение.В приложеното по първоинстационното дело
„искане-предупреждение“,отправено на основание чл.138,ал.2 от ТЗ и чл.14,изр.
2-ро от дружествения договор от съдружниците Е. С. и Р. Г. до двамата
управители на „М.Г.“ООД с копие до всеки един съдружник на дружеството,за който
документ не се спори,че съставлява освен покана за свикване на ОСС за датата
28.06.2018 г.,но още има характера и на писмено предупреждение за изключване по
смисъла на чл.126,ал.3 от ТЗ,ясно и подробно са описани конкретни обстоятелства
за извършени действия от всеки от предложените за изключване съдружници,които
действия са квалифицирани общо като „действия против интересите на дружеството“.В
мотивите на обжалваното първоинстанционно решение същите тези обстоятелства са
подробно и вярно описани,както е според съдържанието на коментираното
искане-предупреждение.И с оглед на това,че тези обстоятелства са квалифицирани
от отправилите предупреждението съдружници като „действия против интересите на
дружеството“,то става видно,че същите са се позовали на едно от предвидените в
закона основания за изключване,а именно-на основанието по чл.126,ал.3,т.3-та от ТЗ.Посочването на конкретни действия на предложените за изключване съдружници и
съотнасянето им към едно от предвидените в закона основания за изключване е
достатъчно,за да се приеме,че е спазено изискването на чл.126,ал.3 от ТЗ,т.е.
че предупреждението за изключване съдържа конкретно основание за изключване,като
в тази връзка е без значение дали самите описани в предупреждението действия са
фактически извършени от съответния съдружник,до който е отправено
предупреждението и дали същите действия „покриват“ /осъществяват/ състава на
посоченото в предупреждението основание за изключване.Без значение за спазване
на законовото изискване предупреждението за изключване да съдържа конкретно
основание за изключване е и дали в самото предупреждение е посочена конкретната
правна норма на приложеното основание.Достатъчно е,както се посочи,да да
описани фактическите обстоятелства,водещи според отправилите предупреждението
до съответното основание за изключване,както и това основание да е предвидено в
закона,което в случая е изпълнено,а непосочването на конкретната
норма,съдържаща основанието,не рефлектира върху извода за спазване изискването
на чл.126,ал.3 от ТЗ.А що се касае до въпроса дали в действителност са
извършени описаните в предупреждението действия,послужили като фактическо
основание за отправяне на предупреждението и дали те съставляват
действия,които осъществяват състава на конкретното правно основание за
изключване,под което са подведени,то това са въпроси,касаещи
законосъобразността на самото изключване,подлежащи или не на преценка по
същество съобразно направените от ищците оплаквания против атакуваните от тях
по реда на чл.74,ал.1 от ТЗ решения,но не са въпроси,имащи значение за
преценката относно спазване на коментираното изискване по чл.126,ал.3 от ТЗ.Смисълът на предупреждението за изключване е да се предостави възможност на
съдружника да узнае за намерението да бъде изключен и да се подготви за общото
събрание,на което ще се обсъжда този въпрос,именно поради което е необходимо в
съдържанието на писменото предупреждение да бъдат изложени конкретни обстоятелства
и съответно-основание за изключване,а дали тези
обстоятелства,респективно-основание за изключване,са реално осъществени,е
въпрос по същината на проведеното изключване,не и такъв,от който да зависи
редовността на отправеното предупреждение за изключване.
За
разлика обаче от неоснователността на коментираното по-горе
и поддържано от ищците твърдение за липса на конкретно основание за
изключване,твърдението им за допуснато нарушение на закона при гласуване на
решението по т.1-ва от дневния ред на общото събрание,т.е. на решението за
изключване на ищците като съдружници в „М.Г.“ООД,е основателно и
първоинстанционният съд правилно го е приел като такова.Съответно на това е
неоснователно поддържаното във въззивната жалба оплакване,че първоинстанционният
съд незаконосъобразно е приел,че процедурата по изключването на
съдружниците-ищци е опорочена,тъй като в противоречие с изискването на
чл.137,ал.3,изр. 2 от ТЗ вместо да се гласува изключването на всеки един от
съдружниците поотделно е гласувано едновременното им изключване.Въззивният съд
в настоящия си състав също счита,че в конкретния случай гласуването на
едновременното изключване на всички предложени за изключване съдружници е
незаконосъобразно.От фактическа страна е ясно и не е спорно,че решението за
изключването на ищците като съдружници в „М.Г.“ООД е взето,след като е
проведено гласуване за едновременното изключване на всички тях,без участието на
техните гласове и при участието само на гласовете на останалите съдружници
/извън предложените за изключване/.Безспорно е,а и е видно от протокола за
проведеното на 28.06.2018 г. ОСС,че не е подлагано на гласуване поотделно
изключването на всеки един от съдружниците,предложени за изключване.Спорът е
дали такова отделно гласуване е следвало да бъде извършено и то при участието
на всички останали съдружници след приспадане гласа на конкретния подложен на
гласуване съдружник.Въззивният съд намира,че именно такова поотделно гласуване
е следвало да се извърши в случая.Едновременното изключване на няколко
съдружници и лишаването от право на глас на всички изключвани съдружници е
възможно,както се приема в редица решения на ВКС /като напр. решение №157
от 03.01.2017 г. по т.д.№2219/2015 г. на ВКС,II т.о.,ТК/,когато изключването е наложено от проявлението
на един общ за всички изключвани съдружници факт,но процесният случай не е
такъв.Макар и всички описани в предупреждението за изключване /съдържащо се в
т.нар. „искане-предупреждение“/ действия на предложените за изключване
съдружници да са определени като „действия против интересите на дружеството“,то
те не са идентични и не съставляват проявление на един общ за всички изключвани
съдружници факт.Това е видно от подробното описание на същите действия в
предупреждението за изключване,повторено и в мотивите на атакуваното
първоинстанционно решение.При липсата на такава „общност“ на действията на
съдружниците,предложени за изключване,едновременното им изключване и
едновременното лишаване на всички тях от право на глас при вземане на решението
за изключването им,е незаконосъобразно и в противоречие с нормата на
чл.137,ал.3,изр. 2-ро от ТЗ,от която следва,че само съответния изключван
съдружник не гласува и само неговият дял се приспада от капитала при определяне
на мнозинството.Или,казано с други думи,в случая е следвало да бъде подложено
поотделно на гласуване изключването на всеки от предложените за изключване
съдружници,като при гласуването да се приспадне само гласа на изключвания
съдружник,а всички останали съдружници,включително и останалите предложени за изключване,да
имат право на глас при вземане на решението относно конкретния изключван
съдружник и да участват с дела си при определяне на мнозинството при извършване
на гласуването.В случая това не е сторено при вземане на решението по т.1-ва от
дневния ред и е довело до незаконосъобразност на самите решения,взети по същата
точка от ОСС,т.е. на решението за изключване на ищците като съдружници и
свързаното с това решение /включено в същата точка от дневния ред/ за
преразпределяне на освободените от ищците дялове от капитала между останалите
съдружници в дружеството.Тази незаконосъобразност сама по себе си е достатъчно
основание за отмяна на решенията по т.1-ва от дневния ред на ОС и
първоинстанционният съд е постановил правилен резултат с обжалваното решение в
частта,с която тези решения са отменени като противоречащи на повелителната
разпоредба на чл.137,ал.3,изр. второ от ТЗ.
Правилен
е и извода на първоинстанционния съд за незаконосъобразност и на останалите
решения,взети по т.2,т.3 и т.4 от дневния ред на ОСС,проведено на 28.06.2018 г.
и по-специално-за нарушаване нормата на чл.137,ал.3,изр.2-ро от ТЗ при тяхното
вземане.В тази връзка въззивният съд счита,че същата норма,която отнема правото
на глас на изключвания съдружник,е ограничителна и затова не подлежи на
разширително тълкуване.Тя следва да се тълкува в смисъл,че изключваният
съдружник не гласува по въпроса за своето изключване,но не и по другите
въпроси,предложени за гласуване в дневния ред на съответното общо събрание на
съдружниците.С оглед на това и като се отчете обстоятелството,че при вземане на
решенията по т.2,т.3 и т.4 от дневния ред на проведеното на датата 28.06.2018
г. общо събрание,са приспаднати гласовете на изключените съдружници,
то се налага извода,че за тези решения липсва необходимия кворум и
мнозинство за вземането им,като се има предвид и това,че гласовете на
допуснатите до гласуване съдружници формират 30 % от капитала,а тези на
изключените от гласуването-70 % от капитала на дружеството.Ето защо се налага
извода,че и решенията по т.2,т.3 и т.4-та от дневния ред на събранието също са
незаконосъобразни и като такива подлежат на отмяна,както правилно е прието в
обжалваното решение.
В
първоинстанционното решение е формиран и извод,който жалбоподателят сочи в жалбата
си като необоснован и съгласно който са недоказани по същество действията на
съдружниците-ищци,послужили като основание за изключването им.Въззивният съд
намира и това оплакване на жалбоподателя за неоснователно.Напротив,изводът на
първоинстанционния съд за неустановеност на фактически извършени
действия от страна на ищците,които да налагат извод,че чрез тях е осъществен
състава на чл.126,ал.3,т.3 от ТЗ,т.е. че са извършени от тях действия срещу
интересите на дружеството-ответник,е напълно обоснован при съобразяване и
правилна преценка на всички събрани в тази посока доказателства,като въззивният
съд изцяло споделя изложената в тази насока фактическа обстановка в атакуваното
решение,както и формираните въз основа на нея правни изводи и затова на основание
чл.272 от ТЗ препраща към мотивите от тази част на първоинстанционното
решение,т.е. мотивите за недоказаност съответните действия на ищците да
съставляват такива,с които те като съдружници са действували против интересите
на ответното дружество.
Предвид
всичко изложено по-горе се налага крайния извод,че атакуваното съдебно решение
на ОС-Смолян,с което са уважени предявените обективно и субективно съединени
искове по чл.74,ал.1 от ТЗ,като са отменени всички атакувани от ищците и взети
от ОСС решения от 28.06.2018 г.,е правилно и като такова следва да бъде
потвърдено изцяло,включително и в частта за разноските /предвид основателността
на предявените искове/,а подадената въззивна жалба срещу решението е
неоснователна и като такава не подлежи на уважаване.
По
разноските за въззивната инстанция:
Предвид
неоснователността на въззивната жалба,дружеството-жалбоподател следва да бъде
осъдено да заплати на въззиваемото дружество „М.“АД сумата от 900 лв. съдебни
разноски за настоящата инстанция,представляващи платено в брой адвокатско
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 07.12.2020
г.,представен с отговора на въззивната жалба,подаден от същото въззиваемо
дружество чрез пълномощника му адв. К. И..
Останалите
въззиваеми-физически лица не са представили доказателства за извършени от тях
разноски за въззивното производство по настоящото дело,а и не са направили
искане за присъждане на разноски за настоящата инстанция.
Мотивиран
от горното съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №20318 от 29.10.2020 г.,постановено по т.д.№53/2018
г. по описа на Окръжен съд-Смолян.
ОСЪЖДА „М.Г.“ООД-с.М.,обл.
***,с ЕИК ********* да заплати на „М.“АД-с.М.,обл.С.,с ЕИК *********,сумата от
900 лв. /деветстотин лева/ съдебни разноски за въззивното производство по
т.д.№127/2021 г. по описа на Апелативен съд-Пловдив.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.