Р Е Ш Е Н И Е
гр.София 30.03.2020г.
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми състав
на четвърти февруари година
2020
В открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана
Христова - Коюмджиева
секретар:
Емилия Кривачкова
като разгледа докладваното
от съдията гр.дело № 15987 по
описа за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове по реда на чл. 422 ГПК, във вр. с
чл.415, ал.1 ГПК, с пр. основание чл.430,
ал.1 ТЗ, чл.79, ал.1, пр. I ЗЗД, чл.432, ал.1 ТЗ, чл.86 ЗЗД, в
условията на обективно и субективно
кумулативно съединяване.
Производството е образувано по предявени от „Б.Д.“
ЕАД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, представлявана от В.М.С.и Д. Н. Н.- изпълнителни
директори, чрез пълномощник юрк.С.П., срещу Д.К.Х. ЕГН ********** и М.Т.Х. ЕГН
ЕГН ********** и двете с адрес ***, при условията на обективно и субективно съединяване, искове по реда на
чл.422, ал.1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, за установяване съществуване на вземане в
полза на банката ищец за сумата 168 985,76 лева, главница по Договор за кредит
от 29.07.2008г.; сумата 101 993,85 лева - договорна лихва за периода от
10.03.2014г. до 06.05.2015г.; сумата 2 894,99 лева - санкционираща лихва за
периода от 20.08.2015г. до 22.10.2015г.;
сумата 6 900,47 лева - заемни такси;
ведно със законна лихва върху просрочената главница, считано от
23.10.2015г. до окончателното погасяване на дълга, за които суми е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение № 4952 / 26.10.3015г. по
ч.гр.д.№1007/2015г. по описа на РС Разлог.
Ищецът обосновава правния си интерес от предявения
установителен иск с проведено заповедно производство и издадена в полза на „Б.Д.“
ЕАД заповед за изпълнение въз основа на
документ по чл.417, т.2 ГПК по ч.гр.д. № 20151240101007 на РС Разлог, срещу
която ответниците, като длъжниците са възразили своевременно. Заявява, че е
изпълнил изцяло ангажимента си да предостави на кредитополучателите сумата от 170
000 лева, като същата е преведена по разплащателна сметка № 11392892 с титуляр ответницата
Д. К. Х.. Твърди се, че на 15.12.2009г. и на 16.11.2011 г. са подписани
Допълнителни споразумения към Договор за ипотечен кредит от 29.07.2008г.,
съгласно които е договорено разсрочено плащане на остатъка от дълга с нов
погасителен план. Банката ищец поддържа,
че поради нередовно издължаване и забава в плащанията над 90 дни на
15.10.2015г. е обявена предсрочна изискуемост, на кредита, като не са погасени
59 броя погасителни вноски. Твърди, че са изпратени нотариални покани до адресите
на кредитополучателите, като същите лично са уведомени за настъпилата предсрочна
изискуемост по Договор за ипотечен
кредит от 29.07.2008г.
Ищецът претендира разноските сторени в настоящото производството,
както и в предхождащото го заповедно производство.
В срока по чл.367 ГПК е постъпил отговор на
исковата молба от ответниците Д.Х. и М.Х., с който се оспорват предявените
искове, като недопустими, евентуално като неоснователни. Ответниците поддържат,
че още през 2014 г. „Б.Д.”
ЕАД е предявила предходен иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415, ал.
1 от ГПК, срещу тях, с искане съдът да признае за установено съществуването
срещу ответниците на вземанията по заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК, материализирана в разпореждане №4764/17.09.2011г. по ч.гр.д.№1276/2012г.
на РС Разлог, за следните суми: сумата от 169
045,76 лв. по договор за кредит от 29.07.2008 г., ведно със законната лихва,
считано от 15.09.2011 г. до окончателното и изплащане; сумата от 36 031,29 лв.
договорна лихва до 14.09.2011 г.; сумата в размер ва 1 410 лв. заемни такси;
сумата от 4101,55 лв. разноски за държавна такса и сумата от 2 500,77 лв.
юрисконсултско възнаграждение. Твърдят, че с влязло в сила решение от
23.07.2014 г. постановено по гр.д. №12/2014 г. на Окръжен съд - Благоевград, са
отхвърлени като неоснователни исковете предявени от „Б.Д.” ЕАД срещу тях.
Ответниците поддържат, че предявеният иск е недопустим, тъй като между същите
страни и на същото основание е воден исков процес, като спорът е бил решен със СПН
с влязло в сила решение № 2276 /10.12.2014г. на САС. Поддържат, че наличието на
СПН е абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за започване на нов процес
със същия предмет и страни.
Оспорват представения с исковата молба Договор
за ипотечен кредит от 29.07.2008 год.,
както и Допълнително споразумение от 15.12.2009 год. и от 16.11.2010 год., като
твърдят, че същите са нищожни на осн. чл. 26, ал.2, предл.II от
ЗЗД, т.к. са сключени при липса на съгласие. Ответниците твърдят, че те не са
подписвали договора за кредит, както и анексите към него. Не отговаряло на
истината и твърдението на ищеца, че те са получили сумите по договора. Навеждат
довод, че не са уведомени за настъпилата предсрочна изискуемост. Сочат, че в
случая банката ищец не доказва, че е упражнила правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем и
достигане на подобно изявление до кредитополучателите, преди депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.417 ГПК. По изложените доводи, ответниците молят
исковата претенция да бъде отхвърлена. Претендират разноски.
В срока по чл. 372 ГПК е постъпила допълнителна
искова молба от „Б.Д.“ ЕАД, в която е оспорено възражението за СПН. Твърди се,
че не е налице сила на пресъдено нещо, тъй като предмет на предявения в
настоящото производство иск, са вземания на Банката срещу ответниците, основани
на Договора за кредит, за погасителни вноски и лихви, които са станали
изискуеми към 15.10.2015 г., за
които е издадена заповед за изпълнение, въз основа на документ
по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 20151240101007 на РС Разлог. Поддържа се, че приключилото
през 2014г. производство е с различен предмет, а именно – вземанията по ЗИ
издадена по ч.гр.д.№1276/2011г. на РС Разлог, за различни суми по процесния
договор за кредит. Ищецът не оспорва, че съдебният спор за сумите, за които е
издадена ЗИ по ч.гр.д.№1276/2011г. на РС
Разлог, е приключил, като предявения установителен иск е отхвърлен, поради
липса на доказана настъпила предсрочна изискуемост на дълга. Твърди, че с
предявения иск се цели установяване на вземането, за което е издадена заповед
за изпълнение въз основа на документ по чл.417, т.2 ГПК по ч.гр.д. №
20151240101007 на РС Разлог, които вземания са станали изискуеми към конкретен момент, а именно обявяването
на предсрочна изискуемост на 15.10.2015г., което вземане е различно от
заявеното по ч.гр.д.№1276/2011г. на РС Разлог. Заявява се, че ответниците са
подписали както договора за кредит, така и допълнителните споразумения към
него, пред служители на банката.
С допълнителната искова молба вх. №
156343 от 21.11.2017 г. ищецът е направил изменение на размера на иска, както
следва: 168 365,59 лева, главница; 88 567,60
лева - договорна лихва за периода от 23.04.2009год. до 22.10.2015год.; 2 894,99
лева - санкционираща лихва за периода от 20.08.2015г. до 22.10.2015г.; 6 900,47
лева - заемни такси; законна лихва върху просрочената главница, считано от
23.10.2015г. до окончателното погасяване на дълга.
В срока по чл.373 ГПК, ответниците Д.Х. и
М. Х., депозират допълнителен отговор, в който поддържат
становище за недопустимост на иска, като твърдят, че спорът е решен с влязло в
сила решение.
В депозираното с вх.№ 115036/
20.09.2019г., преди четвърто о.с.з. писмено изявление назовано „Пояснение на
отговора“, ответниците, чрез адв.М Я. нов пълномощник, релевират допълнителни
възражения, които се явяват процесуално преклудирани по см. на чл.133 ГПК.
В
о.с.з. на 12.06.2018г. е допуснато по реда на чл.214, ал.1 ГПК намаление на
размера на иска на 168 365,59 лева относно претенцията за главница, 88 567,60 лева -
договорна лихва за периода от 23.04.2009год. до 22.10.2015год.; 2 894,99 лева -
санкционираща лихва за периода от 20.08.2015г. до 22.10.2015г.; 6 900,47 лева -
заемни такси.
В съдебно заседание ищцовата банка чрез пълномощника си
юрк.С.П.поддържа предявените искове. Представя списък на разноски по чл.80 ГПК и писмена защита.
Ответниците, чрез пълномощника си
адв.М. Я. оспорват исковете. Представят
писмена защита.
Софийски градски съд, ГО, I- 7 състав, след като прецени събраните
по делото доказателства по реда на чл. 235, ал.2 и ал.3 ГПК и доводите на
страните, намира за установено от фактическа страна следното:
От
приложеното ч.гр.д.№ 1007/2015г. на Районен съд Разлог, се установява, че по заявление
вх.№8251 от 23.10.2015г. на „Б.Д.” ЕАД, въз основа на документ по чл.417, т.2
от ГПК- извлечение от сч. книги за сметка №15962488 към 23.10.2015г. по Договор
за ипотечен кредит №0102-RL-058 от 29.07.2008 год., била издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение №4952 / 26.10.3015г. срещу длъжниците Д.К.Х. и М.Т.Х. /ответници
в настоящото производство/, да заплатят на кредитора /ищец в исковия процес/, солидарно да заплатят на „Б.Д.” ЕАД сума от общо 280 775.07 лв., от
които 168 985,76 лева, главница по Договор за ипотечен кредит от 29.07.2008г.;
сумата 101 993,85 лева - договорна лихва за периода от 10.03.2014г. до
06.05.2015г.; сумата 2 894,99 лева - санкционираща лихва за периода от
20.08.2015г. до 22.10.2015г.; сумата 6
900,47 лева - заемни такси; ведно със
законна лихва върху просрочената главница, считано от 23.10.2015г. до
окончателното погасяване на дълга, както и 10357.13лв. разноски в заповедното
производство за държ. такса и юрисконсултско възнаграждение. На същата дата
-26.10.2015г. е издаден и изпълнителен лист срещу длъжниците. /л.59 от
ч.гр.д. №1007/2015г. на РРС/. В
срока и по реда на чл. 414, ал.2 ГПК, длъжниците Д.К.Х. и М.Т.Х. са подали
възражение срещу заповедта за изпълнение. Със съобщение връчено на заявителя на
05.12.2016 г. му е указано, че солидарните длъжници Д.Х. и М. Х. са подал възражение в срок и може да
предяви иск за установяване съществуване на вземането си.
В законоустановения срок ищецът е
подал искова молба по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК.
В представеното в заповедното
производство извлечение от счетоводните книги за сметка № 15962488 към 23.10.2015г. по Договор за ипотечен кредит
№0102-RL-058 от 29.07.2008г. е отразено, че към датата на настъпване на
предсрочна изискуемост на кредита – 15.10.2015г. не са погасени 59 броя
падежирали погасителни вноски в периода 01.12.2010г. до 01.10.2015г., като
остатъчния дълг е в размер на 280 775.07 лв., от които 168 985,76 лева,
главница по Договор за ипотечен кредит от 29.07.2008г.; сумата 101 993,85 лева
- договорна лихва за периода от 10.03.2014г. до 06.05.2015г.; сумата 2 894,99
лева - санкционираща лихва за периода от 20.08.2015г. до 22.10.2015г.; сумата 6 900,47 лева - заемни такси. /л.7-л.8 от ч.гр.д. №1007/2015г. на РРС, л.71 от
делото/.
От приетия в
оригинал Договор за ипотечен кредит № 0102-RL-058 от 29.07.2008г. ищецът,
се установява, че „Б.Д.” ЕАД, в качеството на кредитор се е задължил да предостави на Д. К.Х. и М.Т.Х., в качеството на
кредитополучатели и солидарните длъжници, кредит в размер на 170 000 лева. /л.171- 172 от
делото/ В чл.2 от договора е уговорен срок за погасяване на кредита 360 месеца,
считано от датата на неговото усвояване -начална дата 01.08.2008г„ крайна дата
01.08.2038г. В клаузата на чл.3 е уговорено, че кредитът се усвоява, както следва:
47 985.48 лв. - сума до пълно погасяване на ипотечен кредит в Банка ДСК, сметка
17/11396366, 48 710.10 лв. - сума до
пълно погасяване на ипотечен кредит в Банка ДСК, сметка 17/13033390. Съгласно
чл.6, падежна дата на месечните
вноски е - 01-во число. В клаузата на чл.5 е уговорено, че кредитът се погасява,
чрез разплащателна сметка №11392892 с
месечни вноски съгласно погасителен план Приложение №1. Видно от представения двустранно подписан
погасителен план - погасителната вноска
е 1222,60 лв., като първата е с начална дата 01.08.2008г., а последната с дата
01.08.2038г. /л.11- л.19 от делото/
Съгласно чл.7 от договора, за предоставения
кредит, кредитолучателят заплаща договорна лихва в размер на 7,79 % за целия
период на кредита. В текста на чл.11 от
договора за кредит са Общите условия за преедоставяне на ипотечни кредити,
които кредитополучателят е получил и приема.
Според
чл.20.2 от приетите неоспорени Общите условия за предоставяне на жилищни ипотечни
кредити, при забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни целия
остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие. Общите
условия са подписани от ответниците кредитополучатели. /л.9
- л.10 от делото/
Представени
са Допълнително споразумение от 15.12.2009 год. и допълнително споразумение от 16.11.2010
год. към договор за кредит от 01.08.2008г., чиято автентичност е оспорена в
отговора. Същите предвиждат проомяна на лихвения процент на 8,79 %, нова месечна вноска от
1 479.46 лв., както и нов погасителен план./л.28-л.41 от
делото/
Във връзка с повдигнатото в отговора
оспорване на автентичността на подписите на ответниците под процесния договор
за кредит и двете допълнителни споразумения към него е допусната съдебно - почерковата експертиза.
В приетото неоспорено заключение от съдебно -
почерковата експертиза изготвена от
вещото лице Д.Ц. - криминалист, след
направено сравнително изследване на общите
и частни признаци на подписите в оспорените документи и в сравнителни
образци, е обоснован извод, че в Договор за ипотечен кредит № 0102/RL-058 от
29.07.2008 г. на „Б.Д.” ЕАД, подписите за „Кредитополучател” под № 1 /Д.Х./ и
под № 2 /М.Х./, както и подписите на първа страница са положени съответно от
лицата Д.К.Х. и М.Т.Х..
От заключението на СПочЕ се установява,
че в допълнително споразумение от 15.12.2019 год. подписите на кредитополучател
не са положени от лицата Д. и М. Х.. В пункт трети от заключението, в.л. Ц.
обосновава извод, че в допълнително споразумение от 16.11.2010 година подписите за кредитополучател са положени от Д.Х.,
но не са положени от М.Х..
Приетото неоспорено заключение от съдебно -
почерковата експертиза изготвена от
вещото лице Д.Ц., съдът възприема като обективно и компетентно дадено.
С оглед
безспорно установения факт, че подписите в Договор за ипотечен кредит №
0102/RL-058 от 29.07.2008 г. положени за „Кредитополучател”
под № 1 /Д.Х./ и под № 2 /М.Х./, както и подписите на първа страница са изпълнени
съответно от лицата Д.К.Х. и М.Т.Х., повдигнатото
оспорване на автентичността на договор за кредит № 0102/RL-058 от 29.07.2008 г.,
съдът приема за недоказано.
По отношение на допълнително споразумение от
15.12.2019 година, оспорването бе
доказано, като оспорения документ следва
да се признае за неистински в частта относно подписите на ответниците и да
бъде изключен от доказателствата, съгласно чл.194, ал.2 ГПК.
За установяване обявявяването на предсрочна
изискуемост по отпуснатия банков кредит е приета Нотариална покана per. №2653,
том 1, акт 117, по описа на Нотрариус С. В. рег.№489 от НК, с район PC Разлог, изпратена от „БАНКА ДСК“АД
до отв.Д.Х. с нотариално удостоверено връчване на 17.07.2015г. на М.Т.Х.-
дъщеря на адресата Д.Х., ЕГН **********, със задължението да я предаде. /л.81
от делото/ Приета е и Нотариална
покана per. №2649, том 1, акт 114 изпратена,
чрез Нотрариус С. В. рег.№48 от „БАНКА
ДСК“АД до ответницата М.Т.Х., която е връчена лично на кредитополучателя М.Т.Х.
на 17.07.2015г., видно от нотариалното удостоверяване на гърба на поканата.
/л.80 от делото/ И
двете покани обективират изявление на ищеца, че поради допусната забава в
погасяване на задълженията на кредитополучателите по договор за кредит от
29.07.2008 г. отпуснат в размер на 170 000лв., Банката обявява кредита за
предсрочно изискуем.
В приетата неоспорена по реда на чл.193 ГПК, молба рег.№02-10-02766 от
15.03.2018г. на Д.К.Х. до изпълнителния директор на „Б.Д.“ ЕАД е обективирано искане за среща във връзка с Договор за
ипотечен кредит № 0102/RL-058, с оглед
предложението на Х. за цялостно погасяване на дължимия кредит./л.153
от делото/
От прието от съда, неоспорено от страните
заключение на съдебно-счетоводната
експертиза, изготвена от в.л.А.Б., се установява, че кредитът по Договор за
ипотечен кредит от 29.07.2008г. в размер на 170 000 лв. е отпуснат и усвоен в
пълен размер на 01.08.2008 г. по сметка 11392892 и разплащателна сметка с IBAN ***
„Банка ДСК” АД. От заключението
на ССчЕ се установява, че само първите
две погасителни вноски с падеж 01.09.2008г. и 01.10.2008г. са погасени в пълен
размер, на падеж и без просрочие. Констатирано е, че следващите плащания, от
трета месечна погасителна вноска, не са изпълнявани редовно съгласно реда и
условията по процесния договор, т.е. не са погасявани в пълен размер месечните
погасителни вноски и не са спазвани падежните дати. Вещото лице счетоводител констатира,
че на 30.12.2010г. е извършено последното частично плащане по месечна вноска с
падеж 01.12.2010г., като е внесена сумата 300.00 лв., с която е погасена
договорна лихва.
От приетото неоспорено
заключение на Допълнителната съдебно счетоводна експертиза се установи, че
остатъка по дълга единствено при условията на договора за кредит от 29.07.2008г. и условията на договорения
погасителен план, без да се вземат предвид никакви изменения след това, към 23.10.2015г. - датата на подаване на
заявлението за идаване на заповед за изпълнение е както следва:
Неплатен остатък по главница
167 726,65 лева, неплатен остатък от
договорна лихва 74 890,01 лева. В
заключението е обосновано, че падежирали вноски към датата на подаване
на заявлението са общо 68 броя. Установява се още, че падежиралата лихва по
т.21 от Общите условия към договора за кредит възлиза на 228,26 лева. Неплатените
заемни такси /такса управление и застраховка обезпечение/ начислени съобразно
договора за кредит и тарифата на Банка ДСК, към 23.10.2015г. възлизат на 6
331.55 лева.
В отговор на поставения от ищеца въпрос
относно непогасения остатък единствено и само при условията на договорения
погасителен план - вещото лице е изчислило дълга при лихвен процент от 7.79% по погаситлен план към Договор за ипотечен
кредит № 0102/RL-058 от 29.07.2008 г.. без зачитане на следващи изменения на лихвата за
целия период до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение.
Приетото от съда,
неоспорено от страните заключение на съдебно-счетоводната експертиза, съдът възприема,
като обективно и компетентно дадено, кореспондиращо с приетите писмени
доказателства.
От приетото в заверен препис Решение №3186 от
23.07.2014г. постановено по гр.д.№12 /2014г.
по описа на Окръжен съд Благоевград, е видно, че исковете на „БАНКА ДСК“АД
срещу Д.К.Х. и М.Т.Х., за признаване за установено съществуването на вземанията
по заповед за незабавно изпълнение № 4764 от 17.09.2011г., издадена по
ч.гр.д.№1276/ 2011г. на РС Разлог, за следните суми: 169 045, 76лв. главница по
договор за кредит от 29.07.2008г., ведно
със законна лихва от 15.09.11г. до изплащането, 36 031,29 лв. договорна лихва
до 14.09.2011г., сумата 1 410лв. заемни
такси, са отхвърлени. Прието е в
мотивите на съдебния акт, че категорично е доказана договорната връзка между
страните по договор за ипотечен кредит от 29.07.2008г., но в материалите по
заповедното производство по ч.гр.д.№1276/ 2011г. на РС Разлог, липсват
доказателства изявлението за предсрочна изискуемост на банката да е достигнало
до кредитополучателите. С Решение №2276/10.12.2014 год. по т.д.№3982/2014г. по описа на САС, ТО, 11 състав, частично е отменено Решение
№3186 от 23.07.2014г. постановено по
гр.д.№12 /2014г. на БлОС, за сумата 620.17лв. главница и сумата 13
426.25лв. договорна лихва – вземане по заповед за незабавно изпълнение № 4764
/ 17.09.2011г. по ч.гр.д.№1276/ 2011г.
на РС Разлог, като в останалата част решението е потвърдено и е влязло в
законна сила на 14.02.2015г./л.125
–л.128 от делото/
Така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи:
По допустимостта:
Предявените в настоящето
производство кумулативно обективно съединени искове по реда чл.422 вр.чл.415,
ал.1 ГПК, имат за предмет установяване дължимост на посочените суми в издадената
по реда на чл.417 ГПК заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№
1007/ 2015г. по описа на РС Разлог. От данните по заповедното производство се
установява идентичност на претендираните вземания в заповедното производство и
в настоящто исковото производство, поради което и с оглед обстоятелството, че
иска е предявен в срока по чл.415, ал.1 ГПК, същия се явяват процесуално
допустим. С оглед наведеното от ответната страна възражение за недопустимост на
исковата претенция, решаващия състав намира същото за своевременно релевирано
/в отговора на ИМ, депозиран в срока по чл.367 ГПК/, но неоснователно.
Възражението на ответниците за недопустимост
на иска, предвид отвода за СПН, формирана с
влязло в сила решение по гр.д.№12 / 2014г. по описа на Окръжен съд Благоевград,
предвид данните за двете производство, съдът намира за неоснователно. Ответниците поддържат, че е налице пълно
съвпадение на страни и предмет по исковото производство, която идентичност не
се установи. Въпреки, че страните по гр.д.№12 /2014г. на ОС Благоевград и в
настоящото производство са едни и същи, липсва обективен идентитет в двете
производства. Предмет на иска предявен по реда на чл.422 ГПК пред Окръжен съд
Благоевград е вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.
№ 1276 от 2011г. по описа на РС Разлог. Действително този спор е приключил
с влязло в сила решение, като установителният иск е отхвърлен поради липса на
доказана предсрочна изискуемост на дълга.
Предмет на предявения
по реда на чл.422 ГПК иск в настоящото производство е съществуване на вземането
по заповед за изпълнение издадена по ч.гр.д. № 1007 / 2015г. по описа на
РС Разлог, основано документ по чл.417 т.2 ГПК, а именно – извлечение от счетовод. книги за сметка №15962488 към
23.10.2015г. по Договор за ипотечен кредит №0102-RL-058 от 29.07.2008 год. В основанието на предявения установителен
иск се твърдят нови факти, относими към настъпване и обявяване на предсрочната
изискуемост на вземането, са се осъществили преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, които се явяват съставна част на основанието
на иска. Предмет на иска предявен по реда
на чл.422 ГПК, в конкретния казус са вземания на ищеца срещу ответниците,
основани на Договора за кредит от 29.07.2008г., за погасителни вноски и лихви,
които са станали изискуеми към
15.10.2015 година и са обективирани в извлечение от счетовод. книги за
сметка №15962488 от 23.10.2015г. В исковата молба са изложени факти, настъпили
след постановяване на решението на ОС Благоевград по иска по реда на чл. 422
ал.1 ГПК по гр.д.№12 /2014г. по описа на
с.с., а именно - изискуемост на вземанията на Банката за вноски и лихви по
Договора за кредит, които обосновават
допустимост на предавения иск.
По същество на доводите:
В производството по чл.422 от ГПК
ищецът следва да докаже факта от който произтича вземането му, а длъжника
/ответник/ - възраженията си срещу вземането. Уважаването на иск за реално
изпълнение предполага кумулативното наличие на три предпоставки: наличие на
облигационно правоотношение, по силата на което да възниква задължение за
изпълнение, пълно или частично неосъществяване на дължимия резултат от страна
на длъжника и реалното изпълнение на облигационното задължение да е възможно.
Съгласно разпоредбата на чл. 430,
ал.1 ТЗ, с договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя
парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се
задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на
срока.
Цитираната разпоредба очертава
рамката на сключения от ищеца „Б.Д.“ ЕАД, като кредитор и солидарните длъжници Д.К.Х.
и М.Т.Х.. договора за ипотечен кредит от
29.07.2008г., като банков, доколкото кредитор по него е банка, но не
предвижда различие с договора за заем, който е реален договор и се сключва с
предаване на паричната сума. Исковете по
чл. 422 ГПК са предявени в срока по чл. 415, ал.1 ГПК, поради което са
допустими. Техен предмет е установяване със сила на пресъдено нещо съществуване
на паричните вземания по издадените заповеди за изпълнение по чл. 417 от ГПК.
В случая, съдът намира, че се
установи по безспорен начин от събраните в производството писмени
доказателства, обсъдени по-горе, че страните са обвързани от валидно възникнало
облигационно правоотношение по договор за ипотечен кредит от 29.07.2008г., по които
банката е изпълнила задълженията си да предостави договорените суми на кредитополучателите.
Установи се от приетото неоспорено заключение на ССчЕ, размера на кредита от
170 000лв. е изцяло усвоен на 01.08.2008г.
Възражението на ответниците за нищожност по
чл.26, ал.2, предл.2 ЗЗД на договора за ипотечен кредит, поради липса на
съгласие, съдът намира за неоснователно. Безспорно се установи от заключението
на СПочЕ, че договора за кредит от 29.07.2008г. подписите за кредитополучател
са положени от ответниците.
По
отношение на допълнително споразумение от 15.12.2019 година, се установи от
заключението на СПочЕ, че подписите на кредитополучател не са положени от Д. и М.
Х., поради което възражението за нищожност по чл.26, ал.2, предл.2 ЗЗД на това
споразумение, поради липса на съгласие е основателно и същото не следва да се
взема предвид, доколкото не е породило правни последици.
На следващо място, съдът намира и
възражението на ответниците за липса на обявена предсрочна изискуемост по двата
кредита също за неоснователно.
Предсрочна
изискуемост на договора за кредит, е обусловена от наличието на два елемента:
обективен - неизпълнение от страна на кредитополучателя на поетите с договора
задължения в продължение на 90 дни; и субективен - упражняване от страна на
кредитора на правомощието да направи кредита предсрочно изискуем, който избор
следва да е обективиран в съответно волеизявление /уведомление/, достигнало до
кредитополучателя.
В разпоредбата на т. 20.2, раздел VII
„Отговорности и санкции" от Общите условия е предвидено, че при допусната
забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни целия остатък от кредита става предсрочно
изискуем и се отнася в просрочие.
В хода на съдебното
дирене се установи, че наличие на забава в плащанията повече от 90
дни и просрочие на 59 погасителни вноски, поради което на основание т. 20.2 от Общите
условия за предоставяне на ипотечни кредите, във връзка с чл. 60, ал. 2 от ЗКрИ
за банката ищец е възникнало договореното потестативно право да обяви вземането
си по договора за кредит за предсрочно изискуемо, с оглед на което обективния
елеменнт е установен.
Установен бе и
субективния елемент - ищецът „Б.Д." ЕАД е упражнил правото си да превърне
кредита в предсрочно изискуем, което е сведено до знанието на
кредитополучателите съобразно посочените доказателства към исковата молба
описани в приложения. Установи се, че за обявяване на предсрочна изискуемост на
задължението по отпуснатия банков кредит са изпратени нотариални покани до
адресите на кредитополучателите. Нотариална покана per. №2653, том 1, акт 117,
по описа на С. В., нотариус в район PC Разлог с per. № 489 е връчена на
17.07.2015г. на М.Т.Х., ЕГН ********** - дъщеря на адресата Д.Х., ЕГН **********,
със задължението да я предаде. Нотариална покана per. №2649, том 1, акт 114 е
връчена лично на кредитополучателя М.Т.Х. на 17.07.2015г. Връчването е напълно редовно и извършено в
съответствие е императивните изисквания на закона и константната съдебна
практика. С оглед изложеното, съдът
намира за неоснователно възражението на ответника за липса на обявена
предсрочна изискуемост на кредитите.
По иска за установяване дължимост на главница по договор за кредит:
Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е
длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания или
възражения. Доказването следва да
изключва всякакво съмнение относно осъществяването на правопораждащи факти в
обективната действителност. В противен
случай влизат в сила неблагоприятните последици за разпределение на
доказателствената тежест, които задължават съда да приеме недоказаното за
нестанало. В настоящия казус ответниците не са ангажирали доказателства, които
да установят факта на плащане на непогасената част от процесния кредит. От
заключението на изслушаната по делото допълнителна съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че след последното плащане на 30.12.2010г. не са извършвани никакви
плащания по договора, като неплатеният остатък от главницата е в размер на 167
726, 65лв., поради което искът в тази му част е основателен и следва да
бъде уважен, като за разликата до пълния
претендиран размер от 168 365.59лв., следва да бъде отхвърлен.
Върху главницата
следва да бъде присъдена и законната лихва за забава, считано от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 23.10.2015г. до
окончателното плащане на задължението.
По иска
за установяване дължимост на договорната
лихва:
Освен, че не са изпълнявали задължението си да
погасяват главницата по договора за кредит, ответниците не са изпълнявали и
задълженията си да заплащат дължимата се възнаградителна лихва по чл. 430, ал.
2 от ТЗ. С оглед на това неизпълнение и както е посочено в заключението на допълнителната съдебно-счетоводната експертиза,
неплатената договорна лихва, към момента подаване на заявлението - 23.10.2015г.
е в размер на 74 890,01 лева.
Вещото лице е изчислило договорната лихва на база уговорения в чл.7 от договора
за ипотечен кредит от 29.07.2008г.
лихвен процент от 7.79%, без да взема предвид последващите допълнителни
споразумения.
Няма данни тези суми да са заплатени от ответниците, поради
което иска по чл.422 ГПК вр. чл. 430, ал. 2 от ТЗ е основателен и следва да
бъде уважен в установения размер от 74 890,01лв., като за разликата до пълния предявен
размер от 88 567.60 лв., следва да бъде отхвърлен.
По вземането за санкционираща лихва:
В разпоредбата
на т. 20.2, раздел VII „Отговорности и санкции" от Общите условия е
предвидено, че при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90
дни целия остатък от кредита става
предсрочно изискуем и се отнася в просрочие.Съгласно чл.20.2 изр. Второ от ОУ
до предявяване на молбата за събиране по съдебен ред , остотъкът от кедита се
олихвява с договорорения лихвен процент, увеличен с наказателна добавкка в
размер на 10 процентни пункта. Съобразно възприетото заключение на допълнителната ССчЕ накзателната лихва, като се вземат
предвид всички падежирали неплатени вноски към 23.10.2015г. е в
размер на 228.26 лв.
Няма данни тези суми
да са заплатени от ответниците, поради което вземането за наказателна лихва е
основателно за доказания размер от 228, 26лв., като за разликата до
предявения размер от 2894.99лв., като недоказан искът следва да бъде отхвърлен.
По
отношение на претенцията за заемни такси:
Съгласно
уговореното т.13 от договора за кредит, неразделна част от него са общите
условия към него подписани на последната страница и потвърдени че са приети от
крудитополучателя. Съгласно т.13.5, т.13.6 и 13.7 от Общите условия към договора
за кредит, кредитополучателя се е задължил да застрахова обезпечението, да
подновява договора за застраховка,и да заплаща редовно застрахователните
вноски. На основание чл.27 от Общите условия към договора за
кредиткредитополучателя е дал съгласие при неизпълнение на задължението за
подновяване на застраховка на обезпечението, и плащане на застрахователните
премии кредиторът извършва тези действия, вместо кредитополучателя. Ответниците
не установиха, че не е поел ангажимент за застраховане на имота. Напротив установи
се, че са налице подписани от ответниците общи условия към договора за ипотечен
кредит, че договора за кредит е обезпечен с договорна ипотека върху недвижим
имот, и следователно е възникнало задължение за застраховане. Ответниците не
установиха, че са изпълнили задължението си, а именно, че са платили, както и
не установиха, че изпълнявали поетите задължения за подновяване на
застраховките. От заключението на ДССчЕ се установиха сумите за платените от
ищеца застрахователни полици, както и периода за който се дължат. От страна на
ответниците не се установи да са изпълнили задължението си за застраховане на
обезпечението. От гореизложеното следва, че претенциите ни за платени суми за
застраховка на имота – предмет на договорна ипотека са доказани както по
основание. По отношение на таксата за управление, същата е дължима съгласно т.25.2 от Общите условия към договора за
кредит.
Ответниците
не установиха да са платили угорената такса, че в догоговор за кредит и общи
условия към него, че същите се дължат на валидно основание.
От заключението на ДССчЕ, се установи, че неплатените
заемни такси /такса управление и застраховка на обезпечението/ начислени
съобразно договора за кредит и тарифата на Банка ДСК, към датата на депозиране
на заявлението - 23.10.2015г. възлизат на 6 331.55 лева, в който размер
претенцията е доказана, като за разликата до предявения размер от 6 900,47 лв.,
като недоказан искът следва да бъде отхвърлен.
По
разноските:
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013 г. от
18.06.2014 г. на ОСТГК на ВКС съдът, който разглежда иска, предявен по реда на
чл. 422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на
спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство. Присъдените със заповедта за изпълнение разноски не се включват в
предмета на установителния иск по чл. 422 ГПК, а представляват законна
последица от уважаването/отхвърлянето на иска, като съдът, който разглежда иска
по чл. 422 ГПК, следва да разпредели (осъди страните) отговорността за разноски
по издаване на заповедта за изпълнение, като съдът се произнася с осъдителен
диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство (т. 12 от ТР
№ 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСТГК на ВКС).
С оглед изхода от делото и на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца сумата в размер на 9
675,46 лв. - разноски в заповедното производство съразмерно уважената част
искове./Общо сторените в заповедното производство разноски са10 357.13лв./
С
оглед изхода от делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да
заплати на ищеца сумата в размер на 6 086 лв. - разноски в исковото
производство съобразно уважените искове./ Ищецът
е направил разноски в общ размер на 6 515,50лв., от които 5615.50лв. внесена държавна такса, 800лв.
депозити за ССчЕ, 100 лв. юрисконсулско
възнаграждение. /л.298 от делото/ На основание чл. 78, ал.3 от ГПК, на ответниците се дължат разноски, съразмерно
отхвърлената част от иска в резмер на 26,32 лв., като по делото са сторени
400лв. разноски депозит вещо лице по СПЕ.
Списъка по чл.80 ГПК, ведно с договор за правна помощ представен от адв.М. Я. -
пълномощник на ответниците с молба
вх.№15176 от 05.02.2020г., след приключване на последното о.с.з. на
04.02.2020г., е представен след установения в процесуалния закон краен срок,
поради което, съгласно чл.64, ал.1 ГПК, не може да бъде взет предвид.
По изложените съображения,
Софийски градски съд, ГО, I - 7 състав
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ГПК, че Д.К.Х. ЕГН ********** и М.Т.Х. ЕГН
********** и двете с адрес ***, дължат
солидарно на „Б.Д.“ ЕАД с ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявана от В.М.С.и
Д. Н. Н. - изпълнителни директори следните суми:
- на основание чл.430, ал.1 ТЗ, чл.79, ал.1,
пр.I ЗЗД - сумата 167
726,65 лева, главница по Договор за ипотечен кредит от 29.07.2008г., ведно със законна лихва върху просрочената
главница, считано от 23.10.2015г. до окончателното погасяване на дълга, ;
-
на основание чл. 430, ал. 2 ТЗ - сумата 74 890,01 лева възнаградителна
лихва, дължима за периода от
23.04.2009г. до 22.10.2015г.;
-
на основание чл. 79, ал. 1, предл. I ЗЗД, вр. чл.92 ЗЗД и т.20, 2 от Общите условия към договора за кредит - сумата 228,26
лева санкционираща лихва за периода
от 20.08.2015г. – 22.10.2015г.;
- на основание чл. 79, ал. 1,
предл. I ЗЗД, вр. т.13.5, 13.6 и 13.7 от Общите условия към
договора за кредит - сумата 6 331.55
лева, заемни такси, за които суми е издадена Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение № 4952 /
26.10.3015г. по ч.гр.д.№1007/2015г. по описа на РС Разлог,
като ОТХВЪРЛЯ исковете по чл. 422 ГПК, както следва:
- за вземането по чл. 430, ал. 1 ТЗ, в
частта за разликата от признатия размер 167 726,65лв. до предявения размер от
169 365.59лв.;
- за вземането по чл. 430, ал. 2 ТЗ за разликата от признатия резмер 74 890,01 лв. до предявения размер 88 567.60
лв. възнаградителна лихва;
- за вземане по чл. 79, ал. 1, предл. I ЗЗД,
вр. т.20, 2 Общите условия към договора за кредит, за разликата от признатия размер 228,26 лв. до
предявения размер 2 894.99лв., предсатвляващо наказателна лихва;
- за вземане по чл. 79, ал. 1, предл. I ЗЗД,
вр. т.13.5, 13.6 и 13.7 от Общите условия към договора за кредит за разликата от признатия размер 6331,55лв. до предявения размер 6 900.47лв. заемни такси.
ОСЪЖДА Д.К.Х. ЕГН **********
и М.Т.Х. ЕГН ********** да заплатят на „Б.Д.“
ЕАД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, на основание чл.78, ал.1 ГПК, направените в исковото производство пред СГС разноски от 6 086 лв., съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Д.К.Х.
ЕГН ********** и М.Т.Х. ЕГН **********
да заплатят на „Б.Д.“ ЕАД с ЕИК ********,
на основание чл. 78, ал.1 и ал.8 ГПК сумата 9 675,46 лв. разноски в заповедно производство по ч.гр.д.№
1007/2015 г. по описа на РС Разлог.
ОСЪЖДА „Б.Д.“
ЕАД
с ЕИК ********, да заплати на Д.К.Х.
ЕГН ********** и М.Т.Х.
ЕГН **********, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата 26,32 лв., съразмерно на
отхвърлената част от исковете.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: