№ 240
гр. Благоевград, 26.04.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
като разгледа докладваното от Надя Узунова Търговско дело №
20241200900004 по описа за 2024 година
Проектодоклад по чл. 146, ал. 1 от ГПК:
По т. 1 Обстоятелствата, от които произтичат претендираните
права и възражения:
Исковата молба е предявена от с. ... на „А. ...“ ЕООД/н/ срещу „А. ...“
ЕООД и „Г. ..." ООД
Сочи се, че по предявен също от с. ... на „А. ...“ ЕООД, /н/ иск срещу
„А. ... /н/и „Г. ..." ООД, е образувано ТД № 118/2021 г. по описа на ОС –
Благоевград, което е приключило пред въззивната инстанция /пред САС/.
ТД № 118/2021 г. е образувано по искове с правно основание чл. 647,
ат. 1, т. 6 ТЗ и чл. 135 ЗЗД за прогласяване на недействителност по отношение
на кредиторите на „А. ... /н/ на извършена от дружеството непарична
/апортна/ вноска в капитала на „Г. ...“ ЕООД, на недвижими имоти, ведно с
иск по чл. 57. ал. 2. предл. второ ЗЗД на стойност 389 380 лв., която сума да
бъде присъдена в тежест на търговско дружество „Г. ...“ ЕООД, в случай, че
недвижимите имоти, предмет на апорта в капитала на това дружество, са
отчуждени към момента на постановяване на решение по иска.
С постановеното по делото решение под № 28 БлОС обявява
извършената в капитала на „Г. ...“ ЕООД непарична вноска на недвижими
имоти за недействителна по отношение на кредиторите на н.та на „А. .../н/. С
решението ОС - Благоевград приема за основателен и иска с правно
основание чл. 57, ал. 2, предл. последно ЗЗД, като поради отчуждаване на
1
недвижимите имоти, предмет на апортната вноска осъжда „Г. ...“ ООД да
заплати на „А. ... - в н. сумата от 389 380 лв., представляваща общата
стойност на имотите, внесени като непарична вноска.
По повод обжалване на решението САС с Решение № 549 по ВТД №
538/2022 г. по описа на САС отменя Решение № 28 по ТД № 118/2021 г. по
описа на ОС Благоевград, в частта с която е обявена за относително
недействителна по отношение на кредиторите на н.та на „А. ... /н/, на
извършената от него на 26.10.2018 г. и вписана в ТРРЮЛНЦ на 05.11.2018 г.
непарична вноска в капитала на „Г. ..." ООД, чрез внасяне на подробно
описаните недвижими имоти, отхвърля иска с правно основание чл. 649, ал, 1
ТЗ вр. чл. 647, ал. I, т. 6 ТЗ, предявен от временния с. на „А. ... /н/ срещу
същото това дружество и ..Г. ..." ООД за прогласяване по отношение на
кредиторите на н.та на „А. ... /н/ на недействителността на извършената от
него на 26.10.2018 г. и вписана в ТРРЮЛНЦ на 05.11.2018 г. непарична
вноска в капитала на „Г. ...“ ООД чрез внасяне на подробно описаните
недвижими имоти, като САС обявява за недействителни по отношение на
кредиторите на нсъстоятелността на „А. ...“ ЕООД, /н/ на основание чл. 649,
ал. 1 ТЗ вр. чл. 135, ал. 1 ЗЗД по иск на с. ... на „А. ... /н/ срешу „А. ... /н/, и „Г.
...“ ООД, сделката извършена от него на 26.10.2018 г. и вписана в ТРРЮЛНЦ
на 05.11.2018 г., представляваща непарична вноска в капитала на „Г. ...” ООД,
чрез внасяне на подробно описаните недвижими имоти,
САС потвърждава Решението на БлОС , в частта с която „Г. ...“ ООД, е
осъдено да заплати на „А. ... /н/ сумата от 389 380 лв., представляваща общата
стойност на имотите, внесени като непарична вноска (искът по чл. 57, ал. 2,
предл. последно ЗЗД).
Издаден е ИП, въз основа на който е образувано ИД № 939/2023 г. по
описа на ЧСИ Б.В., per. № ... с р-н на действие - ОС Благоевград.
В молбата до ЧСИ е посочен изричен способ за изпълнение -
осъществяване на изпълнителни действия срещу вземанията на „Г. ...“ ООД
от „Л. ... /н/, последното представлявано от с. ... А.К.Б. които вземания са в
общ размер от 540 000 лв., от които 450 000 лв. за неплатена цена и 90 000 лв.
за неустойка.
с.ът в предявния по настоящото дело иск твърди, че недвижимите
имоти, предмет на апорта и сделката, спрямо които е приключилото т.д.
2
118/21 г. по описа на БлОС - са били отчуждени още преди образуване на ТД
№ 118/2021 г. Това е станало Договор за покупко-продажба на търговско
предприятие, сключен на 10.12.2018 г. между „Г. ...“ ООД и „Л. ... /н/.
Твърди, че: договорът е с нотариално заверени подписи и съдържание;
прехвърлянето на търговското предприятие е вписано по партидата на
дружеството правоприемник в ТР на 31.01.2019 г.; продажната цена на
търговското предприятие съгласно договора, е 450 000 лв., платима по реда на
чл. 1, ал. 2 от договора.
Независимо от уговореното, продажната цена не е заплатена от
дружеството - купувач „Л. ... /н/, което дружество с Решение №
4373/10.10.2019 г. на ОС Благоевград по ТД № 91/2019 г., е обявено в
неплатежоспособност, съответно спрямо него е открито производство по н..
В производството по н. на „Л. ... /н/ съгласно чл. 685 ТЗ „Г. ..." ООД
предявява вземанията от дружеството за размера от 540 000 лв., от които 450
000 лв. за неплатена цена и 90 000 лв. за неустойка, дължими съгласно
договора за покупко- продажба на търговско предприятие от 10.12.2018 г.
Вземанията му са приети изцяло, видно от списъка на приети вземания по чл.
686, ал. 1 ТЗ. С приемането им „Г. ..." ООД, става кредитор в производството
по н. на „Л. ... /н/, за тези вземания като остава такъв до 15.09.2023 г.
ПО ИД № 939/2023 г. е изпратено запорно съобщение изх. № 11917 до
„Л. ... /н/, е което на основание чл. 507 ГПК се налага запор на вземанията на
„Г. ..." ООД, от „Л. ... /н/, които вземания са включени в списъка на приетите
вземания, обявен в ТРРЮЛНЦ на 21.11.2019 г. и са одобрени от ОС
Благоевград по ТД № 91/2019 г. с определение № 1802/08.05.2020 г., обявено
в ТРРЮЛНЦ на 11.05.2020 г.
Запорното съобщение е получено от с. ... на „Л. ... /н/ на 09.11.2023 г.
На 16.11.2023 г. по ИД № 939/2023 г. постъпва приложеното
Уведомление вх. № 15317, с което с.ът на „Л. ... /н/, на основание чл. 508. ал. 1
ГПК уведомява съдебния изпълнител, че с Договор за цесия от 15.09.2023 г.
вземането на „Г. ...“ ООД, от „Л. ... /н/, е прехвърлено на вторият ответник по
настоящото дело – на „А. ...“ ООД,
с.ът Б. ..., представя уведомление /съобщение/ по чл. 99, ал. 3 ЗЗД ведно
с препис на Договора за цесия от 15.09.2023 г., съгласно който „Г. ...“ ООД
като цедент прехвърля вземанията си спрямо своя длъжник „Л. ... /н/ в полза
3
на „А. ...“ ООД.
Твърди се, че с цесията се цели да се осуети правната възможност на
„А. ... /н/, да осъществи правата си по осъдителното въззивно решение на
САС. Твърди с, че както цедентът, така и цесионерът са знаели, че с
извършването й увреждат правата на кредитора „А. ... /н/, заради което
именно и са сключили цесията.
Целта за увреждане интересите на кредитора на цедента се извежда и от
съдържанието на самият договор. В началната му част под формата на
преамбюл, е очертано основанието за сключване на сделката. Приетите
вземания към несъстоятелния длъжник на цедента се прехвърлят, т.к. към
момента па сключване на договора, същите са изискуеми, но неплатени.
Същевременно определената в чл. 2, ал. 1 от договора продажна цена,
съгласно ал. 2 се заплаща в двуседмичен срок от постъпване на суми в полза
на цесионера от страна на цедирания длъжник, или от погасяване на
задължението от трето лице.
Уговореното отлагателно условие за получаване на насрещната срещу
цесията престация практически създава абсолютна неяснота и несигурност на
дали, кога и в какъв размер ще бъде направено плащане от цедираният
длъжник „Л. ... /Н/, в полза на цесионера „А. ...“ ООД, и дали цесионера „А.
...“ ООД, ще изпълни задължението си към цедента „Г. ...“ ООД.
В този смисъл, условията по начин и срок на изпълнение на
задължението на цесионера, за които не може да се предвиди дали и кога ще
се осъществят, поставят „А. ... /н/ като кредитор на цедента в практическа
невъзможност да се удовлетвори от уговорената насрещна претенция по
договора за цесия.
Наличието на знание за увреждането като част от фактическия състав,
обуславящ основателност на отменителния иск, може обосновано да се изведе
от обстоятелството, че зад собствеността на част от капитала както на „Г. ...“
ООД така и на „А. ...“ ООД стои едно и също физическо лице.
Видно от справка по партидата на „Г. ..." ООД, в Търговски регистър,
съдружник с най-голям дял в капитала на това дружество е „А. ..." ЕООД,- в
н., с дялово участие 389 380 лв„ а от справка в Търговски регистър по
партидата на „А. ... - в н., се установява, че едноличен собственик на капитата
и управител е физическото лице М.Г.П..
4
Посочва се още ,че според справка в ТР „А. ...“ ООД. М.Г.П. е
съдружник и управител при равно дялово участие с друго физическо лице -
Й.С.П.
Т.е. управител и едноличен собственик на капитала на съдружника с
най-голям дял в капитала на цедента „Г. ...“ ООД е също така управител и
собственик на 1/2 част в капитала на цесионера „А. ..." ООД.
За твърдението си за наличие на субективния елемент знание съгласно
чл. 135 ЗЗД, допълва и с вписаните обстоятелства по партидата на „Г. ..." ООД
в Търговски регистър, съдружник в капитала на дружеството - цедент с
дялово участие в размер на 48 400 лв„ е физическото лице Н.Й.П.. Наличието
на ... на Н.Й.П. с М.Г.П. - управител и съдружник в капитала на цесионера „А.
...” ООД. Н.Й.П. е ... на М.Г.П.. От презимето на Н.Й.П. може да се
предположи, че неин ... е Й.С.П. който е другият съдружник с 1/2 от капитала
и управител на дружеството цесионер „А. ...“ ООД.
От ответниците е депозиран отговор от „А. ...” ООД.
В него сочи, че оспорва иска като неоснователен, а фактическите
твърдения в исковата молба — като неотговарящи на обективната истина.
Счита исковата молба за нередовна като несъответстваща на
изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК, тъй като липсвало изложение на
обстоятелствата, на които се основава иска.
Ответникът не оспорва, че на 15.09.2023г. между „Г. ...“ ООД, като
цедент, и „А. ..., като цесионер, е сключен Договор за прехвърляне на вземане,
съгласно който цедентът прехвърля на цесионера вземанията си към „Л. ...- в
н. в общ размер на 630 000 лв., от които 540 000 лв., представляваща дължима
главница- незаплатена цена по Договор за покупко-продажба на търговско
предприятие от 10.12.2018г., вписан в СВп. при Районен съд- Благоевград с
вх.рег, №677/25.02.2019г., акт №48, том I, дело №372/2019г. и начислена
неустойка за неизпълнение в размер на 90 000 лв., които суми към момента на
сключване на договора са били изискуеми. Не оспорва, че според чл 2 от
Договора вземанията се прехвърлят на цесионера срещу заплащане от негова
страна на цедента на сума в размер на 600 000 лв. в двуседмичен срок от
постъпване на суми в полза на цесионера от страна на цедирания длъжник,
респ. от погасяване на задължението от страна на трето лице.
Счита, че не са налице предпоставките за уважаване на иска по чл. 135
5
от ЗЗД, за което да се има предвид и се съобрази следното:
Атакуваната сделка – цесия - не уврежда интересите на кредитора.
Съгласно трайната съдебна практика, наличие на увреждащо действие, е
налице, когато то намалява възможността на кредитора да се удовлетвори от
имуществото на длъжника; когато длъжникът създава/увеличава
неплатежоспособността си.
В настоящия случай с оглед специфичната правна същност на договора
за цесия, и предвид чл. 2 от процесната цесия, се установява, че договора за
цесия е възмезден и не се достига нито до намаляване възможността на
кредитора да се удовлетвори от имуществото на длъжника, нито до
създаване/увеличаване на неплатежоспособността му./Цитират решения на
ВКС – Р. №35 от 12,04.2018г. но гр.д. №1783/2017г. и Р. №199 от 12.03.2018г.
по т.д. №1168/201 г. /
На следващо място сочи, че не е налице знание за увреждане на
кредитора, от страна на „А. ....
Поради възмездността на договора за цесия знанието на третото лице
(А.) не се предполага, а подлежи на доказване.
Дружеството „А. ... не е било страна в производството по т.д.
№118/2021г. на Окръжен съд- Благоевград.
След справка в съда е установило, че към настоящия момент решението
на Апелативен съд- София не е влязло в сила, тъй като е депозирана
касационна жалба против същото.
По отношение на твърдението в ИМ, че уговореното в чл. 2 от
Договора създава абсолютна неяснота и несигурност, сочи, да се съобрази чл.
9 от ЗЗД, разписващ възможността страните свободно да определят
съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните
норми на закона и на добрите нрави.
По отношение на твърдението- дали цесионерът „А. ... ще изпълни
задължението си към цедента „Г. ...“ ООД, сочи, че е ирелевантно за
настоящия спор.
В случай на неизпълнение на Договора, от страна на А. ..., „Г. ...“ ООД
притежава достатъчно законови възможности за защита на своите права.
По т. 2 на чл. 146, ал. 1 ГПК: Правна квалификация на правата,
6
претендирани от ищеца, на насрещните права и възражения на
ответника – искът е с правно основание чл. 135, ал. 3 във вр. ал. 1 ЗЗД
По т. 3 на чл. 146, ал. 1 ГПК: Кои права и обстоятелства се
признават-сключения договор за цесия
По т. 4 на чл. 146 от ГПК: Кои обстоятелства не се нуждаят от
доказване
По т. 5 на чл. 146, ал. 1 ГПК : Как се разпределя
доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти
В тежест на ищеца е да докаже наличие твърдяните в исковата
молба обстоятелства, че „А. ...“ ЕООД- в н. е кредитор на „Г. ...“ ЕООД за
сумата от 540 000 лв.; че е сключен Договор за покупко-продажба на
търговско предприятие на 10.12.2018 г. между „Г. ...“ ООД, и „Л. ... /н/.; Че
за вземанията по този договор „Г. ..." ООД е кредитор на „Л. ... /н/, които
вземания след предявяването им от „Г. ..." ООД са приети в производството
на н.та спрямо „Л. ... /н/; че „Г. ..." ООД прехвърля приетите вземанияс цесия
на „А. ...“ ООД; както и останалите обстоятелства изложени в ИМ за
знанието на лицата, сключили цесията за увреждането на „А. ...“ ЕООД- в н..
Доказателствени искания:
Исканията на страните са допустими, относими и необходими, поради
което съдът ги уважава. Възражението на ответника за неспазване изискването на
чл. 127,ал.2 ГПК като съобразно чл. 101, ал. 1 от ГПК, преди съдът да се
произнесете по тяхното приемане, да се укажете на страната да посочи
конкретно какви факти и обстоятелства ще установява с тях, съдът намира за
несъстоятелно, тъй като това е видно от съдържанието на исковата молба.
Съдът счита възражението на „А. ...“ ООД за нередовност на исковата
молба за несъстоятелно, предвид излагането в същата на твърдения по всички
релеванти факти от значение за спорното право, визирани и от съда в т. 1 от
доклада по чл. 146, ал. 1 от ГПК, обективиран в настоящия акт, като се
съобрази и че ответникът не посочва кои обстоятелства според него следва,
но не са посочени от ищеца т.е. не конкретизира възражението си.
Водим от изложеното и на основание чл. 374, ал. 1 и 2, чл. 377 във вр. с
чл. чл.140, чл. 157 и чл. 159, ал. 1 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
7
Обявява проектодоклада на страните, съобразно обстоятелствената част
на настоящия акт.
Приема представените от страните писмени доказателства.
Копие от настоящия акт да се връчи на страните.
Насрочва делото за 06.06.2024 г. от 13:00 ч., за която дата да се
призоват страните.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
8