№ 1144
гр. Бургас, 12.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на
пети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:АНАТОЛИ Й. БОБОКОВ
при участието на секретаря Д. Михайлова
като разгледа докладваното от АНАТОЛИ Й. БОБОКОВ Административно
наказателно дело № 20222120203950 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Обжалвано е Наказателно постановление № 22-0769-001838 / 01.09.2022 година на
Началник група към Областна дирекция на МВР - Бургас, с което на Д. И. Г. ЕГН ********** са
наложени 3 адм.наказания – глоби както следва: за нарушение на чл.105 ал.1 ЗДвП му е наложено
наказание глоба в размер на 20 лв., за нарушение на чл.139 ал.1 т.1 ЗДвП му е наложено наказание
глоба в размер на 200 лв. и за нарушение на чл.100 ал.1 т.2 ЗДвП му е наложено наказание глоба в
размер на 10 лв.
В съдебно заседание чрез процесуалния си представител адвокат К. моли Съдът да отмени
атакуваното Наказателно постановление по подробно изложени съображения. Претендира за
разноски.
Въззиваемата страна изпраща представител, който пледира за потвърждаване на
обжалваното НП.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с направеното оплакване и
съобразно задължението си по чл. 314 от НПК във връзка с чл. 84 от ЗАНН в качеството си на
въззивна инстанция да провери изцяло правилността на обжалваното наказателно постановление,
независимо от основанията, посочени от страните, Съдът намира от фактическа и правна страна
следното:
Жалбата е депозирана в срока по чл. 59, ал. 2 от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН) и е процесуално допустима, а разгледана по същество, е частично основателна.
От фактическа страна:
На 20.05.2022г. около 20,30ч. жалбоподателят управлявал л.а. *** по бул.***. Бил спрян за
проверка, като полицейските служители констатирали, че предно странично и обзорно стъкло на
автомобила са с намалена видимост, вследствие на допълнително поставено тъмно фолио, което
било значителна техническа неизправност. Жалбоподателят по време на проверката не представил
СРМПС част 2. За тези нарушения му бил съставен АУАН.
Горната фактическа обстановка се установява от показанията на актосъставителя, разпитан
в качеството на свидетел, от приетите по съответния процесуален ред подробно посочени писмени
доказателства и от приложената административнонаказателна преписка.
1
От правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 105, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, „Забранява се
ограничаване на видимостта през челното, задното и през страничните стъкла на автомобила,
осигуряващи видимостта на водача към пътя, както и намаляване на прозрачността им.По делото
се установява, че към инкриминираната дата предните странични и обзорно стъкло на
управлявания от жалбоподателя автомобил са затъмнени, с което се намалява видимостта им, но
забраната на чл. 105, ал. 1 от Закона за движение по пътищата не е абсолютна, предвид
разпоредбата на ал. 3, съгласно който, „Намаляване прозрачността на стъклата по ал. 1 се допуска
само в границите на стойностите, определени в Правило № 43 на Икономическата комисия за
Европа на Организацията на обединените нации, като законодателят не държи сметка дали
затъмнението е извършено от производителя или допълнително с поставяне на фолио (в каквато
насока са възраженията на въззиваемата страна). Единственото ограничение е намалената
прозрачност да е в стойностите, посочени в Правилото, а според него, независимо от вида на
стъклата (обикновени, закалени, с пластмасово покритие, др.), общата светлопропускливост на
предните стъкла и разположените на място, необходимо за видимостта на водача, не може да е по-
малка от 70 %.В случая актосъставителя установява визуално, че предните странични стъкла на
МПС-то са затъмнени, а не са представени доказателства от наказващия орган да са извършени
съответни измервания за степента на това затъмнение, за да се приеме, че е налице ограничаване
на видимостта на водача до степен над допустимата по закон. При това положение нарушението
по пункт първи остана недоказано.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал.1, т.1 от ЗДвП движещите се по пътя пътни превозни
средства трябва да бъдат технически изправни. Техническата изправност означава нормално
функциониране на всички системи на МПС. Разпоредбата на чл. 10 от Правилника за прилагане на
ЗДвП (ППЗДвП) урежда изчерпателно повредите и неизправностите, при наличието на които МПС
следва да се считат за технически неизправни. Неизправностите биват незначителни, значителни
или опасни, които понятия са дефинирани в § 6, т. 71, 72 и 73 от ДР на ЗДвП. Съгласно посоченото
в т. 72., „Значителни неизправности“ са откритите по време на проверка неизправности, които
могат да засегнат безопасността на превозното средство или да имат въздействие върху околната
среда, или да породят риск за други участници в движението по пътищата, както и други по-
значителни несъответствия. Попадането на всеки един елемент в някоя от групите и нивото на
сериозността на неизправността му се определя съобразно списъка в Методиката за извършване на
периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства –
Приложение № 5 към чл. 31, ал. 1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. Безспорно тази методика е
разработена за целите на техническите прегледи, извършвани от технически лица – специалисти и
няма обвързващо значение относно определянето на вида на конкретна неизправност и нейното
класифициране по критериите на § 6, т. 71, 72 и 73 от ДР на ЗДвП. Тя обаче може да служи за
ориентир при преценката на отделните видове неизправности, към критериите по § 6, т. 71, 72 и 73
от ДР на ЗДвП, но самата преценка за конкретния вид дефект следва да се вземе след цялостна
оценка на конкретната ситуация. В тази връзка следва да се посочи, че нито в АУАН нито в НП е
посочено коя точка от Приложението към методиката е нарушено, за да се направи преценка дали
същото може да се съотнесе към значителна неизправност. По тази причина НП в частта по пункт
втори също подлежи на отмяна. Отделно от това след като нарушението по пункт първи остана
недоказано, то същото следва да се приеме и за това нарушение по същите съображения.
Видно от показанията на актосъставителя към момента на проверката при поискване от Г.
да представи СРМПС част 2, той не го носил със себе си. Жалбоподателят е бил длъжен да го носи
със себе си, когато управлява автомобила, но въпреки това не го сторил. Поради това следва да се
приеме, че е налице нарушение на чл.100 ал.1 т.2 ЗДвП и в тази част по пункт трети НП следва да
се потвърди.
Съобразно изхода на делото и направените искания, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН и
чл. 143, ал. 1 от АПК от страна на жалбоподателя, съдът намира, че следва да му се присъдят 2/3
от заплатения хонорар, тъй като за 2 от нарушенията НП се отменя, а за едно се потвърждава. На
жалбоподателя следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 166,66
лв.
2
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0769-001838 / 01.09.2022 година на Началник
група към Областна дирекция на МВР - Бургас, с което на Д. И. Г. ЕГН ********** за нарушение
на чл.105 ал.1 ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 20лв. и за нарушение на чл.139
ал.1 т.1 ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 200 лв.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0769-001838 / 01.09.2022 година на
Началник група към Областна дирекция на МВР - Бургас, с което на Д. И. Г. ЕГН **********и за
нарушение на чл.100 ал.1 т.2 ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 10 лв.
ОСЪЖДА ОДМВР Бургас да заплати на Д. И. Г. ЕГН ********** сумата от 166,66 лв. за
разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Бургас в 14-
дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3