Номер 26504.11.2020 г.Град София
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен съд - София5-ти наказателен
На 14.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Веселин Пенгезов
Членове:Десислав Любомиров
Атанаска Китипова
Прокурор:Стоил Г.ев Тойчев (АП-София)
като разгледа докладваното от Веселин Пенгезов Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20201000600925 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.313 и сл. от НПК.
С присъда от 01.06.2020 г., постановена по НОХД № 537/2019г.,
Окръжен съд- Благоевград е признал подсъдимият Д. А. Г. за виновен в
извършване на престъпление по чл. 115 от НК, изразяващо се в това, че
25.03.2019 год. около 19,30 ч. - 20,10 ч., в гр.***, обл. Благоевградска, на ул.
„Алекса Сачков”, пред дом №44, умишлено умъртвил М. И. И. /с установена
по делото самоличност/, като му нанесъл удар с нож в областта на горната
трета на шията вляво, довел до остра кръвозагуба, вследствие на прободно-
порезно нараняване с напълно прерязване на яремната вена и частично
прерязване на сънната артерия, като на основание цитирания законов текст го
е осъдил на 18 години „лишаване от свобода“, при първоначален „строг“
режим на изтърпяване. На основание чл. 59, ал.1 от НК, съдът е приспаднал
времето, през което подсъдимият Г. е бил задържан под стража, считано от
26.03.2019 г. до влизане на присъдата в сила.
С присъдата, съдът се е разпоредил с веществените доказателства и е
възложил в тежест на подсъдимия сторените по делото разноски.
В законоустановения срок срещу така постановения съдебен акт е
постъпила въззивна жалба /с допълнение към нея/ от адв. П. С.- в качеството
1
му на служебен защитник на подсъдимия Д. Г., с релевирани доводи
неправилност и незаконосъобразност. Изтъква се, че при анализа на
доказателствата, съдът неправилно е възприел свид. Т. Г. като абсолютна
жертва, отдавайки приоритетно значение показанията й, като същевременно
по делото били налични и други доказателства, говорещи за известна
равнопоставеност в отношенията между подсъдимия и свидетелката. В
частност, са визирани показанията на св. Н. Г., който свидетелствал за
физическа разпра, разиграла се между двамата в деня на инцидента, при която
свидетелката не е стояла безучастно, а е отвърнала реципрочно на физическо
нападение от страна на подс. Г.. Изразява се несъгласие с възприетата правна
квалификация, като по-конкретно се оспорва субективната съставомерност на
деянието. Според защитата, подсъдимият не е целял да умъртви зет си. В
подкрепа на последното сочи липсата на данни за влошени отношения между
подсъдимия и пострадалия до деня на инцидента, както и обстоятелството, че
нанесените удари са единични, което навеждало на извода, че по-скоро се
касае за евентуален умисъл, респективно непредпазливост. С оглед горното е
заявено искане атакуваната присъда да бъде отменена и подсъдимият Д. Г. да
бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение.
Срещу така подадената въззивна жалба, в срока по чл. 322 от НПК е
постъпило писмено възражение /с допълнение към него/ от частните
обвинители чрез повереника им- адв. Т. К., със застъпени твърдения за
неоснователност и бланкетност на жалбата. Изразява се несъгласие с
доводите за наличието на равнопоставеност в отношенията между
подсъдимия и свид. Г.а, доколкото от наличните по делото доказателства
безспорно се установявало, че Г.а е била подложена на системен физически и
психически тормоз от страна на подсъдимия. Според повереника на частното
обвинение, не можело да се говори за отсъствие на умисъл за убийство,
респективно грешка, тъй като умисъла безспорно се извличал от действията
на подсъдимия, а именно- съвсем съзнателно и целенасочено е взел ножа,
след като дъщеря му и жена му са били напуснали дома му и са бягали, като
при намесата на пострадалия, Г. съвсем целенасочено е използвал оръжието.
Още повече, след инцидента се е укривал от органите на реда, което на свой
ред сочи, че подсъдимият много добре е съзнавал какво е извършил. В този
смисъл, намира постановената присъда за правилна, законосъобразна и
2
справедлива, и настоява за нейното потвърждаване.
На основание чл.327 и сл. от НПК, след проведено разпоредително
заседание, делото е насрочено за разглеждане.
В съдебно заседание, подсъдимият Д. Г., редовно призован, се явява
лично, доведен от Затвора- Бобов дол и се представлява от защитникa си- адв.
П. С.. Последният счита за неправилен извода на съда относно наличието на
пряк умисъл за умъртвяване на пострадалия от страна на подсъдимия, в
подкрепа на което акцентира на две обстоятелства- отношенията между
пострадалия и подсъдимия преди инцидента, и положението на подсъдимия
към момента на нанасяне на удара. Така, от показанията на вещото лице З. се
установявало, че към момента на нанасяне на удара, подсъдимият е бил в
легнало положение. Същевременно, по делото безспорно се установявало, че
между подсъдимия, дъщеря му и съпругата му съществували неприязнени
отношения, а пострадалият се явявал арбитър в тези отношения, като
помежду си пострадалият и подсъдимият се разбирали и уважавали. В този
смисъл, според защитата липсвал мотив за умъртвяване на пострадалия,
доколкото макар и действително да е нанесен удар в жизненоважен орган, се
касаело за единичен удар, поради което поддържа, че смъртта е причинена
при условията на евентуален умисъл. В заключение, моли при постановяване
на решението си, въззивната инстанция да съобрази изложеното.
Подсъдимият Г. поддържа казаното от защитата. В предоставената му
последна дума, изразява съжаление за случилото се, като моли да му бъде
намалено наказанието, за да помага на децата си.
Представителят на апелативна прокуратура изразява становище за
неоснователност на жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение.
Счита, че първоинстанционният съд е обсъдил в мотивите си всички събрани
в хода на съдебното следствие доказателства и анализирайки
доказателствения материал е стигнал до единствения правилен, обективен и
законосъобразен извод, че подсъдимият Г. е извършил престъплението, за
което е обвинен. Намира присъдата за правилна и законосъобразна и в частта
относно наложеното наказание, с оглед което настоява за нейното
потвърждаване.
3
Частните обвинители Г. Г., М. Г. и Д. И., редовно призовани, не се
явяват. Явяват се частните обвинители И. И., И. И., И. И., С. И., Г. И. и Н. И..
За всички тях се явява упълномощения им представител- адв. Т. К..
Последният се присъединява изцяло към казаното от държавното обвинение.
Изразява несъгласие с поддържаното от защитата касателно липсата на пряк
умисъл, доколкото от доказателствата по делото безспорно се установявало,
че на пострадалия са нанесени три удара с нож. Установено било също така,
че подсъдимият е колач на животни и е разполагал с набор от ножове, като е
умъртвил зет си, използвайки именно един от тези ножове. Набляга и на
обстоятелството, че от гласните доказателства се установява, че още същия
ден подсъдимият се е заканвал, че – „тази вечер ще убия някой“. В този
смисъл, повереникът на частните обвинители счита, че подсъдимият е една
деградирала личност, която системно употребява алкохол и след такава
употреба, е посегнал на живота на един от близките си. Намира присъдата за
справедлива и в частта относно наложеното наказание, поради което настоява
да бъде потвърдена изцяло.
Явилите се ЧО И. И., И. И., И. И., С. И., Г. И. и Н. И., поддържат
казаното от повереника си.
В реплика, защитата изтъква, че по делото няма нито едно
доказателство, установяващо мотив за убийството на М. И. от подсъдимия.
Счита, че се касае за един нелеп инцидент.
Съдът, като взе предвид подадената жалба /с допълнение към нея/,
съобрази доводите на страните в съдебно заседание и след като провери
изцяло правилността на атакувания съдебен акт в съответствие с
изискванията на чл.313 и чл.314, ал.1 от НПК, възприема изцяло
фактическите и правни изводи на първостепенния съд.
Производството пред първата инстанция е протекло по предвидения в
чл.371, т.1 от НПК алтернативен процесуален ред, предпочетен от
подсъдимия и защитника му - адв. И. И.. В съдебно заседание на 10.02.2020 г.
страните са се съгласили да не се провежда разпит на свидетелите И. И., И.
И., И. И., С. И., М. Г., Д. И. и Н. И., както и на вещите лица Е. Н., И. Ч., Д. А.
и А. И.. На основание чл.372, ал.3 от НПК, съдът е одобрил изразеното
съгласие за разглеждане на делото по този диференциран ред, обявявайки, че
4
при постановяване на присъдата непосредствено ще се полза от
съдържанието на съответните доказателства от ДП. При приключване на
съкратеното съдебно следствие в посочената му разновидност, в съдебния
протокол е отбелязано, че на основание чл.283 от НПК са прочетени
писмените доказателства от досъдебното производство и са приети
заключенията на експертите по изготвените химически, дактилоскопна, СМЕ
на ВД и комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертизи.
Въз основа и преценка на доказателствата, настоящият състав намира,
че изтъкнатите възражения срещу доказателствената дейност на решаващия
съд по същество са неоснователни, формулирани са по идентичен начин и са
поддържани и пред АС-София. ОС- Благоевград е изложил съображения за
доказателствената основа на всеки отделен, приет за установен от него факт,
както и основанията си, за да отхвърли като защитна, развиваната от
подсъдимия теза.
Решаващият съд е подложил на преценка и анализ събраните
доказателствени източници, прецизно са установени всички обстоятелства,
значими за правилното решаване на делото- факта на извършване на деяние,
механизма на осъществяването, субективната страна, конкретното
своеобразие на обстоятелствата, при които е било извършено.
При преценка на доказателствата, въззивният състав намира, че не са
налице основания за преразглеждане и изменение в изяснената от решаващия
съд фактология, с оглед което изцяло възприема установената фактическа
обстановка:
Подсъдимият Д. А. Г. е роден на ******** год. и живеел постоянно в гр.
***, обл. *** на ул. „***” №**. Къщата, която обитавал е на два етажа, като
той и съпругата му Т. Г. живеели на първия етаж, а сина му Н. Г. със
семейството си - на втория етаж. Изкарвал си прехраната като добивал дървен
материал, а преди това работел в мандра. Извършвал и касапски услуги като в
шкаф под мивката съхранявал нужните за упражняването на този занаят
комплект ножове.
Между съпрузите Г.и често възниквали разправии и караници,
дължащи се най-вече на употребата на алкохол от страна на подсъдимия,
5
който ставал агресивен и й нанасял побои. По повод на различни случаи на
домашно насилие спрямо съпругата си, срещу Д. Г. били издадени две
съдебни заповеди за незабавна защита, съответно с номера №1065/09.03.2015
год. и №351/23.02.2019 год. Въпреки водените срещу него производства, Г. не
преустановил насилническото си поведение и на 24.03.2019 год. вечерта
отново нанесъл побой на съпругата си. Това мотивирало Т. Г. за пореден път
да реши да се оплаче и на следващия ден сутринта тя отишла в дома на
дъщеря си, която живеела на съпружески начала с М. И., на адрес ул.”***”
№** в гр.***. Къщата на подсъдимия се намирала в непосредствена близост
до тази на дъщеря му като се преминавало по дървен мост с дължина от 3,50
м., изграден над корекция на дере между ул. „Алекси Сачков” и ул. „Братя
Миладинови”. Веднага след дървения мост се влизало в двора на къщата на
пострадалия. От Г. Г. съпругата на подсъдимия разбрала, че смятат да ходят с
автомобил до Разлог, за да пазаруват и решила да отиде с тях и да се оплаче
отново за упражненото срещу нея насилие. След като се консултирала с
адвокат за сезиране на компетентните органи, Т. Г. депозирала жалба и в
Районна прокуратура - Разлог, по повод която била образувана преписка с
№418/2019 год. След това се срещнала с Г. Г. и М. И. и заедно се прибрали в
Белица. При слизането си от автомобила Г.а видяла, че съпругът й пиел бира
пред магазин, в близост до дома им. Д. Г. започнал да я обижда като словесно
нападнал и зет си М. И.. После тръгнал след Т. Г. и пред дома им се опитал да
й нанесе побой. Тя избягала в посока към полицейското управление в гр.***,
където устно се оплакала от мъжа си. След това отишла до дома на сестра си,
който се намирал непосредствено до дома им и видяла, че първият етаж,
обитаван от нея и подсъдимия, е заключен и тя не може да влезе. Отново
отишла до полицейския участък и се оплакала, че къщата е заключена и не
може де се прибере. На място пристигнал полицейски патрул в лицето на
свидетелите И. С. и Р. Ю. и това принудило Д. Г. да отключи двете входни
врати на първия етаж от къщата. След това подсъдимият заявил, че ще отиде
да спи при сестра си, а съпругата му отишла в дома на дъщеря си Г..
Последната отишла с М. И. до зъболекаря, след което се върнали и заедно с
майка си седнали да вечерят. Към 19.30 часа И. излязъл на двора, за да вземе
дърва за печката, когато в дома им влязъл Д. Г., Той хванал Т. Г. за ръката и й
казал да си отидат в къщи. За да не стават допълнително скандали тя се
съгласила и тръгнала с него. С влизането им в дома им подсъдимият
6
заключил едната входна врата с катинар, а другата с райбер, загасил лампите
и започнал да бие съпругата си. Нанасял и удари по главата с тесла, при което
тя започнала силно да вика за помощ. Пострадалият И., който бил в двора на
къщата си, чул тези викове и веднага уведомил съпругата си, че баща й бие
майка й. Г. Г. веднага се затичала и установила, че къщата е заключена и не
може да влезе, а осветлението е загасено. Взела едно дърво и с него успяла да
счупи прозореца, при което подсъдимият отворил вратата. Тя влязла вътре и
започнала да дърпа майка си, за да избягат, а Г. я блъснал и й казал да се
маха, че ще бие и нея. Г. успяла да издърпа майка си и двете излезли на двора,
а баща й ги последвал. Преди това отишъл до шкафа под мивката, където
съхранявал ножовете за извършване на касапски услуги и взел в ръка нож с
пластмасова дръжка в бежово кафяв цвят, с обща дължина от 31 см. и с
дължина на острието 18,7 см., с ширина на същото в най-широката му част,
непосредствено преди дръжката от 3 см., с постепенно стесняване на
ширината към върха на ножа. Излизайки след двете жени на двора, Г.
започнал да ги замерва с дървени капаци, нарязани за огрев, а те от своя
страна излезли на улицата. Той ги последвал и в този момент се появил
пострадалият, който се опитал да го успокои.
След това го обърнал, за да му помогне да се прибере в къщи и да се
преустанови скандала. Д. Г., повлиян от изпитото през деня количество
алкохол, паднал на земята, а И. се надвесил над него, за да му помогне да
стане, когато Г. замахнал с ръката, в която държал ножа и нанесъл бързо и
последователно три удара на пострадалия. Два от ударите причинили
прободно-порезни наранявания, едно от които в средната трета на лявото
бедро, свързано с прерязване на тъканите на бедрото в дълбочина от около 14
см., а другото в горната трета на шията вляво с дълбочина от около 12 см.,
като острието на ножа преминало през меките тъкани и напълно прерязало
яремната вена и частично сънната артерия. С третия удар, подсъдимият
причинил на пострадалия с върха на ножа ивичесто охлузване по брадичката
вляво, успоредно на прободно-порезното нараняване на шията. М. И. се
хванал с ръце за шията и казал на жена си „Гано, баща ти ме закла!”, след
което тръгнал по улицата, преминал през дървения мост над дерето, през
двора на къщата си и излязъл на ул. „Братя Миладинови”, където на около 6
м. северно от входната врата на дома си паднал на земята. Г. Г., която
7
първоначално мислела, че не е тежко наранен, го следвала и се опитала да
спре кръвотечението му от шията с ръка. Преди да издъхне М. И. отново
казал, че баща й го заклал. На виковете за помощ от страна на Г. Г. се
притекли хора от махалата, включително и намиращите се в близко заведение
техни синове И. и И. И.и. И. И. веднага се обадил на свидетеля Н. Г. около
20.00 ч. - 20.10 часа, казвайки му да идва към тях, защото баща му е убит от
неговия баща. И. И. от своя страна запалил семейния автомобил „Форд
Мондео” и го придвижил до тялото на баща си. Заедно с други хора го качили
на задната седалка и потеглили към болницата в Разлог, където медиците
констатирали настъпилата смърт на М. И..
За случилото се още същата вечер били уведомени органите на МВР,
като на място били изпратени полицаите И. С. и Р. Ю.. Двамата установили,
че подсъдимият се укривал на втория етаж на селскостопанска постройка
срещу къщата му. Свидетелят С. се качил на етажа и го видял, че седи в
бебешка количка, а до бедрото му е подпрян нож със следи по него. Осветил
го с фенерчето си и възползвайки се от това, че Г. се обърнал настрани, взел
ножа и го изхвърлил на двора, след което свали и него. Разбирайки от
дежурния полицай в управлението, че пострадалият е починал, те изпълнили
разпореждането и задържали Д. Г., след което го закарали в управлението в
Разлог, защото се опасявали, че близките на И. могат да му посегнат.
Няколко часа по-късно бил извършен оглед на местопроизшествието,
удостоверен с подписите на присъстващите поемни лица и специалист-
технически помощник. При огледа били намерени и иззети като веществени
доказателства описаният по-горе нож, камък и парче от тухла, по които имало
следи от чревно-кафява течност. Ножът бил открит в двора на къщата на
подсъдимия, а следите, наподобяващи кръв, установени по посочените
веществени доказателства, били открити по протежението на улицата. При
огледа на дома на Г.и било констатирано наличието на счупен прозорец и
дърво до него, съответстващо на заявеното от Г. Г..
От заключението по назначената СМЕ на труп се установяват
уврежданията по тялото на пострадалия, а именно- две прободно-порезни
наранявания - първото с входяща цепковидна рана с гладки ръбове в горната
трета на шията в ляво на 135 см. от петите, с дължина 2,7 см. и зеене на
8
ръбовете й до към 1 см. по-нагоре и по-заострен външен ъгъл и леко заобляне
и охлузване по вътрешния й ъгъл, която продължава в цепковиден раневи
канал с посока отгоре-надолу и леко отляво-надясно и отпред-назад; раневият
канал прерязва гладко тъканите на шията в дълбочина около 12 см. и
преминава през меките тъкани на шията в ляво, като напълно прерязва
яремната вена и частично сънната артерия, постепенно стесняващ се към
края; второто нараняване представлява входяща цепковидна рана с гладки
ръбове в средната трета на лявото бедро на 60 см. от петите, с дължина 2,7 см.
и зеене на ръбовете й до към 1,4 см. по-нагоре и по-заострен вътрешен ъгъл и
леко заобляне и охлузване по външния й ъгъл, която продължава в
цепковиден раневи канал с посока отпред-назад и леко отвън-навътре, като
раневият канал прерязва гладко тъканите на бедрото в дълбочина около 14
см., постепенно стесняващ се към края. Установено е и трето нараняване,
успоредно на първото, представляващо ивичесто охлузване с размери от 0,2/1
см. по брадичката вляво. Като причина за смъртта на М. И. вещото лице сочи
настъпилата остра кръвозагуба, вследствие на установеното прободно-
порезно нараняване на шията, довело до прекъсване и кръвоизлив от жизнено
важни големи кръвоносни съдове на шията в ляво. Според експерта,
описаното нараняване на шията е несъвместимо с живота и смъртта е била
неизбежна, като същата е настъпила бързо, но не моментално, за което се
съди от състоянието на органите, излялата се кръв и кръвонасядането при
нараняванията, за които е необходимо малко прижизнено време.
Вещото лице е посочило още, че установените две прободно-порезни
наранявания се дължат на удар с оръжие с остър връх и режещ ръб, с
ширината около или не по-голяма от 2,8 см., предвид ширината на входящите
рани на шията и бедрото вляво. Дължината на острието е не по-малка от 14
см., което личи от дължината на най- големия раневи канал. Сочи, че
уврежданията са причинени от едноостро оръжие /с един режещ ръб/, което
личи от вида на всички установени прободно- порезни рани - с един изразен
остър ъгъл, а другият заоблен. С оглед отразеното, експерта е заключил, че с
такива характеристики е и приобщения като веществено доказателство по
делото едноостър нож - с ширина на острието на 3-ти сантиметър от върха 1,7
см., достигащ назад към 2,8 см. и дължина на острието от 18,7 см., с дебелина
на гърба от 1,5 мм.
9
Относно механизма на уврежданията, след като е сравнил двете
прободно-порезни наранявания по шията и бедрото на пострадалия, експертът
е заключил, че са с подобна посока на цепковидните входящи рани и
заострени вътрешни ъгли, които са леко нагоре, и подобна посока на
установените раневи канали. Предвид това, в момента на нанасяне на
ударите, острието на ножа е било съответно пред бедрото и шията и насочено
назад, надолу и леко надясно, а режещата му част е била с посока леко нагоре
и навътре. В този смисъл е посочил, че ръката на нападателя е била пред и
леко вляво от тялото - /шията и бедрото/ на пострадалия, като най-вероятно в
този момент са били един срещу друг и нападателят е нанесъл два или повече
замаха към пострадалия, с ножа държан в дясната му ръка, при което са се
получили установените увреждания.
Касателно третото установено увреждане - /ивицесто охлузване по
брадичката вляво/, експерта поддържа, че е причинено при повърхностно
засягане на кожата с върха на ножа, по време на нанасяните удари със замах.
Посочено е още, че установените наранявания са причинени непосредствено
едно след друго, поради което трудно може да се определи тяхната
последователност. Анатомичното им разположение, вида им, посоката и
размерите на нараняванията, според него изключват възможността за
самопричиняване, както и падане върху ножа. Разпитан в съдебно заседание и
след изслушване на свидетелските показания, експертът поддържа, че към
момента на нанасяне на уврежданията, пострадалият по всяка вероятност е
бил наведен над подсъдимия с протегнати ръце, като именно в този момент
подсъдимият е нанесъл последователните удари в бедрото и шията. В
подкрепа на изводите си, вещото лице сочи, че този механизъм обяснява
сближаването на шията и бедрото като цели, по които подсъдимият е нанесъл
ударите си бързо и последователно.
От заключението по назначената КСППЕ на подсъдимия Г. се
установява, че към времето на извършване на деянието - 25.03.2019 год.,
подсъдимият се е намирал в състояние на силно раздразнение, което не
покрива критериите за физиологичен афект, не е било провокирано от
пострадалия М. И. с обида, с клевета или с друго противоправно деяние, от
което да са настъпили или да е било възможно да настъпят тежки последици
за виновния, или негови близки. Според експертите, у освидетелстваното
10
лице е налице зависимост от алкохол, но няма зависимост към психоактивни
вещества. По данни от подсъдимия е употребявал антихипертензивни
медикаменти, но същите не са повлияли психичното му състояние към
инкриминирания период. Общото му психическо състояние вещите лица
определят като задоволително към добро, посочвайки, че е ориентиран,
контактен, подреден, апсихотичен. Посочили са още, че Д. Г. страда от
разстройство, вследствие употреба на алкохол, със синдром на зависимост,
епизодична употреба, личностова промяна по алкохолен тип. Към периода на
извършване на деянието, освидетелстваният е бил апсихотичен, контактен,
ориентиран, последователен в действията си, гневен. Бил е с леко изразена
алкохолна интоксикация. Експертите са категорични, че у освидетелствания
не е налице временно разстройство на психичната дейност в резултат на
физическа или психическа травма, довело до нарушаване на мозъчната му
дейност, нито страда от разстройство на възприятията, при което се нарушава
правилното отношение на субекта към външния свят. Няма признаци на
значимо разстройство на паметта. Към инкриминирания период и към
момента на изследването не е налице разстройството на способността му за
осъзнаване на постъпките и не е налице разстройство на волевата му
способност за овладяване на реакциите в рамките на привичното човешко
поведение.
Вещите лица са заключили, че както към времето на инкриминираното
деяние, така и към настоящия момент, освидетелстваният Г. е разбирал
свойството и значението на извършеното от него деяние и е можел да
ръководи постъпките си. Същият е със съхранена способност правилно да
възприема фактите, които имат значение за делото и да дава достоверни
обяснения за тях. Личностовата му структура е дисхармонична, с водеща
емоционално-волева неустойчивост, агресивни тенденции, асоциални прояви,
алкохолна злоупотреба, включително промяна на личността по алкохолен тип.
Г. е личност с особености в поведението, изграден стил при решаване на
конфликти, извънредно сензитивен и обидчив. Неспособен да релаксира и да
се радва на живота. Поведенчески е ориентиран към осигуряването на
материалните блага за семейството, но вътрешно е винаги неудовлетворен и
се чувства непризнат. Фокусът на светогледа му е мъжествеността и
признанието му като мъж и глава на семейство. Всички неуспехи по тази тема
11
го правят мнителен, ревнив и агресивен, с неадекватен образ на собствената
личност. Развил е ревностови изживявания, които са на свръхценно ниво. Под
влиянието на алкохола изказва и проявява всичките си страхове и чрез
физическа сила се налага като силен, значим, признат. При употреба на
алкохол емоционалния контрол, привързаността към другите и
емоционалното инвестиране в далечни цели са затруднени. Към времето на
извършване на деянието и към настоящия момент той е със съхранена
способност правилно да възприема характера и значението на извършеното.
От назначената съдебно дактилоскопна експертиза, не се установява
наличието на пръстови отпечатъци по изследваната дръжка на ножа.
От назначените и извършени в хода на ДП четири ДНК - експертизи на
веществени доказателства по изследваните острие на нож, пуловер на
подсъдимия, с който е бил облечен при извършване на деянието и по иззетите
при огледа на местопроизшествието веществени доказателства –камък и
парче от тухла, са открити следи от кръвта на пострадалия И.. Видно от
експертното заключение, в поднокътното съдържание на подсъдимия е
установен само негов биологичен материал.
Изложената фактическа обстановка се установява частично от
обясненията на подсъдимия Д. Г., дадени в съдебно заседание; показанията на
разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели: Г. Г., Т. Г., И. С., Р. Ю.,
Е. К., Н. Г., Г. Г., И. Д.; приобщени по реда на чл. 373, ал. 1, вр. чл. 283 от
НПК показания на разпитаните по досъдебното производство свидетели/ И.
И., И. И., И. И., С. И., М. Г., Д. И., Г. И., Н. И./; заключенията на
съдебномедицинска, ДНК, дактилоскопна, комплексна съдебно психиатрична
и психологична експертизи; протоколите за извършени действия по
разследването и писмените доказателства, приложени по досъдебното
производство и в съдебното дело.
Изпълнявайки задължението си по чл.314, ал.1 от НПК, въззивният съд
провери изцяло атакуваната присъда и установи, че съдебният акт не страда
от поддържаните в жалбата пороци. При условията на чл.305 ал.3 НПК,
първият съд е обсъдил събраните пред него гласни доказателствени средства
с останалия доказателствен обем-писмени доказателствени средства, писмени
и веществени доказателства, вкл.експертни заключения, а в процеса на анализ
12
и оценка се е съобразил с тяхната логична обусловеност и
непротиворечивост. Изчерпателността на извършения от първия съдебен
състав анализ на доказателствата и доказателствените средства не налага
преповтарянето им, и въззивния състав се съгласява изцяло с обективираното
като оценка на факти и правни изводи в тази насока. Настоящият съд намира,
че решаващите изводи на първия съд досежно приетите за установени факти
по делото и правната им оценка са законосъобразни и обосновани, а
материализираното в съдебния акт вътрешно убеждение на съда е изградено
въз основа на обективно, всестранно и пълно изследване на всички факти и
обстоятелства по делото. В мотивите към постановения първоинстанционен
акт, съдът е посочил кои факти и обстоятелства приема за доказани и въз
основа на какви доказателства и доказателствени средства е изградил
вътрешното си убеждение. Установяването във възможния обем на
релевантните факти и обстоятелства е последвано от точната им оценка в
съответствие с принципите на формалната логика. Анализът на гласните
доказателствени средства в обособените четири групи /на свид. Т. и Г. Г.; на
свидетелите И. С., Р. Ю. и Е. К.; на близките на починалия- И. И., И. И., И. И.,
С. И., М. Г., Д. И., Г. И., Н. И., в това число и на Г. Г. и Г. И., и не на последно
място -обясненията на подс. Г./, позволява да се даде надлежен отговор на
поддържаните от защитата и подсъдимия Г. оплаквания против
законосъобразността и обосноваността на атакувания съдебен акт.
Изследвайки в последователност релевантните факти от предмета на
доказване, първият съд е дал обоснован, от фактическа страна отговор на
основния въпрос - за авторството на деянието, механизма на получаване на
увреждания по пострадалия М. И. и причините, довели до престъпна
деятелност на подсъдимия Д. Г..
Обобщително, оплакванията на подсъдимия и на защитата му се
основават на възражения, че при изграждане на изводите си по фактите, съдът
неоснователно е надценил показанията на свидетелките Т. и Г. Г.и. Поддържа
се, също така, че от субективната страна липсвал мотив за извършване на
престъплението от страна на подсъдимия Г., тъй като двамата с пострадалия
били в добри отношения, респективно, че деянието не е извършено при
условията на пряк умисъл.
Не могат да бъдат споделени оплакванията по повод оценъчната
13
дейност на съда, касаеща показанията на свидетелките Т. и Г. Г.и, доколкото
за да ги постави в основата на фактическите си изводи, съдът е ценил, както
самостоятелната доказателствена убедителност и процесуална коректност при
депозиране на тези гласни доказателствени средства, а така и съответствието
им с останалия доказателствен материал, в частност – показанията на
свидетелите И. С. и Р. Ю. и приложените по делото писмени материали/жалба
с № 418/2019г. в РП- Разлог и издадените съдебни заповеди за незабавна
защита №№1065/09.03.2015г. и 351/23.02.2019г./, потвърждаващи наличието
на конфликтни отношения между подсъдимия и свидетелката Т. Г.,
включително и в деня на извършеното убийство. Несъстоятелни, в тази
връзка, са развитите в жалбата доводи, че показанията на свидетеля Н. Г.
разкривали известна равнопоставеност в отношенията между свид. Т. Г. и
подсъдимия. Обстоятелството, че в деня на инцидента /но в предхождащ го
момент/, свидетелката Г.а е отвърнала физически на съпруга си, удряйки го с
дърво по гърба, не може да постави знак на еквивалентност в отношенията
им, доколкото от наличните по делото доказателства /в тази насока са и
показанията на цитирания от защитата свидетел, виж л.98 гръб от СФ пред
първоинстанционния съд/ се установява, че подсъдимият е тормозел
физически и психически свид. Г.а, и то в един доста продължителен период
от време.
На свой ред, възприятията на свидетелката Г. Г. относно механизма на
деянието намират потвърждение и в разясненията, дадени от вещото лице З.,
който след изслушване на свидетелските показания, е възприел като
достоверен и най- вероятен именно посочения от свидетелката механизъм на
получаване на уврежданията, доколкото последният обяснява сближаването
на шията и бедрото като цели, по които подсъдимият е нанесъл ударите си
бързо и последователно, а също и липсата на наранявания по ръцете на
пострадалия, каквито би имало, ако той е очаквал нападението и е предприел
някакви опити да се защити. Изследваните веществени доказателства – камък
и парче от тухла, иззети с протокола за оглед на местопроизшествието,
потвърждават също така изложеното от Г. Г. и Т. Г. относно мястото, където
на пострадалия И. са нанесени причинените му наранявания и мястото,
където е починал. В този смисъл, редица доказателства и доказателствени
средства, надлежно събрани по делото, са в корелация с изнесеното от двете
14
свидетелки относно обстоятелствата около разигралия се инцидент, затова и
същите са възприети в цялост от съда като достоверни и добросъвестно
изложени.
По категоричен начин е изяснено от доказателствата по делото, че
пострадалият не е провокирал с поведението си подсъдимия. В подкрепа на
последното се явяват, както показанията на свидетелките Т. и Г. Г.и, така и
изготвеното СМЕ на труп, видно от което се установява, че липсват
наранявания по ръцете на пострадалия, което от своя страна индиректно е
потвърждение за отсъствието, както на активни агресивни действия от страна
на пострадалия към подсъдимия, а така и липсата на противодействие/
защитни действия при нападението. Нещо повече, самият подсъдим в
обясненията си никъде не споменава да е бил нападнат от пострадалия, че да
се коментира евентуално въпроса за мнимо нападение, както поддържа
защитата.
За съставомерността на деянието:
Въз основа на гореизложената фактическа обстановка, напълно
изяснена от събрания и прецизно анализиран доказателствен материал,
първоинстанционният съд законосъобразно е приел, че с действията си
подсъдимият Г. е осъществил състава по чл. 115 от НК, като на 25.03.2019
год., около 19,30 ч. - 20,10 ч., в гр.***, обл. Благоевградска, на ул. „Алекса
Сачков”, пред дом №44, умишлено е умъртвил М. И. И. с ЕГН ********** от
гр.***, нанасяйки му удар с нож в областта на горната трета на шията вляво,
довел до остра кръвозагуба, вследствие на прободно-порезно нараняване с
напълно прерязване на яремната вена и частично прерязване на сънната
артерия.
Законосъобразно и обосновано е становището на първата инстанция за
наличието на пряк умисъл. Константна е съдебната практика, според която за
субективната страна на деянието следва да се съди най-вече от конкретните
обективни действия на дееца, предшестващи настъпилия резултат, а не от
неговите последващи обяснения и собствената му интерпретация на
произтеклите събития. Според обвързващите указания на върховната ни
съдебна инстанция, дадени с Постановление № 2/1957г., изменено и
допълнено с Тълкувателно постановление № 7/1987 г. на Пленума на ВС на
15
РБ, „за умисъла може да се съди от средствата, с които е извършено деянието,
от насоката и силата на ударите, от мястото на нараняването, от разстоянието,
от което се посяга на жертвата с оръжие, и други обстоятелства“. В
конкретния случай, описаните действия на подсъдимия, изразяващи се в
нанасяне на удар с държания от него нож в областта на шията на пострадалия,
убедително разкриват субективното му отношение към последиците на
деянието - пряко е целял да лиши от живот зет си и е съзнавал, че като
резултат от действията му ще настъпи смъртта му. Подсъдимият е бил
напълно наясно, че посредством нанесения удар с държания от него нож в
областта на шията на пострадалия не само е възможно, но е и неминуемо да се
стигне до фатален за зет му край. Обобщено казано, подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване. Налице е пряка
причинна връзка между действията на подсъдимия Д. Г. по нанасянето на
удара в областта на горната трета на шията вляво на пострадалия и
последвалата негова смърт, доколкото именно причиненото при нанасянето
на същия удар тежко увреждане – напълно прерязване на яремната вена и
частично прерязване на сънната артерия, довело до остра кръвозагуба, е
обусловило смъртта на пострадалия И., настъпила в изключително кратък
времеви отрязък.
Причините за извършване на деянието се коренят в проявени от
подсъдимия Г. изключително ниски критерии на оценка на поведение,
провокирани от установената алкохолна зависимост. Съгласно изготвената
КСППЕ, личностната структура на подсъдимия е дисхармонична, с водеща
емоционално-волева неустойчивост, агресивни тенденции, асоциални прояви
и алкохолна злоупотреба. Тези характеристики на личността на дееца именно
обясняват и проявената от него безпричинна агресия към собствения му зет и
баща на внуците му, без да е била налице предизвикателна предходна реакция
от последния. Последното дава отговор и на възражението на защитата
относно липсата на мотив за извършване на деянието.
Изложените в тази насока разсъждения на първата инстанция, че в
случая са налице условията на закона за ангажиране на наказателната
отговорност на подсъдимия за престъпление с цитираните правни
характеристики са правилни, обосновани, последователни, логични и се
16
възприемат изцяло от настоящата. Като е приел, че деянието се субсумира по
чл.115 от НК, първоинстанционният съд не е нарушил материалния закон. В
изпълнение на задълженията си по чл. 301 от НПК, в съответствие с
разпоредбите на чл. 13, чл. 14, ал. 1, чл. 18 и чл. 107, ал. 3 и ал. 5 от НПК,
първостепенният съд е извършил анализ на наличния доказателствен
материал (да обсъди показанията на свидетелите, респективно обясненията на
подсъдимия, излагайки мотиви кои от тях кредитира, в каква част и за какви
обстоятелства, както и да даде нужната преценка на депозираните експертни
заключения), като е заключил, че той е достатъчен по обем, за да обоснове
извода, че подсъдимият е автор на инкриминираното деяние.
По наказанието:
При индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия
Г., съдът е съблюдавал разпоредбите на чл.115, чл.54 и чл.36 от НК.
Наложеното наказание е съобразено със степента на обществена опасност на
деянието и на дееца, с наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства, с причините и подбудите за извършване на деянието.
Първата инстанция правилно е съобразила като смекчаващи
отговорността обстоятелства чистото му съдебно минало, с оглед настъпилата
абсолютна реабилитация по всичките му предходни осъждания, напредналата
му възраст /към датата на деянието е имал навършени 64 години/ и оказаното
съдействие на разследващите органи и съда за изясняване на обективната
истина по казуса, както и изразеното съжаление за стореното. Като
отегчаващи отговорността обстоятелства, съдът е ценил недобрите му
характеристични данни, свързани с упражнявания тормоз над съпругата му в
дълъг предходен период, честата злоупотреба с алкохол, отприщваща
агресивното му поведение, роднинската връзка между подсъдим и пострадал,
който фактически е негов зет и баща на внуците му. Към отегчаващите
отговорността обстоятелства, съдът е взел предвид също така и липсата на
каквато и да било провокация от страна на пострадалия, обясняваща
проявената към него агресия, начина на извършване на престъплението - в
момент, когато пострадалият се опитвал да му помогне да се изправи, както и
опита да се укрие след извършване на деянието.
Проследявайки формирането на вътрешното убеждение на първия съд
17
по индивидуализацията на наказанието, наложено на подс. Д. Г., настоящият
съдебен състав намира, че ОС- Благоевград законосъобразно е определил
наказание „лишаване от свобода“ в размер над средния и към максимално
предвидения в съответната правна норма. При анализа на обстоятелствата по
чл. 54 от НК и настоящият състав на съда приема, че така определения размер
на наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 18 години се явява
законосъобразен израз на оценката за извършеното от подс. Г.. И това е така,
защото при осъществяването на цялостната дейност по индивидуализацията
на наказанието се отчита не общата обществената опасност на
престъпленията от определен вид, а специфичната обществена опасност на
конкретното деяние и конкретния деец. Така определеното наказание държи
сметка на всички отчетени от решаващия съд обстоятелства, относими в
оценката им към вината и наказателната отговорност, справедливо
съответства на тежестта и обема на настъпилите последици, както и на
потребностите на превенциите по чл. 36 от НК. Въззивният съд намира, че с
такава по вид и обем наказателна репресия ще се въздейства в най-пълна
степен върху подсъдимия Г. за постигане целите на наказанието, за
поправително-възпитателното въздействие на наказанието, като се
респектират останалите членове на обществото да не вършат престъпление в
следствие реализиране на генералната превенция на наказанието. В този
смисъл, намаляването на така фиксирания от първата инстанция размер би
било неоправдано и в разрез с целите на наказателната репресия.
Законосъобразна е присъдата на решаващия съд и относно разноските и
определения режим на изтърпяване на наказанието, както и по отношение на
веществените доказателства.
При извършената цялостна служебна проверка на атакувания съдебен
акт, извън направените възражения от защитата и подсъдимия, настоящият
съд не намери основания за изменяне или отмяна на постановения съдебен
акт.
По изложените съображения и на основание чл.338, вр. чл.334, т.6 от
НПК, Апелативен съд- гр. София
18
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 01.06.2020 г., постановена по НОХД №
537/2019г. на Окръжен съд- Благоевград, с която подсъдимият Д. А. Г. е
признат за виновен за извършено престъпление по чл.115 от НК.
Решението подлежи на обжалване и протест в 15 дневен срок от
съобщаването му на страните пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
19