Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, ……07.2021г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, IІ А въззивен
състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети ноември през хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СИМОНА УГЛЯРОВА
при участието на секретаря
Емилия Вукадинива, като разгледа докладваното от съдия Йовчева въззивно гражданско
дело № 13805 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273
от ГПК.
С решение от 01.07.2019 г. по гр. дело № 71408/2018г.
на СРС, 140 състав е отхвърлил изцяло като неоснователен предявения от Х.С.М. срещу
Б.С.А. иск с правно основание чл. 45 във вр. с чл. 52 от ЗЗД за заплащане на сумата
3 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди за оказан от
ответницата психически тормоз – по телефона, при случайни срещи във входа на
блока пред съседи, както и с бележки, за периода м. юни 2012г. – м. май 2018г. във
връзка със спор за собственост на мазето, което се използва от ищеца в жилищния
блок, в който ищецът живее, намиращ се в гр. София, ж.к. *******А, ведно със
законната лихва от 07.11.2018 г. до окончателното изплащане и са присъдени разноски съобразно
изхода на спора.
Въззивникът – ищец Х.С.М. обжалва
решението изцяло като неправилно и необосновано. Излага доводи, че по делото е
установен оказван от ответницата върху него в продължение на години психически
тормоз при случайни срещи на входа, по телефона, чрез звънене на вратата на
апартамента. Твърди, че ответницата предизвиквала стресиращи разправии на
стълбището на входа, залепвала бележки на входната врата на апартамента му,
като подала и неоснователни жалби в 3 РПУ – СДВР и СО – район Възраждане.
Поддържа, че от показанията на разпитаните свидетели безспорно е установено по
делото и влошеното му здравословно състояние вследствие гореописаните действия
на ответницата, включително и установената с решение на ТЕЛК 83 % трайно
намалена работоспобност. Твърди, че бил съсипан психически и физически, особено
след претърпяна през 2017г. операция на сърцето, когато се налагало да дава
обяснения при проверките по подадените от ответницата жалби. Сочи, че СРС
неправилно е приел, че са водени преговори за закупуване на мазето, тъй като
ответницата не се е легитимирала като негов собственик. Излага съображения, че
в обжалвания акт неправилно са кредитирани показанията на свидетелите на
ответницата, а заведеното от нея дело за собствеността на мазето било
продължително време без движение. Моли въззивния съд да отмени решението, като
вместо него да постанови ново, с което да уважи предявения иск. Прави искане за
присъждане на сторените по делото разноски.
Въззиваемата - ответник Б.С.А. в срока за отговор на
въззивната жалба не взема становище. В съдебно заседание пред въззивния съд
заявява, че оспорва жалбата на основанията, наведени пред първоинстанционния
съд.
Софийски
градски съд, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и
доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното:
При извършената служебна проверка по чл. 269, изр. 1
от ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и
процесуално допустимо.
При преценка правилността на първоинстанционното
решение, съгласно разпоредбата на чл. 269, изр. 2 от ГПК, въззивният съд
намира, че решението е правилно и следва да бъде потвърдено. Настоящият
въззивен състав, на основание чл. 272 от ГПК препраща изцяло към мотивите на
СРС, като правилни и напълно изчерпателни. С оглед доводите в жалбата, следва
да се отбележи следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата 3000 лв.,
произтичащи от противоправно поведение на ответницата – етажен собственик в
същия вход, изразяващо се в психически тормоз по повод ползвано от ищеца мазе, чрез
звънене на апартамента на ищеца и по телефона, при случайно преминаване по
общото стълбище, уронване на доброто име на ищеца пред съседи и подаване на
жалби от ответницата по повод ползването на мазето до 3 РПУ – СДВР и До СО –
район Възраждане.
По делото е безспорно установено, че страните са
етажни собственици, притежаващи отделни обекти в бл. 8, вх. А, находящ се в гр.
София, жк Зона Б-5, като ищецът е закупил през 2001г. апартамент, находящ се на
партера, заедно с избено помещение № 1, съгласно описание в нот. акт № 70/2001г. на нотариус Е.. Ищецът твърди, че
съседното на закупения от него апартамент избено помещение не е могло да се
ползва по предназначение, поради наводняване и мръсотия, поради което е
направил ремонт на същото и е затворил вратата му към общите части на входа.
По делото не е спорно и се твърди от самия ищец, че е
ползвал въпросното избено помещение до 2012г., след което ответницата устно му
заявила, че това е нейното мазе и възникнал спор относно ползването му.
По делото е представена писмена бележка от
09.04.2017г. с посочен автор ответницата, адресирана до ищеца и съпругата му, с
която ответницата А. е заявила, че чака обаждане от тях във връзка с предходен
проведен разговор за закупуване на нейното мазе, като при липса на разбирателство,
ще заведе дело. Представена е и писмена бележка от 01.06.2017г., с която
ответницата е отправила до ищеца последно предупреждение и уведомление, че
адвокатът й подготвя дело и оттегля намерението си за продажба на площта, като предстои да получи
правата си по законен ред.
По делото е представена нотариална покана, изходяща от
ответницата и останалите съсобственици на ап. Е.на бл. 8, връчена на ищеца на
05.06.2018г., с която същите са поканали последния да освободи собственото им
мазе № 63 в 15 -дневен срок или да заплаща обезщетение за ползването му в
размер на 200 лв. месечно.
Не е спорно и установено по делото, че е налице висящ
спор по образувано гр.д. № 43473/2018г.
на СРС, 42 с-в, по предявен от
ответницата и трети лица срещу ищеца иск с правно основание чл. 108 досежно
избено помещение № ********на ж.к. Зона Б-5.
С постановление от 24.01.2018г. по пр.пр. №
44482/2017г. на СРП е постановен отказ за образуване на досъдебно производство
срещу Х.С.М. за извършено престъпление по чл. 323, ал.1 НК по повод депозирана
жалба от Б.С.А..
По делото са представени и други сигнали и жалби, подавани от ответницата по
повод ползвано от ищеца мазе № 63, включително
и до СО – район Възраждане.
Съгласно показанията на свидетеля М. – син на ищеца, баща му е предложил на ответницата да закупи
процесното мазе след 2012г., след като същата е заявила, че е нейно, но тя не
представила реални документи за собственост, а започнала да лепи бележки на
вратата. Свидетелят изрично заявява, че баща му и ответницата са водили
разговори за сделка за процесното мазе, но ответницата не представила нотариален
акт с точния номер на мазето. Според свидетеля семейството му, ведно с ищеца,
са почистили и ремонтирали мазето, тъй като е съседно на кухнята на техния
апартамент и от спукана тръба се просмуквала влага, но после са започнали да го
използват. Според свидетеля никой не е имал претенции към мазето към този
момент.
Свидетелката М. – съпруга на ищеца, дава показания, че
са се водили преговори за закупуване на мазето, тъй като първоначално са
мислили, че е възможно да е тяхна грешката. Ответницата искала сума над
12 000 лв. или 6 000 евро, като семейството на ищеца уредило среща на
ответницата с адвокат, който й описал всички необходими документи за сделка.
Свидетелката твърди, че ответницата е лепила бележки на вратата на апартамента
им, като заплашвала, че ще прибегне до съд и полиция.
Свидетелите на ответницатаГ.– Д.и Д.дават показания,
че процесното мазе е било обсебено от ищеца и семейството му, чрез поставяне на
метална врата и ограничаване на достъпа до него, както и че действително са се
водили преговори за закупуването на мазето от ищеца.
Фактическият
състав на претендираното обезщетение за неимуществени вреди от непозволено
увреждане включва кумулативното наличие на следните елементи: противоправно
действие, извършено от ответницата; вина; настъпили вреди за ищеца, както са
описании в исковата молба, причинна връзка между действията на ответницата и
настъпване на вредоносния резултат. Вината се предполага до доказване на
противното – чл. 45, ал.2 ЗЗД. В тежест на въззивника – ищец е да докаже кумулативното наличие на
деяние, противоправност, причинна връзка и вреди.
В случая по делото липсва доказано противоправно
поведение на ответницата, което да обоснова приложение на нормата на чл. 45
ЗДД. Безспорно е установено, че между страните е налице висящ гражданскоправен спор
за ревандикация на процесното избено помещение, фактически ползвано от ищеца.
Всички установени по делото действия, извършени от
ответницата, са в рамките на законовите възможности за защита на претендираното
от нея право на собственост върху процесното избено помещение, безспорно
приобщено от ищеца към неговия апартамент. Подаването на сигнали и жалби от
ответницата до административни органи и органите на МВР, които не са
компетентни органи да разрешат гражданскоправния спор за собственост между
страните, не представлява злоупотреба с процесуални права, респ. деликтно поведение.
Процесните
жалби са подадени в упражняване на конституционно признатото право на ответницата
да подава жалби, предложения и петиции до държавните органи – чл. 45 КРБ.
Самото подаване на жалба не може да се квалифицира като неправомерно поведение,
след като Конституцията изрично го признава, а и под страх от подвеждане под
отговорност неговото упражняване би могло да се ограничи неоснователно. Нещо
повече, правната норма на чл. 108, ал. 2 АПК, макар и по отношение на предложенията
и сигналите за подобряване работата на държавните органи, урежда основният
принцип, че никой не може да бъде преследван само заради подаването на
предложение или сигнал. Действието по подаване на жалба не е виновно действие –
в този смисъл и Решение № 242/20.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5739/2007 г.,
III ГО. Действията на ответницата биха могли
да бъдат квалифицирани като виновни само при доказана злоупотреба с правото на
жалба, каквото в случая не е налице. Превратно упражняване на права, т.е.
злоупотреба с право би било налице, когато жалбите са подадени изключително, с
единствената цел да се навреди другиму, респ. да накърни друг обществен
интерес. А съгласно чл. 57, ал. 2 КРБ злоупотребата с право представлява
упражняване на права не за собствена защита, а с цел да бъдат накърнени или
увредени права и законни интереси на други лица. Следователно, добросъвестно упражняване
на публични права е налице, когато то е предприето с убеждението, че то
съществува. В този смисъл не е налице злоупотреба с права, когато страната подава
жалба с намерението, със съзнанието, че защитава възникнало и съществуващо свое
субективно материално право. Ето защо настоящата инстанция намира, че такъв
умисъл не се установява от събраните по делото доказателства. Без значение за
крайния извод е и изхода по подадените от ответницата жалби.
Не се установява от събраните гласни
доказателства и осъществяван психически тормоз от ответницата, чрез залепване
на бележки или по телефона. Оправените в бележките изявления не могат да бъдат
квалифицирани като противоправни. Напротив, отправянето на нотариална покана и
впоследствие завеждане на гражданско дело от оветницата са действия, предвидени
в закона за защита на материални права.
Неоснователни са доводите в жалбата за
неправилни изводи в обжалвания акт, че страните са били в преговори за
закупуване на процесното мазе. Свидетелите на ищеца изрично дават показания в
тази връзка и показанията им кореспондират с показанията на свидетелите на
ответницата.
Отделно от изложеното, по делото не са ангажирани
доказателства, че влошеното здравословно състояние на ищеца, което е установено
по делото с медицинска документация, е в причинно-следствена връзка с поведение
на ответницата, респ. с възникналия спор относно ползването на мазето, тъй като
тези обстоятелства подлежат на доказване чрез специални знания на вещо лице. По
делото не е ангажирана СМЕ.
Предвид гореизложеното, жалбата е неоснователна и
първоинстанционното решение следва да бъде изцяло потвърдено.
С оглед изхода на спора, на въззиваемата –
ответник следва да се присъдят
претендираните и доказани разноски в размер на сумата 500 лв. – заплатено в
брой адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция. От въззивника е
направено своевременно възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение по чл. 78, ал. 5 ГПК, което е неоснователно. При съобразяване на
действителната фактическа и правна сложност на делото, съдът намира, че
възнаграждението не следва да бъде намалявано, тъй като е съизмеримо с минималния
размер от 440 лв. по чл. 7, ал.2, т. 2 от Наредба № 4/20024г. Съдът не е длъжен
винаги да намалява възнаграждението, а отчита реално извършените процесуални
действия.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 01.07.2019 г. по гр. дело №
71408/2018г. на СРС, 140 състав.
ОСЪЖДА
Х.С.М.,
ЕГН ********** да заплати на Б.С.А., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата 500 лв. – разноски за въззивната инстанция.
Решението не подлежи на касационно
обжалване, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.