Определение по дело №2295/2016 на Районен съд - Стара Загора

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

              Номер   3116            Година   29.11.2016               Град  С.

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                  XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и девети ноември                                                                             Година 2016 

в закрито съдебно заседание в следния състав:

                                                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.

Секретар:                

Прокурор:                                  

като разгледа докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 2295 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

След изтичане на срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, в който ответниците са подали писмен отговор, съгласно чл. 140, ал. 1 ГПК, съдът намери, че исковата молба е редовна, а предявения с нея иск по чл. 33, ал. 2 ЗС допустим.

За изясняване на делото от фактическа страна следва да се приемат, като относими, допустими и необходими писмени доказателства, досега представените от страните по делото писмени документи (чл. 183 ГПК).

Следва да се уважат исканията на ищеца и изискат и приложат гр.д. № --- г. на Старозагорския народен съд и гр.д. № --- г. на Старозагорския районен съд.

Следва да се назначи исканата от ищеца съдебно - техническа експертиза, която да отговори на поставените от него въпроси към същата експертиза в поправената му искова молба от 18.07.2016 г., както и на въпросите: 1). на колко етажа е процесната сграда с идентификатор ---; 2). освен притежавания от ответника в същата сграда - самостоятелен обект с ---.1, съществуват ли и други самостоятелни обекти в тази сграда и с какви идентификатори, като вещото лице представи със заключението си и издадени му от С. скици на всеки от тези самостоятелни обекти в тази сграда; 3). на кои точно лица и на какво точно основание са записани в регистрите към кадастралната карта тези самостоятелни обекти в тази сграда, препис от които вещото лице също да представи със заключението си; 4). с какво предназначение по кадастралната карта и регистри са разположените в същия процесен поземлен имот - сгради с идентификатори --- и ---, и на кои точно лица са вписани като собствени тези сгради, като вещото лице представи със заключението си и издадени му от С. - скици на тези сгради, за отговор на които въпроси, съдът не разполага със специални знания в областта на строителството и геодезията, което въпреки неоснователните възражения за противното на ответниците, обуславя назначаването на тази експертиза за отговор на същите въпроси (чл. 195, ал. 1 ГПК). За изготвянето й следва да се определи депозит и задължи поискалият назначаването й ищец да го внесе по сметка на съда (чл. 76 ГПК).

Следва да се отхвърли искането на ищеца за предоставяне на възможност да води за разпит в съдебно заседание двама свидетели, тъй като обстоятелствата, които по същество иска да докаже с показанията им, че процесната сграда с идентификатор ---, била погинала преди повече от 30 години, не могат да се доказват с такива доказателства съгласно чл. 164, ал. 1, т. 2 ГПК, защото тази сграда е заснета като елемент на кадастъра и фигурира в представената по делото скица на поземления имот № 15-274031-08.06.2016 г. на С., която е официален свидетелстващ документ (чл. 55, ал. 2 от ЗКИР и §1, т. 5 от ДР на Наредба № PД-02-20-4 от 11.10.2016 г. за предоставяне на услуги от кадастралната карта и кадастралните регистри, която е Обн. ДВ, бр. 83/21.10.2016 г. и е в сила от 22.11.2016 г.), опровергаването на който със свидетелски показания, нормата на чл. 164, ал. 1, т. 2 ГПК не допуска и този твърдян от него факт, ищецът може да докаже с други допустими по ГПК доказателствени средства.

На същото основание ще следва да бъде отхвърлено в тази му част и искането на ответниците С.Н. и М.Н. за предоставяне на възможност да водят в съдебно заседание двама свидетели, защото обстоятелствата, които искат да докажат с показанията им - в какъв вид била процесната сграда с идентификатор --- към момента на процесната сделка и кога се бил срутил покрива й, и южната й стена, не могат да се доказват с такива показания съгласно чл. 164, ал. 1, т. 2 ГПК. На същото основание ще следва да бъде отхвърлено и искането в останалата част на тези двама ответници, за предоставяне на възможност да водят за разпит в съдебно заседание двама свидетели, защото и твърдяната от тях по същество персонална симулация, която искат да докажат с показанията им, че всъщност уговорката за закупуването на процесните идеални части от поземления имот и реално посочената сграда, била между ответниците С.Т. и М.Н., но в деня на изповядване на тази им сделка се влошило здравословното съС.ие на последната и тя не могла да се яви пред нотариуса, поради което, след консултация с него, за купувач в същата сделка бил вписан съпругът й – ответникът С.Н., не могат да се доказват с такива показания съгласно чл. 164, ал. 1, т. 2 ГПК.   

Доколкото страните нямат други доказателствени искания, делото следва да се внесе и насрочи в открито съдебно заседание, за което да се призоват същите с препис от настоящото определение, с което да им се съобщи и проекта на съда за доклад на делото, а на ищеца следва да се изпрати и препис от отговорите на ответниците с приложенията към тях. Следва да се призове и вещото лице след внасяне от ищеца на определения от съда депозит за изготвяне на експертизата.

 

Воден от горните мотиви и на основание чл. 140 ГПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

СЪОБЩАВА на страните следния проект за доклад на делото: обстоятелствата, от които произтича претендираното от ищеца право на изкупуване, са посочени в поправената му искова молба и се изразяват по същество в това, че на 26.01.2015 г. закупил с н.а. № 43/2015 г. на нотариус П.И., 3/8 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ---, с адрес: ---, с площ от 325 кв.м, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване - до 10 м, с номер по предходен план: ---, при граници: ---, заедно и реално с целия построен в него самостоятелен обект в сграда, който е с идентификатор ---.1, разположен на 1-ви етаж, без посочена квадратура, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, който самостоятелен обект се състоял от две стаи, килер и коридор, заедно с прилежащото избено помещение /южното/, както и 1/2 ид.ч. от общите части на същата сграда и съответното право на строеж върху поземления имот, при определени граници на самостоятелния обект на същия етаж: ---.2, под обекта - няма и над обекта няма, като продавачът по договора П.М.К., си запазила правото на пожизнено и безвъзмездно ползване върху продавания имот. С така сключения от него договор, който бил вписан на 26.01.2015 г. в С., била налице съсобственост върху процесния поземлен имот, при която и ищецът станал съсобственик със своите 3/8 ид.ч. от същия имот, заедно и с другите му съсобственици – ответницата С.И.Т., която притежавала 1/4 ид.ч. от този имот и Г.С.В., която притежавала 3/8 ид.ч. от същия поземлен имот, което по отношение на последната, било установено от издадената скица № 15-274031/08.06.2016 г. на С. и протокол за съдебна делба по дело № 757/--- г., който бил издаден от Старозагорския районен съд. Във връзка с данъчните му задължения, като съсобственик на този имот, на 14.05.2016 г. ищецът извършил справка в С., при която установил, че другият съсобственик на имота – ответницата С., се разпоредила с нейната идеална част от дворното място, като прехвърлила с договор за покупко-продажба дела си от същото на третото лице – несъсобственик - ответникът С.В.Н.. Било видно от приложения н.а. № 112/2016 г. на нотариус Д.Н., че ответницата С.И.Т. продала на ответника С.В.Н., следния недвижим имот: собствената си 1/4 ид.ч. от процесния поземлен имот с идентификатор № ---, заедно и реално с паянтова едноетажна еднофамилна жилищна постройка, която представлявала сграда с идентификатор № ---, със застроена площ 30 кв.м, на един етаж, с предназначение - жилищна сграда - еднофамилна, с граници и съседи: имот с идентификатор № ---, двор на имот с идентификатор № --- и сграда с идентификатор № ---. Този договор бил нищожен в частта му, с която било прехвърлено правото на собственост върху тази сграда с идентификатор № ---, защото в тази му част, този договор бил с невъзможен предмет, защото тази сграда била погинала не само към момента на извършване на нотариалния акт, а близо 30 години преди това. Същата се била самосрутила в края на осемдесетте години на XX век, поради старост и безстопанствено отношение на собствениците й. Нейните остатъци били налични на терена до началото на XXI век, когато при изкопни работи по повод строеж в съседния - северен парцел, окончателно се срутила заедно със северната ограда на парцела, като остатъците били извозени от строителя за негова сметка и била възстановена единствено оградата - без паянтовата постройка. Правото на строеж, което ответницата С.Т. имала по силата на закона, не било осъществено в предвидения срок и тя загубила всякакви права върху сградата. В този смисъл, доколкото сградата с идентификатор № ---, несъществувала в правния мир към момента на сделката, договорът за продажбата й, сключен с н.а. № 112/2016 г., бил нищожен в частта му, по отношение на нея, поради невъзможен предмет (чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД). В останалата му част, досежно продадената с него горепосочена идеална част от процесния поземлен имот, този договор бил действителен на основание чл. 26, ал. 4 ЗЗД. С оглед на това, ответницата С.Т. притежавала единствено идеални части от поземления имот, поради което нямала право да се ползва от постановката на ТР 45/1.04.1960 г. на ОСГК на ВС, а следвало първо да предложи за изкупуване собствените си идеални части от този имот на другите съсобственици. Описаният имот, ведно с несъществуващата сграда, бил продаден по действителната, уговорена между страните по договора цена - за сумата от 25000 лева, а не по данъчната му оценка, която била 8234.50 лева. Доколкото било изяснено, че описаната в акта паянтова жилищна сграда, била отдавна погинала, то следвало да се приеме, че уговорената сума била единствено за продаваните идеални части от дворното място. Закупуването на описания недвижим имот в н.а. № 112/2016 г., от ответника - купувач С.В.Н., било по време на брака му с ответницата М.К.Н. и придобитата по силата му горепосочена идеална част от същия имот, съставлявала съпружеска имуществена общност между тях. Било видно от представената Справка по лице от С. за ответницата М.К.Н., че тя не притежавала самостоятелен обект в сграда и/или сграда в този имот. Извършената продажба на идеални части от него от ответницата С.И.Т. била действителна и като такава била вписана в С. с вх. рег. № 2654 от 15.03.2016 г. Но при извършване на тази продажба, не били спазени изискванията на чл. 31, ал. 1 ЗС, тъй като същата ответница не предложила на съсобственика си - ищецът да изкупи дела й от съсобствения им имот или да предложи при условия, различни от тези, при които продал дела си на третото лице – купувач, като липсвали писмени доказателства да било направено такова предложение - покана. Към момента на сделката, същата не притежавала самостоятелна сграда, което да й давало право, съгласно тълкувателното решение, да не прилагала чл. 31 и сл. от ЗС. За пълнота на изложението и съгласно изрично разпореждане на съда, следвало да отбележи, че в западната част на поземления имот с идентификатор ---, имало построени още две сгради, които били налични към момента, а именно - сграда с идентификатор --- и ---, съответно с площ от 15.04 кв.м и от 9.38 кв.м., които съгласно кадастралния регистър, били с трайно предназначение: друг вид сграда за обитаване, а по същество представлявали съответно - външна баня и външна тоалетна, които обслужвали жилищните сгради в парцела. Посочените обслужващи сгради, не били предмет на скорошни разпоредителни сделки и по кадастралния регистър, погрешно били записани в съсобственост на И.С. С. и С.С. К.,***, на основание съответно протокол за доброволна делба от 07.08.1968 г. по гр.д. --- г. на Старозагорски народен съд и протокол за доброволна делба от --- г. по гр.д. --- г. на Старозагорския районен съд. От текста на тези протоколи било видно, че посочените сгради, понастоящем с идентификатори --- и ---, не се коментирали нито в делото от 1968 г., нито пък в това от 1989 г. Самите дела от своя страна били унищожени и било невъзможно да се установи дали били предмет на изследване в приетите по тях технически експертизи. В този смисъл, имайки предвид предназначението им - баня и тоалетна, както и факта, че никъде в цитираните делбени протоколи не се цитирали жилищните сгради да имали вътрешни тоалетни и бани, то следвало да се приеме, че същите били обслужващи и имали характера на принадлежност към т.нар. хоризонтална съсобственост, и следвали главната вещ по смисъла на чл. 98 ЗС. Тоест налице била съвкупност от главна вещ и принадлежност. Принадлежността представлявала самостоятелна вещ, чието предназначение било свързано с изпълнението на функциите на друга (главна) вещ, поради което по правило двете вещи следвали обща юридическа съдба. Характерна особеност при съотношението между тях била, че те не били свързани помежду си по траен начин, какъвто именно бил случаят. Макар и свързана по своето предназначение с функционирането на главната вещ и подчинена на нейния правен режим (двете вещи имали общ собственик, обременени били с еднакви тежести, представлявали общ обект при принудително отчуждаване и пр.), принадлежността представлявала отделна вещ с известна юридическа самостоятелност, в който смисъл била посочената в исковата молба правна доктрина. Тя можела да бъде самостоятелен предмет, както на облигационни (заем за послужване, наем и пр.), така и на вещни правоотношения (вещно право на ползване върху избено помещение, отчуждаване и пр.), тъй като въведеното с разпоредбата на чл. 98 ЗС правило имало диспозитивен характер и можело да бъде изключено по волята на собственика на принадлежността. От друга страна погИ.ето на главната вещ, в случая паянтовата жилищна постройка с идентификатор № ---, не водело до погИ.е на принадлежността - последната оставала годен предмет на правни отношения, като включително можела да бъде прехвърлена в полза на друго лице с цел да се превърнела в принадлежност към притежавана от това лице главна вещ от същия (като този на погиналата вещ) вид, в който смисъл била посочената в исковата молба правна доктрина. В този смисъл, макар и обслужващите сгради да не се коментирали в предходните документи за собственост, на основание чл. 92, във вр. с чл. 98 ЗС, доколкото от наличните документи не се установявало друго, всяка една от сградите с идентификатори --- и ---, били собственост на следните страни по делото, както следвало – ответницата С.И.Т. притежавала 1/4 ид.ч. от всяка от сградите, Г.С.В. пртежавала 3/8 ид.ч. от всяка от сградите, а ищецът притежавал 3/8 ид.ч. от всяка една от тези сгради. Трето за съсобствеността лице купувач - ответникът Н., не бил съсобственик в нито една от тези сгради, тъй като идеални части от тях не били предмет на н.а. № 112/2016 г., въпреки, че съгласно изложеното, били годен предмет на вещното право и по волята на съдоговорителите било възможно да бъдат прехвърлени, което не било сторено, поради което и ответницата Т. била запазила собствеността си върху идеалните части от същите. Поради всичко изложено и позовавайки се на нищожността на извършената разпоредителна сделка по отношение на сградата с идентификатор № ---, за ищецът се породил правен интерес да заведял процесния конститутивен иск, както и с оглед на кумулативно наличните предпоставки, на основание чл. 33, ал. 2 ЗС, да встъпел в правата на купувач по договора за покупко-продажба, предмет на н.а. № 112/2016 г., в частта относно идеалните части от поземления имот.

След частично прекратяване на делото с определение № 2292/09.09.2016 г., искането е да се постанови решение за изкупуване от ищеца на продадената с н.а. 112/2016 г. от ответницата С.И.Т., на ответника С.В.Н., по време на брака му с ответницата М.К.Н., 1/4 идеална част от посочения поземлен имот с идентификатор № ---, на цена от 25000 лева, която следвало да се плати от ищеца на купувача – ответник С.В.Н. в месечен срок от влизане на решението за изкупуване в сила.

Правна квалификация на предявения иск е нормата на чл. 33, ал. 2 ЗС.

С подадения в срок отговор ответниците С.В.Н. и М.К.Н. заемат становище, че така предявеният иск бил допустим, но неоснователен. В исковата молба се твърдяло, че ответникът С.Н. бил трето за съсобствеността лице, което предопределяло и правния интерес на ищеца от предявения конститутивен иск. В случая обаче това не било точно така. Било видно от приложеното удостоверение за семейно положение, че този ответник и ответницата М.К.Н. били съпрузи, а съгласно удостоверение за наследници изх. № --- г. на О., последната била наследник на Т.С.В., б.ж. на С., починала на --- г. От представения от ищеца протокол от --- г. на Р. по гр.д. № --- г. ставало ясно, че Т.С.В. получила в дял 3/8 ид.ч. от процесното място, заедно и реално с източните стаи и кухня от масивната жилищна сграда, построени в североизточния ъгъл на дворното място, заедно със северното избено помещение и 1/2 от входната врата и коридор в избата и 1/2 ид.ч. от коридора. Следователно, към момента на извършване на продажбата с н.а. № 112/2016 г., ответницата М.Н. притежавала съсобственост в дворното място, а съгласно чл. 21 СК, вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежали общо на двамата съпрузи, независимо на чие име били придобити. Или върху прехвърления с процесната сделка имот, била възникнала съпружеска имуществена общност, като собственост придобил съсобственикът в имота М.Н.. От друга страна, ако във въпросната продажба купувач била тази съсобственица М.К.Н., то пак по силата на чл. 21 СК собственост щял да придобие и съпругът й С.В.Н.. И в двата случая правните последици от сделката щели да бъдат едни и същи - собствеността се придобивала от съсобственик на целия имот. Това значело, че не било необходимо продавачът по сделката да предлага на другите съсобственици да купят продаваната част при същите условия. Всъщност уговорката за закупуване на процесните идеални части и реално сградата, била между продавачката С.Т. и М.Н.. В деня на сделката се влошило здравословното съС.ие на последната и тя не могла де се яви пред нотариус, поради което след консултация с него на изложените по-горе съображения, за купувач бил вписан съпругът й С.Н.. Несъстоятелни били възраженията на ищеца за нищожност на сделката в частта й, с която било прехвърлено правото на собственост върху паянтова едноетажна еднофамилна жилищна постройка с идентификатор № ---. Неверни били твърденията му в исковата молба, че тази сграда била погинала преди повече от 30 години, поради което сделката била с невъзможен предмет. Било видно от приложената скица на сграда № 15-274048-08.06.2016 г. на С., че същата била заснета в кадастралните карти на С. и била елемент на кадастралния план. Кадастралните карти и регистри в С. били заснети 2008 г. и одобрени със заповед № РД-18-65/30.05.2008 г. на изпълнителния директор на А., което значело, че към този момент сградата била съществуваща. Действително към момента останали три стени от нея, но срутването на другата й стена и покрива се случило последните няколко години. Ищцовите твърдения по-скоро обективирали фактическа, а не правна невъзможност на предмета на сделката. В случая вещта имала съществена повреда, която била пречка за използването й по предназначение, което било нещо различно от погИ.ето й. Така обектът на продажбеното правоотношение съществувал, макар и не във вид, позволяващ незабавната му експлоатация. Това правело в конкретния случай хипотезата на чл. 26, ал. 2 ЗЗД неприложима. Още повече, дори вещта или част от нея да погинела, съобразно чл. 66, ал. 2 ЗС, правото на строеж не се погасявало и собственикът бил в правото си да я възстанови в същия обем. При закупуването на този имот такива били и намеренията на ответниците - да възстановят сградата в първоначалния й вид и я ползват по предназначение за жилище. Така прехвърлителната сделка имала изцяло възможен предмет - най-малкото вещно право на строеж. С оглед изложеното молят съда да отхвърли като неоснователен предявения иск и им присъди разноските по делото.

С подадения в срок отговор ответницата С.И.Т. заема становище, че предявеният иск бил допустим, но неоснователен. Твърдяното в исковата молба, че ответникът С.Н. бил трето лице за съсобствеността, не било вярно. Ответницата М.К.Н., която била негова съпруга, била наследник на Т.С.В., която била б.ж. на С. и притежавала съсобственост в дворното място. Ответницата С.Т. искала да продаде идеалните си части от имота на ответницата М.Н., но в деня на сделката последната била в много лошо здравословното съС.ие и не можала да дойде пред нотариуса, който посъветвал ответницата С.Т., да я продаде на съпруга й, тъй като ефектът щял да бъде същия - и в единия и в другия случай, двамата ставали собственици. Така не било необходимо продавачът по сделката да предлагал на другите съсобственици да купят продаваната част при същите условия. Не било вярно и твърдението, че паянтова едноетажна еднофамилна жилищна постройка с идентификатор № ---. била погинала преди повече от 30 години, поради което сделката била с невъзможен предмет. Пред нотариуса представила скица, от която било видно, че тя била заснета в кадастралните карти на С. и била елемент на кадастралния план. Кадастралните карти и регистри в С. били заснети 2008 г. и одобрени със заповед № РД-18-65/30.05.2008 г. на изпълнителния директор на А., което значело, че към този момент сградата била съществуваща. Действително към настоящия момент част от нея била срутена, но това станало преди няколко години. Ответницата С.Т. искала да я възстанови, но нямала възможност, а ответниците С.и М. Николови й казали, че щели да направят това, след като им я прехвърли. Моли съда да отхвърли изцяло като неоснователен предявения иск и й присъди направените по делото разноски.

Тежестта за доказване на тези твърдените от страните горепосочени обстоятелства, се разпределя между тях по делото, както следва: ищецът носи тежестта да докаже по делото всички горепосочени обстоятелства, твърдени в поправената му искова молба, тъй като на тях е основал предявения иск, а ответниците носят тежестта да докажат по делото всички горепосочени обстоятелства, твърдени в отговорите им, тъй като пък на тях те са основали възраженията си срещу основателността на този иск.

 

            ПРИЕМА като писмени доказателства по делото следните заверени преписи от: н.а. № 43/2015 г.; н.а. № 112/2016 г.; удостоверение за данъчна оценка изх. № ДО006688БЦ/07.06.2016 г.; приходна квитанция № 179715/07.06.2016 г.; искане за издаване на удостоверение въз основа на регистъра на населението от 08.06.2016 г.; платежно нареждане от 08.06.2016 г.; скица на поземлен имот № 15-274031/08.06.2016 г.; скица на сграда № 15-274048/08.06.2016 г.; писмо изх. № 10-11-6771/09.06.2016 г.; удостоверение за семейно положение, съпруг/а и деца изх. № 14/09.06.2016 г.; справка по лице; уведомление от 05.07.2016 г.; пълномощно от 05.07.2016 г.; извлечение от кадастрален регистър на недвижимите имоти; протокол от 07.08.1968 г.; протокол от --- г.; удостоверение за наследници изх. № --- г.

 

            ДА СЕ ИЗИСКАТ и ПРИЛОЖАТ гр.д. № --- г. на Старозагорския народен съд и гр.д. № --- г. на Старозагорския районен съд.

 

НАЗНАЧАВА по делото съдебно-техническа експертиза, като за вещо лице определя Т.Г. Н., което след като се запознае с доказателствата по делото, извърши оглед на процесния имот и справки, при страните, в С. и там, където това стане необходимо, да представи по делото заключение, с което да отговори на всички въпроси, поставени към тази експертиза с поправената искова молба от молба от 18.07.2016 г., както и на въпросите: 1). на колко етажа е процесната сграда с идентификатор ---; 2). освен притежавания от ответника в същата сграда - самостоятелен обект с ---.1, съществуват ли и други самостоятелни обекти в тази сграда и с какви идентификатори, като вещото лице представи със заключението си и издадени му от С. скици на всеки от тези самостоятелни обекти в тази сграда; 3). на кои точно лица и на какво точно основание са записани в регистрите към кадастралната карта тези самостоятелни обекти в тази сграда, препис от които вещото лице също да представи със заключението си; 4). с какво предназначение по кадастралната карта и регистри са разположените в същия процесен поземлен имот - сгради с идентификатори --- и ---, и на кои точно лица са вписани като собствени тези сгради, като вещото лице представи със заключението си и издадени му от С. - скици на тези сгради, при депозит в размер на 100 лева, вносим от ищеца по сметка на Старозагорски районен съд в 3-дневен срок от получаване на призовката с препис от настоящото определение и представяне в същия срок по делото на платежния документ удостоверяващ внасянето му, като му указва, че ако в дадения срок депозита не бъде внесен в цялост, експертизата няма да бъде изготвена, а той ще загуби възможността да поиска назначаването на друга такава по-късно в процеса, освен ако пропускът му се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

 

           ДА СЕ ИЗИСКАТ и ПРИЛОЖАТ гр. дело № --- г. на Старозагорския народен съд и гр. дело № --- г. на Старозагорския районен съд.

 

ОТХВЪРЛЯ доказателственото искане на ищеца за предоставяне на възможност да води в съдебно заседание двама свидетели, тъй като обстоятелствата, които иска да доказва с показанията им, не могат да се доказват с такива доказателства съгласно чл. 164, ал. 1, т. 2 ГПК.

 

ОТХВЪРЛЯ доказателственото искане на ответниците С. В.Н. и М.К.Н. за предоставяне на възможност да водят в съдебно заседание двама свидетели, тъй като обстоятелствата, които искат да доказват с показанията им, не могат да се доказват с такива доказателства съгласно чл. 164, ал. 1, т. 2 ГПК.

 

ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 25.01.2017 г. от 14.30 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение, а на ищеца да се изпрати и препис от отговорите на ответниците с приложенията към тях. За тази дата да се призове и вещото лице, след внасяне от ищеца на определения от съда депозит за изготвяне на експертизата.

 

            ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.  

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: