Определение по дело №33/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е образувано по повод постъпила жалба от адв.Р., защитник на П. В. М., подсъдим по нохд №835/2013г. по описа на РС П., против присъда №261/24.04.2013г, постановена по същото дело.

В жалбата се съдържат оплаквания за противоречие на присъдата с материалния и процесуалния закон, поради което се иска нейната отмяна. Според защитата обвинението не е доказано, а присъдата е основана на предположения, не са били обсъдени показанията на свидетеля К., които всъщност опровергават приетата за установена фактическа обстановка. Липсват мотиви в този смисъл, поради което това е съществено процесуално нарушение и води до отмяна на присъдата, тъй като е налице невъзможност да се провери правилността на изводите на първата инстанция, а също и нарушава правото на защита. Освен това по делото не е установено по категоричен начин, че подсъдимият е знаел, че използваният от него документ не е издаден от отразения в него орган, а това престъпление може да се извърши само при условията на пряк умисъл. По тези съображения се иска отмяна на присъдата и оправдаване на М..

В съдебно заседание жалбата се поддържа по изложените в нея съображения, като се поддържат алтернативните искания за отмяна поради съществени процесуални нарушения или за оправдаване на подсъдимия.

В съдебно заседание представителят на ОП Б. изразява становище за неоснователност на жалбата, като твърди, че присъдата е правилна и законосъобразна. Според прокурора от доказателствата се установява наличието на пряк умисъл за осъществяване на деянието, поради което се иска потвърждаване на проверявания акт.

Пред въззивната инстанция не са събирани нови доказателства.

Въззивният съд, след като обсъди наведените в писмената жалба и в съдебно заседание доводи, становището на ОП Б. и на защитника, в пределите на правомощията си по чл.314, ал.1 от НПК, провери изцяло правилността на атакувания акт, намира жалбата за допустима и основателна, а атакуваната присъда – за незаконосъобразна поради съществено нарушение на процесуалните правила, допуснато при постановяването й.

При преценка на доказателствата, поотделно и в тяхната съвкупност, въззивният съд намира за установено следното:

С първоинстанционната присъда подсъдимият П. В. М. е бил признат за виновен в това, че на 28.06.2011г. в [населено място], общ.П., съзнателно се е ползвал от неистински официален документ, като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност, поради което на осн. чл.316, пр.1 във вр. с чл.308 от НК е освободен от наказателна отговорност и осъден да изтърпи административно наказание глоба в размер на 1000 лева. Производството по делото е било образувано след внасяне на обвинителен акт, като съдът в разпореждането си по чл.248, ал.2 от НПК не е разпоредил разглеждане на делото по реда на глава 28 от НПК, въпреки че са били налице предпоставките за това, а е насрочил предварително изслушване на страните по реда на глава 27 от НПК. В съдебно заседание на 30.01.2014г. е допуснато съкратено съдебно следствие по реда на чл.371, т.1 от НПК, като е одобрено съгласието на подсъдимия и защитника му да не се разпитват свидетелите и вещото лице, с изключение на свидетеля К.. В последното съдебно заседание с протоколно определение на основание чл.372, ал.3 от НПК, съдът е обявил на страните, че самопризнанието на подсъдимия ще се ползва при постановяване на присъдата, тъй като се подкрепя от доказателствата по делото, подробно изброени в определението, без обаче да бъдат прочетени протоколите за разпит на свидетелите. На основание чл.283 от НПК са прочетени писмените доказателства по досъдебното производство и съдебното следствие е приключено. В обясненията си, дадени в съдебно заседание на 06.03.2014г., подсъдимият не се е признал за виновен. В мотивите към присъдата съдът е изложил съображения в насока, че производството е проведено по реда на чл.371, т.1 от НПК, като на основание чл.372, ал.3 от НПК са били приобщени чрез прочитане показанията на свидетелите Р., И., М., К., Д. и П., като въз основа тези на доказателства е направил фактическите си и правни изводи.

При така посоченото развитие на производството в съдебната му фаза настоящият състав намира, че присъдата е постановена при съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на правата на страните, което е неотстранимо в настоящия етап на производството. Нарушението се състои в пропуск на първоинстанционния съд да констатира, че подсъдимия не е направил лично самопризнание по смисъла на чл.371, т.2 от НПК, а от неговото и на защитника му изявление в първото редовно съдебно заседание е видно, че съгласието е дадено за провеждане на съкратено съдебно следствие по реда на чл.371, т.1 от НПК, каквото е било допуснато първоначално от съда. Впоследствие обаче, в съдебно заседание на 24.04.2014г. съдът е постановил определение, с което е обявил на страните, че при постановяване на присъдата ще се ползва самопризнанието на подсъдимия, без да се събират други доказателства, независимо че не е провеждано съкратено съдебно следствие по реда на чл.371, т.2 от НПК, същевременно не са били приобщени чрез прочитане протоколите за разпит на свидетелите по ДП №20/2012г. по описа на РУП П.. Въпреки това съдът се е позовал на същите гласни доказателства в мотивите към присъдата. Така на практика съдът е допуснал нарушение на процесуалните правила, изразено в смесване на две различни диференцирани процедури, както и позоваване на доказателства, които не са били събрани по надлежен ред, като и двете процесуални действия са недопустими. Изложените в писмената жалба възражения за непълнота на мотивите също са основателни, тъй като действително показанията на свидетеля К. не са обсъдени, а само формално е посочено, че всички гласни доказателства са в подкрепа на обвинението.

Предвид гореизложеното въззивната инстанция намира, че районният съд е постановил присъдата си, като е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които са неотстраними при въззивното производство, но могат да бъдат отстранени при ново разглеждане на делото от първата инстанция, поради което на основание чл.335, ал.2 във вр. с чл. 348, ал.1, т.2 от НПК проверяваният акт следва да бъде отменен.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.335, ал.2 от НПК, във връзка с чл.348, ал.1, т.2 от НПК, Благоевградският окръжен съд,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ присъда № 261 от 24.04.2014г., постановена по нохд № 835 по описа на Районен съд [населено място] за 2013г.

ВРЪЩА делото на Районен съд [населено място] за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: