Р Е
Ш Е Н
И Е
град Хасково, 19.05.2015 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Хасковският
окръжен съд в открито заседание на двадесети април две хиляди и петнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ТОШКА ИВАНОВА
Секретар:
Г.К.
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия ИВАНОВА т.д. № 137 по описа на
съда за 2014 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с
правно основание чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.422 ал.1 от ГПК.
ИЩЕЦЪТ – „РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/” - ЕАД гр.София
твърди, че със Заповед № 437 от 27.06.2014 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и
изпълнителен лист от същата дата, издадени от РС - Димитровград
по
ч.гр.д.№ 810 /
ОТВЕТНИЦИТЕ
– Х. Д.К., М.П. К.
и „К. *** – оспорват иска.
Съдът, като взе
предвид фактическите и правни твърдения на страните и обсъди събраните по
делото доказателства, поотделно и взети в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа страна следното:
Производството по
ч.гр.д.№ 810 / 2014 год. по
описа на РС – Димитровград е образувано
по Заявление с вх.№ 7405 / 26.06.2014 г.
за издаване на Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, подадено от
„Райфайзенбанк /България/” ЕАД - гр.София /Банката/ против Х.Д.К., М.П.К. и „К.
***. Към заявлението са приложени и документите, от които произтича вземането
на банката, а именно: Извлечение от счетоводни книги, договор за банков кредит № 52506 от
12.05.2008 год., общи условия, анекс № 1 от 06.08.2009 год.; споразумение от
28.05.2010 год.; анекс № 2 от 28.05.2010 год.; анекс № 3 от 11.10.2012 год.,
погасителен план и покани за изпълнение.
Съдът е уважил подаденото от Банката заявление
като е издал Заповед № 437 от 27.06.2014 г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 от ГПК, с което е разпоредил длъжниците Х.Д.К., М.П.П. и „К. *** солидарно да заплатят
на банката сумата от 22 562.08 евро – главница; 1 520.09 евро – изискуема редовна лихва
за периода от 04.09.2013 год. до
11.05.2014 год.; 845.93 евро – изискуема
наказателна лихва за периода от 07.10.2013 год. до 25.06.2014 год., ведно със
законната лихва, считано от 26.06.2014
год. и разноски в размер на 975.08 лева
– ДТ и 937 лева – юрисконсултско възнаграждение.
На 27.08.2014
год. и на 09.09.2014 год. на длъжниците са били връчени покани за доброволно
изпълнение, като в срока по чл.414, ал.2 от ГПК, а именно – на 09.09.2014 год.
са депозирани писмени възражения срещу
издадената против тях заповед. В предвидения в чл.415, ал.1 от ГПК едномесечен
срок, считано от връчване на съобщението – 17.10.2014 год., заявителят - ищец в
настоящето производство е предявил иска с правно основание чл.415 ал.1,
вр.чл.422 ал.1 от ГПК против длъжниците - ответници в настоящето производство,
като исковата молба е подадена в Окръжен съд – Хасково на 17.11.2014 год.
Видно
от приетото като писмено доказателство копие от Договор за банков кредит № 52506 от 12.05.2008 год. е, че между
„Райфайзенбанк /България/” ЕАД – гр.София, Х.Д.К. - кредитополучател и М.П.К. - солидарен длъжник е възникнала договорна обвързаност, по силата
на която банката е предоставила на К. кредит в
размер на 30 000 евро за закупуване на оборотни средства за дейността на ЕТ
„Класик – Х.К.”. Крайният срок за ползване и погасяване на кредита е 25.04.2015 год. – на 84 равни анюитетни
месечни вноски, всяка една в размер на 541.70 евро, дължими на 25 –то число от
съответния месец. На 06.08.2009 год., страните сключили договора са подписали
анекс № 1, в чл.1.1 от който са приели за установено, че към датата на
подписването му дължимата от кредитополучателя / солидарен длъжник сума по
главница възлиза на 26 613.56 евро. Срокът за погасяване на кредита е
продължен до 15.07.2016 год. На 28.05.2010
год. между страните, сключили първоначалния договор и „К. *** в качеството му
на солидарен длъжник са подписани споразумение и анекс № 2, с които е прието,
че вземанията на банката са в размер на 27 011.14 евро, от които
26 377.71 лева – главница, 235.85 евро – просрочена главница, 274.42 евро
– просрочена редовна лихва, 119.07 евро текуща лихва и 4.09 евро наказателна
лихва. Предоговорени са размерите на лихвите и неустойките, както и условията
за погасяване на кредита. На 11.10.2012 год. е подписан анекс № 3, с който
страните са приели за установено, че общият размер на задълженията по договора
– главница и лихви възлизат на 24 415.58 евро. В т.5 от договора са
посочени задълженията на солидарния длъжник, а в т.9 - условията, при които
кредитът става автоматично предсрочно изискуем. С клаузата на чл.30 от общите
условия е договорено, че всички уведомления и изявления ще се считат получени,
ако чрез изпращане по пощата с обратна разписка достигдат до адресите на
страните.
На 09.05.2014 год. на ответника К. –
лично и като представител на ответното дружество са връчени покани за изпълнение, с които ответниците са
уведомени, че Банката е обявила кредита за изцяло предсрочно изискуем преди
крайния срок на погасяване, като им е даден срок за доброволно погасяване на
задълженията по договора. Като писмено доказателство по делото бе прието писмо
с изх. № 001 – 276 и разписка от 10.05.2014 год., удостоверяваща изпращане
на покана и до ответницата К., с
отбелязване, че лицето не живее на адреса.
По
искане на ищеца по делото бе назначена
счетоводна експертиза, от представеното по която заключение се
установява, че сумата по договора е приведена от банката по сметка на кредитополучателя
- ответника К. на 23.05.2008 год., както и това, че след 05.11.2013 год. е
преустановено плащането на вноските по
кредита. Размерът на дължимата главница по договора е определен от експерта на
22 562.08 евро, на дължимата просрочена
редовна лихва за периода от
05.09.2013 год. до 11.05.2014 год. - на
сума от 1 520.09 евро, а на дължимата просрочена наказателна лихва – на
845.93 евро.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният
иск е с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК, вр.чл.422 ал.1 от ГПК за
установяване съществуването на вземане
от страна на заявителя против длъжниците, срещу които е издадена заповед за
изпълнение в рамките на образуваното заповедно производство. Допустимостта на
положителния установителен иск се обуславя от наличието на правен интерес,
предвид факта на подадени от страна на длъжниците възражения срещу издадената против тях заповед
за изпълнение.
Безспорно по делото е установено, че на
21.05.2008 год. между ищеца и ответниците – Х.
К. - кредитополучател и М.К. – солидарен длъжник е сключен
договор за банков кредит, по силата на който Банката - ищец е предоставила
на ответника К. кредит в размер на 30 000
евро. Безспорно е още, че банката е
изпълнила своевременно и при условията на договора задължението си да предостави
на кредитополучателя цялата сума по договора,
която както се установява и от заключението на вещото лице Н. е усвоена изцяло.
Няма спор и досежно това, че на основание чл.101 от ЗЗД като съдлъжници са встъпили ответниците М.К.
и „К. ***, които са се задължили да отговарят спрямо банката като солидарни
длъжници. На основание чл.122 от ЗЗД кредиторът може да иска изпълнение на
цялото задължение от когото и да е от длъжниците. Изложените по-горе
обстоятелства обуславят наличието на материално правната легитимация на
страните. Безспорно по делото се установи, че банката е упражнила по надлежния
ред правото да трансформира кредита в предсрочно изискуем. От заключението на
вещото лице Н. се установява, че плащанията
по договора са преустановени, считано от 05.11.2013 год., което само по себе
си доказва допуснато от ответниците
неизпълнение на договора, обуславящо
правото на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем, съгласно т.9
от договора за кредит, според който изискуемостта настъпва без да е необходимо
каквото и да било уведомяване или волеизявление на кредитополучателя и
съдлъжниците. Съгласно т.18 от тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 год. на
ВКС по тълк.д. № 4 / 2013 год., ОСГК, ОСГТК в хипотезата на предявен иск по
чл.422, ал.1 от ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с
уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащане на определен
брой вноски или при други обстоятелства, вземането става изискуемо с неплащането
или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си
да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната
изискуемост. В подкрепа на този факт са приетите като писмени
доказателства покани, връчени на ответника
К. – в лично качество и като законен представител на ответното дружество на
09.05. 2014 год., с които е уведомен от ищеца за обявяване предсрочната
изискуемост на кредита, като това право надлежно е било упражнено преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 26.06.2014 год.
Като недоказани съдът намира направените от ответниците оспорвания досежно
факта на получаване на поканите, връчени на ответника К., от страна на който не
бе направено искане за назначаване на графологична експертиза, от която
евентуално да се установи, че подписа върху обратните разписки не е положен
върху него. Наред с изложените по-горе съображения, съдът приема и за
ирелевантни направените от ответниците възражения, предвид изричната в тази насока
разпоредба на чл.30 от Общите условия /ОУ/, съгласно която всички уведомления
във връзка с договора се считат за получени, включително и чрез изпращането им
по пощата, при условие, че са достигнали да адресите на страните, което в
случая съдът приема за установено по отношение и на тримата ответника. Като неоснователно съдът намира изразеното от
ответниците становище за неоснователност на иска, основано на твърдението им,
че не са били налице основания за трансформиране на кредита, позовавайки се на
липса на взето от страна на Банката решение за обявяването му за предсрочно
изискуем, предвид обстоятелството, че наличието на такова решение не е визирано
в договора като елемент от фактическия състав на основанието за предсрочна
изискуемост на кредита. Заявеното от пълномощника на ответницата К. възражение
за нищожност на договора, основано на противоречието му с чл.1 от Общите
условия, доколкото същия не бил сключен с ответника К. в качеството му на ЕТ, а
в лично качество, съдът намира за необосновано. Действително, цитираната клауза
от ОУ визира кръга от лицата, с които могат да бъдат сключени договори за
кредит по програмата за микрокредитиране - юридически лица, еднолични търговци,
собственици / съдружници в дружества и лица, упражняващи свободна професия,
каквото безспорно ответника К. в качествмото му на кредитополучател не
притежава. Обстоятелството, че кредитополучателят не попада в кръга от лицата,
посочени в цитираната норма от ОУ, само по себе си не води до нищожност на
договора, доколкото същият е сключен за закупуване на оборотни средства за
дейността на ответника К., в качеството му на ЕТ – т.1.2 от договора. Фактът,
че договорът е сключен с физическо лице,
а не с ЕТ не променя обема от права и задължения на ответницата К. - съпругата на кредитополучателя, предвид
обстоятелството, че отговорността на същата се определя от качеството й на
солидарен длъжник, очертана в договора, анексите към него и ОУ.
С оглед на изложените по горе съображения,
съдът счита, че вземането на банката, основано на допуснато от ответниците –
кредитополучател и солидарни длъжници неизпълнение на договор за банков кредит
е установено по основание, съдържащо се в нормата на чл.430 от ТЗ, съгласно
която заемателят се задължава да върне
отпуснатата му от банката парична сума след изтичане на срока, в случая – с
обявяване на кредита за предсрочно изискуем, поради преустановяване на
плащанията след 05.11.2013 год.
Досежно размера на исковете, съдът цени заключението, представено по
допуснатата съдебно - икономическа
експертиза, не оспорено от страните, което съдът възприема като компетентно и
безпристрастно дадено и установяващо, че размерът на дължимата главница възлиза
на 22 562.08 евро, на изискуема
редовна лихва – на 1 520.09 евро, начислена за периода от 05.09.2013 год.
до 11.05.2014 год., на изискуема наказателна лихва – на 845.93 евро, начислена
за периода от 07.10.2013 год. до 25.06.2014 год., до които размери съдът намира
исковете за основателни и доказани, поради което следва да бъдат уважени.
Предвид
изложените по – горе съображения, съдът намира за основателен и доказан
предявения установителен, положителен иск за съществуване на вземанията,
заявени от ищеца и присъдени в издадените
в негова полза заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, поради
което същия следва да бъде уважен.
Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш И
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
Х.Д.К., ЕГН ********** ***, М.П.П. /К./,
ЕГН ********** *** и „К. И КО” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Димитровград,
ул.”Н.Й.Вапцаров”, бл.16, ап.4, представлявано от Х.Д.К. съществуването на вземания на
„РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.”Н.В.Гогол” № 18 - 20, представлявано от Евелина
Милтенова Великова – изпълнителен директор
и Михаил Танев Петков - прокурист, със съдебен адрес за призоваване –
гр.Хасково, ул.”Пирин” № 1 – 3 – юрисконсулт Добрина Стойкова Мидова, за които
са издадени Заповед № 437 от 27.06.2014 год. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и Изпълнителен лист от 27.06.2014 год. по ч.гр.д.№
810 /
ОСЪЖДА Х.Д.К., ЕГН ********** ***, М.П.П.
/К./, ЕГН ********** *** и „К. И КО”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Димитровград,
ул.”Н.Й.Вапцаров”, бл.16, ап.4, представлявано от Х.Д.К. да заплатят на
„РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.”Н.В.Гогол” № 18 - 20, представлявано от Евелина
Милтенова Великова – изпълнителен директор и Михаил Танев Петков - прокурист, със съдебен
адрес за призоваване – гр.Хасково, ул.”Пирин” № 1 – 3 – юрисконсулт Добрина
Стойкова Мидова сумата в размер на 2 105.10 /две хиляди сто и пет лева и
десет стотинки/ лева - деловодни
разноски, направени в настоящото производство, от които 975.10 лева – държавна
такса, 930 лева – възнаграждение за юрисконсулт и 200 лева – възнаграждение за
вещо лице
ОСЪЖДА М.П.П. /К./,
ЕГН ********** *** да заплати на „РАЙФАЙЗЕНБАНК
/БЪЛГАРИЯ/” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
ул.”Н.В.Гогол” № 18 - 20, представлявано от Евелина Милтенова Великова –
изпълнителен директор и Михаил Танев
Петков - прокурист, със съдебен адрес за призоваване – гр.Хасково, ул.”Пирин” №
1 – 3 – юрисконсулт Добрина Стойкова Мидова сумата в размер на 1 992.65
/хиляда деветстотин деветдесет и два лева и шестдесет и пет стотинки/ лева –
възнаграждение за особен представител.
Решението подлежи на
обжалване пред Апелативен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: