Решение по дело №33737/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3827
Дата: 26 април 2022 г.
Съдия: Ели Димитрова Анастасова
Дело: 20211110133737
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 юни 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 3827
гр. София, 26.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:.........
при участието на секретаря .........
като разгледа докладваното от ......... Гражданско дело № 20211110133737 по
описа за 2021 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Образувано е по предявен от АДР. Д. ЯН. срещу ......... осъдителен иск с правна
квалификация чл. 432 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД, за сума в размер на 24000 лева, частично
предявен от сума в общ размер от 500 000 лева /размерът на иска е изменен в хода на
производството – л. 155, стр. 2/, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди /преживени болки и страдания/, по повод настъпило
застрахователно събитие по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, полица
№ BG........./28.06.2019г., ведно със законната лихва от 14.06.2021г. /датата на
депозиране на ИМ/ до окончателното й изплащане.
Релевират се доводи, че на 10.09.2019г. на АМ „Тракия“ при км 322+600,
управлявайки лек автомобил с марка „.........“, модел „.........“, с рег. № ........., водачът му
М.Х. реализира ПТП с движещия се пред него товарен автомобил с марка „.........”, с
рег. № ........., при което е пострадал ищецът, който е пътувал в лекия автомобил.
Съгласно протокол за ПТП вина за настъпването му има водачът на лек
автомобил с марка „.........“, модел „.........“, с рег. № ......... – при нарушение на
правилата за движение по пътя. Делинквентът е представил валидна към момента на
ПТП застраховка „Гражданска отговорност”, сключена при ответника. В резултат от
процесното ПТП ищецът претърпял многобройни увреждания, подробно описани в
исковата молба, които довели до влошаване на здравословното му състояние,
изразяващо се в наличие на главоболие, световъртеж, гадене, появата на захарен диабет
с неврологични усложнения, както и наличието на неблагоприятни психически
проблеми, изразяващи се в страх, психически стрес, напрежение, негативно влияние
върху личния, семеен, професионален и социален живот на ищеца. Ищецът заявява, че
след покана за доброволно изпълнение ответникът не е изплатил каквото и да било
обезщетение.
В указания законоустановен едномесечен срок по реда на чл.131 ГПК е
постъпил отговор от ответната страна. Не оспорва наличието валидно възникнало
1
застрахователното правоотношение по застраховка ГО с делинквента. Оспорва
твърдения в ИМ механизъм на процесното ПТП. Оспорва наличието на каквато и да
било вина от страна на делинквента М.Х.. Релевира, че се касае за случайно деяние. В
условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване, доколкото твърди, че
ищецът е пътувал без поставен предпазен колан. Оспорва наличието на каквито и да
било вреди, както и причинно-следствената връзка с описаното ПТП. Релевира, че
появата на захарен диабет е преди процесното ПТП. Оспорва размера на претенцията,
като твърди, че е силно завишена. Оспорва претенцията за законна лихва.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 състав, като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл..........5, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое
убеждение, намира за установено от фактическа страна следното:

От представения констативен протокол за ПТП с № ........./10.09.2019г./л. 42/,
изготвен от ........., мл. автоконтрольор при СДВР, се установява, че на посочената дата
– 10.09.2019г. около 07.05 часа е настъпило пътно транспортно произшествие, при
което ищецът, който е пътувал в лек автомобил с марка „.........“, модел „.........“, с рег.
№ ......... е претърпял лека телесна повреда.
Протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ, поради което има
обвързваща съда материална доказателствена сила относно удостоверените в него
обстоятелства, пряко възприети от съставителя му – настъпилото ПТП, и
обстоятелството, че М. ИБР. Х. – водачът на лек автомобил с марка „.........“, модел
„.........“, с рег. № ......... е представил полица за застраховка „Гражданска отговорност”
№ BG/01/........., валидна до 27.06.2020г., сключена с ответника .......... По отношение на
описания от съставителя механизъм на настъпване на ПТП, протоколът няма
материална доказателствена сила, тъй като представлява заключение на съставителя
му, поради което и съдът не е обвързан от извода на административния орган, а
механизмът е елемент от предмета на доказване в производството. Същевременно с
изготвения по делото доклад /л. 24, стр. 2/ е отделено като безспорно установено и
ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните наличието на валидно
сключено застрахователното правоотношение по застраховка ГО между ответника и
делинквента М. ИБР. Х.. Във връзка с оспорения от ответника механизъм на
процесното ПТП, по делото е приета САТЕ, неоспорена от страните и кредитирана от
съда като компетентно изготвена, от която се установява, че причина за настъпване на
процесното ПТП е поведението на водача на лек автомобил с марка „.........“, модел
„.........“, с рег. № ........., доколкото същият, поради движение с несъобразена скорост е
застигнал намиращия се пред него товарен автомобил с марка „.........”, с рег. № ......... и
реализира процесното ПТП /л. 65/.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите М.
ИБР. Х. /л. 71/, ......... Я. и ЯНК. ДР. КР. /л. 125 и сл./. От показанията на свидетеля М.
ИБР. Х. се установява, че същият е управлявал лек автомобил с марка „.........“, модел
„.........“, с рег. № ......... и е ударил намиращия се пред него товарен автомобил с марка
„.........”, с рег. № .......... Свидетелят Х. заявява, че ищецът се е возил на пасажерското
място отпред, като в резултат на удара е получил комоцио.
От показанията на свидетеля А.Я. /майка на ищеца, чиито показания са
кредитирана от съда по реда чл. 172 ГПК/ се установява следното: въз основа на
процесното ПТП ищецът е претърпял многобройни увреждания, изразяващи се в
наличие на черепно-мозъчна травма, голяма рана на главата с белег и носене на
превръзка; пукнат череп; наранявания по лицето; наличие на порезни рани по ръцете и
2
по лицето; болки в гръдния кош; трудно дишане; главоболие;изпадане в безсъзнание;
отпадналост; физическо отслабване;появата на нелечим диабет; появата на паник
атаки; необходимост от няколкодневен болничен престой, заради повишаване на
стойността на кръвната захар като в тази връзка три пъти е следвало да влиза в
болница; необходимост от пожизнено използване на инсулин; усложнение на диабета и
появата на полиневропатия; и към момента на разпита на свидетеля ищецът
продължава да не се чувства добре, уморява се бързо, става по-раздразнителен,
болките в областта на гърдите и главоболието продължава, както и паник атаките;
неработоспособност; изпадане в тежки хипогликемии, водещи в някои случаи до
колабиране; напрегнатост; социална изолация.
От показанията на свидетеля ЯНК. ДР. КР. се установява следното: след
процесното ПТП е настъпила промяна в ищеца, изразяваща се във все по-рядкото му
посещение на работното място, появата на чувството на отпадналост; наличието на
хронична умора, главоболие, проблеми със съня; отключване на диабет; наличието на
рана на челото; отпадналост.
Свидетелите ......... Я. и ЯНК. ДР. КР. са категорични, че преди процесното
ПТП не е имал проблеми с кръвната захар като единствените му здравословни
проблеми са били свързани с четири операции на дискова херния и 3-седмично
болнично лечение на сепсис.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът счита, че ищецът е доказал
при условията на пълно и главно доказване, че механизмът на процесното ПТП
напълно съответства на описания в ИМ и в констативния протокол.
Възражението на ответника за наличие на съпричиняване е неоснователно,
поради следните съображения: съгласно Решение №206/12.03.2010г. по т.д.№35/2009г.
на II т.о. на ВКС, Решение №59/10.06.2011г. по т.д.№286/2011г. на I т.о. на ВКС,
решение №98/24.06.2013г. по т.д.№596/12г. на II т.о. на ВКС и Решение
№99/08.10.2013г. по т.д.№44/2012г. на II т.о. на ВКС изводът за наличие на
съпричиняване по смисъла на чл.51 ал.2 от ЗЗД предполага доказани по безспорен
начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е
способствал за появата на вредоносния резултат, като е създал условия за настъпването
му или го е улеснил. В случая в производството по предявения иск е доказано, че
вредите са причинени в резултат от противоправното поведение на делинквента М.
ИБР. Х.. По отношение на довода че ищецът е пътувал без поставен предпазен колан,
следва да се посочи, че от заключението на съдебно-медицинската експертиза,
изготвена от вещото лице А. /л. 107 и сл./, което съдът цени като компетентно и
съответно на събраните писмени и гласни доказателства, се установява, че с оглед
получените травми и механизъм на ПТП е възможно ищецът да е бил с поставен
предпазен колан по време на инцидента.
С оглед гореизложените съображения следва да се обоснове извода, че не са
установени по надлежния ред, с ангажирани, съобразно въведената с чл.154 ал.1 от
ГПК доказателствена тежест, каквито и да било годни доказателствени средства, въз
основа на които настоящият състав да приеме, че е налице съпричиняване от страна на
ищеца.
Ищецът е представил медицински документи, които са взети предвид при
изготвяне на заключението на съдебно-медицинската експертиза, поради което и
съдът, който не разполага с необходимите специални знания, не ги обсъжда.
От заключението на съдебно-медицинската експертиза, изготвена от вещото
3
лице д-р А. /л. 107 и сл./ се установява още, че ищецът, в резултат на процесното ПТП
е получил следните травматични увреждания: контузио ет вулнера контуза фациеи.
Комоцио церебри; болка в областта на гръдния кош, по-трудно дишане, силно
намалено зрение и намален слух на дясно ухо; захарен диабет тип I. диабетна
полиневропатия. Експертът е посочил, че към момента на увреждането ищецът не е
изпитвал болка, тъй като е загубил съзнание. По време на лечението е изпитвал
главоболие. Болките в гърдите са били налице до 09.10.2019г. Болки в тила и
слепоочията са се появили при завишаване на стойностите на кръвната захар, имат
периодичен характер, като са силни и налагащи прием на обезболяващи, включително
опиодни и продължават и към момента на изготвяне на заключението. Експертът
посочва, че е налице причинно-следствена връзка между придобития диабет и
процесното ПТП. Вещото лице заявява категорично, че заболяването захарен диабет
тип I е с хронично-прогресиращ тип на протичане, възможност за пълно и окончателно
излекуване не е налице на съвременния етап на развитие на медицинската наука, а
наличието на усложнения – диабетната полиневропатия влошава прогнозата в
дългосрочен план. Експертът посочва, че ищецът трябва да спазва стриктен хигиенно-
диетичен режим, включващ контрол на количеството и вида на приеманата храна,
физическата активност, както и такъв, свързан с прилагането на необходимото лечение
и самоконтрол на нивата на кръвната захар като свързаните с това ограничения следва
да се спазват за цял живот. Експертът посочва, че няма данни ищецът да е страдал от
захарен диабет преди настъпване на процесното ПТП.
От представените по делото справки от НЗОК /л. 132 и сл./ също се установява,
че заболяването захарен диабет тип I се е появило след процесното ПТП.
Други доказателства от значение за правния спор не са ангажирани.

Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 432 КЗ, вр. чл.45, ал.1
ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 432 КЗ, увреденият, спрямо когото
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя,
покрил риска „гражданска отговорност” на делинквента. Основателността на иска,
освен наличието на валидно застрахователно правоотношение, предполага да се
установи наличието на правопораждащ деликтната отговорност на водача, причинил
ПТП фактически състав, който включва елементите: поведение, противоправност на
поведението, вина, настъпили вреди, причинна връзка между вредите и
противоправното, виновно поведение. Субективният елемент от състава – вината,
разбирана като конкретно психично отношение на лицето към собственото му
поведение и неговите обществено укорими последици, се презумира, съгласно чл.45,
ал.2 ЗЗД. Обективните елементи от състава на деликта следва да се докажат от ищцата,
по аргумент от чл. 154, ал.1 ГПК, като субективният елемент се приема за доказан при
липсата на ангажирани доказателства за оборване на законовата презумпция от страна
на ответника.
Съдът приема, че от събраните доказателства: констативен протокол за ПТП с
№ ........./10.09.2019г./л. 42/; гласните доказателства, получени чрез разпита на
свидетелите М. ИБР. Х. /л. 71/, ......... Я. и ЯНК. ДР. КР. /л. 125 и сл./; съдебно-
медицинската експертиза, изготвена от вещото лице д-р А. /л. 107 и сл./; представените
по делото справки от НЗОК /л. 132 и сл./ се установява наличието на всички елементи
от пораждащия съдебно предявеното материално право на вземане, фактически състав,
4
като спорен между страните е единствено размерът на причинените от ПТП вреди.
Неимуществените вредите са неблагоприятни изменения в правната сфера на
ищеца и се изразяват в увреждане на неимуществено благо, обект на абсолютното
субективно право – здравето й – обект на правото на лична /физическа/
неприкосновеност, прогласено в чл. 28 КРБ.
Здравето е такова състояние на човешкия организъм, което го характеризира от
гледна точка физиологично функциониране на съвкупността от тъкани, органи и
системи. Обект на правна закрила е здравето на всяко физическо лице, независимо от
медицинското му състояние към момента на увреждането. Неблагоприятното засягане
на здравето на ищеца се изразява в получените от него контузия на гръдния кош и
корема; контузия на главата; наличие на множество охлузни рани по лицето; охлузна
рана от дясно рамо до гръдната стена, причинили на пострадалия временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Предвид обстоятелството, че увреденото
благо – здраве е неоценимо в пари, претърпените вреди са неимуществени – не
подлежат на точна парична оценка и съответно размерът на дължимото обезщетение,
съгласно чл. 52 ЗЗД, следва да бъде определен по справедливост от съда.
В настоящия случай следва да се вземат предвид следните специфични
особености: видно от изготвената по делото СМЕ, както и от гласните доказателства,
получени чрез разпита на свидетелите ......... Я. и ЯНК. ДР. КР. се установява, че
интензитетът на причинените болки е продължил изключително дълъг период от време
– на практика според вещото лице заболяването захарен диабет тип I е с хронично-
прогресиращ тип на протичане, възможност за пълно и окончателно излекуване не е
налице на съвременния етап на развитие на медицинската наука, а наличието на
усложнения – диабетната полиневропатия влошава прогнозата в дългосрочен план.
Предвид обоснованото заключение на вещото лице, съдът приема, че за
справедливото възмездяване на неблагоприятното засягане на здравето, резултат от
настъпилото ПТП, с оглед посочените специфични особености, фактът, че полученото
заболяване е доживотно, като същевременно следва да се отчете извода на експерта, че
получените увреждания са довели до промяна в обичайния ритъм на живот – спазване
на стриктен хигиенно-диетичен режим, включващ контрол на количеството и вида на
приеманата храна, физическата активност, както и такъв, свързан с прилагането на
необходимото лечение и самоконтрол на нивата на кръвната захар като свързаните с
това ограничения следва да се спазват за цял живот, обезщетението следва да бъде
определено в нормалния за такива случаи размер, съответстващ на жизнения стандарт
и конкретните икономически условия за живот в страната и следва да бъде престирана
сума в размер на 18000 лева, която би съставлявала справедливо обезщетение за
причинените от деянието вреди. Престиране на сума над този размер би довела до
неоснователно обогатяване на ищеца, тъй като вреди, надхвърлящи този размер не са
доказани. Следователно, предявеният иск за възмездяване на неимуществените вреди е
доказан за размера от 18000 лева, като за разликата до пълния предявен размер от
24000 лева следва да бъде отхвърлен.

Основателно е и искането за присъждане на законна лихва, считано от
14.06.2021г. /датата на депозиране на ИМ/ до окончателното й изплащане.

По отговорността за разноските:
5
С оглед изхода на спора, право на разноски възниква да двете страни по
делото. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъди по съразмерност
сумата от 2408.03 лева /адвокатско възнаграждение – 1500.00 лева; ДТ – 280.00 лева;
депозит за СМЕ – 410.70 лева; депозит за САТЕ – 300.00 лева; депозит за свидетел –
40.00 лева; допълнителна ДТ – 680.00 лева/. Възражението за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение е неоснователно, доколкото същото
отговаря на изискванията на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения като се отчете и
обстоятелството, че по делото са проведени 3 открити съдебни заседания.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника се дължат разноски в общ размер
от 265.25 лева, съразмерно с отхвърлената част от иска /сумата от 936.00 лева –
адвокатско възнаграждение; сумата от 120.00 лева – депозит за СМЕ; сумата от 5.00
лева – такса за издаване на СУ.

Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ........., с ЕИК ........., със седалище и адрес на управление: ......... да
заплати на АДР. Д. ЯН., с ЕГН **********, със съдебен адрес: ........., на основание чл.
432 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД сума в размер на 18000 лева, частично предявен от сума в общ
размер от 500 000 лева представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди /преживени болки и страдания/, по повод настъпило застрахователно събитие по
договор за застраховка „Гражданска отговорност“, полица № BG........./28.06.2019г.,
ведно със законната лихва от 14.06.2021г. /датата на депозиране на ИМ/ до
окончателното й изплащане, както и на основание чл. 78, 1 ГПК сумата от 2408.03
лева – разноски за производството пред СРС като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
сумата от 18000 лева до пълния предявен размер от 24 000 лева.
ОСЪЖДА АДР. Д. ЯН., с ЕГН **********, със съдебен адрес: ......... да заплати
на ........., с ЕИК ........., със седалище и адрес на управление: ........., на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК сумата от 265.25 лева – разноски по съразмерност за производството пред
СРС.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6