№ 277
гр. София, 16.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-28 СЪСТАВ, в публично заседание
на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Ивайло Димитров
при участието на секретаря Яна Огн. Лалова
като разгледа докладваното от Ивайло Димитров Гражданско дело №
20241100106572 по описа за 2024 година
Предявени са искове с правно основание чл. 439 ГПК, ал. 1 ГПК от К. М. Е. и М. М.
Е. срещу „Е.М.“ ЕООД за установяване, че са погасени по давност вземанията на ответното
дружество срещу ищците, дължими при солидарност, в размери, както следва: 25 940 лв. -
главница по Договор за кредит № FL601957/22.08.2011 г., ведно със законната лихва за
забава от 02.08.2012 г. до изплащане на вземането, 720,91 лв. - договорна лихва от 22.09.2011
г. до 18.07.2012 г., 20,95 лв. - наказателна лихва за периода от 22.03.2012 г. до 18.07.2012 г., и
1250,46 лв. - съдебни разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, за
които е издаден изпълнителен лист от 10.08.2012 г., въз основа на заповед за изпълнение от
10.08.2012 г., по ч.гр.д, № 37145/2012 г., по описа на СРС, 68 състав.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 10.08.2012 г. е издаден в полза на
„Ю.И Е.Д.Б.“ АД изпълнителен лист въз основа на заповед за изпълнение от 10.08.2012 г.,
по ч.гр.д. № 37145/2012 г., по описа на СРС, 68 с-в срещу солидарните длъжници К. М. Е. и
М. М. Е.. Междувременно „Е.М.“ ЕООД, въз основа на представен договор за прехвърляне
на вземане, е поискал да се конституира като взискател по изп. дело №20127910400186 по
описа на ЧСИ Т.В.-Н., рег. №791 в КЧСИ.
Твърдят, че по образуваното за събиране на вземанията изп. дело №20127910400186
по описа на ЧСИ Т.В.-Н., рег. №791 в КЧСИ, са извършвани действия с цел проучване на
имущественото състояние на длъжниците, като справка в Национална база данни
„Население“, справка за налични трудови правоотношения и справка в Агенция по
вписванията за придобити от длъжниците недвижими имоти. Последното валидно действие
по принудителното изпълнение срещу ищците е предприето на 27.10.2012 г., когато са
изпратени запорни съобщения до различни търговски банки, след който момент в период от
1
повече от две години не са били предприемани изпълнителни действия и изпълнителното
производство е прекратено поради настъпила перемпция.
Ищците считат, че погасителната давност започва да тече от 27.10.2014 г., когато
изпълнителното дело е прекратено по силата на закона и в конкретния случай вземането по
изпълнителния лист се явява погасено по давност на 27.10.2019 г., като сочат, че след тази
дата вземането не може да бъде предмет на принудително изпълнение.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от „Е.М.“ ЕООД, с който признава
твърденията в исковата молба, че в полза на „Юробанк България“ АД е бил издаден
изпълнителен лист и въз основа на него е образувано изпълнително дело, а вземането,
предмет на изпълнителния лист е прехвърлено с договор за цесия от 18.01.2016 г., сключен
между „Юробанк България“ АД и „Е.М.“ ЕООД, за което длъжникът е уведомен. Оспорва
обаче доводите на ищеца за настъпила погасителна давност.
Твърди, че с образуването на изпълнителното дело давността е била прекъсната и е
спряла да тече до постановяването на решение №2 от 26.06.2015 г., по тълк. дело №2/2013 г.
на ОСГТК на ВКС и в тази връзка давността е започнала да тече най-рано на 26.06.2015 г.
След този момент, за периода 2016 г. - 2018 г. са постъпили суми по изпълнителното
дело от наложен запор върху трудово възнаграждение на М. М. Е.. Сочи, че съгласно
постановеното решение от 04.07.2024 г. по тълк. дело № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС,
искането за предприемането на действия спрямо един от длъжниците свидетелства за
процесуална активност на взискателя да събере вземането си и съответно прекъсва
премепционния срок и спрямо солидарно задължените по изпълнителния титул лица.
Твърди, че в периоди по-кратки от две години, многократно било искано
предприемането на различни изпълнителни действия - запори на банкови сметки и запори
на трудови възнаграждения. Предвид това счита, че не е настъпила погасителна давност
относно вземането по изпълнителния лист и искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното от
фактическа и правна страна:
С доклада по делото са били обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че: в полза на „Юробанк България“ АД е бил издаден изпълнителен лист от
10.08.2012 г., въз основа на заповед за изпълнение от 10.08.2012 г., по ч. гр. д. № 37145/2012
г., по описа на СРС, 68 с-в и въз основа на него е образувано изпълнително дело
№20127910400186 по описа на ЧСИ Т.В.-Н., рег. №791 в КЧСИ, а вземането, предмет на
изпълнителния лист, е прехвърлено с договор за цесия от 18.01.2016 г. от „Юробанк
България“ АД на „Е.М.“ ЕООД.
В т. 10 от ТР №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че, когато взискателят не е
поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и
изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна
давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето
последното валидно изпълнително действие. В мотивите на тълкувателния акт е разяснено,
2
че в изпълнителното производство за събиране на парични вземания може да бъдат
приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и
да бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети задължени лица. Прекъсва
давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя
или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя
съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на
справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на
влязлото в сила разпределение и др.
Посочено е също така, че относно давността в принудителното изпълнение са
неприложими правилата за спиране и отпадане на ефекта на прекъсването в исковия процес,
тъй като ищецът няма нужда да поддържа висящността на исковия процес, но трябва да
поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните
такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от
него изпълнителен способ (извършване на опис и оценка, предаване на описаното
имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и др.), както
и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови
изпълнителни способи. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко
изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен
определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е
длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Прието е също така, че в
гражданското право давността е правна последица на бездействието, но ако кредиторът няма
правна възможност да действа, давност не тече. В изпълнителния процес давността не
спира, защото кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни
способи, защото все още не е удовлетворен), или да не действа (да не иска нови
изпълнителни способи).
В т. 1 от ТР №2/04.07.2024 г. по тълк. дело №2/2023 г., на ОСГТК на ВКС, е прието,
че в случай на множество солидарни длъжници в изпълнителното производство, образувано
срещу тях въз основа на един изпълнителен лист, изпълнителното производство не може да
бъде прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК само по отношение на тези от тях,
срещу които не е поискано извършването на изпълнителни действия в продължение на две
години, когато в същия период изпълнителни действия са предприемани срещу останалите
3
длъжници. За настъпване на перемпцията трябва да е налице бездействие на взискателя по
отношение на всеки от солидарните длъжници в производството. Според мотивите на
тълкувателния акт при осъществено принудително изпълнение върху имуществено право
само на единия от съдлъжниците се погасява не само неговото задължение, но и
задълженията на останалите съдлъжници. Посоченото е проявление на т. нар. абсолютно
действие на юридическите факти при пасивната солидарност. Изпълнението и
еквивалентните на него погасителни способи – даване вместо изпълнение и прихващане,
имат действие за всички солидарни длъжници, независимо от това кой ги е
извършил/изпълнил съгласно разпоредбата на чл. 123 ЗЗД. Поради това изпълнителните
действия по отношение на един от солидарните длъжници, срещу които е образувано
изпълнително дело въз основа на един изпълнителен лист, рефлектират върху останалите.
В т. 3 от ТР №2/04.07.2024 г. по тълк. дело №2/2023 г., на ОСГТК на ВКС, е прието,
че погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по
изпълнително дело, по което е настъпила перемпция. Според мотивите на тълкувателния акт
за давността и нейното прекъсване водещо значение има искането на кредитора - взискател,
чиято проекция дори да не се осъществи чрез изпълнително действие в рамките на искания
изпълнителен способ, давността се прекъсва, ако непредприемането му се отдава на
причини, независещи от кредитора. Погасителната давност е материалноправна санкция за
бездействието на кредитора при упражняване на неговите субективни права. Като иска от
съдебния изпълнител по вече перемираното дело да приложи изпълнителен способ,
кредиторът не бездейства. Води до прекъсване на давността молба, в която е посочен
начинът на изпълнение, включително и когато първоначалната й нередовност е поправена -
чл. 426, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 129 ГПК. Върнатата поради неотстраняване на
нередовности молба на взискателя не прекъсва давността. Молбата за проучване на
имуществото на длъжника не прекъсва сама по себе си давността, както е изяснено в т. 10 на
ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, но съединена с искането за
налагане на запори и възбрани върху имуществените права, които съдебният изпълнител е
намерил при това проучване, молбата е редовна и прекъсва давността - арг. от чл. 426, ал. 4
във вр. с чл. 426, ал. 2, изр. 2 и ал. 1 ГПК.
Настоящият съдебен състав, като съобрази данните по делото и гореизложената
съдебна практика относно условията и предпоставките, при които изпълнителното дело се
прекратява поради настъпила перемпция, а вземането се погасява по давност, намира
следното:
От приложеното в настоящото производство копие от изпълнително дело
№20127910400186 по описа на ЧСИ Т.В.-Н., се установява, че същото е образувано от „Ю.И
Е.Д.Б.“ АД (с ново наименование „Юробанк България“ АД) срещу К. М. Е. и М. М. Е., по
депозирана молба от 24.10.2012 г., за събиране на вземания по изпълнителен лист от
10.08.2012 г., по гр.д. №37145/2012 г., на Софийски районен съд, за вземания, както следва:
25 940 лв. – главница, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 02.08.2012 г. до
окончателното й изплащане; 720,91 лв. – договорна лихва; 20,95 лв. – наказателна лихва;
533,64 лв. – разноски по делото и 716,82 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
4
С молба вх. №22166/06.11.2015 г. „Юробанк България“ АД е поискала да бъде
наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника М. М. Е..
С доклада по делото е отделено като безспорно обстоятелството, че вземането,
предмет на изпълнителния лист, е прехвърлено с договор за цесия от 18.01.2016 г. от
„Юробанк България“ АД на „Е.М.“ ЕООД.
С молба вх. №04566/16.03.2016 г. „Е.М.“ ЕООД уведомява ЧСИ Т.В.-Н., че на
18.01.2016 г. е сключен договор за цесия между него и „Юробанк България“ АД, по силата
на който вземането, предмет на принудително изпълнение, е цедирано от банката на
дружеството. В Приложение №1 към договора са описани всички вземания, които са
прехвърлени, включително и вземането, предмет на настоящото производство. „Е.М.“ ЕООД
моли да бъде конституиран като взискател по изпълнителното дело, което е извършено на
16.03.2016 г.
Съгласно Протоколи за извършено погасяване по изпълнителното дело са постъпили
следните суми:
- 890 лв. на 26.05.2016 г., задължено лице: М. М. Е. (л. 148);
- 170 лв. на 16.09.2016 г., задължено лице: М. М. Е. (л. 153);
- 120 лв. на 25.10.2016 г., задължено лице: М. М. Е. (л. 158);
- 180 лв. на 28.12.2016 г., задължено лице: М. М. Е. (л. 165);
- 160 лв. на 04.04.2017 г., задължено лице: М. М. Е. (л. 171);
- 70 лв. на 11.05.2017 г. , задължено лице: М. М. Е. (л. 178);
- 140 лв. на 20.07.2017 г. , задължено лице: М. М. Е. (л. 184);
- 30 лв. на 18.08.2017 г. , задължено лице: М. М. Е. (л. 189);
- 50 лв. на 08.09.2017 г. , задължено лице: М. М. Е. (л. 194);
- 140 лв. на 06.12.2017 г. , задължено лице: М. М. Е. (л. 201);
- 100 лв. на 22.01.2018 г. , задължено лице: М. М. Е. (л. 206);
- 150 лв. на 18.05.2018 г. , задължено лице: М. М. Е. (л. 211);
- 200 лв. на 26.09.2018 г. , задължено лице: М. М. Е. (л. 216);
От ответника „Е.М.“ ЕООД са депозирани молби с поискани изпълнителни действия,
както следва:
- молба вх. № 03368/24.08.2020 г. (л. 224), с която взискателят „Е.М.“ ЕООД е поискал
да бъде наложен запор върху банкови сметки в „Алианц Банк България“ АД на длъжниците
К. М. Е. и М. М. Е.;
- молба вх. № 05959/08.07.2022 г. (л. 231), с която взискателят „Е.М.“ ЕООД е поискал
да бъде наложен запор върху банкови сметки в „Банка ДСК“ ЕАД на длъжниците К. М. Е. и
М. М. Е.;
- молба вх. № 14929/07.12.2023 г. (л. 267), с която взискателят „Е.М.“ ЕООД е поискал
да бъде наложен запор върху банкови сметки в „П.“ АД и трудово възнаграждение на
длъжника К. М. Е. и върху банкови сметки в „Централна кооперативна банка“ АД на М. М.
Е.;
- молба вх. № 03771/26.04.2024 г. (л. 271), с която взискателят „Е.М.“ ЕООД е поискал
5
да се извърши справка в Регистъра на банковите сметки и сейфове за съществуването на
регистрирани банкови сметки и при наличие на такива да бъде наложен запор на длъжника
К. М. Е., както и справка в НОИ за съществуването на регистрирани и непрекратени трудови
договори и/или доходи от пенсия и при наличие на такива да бъде наложен запор;
- молба вх. № 05257/17.07.2024 г. (л. 356), с която взискателят „Е.М.“ ЕООД е поискал
да се наложи запор върху банкови сметки в „Изипей“ АД и запор върху трудово
възнаграждение на длъжника К. М. Е..
Съгласно Протоколи за извършено погасяване по изпълнителното дело са постъпили
следните суми:
- 829,11 лв. на 11.05.2024 г., задължено лице: К. М. Е. (л. 281);
- 362,77 лв. на 15.07.2024 г., задължено лице: К. М. Е. (л. 335);
- 292,53 лв. на 25.07.2024 г., задължено лице: К. М. Е. (л. 362);
- 668,84 лв. на 02.09.2024 г., задължено лице: К. М. Е. (л. 375).
С молба с вх. № 04566/04.06.2024 г. длъжникът по изпълнително дело № 186/2012 г.
К. Е., чрез адв. В. Н., е поискала ЧСИ Т.В. да издаде постановление, с което да констатира на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК прекратяването по силата на закона поради двугодишно
бездействие от страна на взискателя на изпълнителното дело и да вдигне всички наложени
запори и възбрани върху имуществото на длъжника, което е оставено без уважение.
Така постановеният отказ от ЧСИ е бил отменен с решение № 5481 от 10.10.2024 г.,
постановено по в.гр.д. № 20241100510273 по описа на СГС за 2024 г., ЧЖ-VI-В състав, в
което е прието, че последното изпълнително действие е от 27.10.2012 г. и към датата на
подаване на следващата молба от взискателя – 06.11.2015 г., е било налице бездействие,
даващо основание да се приеме, че двугодишният срок е изтекъл и е настъпила перемпция.
Решението е влязло в сила на 10.10.2024 г.
С постановление от 18.10.2024 г. ЧСИ Т.В., на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, е
прекратила изпълнителното производство по изпълнително дело № 186/2012 г., като са
вдигнати наложените запори по отношение на К. М. Е. и М. М. Е. и доколкото няма данни
постановлението да е обжалвано, следва да се приеме, че същото понастоящем е влязло в
сила.
Съгласно решение № 60282 от 19.01.2022 г. по гр. д. № 903/2021 г., г. к., ІІІ г. о. на
ВКС, наличието на изпълнителен титул в полза на кредитора, въз основа на който той може
да инициира по всяко време изпълнително производство, обуславя интереса на ищеца да
иска установяване, че вземането е погасено по давност. Това е така, защото само давността
може да изключи принудителното изпълнение, но пред съдебния изпълнител длъжникът не
може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете. Перемпцията не
изключва принудителното изпълнение, защото когато тя настъпи и кредиторът направи
искане за нов способ за изпълнение, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни
поискания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращия се у него
изпълнителен лист.
В случая влязлото в сила решение № 5481 от 10.10.2024 г. постановено по в.гр.д. №
20241100510273 по описа на СГС за 2024 г., ЧЖ-VI-В състав, с което е прието, че е налице
6
настъпила перемпция по изп. дело № 186/2012 на ЧСИ Т.В., не е пречка за предявяване на
настоящия иск по чл. 439 ГПК, ал. 1 ГПК.
Правният извод в горепосоченото решение на СГС се подкрепя и от приложеното в
настоящото производство изпълнително дело, според което последното изпълнително
действие е било на 27.10.2012 г., изразяващо се в изпращане на съобщения за запори на
банкови сметки на двамата ищци до български банки. От този момент, в продължение на две
години не са искани или предприемани други изпълнителни действия, тъй като следващото
такова е подадената от взискателя молба на 06.11.2015 г., поради което е настъпила
перемпция на изпълнителното дело, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, на 27.10.2014 г.
Предвид че по настоящото дело е отделено като безспорно обстоятелството, че
„Юробанк България“ АД е образувала изп. дело №186/2012 г., по описа на ЧСИ Т.В.-Н. и
доколкото няма данни за подадено възражение в законоустановения към този момент
двуседмичен срок по чл. 414, ал. 2 ГПК (редакция на ДВ. бр. 59 от 20.07.2007 г.) от двамата
длъжници, то следва да се приеме, че заповедта е влязла в сила след изтичането на срока за
подаване на възражението, което се явява датата 19.11.2012 г., тъй като поканите за
доброволно изпълнение са им връчени на 05.11.2012 г. Именно от този момент е започнала
да тече нова погасителна давност, която всякога е пет години - аргумент от чл. 117, ал. 2 ЗЗД
и от обстоятелството, че заповедта за изпълнение се ползва със стабилитет, за разлика от
определението за изпълнителен лист по извънсъдебните изпълнителни основания по чл. 237
от отменения ГПК (така и решение № 50295 от 23.01.2023 г. по гр. д. № 1030/2022 г., IV г. о.
на ВКС).
С ТР № 3 от 28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС се прие, че
погасителната давност не тече докато трае изпълнителния процес относно вземането по
изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение №
2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС. Предвид гореизложеното и доколкото
изпълнителното дело е прекратено по силата на закона поради настъпила перемпция на
27.10.2014 г., то и нова погасителна давност е започнала да тече от тази дата, а не от
26.06.2015 г., защото приетото в тълкувателното решение има предвид висящо към
26.06.2015 г. изпълнително дело, каквото не е налице.
Давността е била прекъсната отново спрямо М. М. Е. с подадената от взискателя
молба „Юробанк България“ АД с вх. №22166/06.11.2015 г., която съдържа искане да бъде
наложен запор върху трудовото възнаграждение на този длъжник. Преди да изтекат пет
години давността последователно е прекъсвана и с депозираните на горепосочените молба с
вх. № 03368/24.08.2020 г., молба вх. № 05959/08.07.2022 г., молба вх. № 14929/07.12.2023 г. и
молба вх. № 03771/26.04.2024 г., с която взискателят е поискал запор на банкови сметки на
М. Е.. Без правно значение е, че тези искания са били отправени по вече перемирано дело с
оглед приетото в мотивите и диспозитива на т. 3 от ТР №2/04.07.2024 г. по тълк. дело
№2/2023 г., на ОСГТК на ВКС, според които води до прекъсване на давността молба, в която
е посочен начинът на изпълнение, и изпълнително действие, извършено по изпълнително
дело, по което е настъпила перемпция. Ето защо и искът по чл. 439 ГПК, предявен от М. М.
Е. се явява неоснователен и подлежи на отхвърляне.
7
Основателна обаче е претенцията на другия ищец и солидарен длъжник К. М. Е. за
погасяване поради настъпила давност спрямо нея на вземанията по процесния изпълнителен
лист. Както е прието и в мотивите на т. 1 от ТР №2/04.07.2024 г. по тълк. дело №2/2023 г., на
ОСГТК на ВКС, действието на погасителната давност относно спирането и прекъсването й
за солидарните длъжници е относително и в този смисъл всяко задължение се погасява по
давност самостоятелно. Акцентирано е и, че нормата на чл. 125, ал. 1 ЗЗД се отнася до
спирането и прекъсването на давността, които са факти в интерес на кредитора и са
свързани с материалноправен срок, докато срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е процесуален и
преклузивен и е в полза на длъжника.
Съгласно чл. 125, ал. 1 ЗЗД прекъсването и спирането на давността срещу един
солидарен длъжник не произвежда действие спрямо останалите съдлъжници. В материално -
правен аспект кредиторът и всеки от съдлъжниците са обвързани от отделни и
самостоятелни облигационни правоотношения, по всяко от които тече отделна погасителна
давност за солидарно дължимото. Обратен извод не следва от разпоредбата на чл. 123, ал. 1,
предл. 1 от ЗЗД, че изпълнението от страна на един солидарен длъжник освобождава всички
съдлъжници, тъй като законодателят е придал абсолютно действие само на факта на
плащането, но не и на други обстоятелства, с които се свързва спирането или прекъсването
на погасителната давност спрямо конкретния солидарен длъжник, какъвто ясен смисъл е
вложен в чл. 125, ал. 1 от ЗЗД, въпреки противно поддържаното в отговора.
Изтъкнатото от ответника, съдържащо се и в мотивите на ТР №2/2023 г. на ОСГТК
на ВКС, че едновременното извършване на принудителни действия спрямо всеки един
солидарен длъжник би могло да доведе до несъразмерност на принудителното изпълнение и
начисляване на разноски по делото, е извадено от контекста на тълкувателния акт, където
нормата на чл. 442а от ГПК е коментирана единствено във връзка с прекъсване на
процесуалния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. ОСГТК на ВКС не е тълкувал разпоредбата на
чл. 125, ал. 1 от ЗЗД, нито с приетото в т. 1 от ТР №2/2023 г. й е придал различно значение от
текстовото й съдържание, а имено, че прекъсването и спирането на давността срещу един
солидарен длъжник не произвежда действие спрямо останалите съдлъжници. Ето защо
следва да се приеме, че поисканите и предприетите спрямо длъжника М. М. Е. изпълнителни
действия, макар и да прекъсват давността спрямо него, са без правно значение за теклата
погасителна давност за вземането срещу К. М. Е. (в този смисъл и определение № 3050 от
21.11.2024 г. по т. д. № 1381/2024 г., І т. о. на ВКС, с което не е допуснато до касационно
обжалване въззивно решение, постановено по аналогичен казус).
След като на 27.10.2012 г. са изпратени съобщения за запор на банкови сметки на К.
Е., изпълнителни действия спрямо този длъжник са били заявени едва с молба вх. №
03368/24.08.2020 г. (л. 224), с която взискателят „Е.М.“ ЕООД е поискал да бъде наложен
запор върху банкови сметки в „Алианц Банк България“ АД на длъжниците К. М. Е. и М. М.
Е.. Това и последващите действия на взискателя са без правно значение за прекъсване на
давността, защото такава е била изтекла още към 27.10.2019 г., когато са изминали пет
години от датата на прекратяването на изпълнителното дело поради перемпция. По тези
съображения отрицателният установителен иск по чл. 439 ГПК, предявен от К. М. Е., следва
8
да бъде изцяло уважен.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на К. М. Е. следва да се присъди заплатената
от нея държавна такса от 50 лв.
На основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. в полза на адв. В. П. Н. следва да се присъди
адвокатско възнаграждение за оказана на ищцата К. Е. безплатна правна помощ в
производството пред СГС. Със списъка по чл. 80 ГПК адвокатът е претендирал едно
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на двамата ищци и доколкото защитата
им е идентична, а е уважена претенцията само на единия ищец, то съдът определя
адвокатско възнаграждение в общ размер на 2800 лв., от което присъжда половината – 1400
лв., като съобразява липсата на фактическа и правна сложност на делото, провеждането на
едно съдебно заседание, без явяването на адвоката на ищците, и без събирането на други
доказателства извън постъпилия препис на изпълнителното дело.
На основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК, ищецът М. М. Е. следва да бъде осъден да
заплати половината от разноските, сторени от ответника в настоящото производство в общ
размер на 112 лв., от които: 12 лв. – такса за изготвянето на препис от изпълнителното дело
и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
банкова сметка на СГС остатъка от дължимата държавна такса по делото – 1067,29 лв. от
общо 1117,29 лв., като съдът съобразява и обстоятелството, че ищцата К. Е. е освободена от
заплащането на държавна такса над внесените от нея 50 лв.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от К. М. Е., с ЕГН **********, със
съдебен адрес гр. София, ул. ******* партер, чрез адв. В. Н., срещу „Е.М.“ ЕООД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Витоша“, ж.к. „Малинова
долина“, ул. „******* иск с правно основание чл. 439 ГПК, ал. 1 ГПК, за установяване, че К.
М. Е. не дължи на ответника „Е.М.“ ЕООД, поради погасяване по давност, на суми по
изпълнителен лист от 10.08.2012 г., издаден въз основа на заповед за изпълнение от
10.08.2012 г., по ч.гр.д, № 37145/2012 г., по описа на СРС, 68 състав, както следва: 25 940 лв.
- главница по Договор за кредит № FL601957/22.08.2011 г., ведно със законната лихва за
забава от 02.08.2012 г. до изплащане на вземането; 720,91 лв. - договорна лихва от 22.09.2011
г. до 18.07.2012 г.; 20,95 лв. - наказателна лихва за периода от 22.03.2012 г. до 18.07.2012 г. и
1250,46 лв. - съдебни разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. М. Е. с ЕГН **********, със съдебен адрес гр. София,
ул. ******* партер, чрез адв. В. Н., срещу „Е.М.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление: гр. София, район „Витоша“, ж.к. „Малинова долина“, ул. „******* чрез юрк.
Г. М., иск с правно основание чл. 439 ГПК, ал. 1 ГПК, за установяване, че ищеца М. М. Е. не
дължи на ответника „Е.М.“ ЕООД, поради погасяване по давност, на суми по изпълнителен
лист от 10.08.2012 г., издаден въз основа на заповед за изпълнение от 10.08.2012 г., по ч.гр.д,
9
№ 37145/2012 г., по описа на СРС, 68 състав, както следва: 25 940 лв. - главница по Договор
за кредит № FL601957/22.08.2011 г., ведно със законната лихва за забава от 02.08.2012 г. до
изплащане на вземането; 720,91 лв. - договорна лихва от 22.09.2011 г. до 18.07.2012 г.; 20,95
лв. - наказателна лихва за периода от 22.03.2012 г. до 18.07.2012 г. и 1250,46 лв. - съдебни
разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Е.М.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район „Витоша“, ж.к. „Малинова долина“, ул. „******* да заплати на К. М. Е., с ЕГН
********** със съдебен адрес гр. София, ул. ******* партер, чрез адв. В. Н., основание чл.
78, ал. 1 ГПК, сторените пред СГС съдебни разноски в размер на 50 лв.
ОСЪЖДА „Е.М.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район „Витоша“, ж.к. „Малинова долина“, ул. „******* да заплати на адв. В. П. Н. от
САК, с адрес на кантората: гр. София, ул. ******* партер, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2
ЗАдв., адвокатско възнаграждение за оказана на К. Е. безплатна правна помощ в
производството пред СГС, в размер на 1400 лв.
ОСЪЖДА М. М. Е. с ЕГН **********, със съдебен адрес гр. София, ул. *******
партер, чрез адв. В. Н., да заплати на „Е.М.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Витоша“, ж.к. „Малинова долина“, ул. „******* на основание
чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, сумата от 112 лв., представляваща съдебни разноски за
производството пред СГС.
ОСЪЖДА „Е.М.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район „Витоша“, ж.к. „Малинова долина“, ул. „******* да заплати на основание чл.
78, ал. 6 ГПК, по банкова сметка на Софийски градски съд, държавна такса по делото в
размер на 1067,29 лв.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
10