№ 55
гр. гр.Велинград, 16.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, II - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:И.КА Н. ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ДОНКА ЕМ. ТАБАКОВА
като разгледа докладваното от И.КА Н. ПЕНЧЕВА Гражданско дело №
20225210100601 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, във вр. чл. 225, ал. 1 КТ за признаване незаконно
уволнението на Л. П. М., извършено със Заповед № 3/30.05.2022 г. и
неговата отмяна, възстановяване на ищеца на заеманата преди
уволнението длъжност „лесничей по лова“, както за присъждане на
обезщетение в размер на 10 028,40 лева поради оставане без работа за
шест месеца в периода от 01.06.2022 г. до 01.01.2023 г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на искова
молба до окончателното плащане на сумата.
Ищецът твърди, че със Заповед № 3/30.05.2022 г. на Директора на ТП ДГС
„Алабак“, е прекратено трудовото му правоотношение с ответното дружество,
на осн. чл.328, ал. 1, т. 2, предл. второ от КТ - поради съкращаване на щата,
въз основа на ново щатно разписание в сила от 01.12.2021 г. Заповедта му
била връчена лично на 30.05.2022 г. Към момента на прекратяването на ТД
заемал длъжността “лесничей по лова“ на основание сключен Трудов договор
№ 74/09.12.2014 г. и Допълнително споразумение към него № 37/21.12.2015 г.
След прекратяване на трудовото правоотношение му били изплатени
обезщетения по чл.220, ал.1 от КТ – за неспазено предизвестие в размер на
брутното трудово възнаграждение за един месец и обезщетение по чл.224, ал.
1
1 от КТ - за неизползван платен годишен отпуск за 13 дни. Размерът на
последното получено от него брутно трудово възнаграждение за пълен
работен месец към датата на прекратяването възлизал на 1671,40 лева.
Излага, че към момента на прекратяване на трудовото му правоотношение
е заемал ръководна синдикална длъжност в предприятието на ответника-
Председател на синдикалната организация на КТ „Подкрепа“ в ТП ДГС
„Алабак“ -Велинград. Тази синдикална организацията била пълноправен член
на Националната федерация „Земеделие и горско стопанство“ при КТ
„Подкрепа“ и приложими за всички членове на синдикалната организация
били разпоредбите на Браншови колективен трудов договор на работещите в
отрасъл „Горско стопанство - стопанисване“ през 2021 - 2022 г., страна по
който бил и Южноцентрално държавно предприятие - Смолян, чието
териториално поделение е ДГС „Алабак“- град Велинград.
Счита тази уволнителна заповед за незаконосъобразна, по съображения
изложени в няколко насоки:
На първо място, заповедта от 30.05. 2022 г., с която бил прекратен
трудовият му договор била издадена от некомпетентен орган, а именно
заместник-директора на ТП ДГС ..Алабак“-град Велинград, който не
разполагал с правомощията на работодател към датата на прекратяването.
Положеният подпис за „директор инж. И. Ч.“ върху заповедта и на
съответното място за работодател върху предизвестието за прекратяване от
същата дата бил със запетайка пред него, следователно вместо работодателя.
В конкретния случай подписът бил положен от изпълняващия длъжността
„заместник - директор“ на ТП ДГС „Алабак“ - инж. Ц.Х., който по закон и
съгласно длъжностната си характеристика не разполагал с правомощия да
прекратява трудовите договори на служителите на предприятието. Такива
правомощия не му били и делегирани по надлежния ред от директора на
териториалното поделение към датата на прекратяването.
Съгласно Правилника за организацията и дейността на ЮЦДП- Смолян,
утвърден със Заповед № РД 04- 5/10.10.2017 г. на Министъра на ЗХГ,
териториалните поделения се представлявали от своя директор. От
изключителната компетентност на директора на поделението било
сключването и прекратяването на трудовите договори на служителите.
Съгласно утвърдената за длъжността „заместник-директор“ на териториално
2
поделение длъжностна характеристика, работодателските правомощия били
извън осъществяваните от заместник-директорите функции. Ако такива се
осъществявали по делегация при отсъствие на директора, то съгласно
Правилника последният се замествал от поименно определен от него с
писмена заповед заместник-директор, в която заповед се посочвал и обемът
на правомощията по време на заместването. В настоящия случай такава
заповед в полза на служителя, извършил прекратяването на трудовия договор
- заместник-директора инж. Ц.Х., не е била издавана.
На второ място, не е била спазена законово регламентираната процедура по
приемане и утвърждаване на ново щатно разписание от 01.12.2021 г. Това
било така, тъй като съгласно чл. 8, ал.4 от Правилника структурата и
числеността на персонала в централното управление и в териториалните
поделения на предприятието се приемали от колективен орган - Управителен
съвет, по предложение на директора на ЮЦДП, а длъжностните разписания
на централното управление, респ. на териториалните поделения, се
утвърждавали от директора на предприятието“. Назначаването и
преназначаването на служителите от ДГС се съгласувало с директора на
ЮЦДП - гр. Смолян. В конкретния случай не било налице надлежно взето
решение от съответния компетентен колективен орган - Управителен съвет,
за промяна в щатното разписание на ДГС „Алабак“, изразяваща се в
съкращаване на позицията „лесничей по лова“, преди датата 01.12.2021 г.
На трето място, заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение
била издадена при липса на посоченото в нея правно основание по чл. 328. ал.
1, т. 2. КТ -съкращаване на щата. Посоченото съкращаването на щата, считано
от 01.12.2021 г., било с фиктивен характер. Изпълняваните от ищеца трудови
функции, формиращи съдържанието на длъжностната му характеристика за
длъжността „лесничей по лова“, продължавали да се изпълняват в същия вид
и обем от новоназначен след посочената дата нов служител на ТП ДГС
„Алабак“ на новооткрита за целта длъжност „Лесничей - началник на ловно-
стопански участък“, считано от 17.03.2022 г. Териториалният обхват на
изпълняваните функции за съкратената „лесничей по лова“ и новооткритата
позиция „лесничей-началник ЛСУ“ също били идентични - ловен участък
„Начовото“. Това означавало от една страна, че не било налице фактическо
премахване на осъществяваната от ищеца трудова дейност като „лесничей по
лова“ и от друга страна - че необходимостта от осъществяването на същата
3
трудова дейност продължавала да съществува обективно, тя реално не се
премахвала, а само се променяло наименованието на съответстващата й
длъжност „лесничей - началник ЛСУ“, след датата на съкращаването на щата.
На четвъртото място, към датата на прекратяването на трудовия договор
работодателят не упражнил правомощия по извършване на подбор по реда и
при условията на чл.329 от КТ и разпоредбите на действащия Браншови
колективен трудов договор на работещите в отрасъл „Горско стопанство -
стопанисване“ през 2021 - 2022 г.
Работодателят не бил провел процедура по подбор и не бил извършил
преценка по същество досежно изпълнението на трудовите задължения и
професионалната квалификация на ищеца. Извършването на подбор въз
основа на законово определените критерии -професионална квалификация и
качество на изпълнение на възложената работа при еднотипна трудова
дейност било задължителна предпоставка, за да бъде упражнено
законосъобразно правото на едностранно прекратяване на трудовото
правоотношение, което работодателят не бил спазил. Освен това не била
спазена и процедурата по чл. 21, ал. 2 от браншовия договор, изискваща
преди работодателят да пристъпи към съкращение или връчване на
предизвестие, да предостави информация на работниците и служителите,
които ще бъдат засегнати от промените, относно свободните работни места в
съответното ДП, ДГС и ДЛС и условията за заемането им съобразно
квалификацията.
На пето място, прекратяването на трудовия договор било извършено в
нарушение на предварителната закрила по чл. 333. ал. 3 и 4 от КТ и на чл. 49.
ал.1 и чл. 50 от Браншови колективен трудов договор на работещите в
отрасъл „Горско стопанство - стопанисване“ през 2021 - 2022 г.
Към посочената в заповедта дата на „съкращаване на щата“ - 01.12.2021 г.,
както и към по-късната дата - 30.05.2022 г. /на връчване на заповедта/ по
отношение на ищеца не била спазена процедурата по предварителна закрила
при уволнение, в качеството му на Председател на синдикалната организация
на КТ „Подкрепа“ в ТП ДГС „Алабак“ -Велинград. Работодателят не можел
едностранно да прекрати трудовото му правоотношение за времето, през
което е заемал съответната синдикална длъжност и 6 месеца след
освобождаването му, без предварителното съгласие на ръководството на
4
съответната синдикална организация. Такова съгласие не било предварително
изискано и получено.
Въз основа на така очертаната обстановка иска от съда признаване на
уволнението, извършено със Заповед № 3/30.05.2022 г. на Директора на ТП -
ДГС „Алабак“ –поради съкращаване в щата, за незаконно и неговата отмяна и
възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност. Претендира и за
осъждане на ответника да му заплати обезщетение в размер на 10 028,40 лева
- поради оставане без работа шест месеца в периода от 01.06.2022 г. до 01.01.
2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на
скова молба до окончателното плащане, както и обезщетение по чл. 222, ал. 1
от КТ във вр. чл. 328, ал.1, т.2, предл. второ от КТ във вр. чл. 15, ал.1 от
Браншов колективен трудов договор на работещите в отрасъл „Горско
стопанство - стопанисване“ през 2021 -2022 г„ в размер на 3342, 80 лева,
представляващо две месечни БРЗ, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от предявяване на иска. Претендира и разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът, оспорва основателността на
предявените исковете.
Възразява, че не е бил спазен редът за утвърждаване на новото щатно
разписание.
Излага, че с писмо изх. № 7229/25.11.2021г. Директорът на ТП ДГС
„Алабак" предложил промяна в длъжностното разписание на стопанството,
като се съкрати длъжността „лесничей по лова" и се открие нова щатна
бройка „началник ловно-стопанска дейност". Мотивите за това били посочени
в обяснителна записка изх. № 7229-1 /26.1 1.2021 г. Само няколко дни след
това, на редовно заседание на Управителния съвет на ЮЦДП на 26.11.2021г.,
с протокол № 25 било взето решение за закрИ.е на един щат от длъжността
„лесничей по лова" и разкрИ.е на един щат за длъжността „лесничей-
началник ловно-стопански участък". На 30.11.2021г. под № 7327 било
входирано утвърдено от Директора на Южноцентрално държавно
предприятие гр.Смолян щатно разписание за ТП ДГ'С „Алабак", в сила от
01.12.2021 г., съгласно решение на УС по Протокол № 25/26.11.202 I г. Въз
основа на утвърденото и влязло в сила щатно разписание, Директорът на ТП
ДГС „Алабак" изготвил предложение изх. № 7332/01.12.2021 г. до ищеца, за
заемане на новата свободна щатна бройка- „началник ловно-стопански
5
участък", която отговаряла на образованието и квалификацията му. Тъй като
работникът ползвал отпуск поради временна нетрудоспособност,
предложението не му било връчено. Междувременно, поради
продължителното отсъствие на ищеца, на свободната бройка на 17.03.2022г.
бил назначен друг работник.
С писмо изх. № 03-249/28.04.2022г. било поискано съгласие от
председателя на НФ „ЗГС" на КТ „Подкрепа" за прекратяване на трудовото
правоотношение, тъй като ищецът е бил председател на синдикална
организация- КТ „Подкрепа", но към момента на връчване на заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение такова съгласие не било
получено.
Несъстоятелно намира твърдението, че прекратяването на трудовото
правоотношение с ищеца е незаконосъобразно, на основание това, че
заповедта била подписана от лице, което няма правомощия за това. След
изтичане срока на отпуск поради временна нетрудоспособност и явяването на
ищеца на работа, директорът на стопанството- инж. И. Ч. ползвал платен
годишен отпуск от 27.05.2020г. до 03.06.2022г. включително, въз основа на
Заповед № 30-01-262/16.05.2022г. на Директора на ЮЦДП гр. Смолян. В нея
изрично било упоменато, че по време на отпуска ще бъде заместван от инж.
Ц.Х.- заместник директор на ТП ДГС „Алабак", който притежавал същите
права като Директора и подписал заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение с ищеца.
Счита, че при наличието на определени в КТ основания работодателят
имал правото да прекрати трудовото правоотношение с работник поради
съкращаване на щата, което основание било безвиновно за работника.
Решението, с което щатна длъжност се съкращава не подлежало на съдебен
контрол, защото било въпрос на управленска целесъобразност, но на съдебен
контрол подлежало уволнението, извършено на това основание. Т.е. на
съдебен контрол подлежи самото уволнение на това основание /чл. 328, ал. 1
т.2 КТ-съкращаване на щата/ да е извършено по съответния ред.
При уволнение по чл. 328, ал. 1 т.2 КТ /съкращаване на щата/ съществувало
задължение за подбор, когато за една и съща длъжност по щат съществували
няколко бройки, от които се съкращават няколко/една. Когато съкращаването
засягало една от няколко еднородни длъжности, работодателят задължително
6
следва да упражни правото си на подбор по чл. 329 КТ. Когато се
съкращавала единствена щатна бройка, тогава за работодателя не възниквало
задължение за подбор. Именно такъв бил настоящия случай, тъй като
длъжността „лесничей по лова" била една.
Налице било реално съкращаване на щата.
При съкращаването на щата „лесничей по лова" до ищеца било изготвено
предложение за заемане на новата свободна щатна бройка- началник ловно-
стопански участък", която отговаряла на образованието и квалификацията му.
Предвид гореизложеното се иска отхвърляне на исковете изцяло като
неоснователни, тъй като във връзка с новото щатно разписание при
съкращаването на щата за длъжността „лесничей по лова”, работодателят
изпълнил законовите си задължения, изискал разрешение от председателят
на синдикалната организация, предложил на ищеца да заеме новосъздадената
свободна длъжност в стопанството, която отговаря на образованието и
квалификацията му, като извършеното съкращаване на щата било реално.
Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и като прецени
представените по делото доказателства поотделно и в съвкупност, счита за
установено следното от фактическа и правна страна:
Не е спорно между страните, а и от представените по делото доказателства-
Трудов договор № 74/09.12.2014 г. и Допълнително споразумение № 37 към
Трудов договор № 74/09.12.2014 г., се установява, че между ищеца и
ответника е съществувало трудово правоотношение, по силата на което Л. М.
е заемал длъжността „лесничей по лова“ в ТП ДГС „Алабак“ към ЮЦДП
Смолян, за неопределено време.
На 30.05.2022г. на ищеца е връчено предизвестие за прекратяване на
трудовото правоотношение, поради утвърждаване на ново длъжностно
разписание от 01.12.2021 г., с което се закрива заеманата от него длъжност
„лесничей по лова“ и се разкрива длъжност „лесничей-началник
ловностопански участък“. На съща дата му е връчена Заповед № 3/30.05.2022
г. за прекратяване на трудовото правоотношение, на осн. чл. 328, ал.1, т. 2, пр.
2 КТ. Трудовото правоотношение е прекратено с връчване на заповедта на
ищеца, когато волеизявлението на работодателя е достигнало да насрещната
страна, тъй като не е спазен срокът на предизвестие /арг. чл. 335, ал. 1, т. 2
КТ/.
7
На ищеца са изплатени обезщетения за неспазен срок за предизвестие по
чл. 220, ал. 1 КТ, за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224, ал. 1 КТ в
размер на 13 дни, а след завеждане на делото и по чл. 222, ал. 1 КТ в размер
на 3 342, 80 лв.
Правото на работодателя да прекрати едностранно трудовото
правоотношение с работника или служителя е негово субективно,
преобразуващо право, с което по волята на една от страните по трудовото
правоотношение, трудовоправната връзка престава да съществува.
Основанията, от които възниква и може да бъде упражнено са изчерпателно
изброени в чл. 328 и чл. 330 КТ. За се счита правото на уволнение за
надлежно упражнено, следва да е отправено волеизявление в писмена форма,
доколкото писмената форма е форма за действителност на трудовия договор и
същото да е достигнало до насрещната страна. Трудовото правоотношение се
счита прекратено с достигане на волеизявлението на работодателя до
насрещната страна-работника или служителя, в случаите, когато основанието
за прекратяване не изисква да е отправено предизвестие или когато макар
такова да се изисква и да е отправено, срокът на предизвестие не е спазен,
респективно с изтичане на срока на предизвестие, когато трудовото
правоотношение се прекратява след отправено предизвестие и при спазен
срок на предизвестието.
Правото да прекрати едностранно трудовото правоотношение принадлежи
на работодателя, като насрещна страна по него. В случаите, когато
работодателят е юридическо лице работодателските функции, включително
правомощията да прекратява трудови правоотношения, се осъществяват от
името на работодателя от физическо лице, което е оправомощено с тях по
силата на нормативен акт или на вътрешно-организационен акт – с изрични
разпоредби от същите, или с оглед ръководната длъжност и/или функциите на
представителен орган, осъществявани от това физическо лице, или по силата
на делегиращ акт на лице, което вече е натоварено с работодателските
функции /в този смисъл са и разясненията, дадени с тълкувателно решение №
6/2012 от 11.01.2013 г. на ОСГК на ВКС/. По същия начин – по силата на
същите актове става и оправомощаването с работодателските функции на
лице, което временно да замества титуляря при отсъствие, включително
поради ползване на разрешен отпуск. В тези случаи заместващият поначало
8
/освен ако има изрични ограничения, установени със съответния акт/
осъществява в пълен обем работодателските функции, включително
правомощията да уволнява работници или служители, по време на
отсъствието и докато трае заместването – до завръщане на титуляря /в този
смисъл решение № 346/23.07.2010 г. по гр. дело № 468/2009 г. на IV-то гр.
отд. на ВКС/.
По делото не е спорно, а и от представените писмени доказателства се
установява, че ответникът ДГС „Алабак” е териториално поделение на
Южноцентрално държавно предприятие /ЮЦДП/- Смолян. Държавните
горски стопанства и държавните ловни стопанства са работодатели по
смисъла на § 1, т. 1 от ДР на Кодекса на труда / чл. 174 ЗГ/. Съгласно чл. 173
ЗГ се представляват от директори.
Според чл. 29, ал. 1, т. 5 от Правилника за организацията и дейността на
„Южноцентрално държавно предприятие“, утвърден със Заповед № РД 04-
5/10.10.2017 г., изменен със Заповед № РД 49-71/10.04.2018 г. и Заповед РД
49-372/30.10.2019 г. на Министъра на земеделието, храните и горите,
директорите на териториалните поделения сключват и прекратяват трудовите
договори с работниците и служителите на съответното поделение.
Установи се по делото, че Заповед № 3 /30.05.2022 г., с която трудовото
правоотношение на ищеца е прекратено, е издадена по време, когато
директорът на ТП ДГС „Алабак“ е бил в законоустановен отпуск за времето
от 27.05.2022 г. до 03.06.2022 г., видно от представената по делото Заповед №
ЗО-01-262/16.05.2022 г.. Със същата заповед е определено по време на
отсъствието му да го замества инж. Ц.Х.-зам. Директор при ТП ДГД
„Алабак“, който е подписал заповедта за уволнение. Неоснователни са
възраженията на ищеца, че заповедта е издадена от некомпетентен орган. Във
всички случаи, когато титулярят отсъства поради отпуск, болест,
командировка и т.н., лицето, което го замества е натоварено с всичките му
правомощия. В тази хипотеза заместващият упражнява правомощията на
замествания, поради неговото отсъствие, в качеството на длъжността, която
по заместване изпълнява /в този смисъл Решение № 390/20.01.2012г. по гр. д.
139/2011 г., III г.о. ВКС/. По силата на длъжността, която заема и издадената
заповед за заместване, заместник директорът придобива правомощията да
осъществява работодателската власт по време на заместваното, независимо,
9
че в самата заповед не е посочено обемът на правомощията по време на
заместване така, както изисква чл. 29, ал. 4 от Правилника. Това би било
необходимо само ако на заместника са възложени определени правомощия
или ако правомощията на директора са разпределени върху повече от един
заместник, каквито данни няма.
Правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение на
работника на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ възниква след решение на
компетентния орган за съкращаване на щатната бройка за заеманата
длъжност. Съгласно чл. 8, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността
на Южноцентрално държавно предприятие с правомощие да променя
щатното разписание на централното управление и на териториалните
поделения на предприятието разполага управителния съвет, което се изготвя
и представя от Директора на териториалното поделение /чл. 29, ал. 1, т. 8, б.
„б“/. Тази процедура е спазена. По предложение на работодателя за
отптимизиране на щатното разписание на предприятието /писмо изх. №
7229/25.11.2021 г./, е поискана промяна в него, като се закрие длъжността
„лесничей по лова“ и се открие нова длъжност „началник ловностопанска
дейност“. По предложението, на 26.11.2021 г., е взето решение от
управителния съвет на ЮЦДП-Смолян с протокол № 25 от същата дата, с
което предложението за промяна на щатното разписание е уважено. В тази
връзка от Директора на ТП ДГС „Алабак“ е поискано да изпрати два броя
ново длъжностно разписание за утвърждаване от директора на ЮЦДП
„Смолян“, считано от 01.12.2021 г. Изготвеното ново щатно разписание от
ТП ДГС „Алабак”, в сила от 01.12.2021 г., е утвърдено от директора на
ЮЦДП-Смолян.
С взето решение от УС на ЮЦДП-Смолян за намаляване на щатна
численост и утвърдено от директора на ЮЦДП ново щатно разписание е
спазен надлежният ред, по който се променя щатната численост на персонала
в едно държавно предприятие с териториални поделения.
Следователно неоснователни са доводите на ищеца, че към датата на
прекратяване на трудовото правоотношение не е била спазена законово
регламентираната процедура по приемане на новото щатно разписание.
Съкращаването на щата означава намаление, премахване за в бъдеще на
отделни бройки от утвърдения общ брой на работниците или служителите.
10
При уволнение на това основание, правото на уволнение се предхожда от
правото на подбор по чл. 329 КТ, който е задължителен, в хипотези, когато се
засяга една или повече от множество еднородни, близки или сходни трудови
функции. Тогава неизбежно работодателят следва да извърши преценка
измежду всичките работници и служителите кои да бъдат уволнени и кои да
останат на работа. При съкращаване на единствена щатна длъжност,
прекратяването на трудовия договор с работника и служителя, който я заема,
се предхожда от подбор по преценка на работодателя. В тази насока са
дадените разяснения в Тълкувателно решение № 3 от 16.01.2012 г. по тълк.
дело № 3/2011г.на ОСГК на ВКС.
Дали дадени длъжности са еднакви, сходни или различни се определя от
съществени черти на съответната трудова функция, а не от наименованието
им. Това има значение във всеки един от случаите, когато трябва да се
установи дали има премахване на дадена длъжност или преобразуването и в
друга, при съкращение в щата, но така също и когато следва да се прецени
между кои работници или служители, заемащи еднакви или сходни
длъжности следва да се извърши подбор. Съществените черти на трудовата
функция са още характерните права и задължения по индивидуалното
трудово правоотношение, както и типичната за тази длъжност дейност.
Задължителния подбор се извършва между лицата изпълняващи идентични
или несъществено различаващи се трудови функции. Две длъжности с
еднакво или сходно наименование може да включват съществено
различаващи се трудови функции, както и две длъжности с различно
наименование може да включват трудови функции, които не се различават
съществено. Същевременно едни и същи задължения по длъжностната
характеристика могат да съдържат съществени различия с оглед на мястото
на длъжността в структурата и йерархията на предприятието, както и с оглед
на предмета на изтърваваната дейност. Затова преценката за идентичност на
трудовите задължения трябва да се извършва с оглед на действително
възложените трудови функции, естеството на работата, на присъщите за
длъжността задължения и от това има ли разлика в трудовите функции с
оглед характера и естеството на възложената работа, като от значение е това
дали различията са съществени /Решение № 44 от 23.06.2020 г. по гр. д. №
3441/2019 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС, Решение № 23 от 08.04.2020 г. по гр. д. №
1853/2019 г., г. к., ІV г. о. на ВКС/.
11
В действащото щатно разписание преди 01.12.2021 г. са предвидени шест
длъжности „старши лесничей ГТУ“, една длъжност „лесничей по лова“ и
девет длъжности „лесничей“, които са с еднакъв код по НКПД. За заемане на
длъжността ст. лесничей ГТУ и лесничей по лова са еднакви изискванията за
професионален опит и образователна степен. Доколкото обаче се твърди, че
подбор е следвало да се извърши между съкратената длъжност и длъжностите
лесничей, съдът следва да съпостави и да търси сходство между тези
длъжности.
Двете длъжности не са сходни помежду си. Налице са различия както
относно изискването за притежаване на професионален опит, така и относно
трудовите функции по длъжностна характеристика. За заемане на длъжността
„лесничей по лова“ се изисква една година професионален опит, каквото
изискване не се поставя за заемане на длъжността „лесничей“. Различни са
възложените задължения на заемащия длъжност „лесничей по лова“ от тези
на заемащите длъжност „лесничей“. На заемащия длъжността „лесничей по
лова“ е възложено да изпълнява специфични контролни и организационни
дейности по стопанисване и охрана на дивеча и рибата на територията на
стопанството, да организира и следи за доставките и качеството на фуража и
подхранването на дивеча, да отговаря за дивечовъдната база и нейното
развитие и стопанисване, да следи за здравословно състояние на дивеча, да
отговаря за навременното провеждане на ветеринарно профилактични
мероприятия, т.е. за дейности по опазването, възпроизвеждането, опазването
и контролирането популацията на дивеча на територията на стопанството.
На заемащите длъжност „лесничей“, по представените по делото
длъжностна характеристика, макар да се възложени задължения по
дивечовъдството и рибовъдството, те не са основни, специфични и присъщи
за длъжността, а странични. Основните задължения са свързани с провеждане
и контрол на законосъобразното провеждане на сечите в горите. Ето защо
между тези две длъжности подбор не е следвало да бъде извършен, тъй като
не са сходни или идентични.
Предвид че не се твърди да е налице сходство на трудовите функции между
заеманата от ищеца преди уволнението длъжност „лесничей по лова“ и
длъжността „старши лесничей ГТУ“, а и няма данни за трудовите функции за
длъжността „старши лесничей ГТУ“, съдът намира, че закритата длъжност,
12
която ищецът е заемал в предприятието е една и работодателят не е бил
длъжен да извърши подбор при съкращаването й.
Основанието за уволнение по чл.328, ал.1, т. 2, пр.2 от Кодекса на труда е
налице винаги, когато е извършено съкращаване на щата, независимо от
обусловилите го причини и в този случай, при оспорване на законността на
уволнението, извършено на това основание, следва да се установи извършено
ли е реално съкращаване на щата.
Реално съкращаване на щатна бройка за определена длъжност е налице не
само при отпадане на трудовите й функции, но и когато част от тях се
запазват и преминават към друга длъжност или трудовите функции изцяло се
разпределят между други длъжности. Когато при запазване общата численост
на персонала се закриват щатни бройки за определени длъжности и се
откриват нови щатни места за длъжности, с различни трудови функции, в
случаите на т. нар. „трансформиране” на длъжности, при което длъжност по
щатното разписание се закрива и същевременно на мястото на закритата нова
длъжност в щатното разписание се създава нова, но не като наименование, а
по трудови функции. Когато в комплекса на трудовите функции са включени
изцяло или част от трудовите функции на закритата длъжност, но са
предвидени и включени съществено нови по своята характеристика трудови
функции.
Преценката за идентичност на трудовите функции се извършва с оглед
естеството на възложената работа, от свойствените задължения за длъжността
– от това има ли съществена разлика в трудовите функции с оглед характера и
естеството на възложената работа за длъжността. Изводът за идентичност не
може да се изведе нито само от наименованието на длъжността, нито от
механично сравнение на трудовите задължения по длъжностна
характеристика /в този смисъл и решение № 7 от 01.04.2011 г. по гр.д. №
954/2009 г. на ІV г.о./.
Изхождайки от естеството на работата и трудовите задължения за
длъжността „лесничей по лова“ и „началник ЛСУ“, при съпоставяне на двете
длъжности съдът намира, че в комплекса от трудови функции на
новосъздадената длъжност не са включени съществено нови по своята
същност трудови функции. Няма промяна в основните задължения по
длъжностната характеристика, които се свеждат все до организация и контрол
13
на мероприятия по стопанисване и охрана на дивеча и рибата. Действително
на „началник ЛСУ“ са възложени ръководни функции за част от
задълженията, което обаче не променя съществено естеството на работата. Не
се отнемат част от задълженията, нито се възлагат съществено нови
задължения. Смисловото значението на глагола „ръководя“ е „начело съм на
нещо, направлявам някаква дейност“. Включените в длъжностната
характеристика ръководни функции предоставят повече възможности на
работника за ефективно изпълнение на основните трудовите задължения,
които са възложени. Ръководните правомощия предоставят на работника
възможност да взема самостоятелни решения, да възлага на други лица
извършването на определени дейности, да организира процеса на работа, да
следи за изпълнението на задълженията, каквито той е имал и преди, тъй като
организационните и контролните правомощия също изискват ръководене на
дейността. Видно е, че останалите функции при изпълнение на задълженията
по провеждане на таксация на дивеча, на ветеринарно профилактични
мероприятия, на редовните наблюдения на рибата и дивеча и провеждане на
селекцията им, на доставките на фуража, на мероприятията за ограничаване
на щетите върху горското стопанство са запазени.
При изпълнение на трудовите задължения като лесничей по лова ищецът
също е разполагал с ръководни функции, защото организацията и контрола на
мероприятията по стопанисване и охрана на дивеча, предполага че направлява
тези дейности.
Еднакви са изискванията за образование и професионален опит. Не е
променено мястото на работа. Трудовите задължения и по двете длъжности е
следвало да се изпълняват на територията на ДГС „Селище“.
На длъжността „лесничей по лова“ също са били йерархически подчинени
длъжностите „водач ловен туризъм“ и „дивечовъд“.
Следователно съдът намира, че съкращаването на щата „лесничей по лова“
е фиктивно.
Нещо повече, сам ответникът е считал, че ищецът може да заеме
новосъздадената длъжност и както сам твърди дори му е предложил това,
макар по делото да остана недоказано, че предложението му е достигнало до
М..
Ето защо съдът счита, че правото на уволнение поради съкращаване на
14
щата е упражнено незаконосъобразно, тъй като не е налице реално закрИ.е на
длъжността „лесничей по лова“. Същата е продължила да съществува само че
под ново наименование „началник ЛСУ“.
Уволнението е незаконосъобразно и на още едно основание. Видно от
представените по делото доказателства, към датата на прекратяване на
трудовото правоотношение-30.05.2022г. ищецът е бил председател на
синдикалната организация на КТ Подкрепа в ДГС „Алабак“ и се ползва с
предварителната закрила по чл. 333, ал. 3 КТ при уволнение на осн. чл. 328,
ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ. Предвид че ДГС „Алабак“, макар да е териториално
поделение към ЮЦДП Смолян, е самостоятелен работодател по смисъла на
§1, т.1 от ДР на КТ, специалната закрила по чл.333, ал.3 КТ във вр. с §1, т.6 от
ДР на КТ, обхваща ръководството на учредените към него синдикални
структури. В случай, че към момента на издаване на заповедта и шест месеца
преди това, работникът или служителят е заемал позиция на член на
синдикално ръководство в предприятието, на териториален, отраслов или
национален ръководен изборен синдикален орган, е необходимо
предварителното съгласие на синдикалния орган, определен с решение на
централното ръководство, съгласно чл. 333, ал. 3 КТ. Само когато е получил
съгласието му, работодателят може да издаде заповед за уволнение по чл.
328, ал. 1, т. 2 пр.2 КТ.
Съобразно разпоредбата на чл. 333, ал. 7 от КТ моментът, към който
предварителната закрила се осъществява, е този на връчване заповедта за
уволнение. Под "заповед" следва да се разбира писменото изявление, по
смисъла на разпоредбата на чл. 335 от КТ, на работодателя за прекратяване на
трудовото правоотношение, тъй като трудовото правоотношение може да
бъде прекратено законно от работодателя и с писмено предизвестие, без
издаването на изрична заповед. Правото на работодателя да прекрати
трудовото правоотношение, като потестативно и поражда действие с
достигането на писменото изявление до адресата. Този е правнорелевантният
момент, към който следва да се преценява законността на изявлението. Това е
моментът, към който следва да се извършва преценката съществувало ли е
потестативното право и надлежно ли е упражнено то, включително и дали е
преодоляна закрилата по чл. 333 от КТ.
В случая предизвестието и заповедта за уволнение са връчени в един и
15
същи ден на 30.05.2022г., към която дата не е дадено съгласие синдикален
орган, определен с решение на централното ръководство на КТ Подкрепа,
макар такова да е поискано на 28.04.2022г.
Следователно ответникът не е спазил законовите изисквания при
упражняване на правото на уволнение на осн. чл. 328, ал.1, т. 2, пр. 2 КТ,
поради което искът за признаването му за незаконно и неговата отмяна е
основателен и следва да се уважи.
Предвид основателността на този иск основателни са и обусловените от
него искове за възстановяване на работника на заеманата преди уволнението
длъжност „лесничей по лова“ и за заплащане на обезщетение за оставане без
работа след уволнението, но не повече от шест месеца, считано от
01.06.2022г.
Съгласно ТР № 6 от 15.07.2014г. по тълк. дело № 6 от 2013г. на ОСГК на
ВКС доказателствената тежест да установи факта, че след уволнението е
останал без работа и не е получавал трудово възнаграждение, е на ищеца.
Фактът на безработица може да бъде доказан, като се установи липсата на
вписване на последващо трудово правоотношение в трудовата му книжка,
която като официален удостоверителен документ за отразените в него
обстоятелства е годно доказателство за установяване състоянието на
безработица.
От представения по делото с исковата молба заверен препис от трудовата
книжка на ищеца се установява, че след датата на уволнение 01.06.2022г., до
образуване на настоящото дело-05.07.2022г., не е започнал работа по трудово
правоотношение. В представения в съдебно заседание на 13.01.2023г.
оригинал на трудовата книжка на ищеца М. липсват вписвания, от които да се
установи, че работи по трудово правоотношение, след като е бил уволнен, до
датата на представяне на трудовата книжка в оригинал пред съда. Ето защо
съдът намира за доказано, че след прекратяване на трудовото
правоотношение на 30.05.2022г. Л. М. е останал без работа за шест месеца
след уволнението и му се дължи обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за периода
от 01.06.2022г. до 01.12.2022г.
Размерът на обезщетението, с което се реализира отговорността по чл. 225,
ал. 1 КТ е определено с нормата на чл. 228, ал. 1 КТ и се съизмерява с
последното брутно месечно възнаграждение за отработения месец преди
16
уволнението. Обезщетението се определя въз основа на брутното трудово
възнаграждение по чл. 228, ал. 1 КТ, в което не се включват всички
допълнителни плащания и в частност - тези, които нямат постоянен характер
или не могат да се определят като възнаграждение над основната заплата,
дължими според прилаганата от работодателя система за заплащане на труда -
според времетраенето, според изработеното или смесена система.
Допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер са тези по чл.
11 НСОРЗ - за по-висока професионална квалификация /работник или
служител, притежаващ образователна и научна степен "доктор" или научна
степен "доктор на науките"/ и по чл. 12 НСОРЗ - за придобит трудов стаж и
професионален опит. Те са задължителни за изплащане, когато са налице
предпоставките за придобИ.е на правото да се получават от конкретния
работник или служител. Тях има предвид чл. 17, ал. 1, т. 3 НСОРЗ. Когато
заплащането на други допълнителни трудови възнаграждения е
регламентирано от правилата за работна заплата в предприятието, включено е
в заплатата над основното трудово възнаграждение и критерий за
получаването му е извършената работа /постигнати резултати/, а не само
времето, през което работникът е предоставил работната си сила, то се касае
за възнаграждение над основната работна заплата по системата за заплащане
на труда според изработеното - по чл. 17, ал. 1, т. 2 НСОРЗ, и също се
включва в брутното трудово възнаграждение, което е база за изчисление на
обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ /Решение № 159 ОТ 13.08.2018 г. по гр. д.
№ 3836/2017 г., г. к., ІV г. о. на ВКС/.
Последният отработен месец преди уволнението от ищеца е месец юли
2021 година. Според размера на брутното трудово възнаграждение за този
месец следва да се определи размерът на обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ.
В размера на брутното трудово възнаграждение за месец юли 2021 г. следва
да се включи основната работна заплата за отработеното време и
допълнителните трудови възнаграждения, които имат постоянен характер,
определени с НЗОРЗ, с друг нормативен акт, с колективен или с
индивидуален трудов договор или с вътрешен акт на работодателя.
По делото няма данни на ищеца да е начислявано допълнително трудово
възнаграждение, уговорено в КТД за месец юли 2021 година.
Според заключението на вещото лице по назначените основна и
17
допълнителна съдебно-счетоводно експертиза, която съдът в тази част
кредитира, за месец юли 2021 година основната начислена заплата на Л. М. е
1 220 лв.. Този месец има 22 работни дни, от които ищецът е отработил 15
дни. Основната заплата за 15 работни дни е 831,75 лв., според показанията на
вещото лице, изслушан в съдебно заседание на 02.02.2023г. При формиране
на брутното трудово възнаграждение към нея следва да се прибави
възнаграждението на трудов стаж и професионален опит за съответните
отработени дни от месеца, което е 299,46 лв. Следователно размерът на
брутното трудово възнаграждение за месец юли 2021 година е 1 131,21 лв.
Среднодневното брутно трудово възнаграждение за този месец е 75,41 лв.,
според вещото лице.
Съгласно чл. 19, ал. 1 НСОРЗ, когато работникът или служителят не е
отработил пълен работен месец, брутното трудово възнаграждение по чл. 228
от Кодекса на труда се определя, като полученото среднодневно брутно
трудово възнаграждение се умножи по броя на работните дни за същия месец.
При 22 работни дни за месеца и 75,41 лв. среднодневно брутно трудово
възнаграждение, брутното трудово възнаграждение, според което следва да се
изчисли обезщетението за оставане без работа е в размер на 1 659,02 лв.
При този размер на брутното трудово възнаграждение, размерът на
обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ за периода 01.06.2022г.-01.12.2022г. е
9 954,12 лв., до който искът с правно основание чл. 225, ал. 1 КТ следва да се
уважи, а за разликата над него до претендирания от 10 028,40 лв. да се
отхвърли. Върху сумата от 9 957,12 лв. се дължи законна лихва от датата на
предявяване на иска-05.07.2022г., до окончателното й плащане.
При този изход на правния спор разноски се дължат и на двете страни,
съобразно размера на уважената и отхвърлената част от исковете.
Претенция за заплащането им е заявена своевременно от ищеца-с исковата
молба. Представен е и списък за разноски.
Ответникът не претендира разноски.
По делото ищецът е направил разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на общо 1700 лв.-1 200 лв. при завеждане на делото и 500 лв. за
явяване на процесуалния представител за съдебните заседания на 12.01.2023г.
и 02.02.2023г. Заплащането на разноските е удостоверено с представените по
делото Договор за правна защита и съдействие-л. 9 по делото и Анекс към
18
него-л.360, в които е посочен размерът на основното и допълнителното
адвокатско възнаграждение и че същото е платено в брой.
По делото са предявени четири обективно съединени иска-1./за признаване
на уволнението за незаконно и неговата отмяна; 2./ за възстановяване на
ищеца на заеманата преди уволнението длъжност; 3./ за заплащане на
обезщетение за оставане без работа по чл. 225, ал. 1 КТ за период от шест
месеца в размер на 10 028,40 лв. и 4./ за заплащане на обезщетение по чл. 222,
ал. 1 КТ в размер на 3 342, 80 лв., по отношение на който беше заявен отказ.
Доколкото в договора за правна защита и съдействие не е разграничен
размерът на разноските за процесуално представителство по всеки от
исковете, следва да се приеме, че е такова е уговорено по равно за всеки един
от исковете или по 425 лв.
Предвид уважаването на исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т.
2 КТ на ищеца се дължат разноски за адвокатско възнаграждение по тях в
размер на 850 лв.
На ищеца се дължат разноски и по иска с правно основани чл. 222, ал. 1 КТ,
въпреки заявения отказ от този иск в последно по делото съдебно и че
производството по него беше прекратено в тази част, доколкото с
поведението си ответникът е станал повод за завеждане на делото, или още
425 лв.
По иска с правно основание чл. 225, ал. 1 КТ на ищеца се дължат разноски
съразмерно уважената част от иска или 421, 87 лв.
Следователно ответникът следва да заплати на ищеца разноски за
процесуално представителство по гр. д. 601/2022 г. на РС Велинград в размер
на общо 1 696, 87 лв.
Съобразно изхода на делото и на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва
да бъде осъден да заплати разноски в полза на РС Велинград за държавна
такса и за назначените по делото съдебно-икономически експертизи.
По уважените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ
ответникът дължи държавна такса в размера на общо 160 лв., по 80,00 лв. за
всеки от така предявените искове, които са неоценяеми.
По иска с правно основание чл. 222, ал. 1 КТ ответникът дължи държавна
такса в размер на 133, 71 лв. /4% върху цената на иска в размер на 3 342, 80
19
лв./.
По иска с правно основание чл. 225, ал. 1 КТ ответникът дължи в държавна
такса в размер на 398,16 лв. /4% върху цената на уважената част от иска в
размер на 9 954,12 лв./.
Ответникът следва да заплати в полза на РС Велинград разноски за
съдебно-икономическа експертиза за установяване на идентичност на
длъжностите, в размер на 100 лв., както и 149,17 лв. за назначените основна и
допълнителна съдебно-счетоводни експертизи за установяване размера на
брутното трудово възнаграждение за последния отработен месец и за размера
на дължимите обезщетения по чл. 222, ал. 1 КТ и чл. 225, ал. 1 КТ,
съразмерно уважената част от исковете.
Следователно, на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът дължи в полза на РС
Велинград разноски в размер на общо 941,04 лв.
По изложените съображения, настоящият състав на Районен съд Велинград
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ уволнението на Л. П. М.,
ЕГН: **********, с адрес гр. Велинград, ул. ********* № 1, извършено със
Заповед № 3/30.05.2022 г. на заместник-директора на ТП ДГС „Алабак“, ЕИК:
2016195800160 към ЮЦДП Смолян;
ВЪЗСТАНОВЯВА Л. П. М., ЕГН: ********** на заеманата преди
уволнението длъжност "лесничей по лова“, в ТП ДГС „Алабак“, ЕИК:
2016195800160;
ОСЪЖДА ДГС „Алабак“, ЕИК: 2016195800160, да заплати на Л. П. М.,
ЕГН: ********** с адрес гр. Велинград, ул. ********* № 1, на основание чл.
225, ал. 1 КТ, сумата от 9 954,12 лв. /девет хиляди деветстотин петдесет и
четири лева и 12 ст./, ведно със законната лихва върху сумата от предявяване
на иска – 05.07.2022 г., до окончателното изплащане, като отхвърля иска за
размера над тази сума до претендираната от 10 028,40 лв.;
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, ДГС „Алабак“, ЕИК:
2016195800160, да заплати на Л. П. М., ЕГН: ********** с адрес гр.
Велинград, ул. ********* № 1, разноски по гр. д. 601/2022 г. на Районен съд
Велинград в размер на общо 1 696, 87 лв. /хиляда шестстотин и деветдесет и
шест лева и 87 ст./.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ДГС „Алабак“, ЕИК:
2016195800160, да заплати в полза на Районен съд- Велинград разноски в
20
размер на общо 941,04 лв. /деветстотин четиридесет и един лева и 4 ст./.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните, пред Окръжен съд Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
21