№ 4692
гр. С., 16.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20211110164304 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Производството е образувано по искова молба на М. ХР. ВЛ. срещу Т. АЛ. В., с
която е предявен осъдителен иск с правно основание чл.50 вр. чл. 45 ЗЗД, за сумата от
4000 лв., заявена като частична от обща сума в размер на 10000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на ухапване от куче,
поставено под надзора на ответника, ведно със законната лихва от датата на исковата
молба – 11.11.2021г.
Ищцата твърди на 31.08.2021г. да е посетила сервиза на ответника, за да се
консултира за ремонт на колата си, когато била ухапана в областта на прасеца на левия
й крак от средно голямо сиво куче, обитаващо сервиза на ответника. Сочи, че не е
провокирала кучето, то се спуснало зад гърба й, и след ухапването се скрило. Твърди в
следствие на ухапването да й е причинена рана, от която потекла кръв, изпитвала силна
болка и уплаха. Същият ден посетила УМБАЛ „Н. Й. Пирогов“, където раната била
обработена. Проведен бил и пълен курс на ваксинация против бяс, като се наложило и
прием на антибиотик. Твърди периодът на претърпените много силни болки, стрес и
страдания след ухапването, да е продължил над 2 месеца. Сочи в следствие на
инцидента да се е придвижвала трудно само за храна и лекарства, тъй като живеела
сама, ограничила начина си на живот. Твърди и към настоящия момент да изпитва
болезнени усещания при докосване на белезите от зъбите на кучето при ежедневно
обличане и миене в областта на ухапването, имало уплътнения и втвърдявания от
подкожните хематоми. Също така при вида на куче я обземало страх и безпокойство.
Поддържа на 09.09.2021г. да е подала сигнал в OП „Е.“. При извършената проверка
било установено, че ответникът полага грижи за кучето. Ето защо счита, че именно
ответникът като лице полагащо грижи за кучето, поставено под негов надзор, с оглед
задължението му да осигури безопасност на посетителите на сервиза, следва да понесе
отговорността от вредите, причинени от ухапването, като репарира причинените й
неимуществени вреди. Моли съда да уважи предявените искове и претендира
присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника Т. АЛ. В., в който
оспорва иска по основание и размер. Не оспорва, че посоченият адрес съществува, но
същият представлявал неограден парцел, стопанисван от различни дружества, имащи
свой персонал, поради което се случвало в имота да влизат безстопанствени кучета,
1
които ответникът гонил и не полагал грижи за тях. Оспорва да притежава куче, за
което да си грижи на посочения адрес. Оспорва на посочената дата и място да се
осъществил описаният в исковата молба инцидент. При евентуалност твърди, че дори
да се приеме, че ищцата е ухапано по твърдяния в исковата молба начин, то това куче
не се намирало под негов контрол, като поддържа, че ако има такова, то е
безстопанствено. Оспорва да е признавал извънсъдебно, че се грижи за посоченото в
исковата молба куче, като твърди, че описаното в констативния протокол не отговаря
на действителността. Оспорва ищцата да е претърпяла неимуществени вреди, както и
причинната връзка на тези вреди с описаното ухапване. Навежда аргументи, че същата
е претърпяла ПТП на същия или предхождаща 31.08.2021г. дата, последица от което
били описаните болки и страдания. Твърди, че поради отказа му да извърши ремонт на
управлявания автомобил, както и да бъде паркиран на посочения адрес, ищцата
претендирала настоящото обезщетение. Оспорва иска по размер, като твърди да е
завишен. При условията на евентуалност, ако съда немири иска за доказан по
основание, счита, че горното ПТП е допринесло за състоянието на ищцата и следва да
бъде отчетено. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло. Претендира
сторените в производството разноски.
Съдът, след като обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на
чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК и прецени поотделно и в съвкупност събраните по
делото доказателства, след като взе предвид установените с тях от фактическа
страна обстоятелства, достигна до следните фактически и правни изводи.
Предявен е осъдителен иск с пр. основание чл. 50, ал.1, вр. чл. 45 ЗЗД. Искът е
процесуално допустим.
Ищецът е изложил твърдения, че е претърпял вреди вследствие на ухапване от
куче, поставено под надзора на ответника. Иска ответникът да му заплати обезщетение
за сумата от 4000 лв., заявена като частична от обща сума в размер на 10000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди. От така изложените
твърдения и формиран петитум съдът приема, че ищецът е активно процесуално
легитимиран по предявения иск, а ответникът е пасивно процесуално легитимиран да
отговаря по иска за обезщетение на вреди, които са причинени от животни, за които се
твърди, че са негов надзор. Следва, че искът е допустим и съдът дължи произнасяне по
съществото на спора.
От писмо с вх. № ПЕР 21-805/28.10.2021 г. на СО-ОП „Е.“ се установява, че на
09.09.2021 г. е регистриран сигнал № 236536, с който ищцата М.В., чрез своя
пълномощник е поискала да бъде извършена проверка за наличие на агресивно куче в
района на автосервиз, находящ се в гр. С., ул. „Ж.“ ... район „К. с.“ - СО. Извършена е
проверка, за която на 09.09.2021 г. е съставен Констативен протокол (л. 54 по делото).
Видно от съдържанието на протокола е, че при проверката са констатирани следните
обстоятелства: „кучето е в сервиза и се грижат за кучето Т. АЛ. В.“.
Съдът не обсъжда подробно останалите писмени доказателства (5 бр. листове
за преглед на пациент, рецепта), тъй като същите са подробно обсъдени и са
съобразени в заключението на вещото лице по изготвената СМЕ.
По делото е прието заключение по съдебно-медицинска експертиза на вещото
лице д-р ЦВ. Н. Г. от което се установява, че от приложената по делото медицинска
документация (Лист за преглед на пациент в КДБ/СО № 136120/31.08.2021 г., Лист за
преглед на пациент в КДБ/СО № 010150/01.09.2021 г., Лист за преглед на пациент в
КДБ/СО № 010218/03.09.2021 г., Лист за преглед на пациент в КДБ/СО №
010605/14.09.2021 г., Лист за преглед на пациент в КДБ/СО № 010605/29.09.2021 г. и
рецепта за Амосиклав) се установява, че на ищцата е поставена диагноза: открита рана
на подбедрицата, като са описани нуждаещи се от първична хирургична обработка
2
пунктифорни (точковидни) рани на лявата подбедрица. За нараняванията липсва
морфологично описание като не е уточнен брой, взаиморазположение, дълбочина на
раните. За тези рани е преценено, че са причинени от ухапване от куче. Вещото лице
дава заключение, че травматичното увреждане се отнася към критериите на медико-
биологичния признак „временно разстройство на здравето неопасно за живота“. Сочи,
че по повод уврежданията в деня на инцидента е проведена първична хирургична
обработка на рани, поставена е противотетанична ваксина и е назначен антибиотик –
Амосиклав. В последствие са направени 5 инжекционни апликации на противобясната
ваксина. Според заключението на експерта уврежданията при пострадалата са довели
до продължителни болки в областта на травмата и до временни функционални
нарушения като такъв тип увреждания, при благоприятно протичане отзвучават за
период от около 3-4 седмици след инцидента. По време на лечението на ищцата
липсват данни за констатирани усложнения от травмата, при извършения преглед на
29.09.2021 г. ищцата е в добро общо състояние, което дава основание на вещото лице
да приеме, че към момента на изготвяне на заключението ищцата е без изявени
клинични последици от травмата. В съдебно заседание, проведено на 20.04.2022 г.,
експертът заявява, че от представените медицински документи не би могъл да отговори
на въпроса какъв е бил размерът на кучето. Съдът изцяло кредитира заключението на
вещото лице, като обективно и всестранно изготвено.
Според заключението на СПЕ, по отношение на ищцата В. най-интензивни са
били негативните й преживявания по време и непосредствено след инцидента, който е
породил у нея страх, наред с други преживявания, типични за остра стресова реакция.
Тя се развива в отговор на силен соматичен и/или психичен стрес и обикновено
продължава от няколко часа до дни. При ищцата се установяват характерни прояви –
заплаха, „зашеметеност“, с известно стесняване на полето на ясното съзнание,
стеснение на вниманието, невъзможност за възприемане на стимули и дезориентация и
др. Тази остра стресова реакция характерно се е разгърнала в Посттравматично
стресово разтройство (с типични прояви неприятни сънища, отчужденост, избягване на
напомнящи действия и ситуации, избягване на сигнали, напомнящи първоначалната
травма), което в случая е протрахиран отговор към стресогенното събитие, прояви на
което вещото лице е регистрирало и при извършеното освидетелстване. Съдът изцяло
кредитира заключението на вещото лице, като обективно и всестранно изготвено.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетеля
Красимир Иванов Кирилов, доведен от ответната страна.
От показанията на свидетеля Кирилов се установява, че същият познава
ответника Тодоров В., тъй като автосервизът на ответника е съседен на този на този на
свидетеля. Сервизите им се намират в гр. С., жк. „Ж.“ 32, в един двор. Разказва, че до
края на миналата година е имало и вторични суровини. Виждал е доста често кучета, в
съседство до тях. Идвали много каруци, които се движели поне с по две-три кучета,
които влизали и излизали от техния двор, тъй като можело да се влезе от много места.
Твърди, че на ул. „Ж.“ обикалят кучета. Не му е известно ответника В. да се грижи за
кучета на „Ж.“ 32. Знае за инцидент с ухапване от куче, станал, доколкото си спомня,
през лятото на 2021 г. Чул шум и караници от сервизното хале, в което работел. Т.В. се
карал с някаква жена, която свидетелят твърди, че не познава. Доколкото знае, се
карали за ремонта на автомобила й, който в последствие разбрал, че ответникът е
отказал да ремонтира, тъй като имало още един скандал. Автомобилът бил докаран с
пътна помощ и бил свален почти пред сервиза на свидетеля. Разказва, че чул за
инцидента за ухапване от куче и че жената идвала с пръчка, възможно било да се е
3
срещала с други кучета. На самия инцидент, не е бил пряк очевидец. Т.В. му разказал,
че е имало инцидент с ухапване от куче, което е станало пред неговия сервиз.
Свидетелят разказва, че чул заплахи от рода на отмъщение; „Сега ще видиш какво ще
направя“, това било след караниците между Тодор и въпросната жена, при второто й
посещение. Не е обърнал внимание дали жената е куцала.
За да бъде уважена исковата претенция за непозволено увреждане, следва да
бъдат налице в условията на кумулативност всички елементи от фактическия състав на
правото: деяние, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между
деянието и вредата, както и вина на извършителя. Доказването им е в тежест на ищеца,
с изключение на вината, доколкото отговорността на собственика, респ.
лицето, под чийто надзор се намира вещта е обективна и безвиновна. Пренесено на
плоскостта на конкретния казус, ищецът следва да установи, че на процесната дата и
място е бил нападнат и ухапан от куче, предизвикало настъпване на твърдения
вредоносен резултат; причинна връзка между увреждането и бездействието на
ответника, в качеството му лице, под чийто надзор се намира то; вид, интензитет и
продължителност на твърдените неимуществени вреди, обосноваващи парична
обезвреда в търсения размер.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи
погасяване на паричното си задължение, респективно възраженията си, че
увреждането, претърпяно от ищеца не се дължи на ухапване от куче.
Предмет на претенцията в случая са неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания, стрес и уплаха.
При така установената фактология по делото, спорът между страните се
съсредоточава по въпроса за материалната легитимация на ответника и в частност
може ли да бъде ангажирана деликтната му отговорност за причинени вреди от вещ, за
която ищецът твърди да се е намирала под негов надзор, доколкото ответника оспорва
този факт. Положителният отговор, би обусловил разглеждане останалите
предпоставки от фактическия състав на твърдяното право. При деликтната отговорност
лицето, упражняващо надзор върху животното, дължи обезщетение за вредите,
причинени от последното, която отговорност не отпада дори и в случаите, когато
животното е избягало. Основанието на отговорността за вреди, причинени от животни
е наличието на повишен риск, който се създава при притежаването и отглеждането на
животно, а поемането на този риск спрямо трети лица води до носене на отговорност
при нанесена от животното вреда.
От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се налага извод, че в
случая са налице основанията за ангажиране отговорността на ответника.
Съдът намира, че кучето, ухапало ищцата, се е намирало под надзора на
последния, доколкото същото е било в автосервиза на ответника, находящ се в гр. С.,
ул. „Ж.“ ... район „К. с.“ - СО, където са полагани грижи и наблюдение, като именно
той е полагал грижи за кучето. Този извод се потвърждава от приложеното по
настоящото дело писмо с вх. № ПЕР 21-805/28.10.2021 г. на СО-ОП „Е.“, от което се
установявява, че на 09.09.2021 г. е регистриран сигнал № 236536, с който ищцата М.В.,
чрез своя пълномощник е поискала да бъде извършена проверка за наличие на
агресивно куче в района на автосервиз, находящ се в гр. С., ул. „Ж.“ ... район „К. с.“ -
СО. Извършена е проверка, за която на 09.09.2021 г. е съставен Констативен протокол
(л. 54 по делото). Видно от съдържанието на протокола е, че при проверката са
констатирани следните обстоятелства: „кучето е в сервиза и се грижат за кучето Т. АЛ.
4
В.“.Този извод не се разколебава от дадените от свидетеля, доведен от ответната страна
показания, който твърди, че не му е известно ответника да гледа куче, но заявява, че в
сервиза обикалят кучета. Същевременно свидетелят заявява, че знае от самия ответник
за инцидент с ухапване от куче, станал пред неговия сервиз през лятото на 2021 г.,
които изложени факти и обстоятелства се подкрепят изцяло от останалите събрани по
делото писмени доказателства.
В конкретния случай от събраните по делото писмени и гласни доказателства,
преценени по отделно и в тяхната съвкупност се установява, че ответника осъществява
надзор върху куче, което отглежда в стопанисвания от него автосервиз. Недоказани
останаха възраженията на ответника, че увреждането, претърпяно от ищеца не се
дължи на ухапване от куче. По делото се доказва бездействие на собственика на кучето
по отношение обезопасяване на последното, като е налице и причинна връзка между
неполагането на грижи от собственика на кучето, за обезопасяването на последното и
причинените вреди. Същевременно по делото не се събраха доказателства кучето да е
било с поставен намордник, който сам по себе си е от естество да предотврати
ухапване или кучето да е било изолирано посредством преграда, ограничаваща достъпа
на кучето до посещаващите в работно време сервиза хора или по някакъв друг начин да
е било обезопасено, доколкото за възникването отговорността по чл. 50 от ЗЗД, не е
необходимо животното да има особени качества - напр. да е носител на повишена
опасност, а е достатъчен фактът на нападението, за да възникне отговорността на
собственика и лицето, под чийто надзор се намира животното.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че на процесната
дата 31.08.2021г. ищцата е посетила сервиза на ответника, за да се консултира за
ремонт на колата си, когато била ухапана в областта на прасеца на левия й крак от
куче. Съобразно представените медицински документи, както и от заключението по
приетата съдебно-медицинска експертиза, на ищеца са му били причинени увреждания
на телесното здраве – открита рана на подбедрицата и нуждаещи се от първична
хирургична обработка пунктифорни (точковидни) рани на лявата подбедрица, в
резултат и в причинна връзка с ухапването. Няма съмнение, че така причинените
телесни повреди са обусловили чувство на болка и стрес, което се потвърждава изцяло
и от приетата по делото съдебно-психиатрична експертиза, от заключението на която
се установява, че инцидентът е породил страх у ищцата, наред с други преживявания,
типични за Остра стресова реакция, която характерно се е разгърнала в
постравматично разстройство, прояви на което експертът е регистрирал и към датата
на освидетелстване.
Несъмнено е налице обективна и безвиновна отговорност на
ответника, под чийто надзор се е намирало животното, както и причинна връзка между
увреждащото въздействие и вредата. Последната не е настъпила като резултат от
непреодолима сила, изключителната вина на пострадалия или изключителна вина на
трето лице, а и такива въведени твърдения липсват изобщо.
Затова и следва да се приеме, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, в
резултат на противоправното поведение на ответника. Паричният еквивалент, служещ
за репарирането им се определя в съответствие с принципа на справедливостта,
залегнал в чл. 52 ЗЗД. Тъй като неимуществените вреди, които представляват
неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат
възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и
се определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД - по
справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието "справедливост" по
5
смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от
съда при определяне на размера на обезщетението. При определяне на това заместващо
обезщетение съдът взе предвид характеристиките на причинените от телесни
увреждания, покриващи медикобиологичните характеристики на лека телесна повреда,
изразяващи се в причинена открита рана на подбедрицата и нуждаещи се от първична
хирургична обработка пунктифорни (точковидни) рани на лявата подбедрица, времето,
през което ищцата е била затруднена в движението на наранения прасец на левия крак,
продължителността на лечението, възрастта на ищцата, интезитета на преживените
болки и страдания, времето на тяхното отшумяване и съпътстващите негативни емоции
от преживения стрес, които продължават и до днес. Ответникът не е доказал наличие
на поведение на ищеца, което да е допринесло за настъпване на вредите, поради което
съдът намира възражението за възникване на вредите поради изключителна вина на
пострадалия за неоснователно.
Преценявайки всички обстоятелства по делото, които са свързани и са от
значение за тези търпени вреди, настоящият състав намира, че за търпенето им следва
да се присъди обезщетение, чийто справедлив размер определи в размер на сумата от 4
000 лв., поради което предявения иск се явява изцяло основателен в рамките на
предявената сума от 4000 лева.
Както е поискано, като законна последица от уважаване на исковата претенция,
така определеното обезщетение следва да се присъди, ведно със законната лихва,
считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на
задължението.
По разноските:
При този изход от спора право на разноски на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК възниква в
полза на ищцата.
В настоящото производство ищцата е освободена на осн. чл. 83 ГПК от
заплащане на ДТ и разноски. Същата е сторила разноски за заплатено е брой
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, съгласно представен по делото
договор за правна защита и съдействие. Без значение за присъждането му е
обстоятелството, че спрямо ищцата са били налице към датата на депозиране на
исковата молба предпоставките за освобождаването й от дължими разноски за
държавна такса и депозити за експертизи. От значение за присъждането му е дали по
делото са представени доказателства за реалното му заплащане, което в случая е
налице. Ето защо, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 400
лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.
На осн. чл. 78, ал. 6 ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на СРС следващата се за настоящото
производство държавна такса в размер на 160 лева, 300 лева депозит за ССчЕ и 300
лева депозит за СПЕ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Т. АЛ. В., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. Люлин, бл., вх, ет ап
да заплати на М. ХР. ВЛ., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „К.в“ №, вх, ет, ап на
6
осн. чл. 50, вр. чл. 52 ЗЗД сумата от 4000 лева, заявена като частична от обща сума в
размер на 10000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания, във връзка с това, че на 31.08.2021 г. е
била ухапана от куче, което се е намирало под надзора на ответника, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 11.11.2021 г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на основание Т. АЛ. В., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. Люлин,
бл., вх, ет ап да заплати на М. ХР. ВЛ., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „К.в“ №,
вх, ет, ап на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 400 лева- разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение в настоящото производство.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 ГПК Т. АЛ. В., ЕГН **********, с адрес: гр.
С., ж.к. Люлин, бл., вх, ет ап, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Софийски районен съд сумата в общ размер на 760 лева, представляваща
дължимата за настоящото производство държавна такса, депозит за ССчЕ и депозит за
СПЕ.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7