Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е №

 

гр. Русе , 06.03.2019 г.

 

В   И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Русенски районен съд Х наказателен състав,  в публично заседаниe на  деветнадесети февруари  две хиляди и деветнадесета   година в състав:

                                                                       Председател: Ралица Русева

при секретаря Мирослава Пенева и в присъствието на прокурора………… като разгледа докладваното на съдията АНД № 37 по описа за 2019 г., за да се произнесе, съобрази :

    Производството е по чл. 59 и сл. ЗАНН.

    Постъпила е жалба от “***” ООД, със седалище гр.Бяла, против Наказателно постановление № 38- 0000945 от 26.11.2018 г. на Началник ОО „АА” Русе, с което за административно нарушение по чл. 96 г ал.І пр.1 от ЗАвПр,  на основание чл.96 г ал.І пр.1 от ЗАвПр, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 3000 лв.Жалбоподателят моли съда да отмени постановлението като незаконосъобразно поради допуснати съществени процесуални нарушения и недоказаност на вмененото административно нарушение.

    Ответникът по жалбата  не се ангажира със становище по същество.

    Русенска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

    Съдът, след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

    Жалбоподателят е транспортно предприятие, което притежава лиценз за международен автомобилен превоз на товари и осъществява такъв за чужда сметка или срещу заплащане.На 07.11.2018 г. св.А.К.-***, извършил комплексна проверка на дейността на предприятието, при която установил, че превозвачът е назначил на работа лицето Б. К. Ш. - водач на превозно средство, който не отговаря на изискванията за психологическа годност по смисъла на Наредбата по чл.152 ал.І т.2 от ЗДвП.Това обстоятелство било констатирано чрез извършена справка в регистъра на психологическите изследвания, от където било видно, че Ш. не притежава съответното удостоверение. По тези констатации срещу жалбоподателя бил съставен АУАН № 257781 от 07.11.2018 г., сочещ осъществено административно нарушение по чл.96 г ал.І пр.1 от ЗАвПр.АУАН е предявен и връчен на представляващ, а впоследствие, след като преценил обстоятелства и приел, че не е налице хипотезата на чл.28 от ЗАНН, наказващият орган издал обжалваното постановление с наложеното административно наказание имуществена санкция в размер на 3000 лв. До издаване на наказателното постановление от  страна на дружеството било възразено, че е налице неправилно приложение на закона при квалифициране на нарушението, но тези възражения не били възприети.

     В производството пред въззивната инстанция  се поддържа идентична аргументация.

     Приетата за установена фактическа обстановка се доказва от приложените по делото писмени доказателства и доказателствени средства- АУАН № 257781 от 07.11.2018 г., пътен лист, товарителница, разпечатка от карта на водача, справка за сключен ТД, справка от регистъра за психологическите изследвания, трудов договор, лиценз, пълномощни, показанията на св.К., които следва да бъдат кредитирани изцяло.

     Правни изводи:

     Жалбата е допустима, а по същество- основателна.

     Възраженията във връзка с допуснати съществени процесуални нарушения в производството по установяване на административното нарушение и налагане на административното наказание са основателни.

      Действително, както в акта за нарушение, така и в наказателното постановление, не са посочени датата и мястото на извършване на административното нарушение.Тези реквизити са императивно изискуеми от ЗАНН, те имат пряко отношение към обосноваността на констатациите- фактическите обстоятелства на нарушението.От друга страна, конкретно датата на нарушението има отношение към преценката на давностните и преклузивни срокове, а мястото- към съобразяването на правилата на подсъдността и компетентостта на съответния административен орган.

       Извън посоченото, съдът намира, че е налице и неправилно приложение на закона по същество.Твърди се,  че е осъществено административно нарушение по чл.96 г ал.І пр.1 от ЗАвПр.Според тази разпоредба, който назначи на работа водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари, подлежи на санкция.

     В случая очевидно проверяващият и наказващият орган са приели, че е нарушена Наредба № 36 от 15.05.2006 г. за изискванията за прихологическа годност и условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания.Няма спор обаче, че този подзаконов нормативен акт е издаден на основание чл.152 ал.І т.2 от ЗДвП, т.е. е акт по приложение на Закона за движение по пътищата, а не на Закона за автомобилните превози.В този смисъл, квалифицирането на нарушението не е правилно, а наложеното административно наказание не е законосъобразно, тъй като не е относимо към неправомерните действия /така, както са установени независимо от правната им квалификация/.

     По изложените съображения съдът намира обжалваното постановление за необосновано и незаконосъобразно, и на основание чл.63 от ЗАНН

                                                 РЕШИ:

         ОТМЕНЯ   НП № 38- 0000945 от 26.11.2018 г. на Началник ОО „АА” Русе, с което на „***” ООД, БУЛСТАТ ****, със седалище и адрес на управление гр.Бяла, обл.Русе, ул.”Г.Бенковски” 30, с което за административно нарушение по чл. 96 г ал.І пр.1 от ЗАвПр,  на основание чл.96 г ал.І пр.1 от ЗАвПр, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 3000 лв.

       РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дневен срок от известяването му, пред Административен съд- гр.Русе.

                                                         

 

   Районен съдия: