Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 15.02.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І-во ГО, 7 състав, в
открито съдебно заседание на трети ноември две хиляди и петнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛИЛИЯ РУНЕВСКА
при участието на секретаря И.А., като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 8129 по описа за 2014 г. на СГС, за да се произнесе, взе
предвид следното:
С искова молба, подадена
от Е.Б.Й. ***” АД, са предявени обективно съединени искове за заплащане на
следните суми: сумата от 180000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени
вреди – болки и страдания от причинени
телесни увреждания, настъпили в резултат на ПТП, настъпило на 12.06.2013 г.; сумата от 18318.60 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени от ищцата
имуществени вреди – разходи за лечение
в резултат на цитираното по-горе ПТП; компенсаторна лихва в размер на законната
такава върху сумите на главниците
от датата на настъпване на
ПТП до окончателното плащане.
Твърди се в исковата молба, че описаните в същата телесни увреждания са причинени на
ищцата при ПТП, настъпило на 12.06.2013 г., когато същата пътувала
в лек автомобил „Пежо 206”, управляван от Р.В. К., по главен път Е-79 в посока от Симитли
към Б.. Достигайки км. 367+100, поради движение с несъобразена с пътните и с атмосферните условия скорост, водачът на автомобила
загубил контрол върху МПС и навлязъл в насрещната лента за движение, в която се движел
т. а. „Мерцедес
208 Д”, на който се наложило да
се отклони в ляво, за да
избегне удара, но същевременно л. а. „Пежо” рязко променил
посоката си на движение отляво
надясно, при което се ударил
с дясната си част челно в т. а. „Мерцедес”. В резултат на така
настъпилото ПТП на пътуващата в л. а. „Пежо” ищца били причинени
множество телесни увреждания, подробно описани в исковата молба, довели до
търпените от нея имуществени и неимуществени вреди, за обезщетяването на които се
прeдявяват настоящите искове с оглед вината за ПТП на
водача на л. а. „Пежо” и наличието на сключен с ответника
договор за застраховка
„Гражданска отговорност”
относно управляваното от Р.В. К. МПС.
Исковете са с правно основание
чл. 226, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 223, ал. 2 КЗ вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ответникът оспорва изцяло исковете, оспорва причиняването на твърдените от ищцата увреждания и причинната им връзка с ПТП, навежда правни
твърдения, че не е налице валидно
застрахователно правоотношение
относно управлявания от Р. К. автомобил към датата
на ПТП, както и че не е налице
деликт, тъй като водачът на
ПТП, в което е пътувала ищцата, не е действал
противоправно и виновно; прави възражение за съпричиняване от страна на
пострадалата поради това, че не
е използвала предпазен колан, както и възражение за прекомерност
на търсеното обезщетение за неимуществени вреди.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото и
доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
От представения
констативен протокол за ПТП с пострадали лица се установява, че на описаните в
исковата молба място и време настъпило ПТП между л. а. „Пежо“, управляван от Р.
К., и т. а. „Мерцедес“, управляван от Р.А.. В графата
„Обстоятелства и причини за ПТП“ е отразено следното: участник 1 /л. а.
„Пежо“/, движейки се в посока от Симитли към Б., по неустановени причини губи
управление над автомобила, като навлиза в лентата за насрещно движение и
принуждава участник 2 /т. а. „Мерцедес“/, движещ се срещу него, да се отклони
вляво. Същевременно участник 1 рязко променя посоката си на движение отляво
надясно и се удря с дясната си част челно в участник 2. Представен е и протокол
за оглед на местопроизшествие, в който е описан същият механизъм на ПТП.
От заключението по допуснатата по делото СМЕ се
установява следното: в резултат на ПТП ищцата е получила следните травматични
увреждания: травматичен шок /довел до
разстройство на здравето с опасност за живота/, разкъсване на далака, разкъсване
на тънкото черво с вътрекоремен кръвоизлив - 1000 мл.
кръв, хематом на чревния опорък /причинили
разстройство на здравето с опасност за живота/, счупване от 1-во до 10-то ребра
с пневмоторакс в дясната гръдна половина /причинили разстройство на здравето с опасност за
живота/, счупване на костите на дясната предмишница
/причинило трайно ограничение на движенията на
десния горен крайник за срок по-дълъг от 30 дни, в случая до 5 месеца/, двуглезенно счупване на лявата подбедрица
/причинило трайно ограничение на движенията на десния долен крайник за срок
по-дълъг от 30 дни, в случая до 6 месеца/, счупване и изкълчване на лявата скочна кост /причинило трайно ограничение на движенията на
десния долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни, в случая до 4 месеца/, пареза на левия фибуларен нерв /причинила
поС.но разстройство на здравето без опасност за
живота/, счупване на хирургичната шийка на лявата раменна кост, счупване на
лявата ключица /всяка една от които фрактури е довела до трайно ограничение на
движенията на левия горен крайник за срок по-дълъг от 30 дни, в случая до 4
месеца/, счупване на 12-ти гръден и 1-ви поясен
прешлени /причинило на ищцата поС.но разстройство на здравето без опасност за живота/. Спешна
медицинска помощ и лечение пострадалата е получила в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“,
където поради тежкото общо съС.ие
е претърпяла спешно оперативно лечение и е била настанена в реанимационна
клиника. Последвали са още шест тежки операции в периода от 12.06.2013 г. до
16.07.2013 г. и продължително амбулаторно лечение, след което - тежък
възстановителен период, като общо лечебният период е продължил 1 година, а
възстановителният период продължава и към момента. Получените множествени
травматични увреждания са причинили на ищцата болки и страдания за срок над 1
година, като най-интензивни те са били непосредствено след претърпяната
злополука и в продължение на 2 месеца след извършване на всяка операция. По време на болничното лечение болковият синдром е бил стопиран поради това, че
пострадалата е била седирана и е била под
въздействието на различни по вид седативни и обезболяващи
средства. След изписването от болницата е търпяла интензивни болки за около 4
месеца, след което болките са станали периодично явяващи се при провеждане на
началната рехабилитация. По време на рехабилитацията, която продължава и към момента,
болките придобиват интензивен характер и се изострят и при рязко настъпили промени в
климата. Това е налагало и налага на ищцата периодично да ползва седативни и обезболяващи средства. Наред с претърпените
болки в продължение на първите 4 месеца
ищцата е провеждала лечението си при постелен
режим и не е можела да се самообслужва, тъй като са били счупени горните
крайници и десния долен крайник. Затова не е можела да се придвижва с помощта
на патерици. През този период мускулатурата на крайниците е изпаднала в тежка хипотрофия, което е наложило да се проведе продължителна физио- и рехабилитационна
терапия. До настоящия момент ищцата се придвижва с помощта на патерици и с
придружител. Счупените кости са зараснали, но към настоящия момент ищцата се придвижва
извънредно трудно поради парезата на левия фибуларен нерв. Лявото ходило е в съС.ие на „шпиц“ и не може да извършва екстензия
също поради трайната пареза на левия фибуларен нерв. И към настоящия момент пострадалата търпи
спорадични болки и неудобства, особено при пренапрежение на оперираните
крайници и при промяна на времето. Трудно се обслужва, не може да кляка и да се
навежда, не може да изкачва стълби. ПоС.но за нея се
грижи майка й. По отношение увредата на фибуларния нерв и увредените крайници ищцата се нуждае от неколкократно физио-, рехабилитационно и балнеолечение. Всеки пациент или
пострадал, при който е премахната слезката, трябва да
бъде наблюдаван внимателно от хематолог поради
възможни смущения в организма: тромбоцитоза /повишен
брой на тромбоцитите/, левкоцитоза
/повишен брой на белите кръвни телца/, намаление или повишаване на другите
кръвни клетки, както и поява на рязко намаление на имунитета и склонност към
инфекции. Пациентите с отстранен далак са задължени около година след
извършената операция да спазват определена диета. Трябва да използват повече
течни храни, чайове от билки, отвара от житни растения, храни, бедни на мазнини
и по-богати на белтъчини, нискомаслени млечни
произведения, плодови сокове и витамини. След този адаптивен период пациентите
могат да се хранят с нормална храна, но пак трябва да избягват високомаслените храни. Лечението на ищцата е било свързано
със значителни разходи, като описаните в исковата молба разходи са за
консумативи и услуги, които не се заплащат от НЗОК, а от пациентите.
От заключението по допуснатата първоначална КСМАТЕ се установява
следният механизъм на ПТП: на 12.06.2013 г. около 06,20 ч. по ГП Е-79 с посока
Симитли - Б. се движел л. а. „Пежо 206“, управляван от Р. К.. На предна дясна
седалка пътувала Е.Й.. Приближавайки км. 367+100, скоростта на автомобила била
от порядъка на 111 км./ч. Насрещно се движел т. а. „Мерцедес 208Д“ с водач Р.А.
със скорост от порядъка на 82 км./ч. В даден момент на този пътен участък
водачката К. навлязла в лентата на т. а. „Мерцедес“. С цел да избегне насрещен
удар А. реагирал с насочване на автомобила си в насрещната лента, която към
момента била освободена от л. а. „Пежо“. Последвала нова маневра от водачката К.,
която се върнала в своята лента. А. реагирал, привеждайки автомобила си към
аварийно спиране и плътно движение към банкета и мантинелата
от лявата му страна. Независимо от предприетите действия последвал челен кос
удар между двата автомобила, който предизвикал въртящ момент, при което л. а. „Пежо“ се завъртял в посоката на часовите стрелки
под ъгъл около 140°, измествайки се на около 7 м. от конфликтната точка. Т. а.
„Мерцедес“ бил отблъснат и увлечен в посоката на другия автомобил на около 6 м.
от мястото на удара до окончателното му установяване плътно до мантинелата. Причините за настъпване на ПТП според
заключението по тази КСМАТЕ са следните: движение на л. а. „Пежо“ със скорост,
некореспондираща с пътния участък /по-висока от разрешената/ и пътната настилка
/мокра/, непоС.ен контрол
над органите за управление /допускане навлизане в насрещната пътна лента при
наличие на движещо се превозно средство в тази лента//; непрофесионално
поведение на водача на л. а. „Мерцедес“ /при провокирано поведение от водач на
л. а. „Пежо“, който навлиза в насрещната пътна лента/ и независимо от
предприето от него аварийно спиране настъпва удар в тази пътна лента. Водачката
на л. а. „Пежо“ е имала обективната възможност да предотврати произшествието,
ако е съобразила скоростта си с конкретните пътни условия и нормативни изисквания
и е упражнявала поС.ен
контрол над автомобила си, както и не е напускала лентата си за движение, т. е.
не е навлизала в насрещната пътна лента преди района на ПТП. Установява се още
от заключението, че както при пътуване с правилно поставен предпазен колан,
така и при пътуване без колан, при скоростите на двете МПС към момента на удара,
при отчитане на специфичния му характер и на механизма на ПТП, е напълно
възможно да настъпят регистрираните травматични увреждания върху тялото на
пострадалата Е.Й..
От заключението по допуснатата повторна КСМАТЕ се
установява следното: най-вероятният механизъм на процесното
ПТП е следният: ПТП е настъпило по ГП Е - 79 на 367 + 100 км. ГП Е - 79 се
състои от едно платно и е предназначен за двупосочно движение на автомобилите,
като за всяка посока има по една пътна лента, разделени с единична прекъсната
линия М1. ПТП е настъпило в светлата част от денонощието на прав пътен участък.
Т. а. „Мерцедес“ се е движел по ГП Е - 79 в дясната пътна лента с посока Б. -
Симитли със скорост 82 км./ч. Приближавайки към 367 км. + 100, по неустановени
причини водачът на автомобила се отклонил в ляво, като навлязъл в пътната лента
за насрещно движещите се автомобили. В същия момент срещу него в тази пътна
лента успоредно на прекъснатата линия или под малък ъгъл се движел л. а. „Пежо“.
Водачът на т. а. „Мерцедес“ преди момента на удара се движел успоредно на
металната еластична ограда близо до нея и бил в режим на аварийно спиране.
Настъпил челен удар, като и за двата автомобила преобладаващо в десните им
зони. Последвало описаното и в първоначалното заключение изместване на двата
автомобила. От техническа гледна точка причината за настъпилото ПТП са субективните
действия на водача на т. а. „Мерцедес“ с органите за управление на автомобила,
който навлязъл в пътната лента за насрещно движение за посоката му, където
настъпил удара с насрещно движещият се л. а. „Пежо“. Водачът на л. а. „Пежо“ е
имал техническа възможност да предотврати настъпването на удара като премине от
лявата страна на т. а. „Мерцедес“, оставайки в пътната лента, предназначена за
неговата посока.
От заключението по допуснатата СПЕ се установява
следното: при ищцата е била налице
депресивна реакция при разстройство в адаптацията. Това съС.ие е в пряка връзка с предхождащия пътен инцидент. Симптомите
са били клинично значими и повлияли поведението й в острата фаза около 30-40
дни и за около 5-6 месеца след това, изразяващи се само на когнитивно ниво. Към
момента няма болестни симптоми, адаптирана и социализирана е към ситуацията.
От показанията на свидетелите се установява следното: свид. Д. – майка на ищцата и имаща преки впечатления от
това как й се е отразило ПТП, установява следното: при приемането на ищцата в
„Пирогов“ съС.ието й било
много тежко, била в реанимация 20 дни, през което време била интубирана, не била на себе си, давали й успокоителни, след
което я преместили в четвърта травматология в „Пирогов“, където започнали през
една седмица операции; след прибирането си в къщи свидетелката се грижела за
ищцата /което наложило да напусне работа още докато ищцата била в болница/, тъй
като тя не можела да се движи, а след като вече започнала да се опитва да става
и да сяда /след повече от шест месеца/, в къщи започнал да я посещава рехабилитатор, който и
до момента все още я посещавал; все още ищцата се движела с патерици, но й било
трудно и с тях, затова излизала само с майка си; чувствала се много подтисната
и изнервена; цялата била в белези и това много я притеснявало, променила се, не
била вече енергична и контактна както преди инцидента; свид.
Б. установява следното: при посещението си в „Пирогов“ в деня на катастрофата
свидетелката видяла ищцата, която била в безсъзнание, имала множество травми, наложило
се майка й да напусне работа, за да се грижи за нея в болницата и след
изписването й, тъй като ищцата не можела сама да изпълнява елементарни
движения; към настоящия момент съС.ието й било значително по-добро, но не и задоволително – не
можела сама /без помощни средства или чужда помощ/ да се придвижва, да се
обслужва, психически била много подтисната, изнервена, травмирана; свид. К. установява следното: на
сочената дата пътувала с племенницата си, като двете били с поставени предпазни
колани; свидетелката направила някакво заобикаляне, след което се прибрала в
своята лента за движение и видяла, че срещу нея в нейната лента за движение се
движи микробус; ударът настъпил в лентата за движение на свидетелката.
От представената по делото справка от ГФ се
установява, че за периода от 13.03.2013 г. до 12.03.2014 г. относно
управляваното от водача Р. К. МПС е
имало активна застраховка „Гражданска отговорност“ по сключен с ответника
застрахователен договор /в графата „Прекратяване“ не е отразено такова/.
От представените по делото фактури и касови бележки
към тях се установява, че ищцата е направила медицински разходи в общ размер на
18318.60 лв. - за медицински услуги и консумативи.
Представената по делото от ищеца присъда от 14.07.2015
г. по н. о. х. д. на ОС - Б. съдът не коментира, тъй като няма данни същата да
е влязла в сила.
При така установеното от фактическа страна съдът
достигна до следните правни изводи:
Исковете са процесуално допустими, а при разглеждането
им по същество съдът намира следното:
По главния иск за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди:
Искът е частично основателен – до размера от 30000
лв., за която сума следва да бъде уважен, а за разликата над тази сума до
пълния предявен размер от 180000 лв. следва да бъде отхвърлен. Съображенията на
съда са следните:
Установи се по делото, че на ищцата са причинени
описаните в исковата молба телесни увреждания, които са й причинили болки и
страдания. Установи се също, че тези увреждания са настъпили при процесното ПТП и са в пряка причинно-следствена връзка с
него. Съответно ищцата следва да бъде обезщетена за търпените болки и
страдания.
Установи се също, че към момента на настъпване на ПТП
е действал валиден застрахователен договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите” относно управляваното от Р. К. МПС,
сключен с ответника, съответно водачът има качеството застрахован по смисъла на
чл. 257, ал. 2 КЗ и съобразно чл. 226, ал. 1 КЗ това ангажира отговорността на
ответника към ищеца.
Следва обаче отговорността на ответника да се редуцира,
тъй като съдът приема, че ПТП е настъпило в резултат не само на виновното противоправно поведение на водача К., а и на това на водача
на т. а. „Мерцедес“ Р.А.. Съдът не кредитира заключението на повторната КСМАТЕ в частта,
в която е прието, че причина за ПТП са единствено действията на водача А.. Реакцията
на А. е била провокирана от поведението на водача К., която с навлизането си в
неговата лента за движение е създала опасност на пътя /съдът възприема
първоначалното заключение на КСМАТЕ относно причините да настъпване на ПТП/.
Двамата водачи имат различен принос за настъпването на ПТП, като съобразно
всички данни по делото съдът приема, че приносът на К. е 30 %, а този на А. -
70 %, съответно отговорността на ответника следва да се намали със 70 %.
Относно
размера на дължимото обезщетение съдът намира, че такъв от 100000 лв. би бил
справедлив и достатъчен за обезщетяване на търпените от ищцата неимуществени
вреди, като има предвид следното:
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. Критерият справедливост винаги е
свързан с преценка на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, имащи
значение при определяне на размера на това обезщетение. Такива обстоятелства
при причинени телесни увреждания са характерът на уврежданията, начинът на
причиняването им, обстоятелствата, при които е извършено деянието, причинените
морални страдания, физически загрозявания, възрастта на пострадалия и др. В
случая следва да се имат предвид следните конкретни обстоятелства: на първо
място следва да се има предвид вида и характера на получените травматични
увреждания, които са многобройни, тежки, трудно лечими
и са създали опасност за живота на ищцата. На следващо място следва да се има
предвид, че в резултат на тези увреждания ищцата е търпяла болки и страдания за
срок над 1 година, като най-интензивни те са били непосредствено след
претърпяната злополука и в продължение на 2 месеца след извършване на всяка
операция /шест на брой, всяка от тях - тежка/, като по време на болничното
лечение болковият синдром е бил стопиран със седативни и обезболяващи средства. След изписването си от
болницата ищцата е търпяла интензивни болки за около 4 месеца, след което
болките са станали периодично явяващи се при провеждане на началната
рехабилитация, но по време на рехабилитацията, която продължава и към момента,
болките придобиват интензивен характер /което също налага използването на
обезболяващи средства/ и се изострят и при рязко настъпили промени в климата.
Следва още да се отчете, че при ищцата лечебният период е включвал продължително
амбулаторно лечение, последвано от тежък възстановителен период, като общо
лечебният период е продължил 1 година, а възстановителният период продължава и
към момента. През този период ищцата е търпяла не само болки и страдания, но и
редица битови ограничения, свързани с първоначално пълна невъзможност да се
движи и обслужва сама /4 месеца е била на постелен
режим/, а впоследствие – с ограничени възможности за придвижване, но отново с
чужда помощ или с помощни средства, като в резултат на продължителното
обездвижване мускулатурата на крайниците
е хипотрофирала. Също така следва да се вземе
предвид, че е премахната слезката на ищцата, което създава възможности за
здравословни проблеми /тромбоцитоза, левкоцитоза, намаление или повишаване на другите кръвни
клетки, както и поява на рязко намаление на имунитета и склонност към инфекции/,
което от своя страна налага и хранителен режим. Също така следва да се вземе
предвид негативното влияние, което инцидентът е оказал на психиката на ищцата –
депресивно разстройство с остра фаза на симптомите около 30-40 дни и
впоследствие наличие на такива на когнитивно ниво за период от 5-6 месеца.
Следва да се отчете и възрастта на ищцата – 25 г. към датата на ПТП, т. е.
става дума за млада жена в най-активната си възраст, очакваща професионална и
семейна реализация, при което инцидентът е променил живота й за дълъг период от
време, влошавайки неговото качество, а вероятно ще има отражение и за в бъдеще.
Съобразно така обсъдените конкретни факти по делото,
които са обективно съществуващи, а също и с оглед критерия справедливост съдът
намира, че горепосочената сума от 100000 лв. би била подходяща и достатъчна, за
да обезщети ищцата за търпените от нея болки и страдания в резултат на
причинените й телесни увреждания /съответно основателно е възражението на
ответника за прекомерност на търсеното обезщетение/. С оглед гореизложеното
обаче относно редуцирането на отговорността на ответника със 70 %, на ищцата
следва да се присъди 30 % от така определения размер на обезщетението или сума
в размер на 30000 лв.
Неоснователно е наведеното от ответника възражение за съпричиняване от страна на ищцата. Установи по делото, че
същата е пътувала с предпазен колан, същевременно се установи, че с оглед
скоростта на двете МПС и механизма на ПТП ищцата би получила описаните
увреждания както ако е пътувала без поставен предпазен колан, така и ако е
пътувала с правилно поставен такъв.
По акцесорния иск за
заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата на
главния иск за обезщетение за неимуществени вреди от датата на настъпване на
ПТП до окончателно плащане:
Съобразно гореизложеното акцесорният
иск за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата
на главния иск е частично основателен – същият следва да бъде уважен по
отношение на уважения размер на главния иск, а за разликата до пълния предявен
размер следва да бъде отхвърлен.
По главния иск за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди:
Искът е частично основателен – до размера от 5495.58
лв., до който следва да бъде уважен, а за разликата до пълния му предявен
размер следва да бъде отхвърлен. Съображенията на съда са следните:
Доказано е по делото с обсъдените по-горе
доказателства, че ищцата е направила разходи за лечение в претендирания
размер от 18318.60 лв., т. е. претърпяла е и имуществени вреди като пряка и
непосредствена последица от ПТП. С оглед гореизложеното относно намаляването на
отговорността на ответника обаче обезщетението за имуществени вреди също следва
да се редуцира със 70 %, съответно следва да се присъди сумата от 5495.58 лв.,
представляваща 30 % от целия размер на направените разходи за лечение от
ищцата.
По акцесорния иск за
заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата на
главния иск за обезщетение за имуществени вреди от датата на подаване на
исковата молба до окончателното плащане:
Съобразно гореизложеното акцесорният
иск за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата
на главния иск е частично основателен – същият следва да бъде уважен по
отношение на уважения размер на главния иск, а за разликата до пълния предявен
размер следва да бъде отхвърлен, както и следва да бъде отхвърлен за периодите
от датата на ПТП до датите на осъществяване на всеки конкретен разход за проведеното
лечение.
С оглед изхода на делото съдът намира следното по
исканията на страните за присъждане на разноски:
Искането на ищцата за присъждане на разноски е
частично основателно – съразмерно с
уважената част от исковете. Ищцата е направила разноски по делото съобразно
представения списък по чл. 80 ГПК и доказателствата по делото за това в размер
на 860 лв. /за възнаграждения на вещи лица и за заплащане на държавна такса за
издаване на съдебни удостоверения/. Съответно съразмерно с уважения размер на
исковете на ищцата следва да се присъдят разноски в размер на 153.93 лв. Относно
адвокатското възнаграждение на процесуалния й представител е направено искане
същото да бъде присъдено по реда на чл. 38 ЗАдв., при
което размерът на възнаграждението се определя от съда по реда на Наредба №
1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съобразно това
и на основание чл. 7, ал. 2, т. 4 от наредбата пълният размер на
възнаграждението на адв. Ч. съобразно цената на
исковете при уважаването им изцяло би бил 5649.56 лв. Съответно съразмерно с
уважената част от исковете на адв. Ч. на основание
чл. 38, ал. 2 ЗАдв. следва да се присъди
възнаграждение в размер на 1011.17 лв., като върху тази сума следва да се
присъди и ДДС с оглед доказателствата по делото, че адв.
Ч. е регистриран по ЗДДС, при което общата сума, която следва да се присъди в
полза на адв. Ч., е 1213.40 лв.
Искането на ответника за присъждане на разноски също е
частично основателно – съразмерно с отхвърлената част от исковете. Ответникът е
направил разноски по делото съобразно доказателствата за това и списъците по
чл. 80 ГПК в размер на 20250 лв. за възнаграждение на адвокат с вкл. ДДС, в
размер на 1300 лв. за възнаграждения на вещи лица и в размер на 20 лв. за
възнаграждение на призован свидетел. Направено е възражение от страна на ищеца за
прекомерност на платеното от ответника адвокатско възнаграждение, което съдът
намира за основателно, тъй като действителната фактическа и правна сложност на
делото не е голяма, съответно размерът на това възнаграждение следва да бъде
намален до минималния такъв съгласно Наредба № 1/2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, при което пълният размер на възнаграждението,
което би се дължало при отхвърляне на исковете изцяло, би бил 5649.56 лв. на
основание чл. 7, ал. 2, т. 4 от наредбата. Не следва да се присъжда ДДС върху
така определеното възнаграждение, тъй като по делото липсват доказателства за
регистрация на адв. Г. по ЗДДС. Съобразно гореизложеното
и съразмерно с отхвърлената част от исковете на ответника следва да се присъдят
разноски в общ размер на 5722.13 лв.
Ответникът следва да бъде осъден на основание чл. 78,
ал. 6 ГПК да заплати и държавна такса за производството по делото върху уважения
размер на исковете, а именно такава в размер на 1419.82 лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Б.И.” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от изпълнителния директор С.П., да заплати на Е.Б.Й.
с ЕГН **********,*** следните суми: сумата
от 30000 /тридесет
хиляди/ лева, представляваща застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от причинени
телесни увреждания, настъпили в резултат на ПТП, настъпило на 12.06.2013 г., ведно с обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху сумата на главницата от датата на настъпване на ПТП
/12.06.2013 г./ до окончателното плащане; сумата
от 5495.58 лв. /пет хиляди четиристотин деветдесет и пет лева и петдесет и осем
стотинки/, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени имуществени
вреди – разходи за лечение в резултат на ПТП, настъпило на 12.06.2013 г., ведно с обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху отделните суми, формиращи главницата от 5495.58 лв., за
периодите, както следва: върху сумата от 1689.60 лв. – за периода от 24.06.2013 г. до
окончателното плащане; върху сумата от 3276 лв. – за периода от 25.06.2013 г.
до окончателното плащане; върху сумата от 8400 лв. – за периода от 26.06.2013
г. до окончателното плащане; върху сумата от 274 лв. – за периода от 05.07.2013
г. до окончателното плащане; върху сумата от 118 лв. – за периода от 05.07.2013
г. до окончателното плащане; върху сумата от 1284 лв. – за периода от
11.07.2013 г. до окончателното плащане; върху сумата от 3240 лв. – за периода
от 11.07.2013 г. до окончателното плащане; върху сумата от 37 лв. – за периода
от 12.07.2013 г. до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Е.Б.Й.
с ЕГН **********,*** срещу „Б.И.” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от изпълнителния директор С. П., искове, както
следва: исковете за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на ПТП - за разликата над уважения размер от 30000 /тридесет хиляди/ лева на главния иск до пълния му
предявен размер от 180000 /сто и осемдесет хиляди/ лева, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата
на тази разлика от датата на настъпване на ПТП /12.06.2013 г./ до
окончателното плащане; исковете за заплащане на обезщетение за претърпени
имуществени вреди, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от
датата на ПТП - за разликата над уважения
размер от 5495.58 лв. /пет хиляди четиристотин деветдесет и пет лева и петдесет
и осем стотинки/ на главния иск до пълния му предявен размер от 18318.60
лв. /осемнадесет хиляди триста и осемнадесет лева и шестдесет стотинки/, ведно с обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху сумата на тази разлика от датата на ПТП /12.06.2013
г./ до окончателното плащане, както и
исковете за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху сумата от 5495.58 лв., за която е
уважен главният иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, за периодите досежно
отделните
суми, формиращи главницата от 5495.58 лв., както следва: върху сумата от 1689.60 лв. – за периода от датата на ПТП /12.06.2013 г./
до 24.06.2013 г.; върху сумата от 3276 лв. – за периода от датата на ПТП
/12.06.2013 г./ до 25.06.2013 г.; върху сумата от 8400 лв. – за периода от датата
на ПТП /12.06.2013 г. до 26.06.2013 г.; върху сумата от 274 лв. – за периода от
датата на ПТП /12.05.2013 г. до 05.07.2013 г.; върху сумата от 118 лв. – за
периода от датата на ПТП /12.06.2013 г./ до 05.07.2013 г.; върху сумата от 1284
лв. – за периода от датата на ПТП /12.06.2013 г./ до 11.07.2013 г.; върху
сумата от 3240 лв. – за периода от датата на ПТП /12.06.2013 г./ до 11.07.2013
г.; върху сумата от 37 лв. – за периода от датата на ПТП /12.06.2013 г./ до 12.07.2013
г.
ОСЪЖДА „Б.И.” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от изпълнителния директор С. П., да заплати на Е.Б.Й.
с ЕГН **********,*** сумата от 153.93 лв. /сто петдесет и три лева и деветдесет
и три стотинки/, представляваща направени по делото разноски съразмерно с
уважената част от исковете, а на адв. С. С.Ч. от САК
с ЕГН ********** – сумата от 1213.40 лв. /хиляда двеста и тринадесет лева и
четиридесет стотинки/, представляваща възнаграждение за оказана безплатна
правна помощ на ищцата по делото съразмерно с уважената част от исковете с вкл.
ДДС.
ОСЪЖДА Е.Б.Й. с ЕГН **********,*** да заплати на „Б.И.” АД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
изпълнителния директор С. П., сумата от 5722.13 лв. /пет хиляди седемстотин
седемдесет и два лева и тринадесет стотинки/, представляваща направени по
делото разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „Б.И.” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от изпълнителния директор С. П., да заплати по
сметка на СГС сумата от 1419.82 лв. /хиляда четиристотин и деветнадесет лева и
осемдесет и две стотинки/, представляваща държавна такса за производството по
делото съразмерно с уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: