№ 851
гр. София, 19.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 16-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на пети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Петър Н. Славчев
при участието на секретаря МАРИЯ АЛ. ХАРИЗАНОВА
като разгледа докладваното от Петър Н. Славчев Административно
наказателно дело № 20231110212852 по описа за 2023 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 59 и следващите от ЗАНН по жалба, подадена
от М. В. В. срещу Наказателно постановление № 22-4332-006367 от дата
15.04.2022г. на Началник група в СДВР при отдел „Пътна полиция” СДВР, с
което на основание чл. 185 от Закона за движението по пътищата ЗДвП) е
наложено административно наказание глоба в размер на 20 (двадесет) лева за
нарушение на чл. 150а, ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал.1, т.1, пр.1, 2
от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 10 (десет)
лева за нарушение на чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят моли наказателното постановление да бъде отменено
като неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че посоченото в акта
свидетелство за управление на моторно превозно средство е обявил за
откраднато.
Въззиваемата страна, Началник сектор в СДВР при отдел „Пътна
полиция” СДВР, не изпраща представител и не взема становище по
обжалваното наказателно постановление.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно и взети в тяхната съвкупност, Съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
Около обяд на 21.02.2022г., в неустановен час, в гр. София, по ул.
„Лозенец“ с посока на движение от “Крум Попов“ към ул. „Розова долина“
М. В. В. управлявал лек автомобил „Алфа Ромео 146“, с рег. № ****,
1
регистриран на Петър Димитров Пеловски, ЕГН **********, без
регистрационна табела в предната част на автомобила. Пред № 23А е
извършена проверка от контролни органи на ОПП- СДВР, при която водачът
не представил свидетелство за управление на моторно превозно средство и
контролен талон към него. След направена справка в масивите на ОПП-
СДВР се установило, че СУМПС № ********* на жалбоподателя В. е със
срок на валидност до 26.01.2022г.
За изложеното на жалбоподателя В. е съставен акт за установяване на
административно нарушение серия АД № 033330 от дата 21.02.2022г. за
извършени на 21.02.2021г. нарушения на чл. 140, ал. 1, чл. 150а, ал.1 от ЗДвП
и чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Актът е връчен на жалбоподателя на същия ден,
при което не са направени възражения. В законоустановения срок срещу
съставения акт за установяване на административно нарушение не са
постъпили писмени възражения.
Въз основа на така установените в акта за установяване на
административно нарушение факти и обстоятелства от Началник група в
СДВР при отдел „Пътна полиция” СДВР било издадено наказателно
постановление № 22-4332-006367 от дата 15.04.2022г., с което на основание
чл. 185 и чл. 183, ал.1, т.1, пр.1, 2 от ЗДвП на жалбоподателя В. са наложени
административни наказания за нарушения на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП и чл. 100,
ал. 1, т. 1 от ЗДвП, извършени на 21.02.2022г., около 12:50 часа.
Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от
показанията на свидетелите М. Г. и С. И., както и от събраните по делото
писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда
на чл. 283 от НПК: акт за установяване на административно нарушение серия
АД № 033330 от дата 21.02.2022г., Докладна записка с УРИ 4332р-
19161/05.04.2022г., справка-картон на водача, Заповед № 8121к-
13180/23.10.2019г. на Министъра на вътрешните работи, Заповед № 8121з-
1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, Писмо от ОД на МВР
– Силистра с рег. № 342000-324/08.01.2024г., копие от СУМПС №
*********.
В съдебно заседание св. Г., както св. И. – също служител на О“ПП“ при
СДВР, потвърждават, че са свидетели по акта, но предвид изминалия период
от време нямат спомен за случилото се. Съдът кредитира с доверие
показанията на посочените свидетели по отношение на участието им в
процедурата по съставянето на акта за установяване на административно
нарушение.
Актът за установяване на административно нарушение отговаря на
законовите изисквания по отношение на реквизитите му и процедурата по
съставянето му, поради което притежава предвидената в разпоредбата на чл.
189, ал. 2 от ЗДвП доказателствена сила относно описаните в същия
обстоятелства, при липса на противоречащи им доказателства.
2
Съдът възприема в цялост и основава фактическите си изводи на
приобщените по делото писмени доказателства, тъй като същите са логични,
последователни и непротиворечиви, както по отделно, така и в тяхната
съвкупност.
От писмо на ОДМВР – Силистра с рег. № 342000-324/08.01.2024г. се
установява, че на жалбоподателя е издадено СУМПС № ********* на
01.02.2022г. със срок на валидност 01.02.2032г., като свидетелството му е
връчено на 13.09.2023г.
При установеното от фактическа страна съдът намери от правна
страна следното:
Жалбата е подадена в срока на чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от процесуално
легитимирано лице – наказания жалбоподател в срока за обжалване на
обжалваем акт, поради което разглеждането и е допустимо.
́
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Административнонаказателното производство е образувано и срещу
нарушителя е повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа
на акт за установяване на административно нарушение, който е съставен от
компетентен орган – мл. автоконтрольор в 02 сектор, 03 група при СДВР,
О“ПП“ в рамките на материалната и териториална компетентност на
последния, съгласно законовата делегация на чл. 189, ал.1 от ЗДвП.
Със Заповед №8121з-1632/02.12.21г. на Министъра на вътрешните
работи на Р.България, в т. 3.10 е възложена компетентност на
административно наказващия орган Началник група
„Административнонаказателна дейност“ при СДВР за обслужваната
територия, според законовата делегация на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП.
Административно наказващият орган старши инспектор Г. В. Б. е заемала
длъжност Началник на 01 група „Административно - наказателна дейност“ в
03 сектор „Административно обслужване“ към О“ПП“ СДВР към момента на
издаване на наказателното постановление, според Заповед №8121к-
13180/23.10.2019г. на Министъра на вътрешните работи на Р. България.
При съставяне на акта за установяване на административно нарушение
и издаване на обжалваното наказателно постановление са спазени
предвидената от закона писмена форма, както и сроковете, визирани в
разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН.
3
Актът за установяване на административно нарушение е съставен в
присъствието на двама свидетели, присъствали при извършване на
нарушението, съгласно изискванията на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Актът е
съставен в присъствието на жалбоподателя и е надлежно предявен и връчен
на същата дата на последния, без да се дадат обяснения или направят
възражения. В законоустановения по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не са постъпили
писмени възражения.
Настоящият съдебен състав намира, че в хода на
административнонаказателния процес са допуснати съществени процесуални
нарушения, които са ограничили правото на защита на жалбоподателя, не
могат да бъде санирани едва в съдебната фаза на процеса и обуславят отмяна
на обжалваното наказателно постановление, като съображенията за това са
следните:
В приложения по делото оригинал на АУАН не е посочен час на
извършване на твърдяното нарушение. С Докладна записка с УРИ 4332р-
19161/05.04.2022г. актосъставителят уточнява, че при съставяне на АУАН
поради технически пропуск не е вписал часа на нарушението и посочва
точния час на нарушението, а именно 12:55 часа. В наказателното
постановление за час на извършване на нарушението е посочен около 12:50
часа. Това обстоятелство за пръв път се въвежда в
административнонаказателното обвинение с наказателното постановление.
Същото има значение за индивидуализацията на административните
нарушения, поради което към момента на връчване на акта жалбоподателят
не е могъл да организира пълноценно защитата си срещу повдигнатото неясно
обвинение.
При тези факти се установява по делото, че от една страна във връчения
на жалбоподателя препис от АУАН не е посочен час на извършване на
нарушението, а от друга – в издаденото и обжалвано наказателно
постановление е посочен час, който не кореспондира с часа, посочен от
актосъставителя в обсъдената докладната записка. От друга страна поставя
въпроси за момента на извършване на деянието. С АУАН се предявява
своеобразното административно обвинение на нарушителя, поради което
наказателното постановление ще бъде незаконосъобразно, ако с него бъде
наложено наказание за нарушение при различни обстоятелства, т.е. различни
4
признаци от обективна страна, тъй като жалбоподателят ще узнае за
действителните фактически параметри на деянието едва след като вече е
наказан за него с наказателното постановление. В тази връзка, от момента на
съставянето и предявяването на акта за установяване на административно
нарушение за лицето, срещу което той е съставен, възникват определени
процесуални права, гарантирани от закона. Предоставянето на възможността
да бъдат упражнени е част от общото право на защита, като лицето би могло
да прави възражения и да сочи нови доказателства. Това е така, защото
съставеният акт за установяване на административно нарушение не е
обвързващ императив за административнонаказващия орган, а е дейност по
правоприлагане. Тази дейност трябва да е заключение от състезателен процес,
в който страните да могат да участват съгласно предоставените им от
процесуалния закон права. По тези съображения лишаването на
жалбоподателя от възможността да участва и да узнае за какво нарушение му
е повдигнато обвинение е ограничило правото му на защита, а процесуалното
нарушение следва да се отнесе към категорията на съществените.
Съдът намира, че е налице и друг порок във връзка с дефинирането на
административнонаказателното обвинение. Въпреки че в описателната част
на акта за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление е посочено, че СУМПС № ********* на М. В. В. е с изтекъл
срок на валидност, по делото се установи, че към момента на извършване на
твърдяното нарушение жалбоподателят е притежавал валидно СУМПС №
*********, макар и невръчено към процесния момент.
Поради изложеното, обжалваното наказателното постановление следва
да бъде отменено поради допуснати съществени процесуални нарушения.
Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производството пред районния съд
страните имат право на присъждане на разноски. При този изход на делото
право на разноски има жалбоподателят, който не претендира такива и не му
се следват.
Воден от горното на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, във вр. с ал. 3, т. 2
Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-4332-006367 от дата
5
15.04.2022г. на Началник група в СДВР при отдел „Пътна полиция” СДВР, с
което на М. В. В. на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 20 (двадесет) лева за нарушение на чл. 150а, ал.1
от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1, 2 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 10 (десет) лева за нарушение на
чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Решението може да бъде обжалвано пред Административен съд София-
град с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от съобщението на
страните по реда на АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6